Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑362/19 P Европейска комисия срещу Fútbol Club Barcelona, жалбоподател в първоинстанционното производство.Европейската комисия иска отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 26 февруари 2019 г., Fútbol Club Barcelona/Комисия (T‑865/16, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2019:113), с което той е отменил Решение (ЕС) 2016/2391 на Комисията от 4 юли 2016 година относно държавна помощ SA.29769 (2013/C) (ex 2013/NN), приведена в действие от Испания за някои футболни клубове.

Испания задължава със закон футболните клубове да се преобразуват в акционерни дружества, но позволява изключения и четири клуба остават във формата на нестопански организации. Те се ползват със специална данъчна ставка за облагане на приходите им, по-ниска от ставката, приложима за АД. Със спорното решение Комисията установява, че със Закон 10/1990 Кралство Испания неправомерно е въвело помощ под формата на данъчно предимство в областта на корпоративния данък в полза на някои футболни клубове, по-конкретно в полза на FC Barcelona, на Club Atlético Osasuna, на Athletic Club и на Real Madrid, в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС. Общият съд отменя спорното решение. Комисията иска отмяна на решението на Общия съд.

Кралство Испания изтъква, че е неправилно да се приеме, че самото наличие на различна данъчна ставка предполага наличието на държавна помощ. Макар данъчната ставка да е основен елемент на всяка данъчна мярка, не било достатъчно наличието на държавна помощ да се основава на констатацията, че разгледан ex ante, въпросният данъчен режим е в състояние да предостави годишно предимство само поради наличието на по-ниска данъчна ставка.

Съдът

Съгласно постоянната практика на Съда квалифицирането на национална мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да са изпълнени всички посочени по-долу условия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или посредством ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя селективно предимство на своя получател. Четвърто, тя трябва да нарушава конкуренцията или да заплашва да наруши конкуренцията.

За държавна помощ се счита всяка намеса чрез държавни ресурси, която под каквато и да е форма може да постави пряко или непряко в по-благоприятно положение определени предприятия или която трябва да се счита за икономическо предимство, което предприятието получател не би получило при нормални пазарни условия.

Понятието „държавна помощ“ е по-широко от понятието „субсидия“, при положение че то включва не само позитивни престации като субсидии, заеми или капиталово участие в предприятия, но и други видове намеса, облекчаващи под различна форма тежестите, които обичайно натоварват бюджета на едно предприятие и които, без да са субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и последици.

Понятието „предимство“, неразделно свързано с квалифицирането на една мярка като държавна помощ, придобива обективен характер, независимо от мотивите на авторите на разглежданата мярка – естеството на преследваните от държавните мерки цели и тяхната обосновка са без значение за квалифицирането им като държавна помощ.

В случай на схема на помощи се прави разлика между, от една страна, приемането на тази схема и от друга страна, предоставянето на помощи въз основа на посочената схема.

Разглежданата схема за помощ е осигурявала, още от датата на нейното приемане, предимство на ползващите се от нея лица (97). За да докаже в достатъчна степен, че разглежданата схема за помощ осигурява на получателите си предимство, попадащо в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, Комисията не е била длъжна да разглежда в спорното решение допълнителни обстоятелства – както неправилно приема Общият съд.

Стана  известно решението на Съда на ЕС по дело С-596/19P, Комисия/Унгария.

Cъс закон, влязъл в сила на 15 август 2014г., Унгария въвежда прогресивен данък върху приходите от разпространението на реклама на нейна територия. Основата на данъка е нетният оборот на разпространителите на реклама (печатни издания, аудиовизуални медии и лица, предлагащи рекламни площи), действащи в Унгария.

Комисията приема, че приетата от Унгария данъчна мярка, както поради прогресивното структуриране на ставките, така и поради възможността за приспадане на пренесените загуби, предвидени в нейните рамки, представлява държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, и нарежда незабавното и действително възстановяване на изплатените помощи от получателите им.

С решение от 27юни 2019 г. Общият съд, сезиран от Унгария, отменя последното решение.

С две решения, обявени на 16 март 2021г., Съдът, заседаващ в голям състав, отхвърля жалбите, подадени от Комисията срещу сходни съдебни решения в Унгария, а също и в Полша по дело С-562/19Р.

Съдът констатира, че Комисията не установява, че характеристиките на мерките, въведени съответно от полския и унгарския законодател, са били замислени като явно дискриминационни с цел да се заобиколят изискванията, произтичащи от правото на Съюза в областта на държавните помощи. 

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C-64/20  UH/AntAireTalmhaíochtaBiaagusMara, ÉireagusAntArd-Aighne.

Това искане е отправено в производство между UH и министъра на земеделието, храните и мореплаването на Ирландия  по въпроса дали ирландското законодателство по отношение на етикета и опаковката на листовките за ветеринарномедицински продукти отговаря на изискванията, установени в Директива 2001/82. Директивата предвижда листовките да са на английски и ирландски, а регламентът, който ще замени директивата и ще влезе в сила през 2022, допуска те да са само на един език. Накратко, Ирландия се опитва да представи неизпълнението на директивата като ранно прилагане на регламента. Жалбоподателят в главното производство, ирландски гражданин,  не е съгласен с това тълкуване.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 288 от ДФЕС. Към Съда на ЕС са отправени два въпроса, свързани с ролята на националните съдилища, когато в националното право не е транспонирана определена част от директива:

Разполага ли националният съд с право на преценка дали да откаже да постанови дадена мярка, въпреки че е приел, че в националното право не е транспониран конкретен аспект от директива на Европейския съюз, и — ако разполага с такова право на преценка — какви фактори е подходящо да се вземат предвид при упражняването на това право на преценка и/или има ли право националният съд да вземе предвид същите фактори, които би взел предвид, ако разглеждаше нарушение на националното право?

Ще бъде ли нарушен принципът на директен ефект на правото на Съюза, ако по настоящото дело националният съд откаже да постанови поисканата мярка поради влизането в сила впоследствие на Регламент – въпреки че е приел, че в националното право не е транспонирано предвиденото в директивата изискване.

Съдът: задължението на държавите-членки при приемането на  директива е  да постигнат резултата, предвиден от тази директива, и  те са длъжни да предприемат подходящи действия.  Задължението обвързва  всички органи на държавите-членки –  включително, в рамките на тяхната юрисдикция, съдилищата.

Ирландският съд е постановил, че Директива 2001/82 не е транспонирана правилно, следователно той трябва да вземе всички подходящи мерки, независимо дали общи или конкретни, за да гарантира постигането на целения   резултат от тази директива.

До отмяната на Директива 2001/82 с   регламент (което се предвижда за 2022),  разпоредбите на директивата остават задължителни, освен ако Съдът определи, че са недействителни.

При тези обстоятелства член 288 от ДФЕС не позволява на национален съд да пренебрегне задължението, наложено на съответната държава-членка да транспонира директива с мотива, че такова транспониране  е непропорционално скъпо или тривиално в резултат на по-ранното влизане в сила на предназначения да замени тази директива  регламент.

Стана известно Заключението на генералния адвокат по делото за издаване на  Становище на Съда относно  присъединяването на Съюза към Истанбулската конвенция.

Истанбулската конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е приета от Съвета на Европа на 7април 2011 г. и e открита за подписване на 11май 2011г.

Първото предложение на Комисията за решение на Съвета за подписването на Истанбулската конвенция от името на Съюза не събира достатъчна подкрепа сред членовете на Съвета. Затова е взето решение да се ограничат областите, в които Съюзът ще сключи Истанбулската конвенция, така че това да са само области, в които се смята, че Съюзът има изключителна компетентност.

За да се отчетат особените позиции на Ирландия и Обединеното кралство съгласно Протокол No21, приложен към Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС,  предложението на Комисията за решение на Съвета за подписването на Истанбулската конвенция  се разделя на две, като всяко решение има отделно правно основание.

Европейският парламент подава до Съда искане за становище относно присъединяването на Съюза към Истанбулската конвенция.

Според Заключението на ГА:

Сключването на Истанбулската конвенция от Съюза с две отделни решения не би могло да доведе до невалидност на тези актове.

Решението на Съюза да сключи Истанбулската конвенция би било съвместимо с Договорите, ако бъде прието в отсъствието на общо съгласие на всички държави членки да бъдат обвързани от тази конвенция, но също и след постигането на такова общо съгласие. Единствено Съветът е компетентен да реши кой от тези два подхода е за предпочитане.

Като част от политически компромис през декември лидерите на ЕС написаха в заключенията на срещата на върха, че ако някои държави оспорват законността на механизма за обвързване на финансирането с върховенството на правото, Комисията ще финализира насоки за използване на схемата едва след като Съдът на Европейските общности издаде решение.

Новината е, че на 11 март 2021 Полша и Унгария са се обърнали към Съда.

Комисарят по бюджета Йоханес Хан уточнява пред ЕП, че „Регламентът е в сила и е приложим от 1 януари 2021 г.  – всички съответни нарушения, засягащи доброто финансово управление на съюзния бюджет и финансовите интереси на Съюза след тази дата, ще бъдат взети предвид”. Но Хан също отбелязва, че „за да упражним нашата много силна амбиция относно механизма за върховенство на закона, нашият подход  ще вземе предвид решението на Съда, доколкото е уместно. ”

Членовете на Европейския парламент настояват за бързо изпълнение. „Очакваме Комисията  като пазител на Договорите да гарантира, че регламентът е напълно приложим от датата, за която е договорено“. Председателят на Съда  ще реши дали да се приложи бърза процедура, която според Политико е използвана само 24 пъти от въвеждането й през 2000 г. Очаква се Nordic и Benelux да подкрепят законността на механизма.