Tag Archives: EU Law

КЗК: Българска квота в програмите би ограничила конкуренцията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е образувано производство  за оценка за съответствието с правилата на конкуренцията на два изменителни закона на Закона за радиото и телевизията (ЗИД на ЗРТ):   

Проектът на ЗИД на ЗРТ със сигнатура 054-01-17 предвижда създаване на чл. 19а1, съгласно който най-малко 1/3 от дневното музикално съдържание на радио- и телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания, рекламите и филмите, трябва да е предназначено за българска музика, създадена от автори, поне единият от които е български гражданин. От тази българска музика, която е с текст, най-малко 1/2 трябва да е с текст на български език. Тези съотношения трябва да бъдат постигани всеки ден в часовия пояс между 06:00 и 22:00 часа. 
Проектът на ЗИД на ЗРТ със сигнатура 954-01-85 от 05.12.2019 г. предвижда създаване на нов чл. 19а1, съгласно който се насърчават производството и разпространението на български музикални произведения в радиопрограмите, като доставчици на радиоуслуги, които излъчват български музикални произведения най-малко 30 на сто от месечното програмно време на радиопрограмите, се финансират със средства от фонд „Радио и телевизия“, като се предвижда не по-малко от 2,5 на сто от средствата във фонда да са за обществени доставчици на радиоуслуги и не по-малко от 2,5 на сто от средствата във фонда – за търговски доставчици на радиоуслуги.

 Становищата на МК, СЕМ и АБРО се позовават на правото на ЕС, което е въведено и се прилага, по отношение на европейските квоти. Посочва се, че има специализирани програми за българска или преобладаващо българска музика. Друг аргумент е, че задължителността се отразява върху качеството на включваните произведения. БНР посочва, че делът на българската музика в програмите на БНР е над 30% от музикалното съдържание, като в този процент дялове имат не само българската поп и рок музика, но и фолклорната и класическата музика. Музикаутор защитава предложенията.

В решението си АКТ-788-01.10.2020 КЗК приема, че

пазарът създава естествен стимул радио и телевизионните оператори да излъчват музика съобразно предпочитанията на аудиторията, която имат за цел да привлекат. Ако всички искаха да слушат само българска музика, радиата и телевизиите, които излъчват чуждестранна музика, нямаше да имат аудитория и щяха да са излезли от пазара. Ако предпочитанията към българска музика преобладават, това би създало стимул за повечето от операторите да излъчват повече българска музика, отколкото чуждестранна.

Въвеждането на квоти ограничава радио и телевизионните оператори сами да определят музикалното съдържание и съответно концепцията и стратегията си, с която да привличат по-голяма аудитория. Съгласно т. 2.5 от Насоките на КЗК за оценка за съответствието на нормативни и общи административни актове с правилата на конкуренция разпоредбите, които ограничават свободата на доставчиците сами да организират производствения си процес и да избират организационната си форма, могат да представляват ограничение на конкуренцията.

Радиостанциите и музикалните телевизии, които са принудени да сменят концепцията си, за да излъчват повече българска музика, рискуват да загубят традиционната си аудитория, което да доведе до спад в приходите от реклама и до излизането им от пазара.

Изискването за минимален процент българска музика създава географски бариери за свободното движение на стоки и услуги. Освен нарушаване на една от четирите свободи, които стоят в основата на Единния вътрешен пазар на Европейския съюз, ограничаването на свободното движение на стоки, каквито са
и музикалните произведения, представлява и ограничение на конкуренцията, тъй като ограничава броя или кръга от участници на пазара.

Заключение

  1. Проектите на ЗИД на ЗРТ, предвиждащи въвеждане на квоти за българска музика, ограничават конкуренцията.
  2. Създаването и популяризирането на българска музика може да бъде насърчено по редица начини, без да се ограничава конкуренцията.

Това са съображения само от конкурентноправен характер. Отделна линия на разсъждение е съответствието на предлаганата мярка с правото на ЕС.

ЕП прие резолюцията за България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщението на ЕП:

Съобщение за пресата  Пленарна сесия  LIBE 

  • Солидарност с исканията за справедливост, прозрачност и демокрация 
  • Евродепутатите осъждат полицейското насилие над протестиращи и журналисти, обезпокоени са от незаконните одити на частни предприятия 
  • Загриженост относно процеса на конституционна реформа и плановете за промени на избирателния закон преди изборите 

Парламентът изразява съжаление относно „значителното влошаване“ по отношение на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права.

В резолюция, приета с 358 гласа „за“, 277 „против“ и 56 „въздържал се“, евродепутатите изразяват „недвусмислената си подкрепа за българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация“. Те осъждат насилствената и непропорционална намеса на полицията, най-вече твърденията за използване на сила срещу жени, деца и журналисти, както и „незаконните и прекомерни одити“ на частни предприятия, изразили своята подкрепа за протестите.

Застрашени европейски ценности

В текста се отбелязва „значително влошаване на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите“. Той се съсредоточава и върху продължаващите системни проблеми в съдебната система, по-специално липсата на законодателна рамка за търсене на отговорност от Висшия съдебен съвет и главния прокурор.

Други опасения включват:

  • конституционната реформа, която трябва да бъде в съответствие с международните стандарти,
  • възможни промени в изборното законодателство, близо до предстоящите парламентарни избори,
  • прибързано приемане на законодателство,
  • разследвания на корупцията по високите етажи на властта без осезаеми резултати,
  • състоянието на основните права, например по отношение на подбуждащи омраза изказвания, основана на пол и сексуална ориентация дискриминация, правата на ромите и на лицата, търсещи убежище.

Свобода на медиите и европейски фондове

Евродепутатите осъждат кампаниите за оклеветяване и осъждат насилието над журналисти. Те са дълбоко загрижени от влошаването на свободата на медиите, на прозрачността и от липсата на разнообразие в собствеността на медиите, както и от твърденията за отпускане на европейски средства за приятелски настроени към правителството медии. Те подчертават необходимостта от по-строг контрол върху начина, по който се изразходват средствата на ЕС, и от незабавна реакция на опасенията, че парите на данъкоплатците се използват за обогатяване на близки до управляващата партия лица.

Цитат и дебат

„Върховенството на закона означава разделение на властите, но твърденията за съдебна корупция и политически съдебни преследвания се увеличават. Означава свобода на медиите, но ние сме свидетели на нарастващо влияние на властите в обществените медии и прилагането на клиентелизъм, когато става въпрос за частни медии. Означава отстояване на гражданските права, но сме свидетели на полицейска жестокост и потискане на правата на малцинствата“, заяви Хуан Фернандо Лопес Агилар (С&Д, Испания).

Можете да гледате запис от дебата (понеделник, 5 октомври) тук – дебатът започва около 19:39 минута.

Протоколът от гласуването е достъпен тук (страница 152).

Приетият текст ще бъде достъпен тук.

Как са гласували българските депутати може да се види тук.

Медиите в дневния ред на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Въпреки продължаващата пандемия от коронавирус есента на 2020 е богата на европейски събития, свързани с медиите.

1/

Началото сложи откриването на Германското председателство на Съвета на ЕС, онлайн срещите по програмата на Председателството продължават.

2/

В края на август се състоя среща на представители на България (Министерство на правосъдието, Главна прокуратура, МВнР) с групата за мониторинг на върховенството на правото към Комисията на ЕП (LIBE Democracy, Rule of Law and Fundamental Rights Monitoring Group – DRFMG) във връзка с предстоящата точка в дневния ред на Европейския парламент, посветена на състоянието на върховенството на правото в България.

Срещата ще се запомни с последващото съобщение на българската прокуратура, че е неин организатор, което експедитивно беше опровергано от ЕП – незапомнено една национална прокуратура  беше уличена от ЕП в производство на дезинформация.

След срещата към Бълария бяха изпратени 29 въпроса, между които  и

Съществуват сериозни притеснения относно концентрацията на медийна собственост, както е посочено в Media Pluralism Monitor 2020. България е на 111-то място в индекса за свобода на медиите. Освен това отделни журналисти съобщават за заплахи и сплашване. Какво ще направи правителството, за да увеличи прозрачността на собствеността, да насърчи множеството медийна собственост и да гарантира безопасността на журналистите?

Публични са и отговорите , между които пространни обяснения  за  Закона Пеевски за прозрачност на собствеността и финансирането на медиите, а също

Ние оценяваме високо мнението и приноса, който Европейската комисия ще предостави в първия си годишен доклад за върховенството на закона в държавите от ЕС. Този доклад ще ни даде възможност да проучим добрите практики на другите държави в тази област и да предоставим необходимите решения. Свободата на словото и медиите са основни ценности във всяка демократична държава и ние сме готови да предприемем необходимите стъпки, за да ги гарантираме.

3/ 

На 30 септември беше огласен Първият доклад на ЕК за върховенството на правото, в който има глава за България, в която – от своя страна – има няколко страници, посветени на медийната свобода и медийната собственост.

Докладът се базира на разнообразни източници – в частта за медиите многократно се цитира Мониторинг за медиен плурализъм (МРМ 2020), Платформата на СЕ за безопасността на журналистите и други.  Поради това, че по идея се изготвя в сътрудничество с държавите, ЕК е поискала и получила и принос  от българската държава.

В резюме за тази част са изведени пет констатации:

Българската държава каза, че приема доклада и го намира обективен и позитивен. Все пак нещо – защото според Политико Унгария оспорва доклада поради факта, че били използвани разнообразни източници. В същата публикация България е наредена веднага след Унгария и Полша (авторитарните) в рубликата The worst of the rest: Bulgaria.

Важно за разказа е, че – когато се говори за медийния регулатор – в доклада се съобщава, че България въвежда третата ревизия на медийната директива и това ще допринесе за по-голяма независимост. В директива 2018/1808 съществува чл.30, пара 4, според който

4. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи или служби разполагат с подходящи финансови и човешки ресурси и изпълнителни правомощия с цел ефективно изпълнение на техните функции и допринасяне към дейността на ERGA.

ЕК очаква тази разпоредба да се въведе в българското право, ние също очакваме.

4/

На другия ден, 1 октомври, LIBE – комисия на ЕП за основните свободи, правосъдие и вътрешни работи, прие проект за резолюция на ЕП относно състоянието на върховенството на правото в България, в който вече не е само компилация на анонимизирани твърдения за факти – както е докладът на ЕК – а има ясни твърдения, оценки и след това – очаквания:

Изразява дълбоко съжаление от факта, че събитията в България доведоха до значително влошаване на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата с корупцията и свободата на медиите ;

[…]съжалява за наскоро наложените ограничения върху журналистите в помещенията на Народното събрание, които ограничават достъпа им до парламентаристи и по този начин възможностите за медиен контрол върху работата на законодателния орган;[…]

Изразява дълбока загриженост от сериозното влошаване на свободата на медиите в България през последното десетилетие; призовава българските власти да насърчават благоприятна среда за свобода на изразяване, по-специално чрез увеличаване на прозрачността на собствеността върху медиите и предотвратяване на прекомерната концентрация на собственост върху медиите и разпространителните мрежи, включително чрез правилното прилагане на съществуващата законодателна рамка, както и като чрез отмяна на наказателни разпоредби срещу престъпленията за клевета; подчертава необходимостта да се направи съставът и мандатът на Съвета за електронни медии по-независими и ефективни; изразява загриженост относно докладите за продължаващата практика на въздействие върху медиите чрез преференциално разпределяне на средства от Съюза за благоприятни за правителството медии;

Отбелязва, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото; призовава българските власти да осигурят защитата на журналистите по всяко време и по този начин да защитят тяхната независимост; категорично осъжда случаите, в които критикуваните от правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании и призовава българските власти да ограничат тези недемократични практики; изразява съжаление относно случаите на насилие срещу репортери и унищожаването на техническото им оборудване; настоятелно призовава българските власти да започнат цялостно разследване на всички случаи на насилие срещу журналисти, отразяващи протестите; призовава българските власти да гарантират, че полицейските служители и други служители зачитат свободата на печата и да позволят на журналисти и медийни специалисти да отразяват безопасно демонстрациите;подчертава, че насилието от страна на държавни агенти противоречи на задължението на държавите-членки да поддържат свободата на печата и да защитават безопасността на журналистите[9] ;

Призовава българските власти да разгледат изцяло и изчерпателно всички сигнали, подадени на Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, и да се придържат изцяло към препоръките на комисаря по правата на човека на Съвета на Европа, за да осигуряване на безопасна среда за журналистите в България […]

5/

Утре, 5 октомври, ЕП обсъжда състоянието на основните права и върховенството на правото в България,  гласуването на резолюцията е малко по-късно през седмицата.

Интересна седмица предстои.

6/

Стана известна програмата на ЕК за сезона до Коледа. Посочените по-горе инструменти – МРМ, Доклад за върховенството на правото 2020, обсъждането на ЕП – са част от широка палитра инструменти, в частност на 2 декември 2020 в дневния ред на комисията са записани актове, представляващи много голям интерес –

  • Digital Services Act
  • Media and audiovisual action plan
  • European democracy action plan
  • Communication on the digitalisation of the justice systems
  • Joint proposal for a Council Regulation concerning restrictive measures against serious human rights violations

 За всичко това имах включване днес в Неделя 150  по програма Хоризонт на БНР.

2020 Германско председателство на Съвета: Медиите в цифровото общество

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Германското председателство на Съвета на ЕС има силна серия онлайн конференции по теми, свързани с медиите. Конференциите са успех, аз вече писах за първата, ето темите на всички събития от тази серия:

откриване

кохерентност на политиките

за нова медийна политика

от идеи към действие

платформите

качествената журналистика

и накрая – на 29 октомври предстои заключителното събитие.

Добре избрани теми, качество на участниците и широка достъпност – силна комбинация от фактори за успех.

Докладът за върховенството на правото

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От Комисията:

Европейската комисия публикува днес първия Доклад относно върховенството на закона, обхващащ целия ЕС. Днешният доклад включва информация от всяка държава членка и обхваща както положителните, така и отрицателните събития в целия ЕС. Той показва, че много държави членки имат високи стандарти в областта на върховенството на закона, но и че в ЕС съществуват сериозни предизвикателства в тази област. В него се отчитат също така съответните промени, произтичащи от извънредните мерки, предприети от държавите членки поради кризата с коронавируса.

Докладът обхваща четири основни стълба, силно свързани с върховенството на закона: 

националните правосъдни системи

уредбата за борба с корупцията

плурализма и свободата на медиите и

други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите, които са от съществено значение за наличието на ефективна система на демократично управление. 

Докладът не съдържа препоръки. Целта му е да се обогати съществуващият инструментариум на ЕС с нов инструмент за превенция и да се предизвика приобщаващ дебат и изграждане на култура на върховенство на закона в целия ЕС. Докладът следва да помогне на всички държави членки да проучат възможностите за преодоляване на предизвикателствата, за извличане на поуки от опита на другите страни и да покаже как върховенството на закона може да бъде допълнително укрепено при пълно зачитане на националните конституционни системи и традиции.

За повече информация 

Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. — ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз

Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. — глави по държави

Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. — информационен документ

Инструментариум на ЕС в областта на върховенството на закона — информационен документ

Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. — въпроси и отговори

Уебсайт, посветен на Доклада относно върховенството на закона за 2020 г.

Принос на България към изготвянето на Доклада

ЕС: европейско пространство за образование

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От Комисията:

Европейската комисия прие две инициативи, които ще увеличат приноса на образованието и обучението към възстановяването на ЕС от коронавирусната криза и ще спомогнат за изграждането на зелена и цифрова Европа.

Като определя визия за европейското пространство за образование, което да бъде постигнато до 2025 г., Комисията предлага нови инициативи, повече инвестиции и по-силно сътрудничество на държавите членки, за да се помогне на всички европейци — от всички възрасти — да се възползват от богатите възможности за образование и обучение, предлагани от ЕС. В Съобщението относно европейското пространство за образование се очертава начинът, по който сътрудничеството може да подобри още повече качеството, приобщаването и цифровото и екологичното измерение на образователните системи на държавите членки.

Комисията прие също и нов План за действие в областта на цифровото образование, който отразява поуките, извлечени от коронавирусната криза, и полага основите на високоефективна екосистема за цифрово образование, позволяваща да се придобият по-добри цифрови умения, необходими за цифровата трансформация. Планът за действиепредлага набор от инициативи за висококачествено, приобщаващо и достъпно цифрово образование в Европа и има два дългосрочни стратегически приоритета: i) да се насърчи развитието на високоефективна екосистема за цифрово образование и ii) да се подобрят цифровите умения, нужни за цифровата трансформация.

Съд на ЕС: неутралност на мрежата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дружеството Telenor, установено в Унгария, предлага по-специално услуги за достъп до интернет. Сред услугите, предлагани на неговите клиенти, фигурират два пакета с преференциален достъп. Унгарската служба за медии и комуникация постановява две решения, в които приема, че с двата пакета не се спазва общото задължение за еднакво и недискриминационно третиране на трафика, предвидено в член 3, параграф 3 от  регламент 2015/2120, и че Telenor трябва да прекрати тяхното предлагане.

В отговор на преюдициално запитване Съдът, голям състав, тълкува за първи път Регламент 2015/2120, с който се утвърждава основният принцип за отворен интернет (по-известен като „мрежова неутралност“) в решение по съединени дела C‑807/18 и C‑39/19 Telenor Magyarország Zrt. срещу Nemzeti Médiaés Hírközlési Hatóság Elnöke.

Въпросите:

„1)      Трябва ли търговско споразумение между доставчик на услуги за достъп до интернет и краен потребител, съгласно което доставчикът на услуги прилага към последния тарифа с нулев разход по отношение на определени приложения (тоест генерираният за съответното приложение трафик не се отчита като ползване на данни и не се забавя скоростта след изчерпване на договорения обем на данни) и с което доставчикът осъществява дискриминация, която се ограничава до условията на сключеното с крайния потребител споразумение и е насочена единствено срещу крайния потребител, страна по споразумението, но не и към неучастващите в споразумението крайни потребители, да се тълкува във връзка с член 3, параграф 2 от [Регламент 2015/2120]?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на нарушение — като се има предвид и съображение 7 от Регламента — е необходима основана на въздействието и на пазара оценка, която да установи дали приетите от доставчика на услуги за достъп до интернет мерки действително ограничават, и евентуално в каква степен, признатите в член 3, параграф 1 от Регламента права на крайния потребител?

3)      Независимо от първия и втория въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] да се тълкува в смисъл, че установената с него забрана има общ и обективен характер, така че се забранява всякаква мярка на управление на трафика, която третира различно определено интернет съдържание, независимо дали доставчикът на услуги за достъп до интернет осъществява различното третиране чрез споразумение, търговска практика или други действия?

4)      При утвърдителен отговор на третия въпрос: може ли да се установи нарушение на член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] само поради факта че е налице дискриминация, без да се прави допълнителна оценка на пазара и на въздействието, така че в този случай да не е необходима оценка съгласно член 3, параграфи 1 и 2 от Регламента?“.

С четирите си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3 от Регламент 2015/2120 трябва да се тълкува в смисъл, че пакети, които се предлагат от доставчик на услуги за достъп до интернет посредством споразумения, сключени с крайни потребители, съгласно които последните могат да заплащат тарифа, даваща им право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика, са несъвместими с регламента.[22]

Решението:

пакети, които се предлагат от доставчик на услуги за достъп до интернет посредством споразумения, сключени с крайни потребители, съгласно които последните могат да заплащат тарифа, даваща им право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика,

–        са несъвместими с член 3, параграф 2 във връзка с параграф 1 от посочения член, ако тези пакети, споразумения и мерки за блокиране или забавяне ограничават упражняването на правата на крайните потребители, и

–        са несъвместими с параграф 3 от посочения член, ако посочените мерки за блокиране или забавяне се основават на търговски съображения.

Днес, 19 септември 2020, е срокът за въвеждане на третата ревизия на медийната директива

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщението е в заглавието.

Само три държави са нотифицирали национална мярка, при това едната е Обединеното кралство. Другите са Германия и Швеция.

България е в голямата група – готов проект по път към парламента, на входа на парламента или в парламента.

Facebook и решението Schrems II

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Politico информира, че Facebook ще бъде принуден да спре да прехвърля данни от своите европейски потребители в Съединените щати по причина на съдебното решение Schrems II.

За потребителите на Facebook в Европа това означава по-голяма сигурност – но не е ясно как това решение ще се прилага на практика.

Ходът на Ирландия също представлява победа за дългогодишна кампания на активисти за поверителност, които твърдят, че американсата агенция за национална сигурност използва данни от неамерикански граждани, с помощта на компании като Facebook и Google. Вашингтон отрича тези твърдения.

В момента компанията използва така наречените стандартни договорни клаузи и е добавила допълнителни предпазни мерки като криптиране на данни, за да се съобрази със стандартите за поверителност в Европа. Facebook казва, че така експортът на данни е законен.

Съд на ЕС: свобода и плурализъм на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑719/18 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale аmministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд за Лацио, Италия) в рамките на производство по дело Vivendi SA срещу Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni.

Преюдициалното запитване е относно тълкуването на членове 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и 63 ДФЕС и на членове 15 и 16 от Директива 2002/21/ЕО, изменена с Директива 2009/140/ЕО. Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между Vivendi SA и Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni (регулаторен орган в областта на далекосъобщенията, Италия, AGCom) и Mediaset SpA, по повод на разпоредба в италианското право, която забранява на предприятие да получава приходи повече от 10 % от общите приходи, реализирани от Интегрираната комуникационна система (наричана по-нататък „SIC“), когато това предприятие има част, по-голяма от 40 % от общите приходи, реализирани в сектора на електронните съобщения.

 Vivendi, дружество, учредено по френското право, е дружеството майка на група за създаване и разпространение на аудио-визуално съдържание. Vivendi започва ъ изкупуване на акции на Mediaset и успява да стане собственик на 28,8 % от капитала на Mediaset и на 29,94 % от правата на глас в събранието на акционерите на дружеството. Това участие обаче не му позволява да упражнява контрол над Mediaset, което остава под контрола на групата Fininvest.

Mediaset сезира AGCOM с жалба, в която твърди, че в резултат на участията на Vivendi в Telecom Italia (23 на сто) и в Mediaset (28.8 на сто) приходите на Vivendi превишават праговете, предвидени в закона.

AGCOM приема решение в този смисъл и разпорежда на Vivendi в срок от дванадесет месеца да сложи край на това придобиване на участия в капитала на Mediaset или в този на Telecom Italia. Той уточнява също, че целта на тази разпоредба е да се защити плурализмът на медиите и по-конкретно, като се има предвид наблюдаваното нарастващо сближаване между телекомуникациите и медиите, да се избегнат последици от нарушаването на плурализма на медиите, които могат да се получат, когато предприятие със значителна сила на пазара в сектора на електронните съобщения придобие „значителни икономически измерения“ в SIC.

Vivendi изпълнява отправеното му от AGCOM нареждане, като прехвърля на трето дружество 19,19 % от акциите на Mediaset, но обжалва решението на AGCOM пред Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд за Лацио, Италия), запитващата юрисдикция.

Въпросите:

„1)      Независимо че държавите членки разполагат с правомощието да определят кога предприятията имат господстващо положение (и в резултат на това да им налагат конкретни задължения), противоречи ли на правото на Съюза, и по-специално на принципа на свободно движение на капитали съгласно член 63 ДФЕС, [разпоредбата, предмет на главното производство]? Въпросът се поставя относно частта, в която, като се позовава на член 18 от Кодекса за електронните съобщения, тази разпоредба ограничава въпросния сектор до пазарите, които могат да се регулират ex ante, въпреки ноторния факт, че информацията (чийто плурализъм е цел на посочената разпоредба) все повече се разпространява чрез използването на интернет, на персоналните компютри н на мобилната телефония, така че може да е неразумно да се изключват от този сектор, именно услугите на дребно за мобилна телефония, с единствения мотив, че те се осъществяват при условия на пълна конкуренция. Въпросът се поставя и с оглед на това, че AGCOM определя сектора на електронните съобщения за целите на прилагането на [разпоредбата, предмет на главното производство] точно по повод на делото [в главното производство], като взема предвид само пазарите, на които е бил направен поне един анализ от влизането в сила на [Кодекса за електронните съобщения], тоест от 2003 г. до днес, и като се основава на данните за приходите, получени в резултат на последната надлежна констатация, направена през 2015 г.

2)      Допускат ли принципите на свобода на установяване и на свобода на предоставяне на услуги съгласно членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, членове 15 и 16 от [Рамковата директива], предвидени за защита на плурализма и свободата на изразяване, както и принципът на пропорционалност, утвърден в правото на Съюза, прилагането на национална правна уредба в областта на обществените радио- и аудио-визуални медийни услуги, като италианската правна уредба, съдържаща се в [разпоредбата, предмет на главното производство] и в член 43, параграф 14 [от TUSMAR], съгласно която приходите, релевантни за определяне на втория праг от 10 %, включват приходите на предприятията, които не са контролирани и върху които не се упражнява господстващо влияние, а само са „свързани“ по смисъла на член 2359 от Гражданския кодекс (към който препраща член 43, параграф 14), въпреки че в отношенията с тях не може да бъде оказвано никакво влияние върху информацията, която се разпространява?

3)      Допускат ли принципите на свобода на установяване и на свобода на предоставяне на услуги по членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, членове 15 и 16 от [Рамковата директива], принципите на защита на плурализма на източниците на информация и на конкуренцията в областта на радио-телевизионното разпространение съгласно Директивата [за аудио-визуалните медийни услуги] и [Рамковата директива], национална правна уредба като [TUSMAR], който в член 43, параграф 9 и [в разпоредбата, предмет на главното производство] предвижда много различни прагове (съответно 20 % и 10 %), от една страна, за „операторите, които са длъжни да се регистрират в Регистъра на операторите в областта на съобщенията, създаден съгласно член 1, параграф 6, буква а), точка 5 от Закон № 249 от 31 юли 1997 г.“ (а именно операторите, посочени в параграф 9, на които AGCOM или други компетентни административни органи отдават концесии или издават разрешения въз основа на действащото законодателство, както и предприятията, получили концесия за разпространяване на реклама, , издателствата и т.н.), и от друга страна, за предприятията, извършващи дейност в сектора на електронните съобщения, съгласно горното определение ([в разпоредбата, предмет на главното производство])?“.

Съдът:

47      както с Рамковата директива, така и с Директивата за аудио-визуалните медийни услуги се прави непълна хармонизация на националните разпоредби в съответните им области, като на държавите членки се оставя свобода на преценка за приемането на решения на национално равнище. По-конкретно в съответствие с член 1, параграф 3 от Рамковата директива държавите членки запазват компетентността си в съответствие със законодателството на Съюза да предприемат мерки на национално ниво за постигане на цели от общ интерес, и по-специално свързани с регулирането на съдържанието и аудио-визуалната политика.

54      По този начин разпоредбата, предмет на главното производство, ограничава свободата на Vivendi да се установи в Италия, като не му позволява да влияе в по-голяма степен на управлението на Mediaset чрез придобиване на по-голямо дялово участие от предвиденото в нея. Следователно тя представлява ограничение на свободата на установяване по смисъла на член 49 ДФЕС.

55      От постоянната практика на Съда следва, че подобно ограничение на свободата на установяване не би могло да бъде допуснато, освен ако не е обосновано с императивни съображения от обществен интерес. Освен това посоченото ограничение трябва да може да гарантира осъществяването на съответната цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ (решение от 25 октомври 2017 г., PolbudWykonawstwo, C‑106/16, EU:C:2017:804, т. 52 и цитираната съдебна практика).

56      В това отношение, на първо място, що се отнася до наличието на императивни съображения от обществен интерес, следва да се отбележи, че от дадените от запитващата юрисдикция обяснения, както и от представените на Съда становища се установява, че разпоредбата, предмет на главното производство, е била приета, за да се гарантира плурализмът на информацията и на медиите. Член 43, параграф 5 от TUSMAR гласи също че AGCOM трябва да приеме мерките, необходими за премахването или предотвратяването на възникването на положенията, посочени именно в разпоредбата, предмет на главното производство, или на всяко друго положение, което вреди на плурализма.

57      Съдът вече е постановил, че опазването на свободите, защитени в член 11 от Хартата на основните права, който в параграф 2 сочи свободата и плурализма на медиите, безспорно е съображение от обществен интерес, на чието голямо значение следва да се наблегне, особено в едно демократично и плуралистично общество, което може да обоснове ограничаване на свободата на установяване (вж. в този смисъл решение от 22 януари 2013 г., Sky Österreich, C‑283/11, EU:C:2013:28, т. 52 и цитираната съдебна практика).

58      В Протокол № 29 за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки, приложен към Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС, също се посочва плурализмът на медиите, като се декларира, че „публичното радиоразпръскване в държавите членки е пряко свързано с демократичните, социалните и културните потребности на всяко общество, както и с необходимостта от запазването на плурализма в медиите“.

59      Поради това в случая ограничаването на свободата на установяване в резултат на разпоредбата, предмет на главното производство, по принцип би могло да се обоснове с императивно съображение от обществен интерес, а именно защитата на плурализма на информацията и на медиите.

60      На второ място, когато става въпрос за пропорционалността на това ограничение спрямо преследваната цел, следва да се отбележи, че член 43, параграф 9 от TUSMAR предвижда забрана за образуванията, задължени да се впишат в регистъра на операторите в областта на съобщенията, да реализират повече от 20 % от всички приходи, реализирани в SIC, като по този начин установява обща норма, чието предназначение е да се прилага само по отношение на образуванията, осъществяващи дейност в сектора на електронните съобщения;

61      Освен това разпоредбата, предмет на главното производство, установява още по-специална норма от предвидената в член 43, параграф 9 от TUSMAR, която се отнася единствено до образуванията в сектора на електронните съобщения, така както е определен за целите на тази разпоредба, реализиращи повече от 40 % от общите приходи, реализирани в този сектор, като забранява на такива образувания да реализират повече от 10 % от общите приходи, реализирани в SIC.

62      По този начин посочената разпоредба по същество представлява пречка за придобиването от едно-единствено предприятие, само или с посредничеството на дъщерните си дружества, голяма част от медийния сектор в Италия, когато вече има значителна мощ на пазара в сектора на електронните съобщения в тази държава членка.

63      След като забрана като тази, до която води разпоредбата, предмет на главното производство, представлява отклонение от принципа на свободата на установяване, националните органи трябва да докажат, че тази разпоредба е съобразена с принципа на пропорционалност, тоест че е годна и необходима за постигането на посочената цел и че не може да бъде реализирана с по-малко мащабни или засягащи в по-малка степен упражняването на тази свобода забрани или ограничения (вж. по аналогия решение от 23 декември 2015 г., Scotch Whisky Association и др., C‑333/14, EU:C:2015:845, т. 53 и цитираната съдебна практика).

64      В случая следва да се отбележи, че от съображение 5 от Рамковата директива безспорно следва, че съществуват връзки между двата сектора, посочени в разпоредбата, предмет на главното производство, като се има предвид сближаването на секторите на телекомуникациите, на медиите и на информационните технологии.

65      Както отбелязва по същество генералният адвокат в точка 74 от заключението си, като се има предвид близостта между сектора на електронните съобщителни услуги и медийния сектор, би могло също да се допусне известно ограничаване на възможността предприятия, които вече заемат господстващо положение в първия сектор, да се възползват от това обстоятелство, за да засилят позицията си в медийния сектор.

66      Все пак Съдът вече е постановил, че различните директиви, съставляващи новата регулаторна рамка за електронни съобщителни услуги, една от които е Рамковата директива, въвеждат ясно разграничение между създаването на съдържание, за което е необходима редакционна отговорност, и преноса на съдържание, който не включва никаква редакционна отговорност, като за съдържанието и преноса му се прилагат отделни правни уредби, които преследват характерни за тях цели (вж. в този смисъл решение от юни 13 юни 2019 г., Google, C‑193/18, EU:C:2019:498, т. 31 и цитираната съдебна практика).

Поради това ясно разграничаване между създаването на съдържание и преноса на съдържание предприятията, които осъществяват дейност в сектора на електронните съобщения и които упражняват контрол върху преноса и излъчването на съдържание, не упражняват непременно контрол върху тяхната продукция, който предполага редакционна отговорност.

68      В случая в разпоредбата, предмет на главното производство, не се споменават тези връзки между преноса на съдържание и излъчването на съдържание и тя не е формулирана по такъв начин, че да се прилага конкретно във връзка с посочените връзки.

79      Поради това не може да се счита, че тази разпоредба е от такова естество, че да може да постигне целта, която преследва, след като определя прагове, които нямат връзка със съществуващия риск за плурализма на медиите, тъй като тези прагове не позволяват да се определи дали и в каква степен едно предприятие действително е в състояние да влияе на съдържанието на медиите.

80      С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените преюдициални въпроси следва да се отговори, че член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която води до препятстване на дружество, регистрирано в друга държава членка, чиито приходи, реализирани в сектора на електронните съобщения, така както е определен за целите на тази правна уредба, са по-високи от 40 % от общите приходи, реализирани в този сектор, да реализира в SIC приходи, по-високи от 10 % от реализираните в тази система.