През юни 2023 Европейската комисия – DG CNECT – определи Intellera Consulting, PwC и Open evidence да извършат проучване относно прилагането на практика от държавите на Препоръката относно защита, безопасност и овластяване на журналистите, приета през 2021 г.

След приемането на препоръката през 2021 г. повечето държави членки (19 от 27) или са приели специален план за действие (Дания, Литва, Швеция), или са създали специална структура или комисия (Гърция, Латвия, Италия). Мнозинството също имат или планират да въведат мерки, подкрепящи безопасността на журналистите. Като част от тези усилия, конкретни действия от страна на държавите-членки включват създаване на оперативни групи или подписване на меморандуми за разбирателство и протоколи относно, например, сътрудничеството между журналисти и полицейски сили.

Проучването също така установи, че няколко държави от ЕС имат въведени мерки за справяне с онлайн безопасността (9 държави) и за овластяване на жените журналисти, както и на журналистите, принадлежащи към малцинствени групи, и тези, които докладват по въпроси, свързани с равенството (14 държави), но има потенциал за по-нататъшно целенасочено действие.

Според проучването по-голямата част от държавите-членки изостават в създаването на система за мониторинг на Препоръката, въпреки че съществуват някои инструменти за наблюдение на безопасността на журналистите в почти половината от тях. Цитира се МРМ, мониторинговия доклад за медиен плурализъм 2023, според който в мнозинството държави от ЕС индикаторът безопасност на журналистите е със среден риск, но има девет държави с висок риск (България, Хърватия, Естония, Гърция, Унгария, Италия, Малта, Полша, Словения).

За да се улесни докладването, извършвано от страните от ЕС, проучването предлага рамка за мониторинг, която те могат да прилагат.

Докладът от проучването ще бъде източник на информация за предстоящия доклад за върховенството на закона. Той ще се използва и за дискусии с държавите-членки относно изпълнението на препоръките.

Европейският парламент прие Резолюция 2024/2696, в която се казва:

1. изразява възмущение от достоверните съобщения, че членове на ЕП са получавали заплащане, за да разпространяват руска пропаганда, както и за да подкрепят руските усилия за систематично създаване на мрежа на зависимости чрез европейски политически партии, които след това действат като усилватели за пропагандата на Кремъл;
2. изразява възмущението си от участието на членове на Европейския парламент в проруската медия „Гласът на Европа“, докогато Русия води незаконна агресивна война срещу Украйна; подчертава, че повечето становища, изразени от членове на Европейския парламент чрез медията „Гласът на Европа“, не представляват мнението на широкото мнозинство на членовете на ЕП, които категорично осъждат незаконното нахлуване на Русия в Украйна, както и използването от нейна страна на тактики за хибридна война срещу европейската демокрация и други нейни агресивни и антидемократични политически решения през последните години;
3. категорично осъжда всички опити, особено опитите на Руската федерация, за подкопаване на функционирането на европейските демократични процеси и подчертава, че тези тактики трябва да имат последствия; призовава политическото ръководство на ЕС и неговите държави членки най-накрая да обърнат внимание на тези руски усилия с необходимото усещане за неотложност и решителност; призовава отново държавите членки да доразвият и прецизират пакетите от санкции, приети срещу Руската федерация, за да ограничат по-ефективно способността ѝ да води своята агресивна война и да отстранят пропуските в прилагането на действащите понастоящем ограничителни мерки; отново призовава за въвеждане на режим на санкции срещу извършителите на действия за злонамерено чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство;
4. изразява възмущение от неотдавнашните достоверни доклади, че Петър Бистрон, водещ член на AfD (от групата ID) и член на германския Бундестаг, е приел плащания до 25 000 евро за разпространение на проруска пропаганда;
5. изразява загриженост във връзка с неотдавнашния разпит от ФБР на члена на ЕП от AfD Максимилиан Кра и призовава AfD незабавно да обяви публично финансовите си отношения с Кремъл и публично да оповести целта и точния размер на всички плащания, произхождащи от свързани с Кремъл източници; в допълнение изразява дълбокото си безпокойство относно задържането на сътрудника на члена на ЕП Кра на 23 април 2024 г. след сериозни обвинения в шпионаж за Китай;
6. изразява изключителна загриженост във връзка с неотдавнашните съобщения от 17 април 2024 г. относно двама предполагаеми руски шпиони с двойно германско и руско гражданство, които са били арестувани в Бавария, след като са били обвинени в проучване на цели за потенциални нападения и саботажни операции, включително нападения срещу военни съоръжения; отново изразява дълбокото си безпокойство относно мащаба на руския шпионаж в Германия и други държави, като например Полша, където през март 2023 г. бяха открити подобни дейности, и отново отправя своя категоричен призив за решителен отговор на заплахата, която представляват руските агенти, действащи в Германия и извън нея;
7. решително осъжда руската практика за използване на незаконни имигранти, които биват насочвани към територията на ЕС с цел дестабилизиране на съседните държави членки, и по-специално Полша, Литва, Латвия и Финландия;
8. изразява също така загриженост във връзка с арестуването на 22 април 2024 г. на трима германци, задържани по подозрение, че работят с китайското министерство на държавната сигурност за предаване на технология, която би могла да се използва за военни цели; повтаря предишните си призиви към държавите членки да се борят по-ефективно с всички шпионски елементи в ЕС, което трябва да включва и по-добра защита на критичната инфраструктура, а така също и откровена и ясна конфронтация с държавите, от които произхожда шпионажът; подчертава, че тези разкрития за шпионаж вероятно са само върхът на айсберга и представляват сериозна заплаха за нашата сигурност и демокрация;
9. решително осъжда будещите тревога факти, разкрити от реномирани германски медии през февруари, от които става ясно, че служител, който е член на партията AfD и е свързан с член на германския федерален парламент, е бил идентифициран като лице за контакт с ФСБ, което поражда сериозни опасения относно потенциалното чуждестранно влияние в германския политически пейзаж; освен това решително осъжда факта, че при влизането на същото лице в Германия от Русия германските органи няколко пъти са установявали, че то носи 9 000 евро в брой;
10. призовава ЕС и държавите членки да отразят санкциите, приети от чешкото правителство срещу „Гласът на Европа“ и срещу Виктор Медведчук и Артем Марчевски; изразява съжаление от факта, че „Гласът на Европа“ успя да възобнови дейността си от Казахстан от 11 април 2024 г.; призовава държавите членки да гарантират, че „Гласът на Европа“ не е достъпен от територията на Европейския съюз; освен това отбелязва, че пропуските, даващи възможност работещи за „Гласът на Европа“ да имат достъп до помещенията на Европейския парламент, са отнети;
11. ангажира се да окаже пълна подкрепа на националните органи и да си сътрудничи с тях при разследванията, свързани с поведението на съответните членове на ЕП; приветства започването на разследване от страна на белгийските органи на предполагаемите случаи на руска намеса в изборите за Европейски парламент; призовава съответните държави членки да преценят дали засегнатите членове на ЕП носят отговорност за наказателно преследване съгласно съответното им наказателно право; призовава за засилване на съдебното сътрудничество и сътрудничеството в областта на правоприлагането с международните партньори, за да се улесни разкриването, разследването и наказателното преследване на транснационални престъпни дейности и мрежи от злонамерени чуждестранни субекти, насърчаващи корупционни практики, насочени към намеса в европейските избори и подкопаване на демокрацията в ЕС; поема ангажимент да предостави пълната си подкрепа и сътрудничество за тази цел; призовава съответните парламентарни органи да направят всичко възможно, за да гарантират своевременно решение по искания за снемане на имунитета на членове на ЕП, когато такива искания бъдат получени от съответните органи; призовава тези органи да организират среща възможно най-скоро след учредителните си заседания след предстоящите европейски избори, за да започнат незабавно работата си, ако такива искания бъдат получени; остава готов да подобри допълнително вътрешните си правила относно етиката въз основа на най-високи стандарти, както и рамката си за вътрешен надзор и отчетност, а така също и механизмите за санкциониране, които са на разположение при установени нарушения на рамката на Парламента относно почтеността; призовава да се обърне най-голямо внимание на препоръките за преразглеждане на правилата на Европейския парламент относно прозрачността, почтеността, отчетността и борбата с корупцията, приети на 13 юли 2023 г., и за пълното прилагане на новите правила относно прозрачността и почтеността, приети през септември 2023 г., както и за мониторинг на всички вътрешни кодекси за поведение и решения, одобрени от Бюрото, по-специално по отношение на взаимодействието с трети държави;
12. приветства сезирането на Консултативния комитет относно Кодекса за поведение по отношение на въпросните членове на ЕП; ангажира се изцяло да изпълнява своята приложима вътрешна рамка за санкции и призовава да бъдат разкрити всички настоящи членове на ЕП или кандидати на предстоящите европейски избори, които са вземали пари от руското правителство или негови пълномощници или са били корумпирани от тях; отбелязва, че предполагаемите действия предхождат неотдавнашното преразглеждане на уредбата на Парламента относно почтеността; счита, че правилата сами по себе си не биха предотвратили предполагаемото осъдително поведение на членовете на ЕП; въпреки това потвърждава готовността си да продължи да оценява и усъвършенства функционирането на уредбата за почтеност на Парламента, която беше укрепена след „Катаргейт“, както и установения в нея режим на санкции;
13. приветства призива за спешно заседание на Евроюст, отправен от белгийския министър-председател Александър де Кро; приветства също така искането за разглеждане и при необходимост разширяване на мандата на Европейската служба за борба с измамите и Европейската прокуратура, за да могат да преследват по наказателен ред подобни случаи; приветства обявеното от белгийското председателство споразумение за създаване на временна работна група по кризите с цел противодействие на опитите на Русия за намеса в предстоящите европейски избори и подчертава, че в контекста на предстоящите европейски избори всички национални органи и органи на ЕС трябва да увеличат усилията си за борба със случаите на външна намеса, за да се гарантира пълната почтеност на тези важни избори; подчертава в тази връзка, че свободата на словото, свободата на медиите и спазването на закона са еднакво важни във всички демократични процеси и не могат да бъдат неправомерно ограничавани;
14. отново осъжда предишните случаи на политически партньорства между крайно десни партии в Европа и руското ръководство, като например банковия заем за партията на Льо Пен във Франция, споразумението за партньорство между австрийската партия FPÖ и партия „Обединена Русия“ на Путин, както и многобройните срещи и обмен между различни избрани членове на ЕП, включително ръководството на германската партия AfD;
15. изразява загриженост относно случая с австрийския шпионаж, по който бивш австрийски разузнавателен служител Егисто От, за когото се твърди, че е тясно свързан с политика от FPÖ Ханс-Йорг Йеневайн, е обвинен в шпионаж за Русия и незаконно извличане на лични данни от полицейски бази данни, включително предаване на данни от мобилни телефони на бивши високопоставени австрийски длъжностни лица на руското разузнаване;
16. изразява безпокойство относно достоверните доклади за увеличаване на опитите на Русия да се намесва в предстоящите избори за българския национален парламент на 9 юни 2024 г.; изразява силна загриженост относно съществуването на мрежа от агенти по дезинформация, действащи в платформите на социалните медии, в традиционните медии, академичните среди, неправителствените организации и политическите партии, и относно руския контрол върху тази мрежа; изразява силна загриженост относно многобройните имоти на територията на България, които понастоящем са собственост на руски органи, като някои от тези имоти са от стратегическо значение и служат като центрове на руско влияние и оказване на натиск върху демократичните процеси в страната;
17. изразява сериозната си загриженост относно редица политики и позиции на унгарското правителство, което под ръководството на министър-председателя Орбан в редица критични случаи е възприемало проруска, както и прокитайска позиция;
18. осъжда участието на Русия в кампании за дезинформация, както и предполагаемите интензивни контакти и поредици от срещи между агентите, отговорни за руската намеса, с каталонска сепаратистка група; предлага Европейският център за високи постижения в борбата с хибридните заплахи в Хелзинки да извърши проучване; призовава компетентните съдебни органи да разследват ефективно контактите на членовете на ЕП, за които се твърди, че са свързани с Кремъл и с опитите за дестабилизация и намеса от страна на Русия в ЕС и неговите държави членки; изразява съжаление във връзка с всички нападения срещу съдии, разследващи дейности за намеса;
19. счита, че неотдавнашните твърдения може да съставляват поведение, което може да бъде санкционирано съгласно неговия Кодекс за поведение, като то трябва да бъде посрещнато с най-твърд отговор, ако бъде потвърдено; подчертава важността на това незабавно да се проведе задълбочено вътрешно разследване, за да се оценят всички възможни случаи на външна намеса от страна на Русия и на други държави в Европейския парламент; подчертава, че тези разкрития са част от по-голям модел на руска намеса, както се подчертава в окончателните доклади на INGE и ING2;
20. счита, че твърденията относно въпросните членове на ЕП подчертават необходимостта от повишаване на културата на сигурност в Европейския парламент; поради това призовава отново за пълно прилагане на препоръките, съдържащи се в неговата резолюция от 13 юли 2023 г. относно препоръки за преразглеждане на правилата на Европейския парламент относно прозрачността, почтеността, отчетността и борбата с корупцията, включително организиране на задължително обучение по въпросите на сигурността за членовете на ЕП и служителите, провеждане на подходящи проучвания за надеждност и засилване на скрининга на служителите, по-специално на тези, които присъстват на заседания при закрити врати; подчертава, че редица национални парламенти и международни организации разполагат с легитимни и добре функциониращи системи в тази област, и призовава за оценка на най-добрите практики;
21. призовава Парламента да въведе задължително, ефективно и редовно обучение по въпросите на сигурността, намесата, етичните стандарти, спазването на нормите и почтеността за всички членове на ЕП и техните кабинети, както и за целия персонал на Парламента, с което те да бъдат осведомени, че са потенциални мишени на чуждестранни държавни и недържавни субекти; призовава службите на Парламента да въведат ефективни системи за наблюдение и контрол с цел откриване на външна намеса, като същевременно зачитат свободата на мандата на членовете на ЕП;
22. припомня, че външната намеса е системна заплаха, на която трябва да се противодейства енергично; припомня освен това, че макар и Русия да е основният източник на външна намеса и дезинформация в Европейския съюз, други държави също са провеждали такива кампании; подчертава, че реакцията на ЕС на тези заплахи може да бъде ефективна само ако се основава на хоризонтален, цялостен и дългосрочен политически подход, осъществяван съвместно от ЕС и неговите държави членки; остава твърдо решен да продължи усилията си за борба с външната намеса в ЕС през следващите години, наред с другото чрез специален парламентарен орган; подчертава, че бдителността и защитата срещу външна намеса са особено необходими в навечерието на тазгодишните избори за Европейски парламент;
23. подчертава ключовите законодателни актове относно свободата на медиите и цифровите права, приети от Европейския съюз през последните години, като например Европейския законодателен акт за свободата на медиите, Законодателния акт за изкуствения интелект и Законодателния акт за цифровите услуги; подчертава обаче, че са необходими допълнителни действия за спиране на разпространението на злонамерена дезинформация онлайн и за защита на правото на европейските граждани на надеждни новини;
24. приветства приемането на законодателния пакет относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, който включва нови правила на равнището на ЕС, насочени към справяне с рисковете от изпиране на пари, свързани с видни политически личности;
25. призовава ЕСВД и Комисията да включат в предстоящия 14-ти пакет от санкции нови медии, подкрепяни от Кремъл, и други излъчващи и медийни организации и лица, отговорни за пропагандата и кампаниите за дезинформация в ЕС;
26. подчертава ключовата роля на разследващата журналистика за разкриването на опитите за външна намеса и прикрити дейности; отново призовава институциите на ЕС и държавите членки да гарантират достатъчно и устойчиво финансиране за разследващата журналистика; решително осъжда широкомащабната кампания за дезинформация, разкрита през януари от германското министерство на външните работи, за която се твърди, че е организирана от Русия на платформата X (предишен Twitter) с цел манипулиране на общественото мнение;
27. категорично осъжда продължаващите усилия на Русия за злоупотреба и фалшифициране на историческата памет по отношение на най-трагичните периоди в историята на Европа, като например терора на нацисткия режим, за да се опита да оправдае настоящата си брутална, незаконна и нечовешка агресия и експанзионистичната си политика, както и нейните опити систематично да разпространява неверни исторически послания;
28. настоява, че е необходимо да се направи повече за защита на европейската информационна среда и правото на гражданите на ЕС на достъп до надеждна информация; припомня необходимостта, както се посочва в предишните доклади на Парламента, от създаване на „огледални клаузи“, според които европейското информационно пространство е отворено за трети държави правопропорционално на достъпа в тези държави на европейски медии; подчертава, че медиите, работещи за враждебни и авторитарни режими, не следва да разполагат с достъп до сградите на Европейския парламент; настоява, че етикетирането на платформите следва не само да идентифицира дълбоки фалшификати, но и да установи положително етикетиране, като използва инструменти, създадени от медийния сектор, като например Инициативата за доверие в журналистиката; в този контекст изразява общата си подкрепа за новия механизъм за правото на информация, предложен от „Репортери без граници“;
29. счита, че са необходими повече усилия за подходяща защита на европейската демокрация, и настоятелно призовава националните органи да информират изцяло гражданите на държавите членки, засегнати от случая „Гласът на Европа“;
30. отбелязва, че крайната цел на руската намеса е да накърни, раздели и отслаби ЕС и да подкопае подкрепата за Украйна; подчертава, че хибридните тактики на Руската федерация ни най-малко не благоприятстват политическата програма на Русия в рамките на ЕС, а напротив – създават допълнителен импулс за непоколебимата подкрепа на ЕС за Украйна в нейната защита срещу незаконния окупатор;
31. подчертава, че агресивната война на Русия срещу Украйна е разкрила огромния мащаб на чуждестранното манипулиране на информация в ЕС и неговите непосредствени съседи, а именно Западните Балкани и държавите от Източното партньорство; призовава ЕС и съседните му държави да засилят сътрудничеството си в борбата с дезинформацията, хибридните заплахи и киберсигурността;
32. призовава Европейския съюз да прояви бдителност по отношение на опитите на всяка трета държава, включително Русия, да оказва неправомерно влияние върху демократичните му процеси; предупреждава Руската федерация, че хибридните кампании за дезинформация, кибератаките и операциите за оказване на влияние вече представляват сериозни атаки срещу европейската демокрация и че всяко физическо действие на европейска територия би представлявало драматична ескалация; призовава държавите членки да разкрият и разследват руските опити за саботаж на критична инфраструктура; подчертава необходимостта от укрепване на предпазните мерки за защита на инфраструктурата за произвеждане на избори, която е особено уязвима на физически атаки и кибератаки преди и по време на избори;
33. припомня, че дори в случаите, в които законите поставят ограничения върху източниците на политическо финансиране, руските участници са намирали начини да ги заобиколят и са предлагали подкрепа на своите съюзници; припомня по-специално доказателствата за заеми от чуждестранни банки (какъвто беше случаят с партията „Национален фронт“ във Франция през 2016 г.), споразуменията за закупуване и търговски споразумения (какъвто беше случаят с публикуваните на 17 май 2019 г. от „Шпигел“ и „Зюддойче цайтунг“ твърдения, уличаващи FPÖ, и с публикуваните на 10 юли 2019 г. от „Бъзфийд“ и „Л’Eспресо“ твърдения, уличаващи „Lega per Salvini Premier“ в Италия), както и улесняването на финансови дейности (както беше разкрито от британската преса във връзка с кампанията на Leave.eu);
34. осъжда факта, че кампаниите за чуждестранна намеса често са насочени срещу конкретни малцинства и уязвими групи, и отбелязва, че насочването към тези малцинства има по-широка цел, а именно да подкопае привлекателността на демократичните и равноправни общества;
35. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Поредното стълкновение между Максимилиан Шремс и социалните мрежи. Публикувано е заключението на Генералния адвокат по дело C‑446/21 Maximilian Schrems срещу Meta Platforms Ireland Limited, по-рано Facebook Ireland Limited (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).

Спорът в главното производство

1)Трябва ли член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД (свеждане на данните до минимум) да се тълкува в смисъл, че всички лични данни, с които разполага платформа, като тази в главното производство (по-специално от субекта на данни или от трети страни на и извън платформата), могат да се събират, анализират и обработват за целите на целевата реклама без ограничение в зависимост от време или вид на данните?

2)Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) във връзка с член 9, параграф 2, буква д) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че изразяване на собствената сексуална ориентация за целите на дискусионна група позволява обработването на други данни за сексуалната ориентация с оглед на събирането и анализирането на данни за целите на персонализираната реклама?

Заключението на ГА:

1) Член 5, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните)

трябва да се тълкува в смисъл, че:

– не допуска лични данни да се обработват за целите на целевата реклама без ограничение в зависимост от време или вид на данните, и

– запитващата юрисдикция следва да прецени, като вземе предвид обстоятелствата по случая и приложи принципа на пропорционалност, доколко срокът за съхраняване на данните и обемът обработвани данни са обосновани с оглед на легитимната цел за обработване на тези данни за целите на персонализираната реклама.

2) Член 5, параграф 1, буква б) във връзка с член 9, параграф 2, буква д) от Регламент 2016/679

трябва да се тълкува в смисъл, че

– изразяване на собствената сексуална ориентация за целите на дискусионна група, отворена за обществеността, макар да може да представлява действие, с което заинтересованото лице „явно е направило обществено достояние“ тези данни по смисъла на член 9, параграф 2, буква д) от този регламент, само по себе си не позволява обработването на посочените данни или на други данни за сексуалната ориентация на това лице с оглед на събирането и анализирането на данни за целите на персонализираната реклама.

Личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не трябва да се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели. Съгласно член 9, параграф 1 от този регламент се забранява обработването на лични данни по-специално за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице, освен ако такова обработване не попада в обхвата на някое от изключенията, предвидени в член 9, параграф 2 от посочения регламент.

В Официален вестник на ЕС  днес са публикувани Насоки на Комисията за доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки относно смекчаването на системните рискове за изборните процеси в съответствие с член 35, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065

В началото са посочени целите:

1. Онлайн платформите и търсачките се превърнаха във важни места за обществен дебат и за формиране на общественото мнение и поведението на гласоподавателите. С Регламент (ЕС) 2022/2065 („Акта за цифровите услуги“) се налагат задължения на доставчиците на много големи онлайн платформи (МГОП) и много големи онлайн търсачки (МГОТ)  да извършват оценки на специфични рискове и да въвеждат разумни, пропорционални и ефективни мерки за смекчаване на риска, включително за „всички действителни или предвидими отрицателни последици за гражданския диалог и изборните процеси и обществената сигурност“ .

2. Съгласно член 35, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065 Комисията може да отправи насоки относно мерките за смекчаване на риска, които доставчиците на МГОП и МГОТ трябва да приемат във връзка със специфични рискове. В тези насоки може по-специално да се представят най-добри практики и да се препоръчат възможни мерки, като надлежно се отчетат евентуалните последици от мерките за основните права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), за всички участници.

3. Широк спектър от явления, свързани с онлайн платформите и търсачките, пораждат повишен риск за почтеността на изборите. Те включват, но не се ограничават до разпространението онлайн на незаконни изказвания, пораждащи омраза, заплахите, свързани с чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, както и по-широкото явление дезинформация, разпространението на (изпълнено с насилие) екстремистко съдържание и на съдържание с цел радикализиране на хора, както и разпространението на съдържание, генерирано чрез нови технологии като генеративния изкуствен интелект („ИИ“) . С оглед на няколкото изборни кампании, планирани в ЕС през следващите месеци, включително предстоящите през 2024 г. избори за Европейски парламент, настоящият документ съдържа насоки, чиято цел е да се подпомогнат доставчиците на МГОП и МГОТ да гарантират, когато е целесъобразно, че изпълняват задължението си за смекчаване на специфичните рискове, свързани с изборните процеси. Настоящите насоки остават като цяло актуални и след провеждането на тези избори.

4. Мерките, предприети от МГОП и МГОТ в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065, включително всички мерки за смекчаване на отрицателните последици за изборните процеси, посочени в настоящите насоки, следва да се предприемат с особено внимание към защитата на основните права, залегнали в Хартата, включително правото на човешко достойнство, зачитането на личния и семейния живот, защитата на личните данни, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително свободата и плурализма на медиите, свободата на сдружаване и свободата на стопанска инициатива. Доставчиците на МГОП и МГОТ следва да отделят необходимото внимание на вероятното въздействие на мерките върху основните права на всички засегнати участници, включително уязвимите групи, като вземат предвид принципа на достъпност и приобщаване по отношение на мерките.

5. В настоящите насоки вече се отчитат предстоящите задължения, наложени на доставчиците на МГОП и МГОТ по силата на Регламент (ЕС) 2024/900 относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране („Регламента относно политическото рекламиране“) , както и на предстоящия Регламент за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект („Законодателния акт за изкуствения интелект“) , които са в процес на приемане от законодателя на ЕС, както и доброволните ангажименти, поети от доставчиците на МГОП и МГОТ в рамките на Пакта за изкуствения интелект, да се придържат към задълженията, предвидени в Законодателния акт за изкуствения интелект, преди влизането му в сила . Доставчиците на МГОП и МГОТ са длъжни да спазват тези правно обвързващи правила при влизането им в сила, доколкото това е приложимо за тях.