Tag Archives: EU Law

DSA очаква гласуване в Съвета

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1. На 16 декември 2020 г. Комисията изпрати своето предложение за Законодателен акт за цифровите услуги до Съвета въз основа на член 114 от ДФЕС.

2. Европейският надзорен орган по защита на данните даде своето становище на 10 февруари 2021 г.

3. Европейският икономически и социален комитет даде своето становище на 27 април 2021 г.

4. Комитетът на регионите даде своето становище на 30 юни 2021 г.

5. На 5 юли 2022 г. Европейският парламент прие своята позиция на първо четене относно предложението на Комисията. След като Парламентът одобри корекция на тази позиция на своята пленарна сесия от 12 до 15 септември 2022 г., резултатът от гласуването в Европейския парламент отразява постигнатото компромисно споразумение между институциите.

6.  Комисията подкрепя актуалната версия. Изявлението на Комисията ще бъде публикувано в серия С на Официален вестник на Европейския съюз. Изявлението на Дания за протокола от Съвета декларира подкрепа, като изразява съжаление, че регламентът не определя допълнителни отговорности за доставчиците на онлайн пазари по отношение на безопасността на продуктите. Според Дания  отговорностите, посочени в регламента, не съответстват на ключовата роля, която онлайн пазарите играят при разпространението на продуктите.  Възможно е до европейските потребители да достигат опасни и незаконни продукти от трети държави. Прави впечатление, че Дания, много въздържана по отношение на ново законодателство, в случая е настоявала за по-широк обхват на DSA.

7. Поради това Комитетът на постоянните представители се приканва да потвърди съгласието си и да предложи на Съвета да одобри позицията на Европейския парламент.

8. Ако Съветът одобри позицията на Европейския парламент, законодателният акт ще бъде приет. След като бъде подписан от председателите на Европейския парламент и на Съвета, законодателният акт ще бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз.

Защо България не защитава аудиторията си със списък на събитията с важно обществено значение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

При едно от измененията на медийната директива в нея се появи възможност за защита на достъпа на аудиторията до събития с важно обществено значение.

Тъй като все повече събития, които преди това бяха отразявани безплатно, започнаха да се предават само по платени телевизии, ЕС реши да защити аудиториите по следния начин:

Член 14

1.  Всяка държава-членка може да вземе мерки в съответствие с правото на Съюза, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват по силата на изключително основание събития, които държавата-членка счита, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава-членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. Ако това стане, съответната държава-членка съставя списък от определени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя извършва това по ясен и прозрачен начин, в подходящ и реалистичен срок. Като извършва това, съответната държава-членка определя също дали тези събития следва да се предават изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис.

2.  Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за всички предприети мерки или мерки, които ще бъдат взети, съгласно параграф 1. В срок от три месеца от нотификацията Комисията проверява дали тези мерки са съвместими с правото на Съюза и ги съобщава на другите държави-членки. Тя иска становището на контактния комитет, създаден съгласно член 29. Тя незабавно публикува предприетите мерки в Официален вестник на Европейския съюз и, поне веднъж годишно, консолидирания списък на мерките, предприети от държавите-членки.

3.  Държавите-членки гарантират, с подходящи средства в рамките на тяхното законодателство, че телевизионните оператори под тяхна юрисдикция не упражняват изключителни права, закупени от тези телевизионни оператори след 30 юли 1997 г., по такъв начин,  че значителна част от обществеността в друга държава-членка да бъде лишена от възможност да проследи събития, които са определени от тази друга държава-членка съгласно параграфи 1 и 2, изцяло или отчасти чрез предаване на живо или, когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис по безплатна телевизия, както е определено от тази друга държава-членка съгласно параграф 1.

Разпоредбата е диспозитивна. Държавата решава дали да защити аудиторията си, като запише в закона, че определени събития не могат “да се затварят”  в платени програми. Ако иска. Съдът на ЕС също се е произнасял в решение по дело T‑250/08 Edward William Batchelor v Commission, че “държавите   са свободни да решат дали желаят да имат политика във връзка със събитията от голямо значение за тяхното общество, както свидетелства използването на думата  може в разпоредбата“. 

Става въпрос за баланс на права и интереси, защото със списъка на значими събития се ограничават бизнес възможностите на доставчиците да печелят – предимно от спортни събития, които иначе  – ако са в националния списък –  по закон биха се предавали безплатно.

Е, държавата България още през 2000-та година е искала да защити аудиторията и е изменила закона, за да въведе в българското право идеята за списък на събитията с важно обществено значение,  но изглежда  е спряла да иска, списък няма   – тоест застанала е на страната на бизнеса.

Но в ЗРТ при правомощията на СЕМ продължава да бъде записано, че

Чл.32 (3) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии приема и публикува списък на събитията с важно обществено значение и обезпечава мерки за защита на достъпа на аудиторията до отразяването им, така че оператор под юрисдикцията на Република България с придобити изключителни права за събития с важно обществено значение да упражнява тези права по такъв начин, че:
1. да не лиши значителна част от аудиторията в страната от възможността да следи тези събития на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес – чрез отразяване на тези събития след време, изцяло или отчасти, по безплатната телевизия;
2. да не лиши значителна част от аудиторията в държава-членка на Европейския съюз, или държава-страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, от възможността да следи на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес – чрез отразяване след време, изцяло или отчасти по безплатната телевизия, на събитията с важно обществено значение съгласно разпоредбите, приети от тази друга държава, при условия на взаимност.
Сега знаете.
Ако спортните събития стават постепенно платени  – това  не е , защото “животът е такъв”, а защото бизнесът е с по-голямо влияние върху законодателя. Или, алтернативно, защото няма кой да измине пътя до защитата на аудиторията.
За сравнение – списъци на събития на държави от ЕС, които са си направили труда да защитят аудиториите си, така е и в Обединеното кралство от времето на членството:

Austria

OJ L 180 of 10.07.2007, pages 11-16 – (All languages)

Belgium

OJ L 180 of 10.07.2007, pages 24-32 – (All languages)

Amending Decision 2014/110/EU:

OJ L 59 of 28.2.2014, pages 39–42 – (All languages)

Denmark

OJ C 14 of 19.01.1999, pages 6-7 – (All languages)

(Revocation of the measures – OJ C 45 of 19.02.2002, page 7)

OJ L 177, 8.7.2015, pages 54–59 – (All languages)

Finland

OJ L 180 of 10.07.2007, pages 38-41 – (All languages)

France

OJ L 180 of 10.07.2007, pages 33-37 – (All languages)

Germany

OJ L 180 of 10.07.2007, pages 8-10 – (All languages)

Hungary

Measures adopted by Hungary: OJ C 214, 4.7.2017, pages 6–7
(All languages)

Commission decision:OJ C 214, 4.7.2017, pages 3–5
(All languages)

Ireland

Measures adopted by Ireland: OJ C 8, 11.1.2018, pages 12–13
(All languages)

Commission decision: OJ C 8, 11.1.2018, pages 10–11
(All languages)

Italy

OJ L 187 of 17.07 2012, pages 57-61 – (All languages)

Poland

OJ L 27, 3.2.2015, pages 37–41 – (All languages)

DSA/ Законодателен акт за цифровите услуги: коригиран текст

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувана е последна   коригирана версия на Законодателния акт за цифровите услуги от 7 септември 2022.

https://platform.twitter.com/widgets.js

Google налага незаконни ограничения: Общият съд потвърждава голямата част от решението на ЕК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 14 септември 2022 стана известно решението на Общия съд по дело  T-604/18 Google LLC,  и Alphabet, Inc. v Европейска комисия. С жалбата си Google LLC   и Alphabet, Inc. искат отмяна на Решение C(2018) 4761  на Комисията от 18 юли 2018 г.,

Google е предприятие в сектора на информационните и комуникационните технологии, специализирано в свързани с интернет продукти и услуги и извършващо дейност в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП).  През 2005 г.,   Google придобива предприятието, което първоначално е разработило операционната система Android (наричана по-нататък “OS”) за интелигентни мобилни устройства. Според Европейската комисия през юли 2018 г. приблизително 80 % от интелигентните мобилни устройства, използвани в Европа и в световен мащаб, работят с Android.

Производителите на оригинално оборудване, които желаят да получат приложения и услуги на Google, трябва да сключват споразумения с Google. Google сключва такива споразумения и с операторите на мобилни мрежи, които желаят да   инсталират патентованите приложения и услуги на Google на устройства, продавани на крайни потребители.

На 25 март 2013 г. FairSearch AISBL, сдружение на предприятия, осъществяващи дейност в сектора на информационните и комуникационните технологии, подава жалба до Комисията по отношение на някои от бизнес практиките на Google в мобилния интернет.   На 15 април 2015 г. Комисията започва процедура срещу Google във връзка с Android.  На 18 юли 2018 г. Комисията приема обжалваното решение. В това решение Комисията налага глоба на Google LLC и отчасти на Alphabet, Inc. за това, че   нарушават правилата за конкуренция, като налагат антиконкурентни договорни ограничения, за да защитят и консолидират господстващото положение на Google на националните пазари, в рамките на ЕИП, за общите услуги за търсене.  За да санкционира  тези практики на злоупотреба, Комисията налага на Google глоба в размер на 4 342 865 000 EUR и  задължава Google да прекрати тези практики в срок от 90 дни от съобщаването на обжалваното решение.

На 9 октомври 2018 г. Google подава  жалба срещу решението на шест правни основания (вж т.52).

Общият съд

Google извлича по-голямата част от приходите си от водещия си продукт, търсачката си Google Search.  Бизнес моделът на Google се основава на взаимодействието между онлайн продуктите и услугите, предлагани в по-голямата си част безплатно на потребителите, и от друга страна, услугите за онлайн рекламиране, от които извлича по-голямата част от приходите си.   Android OS, магазинът за приложения Play Store, приложението Google Search, браузърът Chrome, услугата за електронна поща Gmail, услугата за съхранение и редактиране на файлове Google Drive, услугата за геолокация Google Map и услугата за разпространение на съдържание YouTube се предлагат безплатно. Други услуги са платени услуги, като Google Play, а някои предлагат платена премиум версия, като YouTube и Google Drive. През 2016 г. например онлайн рекламата представлява 88,7 % от общите приходи на Google, 80 % от които са генерирани чрез уебсайтовете на Google, и по-специално началната страница на Google Search. За разлика от бизнес модела, приет например от компанията Apple, която се основава на вертикална интеграция и продажбата на интелигентни мобилни устройства от по-висок клас, бизнес моделът на Google се основава преди всичко на увеличаване на броя на потребителите на своите услуги за онлайн търсене, така че да може да продава своите онлайн рекламни услуги .

Когато потребителите взаимодействат с неговите продукти и услуги, Google събира данни за търговските си дейности и използването на техните устройства. Получените данни включват по-специално информация за контакт (име, адрес, имейл адрес, телефонен номер); данни за удостоверяване на профила (потребителско име и парола); демографска информация (пол и дата на раждане); данни за използваната карта или банкова сметка; информация за съдържанието, което се сервира на потребителя (реклама, посетени страници и т.ч.); данни за взаимодействието, като кликвания; данни за местоположението; и данни, свързани с използваното устройство и оператор. Тези данни позволяват на Google по-ефективно  да представя съответните отговори и реклами при търсене.

През 2005 г. Google придобива първоначалния разработчик на Android OS. През 2007 г. Google сключва споразумение с Apple, чрез което Google Search става услугата по подразбиране за общо търсене на всички интелигентни мобилни устройства на Apple от стартирането на iPhone. В резултат на това споразумение Google Search отчита през 2010 г. повече от половината от интернет трафика на iPhone и почти една трета от целия мобилен интернет трафик.

Комисията установява, че някои аспекти на стратегията на Google за адаптиране на неговия бизнес модел към прехода към мобилния интернет представляват злоупотреба с господстващо положение. Чрез определени ограничения (вж т.66)  Google  си гарантира, че трафикът на устройства с Google Android ще бъде насочен към търсачката Google Search.

Първо, Google незаконно принуждава производителите на телефони да инсталират предварително приложението Google Search и браузъра Chrome като условие за лицензиране на неговия Play Store – пазарът за приложения за Android.

Второ, Google е плащал на някои големи производители и оператори при условие, че те ексклузивно предварително инсталират приложението Google Search. По този въпрос съдиите от ЕС смятат, че регулаторът не е предоставил достатъчно доказателства.

И накрая, ЕС казва, че базираната в Маунтин Вю, Калифорния компания е попречила на производителите, които искат да инсталират предварително приложения, да работят с алтернативни версии на Android, които не са одобрени от Google.

Според Комисията тези практики са имали за последица лишаването на конкурентите на Google   от възможността да се конкурират,  а на  потребителите на ЕС  – от предимствата на ефективната конкуренция, като например възможността за използване на търсачка, която дава приоритет на защитата на неприкосновеността на личния живот,   адаптирана е към особени езикови особености или се фокусира върху съдържанието с добавена стойност.

Това  нарушение е имало няколко аспекта, като всеки от тях е еволюирал във времето според собствените си параметри, като все пак всички са свързани с общата цел да се гарантира, че Google има възможно най-добрия достъп до общите търсения, извършвани от потребителите на интелигентни мобилни устройства.

Тежестта на нарушението трябва да се преценява на индивидуално основание и   за да се определи размерът на глобата, е необходимо да се вземе предвид продължителността на нарушението и на всички фактори, които могат да повлияят на преценката на тежестта му,  като по-специално поведението на съответното предприятие, ролята му при установяването на практиките на злоупотреба, печалбата, която е успяла да извлече от тези практики или интензивността на инцидентите на антиконкурентно поведение.

Общият съд  разглежда подробно шестте правни основания, изтъкнати от Google в подкрепа на жалбата, както и всички представени от страните доказателства. В резултат Общият съд “до голяма степен потвърждава решението на комисията, че компанията Google е наложила незаконни ограничения на производителите на мобилни устройства с Android и операторите на мобилни мрежи, за да консолидира господстващата позиция на своята търсачка”.

Много обемната аргументация тепърва ще се анализира от експертите, кратко резюме в прессъобщението на Съда има тук.  Съдиите подкрепят по-голямата част от аргументите на Европейската комисия, но намаляват леко наказанието от 4.3 на 4,1 милиарда евро,   посочват  грешки в някои от анализите на регулатора, но намират още, че правото на Google на справедлив процес е било частично нарушено .

  1. Отменя частично (членове 1, 3 и 4) от Решение С(2018) 4761 на Европейската комисия от 18 юли 2018 г. ;
  2. определя размера на глобата на 4 125 000 000 EUR (по решението на ЕК – 4 342 865 000 EUR), за които Alphabet, Inc. носи солидарна отговорност в размер на 1 520 605 895 EUR;

3. Отхвърля жалбата по отношение на останалата част.

Решението може да бъде обжалвано пред Съда на ЕС.

Пълният текст

Politico

Медиите подчертават, че ЕК глоби технологичния гигант за антиконкурентно поведение три пъти за три години (във връзка с търсенето, пазаруването и за Android) : първо с 2,8 милиарда долара през 2017 г.,  с 5 милиарда долара през 2018 г. и още веднъж с 1,7 милиарда долара през 2019 г.

EMFA/ Европейски законодателен акт за свободата на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От месеци чакаме законодателния акт за свободата на медиите, ето го за най-нетърпеливите, така както е изтекъл във френския сайт Contexte.

Ще взема пример от начина, по който СЕМ (компетентният орган за прилагане на санкциите в аудиовизията) представи шести санкционен  пакет на ЕС  за медиите – “прочетете си го”.

Прочетете си го.

EFMA – European Media Freedom Act

Актът променя съществено правната рамка на медиите в ЕС, поради което ще трябва да се направи анализ и, разбира се, ще трябва  да влезе в учебното съдържание през тази учебна година, заедно с новите актове в ЕС като санкциите срещу Руската федерация по повод дестабилизацията в Украйна.

update

На 16 септември беше официално оповестен проектът за регламент. Proposal_for_a_Regulation__European_Media_Freedom_Act_

Прессъобщение на ЕК

European Newsroom – многоезичен и общоевропейски новинарски проект

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Новинарски агенции от държави от ЕС, държави в процес на присъединяване и потенциални кандидати  създават  European Newsroom   – проект за  кореспонденти на агенциите, които да работят и да се обучават заедно в Брюксел с оглед на създаването и разпространението на новини по въпросите на ЕС.

Консорциумът ще произвежда новини,  предлагайки общоевропейска гледна точка по делата на ЕС на хората от целия континент, се казва в съобщението на ЕК.

Обучението ще бъде по въпроси на киберсигурността, проверката на факти, производство на мултимедийни продукти.

Ще се предлагат допълнителни  услуги (дневен ред на събитията, общо пространство за съвместни интервюта, услуги за акредитации и т.н.).

Участват DPA (Германия), AFP (Франция), Agerpres (Румъния), ANSA (Италия), APA (Австрия), Belga (Белгия), BTA (България), Europapress и EFE (Испания), HINA (Хърватия) , STA (Словения), TASR (Словакия), ATA (Албания), FENA (Босна и Херцеговина), MIA (Република Северна Македония), Tanjug (Сърбия), присъединили са се и агенции от Полша и Украйна.

Консорциумът е получил безвъзмездна помощ от 1,76 милиона евро за  производство и разпространение  на професионално и многоезично новинарско медийно съдържание (във всякакъв формат), както и за нехудожествени програми. Това съдържание трябва да отразява различните аспекти на ЕС и трябва да бъде постоянно достъпно във възможно най-много държави от ЕС  на поне пет  езика на Съюза.
Според Politico днес ще има събитие, официален старт в офисите на белгийския член на консорциума Belga news agency.

Хазарт: санкции за реклама в платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Италианският регулатор налага санкции на платформата за видеосподеляне YouTube за забранена реклама на хазарт.

Член 9 от закон №. 87/218 забранява пряка и непряка реклама на  хазарт ( реклама за игри с парични награди ) и предвижда отговорност за клиенти, собственици на медии, организатори на събития.

В този случай компанията  Top Ads разпространява забранена реклама на хазарт на своя уебсайт  и свързаните с него пет канала в YouTube, поради което трябва да плати  глоба от 700 000 €  .

Регулаторът издава отделно решение  за санкциониране на доставчика на хостинг услуги –  платформата за споделяне на видео YouTube.  YouTube – Google Ireland Limited – носи отговорност за това, че не е предприел действия за премахване на незаконното съдържание, масово разпространявано на неговата платформа  – и за платформата е определена глоба от 750 000 € .

В допълнение към имуществените административни санкции  Agcom издаде заповед “a notice and take down”   за Top Ads, така и за YouTube (Google), както и за първи път a “notice and stay down”, позовавайки се на С-18/18 на Съда на Европейския съюз* с  цел да забрани разпространението и качването на подобно незаконно съдържание.

 Top Ads Ltd са обявили намерение  да подадат жалба.

Източник EPRA

Съд на ЕС: публикуване на данни, съдържащи се в декларациите за частни интереси на физически лица

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑184/20, с предмет преюдициално запитване, отправено от Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс, Литва) в производството по дело OT срещу Vyriausioji tarnybinės etikos komisija.

В Литва има комисия, която следи за прилагането на Закона за съвместяване на интереси, включително като събира и проверява декларациите за частни интереси.

OT заема длъжността ръководител на  организация по литовското право, получаваща публични средства и извършваща дейност в областта на опазването на околната среда. ОТ не е подал декларация за частни интереси. Комисията иска да го санкционира. ОТ твърди, че ако се окаже принуден да подаде декларация за частни интереси,   публикуването ѝ ще накърни както неговото право на зачитане на личния му живот, така и правото на другите лица (напр. с които живее), които евентуално ще трябва да посочи в декларацията си. Данните могат да разкрият и особено чувствителна информация, напр. сексуална ориентация.

При това положение съдът във Вилнюс  задава следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли условието по член 6, параграф 1, [първа алинея,] буква д) от [ОРЗД] — а именно обработването [на личните данни] да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или свързана с упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора — предвид изискванията по член 6, параграф 3 от [ОРЗД], по-специално изискването правото на държавите членки да отговаря на цел от обществен интерес и да е пропорционално на преследваната легитимна цел, и предвид членове 7 и 8 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че националното право не може да изисква разкриването на данните, съдържащи се в декларации за частни интереси, и публикуването им на уебсайта на администратора, [а именно Главната комисия], като по този начин тези данни стават достъпни за всички, които имат възможност да използват интернет?

2)      Трябва ли забраната по член 9, параграф 1 от [ОРЗД] да се обработват някои категории лични данни, предвид условията по член 9, параграф 2 от [ОРЗД], по-специално условието по буква ж) от тази разпоредба — а именно обработването [на личните данни] да е необходимо по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което трябва да е пропорционално на преследваната цел, да зачита същността на правото на защита на данните и да предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните — и предвид членове 7 и 8 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че националното право не може да изисква разкриването на данни, съдържащи се в декларации за частни интереси, чрез които могат да станат известни лични данни, включително данни, позволяващи да се узнаят политическите възгледи на лице, членството му в синдикални организации, сексуалната му ориентация или друга лична информация, и публикуването на тези данни на уебсайта на администратора, [а именно Главната комисия], като по този начин тези данни стават достъпни за всички, които имат възможност да използват интернет?“.

Съдът:

Не се допуска  национална правна уредба, в която се предвижда публикуване онлайн на декларацията за частни интереси, която всеки ръководител на получаваща публични средства организация е длъжен да подаде, по-специално доколкото това публикуване засяга поименни данни за неговия съпруг, лицето, с което той живее във фактическо съжителство, или неговия партньор, както и за близките или известните лица на декларатора, поради които може да възникне конфликт на интереси, или пък засяга всяка сделка, която е сключена в последните дванадесет календарни месеца и чиято стойност надвишава 3 000 EUR.

Публикуването на уебсайта на публичния орган, натоварен да събира и проверява съдържанието на декларациите за частни интереси, на лични данни, които косвено могат да разкрият сексуалната ориентация на физическо лице, представлява обработване на специални категории лични данни по смисъла на тези разпоредби.

,

Правата на човека в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стратегия 2020

В края на 2020 г.  ЕС прие Стратегия за подобряване на прилагането на Хартата на основните права в ЕС. Хартата е инструмент на първичното право на ЕС, включващ основните права, с които се ползват хората в ЕС. Тя представлява съвременен и всеобхватен инструмент за защита и насърчаване на правата и свободите на хората с оглед на промените в обществото, социалния напредък и научното и технологичното развитие.

В Стратегията на Европейската комисия от 2010 г. за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз   се определя начинът, по който Комисията ще гарантира, че ЕС спазва напълно Хартата. Хартата се прилага и по отношение на държавите членки, когато привеждат в действие правото на ЕС, като в стратегията се изразява решимостта на Комисията да използва всички средства, с които разполага, за да гарантира спазването. Стратегията от 2020 г. има четири направления:

1.Гарантиране на ефективното прилагане на Хартата от държавите членки.

2.Увеличаване на ролята на организациите на гражданското общество, защитниците на правата и практикуващите юристи.

3.Насърчаване на използването на Хартата като ориентир за институциите на ЕС.

4.Повишаване на осведомеността на хората за техните права съгласно Хартата.

Стратегията следва призива на Европейския парламент за засилен мониторинг на прилагането на Хартата в държавите членки, заключенията на Съвета за определяне на начините за подобряване на прилагането на Хартата и приноса на държавите членки .

Доклади на ЕК

От 2010 г. ЕК публикува годишни доклади за прилагането на Хартата.

От 2021 г.. Комисията започна да публикува тематични доклади за прилагане на Хартата в определена област.

Така докладът за 2021 г. е посветен на цифровите права.

Хартата и правата в цифровата ера

В доклада 2021  има пет акцента:

Справяне с предизвикателствата на онлайн модерирането.  Разпространението на незаконно съдържание в интернет е предизвикателство за демократичния дискурс и за редица основни права. През декември 2020 г. Комисията предложи регулаторни мерки за справяне с незаконното съдържание, като същевременно защитава основните права,  чрез Закона за цифровите услуги. Освен това ЕС  насърчава доброволни мерки чрез Кодекса за противодействие на незаконната реч на омразата онлайн.  Комисията  предложи инициатива за разширяване на списъка на престъпленията на ЕС, за да включи речта на омразата и престъпленията от омраза.

Защита на основните права при използване на изкуствен интелект. Нарастващото използване на системи с изкуствен интелект може да донесе големи ползи, но някои приложения са сложни и непрозрачни, което може да бъде предизвикателство за спазването или прилагането на основните права. Много държави членки са разработили национални стратегии за изкуствения интелект, за да гарантират прозрачност, проследимост и надеждност и да намерят ефективни начини за спазване на основните права. През април 2021 г. Комисията предложи законодателен акт, който да гарантира, че системите с изкуствен интелект, които представляват висок риск за основните права, са подходящо тествани и документирани.

Справяне с цифровото разделение. Пандемията от COVID-19 затрудни достъпа до обществени услуги, които се предлагат онлайн, за хората без необходимите знания или оборудване. Солидарността остава ключов принцип за справяне с цифровото разделение.

Защита на хората, работещи чрез платформи. Работата в платформи създаде нови икономически възможности за хората, бизнеса и потребителите. Но в този контекст възникват трудности по отношение на  съществуващи права и задължения, свързани с трудовото право и социалната защита. Комисията прие законодателна инициатива за подобряване на условията на труд на хората, работещи чрез цифрови платформи за труд, като същевременно подкрепя устойчивия растеж на цифровите платформи за труд в Съюза.

Контрол върху цифровото наблюдение. Наблюдението може да е законно, например за осигуряване на сигурност и борба с престъпността, но не всички практики са оправдани. В този контекст защитата на данните и неприкосновеността на личния живот са  ключови основни права.

Обществени медии и културни индустрии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съюз за радио и телевизия публикува доклад за приноса на обществените медии в ЕС-28 към развитието на културните и творческите индустрии в ЕС (август 2022, с регистрация).

Приносът по подсектори:

PowerPoint_Presentation_-_EBU-MIS-PSM_Contribution_to_the_European_Creative_Sector_2022_Public.pdf_-_2022-08-11_09.20.37

.

Обществените медии в контекста на аудиовизуалната индустрия:

PowerPoint_Presentation_-_EBU-MIS-PSM_Contribution_to_the_European_Creative_Sector_2022_Public.pdf_-_2022-08-11_09.20.52