Tag Archives: EU Law

Регламент относно зачитането на личния живот и защитата на личните данни в електронните съобщения и за отмяна на Директива 2002/58/ЕО: крачка напред

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на Съвета:

На 10 февруари 2021 държавите от ЕС  се договориха за мандат за преговори с Европейския парламент за ревизията на правилата за защита на неприкосновеността на личния живот и поверителността при използването на електронни съобщителни услуги. Тези актуализирани правила за  e -Privacy ще определят случаите, в които на доставчиците на услуги е разрешено да обработват електронни комуникационни данни или да имат достъп до данни, съхранявани на устройствата на крайните потребители.

Необходима е актуализация на съществуващата директива за e -Privacy  от 2002 г., за да се отговори на новите технологични и пазарни разработки, като настоящото широко разпространено използване на Voice over IP, уеб базирани услуги за електронна поща и съобщения и появата на нови техники за проследяване на потребителите онлайн поведение. Проектът за регламент за електронната поверителност ще отмени съществуващата директива за е-privacy. Като lex specialis към общия регламент за защита на данните (GDPR), той ще конкретизира и допълва GDPR. Например, за разлика от GDPR, много разпоредби за електронна поверителност ще се прилагат както за физически, така и за юридически лица.

Днешното споразумение позволява на португалското председателство да започне преговори с Европейския парламент по окончателния текст.

Пътят до позицията на Съвета не беше лесен, но сега имаме мандат, който постига добър баланс между солидна защита на личния живот на хората и насърчаване на развитието на нови технологии и иновации.

Правилата ще се прилагат, когато крайните потребители са в ЕС. Това обхваща и случаите, когато обработката се извършва извън ЕС или доставчикът на услуги е установен или се намира извън ЕС.

Като основно правило електронните комуникационни данни ще бъдат поверителни. Всякаква намеса, включително прослушване, наблюдение и обработка на данни от лице, различно от крайния потребител, ще бъде забранена, освен когато това е разрешено от регламента за поверителност на ePrivacy.

Тъй като крайното оборудване на потребителя, включително хардуер и софтуер, може да съхранява изключително лична информация, като снимки и списъци с контакти, използването на възможности за обработка и съхранение и събирането на информация от устройството ще бъде разрешено само със съгласието на потребителя или за други специфични прозрачни цели, определени в регламента. Крайният потребител трябва да има истински избор дали да приеме бисквитки или подобни идентификатори. Осигуряването на достъп до уебсайт зависи от съгласието за използването на бисквитки за допълнителни цели като алтернатива на платена услуга ще бъде разрешено, ако потребителят може да избира между тази оферта и еквивалентна оферта от същия доставчик, която не включва съгласие за бисквитки . 

Проект на Регламент относно зачитането на личния живот и защитата на личните данни в електронните съобщения и за отмяна на Директива 2002/58/ЕО  -Мандат за преговори с ЕП 

ЕНОЗД относно проектите на ЕК за цифровите услуги (DSA) и цифровите пазари (DMA)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският надзорен орган за защита на данните (ЕНОЗД) публикува днес две мнения за двата проекта, публикувани от Европейската комисия през декември –     Законодателен акт за цифровите услуги/ Digital Services Act  и  Законодателен акт за цифровите пазари/ Digital Markets Act.

1

ЕНОЗД приветства предложението за Законодателен акт за цифровите услуги, който има за цел да насърчи прозрачна и безопасна онлайн среда. В своето становище ЕНОЗД препоръчва допълнителни мерки за по-добра защита на лицата, когато става въпрос за модерация на съдържание, онлайн таргетирана реклама и препоръчителни системи, използвани от онлайн платформи.

Wojciech Wiewiórowski, ЕНОЗД, казва: Отбелязваме, че законодателното предложение не налага общо задължение за мониторинг, то съдържа разумни основания за освобождаване от отговорност.

ЕНОЗД подчертава, че всяка форма на модериране на съдържание трябва да се извършва в съответствие с принципа на правовата държава. Профилирането с цел модериране на съдържание трябва да бъде забранено, освен ако доставчикът на онлайн услуги не може да докаже, че такива мерки са строго необходими за справяне със системните рискове, изрично посочени в Законодателния акт за цифровите услуги.

Освен това европейските законодатели трябва да обмислят забрана за онлайн таргетирана реклама, основана на проследяване, и да ограничат категориите данни, които могат да бъдат обработвани за такива методи на рекламиране.

2

В своето становище относно Законодателния акт за цифровите пазари ЕНОЗД приветства предложението на Европейската комисия, което има за цел да насърчи справедливите и отворени цифрови пазари и справедливото обработване на лични данни чрез регулиране на големите онлайн платформи, действащи като gatekeepers, вратари. Wojciech Wiewiórowski казва: „Законът за конкуренцията, защитата на потребителите и защитата на данните са три неразривно свързани области на политиката в контекста на платформената икономиката.

Ирландия: секторна пътна карта за радиото и телевизията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ирландският медиен регулатор Broadcasting Authority of Ireland (BAI)  публикува пътна карта за устойчивост за ирландския сектор за радио  и телевизия.  Целта е  да се насърчат най-добрите практики и да се  осигури   по-зелено, по-приобщаващо и по-устойчиво бъдеще за всички.

Секторната пътна карта   е предназначена да подкрепя и насочва сектора на радиото и телевизията  по пътя на устойчивото развитие, заедно с препоръчителни действия и ключови показатели, които помагат за проследяване и измерване на ефекта.

Според регулатора секторната пътна карта ще се изпълнява от целия сектор,  обединяващ търговския и обществения сектор  в радиото и телевизията.

 Пътната карта за сектора на радиото и телевизията в Ирландия.

Twitter, Facebook, Google, MS, TikTok продължават да докладват на ЕК за мерките за дезинформация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Петте компании подписаха кодекса на Европейския съюз за борба с разпространението на дезинформация на техните платформи и поеха задължение да представят доклади за своите усилия през първоначалния шестмесечен период след подписването.

Новината е, че срокът е удължен с още шест месеца след представянето на докладите.

Facebook, Google, Microsoft, Twitter и TikTok са представили доклади, обхващащи техните действия от началото на кризата до юли, и последващи месечни доклади за техните действия за ограничаване разпространението на дезинформацията на COVID-19. Днес са публикувани докладите от януари 2021 г. за действията, предприети и през декември 2020 г. Докладите продължават да предоставят преглед на мерките, въведени от платформите за ограничаване разпространението на дезинформацията на COVID-19.

Тъй като кризата все още се развива, службите на Комисията искат от платформите да продължат програмата до юни 2021 г., когато ситуацията ще бъде отново оценена. В същото време подписалите компании са помолени да засилят усилията си и да отстранят недостатъците от предходните месеци.

С оглед на значителните предизвикателства, които дезинформацията, свързана с ваксините, причинява в настоящата фаза на пандемията, докладите трябва да включват и специален акцент върху борбата с дезинформацията на ваксините COVID-19.

Brexit и европейските произведения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията по култура и образование на Европейския парламент е помолена да представи становище пред Комисията по външни работи и Комисията по международна търговия за някои последици от Brexit за сектора на образованието и културата в ЕС. Комисията по култура и образование разгледа въпроса на заседанието си от 26 януари 2021 г. и направи предложения, които да бъдат включени в съответна резолюция на ЕП.

В т.10 от предложенията се обсъжда въпроса за аудиовизуалните произведения с произход Обединеното кралство. Комисията

припомня, че тъй като Обединеното кралство е страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия [на Съвета на Европа], аудиовизуалните произведения с произход от Обединеното кралство се считат по принцип за „европейски произведения“ за целите на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги в съответствие с член 1 , параграф 1, буква н) и параграф 3; подчертава в това отношение, че те могат да бъдат използвани за изпълнение на 30% от европейските произведения в каталозите на доставчиците на медийни услуги на аудиовизуални медийни услуги по заявка в държавите-членки; счита, че ситуацията трябва да се следи внимателно.

 Обединеното кралство, съответно, приема в националното си законодателство, че

Европейски  произведения

 Произведенията с произход от Обединеното кралство след напускане  на ЕС ще продължат да бъдат европейски произведения и да могат да бъдат включвани в квотата за такива произведения в целия Европейски съюз. Тези изисквания се изпълняват от доставчиците с лицензии,   издадени от Ofcom съгласно раздел 335 от Закона за комуникациите от 2003 г.  

Задълженията по чл.16-18 ДАВМУ продължават да се третират като международни задължения.  Ofcom  поддържа съответните  изисквания за европейска квота  в лицензиите на доставчиците.

Европейските произведения в каталозите на доставчиците на аудиовизуални медийни услуги по заявка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската аудиовизуална обсерватория следи изпълнението на разпоредбите за европейска квота в нелинейните услуги и изискването за видимост на европейското аудиовизуално съдържание. Публикувани са два нови доклада (декември 2020-януари 2021) –

Европейската аудиовизуална обсерватория поддържа и бази данни в тази област:

Точната информация за изпълнението на директивата зависи от еднообразното прилагане на разпоредбите за определяне на националността на произведенията. Директивата определя кое произведение е европейско за целите на оценка на европейската квота, но се чуват все повече гласове за необходимостта да се гарантира, че оценката на националността на аудиовизуалните произведения се извършва по един и същ  начин и на едни и същи основания в целия ЕС.

Целта е доставчиците на услуги при поискване  да не бъдат изправени пред несигурност и трудности, когато се опитват да изпълнят  новото задължение да осигурят и популяризират поне 30% от каталозите си с  европейски  произведения. 

 

По този въпрос  – определянето на националността на произведенията за целите на определянето на европейските квоти  не само за каталозите,  а по принцип – Европейската аудиовизуална обсерватория издаде сравнителното изследване

Дефинициите в проекта на Законодателен акт за цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От декември 2020 е известен проектът на Европейската комисия на Законодателен акт за цифровите услуги (DSA). Още на този етап е полезно да се видят определенията, с които ЕК предлага да се работи – дори на тази ранна фаза, неофициално и необвързващо  – в чл.2 на проекта, защото към момента различията в използваните дефиниции са големи.

По-специално в помощ на студентите и на всички, които търсят определение за онлайн платформа. Тук онлайн платформата  е дефинирана – както впрочем и медията – като доставчик, не като услугата.

а)           “услуги на информационното общество” означава услуги по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535;

б )          “получател на услугата” означава всяко физическо или юридическо лице, което използва съответната посредническа услуга;

в)           “потребител” означава всяко физическо лице, което действа за цели извън неговата търговска, стопанска или професионална дейност;

г)           “да предлагат услуги в Съюза” означава даване на възможност на юридически или физически лица в една или повече държави членки да използват услугите на доставчика на услуги на информационното общество, който има съществена връзка със Съюза; счита се, че такава съществена връзка съществува, когато доставчикът има място на установяване в Съюза; при липса на такова установяване оценката на съществена връзка се основава на специфични фактически критерии, като:

  • значителен брой потребители в една или повече държави членки; Или
  • насочването на дейностите към една или повече държави членки.

д)           “търговец” означава всяко физическо лице или юридическо лице, независимо дали е частна или публична собственост, което действа, включително чрез лице, действащо от негово име или от негово име, за цели, свързани с неговата търговска, стопанска или професионална дейност;

е)           “посредническа услуга” означава една от следните услуги:

  • услуга за “обикновен пренос”, която се състои в предаването в комуникационна мрежа на информация, предоставяна от получателя на услугата, или предоставянето на достъп до комуникационна мрежа;
  • услуга за кеширане, която се състои в предаването в комуникационна мрежа на информация, предоставена от получателя на услугата, включваща автоматично, междинно и временно съхраняване на тази информация, с единствената цел да се направи по-ефективна информацията по-нататък предаването на информацията до други получатели при поискване от тяхна страна;
  • услуга “хостинг”, която се състои в съхраняването на информацията, предоставена от получателя на услугата и по искане на получател науслугата;

ж)          “незаконно съдържание” означава всяка информация, която сама по себе си или чрез позоваване на дадена дейност, включително продажбата на продукти или предоставянето на услуги, не е в съответствие с правото на Съюза или с правото на държава членка, независимо от точния предмет или естество на това право;

(з)          “онлайн платформа” означава  доставчик на хостинг услуга, който по искане на получател на услугата съхранява и разпространява до обществеността   информация, освен ако тази дейност е незначителна и изцяло спомагателна характеристика на друга услуга и поради обективни и технически причини не може да се използва без тази друга услуга, а включването на тази характеристика в другата услуга не е средство за заобикаляне на приложимостта на настоящия регламент.

(и)           “разпространяване сред обществеността” означава предоставяне на информация, по искане на получателя на услугата, който е предоставил информацията, на потенциално неограничен брой трети страни;

й)        “договор от разстояние” означава договор по смисъла на член 2, параграф 7 от Директива 2011/83/ЕС;

(к)          “онлайн интерфейс” означава всеки софтуер, включително уебсайт или част от него, и приложения, включително мобилни приложения;

л )      “Координатор на цифрови услуги за установяване” означава координаторът на цифровите услуги на държавата членка, в която е установен доставчикът на посредническа услуга или  пребивава или е установен законен представител;

(м)         “координатор на цифрови услуги по местоназначение” означава координатор на цифрови услуги на държава членка,  в която се предоставя посредническата услуга;

(н)          “реклама” означава информация, предназначена да популяризира посланието на юридическо или физическо лице, независимо дали да постигне търговски или нетърговска цел и да се показва от онлайн платформа на нейния онлайн интерфейс срещу възнаграждение, специално  предназначено за популяризиране на тази информация;

о)           “система на препоръчващ” означава напълно или частично автоматизирана система, използвана от онлайн платформата, за да предложи в своя онлайн интерфейс конкретна информация на получателите на услугата, включително в резултат на търсене, започнало от получателя, или по друг начин се определя относителният ред или по-широкото показване на показваната информация;

(п)          “модериране на съдържанието” означава дейностите, предприети от доставчиците на междинни услуги, насочени към откриване, идентифициране и адресиране на незаконно съдържание или информация, несъвместими с техните условия, предоставяни от получателите на услугата, включително предприетите мерки, които засягат наличността, видимостта и достъпността на това незаконно съдържание или тази информация, като например разрушаване, блокиране на достъпа до или отстраняване на достъпа до тях, или способността на получателите да предоставят тази информация, като например прекратяване или спиране на сметката на получателя;

(р)          “условия” означава всички условия или спецификации, независимо от тяхното наименование или форма, които уреждат договорните отношения между доставчика на междинни услуги и получателите на услугите.

СЕМ: публикуван е образец на заявление за вписване на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 20 януари 2021 г. Съветът за електронни медии е приел образец на заявление за вписване на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове.  Заявлението може да се види или да се изтегли на интернет страницата на СЕМ, раздел Лицензиране и регистриране.

Изготвянето на образец на заявлението е стъпка, необходима за прилагане на последните изния в Закона за радиото и телевизията, които разширяват обхвата на закона и към платформите за видеосподеляне. За тях, както за услугите по заявка, в измененията се предвижда уведомителен режим  в специално създадения нов раздел  Услуги на платформи за споделяне на видеоклипове.

Чл. 125р. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) Лицата, които имат намерение да осъществяват услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, уведомяват за това Съвета за електронни медии по реда на чл. 125с.
Чл. 125с. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) (1) Лицата по чл. 125р подават до Съвета за електронни медии уведомление по образец, което съдържа:
1. идентификационни данни – наименование (фирма), седалище и адрес на управление и съответния единен идентификационен код;
2. интернет адрес (URL) на платформата за споделяне на видеоклипове;
3. териториален обхват;
4. телефон, факс, електронен адрес, адрес за кореспонденция и лице за контакти;
5. предполагаема дата за стартиране на дейността.
(2) Уведомлението по ал. 1 се подава на български език.
(3) Към уведомлението се прилага проект на общи условия за ползване на платформата за видеосподеляне.

Образецът е публикуван в срока, предвиден в ПЗР на ЗИД ЗРТ:

§ 59. В срок до един месец от влизането в сила на този закон Съветът за електронни медии утвърждава образеца на уведомление по чл. 125с, ал. 1 и го публикува на страницата си в интернет.

§ 60. В срок до два месеца от влизането в сила на този закон лицата, които осъществяват услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, подават до Съвета за електронни медии уведомление по чл. 125с, ал. 1.

Така до месец би трябвало да има яснота кои са платформите за споделяне на видеоклипове под българска юрисдикция. В изпълнение на чл.125с, ал.3, към заявлението се прилага и Проект на Общи условия за ползване на платформата за споделяне на видеоклипове.

За проекта и за по-нататъшната процедура се прилата чл.125 т ЗРТ, като последната алинея предвижда публичност на общите условия:

Чл. 125т. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.)

(1) Общите условия на услугите на платформите за споделяне на видеоклипове задължително съдържат:

1. идентификационни данни на доставчика на услуги на платформа за споделяне на видеоклипове – наименование, седалище и адрес на управление;

2. условия за ползване на услугите на платформата за видеосподеляне;

3. основни права и задължения на потребителите на услугите на платформата за споделяне на видеоклипове;

4. описание на мерките по чл. 19д, ал. 6 и 8;

5. отговорности и санкции при неизпълнение на общите условия;

6. условия и ред за ограничаване достъпа до съдържание или до услугите на платформата при нарушения от страна на потребителите.

(2) В случай на непълнота на уведомлението по чл. 125с, ал. 1 в 7-дневен срок от получаването му Съветът за електронни медии писмено уведомява лицето да отстрани непълнотите.

(3) В случай че общите условия не отговарят на изискванията на този закон, Съветът за електронни медии уведомява за това лицето по чл. 125р, като дава указания и срок за отстраняване на недостатъците.

(4) Съветът за електронни медии вписва лицето в регистъра по чл. 125к, ал. 2, т. 6 и съгласува общите условия в 30-дневен срок от датата на получаване на уведомлението или от отстраняването на непълнотите и недостатъците по реда на ал. 2 и 3.

(5) Общите условия се публикуват на интернет страницата на доставчика на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, като се осигурява лесен, пряк и бърз достъп до тях.

Европейска гражданска инициатива за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС:

Решение на Комисията от 7 януари 2021 година

относно искането за регистрация на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно европейската гражданска инициатива (1), и по-специално член 6 от него,

като има предвид, че:

(1)На 15 октомври 2020 г. на Комисията бе представено искане за регистрация на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“. На 11 ноември 2020 г. Комисията уведоми групата на организаторите за оценката си (2), че инициативата не може да бъде регистрирана изцяло, тъй като някои от предлаганите с нея мерки не отговарят на изискването, предвидено в член 6, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2019/788. Комисията се приканваше да приеме препоръка на Комисията, да започне производства за установяване на неизпълнение на задължения и да извърши обстойни проучвания, докато от нея може да бъде поискано единствено да направи предложения за правни актове на Съюза съгласно посочения регламент.
(2)В резултат на това на 7 декември 2020 г. на Комисията бе представена изменена версия на инициативата.
(3)Целите на изменената инициатива са формулирани по следния начин: „Призоваваме Европейската комисия да регулира стриктно използването на биометрични технологии, за да не се допуска неоснователна намеса в основните права. По-специално отправяме искане към Комисията да забрани, законово и на практика, безразборното или произволно използване на биометрични технологии, което може да доведе до незаконно масово наблюдение. Тези нарушаващи неприкосновеността на личния живот системи не трябва да се разработват, да се внедряват (дори пробно) или да се използват от публични или частни субекти, доколкото могат да доведат до ненужна или непропорционална намеса в основните права на хората. Данните сочат, че използването на масово биометрично наблюдение в държавите членки и от агенциите на ЕС е довело до нарушения на законодателството на ЕС относно защитата на данните и неоснователно е ограничило правата на хората, включително правото на неприкосновеност на личния живот, правото на свобода на словото, правото на протест и правото на недискриминация. Широкото използване на биометрично наблюдение, профилиране и прогнозиране е заплаха за принципите на правовата държава и нашите най-основни свободи. Ето защо в тази европейска гражданска инициатива настоятелно призоваваме Комисията да предложи правен акт, който да се основава на общите забрани, предвидени в ОРЗД (3) и в Директива относно правоприлагането в областта на защитата на данните (4), и да ги спазва изцяло, за да се гарантира, че в правото на ЕС изрично и конкретно се забранява масовото биометрично наблюдение“.
(4)В приложение се предоставят допълнителни подробности относно предмета, целите и контекста на гражданската инициатива и се отбелязва, че биометричните данни все по-повече се използват от публични, национални и европейски правоприлагащи органи и частни субекти за идентифициране или профилиране на хора на обществени места, което представлява „по своята същност ненужна и непропорционална намеса в широк кръг основни права, включително неприкосновеността на личния живот и защитата на данните“. В приложението се отбелязва също, че макар „в съществуващата правна уредба на ЕС да се пояснява […], че използването на биометрични данни се ограничава до строго необходимото по отношение на преследваната законосъобразна цел, като се спазва принципът на пропорционалност […], спрямо тези общи принципи се прилагат широки изключения“.
(5)Организаторите представиха допълнителна обща информация, отнасяща се до предложението им за правен акт на Съюза и възможни съпътстващи мерки, както и проект на правен акт.
(6)С изменената инициатива Комисията се приканва да представи предложение за правен акт за забрана на безразборното използване на биометрични технологии, което може да доведе до масово наблюдение. Както Комисията вече посочи на организаторите в оценката си от 11 ноември 2020 г., това предложение би могло да се основава на член 16, параграф 2 или на член 114 от Договора, или и на двете разпоредби, в зависимост от това дали използването на биометрични технологии се забранява, или се регламентира стриктно. Член 16, параграф 2 от Договора представлява правно основание за представяне от Комисията на предложения за правни актове относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и от държавите членки при извършване на дейности, попадащи в приложното поле на правото на Съюза, както и относно правилата за свободното движение на лични данни. Член 114 от Договора представлява правно основание за представяне от Комисията на предложения за мерки за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, отнасящи се до създаването и функционирането на вътрешния пазар.
(7)С оглед на това нито една от частите на инициативата не попада явно извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите, както се изисква в член 6, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2019/788.
(8)В приложението към инициативата се посочват четири възможни съпътстващи мерки. Тъй като от Комисията не се изисква да представи предложение за правен акт на Съюза по отношение на нито една от тези мерки, те не отговарят на условието, определено в член 6, параграф 3, буква в) от Регламента, за регистрацията им като част от предмета на инициативата. Следователно тези мерки не попадат в обхвата на настоящото решение за регистрация. Ако обаче Комисията счете за целесъобразно да приеме предложение за правен акт в областта, обхваната от инициативата, тя може също така да разгледа възможността в предложението да се вземат предвид някои от тези мерки, а именно необходимостта от насоки за държавите членки относно прилагането на неговите разпоредби, участието на органите за защита на данните в прилагането на тези разпоредби, както и съдържанието и принципите на Насоките относно етичните аспекти на Експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект (5).
(9)Групата на организаторите е предоставила подходящи доказателства, че отговаря на изискванията, установени в член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2019/788, и че е определила лицата за контакт в съответствие с член 5, параграф 3, първа алинея от този регламент.
(10)Инициативата не представлява явна злоупотреба с право, не е явно несериозна или злонамерена, нито е в явно противоречие с ценностите на Съюза, установени в член 2 от Договора за Европейския съюз, и правата, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз.
(11)В заключение, инициативата под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“ отговаря на всички изисквания, определени в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/788, и поради това следва да бъде регистрирана,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“ се регистрира.

Член 2

Адресат на настоящото решение е групата на организаторите на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“, представлявана от г-н Diego Javier NARANJO BARROSO и г-н Riccardo COLUCCINI в качеството им на лица за контакт.

Национални мерки за транспониране на третата ревизия на медийната директива

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия откри процедури за нарушение срещу 23 държави от ЕС  и Обединеното кралство, тъй като не са въвели в законодателството си новите правила от третата ревизия на медийната директива.

Двумесечният срок от откриването изтича на 23 януари 2021 г. България е между 14-те държави, които са нотифицирали националните си мерки.

Състоянието на транспонирането се вижда тук:

Национални мерки за транспониране, съобщени от държавите членки, относно Директива (ЕС) 2018/1808 от 14 ноември 2018 година за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия.