Tag Archives: EU Law

Обединено кралство: кой трябва да подаде заявление за вписване като доставчик на услуга за видеосподеляне

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През януари Съветът за електронни медии публикува образец за заявление, с който доставчиците н платформи за видеосподеляне трябва да подадат данни за вписване в новия регистър на регулатора – вж  СЕМ: публикуван е образец на заявление за вписване на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове

Днес британският регулатор  публикува на сайта си информация ( final guidance) кой трябва да подаде заявление за вписване в Обединеното кралство във връзка с промените в медийното законодателство  (new rules for UK-established VSPs).

По съображения за сравнение – Ofcom дава следния отговор на въпроса кой трябва да подаде заявление:

  • в две опции – платформа или мрежа със съответната функционална възможност – когато:

а) предоставянето на видеоклипове на обществеността е основната цел на услугата или на неразделна част от услугата; или

б) предоставянето на видеоклипове на обществеността е основна функционалност на услугата.

  •  на второ място, ако доставчикът попада в една от горните категории, в допълнение услугите трябва да  изпълняват кумулативно следните критерии:

а) услугата се предоставя чрез електронни комуникации;

б) предоставя се на търговски принцип;

в) лицето, което я предоставя, няма общ контрол върху това какви видеоклипове са налични в нея, но има общ контрол върху начина, по който видеоклиповете са организирани в нея (което включва организирани автоматично или чрез алгоритми, по-специално чрез показване, маркиране и последователност);

г) това лице има необходимата връзка с Обединеното кралство. 

Не е нещо по-различно от това, което казва директивата, но регулаторът си е направил труда да го обясни.

Полша, Унгария, превзетите медии в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Международният институт за пресата публикува анализ на състоянието на медиите  в Полша.

Анализът дава основание на експертите да обявят, че Полша следва унгарския модел за медиите. В какво се състоят приликите е обяснено в тази публикация.

Преди предстоящото на 10 март  заседание  на Европейския парламент, посветено на свободата на медиите в Полша, Унгария и Словения, 18 неправителствени организации се обръщат към  членове на Европейския парламент с тревогата, че член 11 от Хартата на Европейския съюз за основните права е застрашен, тъй като свободата на медиите и медийният плурализъм се влошават тревожно в Унгария и Полша. През последното десетилетие Fidesz усъвършенства процеса на държавно превземане на медиите. Чрез злоупотребата със законодателни, регулаторни и административни инструменти тази политическа сила заглуши критичните медии, като същевременно изгради широк спектър от проправителствени медии, които доминират в националния медиен пейзаж.

„Право и справедливост“ (PiS) в Полша избира елементи от унгарския модел, които вписва в полската система. Моделът на превземане на медиите е фина, сложна и пряка заплаха върху правото на обществото да бъде информирано. То се осъществява чрез косвени средства или формално независими органи, представляващи приемлив аргумент на правителствата, когато са обвинени в разрушаване на медийната свобода.

Независимата журналистика е под безпрецедентна заплаха, тъй като двете правителства изкривяват и прекрояват медийния пазар в своя полза, с вредни последици както за свободата на медиите, така и за демокрацията в Европа. Подобни събития са очевидни и в Словения, където правителството на SDS атакува обществените медии и подклажда враждебност към критични журналисти, като същевременно е подкрепено със значителни инвестиции от свързани с Fidesz компании.

Бездействието по отношение на подкопаването на медийната свобода и плурализъм първо в Унгария, а след това и в Полша, позволи този модел на превземане на медиите да се разпространи в други държави от ЕС. Цената на по-нататъшното бездействие просто е твърде висока. Време е Европейската комисия да действа. По-специално призоваваме комисията да открие разследвания по конкретно посочени казуси като например антиконкурентния начин на финансиране на обществената телевизия, която действа като държавна телевизия. Да разследва закупуването на частни медии. Да подкрепи разработването на директива SLAPP за защита на медиите срещу неправомерни съдебни дела като тези, използвани в Полша срещу Gazeta Wyborcza и други независими медии. Да се създадат гаранции правителствата да не злоупотребяват с фондовете на ЕС за по-нататъшно превземане на медии, като неправомерно възнаграждават своите поддръжници за сметка на независимите медии.

Текстът, предаден със съкращения по-горе, е подписан от

  • Association of European Journalists (AEJ-Belgium)
  • ARTICLE 19
  • Committee to Protect Journalists
  • European Centre for Press and Media Freedom
  • European Federation of Journalists
  • Free Press Unlimited
  • Global Forum for Media Development
  • Helsinki Foundation for Human Rights
  • IFEX
  • Index on Censorship
  • International Media Support
  • International Press Institute
  • Mertek Media Monitor
  • OBC Transeuropa
  • PEN International
  • Reporters Without Borders
  • Slovene Association of Journalists
  • Society of Journalists (Warsaw)
  • South East Europe Media Organisation (SEEMO)

За много голямо съжаление превзетата държава е факт и тук, Европейският парламент вече гласува резолюция за България, която тук беше обявена за партиен документ без значение от тези, които по занятие трябва да защитават свободата на медиите. В България също е реалност превзетата държава заедно с превзетите медии, злоупотребите с власт и парадоксалната роля на европейските средства, работещи срещу свободата на медиите. 

Update Встъпително слово на Вера Йоурова

Цифровото десетилетие на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ново съобщение СОМ (2021)118 следва призива за цифрово десетилетие на Европа.

Със съобщението ЕК отговаря  на призива на Европейския съвет за създаване на „Цифров компас“, като съобщението се основава на стратегията на Комисията в областта на цифровите технологии от февруари 2020 г. Основното: да се постигне съгласие по набор от цифрови принципи, бързо да се стартират важни многонационални проекти и да се изготви законодателно предложение, с което се установява стабилна рамка за управление с цел наблюдение на напредъка — цифровия компас.

Комисията предлага  нов инструмент –  „Цифров компас“ —  в четири основни посоки:

1) Граждани, разполагащи с цифрови умения, и висококвалифицирани специалисти в областта на цифровите технологии. До 2030 г. най-малко 80 % от всички възрастни следва да притежават основни цифрови умения и в ЕС следва да има 20 милиона специалисти в областта на ИКТ, като същевременно повече такива работни места следва да се заемат от жени.

2) Сигурни, производителни и устойчиви цифрови инфраструктури. До 2030 г. всички домакинства в ЕС следва да имат гигабитова свързаност, а всички населени райони следва да бъдат обхванати от 5G; производството на авангардни и устойчиви полупроводници в Европа следва да достигне 20 % от световното производство; 10 000 климатично неутрални периферни клъстерни възела с висока степен на сигурност следва да бъдат разположени в ЕС и Европа следва да разполага с първия си квантов компютър.

3) Цифрова трансформация на предприятията. До 2030 г. три от четири дружества следва да използват компютърни услуги „в облак“, големи информационни масиви и изкуствен интелект, над 90 % от МСП следва да достигнат поне базово равнище на цифров интензитет, а броят на стартиращите предприятия в ЕС, достигнали пазарна стойност от 1 милиард щатски долара, (наричани „еднорози“) следва да се удвои.

4) Цифровизация на обществените услуги. До 2030 г. всички ключови обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн, всички граждани ще имат достъп до своите електронни медицински досиета, а 80 % от гражданите следва да използват електронни решения за установяване на самоличност (eID).

Комисията предлага да се разработи рамка от цифрови принципи, като например достъп до висококачествена свързаност, до достатъчно цифрови умения, до обществени услуги, до справедливи и недискриминационни онлайн услуги, и в по-общ план — да се гарантира, че в онлайн средата могат да бъдат упражнявани изцяло същите права, които се прилагат извън нея.

Страницата на ЕС за цифровото десетилетие

Изпълнението на Регламента за единната цифрова платформа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

В Официален вестник на ЕС: Насоки за изпълнението на работната програма във връзка с Регламента за единната цифрова платформа за периода 2021—2022 г.

Регламент (ЕС) 2018/1724 предвижда създаване на единна цифрова платформа, която да улесни онлайн достъпа до информация, до административни процедури и до услуги за оказване на помощ, необходими на гражданите и предприятията, за да се движат в рамките на Съюза и да извършват търговия, да се установяват и разширяват стопанската си дейност в друга държава членка.

В член 31, параграф 1 от Регламента се предвижда приемането на годишна работна програма, в която се определят конкретно действията в посока изпълнение на регламента. Първата работна програма, в която е обхванат периодът от юли 2019 г. до декември 2020 г., беше публикувана в Официален вестник (ОВ C 257) на 31 юли 2019 г.

Тясното сътрудничество с държавите членки през тези 2 години даде възможност да бъдат изпълнени повечето от задачите, изброени в първата работна програма, и особено да се осигури навременното стартиране на платформата през декември 2020 г. въпреки извънредното положение във връзка с пандемията от COVID-19. Тази криза допълнително подчерта необходимостта от по-цифровизирани и лесни за ползване държавни администрации.

В настоящата втора работна програма се определят по-нататъшните действия, насочени към прилагане на изискванията за единната цифрова платформа.

Facebook, Google, Microsoft, Twitter, TikTok и Mozilla: доклади за противодействие на дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия публиква съобщение   относно  новите доклади на Facebook, Google, Microsoft, Twitter, TikTok и Mozilla, подписали Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията. В докладите се прави преглед на развитието на мерките, предприети през януари 2021 г.

ЕК акцентира по-специално върху мерките за противодействие на дезинформацията, свързана с коронавируса. Отчита се активизиране на платформите.

  • Google разширява своята функция за търсене, предоставяща информация и списък на разрешените ваксини според географското местоположение на потребителя в отговор на свързани търсения в 23 държави от ЕС.
  • TikTok прилага вече  етикет за ваксина срещу COVID-19 за над пет хиляди видеоматериала в Европейския съюз.
  • Microsoft съфинансира кампанията #VaxFacts, започната от NewsGuard, която предоставя безплатен браузър за защита от дезинформация за ваксини срещу коронавируса.
  • Mozilla докладва, че контролираното авторитетно съдържание от приложението Pocket (read-it-later) е събрало над 5.8 милиарда импресии в целия ЕС.
  • Facebook започна да премахва неверни твърдения за ваксините, и добавя авторитетна информация за ваксините в своите панели COVID-19.

ЕК напомня, че задължението за докладване важи до средата на 2021.

Докладите:

ЗИД ЗРТ за въвеждане на Съобщението за държавната помощ. Безобразието със спортните права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Във вторник, денят преди сряда – в сряда се провежда редовното заседание на Министерския съвет – в Народното събрание е внесен законопроект на Министерския съвет за изменение на Закона за радиото и телевизията.  Според чл.46 (2) от Устройствения правилник на МС,  приетите неприсъствено от Министерския съвет актове се вписват в протокола от първото след тяхното приемане заседание. Утре ще видим*.

 Какво налага такава спешност, че да не може да се изчака до сряда? Вероятният отговор е, че изтичат последните часове на това Народно събрание и управляващите не биха желали да оставят тази задача за следващия парламент.

Тук вече е ставало дума за двата паралелни закона, които се изготвяха от две работни групи, създадени със заповед на министъра на културата.

Първият закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията трябваше да въведе в българското право ревизията на медийната директива – Директива 2018/1808. Така и стана. Тук особен медиен интерес нямаше, ако нещо имаше – това беше шум, свързан с въпроса как СЕМ досега не регулирал интернет, а пък отсега щял да го регулира. Нито досега не го е регулирал, нито отсега ще го регулира целия, но този разговор си върви.

За отбелязване е, че при въвеждането отпадна важна разпоредба, въвеждаща ново задължение в  директивата за финансово, кадрово и ресурсно осигуряване на Съвета за електронни медии. 

Вторият закон трябваше да въведе в българското право Съобщението на ЕК за държавната помощ за обществените радио и телевизия от 2009 г. и да приведе в съответствие Закона за радиото и телевизията със Закона за публичните финанси. Съобщението за държавната помощ  изисква финансирането на обществените радио и телевизия да става в съответствие с тяхната обществена мисия. Този  законопроект минава  през различни перипетии, на моменти  изглежда, че законопроектът е напълно и безвъзвратно загубен – но така или иначе днес, половин година по-късно, и този законопроект влиза в Народното събрание, ето това е той:  

Законопроект за изменение и допълнение на ЗРТ 

Този законопроект съдържа разпоредби,  отговарящи на шестте изисквания на Съобщението за държавната помощ:

  1. Изискване „мисия” . ЕС изисква от държавите ясно определяне на обществената мисия на обществените електронни медии. Обществената мисия трябва да даде отговор на въпроса  какво оправдава съществуването на българските обществени  медии. 
  2. Изискване „възлагане”. Обществената мисия трябва да бъде   записана в обвързващ правен акт. 
  3. Изискване „оценка ex ante с оглед мисията” („тест Амстердам”). Услугите, които обществените радио и телевизия ще въвеждат в бъдеще, трябва да се оценяват за тяхната добавена стойност от гледна точка на обществената мисия – демократичните, социални  и културни потребности на обществото.
  4. Изискване „оценка ex post с оглед мисията”. Всяка държава има задължение да въведе надежден механизъм за надзор върху изпълнението на обществената мисия. Механизмът има две нива – вътрешен (система за управление на качеството) и външен – мерки за надзор от страна на регулатора, независим одит и др. 
  5. Изискване „принцип на нетните разходи” (финансов„тест за пропорционалност”). Компенсацията чрез обществeното финансиране трябва да вземе предвид    нетните разходи за изпълнение на обществената мисия. Не се допуска свръхкомпенсация и кроссубсидиране.
  6. Изискване „финансов контрол“. Изисква се ефективен външен финансов контрол дали финансирането е разходвано законосъобразно и за изпълнение на мисията, както и с оглед прилагане на  принципа на нетните разходи.

Извън това се закрива фонд Радио и телевизия, внасят се някои изменения в управлението (включително предлага се удължаване на мандатите от 3 на 5 години и тяхното съгласуване), а също се въвежда пропуснатата разпоредба на чл.30 параграф 4 от Директива 2018/1808 за кадрово, технологично и финансово осигуряване на СЕМ.

И сега – внимание:  след завършване на работата на групата в текста се е появила следната разпоредба – чл.6 ал. 3 т. 15:  Българското национално радио и Българската национална телевизия:

15. предоставят медийни услуги и дейности, свързани само с международни спортни прояви, в които участват български спортни отбори и спортисти, представляващи Република България, и които не са изчерпателно разпространени или отразени по програмите на търговски доставчици на медийни услуги.

Обществена мисия на остатъчен принцип.

Не знам кой  е формулирал това  безобразие, но се надявам то да няма бъдеще в закона.

 

*24 февруари 2021 

В дневния ред на МС за 24 февруари отсъства такава точка, няма информация   за извънредно заседание.

В качения файл на сайта на НС  отсъства номер и дата на решението, с което е приет законопроектът.

№……….………………….

 

…………………. 2021 г.

ДО

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

 

г-жа ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение ¹………………. на Министерския съвет от 2021 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. 

Приложения:

  1. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
  2. Частична предварителна оценка на въздействието.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                              (Бойко Борисов)

    

**26 февруари  След двукратно отлагане на заседанието на парламентарната комисия за култура и медии, което трябваше да разгледа проекта на първо четене,  Тома Биков обяви в предаването Пресечна точка на Нова Нюз, че законопроектът остава за следващия парламент.

Пост-Брекзит аудиовизия в Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската аудиовизуална обдерватория публикува доклад, който анализира ефектите от Брекзит за аудиовизуалната индустрия в Европа.

Докладът  обяснява, че търговските отношения между Обединеното кралство и ЕС сега се управляват от така нареченото Споразумение за търговия и сътрудничество (Trade and Cooperation Agreement, TCA).

Обсъждат се правилата за   сътрудничеството между Обединеното кралство и ЕС: движението на хора и стоки.

Обединеното кралство е загубило директен достъп до програмата „Творческа Европа“, но много международни форми на обучение   ще останат отворени за участниците  от Обединеното кралство.

Аудиовизуалните медийни услуги в Обединеното кралство вече не се ползват от свободата на приемане и препредаване, съдържаща се в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги на ЕС. От това следва, че страните от ЕС имат теоретично право въз основа на собственото си национално законодателство и, където е приложимо, на правилата на Европейската конвенция за трансгранична телевизия, да ограничават приемането и препредаването на аудиовизуални медийни услуги с произход от Обединеното кралство. Докладът обяснява новите правила относно лицензирането и юрисдикцията за услугите в Обединеното кралство и ЕС.

Завършвайки с друга основна тема, интелектуалната собственост, докладът очертава новата рамка, отнасяща се до   аудиовизуалния пейзаж след Брекзит.

Както вече е ставало дума по друг повод, след Брекзит произведенията от Обединеното кралство – страна по Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа – остават европейски за целите на определяне на квотата, която е изискване в Директивата за аудиовизуални медийни услуги,  макар Обединеното кралство да губи статуса си на държава от ЕС.

ЕК: не гарантирате ефективно наказателно преследване на престъпленията от омраза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди десет години съм писала  за това рамково решение, въведено в НК –  може да се види и разликата между проекта и приетия текст –  162, ал. 1 НК: Който чрез слово проповядва или подбужда

Е, с известно закъснение от десет години днес Европейската комисия е решила да изпрати официални уведомителни писма на България и още четири държави членки, тъй като

“националното им законодателство не транспонира изцяло или точно правилата на ЕС за борба с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (Рамково решение 2008/913/ПВР).

Българската правна уредба не гарантира, че расистките и ксенофобските мотиви се разглеждат като утежняващо обстоятелство от националните съдилища по отношение на всички извършени престъпления, като по този начин те не гарантират ефективното и адекватно наказателно преследване на престъпленията от омраза.

България не е транспонирала правилно инкриминирането на конкретни форми на изказвания, които подбуждат към насилие или омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста. Освен това България не е инкриминирала конкретни форми на изказвания, подбуждащи към омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста.”

Няма как човек да не свърже тази информация с Волен Сидеров и делата срещу него.

Регламент относно зачитането на личния живот и защитата на личните данни в електронните съобщения и за отмяна на Директива 2002/58/ЕО: крачка напред

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на Съвета:

На 10 февруари 2021 държавите от ЕС  се договориха за мандат за преговори с Европейския парламент за ревизията на правилата за защита на неприкосновеността на личния живот и поверителността при използването на електронни съобщителни услуги. Тези актуализирани правила за  e -Privacy ще определят случаите, в които на доставчиците на услуги е разрешено да обработват електронни комуникационни данни или да имат достъп до данни, съхранявани на устройствата на крайните потребители.

Необходима е актуализация на съществуващата директива за e -Privacy  от 2002 г., за да се отговори на новите технологични и пазарни разработки, като настоящото широко разпространено използване на Voice over IP, уеб базирани услуги за електронна поща и съобщения и появата на нови техники за проследяване на потребителите онлайн поведение. Проектът за регламент за електронната поверителност ще отмени съществуващата директива за е-privacy. Като lex specialis към общия регламент за защита на данните (GDPR), той ще конкретизира и допълва GDPR. Например, за разлика от GDPR, много разпоредби за електронна поверителност ще се прилагат както за физически, така и за юридически лица.

Днешното споразумение позволява на португалското председателство да започне преговори с Европейския парламент по окончателния текст.

Пътят до позицията на Съвета не беше лесен, но сега имаме мандат, който постига добър баланс между солидна защита на личния живот на хората и насърчаване на развитието на нови технологии и иновации.

Правилата ще се прилагат, когато крайните потребители са в ЕС. Това обхваща и случаите, когато обработката се извършва извън ЕС или доставчикът на услуги е установен или се намира извън ЕС.

Като основно правило електронните комуникационни данни ще бъдат поверителни. Всякаква намеса, включително прослушване, наблюдение и обработка на данни от лице, различно от крайния потребител, ще бъде забранена, освен когато това е разрешено от регламента за поверителност на ePrivacy.

Тъй като крайното оборудване на потребителя, включително хардуер и софтуер, може да съхранява изключително лична информация, като снимки и списъци с контакти, използването на възможности за обработка и съхранение и събирането на информация от устройството ще бъде разрешено само със съгласието на потребителя или за други специфични прозрачни цели, определени в регламента. Крайният потребител трябва да има истински избор дали да приеме бисквитки или подобни идентификатори. Осигуряването на достъп до уебсайт зависи от съгласието за използването на бисквитки за допълнителни цели като алтернатива на платена услуга ще бъде разрешено, ако потребителят може да избира между тази оферта и еквивалентна оферта от същия доставчик, която не включва съгласие за бисквитки . 

Проект на Регламент относно зачитането на личния живот и защитата на личните данни в електронните съобщения и за отмяна на Директива 2002/58/ЕО  -Мандат за преговори с ЕП 

ЕНОЗД относно проектите на ЕК за цифровите услуги (DSA) и цифровите пазари (DMA)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският надзорен орган за защита на данните (ЕНОЗД) публикува днес две мнения за двата проекта, публикувани от Европейската комисия през декември –     Законодателен акт за цифровите услуги/ Digital Services Act  и  Законодателен акт за цифровите пазари/ Digital Markets Act.

1

ЕНОЗД приветства предложението за Законодателен акт за цифровите услуги, който има за цел да насърчи прозрачна и безопасна онлайн среда. В своето становище ЕНОЗД препоръчва допълнителни мерки за по-добра защита на лицата, когато става въпрос за модерация на съдържание, онлайн таргетирана реклама и препоръчителни системи, използвани от онлайн платформи.

Wojciech Wiewiórowski, ЕНОЗД, казва: Отбелязваме, че законодателното предложение не налага общо задължение за мониторинг, то съдържа разумни основания за освобождаване от отговорност.

ЕНОЗД подчертава, че всяка форма на модериране на съдържание трябва да се извършва в съответствие с принципа на правовата държава. Профилирането с цел модериране на съдържание трябва да бъде забранено, освен ако доставчикът на онлайн услуги не може да докаже, че такива мерки са строго необходими за справяне със системните рискове, изрично посочени в Законодателния акт за цифровите услуги.

Освен това европейските законодатели трябва да обмислят забрана за онлайн таргетирана реклама, основана на проследяване, и да ограничат категориите данни, които могат да бъдат обработвани за такива методи на рекламиране.

2

В своето становище относно Законодателния акт за цифровите пазари ЕНОЗД приветства предложението на Европейската комисия, което има за цел да насърчи справедливите и отворени цифрови пазари и справедливото обработване на лични данни чрез регулиране на големите онлайн платформи, действащи като gatekeepers, вратари. Wojciech Wiewiórowski казва: „Законът за конкуренцията, защитата на потребителите и защитата на данните са три неразривно свързани области на политиката в контекста на платформената икономиката.