Tag Archives: EU Law

Цифров сертификат на ЕС за COVID

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 1 юни 2021 е завършен важен етап от реализацията на цифровия сертификат на ЕС за COVID: в действие беше пусната техническата система на равнище ЕС, която позволява да се извършва сигурна проверка на сертификатите, като се съблюдава строго защитата на личните данни.

Сертификатът на ЕС е предложен от Комисията с оглед на възобновяването на безопасните пътувания през лятото. Той е безплатен, сигурен и достъпен за всички. На разположение в цифров вид или на хартия, той ще служи като доказателство, че дадено лице е ваксинирано срещу COVID-19, дало е отрицателен резултат при изследване или се е възстановило след преболедуване.

След постигнатото между Европейския парламент и Съвета политическо споразумение от 20 май относно регламента, уреждащ сертификатите, започва работа порталът за проверка на елементите за сигурност, съдържащи се в QR кодовете на всички сертификати. Така гражданите и държавните органи могат да бъдат сигурни в истинността на сертификатите. По време на проверката не се обменят или запазват лични данни.

От 10 май насам 22 държави вече са тествали успешно портала. Въпреки че регламентът ще се прилага от 1 юли, всички държави членки, които вече са приключили с техническите тестове и са готови да издават и проверяват сертификати, могат да започнат да използват системата на доброволна основа. Още днес седем държави членки — България, Чехия, Дания, Германия, Гърция, Хърватия и Полша — решиха да се свържат към портала и започнаха да издават първите сертификати на ЕС. Някои държави изчакват всички функции да бъдат налични на национално ниво, преди да дадат старт на цифровия сертификат на ЕС за COVID. Така броят на вече свързалите се ще нарасне през следващите дни и седмици.

Актуална информация за хода на работата е на разположение на специален уебсайт.

Следващи стъпки

Политическото споразумение от 20 май трябва да бъде официално прието от Европейския парламент и Съвета. Регламентът ще започне да се прилага от 1 юли, като за държавите членки, които се нуждаят от допълнително време, е предвиден шестседмичен период на постепенно въвеждане. Успоредно с това Комисията ще продължи да осигурява техническа и финансова помощ за държавите членки за присъединяването им към портала.

Съобщение на Министерството на здравеопазването по темата

Доъплнително става ясно, че след 4 юни преиздаване ще е възможно без електронен подпис.

Основни тенденции в европейския аудиовизуален сектор

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската аудиовизуална обсерватория в Страсбург има ново издание с актуални данни за европейските медии: телевизия, филми и видео. Очертана е голямата картина на европейския аудиовизуален сектор с много четливото обобщение на данните от изследванията на Обсерваторията, включително за въздействието на пандемията COVID-19 върху различните аудиовизуални индустрии в Европа.

През октомври 2020 г. 89% от филмите в услугите VOD вече са имали кино издание. Така че ефектът „директно към видео“ не е достигнал пазара на TVOD в този момент.

Производството на телевизионни сериали очевидно се увеличава още преди задържането на COVID да увеличи търсенето.

Данните за 2019 г. показват, че глобалните аудиовизуални пазари са доминирани от САЩ по отношение на приходите -73%. За Европа остават 10%.

През периода преди пандемията се забелязва растеж на по-малките пазари. Двуцифрен ръст е постигнат от пазари като Португалия, България, Грузия и Словашката република.

KT EN 5

Download Key Trends 2020/2021

Регламент (ЕС) 2021/818 за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС е публикуван Регламент (ЕС) 2021/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.)

Програмата действа за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.

За целите на програмата секторите на културата и творчеството са дефинирани в член 1, като включват, inter alia, архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудиовизуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедия), материално и нематериално културно наследство, дизайн (включително моден дизайн), фестивали, музика, литература, сценични изкуства (включително театър и танц), книги и издателска дейност, радио и визуални изкуства.

Програмата включва:

направление Култура, което обхваща секторите на културата и творчеството, с изключение на аудио-визуалния сектор;
направление MEDIA, което обхваща аудио-визуалния сектор;
междусекторно направление, което обхваща действия във всички сектори на културата и творчеството.

Направление Култура следва да насърчава изграждането на мрежи от творчески общности и да стимулира трансграничното и мултидисциплинарното сътрудничество с използването на различни набори от умения, като художествени, творчески, цифрови и технологични умения.
В аудиовизуалния сектор е необходима намеса на Съюза, която да съпътства политиките на Съюза за цифровия единен пазар.

Междусекторното направление има за цел да развива потенциала на сътрудничеството между различните сектори на културата и творчеството, и да предложи решения на общите предизвикателства, с които те се сблъскват. От съвместния хоризонтален подход се извличат ползи от гледна точка на трансфера на знания и административната ефективност. В този контекст бюрата на Програмата допринасят за постигането на целите на Програмата и за нейното изпълнение.

Финансовият пакет за изпълнението на Програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. възлиза на 1 842 000 000 EUR. Индикативно разпределение:

Програмата включва:

направление Култура, което обхваща секторите на културата и творчеството, с изключение на аудио-визуалния сектор;
направление MEDIA, което обхваща аудио-визуалния сектор;
междусекторно направление, което обхваща действия във всички сектори на културата и творчеството.

Финансовият пакет за изпълнението на Програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. възлиза на 1 842 000 000 EUR.

Индикативно разпределение:

най-малко 33 на сто за направление Култура;
най-малко 58 на сто за направление MEDIA;
до 9 на сто за междусекторно направление.

Насоки на ЕК за по-ефективно прилагане на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия публикува насоките си относно първия по рода си в световен мащаб Кодекс за поведение връзка с дезинформацията, който следва да бъде превърнат в по-ефективен инструмент за борба с дезинформацията.

Подходът на ЕС за противодействие на дезинформацията се основава на защитата на свободата на изразяване и други права и свободи, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС. В съответствие с тези права и свободи, вместо да криминализира или забрани дезинформацията, Стратегията на ЕС има за цел да направи онлайн средата и нейните участници по-прозрачни и отговорни, овластявайки гражданите и насърчавайки отворени демократични дебати.

За тази цел ЕС се стреми да мобилизира всички заинтересовани страни, включително публичните власти, бизнеса, медиите, академичните среди и гражданското общество. Основен елемент на усилията на ЕС е Кодексът на практиките за дезинформация, в сила от октомври 2018 г.

Кодексът е иновативен инструмент за осигуряване на по-голяма прозрачност и отчетност на онлайн платформите, както и структурирана рамка за наблюдение и подобряване на политиките на платформите за дезинформация.

Оценката на Комисията за прилагането на Кодекса разкри значителни недостатъци. Оценката също така подчерта липсата на подходящ механизъм за мониторинг, включително ключови показатели за ефективност (KPI), липса на ангажименти за достъп до данните на платформите за проучване на дезинформацията и ограничено участие на заинтересованите страни, по-специално от рекламния сектор.

Това ръководство излага възгледите на Комисията за това как платформите и други съответни заинтересовани страни да засилят мерките си за отстраняване на пропуските и недостатъците в Кодекса и да създадат по-прозрачна, безопасна и надеждна онлайн среда.

В насоките се призовава за подсилване на Кодекса чрез неговото укрепване в следните области:

По-голямо участие с индивидуализирани ангажименти;
Прекратяване на финансирането на дезинформацията;
Гарантиране на интегритета на услугите;
Предоставяне на възможност на ползвателите да разпознават и сигнализират за дезинформация;
Увеличаване на обхвата на проверката на фактите и предоставяне на по-голям достъп до данни за изследователите;
Стабилна рамка за мониторинг.

European Commission Guidance on Strengthening the Code of Practice on Disinformation (COM(2021) 262 final)

Цифровото бъдеще на Европа: цифровият единен пазар и използването на изкуствения интелект

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Приета е Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители.

Резолюцията взема предвид Съобщението на ЕК COM (2020) 67 final Изграждането на цифровото бъдеще на Европа и Бялата книга на ЕК за изкуствения интелект СОМ (2020) 65.

Заключения на Съвета на ЕС: Възстановяване и трансформация на европейските медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съветът на ЕС одобри заключения в подкрепа на възстановяването и трансформацията на европейския медиен сектор. Аудиовизуалната индустрия и секторът на медийните медии са важни икономически участници с годишен оборот от 193 милиарда евро според изчисленията на Европейската комисия.

И двата сектора са пострадали по време на кризата с COVID-19. Приходите от реклама спаднаха с над 20% и кината в Европа понесоха огромни загуби. Ето защо държавите-членки се приканват да се възползват от Механизма за възстановяване и устойчивост, който е финансовият инструмент на ЕС след кризата, и да инвестират в ускоряването на цифровата трансформация и екологичния преход на новинарските медии и аудиовизуалния сектор.

Планът за действие предлага редица инициативи в подкрепа на аудиовизуалния и медийния сектор. Планираната инициатива MEDIA INVEST ще осигури 400 милиона евро в подкрепа на инвестициите в аудиовизуалната индустрия. Новините ще се възползват от заемите и инвестициите на инициативата NEWS. Интерактивен цифров инструмент ще помогне на медийните компании да определят най-подходящата схема за финансова подкрепа.

Заключенията на Съвета отговарят на плана за действие, представен от Комисията на 3 декември 2020 г. Неговите 10 конкретни действия се фокусират върху три области на дейност, за да помогнат на медийния сектор да се възстанови и трансформира и да овласти европейските граждани и компании.

Европейски парламент: Предизвикателствата пред организаторите на спортни прояви в цифрова среда

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Приета е Резолюция на Европейския парламент от 19 май 2021 г., съдържащa препоръки към Комисията относно предизвикателствата пред организаторите на спортни прояви в цифрова среда (2020/2073(INL)).

ЕП припомня изявлението на Комисията, включено като приложение към резолюцията на Европейския парламент относно авторското право в цифровия единен пазар, приета през март 2019 г., съгласно което „…Комисията ще направи оценка на предизвикателствата, пред които са изправени организаторите на спортни прояви в цифровата среда, и по-специално въпросите, свързани с незаконното излъчване онлайн на спортни предавания.“

Какво се предлага:

в законодателството на Съюза следва да бъдат въведени специални разпоредби относно правата на организаторите на спортни прояви, имащи за цел по-специално:

— да се изясни смисъла на израза „действа експедитивно“, посочен в член 14 от Директивата за електронната търговия по отношение на онлайн посредник, така че „експедитивно“ да се счита за означаващо „незабавно или възможно най-бързо и във всеки случай не по-късно от 30 минути след получаването на уведомление от носителите на права или от проверен доверен подател на сигнали“;

— да се установи общ стандарт на Съюза за качество и техническа надеждност за софтуерните инструменти, внедрени от носителите на права, посредниците и другите доставчици на услуги с цел идентифициране на незаконно излъчване на спортни прояви „на живо“, с цел създаване на схема за сертифициране на „доверени податели на сигнали“;

— да се предвиди уведомленията, издадени от проверени доверени податели на сигнали, да се считат за точни и надеждни и в резултат на това незаконното съдържание онлайн, състоящо се от спортни прояви „на живо“, за което е подадено уведомление от проверен доверен подател, следва незабавно да бъде премахнато или достъпът до него да бъде спрян, без да се засяга прилагането на механизми за подаване на жалби и правна защита;

— да се създаде възможност за прилагане на процедури за незабавно отстраняване на незаконно съдържание, състоящо се от спортни прояви „на живо“, при условие че няма съмнения относно собствеността върху съответното право и че предаването не е било разрешено;

— да се гарантира, че мерките, които трябва да бъдат предприети от посредниците, са ефективни, обосновани, пропорционални и адекватни, като се вземат предвид сериозността и мащабът на нарушението, като се гарантира например, че премахването или спирането на достъпа до незаконно съдържание не изисква блокиране на цяла платформа, съдържаща законни услуги;

— да се предприемат мерки, които улесняват намирането на законни средства за достъп до спортно съдържание, включително чрез редовно актуализиране на списъка на доставчиците на такива средства в Agorateka.eu и като се гарантира, че зрителите са информирани за тези законни средства и как да използват тези средства за достъп до съдържание, когато се прилагат мерките за блокиране;

— да се осигурят и активно да се подкрепят решения за гарантиране на упражняването на правата, например частни споразумения между заинтересованите лица; във връзка с това Комисията следва да изготви доклад и направи оценка за целесъобразността и въздействието на създаването на задължение за доставчиците на съдържание онлайн да извършват незабавно отстраняване с цел премахване или спиране на достъпа до незаконно излъчване на спортни прояви, което се предлага в рамките на техните услуги;

Директива 2004/48/ЕО (Директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост) следва да бъде изменена с цел:

— да се въведе възможността съответният съдебен или административен орган да издава разпореждания с искане за спиране в реално време на достъпа до или премахването на незаконно онлайн съдържание, състоящо се от спортните прояви „на живо“;

— да се разреши използването на разпореждания за блокиране, които са в сила по време на цялото излъчване „на живо“ на спортната проява, но действието им е ограничено в рамките на времетраенето на излъчването „на живо“, като по този начин се блокира уебсайтът, нарушаващ правата, само за времетраенето на проявата; тези разпореждания следва да бъдат временни;

— да се хармонизира законодателството, за да се предостави възможност, когато става въпрос за спортни прояви „на живо“, за използването на съдебни разпореждания, които следва да водят до блокиране на достъпа не само до уебсайта, нарушаващ правата, но и до всеки друг уебсайт, който съдържа същото нарушение, независимо от използваното име на домейн или IP адрес и без да е необходимо да се издава ново разпореждане;

— да се уточни, че премахването на незаконното съдържание следва да се извърши незабавно или възможно най-бързо и във всеки случай не по-късно от 30 минути от получаването на уведомлението от носителите на авторски права или от проверен доверен подател, при условие че за незаконосъобразността на предаването е било съобщено от проверен доверен подател или, в случай на неяснота, от самия носител на права; носителите на права или проверените доверени податели на сигнали следва да бъдат ясно инструктирани, че трябва да се предотврати премахването на законно съдържание; за целта спирането на достъпа до или отстраняването на незаконно съдържание по принцип следва да не налага блокиране на достъпа до сървър, който хоства законни услуги и съдържание;

— да се засили сътрудничеството между органите на държавите членки, включително чрез обмен на данни и най-добри практики и чрез създаване на активна и актуална мрежа от национални органи; Комисията следва да оцени каква би била добавената стойност на определянето на независим административен орган във всяка държава членка, който да играе роля в рамките на системата за гарантиране на упражняването на правата, особено в случай на бързо принудително изпълнение, като например онлайн пиратство на спортно съдържание „на живо“;

— да се укрепи сътрудничеството между посредниците и носителите на права, включително чрез насърчаване на сключването на меморандуми за разбирателство, които биха могли да предвиждат специална процедура за уведомяване и предприемане на действия.

вж също Комисия по правни въпроси на ЕП, доклад – докладчик Ангел Джамбазки

EPRS | Challenges facing sports event organisers in the digital environment

За финансирането на БНР и БНТ извън предвиденото в Закона за държавния бюджет

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В последните дни придоби известност намаляването на бюджета на Българското национално радио с близо 1 милион лева. Това съобщение се разпространява заедно с информацията, че в същото време бюджетите на БНТ и БТА се увеличават с милиони.

Прави се извод, че при ГЕРБ достойното поведение се наказва с глоба (“Който слушка – папка”). Същият термин, с добавени кавички (правителството “наказва”), е използван и в писмо до министър-председателя.

В позиция на АЕЖ също се казва, че “от трите медии, единствено БНР не е получило допълнителни средства, а бюджетът му е орязан с близо 1 млн. лв. Това е очевидна несправедливост, която е възможно да показва и отношението на бившите управляващи към БНР като медия.”

Управлението на ГЕРБ даде достатъчно много доказателства за толериране и насочване на ресурси към проправителствения медиен сектор.

Но по мое мнение следва да се разграничат два въпроса: намаляването на разходите на голяма група първостепенни разпоредители с държавен бюджет, от една страна, и трансферите към БНТ, от друга.

Намаляването на разходите на БНР, БНТ и БТА

Преди да завърши мандата на правителството на Бойко Борисов, бяха приети различни мерки с финансов характер, които засягат предвидените в закон средства за разходи на БНР, БНТ и БТА. Това става по силата на нормативни актове (ПМС), предвиждащи средства за Министерството на здравеопазването да се осигурят чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2021 г.

С Постановление на МС от 29 март 2021 заради допълнителни разходи на Министерството на здравеопазването, включително закупуване на ремдесивир за лечение на COVID – 19, се предвижда следното намаление:

1	Българско национално радио	449 100
2	Българска национална телевизия	683 700
3	Българска телеграфна агенция	55 200

С Постановление на МС от 29 април 2021 отново заради допълнителни разходи за Министерството на здравеопазването са намалени средствата за 56 първостепенни разпоредители, включително:

1	Българско национално радио	388 300
2	Българска национална телевизия	591 100
3	Българска телеграфна агенция	47 700

Намаляването е хоризонтална мярка, засяга множество първостепенни разпоредители, засяга освен БНР и БНТ и БТА, както се вижда, пропорционално. Вероятно е можело (и според мен е трябвало) обществените медии да не са в тази група. Но “наказването” е за всички, изброени в тези актове.

По мое мнение включването им в постановленията е въпрос на лошо управление на финансови средства или лоша преценка – но не е персонална наказателна акция срещу БНР, както се твърди.

Трансферът от 20 милиона към БНТ

Това вече е проблем. Трансферите към БНТ извън предвиденото по законите за държавния бюджет не са еднократен акт, от много години е така (2021 – за непрекъснатост на разпространението, за българското председателство на ЕС, за правата за мачовете от А група) – и това е правен проблем от гледна точка на правилата на ЕС за държавната помощ.

Ето какво мисли Борисов по въпроса за разпространението. Вижда се за какво става дума.

Фокусът тук е определянето на размера на финансирането на БНР и БНТ. Размерът трябва да се определя не както сега, а според мисията на обществената услуга. В ЕС правилата са определени в специален акт на ЕК от 2001 г. – ревизиран през 2009 г. – Съобщение за държавната помощ за обществените телевизия и радио – който не е въведен в българското право.

През 2020 г. беше създаден проект на изменителен закон на ЗРТ за въвеждане на Съобщението на ЕК. Законопроектът беше готов през лятото на 2020 г. и изглеждаше, че има реален шанс да бъде приет. Почти 20 години след първото Съобщение на ЕК от 2001 г. – макар и трудно, макар вероятно с несъвършенства – беше създаден първи законопроект – не само идеи и не концепция – със задача да се обвърже обществената мисия на БНТ и БНР, актуализирана за цифровото време, с определянето на размера на общественото финансиране.

Това не стана. Както е известно, Българското национално радио настоя законопроектът да уреди и други въпроси извън заданието на работната група (напр. синхронизиране на мандатите на управителните съвети и генералните директори). Оптимизирането на управлението е важна тема – започна спор за обхвата на този законопроект – и в последна сметка не са приети нито нов принцип на финансиране според мисията, нито исканото оптимизиране на управлението на обществените медии.

За щастие ревизията на медийната директива остана в отделен законопроект (въпреки искането на БНР и на СЕМ всички въпроси да се гледат в съвкупност) и беше приета – с едно сериозно отсъствие – за независимостта на регулатора, не е транспониран чл. 30 от медийната директива.

Възможността за трансфери извън Закона за държавния бюджет остава – и това е проблем. И това именно е специално отношение, което според мен не трябва да се пакетира с преструктурирането на разходите с ПМС.

Трансферът от 2.75 милиона към БТА

Финансирането на агенциите не е в обхвата на Съобщението на ЕК за обществените радио и телевизия, но с изменение на Закона за БТА агенцията е задължена да започне да предоставя безплатни новини. Отварянето на БТА несъмнено е мисия на обществена услуга и тя трябва да бъде компенсирана. Това, смятам, е отговор на въпроса “Кому е необходимо в този момент, в който обществото наистина има нужда от тези финанси, да се инвестират 3 млн. лв., за да може БТА да създава безплатно съдържание?” На българските граждани е необходимо – отдавна.

Впрочем скоро ЕС реши, че държавната помощ за словенската агенция е съвместима с правилата на ЕС за държавната помощ.

Финансирането и СЕМ

От медиите става ясно, че Съветът за електронни медии (СЕМ) е взел решение да изпрати писмо до Европейската комисия заради проблема с намаляването на бюджетите на обществените медии и на самия регулатор. „Предвид и ситуацията, която възникна с писмото, което сме получили от Обществения съвет на Българското национално радио и всички сме наясно, че редукция на бюджетите има, да потвърдим още веднъж нашето становище, че следва да има реформа на финансирането естествено на мисията на обществените медии, която да им позволи именно предвидимост в изпълнението на обществената мисия и да не оставя никакво съмнение как се действа спрямо обществените медии“.

Това е малко странен ход, защото няма ЕК да направи реформа на финансирането и на мисията, ЕК си е свършила работата, но все пак добре е да се знае позицията на СЕМ, че подкрепя реформата на финансирането.

В заключение

Управлението на ГЕРБ, което си отиде, имаше различно отношение към медиите в зависимост от начина, по който те го отразяваха. Това не е спорно. И това се проявяваше във финансирането с европейски средства или – както се вижда по-горе – със средства от бюджета, но извън предвиденото с ежегодните закони за държавния бюджет. Дори върху финансирането с частни средства, но това е друга тема. На тези практики с непрозрачно насочване на публичния ресурс трябва да се сложи край.

Правилата на ЕС за държавната помощ за обществените телевизия и радио ще попречат на тази практика. Съобщението на ЕК трябва да бъде въведено.

Медиите с достойно поведение и безпристрастни новини заслужават висока оценка и подкрепа, дано стават повече.

ВАС отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС във връзка с дело срещу НАП за изтичането на лични данни

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

От сайта на НАП:

Върховният административен съд отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по казус, свързан с изтичането на лични данни от НАП. Запитването е отправено във връзка с административно дело №1037 от 2021 г. на ВАС, но на практика с него се спират производствата по всички такива дела в страната до произнасянето на Съда на ЕС.

Във ВАС като касационна инстанция има постъпили над 100 дела по ЗОДОВ във връзка с изтичането на личните данни от НАП. Съдебните производства срещу НАП са приключили на първа инстанция с противоречиви резултати. Исковете или са отхвърляни като неоснователни или са уважавани изцяло или частично. Нормативната уредба е тълкувана и прилагана противоречиво по всички елементи на отговорността на администратора на лични данни.

ВАС приема, че НАП е бездействал, не е изпълнил задълженията си по чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 и не е доказал, че е въвел подходящи технически мерки, които трябва да осигурят подходящо ниво на сигурност. Безспорно установеният факт на изтекла информация от информационната система на НАП вследствие на неправомерен достъп обуславя извод за бездействие от страна на агенцията да осигури надеждност и сигурност на личните данни. Прието е, че действието на лицето, проникнало в информационната система на НАП, не освобождава администратора на лични данни от отговорност за вреди по чл. 82, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, доколкото не е ангажирал доказателства, че е взел изискуемите се по регламента подходящи технически мерки, които да гарантират сигурността на съдържащите се в информационната му система лични данни. Изпитаните от субекта на лични данни негативни емоции, притеснения, страх, несигурност са в причинна връзка с поведението на администратора на лични данни и представляват реално претърпени неимуществени вреди, свързани с реален страх от реална заплаха за увреждане.

Преюдициалното запитване до Съда на Европейския съюз съгласно член 267 ДФЕС е със следните въпроси:

1. Разпоредбите на чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 могат ли да се тълкуват в смисъл, че е достатъчно да е осъществено неразрешено разкриване или достъп до лични данни по смисъла на чл. 4, т. 12 от Регламент (ЕС) 2016/679 от лица, които не са служители в администрацията на администратора на лични данни и не са под негов контрол, за да се приеме, че приложените технически и организационни мерки не са подходящи?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, какъв следва да е предметът и обхватът на съдебния контрол за законосъобразност при проверка дали приложените от администратора на лични данни технически и организационни мерки по чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 са подходящи?
3. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, принципът на отчетност в чл. 5, пар. 2 и чл. 24 във връзка със Съображение 74 от Регламент (ЕС) 2016/679 могат ли да се тълкуват в смисъл, че в исковото производство по чл. 82, пар.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът на лични данни носи доказателствена тежест относно обстоятелството, че приложените по чл. 32 от регламента технически и организационни мерки са подходящи? Назначаването на съдебна експертиза може ли да се приеме като необходимо и достатъчно доказателствено средство, с което да се установи дали приложените от администратора на лични данни технически и организационни мерки са подходящи в хипотеза като настощящата, в която неразрешеният достъп и разкриване на лични данни е резултат от „хакерска атака“?
4. Нормата на чл. 82, пар. 3 от от Регламент (ЕС) 2016/679 може ли да се тълкува в смисъл, че неразрешено разкриване или достъп до лични данни по смисъла на чл. 4, т. 12 от Регламент (ЕС) 2016/679, в случая чрез „хакерска атака“, от лица, които не са служители в администрацията на администратора на лични данни и не са под негов контрол, е събитие, за което администраторът на лични данни по никакъв начин не е отговорен и е основание за освобождаване от отговорност?
5. Нормите на чл. 82, пар.1 и пар. 2 във връзка със Съображения 85 и 146 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679 могат ли да се тълкуват в смисъл, че в хипотеза като настоящата на нарушение на сигурността на личните данни, изразяващо се в неразрешен достъп и разпространение на лични данни, осъществено чрез „хакерска атака”, само преживените от субекта на лични данни опасения, притеснения и страх от евентуална, бъдеща злоупотреба с лични данни, без да е установена такава злоупотреба и/или да е настъпила друга вреда за субекта на данните, попадат в широкия смисъл на понятието нематериални вреди и е основание за обезщетение?

Съд на ЕС: Времетраенето на телевизионната реклама

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 25 март 2021 г. италианският Държавен съвет се е обърнал към Съда на ЕС с искане за преюдициално заключение относно времетраенето на телевизионната реклама.

През 2017 г. регулаторът Agcom е санкционирал доставчици на медийни услуги от групата RTI („Canale 5“, „Italia 1“ и „Rete 4“) за нарушаване на изискването за времетраенето на рекламата, съгласно член 38, параграф 2 от законодателния указ № 177 от 2005 г. (италианското законодателство за медиите, известно още като „TUSMAR“).

Съгласно тази разпоредба, саморекламата на програми на телевизионни оператори не е включена във времетраенето на рекламата, която се отчита. Твърденото нарушение идва от включването в този лимит на саморекламата на програмите на “R101”, радиостанция, собственост на групата RTI.

Agcom твърди, че ограничението е приложимо само за телевизионните програми на оператора, а не и за радиопрограмите, предоставени от друга компания от същата група.

През 2019 г. Регионалният административен съд на Лацио (италианският административен съд на първа инстанция) отхвърля трите жалби срещу Agcom.

Държавният съвет отправя няколко предварителни въпроса до Съда на Европейския съюз относно съвместимостта на италианското законодателство за медиите с правото на ЕС за понятието група.

Важно е да се вземе предвид, че според Директива 2018/1808, изменяща Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, „много телевизионни оператори са част от по-големи излъчващи групи и правят съобщения не само във връзка със собствените си програми и спомагателни продукти, директно получени от тези програми, но и във връзка с програми и аудиовизуални медийни услуги от други субекти, принадлежащи към същата излъчваща група.”

Въпросът е интересен от правна гледна точка: третата ревизия действа занапред, Италия пита дали това ново положение в чл. 23 може да се третира като “тълкувателен параметър” по отношение на законодателството, действащо към момента на процедурата (преди третата ревизия) или е от значение само за бъдещите случаи.

Решението е важно и за нас, доколкото понятието излъчваща група в директивата в нашия ЗРТ беше решено да се интерпретира като свързани с оператора лица, предоставящи медийни услуги – чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗРТ.