Tag Archives: EU Law

Директива 2010/13/ЕС с измененията в Директива (ЕС) 2018/1808 – консолидиран текст на ДАВМУ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Директива (ЕС) 2018/1808, изменяща кодифицираната директива 2010/13/ЕС, беше обнародвана през ноември 2018 г.

Само за информационни цели е публикуван консолидиран текст на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

Автентичните текстове –

 

Съд на ЕС: Съвместима ли е таксата за радио и телевизия с правото на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съвместима ли е таксата за радио и телевизия с правото на ЕС?

Съдилищата в Германия се занимават с този въпрос, има решение за съвместимост , има и преюдициално запитване до Съда на ЕС –  дело  С-492/17.

Преюдициално запитване — Помощи, предоставени от държавите — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Член 108, параграф 3 ДФЕС — Обществени радио- и телевизионни оператори — Финансиране — Законодателство на държава членка, съгласно което всички пълнолетни лица с жилище на територията на страната са длъжни да плащат вноска на обществените радио- и телевизионни оператори

I

Германският казус

Член 13 („Финансиране“) от Държавния договор за радио- и телевизионното разпространение предвижда:

„Обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение се финансира от вноски за радио- и телевизионно разпространение, от приходи от реклама и от разни приходи; основният източник на финансиране е вноската за радио- и телевизионно разпространение. В рамките на осъществяването на функцията за обществено радио- и телевизионно разпространение не се допуска предлагането на платени програми или предложения; […]“.

Член 14 („Необходимост от финансиране на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение“) :

„(1)      Необходимостта от финансиране на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение се проверява и установява на редовни интервали в съответствие с принципите на икономия и ефективност, отчитайки и съответните възможности за рационализация, въз основа на обявените нужди от регионалните радио- и телевизионни оператори, обединени в рамките на ARD, [Zweites Deutsches Fernsehen (ZDF)] и публичноправното обединение „Deutschlandradio“, от unabhängige Kommission zur Überprüfung und Ermittlung des Finanzbedarfs der Rundfunkanstalten (независима комисия за контрол и оценка на необходимостта от финансиране на радио- и телевизионните оператори).

(2)      При проверката и оценката на необходимостта от финансиране се изхожда по-конкретно от следното:

1.      запазването на конкурентоспособността на съществуващите радиопрограми и на разрешените с Държавния договор телевизионни програми на всички провинции (необходимост, свързана със запазването),

2.      новите радиопрограми, разрешени в съответствие с правото на провинциите, участието в новите технически възможности за радио- и телевизионно разпространение при създаването и за целите на разпространението на радио- и телевизионни програми, както и възможността за организиране на нови форми на радио- и телевизионно разпространение (необходимост, свързана с развитието),

3.      развитието на разходите като цяло и развитието на разходите конкретно в медийната сфера,

4.      развитието на приходите от вноската, на приходите от реклама и разни приходи,

5.      инвестирането, олихвяването и целесъобразното използване на остатъка, който се получава, когато съвкупните годишни приходи на регионалните радио- и телевизионни оператори, обединени в рамките на ARD, ZDF или Deutschlandradio, надхвърлят съвкупните разходи, направени с оглед на изпълнението на функцията им.

Законът на Баден-Вюртемберг за прилагане на Държавния договор за вноската гласи, че в частния сектор  за всяко жилище се събира вноска, която се дължи от лицето — държател на жилището. Съществувалата до момента такса се заменя от тази вноска.

Според запитващата юрисдикция тази вноска не е съвместима с правото на ЕС, защото:

1 вноската представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС в полза на тези радио- и телевизионни оператори, за която Комисията трябва да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС. Освен това според нея произтичащата оттук държавна помощ не е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3 ДФЕС.

 2.  с приходите от вноската се финансира въвеждането на нова система за наземно цифрово предаване — DVB-T2, за която не е предвидена възможност за използване от чуждестранните радио- и телевизионни оператори.  Заместването на  такса   с   вноска води до това, че цялото пълнолетно население с жилище в Германия участва във финансирането на общественото радио- и телевизионно разпространение, по подобие на предвиденото в данъчното право – и е неправомерна помощ, предназначена за въвеждането на системата DVB-T2, финансирана с данъка.

3. обществените радио- и телевизионни оператори се ползват от редица предимства, които частните радио- и телевизионни оператори нямат и които представляват икономическо предимство.

4. ограничава свободата на информация, залегнала в член 11 от Хартата и в член 10 от ЕКПЧ и съзнателно е замислена като препятствие за достъпа до всякаква форма на информация, разпространявана по сателит, по кабел или по мрежа за мобилна телефония. Вноската за радио- и телевизионно разпространение се дължи от съответното лице независимо дали то реално ползва програми на обществените радио- и телевизионни оператори.

5. вноската за радио- и телевизионно разпространение противоречи на свободата на установяване, нарушава принципа на равно третиране и дискриминира жените, защото самотните родители, предимно жени, са поставени в по-неблагоприятно положение от пълнолетните лица, съжителстващи в едно жилище.

И при това положение се задават седем въпроса за съвместимостта на вноската с правото на ЕС. Почти пет от тях Съдът обявява за недопустими и отговаря на останалите.

II

Заключението на Генералния адвокат

Законът на федерална провинция Баден-Вюртемберг от 18 октомври 2011 г. за прилагане на Държавния договор за вноската за радио- и телевизионно разпространение от 17 декември 2010 г., с който се променя правопораждащият факт за възникване на задължението за вноската за радио- и телевизионно разпространение, като притежаването на приемник се замества с държането на жилище:

–        не представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС];

–        следователно не създава нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999, за която Комисията е трябвало да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС или която е трябвало да бъде одобрена от посочената институция.

2)      Членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС допускат национална правна уредба като съдържащата се в Закона на федерална провинция Баден-Вюртемберг, която дава право на обществените радио- и телевизионни оператори, които се финансират от вноска за радио- и телевизионно разпространение, да издават собствени изпълнителни основания за събирането на тази вноска и да ги привеждат в изпълнение в случай на неплащане, без да е необходимо да прибягват до редовните съдебни способи“.

III

Решението на Съда на ЕС по дело C‑492/17 

Заместването на таксата за радио- и телевизионно разпространение с вноската за радио- и телевизионно разпространение се свежда до изменение на съществуващата помощ, предмет на решението от 24 април 2007 г., което не може да бъде квалифицирано като съществено.

Целта на  изменението по същество е да се опростят условията за събиране на вноската   в обстановка на технологично развитие, свързано с приемането на програмите на обществените радио- и телевизионни оператори.

Изменението на закона не представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на тази разпоредба, за което Комисията трябва да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС.

Допуска се общественият доставчик сам да пристъпи към принудителното събиране на вземания за неплатени вноски.

IV

Коментар: решението и България

По предмет спорът има връзка с българското законодателно решение за принципа на таксата – на домакинство/индикирано чрез електромер, въведено преди 20 години със Закона за радиото и телевизията.

Преди всичко, за термина:  Германия е напуснала системата на таксите.   В българската версия на решението на Съда на ЕС  се говори за вноска  за радио- и телевизионно разпространение, broadcasting contributions в английската версия, Beitrags an die öffentlich-rechtlichen Rundfunkanstalten в немската,  redevance aux radiodiffuseurs publics във френската. Не е такса, която е цена  за  услуга.

Така постъпи и Швейцария през 2015.

Използваният от българския законодател термин такса  – а не вноска – блокира едно законодателно решение, предвиждащо по същество задължение “на домакинство”, както днес е в Германия.

По повод превода на решението  – ако трябва да сме точни – вноската не е за разпространение (разпространението не е работа на обществените доставчици), а за създаване и предоставяне за разпространение на аудио- и аудиовизуални медийни услуги. 

Моделите на финансиране на обществените медии са постоянна тема в този блог, например тук

Обществените медии: към въпроса за финансирането чрез такси

Обществени медии: финансирането чрез такси няма бъдеще

 

 

Телевизията в Обединеното кралство при Brexit без споразумение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В случай на Brexit без договор с ЕС правната основа на телевизията  в Обединеното кралство  трябва да  отрази ситуацията. Правителството е готово с проекта на измененията на законодателството (Broadcasting  EU Exit Regulations 2019).

Британският медиен регулатор Ofcom публикува информация за евентуалните промени в областта на телевизията (FAQ) –   ОК се обръща към международното право/Европейската конвенция за трансгранична телевизия, която и ние добре познаваме от периода отпреди членството на България в ЕС – подписана през 1997 г., влязла в сила през 1999 г., паралелно с влизането в сила на закона през 1998 г.

ЕКТТ също предвижда свобода на препредаване за държавите – страни по конвенцията и принцип за прилагане на правото на държавата по произход. Конвенцията не се прилага за нелинейни услуги.

Регулаторът  публикува онлайн проекти за лицензии за телевизия, които предлага да издаде на нови успешни кандидати в случай, че Обединеното кралство напусне ЕС, без да е налице споразумение за оттегляне (без сделка Brexit). Ofcom публикува проектите за лицензии и очаква коментари до 19 март 2019 г.  След това ще се променят и издадените преди март 2019 лицензии.

Сложно – при това за мощен регулатор като британския.

Предният постинг в блога по темата от края на 2018 г.

Ревизия на авторското право в ЕС: позиция на държавите, гласували против

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Пет държави не подкрепиха проекта на директива за авторското право на 20 февруари (COREPER 1) – Полша, Нидерландия, Люксембург, Финландия и Италия. Общата им позиция е официално публикувана от Нидерландия:

Целите на настоящата директива е да се подобри доброто функциониране на вътрешния пазар и да се стимулират иновациите, творчеството, инвестициите и производството на ново съдържание, също и в цифровата среда.

Държавите, гласуващи против, подкрепят тези цели. Цифровите технологии радикално промениха начина, по който се произвежда, разпространява и получава достъп до съдържанието. Законодателната рамка трябва да отразява и ръководи тези промени.

Въпреки това, според нас, окончателният текст на директивата не изпълнява адекватно гореспоменатите цели. Според нас  директивата в сегашната й форма е крачка назад, а не крачка напред.

Най-вече изразяваме съжаление, че директивата не постига правилния баланс между защитата на носителите на права и интересите на гражданите и дружествата в ЕС. По този начин тя рискува да възпрепятства иновациите, а не да ги насърчава,  и да има отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на европейския цифров единен пазар.

Освен това смятаме, че директивата няма правна яснота, ще доведе до правна несигурност за много заинтересовани страни и може да наруши правата на гражданите на ЕС.

Ето защо не можем да изразим съгласието си с предложения текст на директивата.

Какво следва: правна комисия на ЕП и пленарно гласуване през април.

Copyright_timeline_infographics_20190220

източник EDRI

Съд на ЕС: Обработване на лични данни за целите на журналистическа дейност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преюдициално запитване — Обработване на лични данни — Директива 95/46/ЕО — Член 3 — Приложно поле — Видеозапис на полицейски служители в полицейско управление при осъществяване на процесуални действия — Публикуване в интернет сайтове за видеоматериали — Член 9 — Обработване на лични данни единствено за целите на журналистическа дейност — Понятие — Свобода на словото — Защита на личния живот

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑345/17 с предмет преюдициално запитване, отправено  от Augstākā tiesa (Върховен съд, Латвия)  в рамките на производство по дело Sergejs Buivids.

 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Sergejs Buivids и Datu valsts inspekcija (Национален орган за защита на данните, Латвия) по повод на жалба, с която се иска да се обяви за незаконосъобразно решението на този орган, съгласно което г‑н Buivids нарушил националното законодателство, като е публикувал в интернет сайта http://www.youtube.com заснет от самия него видеозапис със снемането на показанията му в помещенията на участък на националната полиция в рамките на административно-наказателно производство.

Вследствие на публикацията Националният орган за защита на личните данни приема, че г‑н Buivids е нарушил закона, тъй като не е предоставил на полицейските служители в качеството им на засегнати лица информация относно целта на обработването на личните им данни. Освен това г‑н Buivids не е предоставил на Националния орган за защита на личните данни информация за целта на заснемането на спорния видеозапис и публикуването му в интернет, за да докаже, че преследваната цел отговаря на Закона за защита на личните данни. Националният орган за защита на личните данни е поискал от г‑н Buivids да предприеме действия за заличаване на видеозаписа от интернет сайта http://www.youtube.com и други интернет сайтове.

Делото между гражданина и администрацията стига до ВС, като г‑н Buivids твърди, че спорният видеозапис показва служители на националната полиция, т.е. публични личности на обществено достъпно място, и поради това не попада в личния обхват на Закона за защита на личните данни.

При тези обстоятелства Augstākā tiesa (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Попадат ли в приложното поле на Директива 95/46 дейности като разглежданите в настоящото производство, а именно заснемане на полицейски служители в полицейско управление при осъществяване на процесуални действия и публикуване на видеоматериала в интернет сайта http://www.youtube.com?

2)      Трябва ли Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че посочените действия могат да се разглеждат като обработване на лични данни за журналистически цели съгласно член 9 от посочената директива?“.

По първия въпрос

30      Понятието „лични данни“ по смисъла на тази разпоредба съгласно определението в член 2, буква a) от Директивата обхваща „всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице“. За подлежащо на идентифициране лице се смята „това лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез […] един или повече специфични признаци, отнасящи се до неговата физическа самоличност“.

31      Съгласно практиката на Съда образът на дадено лице, заснето с камера, представлява „лични данни“ по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46, доколкото позволява да се идентифицира засегнатото лице (вж. в този смисъл решение от 11 декември 2014 г., Ryneš, C‑212/13, EU:C:2014:2428, т. 22).

32      В случая, видно от акта за преюдициално запитване, полицейските служители могат да бъдат видени и чути на спорния видеозапис, поради което следва да се приеме, че образите на заснетите лица действително представляват лични данни по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46.

39      […] публикуването в интернет сайт, към който потребителите могат да изпращат, гледат и споделят видеоматериали като спорния видеозапис, в който се съдържат лични данни, представлява автоматизирано обработване изцяло или частично на тези данни по смисъла на член 2, буква б) и на член 3, параграф 1 от Директива 95/46.

40      Съгласно член 3, параграф 2 от Директива 95/46 тя не се прилага към обработването на лични данни в две хипотези –  дейности, които не попадат в приложното поле на правото на Общността, като предвидените в дялове V и VI от Договора за Европейския съюз в редакцията му преди влизането в сила на Договора от Лисабон, и при всички положения за обработване с цел обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност и дейностите на държавата в областта на наказателното право. Посочената разпоредба изключва обработването на лични данни, осъществено от физическо лице в хода на изцяло лични или домашни занимания.

43      […]    доколкото г‑н Buivids е публикувал, без ограничения в достъпа, спорния видеозапис в интернет сайт за видеоматериали, към който потребителите могат да изпращат гледат и споделят такива материали, като по този начин се предоставя достъп до лични данни на неопределен брой хора, разглежданото в главното производство обработване на лични данни не се вписва в рамките на дейност, която е изцяло лична или домашна.

Следователно, заснемането и публикуването в YouTube попада в обхвата на директивата.

По втория въпрос

Съдът започва с баланса на права:  Директива 95/46 се стреми държавите  да защитават основните права и свободи на физическите лица, и в частност правото им на личен живот, при обработването на лични данни, като същевременно дават възможност за свободно движение на тези данни. Не е възможно обаче тази цел да се следва, без да се вземе предвид обстоятелството, че трябва в определена степен да се съгласуват посочените основни права и основното право на свобода на словото. Съображение 37 от Директивата уточнява, че целта на член 9 е да се съгласуват две основни права, а именно защитата на личния живот, от една страна, и свободата на словото, от друга. Това е задача на държавите членки (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2008 г., Satakunnan Markkinapörssi и Satamedia, C‑73/07, EU:C:2008:727, т. 52—54).

Предвидените в член 9   изключения и дерогации се прилагат не само към медийните предприятия, но и към всяко лице, което упражнява журналистическа дейност. От практиката на Съда следва, че „журналистически дейности“ са тези, чиято цел е публичното разгласяване на информация, мнения или идеи независимо от средството за предаването им. Съдът вече е постановил, че носителят, чрез който се предават обработените данни, независимо дали е класически като хартия, или радиовълни, или електронен като интернет, не е определящ при преценката дали е налице дейност, извършвана „единствено за целите на журналистическа дейност“.

Запитващата юрисдикция може по-специално да вземе предвид факта, че според г‑н Buivids спорният видеозапис е публикуван в интернет сайт, за да привлече вниманието на обществеността върху практики на полицията, за които се твърди, че са неправомерни, и които били осъществени при снемане на показанията му.

69      С оглед на гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 9 от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелства като разглежданите в главното производство, а именно видеозапис на полицейски служители в полицейско управление при снемане на показания и публикуване на видеозаписа в интернет сайт за видеоматериали, към който потребителите могат да изпращат, гледат и споделят такива материали, могат да представляват обработване на лични данни единствено за целите на журналистическа дейност по смисъла на тази разпоредба, при условие че от посочения запис е видно, че заснемането и публикуваното имат за цел единствено публичното разгласяване на информация, мнения или идеи, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

Значение за прилагането на GDPR

В центъра на решението  Buivids отново е балансът между защитата на данните и свободата на изразяване.  Обсъжда се кога една публикация е единствено за журналистически цели – има послание, цели информиране на широка аудитория, а не е просто реализация на свободата на изразяване на лицето – но решението оставя много въпроси без отговор.

Не може да се твърди, че в държавите има еднакво разбиране на изключението, съществуват  понякога доста небалансирани схеми, които вече са въведени от някои национални законодателни органи. И в България остава да се види каква ще е съдбата на новата уредба относно изключението за целите на журналистиката, която беше прегласувана в същия вид след ветото .

Съдът на ЕС ще разгледа по-нататъшното решение по този критичен въпрос в предстоящото решение по преюдициално запитване в рамките на производството Stunt/ AP – UK.

Ревизия на авторското право в ЕС: текст на директивата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Какво са договорили Франция и Германия е представено в Politico – публикувана е т.нар. 4-колонна таблица с дата 16 февруари 2019.

Към момента това е актуалният текст на проекта за директива. Юлия Реда в twitter:

Update.

Официалната версия от сайта на Юлия Реда, получена от Комисията по правни въпроси на ЕП.

Със съжаление може да се отбележи необичайната публикация на ЕК, отразяваща неодобрението на чл.13 от проекта – тълпата приветства дракона и пр. – която беше свалена часове след публикуването, защото се тълкувала погрешно.   Днес все пак се е появило извинение.

DzjCjU8WsAANKzK.jpg largeDzr3vc2WkAA5b_B.jpg large

Ревизията на авторското право в ЕС: политическо споразумение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

I. Има съгласие

Постигнато е политическо споразумение  за модернизиране на правилата за авторското право за целия Европейски съюз. Остава одобрение от Съвета на 20 февруари и гласуване от ЕП по-късно през пролетта.

Как Европейският парламент представя новата директива:  по-висока отговорност, но това не е цензура.  Ще доведе  ли до инсталиране на филтри – не!

Европейската комисия и Ансип  приветстват споразумението с мажорни туити. В допълнение ЕК публикува позиция за   “преодоляване на  митовете” за новата регламентация.

II. Има реакция

Няма как   съобщението на ЕК за “митовете” да мине без реакция. Веднага реагира Юлия Реда: правите огромна грешка, ЕК, тези хора не са тълпа, това е демокрацията в действие!

В лагера на противниците на чл. 11 и чл.13:

  •  чл.11 – правата на издателите

Кратко съобщение от проф. Лайонел Бентли, участник в кампанията на академичните среди срещу чл.11 и чл.13

Какво казва Юлия Реда за сделката между Франция и Германия относно чл.11: Финалната версия много прилича на версията, която вече се  провали  в Германия – но е влошена версия,  не се ограничава до търсачките и агрегаторите на новини. Възпроизвеждането на повече от “единични думи или много кратки откъси” от новините вече няма да е свободно – това изискване ще обхване много от откъсите, които обикновено се показват заедно с връзките днес, за да ви дадат представа към какво съдържание водят връзките. Ще трябва да изчакаме и да видим как съдилищата тълкуват какво означава „много кратко“ на практика – дотогава за хипервръзките ще има правна несигурност.

Европейската федерация на журналистите за мерките в чл.11: “подиграват се с правата на журналистите”

Мерките подсилват системата, при която мощните издатели принуждават работещите журналисти и свободни професии да подписват договори, лишаващи ги от всичките им права, като по този начин им предлагат пропорционален или подходящ дял от нищо.

Това е лошо за журналистиката и лошо за Европа, съгласявайки се с това, институциите на ЕС или са наивни, или  цинично са предали ценностите на справедливостта.

Генералният секретар на EFJ Рикардо Гутиерес: “Това не е текстът, за който се надявахме и се борихме. Призоваваме представителите на Съвета и Европейския парламент да решават разумно и да отхвърлят всякакви дискриминационни разпоредби в него”.

  •  чл.13 – филтрите остават

 

Какво казва Юлия Реда за сделката между Франция и Германия относно чл.13: Всичко, което потребителите могат да качват, трябва да е с предварително уредени права. Доставчиците  няма да имат друг избор, освен да внедрят филтри, които по своята същност са скъпи и склонни към грешки. Доставчиците носят отговорност за нарушения, както ако са ги извършили сами. Тази огромна заплаха ще принуди платформите дори да превишават изискванията в директивата.

EDRI, Европейската организация за цифрови права: Лобистки текст.

III. А сега:

#SaveYourInternet campaign

Кодекс срещу враждебната реч в ЕС: поредната оценка на резултатите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес е обявена четвъртата оценка за действието на Кодекс на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза.

Заместник-председателят на Европейската комисия Андрус Ансип, отговарящ за цифровия единен пазар, заяви:

 Днешната оценка показва, че сътрудничеството с дружествата и гражданското общество носи резултати. Днес дружествата анализират 89 % от посоченото съдържание в рамките на 24 часа и вземат бързи мерки за отстраняването му, ако е необходимо. Това е два пъти повече в сравнение с 2016 г. Още по-важно, Кодексът е ефективен, защото спазва свободата на словото.

ИТ дружествата анализират 89 % от посоченото съдържание в рамките на 24 часа, а 72 % от съдържанието, което се счита за незаконни изказвания, пораждащи омраза, се премахва, в сравнение със съответно 40 % и 28 % през 2016 г., когато беше въведен Кодексът.

2016

В отговор на разпространението на расистки и ксенофобски изказвания, пораждащи омраза през май 2016 г. Европейската комисия и четири големи ИТ дружества (Facebook, Microsoft, Twitter и YouTube) представиха Кодекс на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза.

На 7 декември 2016 г. Европейската комисия представи резултатите от първия мониторинг, за да се оцени прилагането на Кодекса на поведение.

2017

Резултатите от втория и третия мониторинг, публикувани на 1 юни 2017 г. и на 19 януари 2018 г., отчетоха траен напредък.

На 28 септември Комисията прие съобщение COM(2017) 555 final, в което се предвиждат насоки за действия за борба с незаконното съдържание онлайн.

2018

На 1 март 2018 г. беше публикувана Препоръка на Комисията относно мерки за ефективна борба с незаконното съдържание онлайн. Тя съдържа две части — обща част за мерките, приложими към всички видове незаконно съдържание, и специфична част, включваща специалните мерки, които платформите трябва да предприемат за отстраняване на терористично съдържание.  Нови дружества решиха да се присъединят към Кодекса: Google+(чиято дейност е замираща), Instagram, Snapchat, Dailymotion, френската платформа за игри Webedia (jeuxvideo.com).

Сега се публикуват и резултатите от четвъртия мониторинг.

Резултатите от четирите оценки са сравнени тук.

% of notifications assessed within 24h 1st monitoring

(Dec 2016)

 2nd monitoring

(May 2017)

 3rd monitoring

(Dec 2017)

 4th monitoring

(Dec 2018)
Facebook 50.0% 57.9% 89.3% 92.5%
YouTube 60.8% 42.6% 62.7% 80.9%
Twitter 23.5% 39.0% 80.2% 88.0%
Overall 40% 51.4% 81.6% 88.9%
 
         

За повече информация

Информационен документ с ключови данни относно четвъртия мониторинг на Кодекса на поведение

Информационен документ: Как Кодексът на поведение спомогна за противодействието на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза

Въпроси и отговори във връзка с четвъртата оценка на Кодекса на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза

Вето върху разпоредба от изменението на ЗЗЛД – обработване на лични данни за журналистически цели

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът наложи вето върху установените (с § 26 от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни) критерии при обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.

Очакваме Народното събрание да се отнесе с внимание и според цялата сериозност на евентуалните последици към въпроса за балансите  – “помиряването” – на права и важността на свободата на изразяване.

 

М О Т И В И

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредба от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни,  приет от 44-то Народно събрание на 24 януари 2019 г.

Уважаеми народни представители,

Споделям основната цел на промените, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни (ЗИД ЗЗЛД) – осигуряване на ефективното прилагане на новата правна рамка на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни. Без съмнение, същото включва и мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните).

Регламент (ЕС) 2016/679 (Регламентът) в част от разпоредбите си притежава черти на директива и всяка от държавите членки е длъжна да предприеме действия за реализирането на заложените в тези разпоредби цели. Така чл. 85, пар. 1 от Регламента предвижда държавите членки да помиряват (от англ. reconcile – помирявам, съгласувам, сдобрявам) със закон правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация, включително при обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване. Подкрепям изцяло подхода в чл. 85 от Регламента. Като държава членка на Европейския съюз България се ползва от тази рамка за постигане на баланс между двете права чрез законови средства и механизми, които счете за подходящи. В този смисъл е и съображение 153 от Регламента.

Основното положение в чл. 85, пар. 1 от Регламента относно желаното помиряване на двете права е възпроизведено в чл. 25з, ал. 1 от ЗИД ЗЗЛД. В ал. 2 на чл. 25з законодателят е приложил специфичен подход – подредил е в 10 точки критерии, по които журналист, научен работник и писател в своята работа следва да преценява и евентуално да доказва дали и доколко е постигнат балансът между свободата на изразяване и информация, от една страна, и защитата на личните данни, от друга. Ще се преценява естеството на личните данни и обстоятелствата, при които е добита информацията. Ще се отчита въздействието върху личния живот на засегнатите хора, което поставя под въпрос функцията и предназначението на разследващата журналистика. Ще се преценява и общественият интерес, както и дали данните са за лица, заемащи висши публични длъжности, т.е. политици, магистрати и др. Ще се съобразява и дали информацията е за лица, които „поради естеството на своята дейност” имат „по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото”, без да се дава ясна дефиниция кой попада в този кръг.

Заслужава да се отбележи, че самият Регламент не съдържа такъв списък с критерии или нещо подобно. Очевидна е легитимността на преследваната от законодателя и вменената от Регламента цел да бъде намерен законов път за помиряването на двете жизненоважни за гражданите основни права. Но способът, който законодателят е приложил, предизвиква основателни възражения. Помиряването в чл. 85 на Регламента е предвидено за права, прогласени в Хартата на основните права на Европейския съюз – правото на защита на личните данни (чл. 8) и свободата на изразяване на мнение и информация (чл. 11). Съдържанието на т. 1-9 от чл. 25з, ал. 2 от ЗИД ЗЗЛД оставя впечатление, че посочването на критериите е изчерпателно. Точка 10 обаче съдържа „други обстоятелства, относими към конкретния случай“ и опровергава това впечатление, като отваря широко вратата за различни обстоятелства, които медията-администратор, ученият и писателят в своята работа следва да съобразява, а по-късно и да доказва. Законодателят в един момент е осъзнал, че опитът а priori да се фиксират критерии за помиряване, е обречен на неуспех. Показателно за това е, че създаващото впечатление за изчерпателност изброяване по чл. 25з, ал. 2 от ЗИД ЗЗЛД завършва с общата формулировка на точка 10. Демонстрираната колеблива позиция е източник на вътрешна несъгласуваност в законовата уредба в разрез с изискванията за последователност и предвидимост.

Ролята на българския законодател в процеса на постигане целите на Регламента е да създаде подходяща нормативна среда, която да направи възможно уравновесяването на защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация. Самият баланс обаче винаги е конкретна величина, която предполага гъвкава индивидуална преценка, съобразена с особеностите на всеки отделен случай. В този смисъл свръхрегулацията не допринася за постигане на желаното равновесие и парадоксално се явява прекомерна, небалансирана мярка. Тя затиска и задушава основните права в разгръщането на техния потенциал. В случая свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция или колизия на тези две права, резултира в силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни, като „се жертва“ свободата на изразяване и информация. Търсеният баланс е убегнал на законодателя, тъй като стремежът да се даде готова абстрактна формула за балансирана преценка не помирява, а генерира допълнително напрежение между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация.

Подобна уредба не е в услуга и на конституционното задължение да се осигури свободно от държавна намеса пространство за разгръщане на личността (чл. 4, ал. 2 от Конституцията). Това, разбира се, не изключва регулация, без която държавата не би могла да се погрижи позитивно за правата. Въпросът е за мярата, тъй като всяка регулация, когато е в повече, е отрицание на същността на личните основни права, която е отбрана срещу навлизането на публичната власт в запазената лична сфера (Решение № 2 от 2006 г. на Конституционния съд).

Свободата на изразяване на мнение и информация, както и правото на защита на личните данни, са права с фундаментално значение в едно демократично общество и в правова държава. Като основно право свободата да се изразяват мнения е провъзгласена както в чл. 39, ал. 1 от Конституцията, така и в чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Както Конституционният съд е подчертал в тълкувателното си решение № 7 от 1996 г., изразяването на мнение е израз на свободата на убеждение и е преди всичко индивидуално право на личността, което Конституцията предоставя на “всеки”. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация (чл. 41 от Конституцията). Що се отнася до правото на защита на личните данни, то е необходимо проявление на неприкосновеността на личната сфера на индивида, провъзгласена в чл. 32-34  от Конституцията, чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 12 от Всеобщата декларация за правата на човека. Съгласно чл. 8, пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право на защита на неговите лични данни.

Както бе посочено, в чл. 85, пар. 1 от Регламента изрично се повелява на държавите членки на Европейския съюз чрез закон да постигат помиряване на правото на защита на личните данни с правото на изразяване и информация, вкл. при работата на журналисти, писатели и учени. В Регламента обаче не се съдържа, нито се препоръчва като принципно положение да има превес и надмощие в упражняването на едното право над другото, т.е. защитата на личните данни в определени хипотези да е за сметка на свободата на изразяване и информация. Регламентът предвижда балансът да се постига посредством широк арсенал от законови механизми, а приетият закон не съдържа достатъчно гаранции, че едното право няма да е за сметка на другото, особено когато залогът е свободата на словото.

Налага се изводът, че възприетият законодателен подход с изброяване на критериите по чл. 25з, ал. 2, от които т. 10 обезсмисля посочването на предходните, не постига предписаното съгласуване между двете конкуриращи се основни права, като несъразмерно ограничава упражняването на свободата на изразяване и информация. Принципно положение, спазвано при преодоляване на конкуренция или колизия на основните права, вкл. в практиката на българския Конституционен съд (Решение № 3 от 2002 г.), е тяхното балансиране да се извършва по най-щадящ начин. В случая изискването да се изпълняват написаните в 10-те точки критерии, дори и поотделно, представлява ограничение, което засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл. Конституционната практика възразява принципно спрямо такъв подход (Решение № 15 от 2010 г.), който се отклонява същностно от установените начала и стандарти на съвременната демокрация, и е недопустим.

Вероятно с така въведените критерии се е целяло „улесняване“ на надзорния орган, съдилищата и дори на лицата, които обработват лични данни, като се създаде предвидимост и сигурност при преценката за законосъобразност на обработването на данни. Опасенията ми обаче са, че под формата на критерии за съразмерност на защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи. Реалният обществен ефект от така законово регламентирания списък би рефлектирал върху титулярите на свободата на изразяване на мнение и информация, независимо дали поведението им ще бъде предмет на административно или съдебно производство. Това би направило поведението на журналиста, писателя и учения твърде предвидимо и очаквано вероятно съобразно закона, но не винаги в интерес на истината. В крайна сметка потърпевшо от възприетото законодателно разрешение ще бъде цялото общество. Неслучайно в своята практика Конституционният съд е откроил значението на правото свободно да се изразява мнение като един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество и като основно условие за неговия напредък и за развитието на всеки човек (Решение № 7 от 1996 г.).

Очаквам Народното събрание да изпълни конституционното си задължение и задълбочено да проведе ново обсъждане, което в този случай е особено важно. Не само защото се отнася до баланса между две основни права, но и защото трябва да се разсеят съмненията, че европейското законодателство се използва като фасада за прокарване на неприемливи мерки, които ерозират доверието на българските граждани в европейските ценности.

Уважаеми народни представители,

Въз основа на изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане § 26 относно чл. 25з, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, приет от 44-то Народно събрание на 24 януари 2019 г.

 

Прилагането на GDPR – първи оценки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на януари членове на ЕК направиха съвместно изявление, засягащо прилагането на Регламента за личните данни:

Положителното въздействие на новите правила вече се забелязва. Гражданите осъзнават все повече важността на защитата на данните и своите права. И те вече упражняват тези права, както е видно от ежедневната работа на националните органи за защита на данните. Досега тези органи са получили над 95 000 жалби от граждани.

Органите за защита на данните прилагат новите правила и координират по-добре своите действия също и в рамките на Европейския комитет по защита на данните. Те подкрепят предприятията – особено малките и средните предприятия, и гражданите, като им обясняват техните права и задължения.

Практическото прилагане от страна на държавите членки е вече в напреднала фаза. Прилагането в пет държави членки изостава, но вярваме, че те ще адаптират своето законодателство към новите европейски правила във възможно най-кратки срокове. Комисията продължава да следи този процес, за да се справи с евентуални пропуски и да помогне за това правилата за защита на данните да се прилагат в целия ЕС възможно най-скоро.

Наблюдава се ясно сближаване на международно равнище в посока на въвеждане на модерен режим за защита на данните. Това улеснява обмена на данни и подкрепя търговията. Най-добрият пример за това е неотдавнашното приемане на нашите взаимни констатации за адекватно ниво на защита с Япония. Така ние постигнахме най-голямата в света зона на свободно и безопасно движение на данни. Днес Европа не само гарантира строги вътрешни правила, но има водеща роля в световен мащаб.

Инфографика — ОРЗД в цифри

Информационен документ за опровергаване на митовете

Онлайн инструмент

Насоки на Комисията

Седем стъпки за подготовка на дружествата за Общия регламент относно защитата на данните

Покана за представяне на предложения за органите за защита на данните

Насоки на Комисията относно прилагането на законодателството на Съюза за защита на данните по време на изборите