Tag Archives: EU Law

ЕК публикува образец, по който да се предоставя публично достъпна информация относно обучението на AI модели

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия публикува образец, който да помогне на доставчиците на AI с общо приложение (GPAI) да обобщят съдържанието, използвано за обучение на техния модел, след което да направят информацията за обучението публично достъпна.

Моделите с общо предназначение се обучават с големи количества данни, но има само ограничена информация относно произхода на тези данни. Публичното резюме ще предостави изчерпателен преглед на данните, използвани за обучение на моделите, списък на основните колекции от данни и обяснение на други използвани източници. Този образец също така ще подпомага страните със законни интереси, например носители на авторски права, при упражняването на техните права съгласно правото на Съюза.

Образецът допълва насоките за обхвата на правилата за моделите с изкуствен интелект с общо предназначение, публикувани на 18 юли, и общия кодекс за действие на изкуствения интелект, публикуван на 10 юли. Присъединяването към кодекса е доброволно, но прилагането на образеца е задължение.

Мета няма да подписва Кодекса за поведение на Европейския съюз в областта на AI. Компанията смята, че кодексът въвежда правна несигурност и излиза извън обхвата на AI Act, чийто правила за прозрачност влизат в сила на 2 август. OpenAI и Anthropic ще подпишат споразумението.

Европейски организации обвиниха Х в нарушаване на законодателството на ЕС за неприкосновеността на личния живот

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Според девет организации на гражданското общество платформата Х използва потребителски данни за таргетирана реклама в нарушение на технологичните правила на ЕС. Организациите – AI Forensics, Centre for Democracy and Technology Europe, Entropy, European Digital Rights, Gesellschaft für Freiheitsrechte e.V. (GFF), Global Witness, Panoptykon Foundation, Stichting Bits of Freedom и VoxPublic заявиха, че са отнесли жалбата си до Европейската комисия и френския медиен регулатор Arcom, информира Ройтерс.

Доказателствата, събрани от X’s Ad Repository, показват, че много организации – включително големи компании, правителствени агенции и финансови институции – имат таргетирана реклама въз основа на чувствителни категории лични данни. Тези категории включват политически мнения, сексуална ориентация, религиозни убеждения и здравен статус. DSA, в сила в края на 2023 г. за големи онлайн платформи като X, изрично забранява използването на тези специални категории данни за таргетирана реклама, базирана на профилиране. Като пример, X е позволил на енергийната компания Total Energies да таргетира потребителите според ключови думи, свързани със зелени политици.

ЕС: Защита на децата онлайн и проверка на възрастта

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

ЕК представи Насоки за мерки за децата онлайн.

Заедно с това ЕК обяви, че се тества софтуер за проверка на възрастта, който се разработва като част от по-широка стратегия за защита на непълнолетните онлайн в 27-те държави от ЕС. Дания, Франция, Гърция, Италия и Испания участват в пилотен тест на приложение за проверка на възрастта. Пилотният тест се разглежда като основна стъпка в прилагането на мерките, насочени към защита на непълнолетните онлайн, залегнали в Закона за цифровите услуги на ЕС (DSA) от 2022 г.

Разработването на приложението се извършва от консорциума T-Scy, съставен от компанията Scytales AB (Швеция) и доставчика на ИТ услуги T-Systems International GmbH (Германия), по силата на двугодишна поръчка, възложена от Комисията в началото на 2025 г.

Комисията заяви, че ще бъде възможно решението за проверка да се разшири до други възрастови граници или до други случаи на употреба, като например закупуване на алкохол. Миналият месец например френският президент Еманюел Макрон заяви, че обмисля обща забрана за социалните мрежи за лицата под 15 години във връзка с престъпления, извършени от непълнолетни.

Приложението за проверка на възрастта трябва да бъде на разположение в целия ЕС през 2026 г., във връзка с желанието на ЕС да предостави на всеки гражданин портфейл на ЕС за цифрова идентичност, осигуряващ сигурна форма на цифрова идентификация за всички в Европа.

Съд на ЕС: Заключение на генералния адвокат по дело C-797/23 | Meta Platforms Ireland

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Цифровата революция доведе до драстичен спад на приходите на издателите, застрашавайки техния бизнес модел и ключовата им роля в демократичните общества. По този повод са предприети различни законодателни инициативи в трети държави като Австралия, в държави от ЕС като Германия и Испания, а също и на ниво ЕС. Директивата за авторското право в цифровия единен пазар въвежда ново специфично сродно право в полза на издателите на публикации в пресата за онлайн използване на техните публикации от доставчиците на услуги на информационното общество – като дружеството Meta Platforms Ireland Limited, което управлява социалната мрежа Facebook. За отношението между медийното съдържание и платформите в представения по-долу акт се казва следното:

Положението на издателите на публикации в пресата по отношение на онлайн платформите всъщност не е толкова просто, колкото изглежда. Макар тези платформи да вредят на интересите на издателите, по-специално посредством „ефекта на заместване“, и конкуренцията, която осъществяват, те имат също и положителен „ефект на експанзия“, като привличат нови потребители. Оказва се обаче, че навиците на ползвателите са се променили до такава степен, че много значителна част от тях си осигуряват достъп до журналистическо съдържание само посредством различните платформи. Следователно издателите до голяма степен зависят от тези платформи за спечелването на нови клиенти, поради което наличието на тяхното съдържание на тези платформи е необходимо. Обратното обаче не е вярно: наличието на това съдържание не е от основно значение за онлайн платформите. Следователно издателите са в уязвимо положение спрямо тези платформи, в резултат на което ефективността на опитите да се излезе от това положение, чрез предоставянето на тези издатели на нови права на интелектуална собственост, е малка. От друга страна, всички издатели на публикации в пресата не са еднакво засегнати: ако големите заглавия са засегнати в по-голяма степен от ефекта на заместване, малките издатели, по-специално локалните такива, се ползват по-скоро от ефекта на експанзия, като достигат до читатели, до които не биха могли да достигнат с традиционните способи.

Meta подава жалба пред Регионалния административен съд Лацио (Италия) за отмяна на решение на италианския орган за регулиране на съобщенията (AGCOM), като оспорва съвместимостта на това решение и на приложимото италианско законодателство с правото на Съюза, по-специално с Директивата и с Хартата на основните права на Европейския съюз. Тъй като счита, че тези въпроси пораждат съмнения относно тълкуването на правото на Съюза, италианският съд решава да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Той поставя въпроси по-специално относно естеството на това право, задълженията на доставчиците и ролята, възложена на AGCOM в рамките на преговорите между издателите и платформите.

Публикувано е заключението на генералния адвокат Maciej Szpunar по дело C-797/23 | Meta Platforms Ireland. Според ГА правата, които законодателят на Съюза е желал да предостави на издателите на публикации в пресата, нямат общия характер на авторското право или на други сродни права. Всъщност те нямат за цел просто да позволят на издателите на публикации в пресата да се противопоставят на използването на техните публикации от доставчиците без насрещна финансова престация, това би било по-вредно за издателите, отколкото за доставчиците. Целта на посочените мерки е по-скоро да се установят условията, при които тези публикациите се използват ефективно, като същевременно се даде възможност на издателите да получават справедлив дял от приходите на доставчиците от това използване.

Ето защо държавите трябва да разполагат със свобода на действие, за да гарантират ефективността на тези права. Така мерки като задължението на доставчиците да започнат преговори, да предоставят определена информация или да не ограничават видимостта на съдържанието на издателите по време на тези преговори по принцип не противоречат на Директивата, тъй като не задължават да се сключи договор или да се извърши плащане без реално или предвидено използване. Според ГА предоставените на AGCOM правомощия — включително определянето на примерни критерии за възнаграждение, разрешаването на разногласия и упражняването на контрол върху задължението за предоставяне на информация — са допустими, ако остават в рамките на подпомагането и не лишават страните от свободата им на договаряне. Тези механизми имат за цел да възстановят равновесието на пазара, който се характеризира със силна асиметрия между платформите и издателите.
Според ГА така въведените ограничения не засягат свободата на стопанска инициатива, защитена от Хартата, тъй като преследват цел от общ интерес, призната от европейския законодател: засилване на икономическата жизнеспособност на пресата като основен стълб на демокрацията.

Заключението –

„Член 15 от Директива (ЕС) 2019/790, както и членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Съюза, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национални разпоредби на държава членка, които

– предвиждат за издателите на публикации в пресата правото да получават справедливо възнаграждение като насрещна престация за разрешението за използването на техните публикации от доставчиците на услуги на информационното общество,

– налагат на доставчиците на услуги на информационното общество, които желаят да използват такива публикации, определени задължения в областта на преговорите с издателите, за огласяване на информация и за добросъвестност по време на преговорите,

– предоставят на публично образувание правомощия за регламентиране, за надзор и за налагане на санкции, включително възможността да предлага критерии за определяне на дължимото на издателите възнаграждение или размера на това възнаграждение,

при условие че тези разпоредби не лишават издателите на публикации в пресата от възможността да откажат да дадат такова разрешение, нито от възможността да го дадат безвъзмездно, че не налагат на доставчиците на услуги на информационното общество никакво плащане, което няма връзка с ефективно или предвиждано използване на такива публикации, и че не ограничават по задължителен начин свободата на договаряне на страните“.

AI модели с общо предназначение: публикуван е Кодекс за поведение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е Кодекс за поведение в областта на изкуствения интелект с общо предназначение.

Моделите на изкуствен интелект (AI) с общо предназначение (GPAI) могат да изпълняват широк спектър от задачи и се превръщат в основа за много системи с AI в ЕС. Някои от тези модели биха могли да носят системни рискове, ако са много способни или широко използвани. За да се гарантира безопасен и прозрачен AI, със Законодателния акт за изкуствения интелект  (Регламент (ЕС) 2024/1689) се въвеждат правила за доставчиците на такива модели. Това включва прозрачност и правила, свързани с авторското право. За модели, които могат да носят системни рискове, доставчиците следва да оценяват и ограничават тези рискове.

Правилата на Законодателния акт за изкуствения интелект относно изкуствен интелект с общо предназначение се прилагат от 2 август 2025 г. Службата по изкуствен интелект подпомогна изготвянето на кодекс за поведение, в който подробно се описват тези правила.

Кодексът представлява доброволен инструмент, изготвен от 13 независими експерти, предназначен да помогне на индустриите да спазват правилата на Законодателния акт за изкуствения интелект относно изкуствения интелект с общо предназначение. Състои се от три глави:

Transparency chapter

Safety and Security chapter

Главите за прозрачност и авторско право предлагат на всички доставчици на модели с общо предназначение начин да демонстрират спазването на задълженията си по член 53 от Законодателния акт за изкуствения интелект.

Главите за безопасност и сигурност са от значение само за малкия брой доставчици на най-модерните модели, за които се отнасят задълженията по член 55.

През следващите седмици държавите-членки и Комисията ще оценят Кодекса. Той ще бъде допълнен от Насоки на Комисията относно ключови понятия, които се очаква да бъдат публикувани още през юли.

Доклад за върховенството на правото 2025

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия публикува шестия си годишен доклад относно върховенството на правото 2025, който разглежда развитията в тази област във всички държави от ЕС. Докладът обхваща четири стълба: реформи в правосъдието, уредби за борба с корупцията, медийна свобода и плурализъм, както и механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите.

В скоби – в българската езикова версия за rule of law остава върховенство на закона, макар че между юристите беше проведена дискусия и има обединяване в полза на термина върховенство на правото. Постановление 240/2019 също говори за механизма на върховенството на правото. Дано в следващия доклад терминът е променен в полза на приетия у нас.

Докладът за 2025 г. включва съобщение, в което се разглежда състоянието на върховенството на правото в ЕС като цяло, и отделни глави за 27-те държави от ЕС, включително България.

Състоянието на медийната свобода у нас е резюмирано в началото на доклада по следния начин:

Продължават да съществуват опасения относно финансирането и политизирането на медийния регулатор.

Законопроектът, насочен към укрепване на независимостта на обществените медии, все още не е приет, а назначаването на нов генерален директор на Българска национална телевизия продължава да се бави.

Въпреки наличието на няколко регистъра, изпълнението на задълженията за оповестяване на собствеността върху медиите остава ограничено.

Постигнат е напредък по отношение на прозрачността при разпределянето на държавната реклама.

Продължават да съществуват признаци за политическо и икономическо влияние върху медиите.

Достъпът до публична информация се подобрява, въпреки че все още е възпрепятстван от съществуващи отпреди пречки.

Журналистите са изправени пред все по-големи предизвикателства в своята дейност.

Останала е една препоръка в медийния сектор – за завършване на работата, насочена към подобряване на прозрачността при разпределянето на държавната реклама, по-специално по отношение на държавната реклама, договорена чрез посредници, като например медийни агенции.

Google AI Overviews унищожават новинарските медии, според жалба на издатели

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Срещу компанията Google на Alphabet има жалба, подадено до британския антитръстов орган СМА заради AI Overviews – обобщенията, които Google Search показва на потребителите над резултатите от търсенето. Група независими издатели настояват за спешна временна мярка за предотвратяване на предполагаема непоправима вреда вследствие тези обобщения, съобщава Ройтерс.

Обобщенията с помощта на АI се показват на потребители в повече от 100 държави. Компанията добавя и реклами към AI Overviews. В жалбата се твърди, че Google злоупотребява с господстващо положение при онлайн търсенето и причинява значителни вреди на издателите, включително издателите на новини, под формата на трафик, читателска аудитория и загуба на приходи”, Като позиционира своите резюмета, които се генерират с помощта на информацията от публикации на съответните издатели, Google поставя в неизгодна ситуация оригиналното съдържание на издателите, се казва в жалбата. “Издателите, използващи Google Search, нямат възможност да се откажат от използването на публикациите им за обучение на голям езиков модел на Google и/или за резюмета, без да загубят опцията да бъдат показвани на страницата с резултати от търсенето на Google”.

Google твърди, че изпраща милиарди кликвания към уебсайтовете на издателите и обобщенията са основа за „задаване на още повече въпроси, което създава нови възможности за търсене на съдържание и бизнес”. Кампанията оспорва и намаляването на трафика заради обобщенията: “Реалността е, че сайтовете могат да печелят и губят трафик по различни причини, включително сезонно търсене, интереси на потребителите и редовни алгоритмични актуализации на търсенето”, каза говорителят на Google.

Има данни за подобни противоречия и в САЩ, там също издателите са принудени да разрешават AI scraping, за да се появят в резултатите от търсенето. Незавиден избор, казва издателят на FT: или позволяваш – или те няма резултатите.

Правила и образци за докладване на прозрачност от страна на доставчиците на посреднически услуги съгласно Закона за цифровите услуги (DSA)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

От 1 юли 2025 г. започва да се прилага регламент, в който се описват правилата и образците за докладване на прозрачност от страна на доставчиците на посреднически услуги съгласно Закона за цифровите услуги (DSA). Правилата са стъпка към хармонизирани и съпоставими доклади за прозрачност.

Въпреки че задължението за посреднически услуги да публикуват годишни доклади за прозрачност относно практиките си за модериране на съдържанието е в сила от 17 февруари 2024 г., регламентът за прилагане хармонизира формата на докладване, съдържанието и сроковете за тези доклади.

Хармонизираните образци са достъпни на няколко езика, заедно с инструкции.

DSA изисква много големи онлайн платформи (VLOP) и много големи търсачки (VLOSE) да публикуват доклади за прозрачност два пъти годишно. Регламентът за изпълнение определя отчетните периоди – от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември. Докладите ще трябва да бъдат публикувани съответно до края на август и февруари, като първите хармонизирани доклади ще бъдат изготвени до края на февруари 2026 г.

За да се осигури съгласуваност между инструментите за прозрачност на DSA, базата данни за прозрачност на DSA също е актуализирана.

Регламент и образци

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС: публикуван е новият доклад #MPM2025 (данни 2024 г.)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания от 2014 г. Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция. Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови ( законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални. На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък (0-33%), среден (34-66%) или висок риск (67-100%) – зелена-жълта-червена зона.

Общият доклад за ЕС е изготвен от екип на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода към EUI – Флоренция със съдействието на национални екипи. Докладът за България е изготвен от Орлин Спасов, Николета Даскалова, Нели Огнянова.

Доклад MPM2025 представя картината за 2024 година.

Към общия доклад и индикаторите

Докладът за България – в две от групите индикатори има висок риск, в другите две групи – среден риск. Конкретните индикатори могат да бъдат разгледани тук.

Bulgaria 2025 (9.38 MB)

Защо в България трябва да има списък на значимите събития – или колко струва да гледаш спорт по телевизията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Директивата за аудиовизуалните медийни услуги предвижда, че държавите от ЕС могат да защитят аудиториите на телевизиите от въвеждане на платен достъп до значими събития, най-често спортни. Тази разпоредба е от 2007 г, скоро ще навърши 20 години.

Член 14

Всяка държава-членка може да вземе мерки в съответствие с правото на Съюза, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват по силата на изключително основание събития, които държавата-членка счита, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава-членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. Ако това стане, съответната държава-членка съставя списък от определени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя извършва това по ясен и прозрачен начин, в подходящ и реалистичен срок. Като извършва това, съответната държава-членка определя също дали тези събития следва да се предават изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис.

Държавите могат да защитят аудиторията – не са длъжни. Ако държавите пожелаят – аудиториите са защитени. Ако не – няма правна пречка да се въведе платен достъп до т.нар. значими събития като европейски и световни първенства, култура и пр. Ясно кой има интерес от платения достъп.

При липса на списък санкция от ЕС не се предвижда. Според решението Batchelor / ЕК държавите са свободни да решат дали желаят да имат политика във връзка със събитията от голямо значение за тяхното общество, както свидетелства използването на думата може в член 3 а, параграф 1 от Директива 89/552. Комисията само гарантира спазването на правото на Общността, когато държава желае да се ползва от механизма за взаимно признаване на мерките, които е приела в рамките на политика в тази област.

В България няма изготвен и предоставен на Европейската комисия списък, за да бъде приет по съответния ред и обнародван в Официален вестник на ЕС, само след което може да влезе в сила. Защо няма? Добър въпрос. Държавата не бърза да защити тв аудитория.

Пиша за тази законодателна мярка, предвидена от ЕС, защото днес има голяма статия в Ню Йорк Таймс по този въпрос – колко струва в САЩ да гледаш спорт по телевизията.

4 785 долара. Толкова струва, според автора, ето какво разказва Джун Ли:

Абонирам се за почти всяка услуга, която има със спорт на живо – YouTube TV, MLB.TV, NBA League Pass, NFL Sunday Ticket, Peacock, Apple TV+, Max, Amazon Prime, Paramount – за $ 2634 годишно.

В продължение на десетилетия нашите национални спортни лиги – Националната футболна лига, Националната баскетболна асоциация, Националната хокейна лига – действаха по-скоро като граждански институции. Тези организации може би винаги са преследвали печалба, но се интересуваха от укрепването на такива мощни нематериални активи като местната гордост, поколенческо фенство и обществен ритуал. Традицията беше добра работа. Общността изгради лоялност. След това дойдоха стрийминг войните.

През 2004 г. твърд фен на Бостън Селтикс би похарчил около 1321 долара, за да последва любимия му отбор – който включва билети, достъп до телевизия и стоки. Днес това число е $4,785. Това е 262 процента скок. Заплатите в същия участък са се увеличили с 87 процента.

Конгресът може да черпи вдъхновение и от британското законодателство (тоест европейското, то е от времето, когато UK беше в ЕС) и да определи ключови спортни събития – може би Световните серии, Супербоул, N.B.A. Финалите – като национално значими и изискват те да се излъчват на безплатни, широко достъпни платформи.

Да, това предлага авторът в Ню Йорк Таймс. Американският конгрес да черпи вдъхновение от ЕС. Би се изненадал да разбере, че в ЕС има държава, в която зрителите имат право на такава защита, но не се възползват от нея – да, за България говоря.