Tag Archives: EU Law

Ще изключи ли ЕС произведенията от Обединеното кралство от европейската квота

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Обединеното кралство вече не е в ЕС, но произведенията от Обединеното кралство се отчитат за европейската квота, която се изисква по силата на Директивата за аудиовизуални медийни услуги. Европейска квота се изисква и за класическите телевизии (не по малко от 50 на сто), и за нелинейните услуги (видео по заявка) – вече 30 на сто.

Включването на произведенията от Обединеното кралство става по силата на дефиницията за европейски произведения – там е прието, че освен произведенията от държавите на ЕС същият статус имат и произведенията от държавите – страни по Европейската конвенция за трансгранична телевизия на Съвета на Европа.

Не е за вярване, но Гардиан е написал, а вълна от специализирани сайтове републикуват твърдението, че ЕС се готви да действа срещу „непропорционалното“ количество британско телевизионно и филмово съдържание, показвано в ЕС след Брекзит, което ще е удар върху развлекателната индустрия в Обединеното кралство. Източник според статията е “вътрешен документ на ЕС, видян от Guardian“.

Обединеното кралство е най-големият европейски продуцент на филми и телевизионни програми, стимулиран с 1,4 млрд. паунда от продажбата на права извън ОК. Тези данни са посочени като заплаха за културното многообразие на Европа. Въпросът вероятно ще се присъедини към списък с точки на напрежение в отношенията между ЕС и Обединеното кралство.

Страни като Франция са отишли по-далеч, като са настоявали за 60% квота за европейски произведения на VOD и 15% от оборота на платформите да се изразходва за производство на европейски аудиовизуални и кинематографични произведения.

Според изтеклия документ на ЕС, озаглавен „Непропорционалното присъствие на съдържание в Обединеното кралство в европейската квота на VOD и ефектите върху разпространението и популяризирането на различни европейски произведения“, се смята за необходимо ЕС да преоцени „присъствието на съдържание в Обединеното кралство в последиците от Брекзит ”.

„Голямата наличност на съдържание в Обединеното кралство в услугите за видео по заявка, както и привилегиите, предоставени от квалификацията за европейски произведения, могат да доведат до непропорционално присъствие на съдържание от Обединеното кралство в рамките на европейската квота за видео при поискване и да възпрепятстват по-голямо разнообразие от европейски произведения (включително от по-малки държави или по-малко говорими езици) “, пише в документа. „Следователно непропорционалността може да повлияе на изпълнението на целите за популяризиране на европейските произведения и културното разнообразие, насочени към директивата за аудиовизуалните медийни услуги”.

Европейската комисия е натоварена да извърши проучване на въздействието върху риска за „културното многообразие” на ЕС от съдържанието от Обединеното кралство.

Естествено е мнението вътре в британските тв среди, че „Загубата на достъп до значителна част от пазарите в ЕС би била сериозен удар за телевизионния сектор в Обединеното кралство, точно по веригата на стойността от производители до телевизионни оператори до творци.“

Източници от ЕС предполагат, че инициативата ще е тема на ротационното председателство на Съвета на ЕС от Франция през идващия януари и ще получи подкрепата на Испания, Гърция, Италия и Австрия, пише Гардиан.

След три години има междинен преглед на директивата AVMS, който според източниците може да е моментът, в който промените могат да влязат в сила.

ЕС: План за киберсигурност

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският съюз обмисля създаване на ново киберзвено, което да реагира на кибератаки, пише POLITICO.

В сряда Европейската комисия ще представи своя план за киберсигурност, съгласно който засегнати от кибератаки държави от ЕС ще могат да поискат помощ от други държави и ЕС, включително чрез екипи за бързо реагиране.

Планът на ЕС има за цел обединяване на правомощията на националните правителства за повече киберсигурност.

Комисията обяви подобна идея още през 2019 по повод изборите за ЕП, но новите атаки са ускорили решението. Планът на Комисията – официално „препоръка“ към националните правителства – ще възложи на Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) да ръководи управлението на звеното, вероятно от нови офиси в Брюксел. Звеното също така ще координира съществуващата работа в ЕС. Комисията се надява звеното да заработи до края на 2022 г.

Заедно с препоръката за новото звено Комисията ще публикува и доклад за напредъка по своята стратегия за киберсигурност от декември 2020. Стратегията беше придружена с проекти на две директиви – надграждането на Директивата за мрежова и информационна сигурност (Директива NIS с NIS2) и Директивата за устойчивостта на критичните субекти.

Група държави от ЕС вече са създали съвместни екипи за киберреагиране по схемата на ЕС за сътрудничество в областта на отбраната. Вече съществува и още една форма на сътрудничество на държавите в областта на киберсигурността, полезна досега за защита на избори и 5G инфраструктура.

Планът ще бъде публикуван в утрешния ден.

Европейски сравнителен доклад за иновациите 2021

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия публикува Европейския сравнителен доклад за иновациите за 2021 г., който показва, че резултатите на Европа в областта на иновациите продължават да се подобряват в целия ЕС.

Резултатите от иновациите са се увеличили средно с 12,5 % от 2014 г. насам. Налице е постоянна тенденция на сближаване на резултатите в рамките на ЕС, като държавите с по-ниски показатели бележат по-бърз напредък от тези с по-високи показатели, което води до намаляване на различията между тях в областта на иновациите.

Според Регионалния сравнителен доклад за иновациите за 2021 г., също публикуван днес, тази тенденция се наблюдава при иновациите във всички региони на ЕС.

Прессъобщение

Съвместно изявление след срещата на високо равнище ЕС – САЩ: сътрудничество в областта на технологиите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съвместно изявление след Срещата на върха ЕС—САЩ в Брюксел, 15 юни 2021 г.

Частта за сътрудничеството в областта на технологиите:

За да дадем старт на този положителен дневен ред и да осигурим ефективна платформа за сътрудничество, ние създадохме Съвет за търговия и технологии на високо равнище между ЕС и САЩ (EU-US Trade and Technology Council, TTC). Основните цели на TTC ще бъдат разширяване на двустранните търговски и инвестиционни отношения; за избягване на нови ненужни технически бариери пред търговията; да координира, търси общи точки и да укрепва глобалното сътрудничество в областта на технологиите, цифровите въпроси и веригите за доставка; в подкрепа на съвместни изследвания и обмен; да си сътрудничат при разработването на съвместими и международни стандарти; за улесняване на регулаторната политика и сътрудничеството за прилагане и, когато е възможно, сближаването; да насърчава иновациите и лидерството от американски и европейски фирми; и за укрепване на други области на сътрудничество.

Сътрудничеството няма да засяга регулаторната автономия на Съединените щати и Европейският съюз и ще зачита различните правни системи в двете юрисдикции. Сътрудничеството в рамките на ТТС ще се включи и по-широки усилия с цел насърчаване на демократичен модел на цифрово управление.

ТТС първоначално ще включва работни групи с програми, фокусирани върху сътрудничеството в областта на технологичните стандарти (включително относно AI, Internet of Things, наред с други нововъзникващи технологии), климата и зелените технологии, сигурността и конкурентоспособността на ИКТ, управлението на данни и технологичните платформи, злоупотребата с технологии, застрашаващи сигурността и правата на човека, контрола върху износа, скрининга на инвестициите, насърчаването на достъпа на МСП до и използване на, цифрови технологии и глобални търговски предизвикателства.

Възнамеряваме да установим диалог между ЕС и САЩ за политиката на конкуренция в областта на технологиите (EU-US Joint Technology Competition Policy Dialogue), който да се съсредоточи върху подходите към политиката и прилагането на конкуренцията и засилено сътрудничество в технологичния сектор.

За да подкрепим обмена на съвместни изследвания и иновации, ние популяризираме програма за обмен на персонал между нашите агенции за финансиране на научни изследвания и възнамеряваме да проучим възможността за разработване на нова изследователска инициатива в областта на биотехнологиите и геномиката, с оглед определяне на общи стандарти. Ние също така ще задълбочим сътрудничеството в областта на обмена на информация за киберсигурността и сертифицирането на продукти и софтуер за киберсигурност. Ние се ангажираме да работим заедно за безопасни, сигурни и надеждни трансгранични потоци от данни, които защитават потребителите и подобряват поверителността. За тази цел планираме да продължим да работим заедно за укрепване на правната сигурност в трансатлантическите потоци от лични данни. Ние също така се ангажираме да продължим сътрудничеството в областта на защитата на потребителите и достъпа до електронни доказателства по наказателноправни въпроси.

Eвропейска рамка за цифрова самоличност

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС е публикувана Препоръка (ЕС) 2021/946 на ЕК от 3 юни 2021 година относно общ инструментариум на Съюза за координиран подход към европейска рамка за цифрова самоличност.

В заключенията си от 1—2 октомври 2020 г. Европейският съвет призова Комисията да представи предложение за разработването на обща за целия ЕС рамка за сигурна публична електронна идентификация, включително оперативно съвместими цифрови подписи, за да се предостави на хората контрол върху собствената им самоличност и данни в онлайн среда, както и да се даде възможност за достъп до публични, частни и трансгранични цифрови услуги.

Съобщението на Комисията „Цифров компас за 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие“ предвижда до 2030 г. Съюзът и неговите граждани да могат да се възползват от широко внедряване на надеждна, контролирана от потребителите самоличност, която да позволява на всеки ползвател да контролира собствените си взаимодействия и присъствие в онлайн среда.

Разработването на различаващи се национални решения води до разпокъсаност и не позволява на хората и предприятията да се възползват от предимствата на единния пазар, тъй като те не могат да използват сигурни, удобни и единни системи за идентификация в целия Съюз, позволяващи достъп до обществени и частни услуги.

За да се подкрепи конкурентоспособността на европейските предприятия, доставчиците на онлайн услуги следва да могат да разчитат на решения за цифрова самоличност, които се признават в целия Съюз. За целта се препоръчва държавите членки да работят в тясно сътрудничество въз основа на предложение на Комисията за определяне на следните елементи като част от инструментариума:

рамка за техническа архитектура и технически справки, определяща функционирането на европейската рамка за цифрова самоличност в съответствие с Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги, като се вземе предвид предложението на Комисията за европейска рамка за цифрова самоличност;
общи стандарти и технически спецификации,
общи насоки и най-добри практики в области, където съгласуването на практиките ще подпомогне гладкото функциониране на европейската рамка за цифрова самоличност.

Съд на ЕС: отговорност на издателя за неправилен здравен съвет

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението по дело C‑65/20 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) по дело VI срещу KRONE — Verlag Gesellschaft mbH & Co KG.

Защита на потребителите — Отговорност за вреди, причинени от дефект на стока — Директива 85/374/ЕИО — Член 2 — Понятие „дефектна стока“ — Екземпляр от печатен вестник, който съдържа неправилен здравен съвет

Запитването е отправено в рамките на спор между VI, австрийска гражданка, и KRONE — Verlag Gesellschaft mbH & Co KG, установено в Австрия медийно дружество, по повод иск на VI за обезщетение за вреди поради телесни повреди, получени след спазването на неправилен здравен съвет, публикуван в издаван от дружеството вестник.

KRONE публикува в рубрика, озаглавена „Hing’schaut und g’Sund g’lebt“ („Вижте и живейте здравословно“), статия за полезното действие на компрес от настърган хрян. Тази статия е подписана от Kräuterpfarrer Benedikt, който като експерт в областта на билколечението дава безплатни съвети в хроника, публикувана ежедневно от вестника. Статията съдържа следния текст:

„Облекчете ревматичната болка

Прясно едро настърган хрян може да помогне за намаляване на ревматичната болка. Засегнатите зони първо се натъркват с растително масло, след което върху тях се полага настърганият хрян и се притиска. Този компрес може да се остави върху съответните зони в продължение на два до пет часа”. Правилното време е от две до пет минути.

Ищцата в главното производство е следвала грешната публикация, след което е предявила иск KRONE — Verlag да заплати обезщетение за претърпените от нея телесни повреди и да бъде ангажирана отговорността на този издател. Следва да се прецени дали ако печатно издание, разглеждайки парамедицински теми, дава неправилен здравен съвет, чието спазване е увредило здравето на читател на това издание, публикацията представлява „дефектна стока“ по смисъла на тези разпоредби за защита на потребителите.

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 2 във връзка с членове 1 и 6 от [Директива 85/374] да се тълкува в смисъл, че за (дефектна) стока следва да се счита и материален екземпляр от всекидневник, който съдържа неправилен от професионална гледна точка здравен съвет, чието спазване причинява вреда за здравето?“.

Съдът:

Здравният съвет по естеството си представлява услуга. Може ли услугата, когато е включена в материална движима вещ, в случая вестник, да придаде дефект на самия вестник, поради факта, че съветът (услугата) е неправилен?

Не.

Услугата, а именно неправилният съвет, не се отнася до вестника, носител на информацията. Следователно посочената услуга не е част от елементите, които са присъщи на вестника и сами по себе си позволяват да се прецени дали стоката е дефектна. А и, формално, липсата на разпоредби в Директива 85/374 относно възможността да се ангажира отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, за вредите, причинени от услуга, на която стоката е само физически носител, изразява волята на законодателя на Съюза.

Брой на вестник, който, разглеждайки парамедицински теми, дава неправилен здравен съвет, чието спазване е увредило здравето на читател на този вестник, не представлява „дефектна стока“ по смисъла на Директива 85/374.

Хората с увреждания и цифровото разделение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Около 87 милиона души в Европейския съюз имат някаква форма на увреждане и поради това се сблъскват с пречки за своето икономическо и социално участие. Уврежданията обикновено се увеличават с възрастта: около половината от хората на възраст 65 години и повече съобщават, че имат увреждания. Според EU SILC (статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот) и EU LFS (наблюдение на работната сила). 24,7% от населението на ЕС на възраст над 16 години има увреждания, от които 17,7% са умерени, а при 7% има сериозно ограничаване на дейностите.

Данните изискват засилени действия за утвърждаване на равното третиране, тъй като според Специално проучване на Евробарометър № 493, Дискриминацията в ЕС, от май 2019 г. повече от половината от всички хора с увреждания (52%) се чувстват дискриминирани в ежедневието си. Хората с увреждания се сблъскват със значителни различия в ключови области; например равнището на заетост е с 24,2 процентни пункта по-ниско от това на хората без увреждания, а рискът от бедност или социално изключване е с 10 процентни пункта по-висок от този на хората без увреждания.

През март 2021 г. Европейската комисия прие Стратегия за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г.

Стратегията се основава на резултатите от предишната Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010–2020 г., Въпреки постигнатия през последното десетилетие напредък хората с увреждания все още са изправени пред значителни пречки и са изложени на по-висок риск от бедност и социално изключване.

Националната стратегия за хората с увреждания 2021 – 2030 г. е приета в края на 2020 г.

Очакват се Заключения на Съвета на 14 юни, в които – освен другото – ще бъде подчертано значението на цифровизацията:

Политиките за насърчаване на независимия живот и пълното приобщаване и участие в общността са важни за гарантиране на достойно качество на живот за хората с увреждания. Необходимостта от тези политики става все по-неотложна, особено в застаряващите общества.

Цифровият преход предлага нови възможности по отношение на комуникацията, самоопределението, самостоятелните грижи, равното участие и помощните технологии за хората с увреждания. Новите технологии трябва да бъдат достъпни за всички хора с увреждания и за предпочитане разработени в съответствие с принципа на универсалния дизайн и с Европейския акт за достъпността, а доставчиците на поддържащи услуги следва да разполагат с подходящи умения, които да им позволяват да отговорят на нуждите на хората с увреждания. Пандемията от COVID-19 показа значението на достъпността на инструментите на ИКТ, необходими за телеконферентните връзки, договореностите за дистанционна работа, дистанционното обучение, онлайн пазаруването и достъпа до обществени услуги и информация, както и недостига на ИКТ специалисти в с обучение в областта на прилагането на достъпността. При планирането и разработването на цифрови услуги трябва да се вземат предвид достъпността, лесното използване, надеждността и цифровите умения, с цел да се избегне или смекчи цифровото разделение, при което хората с увреждания биха били изоставени.

Търговските съобщения на инфлуенсърите трябва да са означени

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Регулаторът на Обединеното кралство за рекламата (The Advertising Standards Authority, ASA) публикува изследване за търговските съобщения на инфлуенсърите в социалните медии. Докладът сочи „разочароващ общ процент на съответствие“ с правилата, изискващи рекламите в социалните медии да бъдат ясно означени като такива.

Кодексът на Обединеното кралство (CAP Code), който се прилага за платформите, изисква търговските съобщения да бъдат „очевидно разпознаваеми“ като такива (правило 2.1), това е валидно и за двата кодекса. В Обединеното кралство се препоръчва означаване с #ad на видно място. Според ASA това е ясен начин за означаване на рекламното съдържание. Ако инфлуенсърите не посочат, че получават заплащане за популяризиране на продукт или услуга, те нарушават правилата. Марките, с които работят с инфлуенсъра, също са отговорни за неозначеното съдържание.

През 2020 г. броят на жалбите, получени от регулатора за нарушения на инфлуенсъри, се е увеличил с 55% спрямо предходната година. Това е въпреки консултативната информация, която ASA предоставя на разположение и въпреки поредица от решения относно неозначени търговски съобщения на инфлуенсъри. Както отбелязва Докладът за мониторинг, ASA продължава да вижда „твърде много случаи на неозначена реклама“.

Оценката на ASA по-специално се фокусира върху съдържанието на Instagram, тъй като повечето жалби се отнасят до тази платформа и нейните функции. Според ASA рекламите в секторите за красота, храна и фитнес, облекло и свободно време имат особено ниски нива на съответствие.

По-конкретно са посочени недостатъци като непоследователно разкриване на рекламно съдържание, лоша видимост на означаването (например малки шрифтове), което затруднява разпознаването на реклама и др.

Докладът на ASA

An Influencer’s Guide to making clear that ads are ads – Ръководство на ASA за инфлуенсъри по дял 2 на кодекса

Източник IRIS 2021-5:1/7

Насоки относно член 17 от Директива 2019/790 за авторското право

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Понеделник, 7 юни 2021, е крайният срок, в който държавите от ЕС трябва да въведат в национални правни мерки новите правила на ЕС в областта на авторското право – новата Директива за авторското право за авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар.

Едва на 4 юни, практически при изтекъл срок за въвеждане на директивата, Европейската комисия публикува Насоки относно член 17 от Директива за авторското право, в които се предвиждат нови правила относно онлайн платформите за споделяне на съдържание.

Няма как държавите и да спазят срока, и да прочетат и съобразят Насоките.

Това не е прецедент, по подобен начин ЕК издаде в края на срока за въвеждане и двата си собствени акта, предвидени в третата ревизия на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.

ЕК напомня за необходимостта от прилагане на още една директива в разглежданата област – Директива за телевизионните и радиопрограми относно предлагането от европейските радио- и телевизионни оператори на някои предавания чрез онлайн услугите им, достъпни зад граница.

Цифрова самоличност в ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия предлага рамка за европейска цифрова самоличност, която ще бъде достъпна за всички граждани на ЕС, пребиваващи в ЕС лица и предприятия в ЕС.

Гражданите ще могат да доказват самоличността си и да споделят електронни документи от своите европейски портфейли за цифрова самоличност с натискането на един бутон на телефона си. Те ще имат достъп до онлайн услуги чрез своята национална цифрова идентификация, която ще се признава в цяла Европа. Най-големите платформи ще бъдат задължени да приемат европейските портфейли за цифрова самоличност по искане на ползвателя, например като доказателство за неговата възраст. Използването на европейския портфейл за цифрова самоличност винаги ще бъде по избор на потребителя.

Съгласно новия регламент държавите членки ще предлагат на гражданите и предприятията цифрови портфейли, които ще могат да свържат техните национални цифрови самоличности с данни за други лични характеристики (напр. свидетелство за управление на МПС, дипломи, банкова сметка). Тези портфейли могат да бъдат предоставяни от публични органи или от частни субекти, които се признават от съответната държава членка.

Новите европейски портфейли за цифрова самоличност ще дадат възможност на всички европейци да получават достъп до услуги онлайн, без да се налага да използват частни методи за идентификация или да споделят излишно лични данни. С това решение те ще имат пълен контрол върху данните, които споделят.

Комисията ще подкрепи прилагането на европейската рамка за цифрова самоличност чрез програмата „Цифрова Европа“, а много държави членки са предвидили проекти за прилагането на решения за електронно управление, включително на европейската цифрова самоличност в своите национални планове.

Цифровият компас на Комисията за 2030 г. определя редица общи и етапни цели, чието постигане ще бъде подпомогнато от европейската цифрова самоличност. Например до 2030 г. всички основни обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн, а 80 % от гражданите следва да използват електронни решения за доказване на самоличност (eID).

Няма обаче изискване към държавите да разработят национална цифрова самоличност и да я направят оперативно съвместима с разработените от други държави членки решения, което води до големи различия между държавите. С настоящото предложение се премахват тези недостатъци.

Европейска цифрова самоличност — въпроси и отговори

Европейска цифрова самоличност — факти

Регламент за европейската цифрова самоличност

Препоръка относно европейската цифрова самоличност

Уебстраница за електронната идентификация и удостоверителните услуги

Доклад за оценката на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги

Цифрово десетилетие — съобщение за медиите