Tag Archives: EU Law

EК: 30 години европейско гражданство

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейското гражданство е едно от най-важните постижения на ЕС По случай 30-ата годишнина от учредяването на гражданството на ЕС днес Европейската комисия представя пакет от мерки, насочени към укрепване на правата, произтичащи от гражданството на ЕС, в целия Съюз.

В публикувания днес Доклад за гражданството на ЕС за 2023 г. се подчертава напредъкът, постигнат след публикуването на последния доклад за гражданството през 2020 г., по отношение на укрепването и насърчаването на гражданските права, общите ценности и демократичното участие в ЕС.

Комисията приема и първия си доклад относно прилагането на Регламента за европейската гражданска инициатива и публикува последното проучване на Евробарометър относно гражданството и демокрацията, което се фокусира върху осведомеността на гражданите на ЕС за правата, произтичащи от тяхното гражданство.

В представения днес сборник с практики за електронно гласуване са събрани практики за електронното гласуване и други практики в областта на информационните и комуникационните технологии от всички държави членки с цел допълнително насърчаване на упражняването на избирателните права в ЕС.

Доклад за прилагането на Европейската гражданска инициатива — информационен документ

Доклад за гражданството на ЕС за 2023 г.

Ново предложение за директива относно консулската закрила

Насоки относно правото на свободно движение на гражданите на ЕС и техните семейства

Ръководство за добри изборни практики за хората с увреждания

Сборник за електронното гласуване

Ръководство за гражданството на ЕС

Експресно проучване на Евробарометър относно демокрацията и гражданството

Доклад за прилагането на Европейската гражданска инициатива

Уебсайт за гражданството на ЕС:

Консулска закрила — уебсайт

Демокрация и избирателни права — уебсайт

Движение и пребиваване — уебсайт

EК: Европа, обединена срещу омразата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В прессъобщение от днес се казва, че Европейската комисия и Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност са приели съобщение „Няма място за омраза: Европа, обединена срещу омразата“. Това е призив за действиe към всички европейци да се противопоставят на омразата.

Европа преживява тревожно нарастване на речта на омразата и престъпленията от омраза и доказателствата сочат, че еврейските и мюсюлманските общности са особено засегнати. С днешното съобщение Комисията и Върховният представител увеличават усилията за борба с омразата във всичките ѝ форми, чрез действия в различни политики, включително сигурността, цифровите технологии, образованието, културата и спорта:

Комисията ще обяви още тази година предвидената за 2024 г. покана за представяне на предложения по фонд „Вътрешна сигурност“ с увеличен бюджет и акцент върху еврейските храмове. Програмата PROTECT ще бъде подсилена през 2024 г. с допълнително финансиране за защита на обществените пространства и за справяне със заплахите, породени от нарастващия антисемитизъм.
За да се защити от заплахи онлайн, Комисията ще настоява за финализиране на укрепения Кодекс на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза във връзка с новите задължения на онлайн платформите в Законодателния акт за цифровите услуги.
Комисията ще подкрепя обучения за журналисти за спазване на медийните стандарти по отношение на изказванията, подбуждащи към омраза, и ще продължи изпълнението на проекти, насочени към насърчаване на приобщаването и многообразието в образованието, културата и спорта.

Съобщението за медиите.

Съд на ЕС: Борба с незаконно съдържание в интернет

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Държава от ЕС не може да налага на доставчик на комуникационна платформа, установен в друга държава от ЕС , общи и абстрактни задължения.
Такъв национален подход противоречи на правото на Съюза, което гарантира свободното движение на услуги на информационното общество чрез принципа на контрол в държавата на произход на съответната услуга. Това е изводът от решение по преюдициално запитване от Австрия.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

9 ноември 2023 година

„Преюдициално запитване — Директива 2000/31/ЕО — Услуги на информационното общество — Член 3, параграф 1 — Принцип на контрол в държавата членка на произход — Член 3, параграф 4 — Дерогиране на принципа на свободно движение на услуги на информационното общество — Понятие „мерки, предприети срещу дадена услуга на информационното общество — Член 3, параграф 5 — Възможност за последващо нотифициране на мерки, които ограничават свободното движение на услуги на информационното общество, в случай на спешност — Липса на нотифициране — Противопоставимост на тези мерки — Правна уредба на държава членка, която налага на доставчиците на комуникационни платформи, независимо дали са установени на нейна територия, набор от задължения за контрол и за уведомяване за предполагаемо незаконно съдържание — Директива 2010/13/ЕС — Аудио-визуални медийни услуги — Услуги на платформите за споделяне на видеоклипове“

По дело C‑376/22

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия) с акт от 24 май 2022 г., постъпил в Съда на 10 юни 2022 г., в рамките на производство по дело

Google Ireland Limited,

Meta Platforms Ireland Limited,

Tik Tok Technology Limited

срещу

Kommunikationsbehörde Austria (KommAustria)

През 2021 г. Австрия въвежда закон, който задължава местните и чуждестранните доставчици на
комуникационни платформи да въведат механизми за деклариране и проверка на потенциално незаконно съдържание. Този закон предвижда също редовно и прозрачно публикуване на сигнали за незаконно съдържание. Административен орган гарантира спазването на разпоредбите на закона и може да налага глоби в размер до десет милиона евро.
Google Ireland, Meta Platforms Ireland и TikTok, три установени в Ирландия платформи, твърдят, че австрийският закон противоречи на правото на Съюза, а именно на Директивата за услугите на информационното общество.
Запитан по този въпрос от австрийски съд, Съдът припомня целта на Директивата: да се създаде правна рамка за гарантиране на свободното движение на услуги на информационното общество между държавите членки. От тази гледна точка Директивата премахва пречките, които създават различните национални правни уредби на тези услуги, чрез принципа на контрол в държавата на произход.
Вярно е, че при строго определени условия и в специфични случаи държавите членки, различни от държавата членка на произход на въпросната услуга, могат да предприемат мерки, за да гарантират обществения ред, опазването на общественото здраве, обществената сигурност или защитата на потребителите. Европейската комисия и държавата членка на произход трябва да бъдат уведомени за тези конкретни дерогации.
При все това, държавите членки, освен тази на произход на въпросната услуга, не могат да приемат общи и абстрактни мерки, които да се прилагат без разлика към всеки доставчик на дадена категория услуги на информационното общество. Има се предвид без разлика между доставчиците, установени в тази държава членка, и доставчиците, установени в други държави членки.
Възможността тези държави членки да установят такива общи и абстрактни задължения би поставила под въпрос принципа на контрол в държавата членка на произход на съответната услуга, на който се основава Директивата. Ако държавата членка по местоназначение (в случая Австрия) би имала право да приема такива мерки, това би довело до изземване на регулаторните правомощия на държавата на произход (в случая Ирландия). Освен това би подкопало взаимното доверие между държавите в ЕС и би противоречало на принципа на взаимно признаване.

Също така съответните платформи биха били подчинени на различни законодателства, което би нарушило и свободното движение на услуги и следователно нормалното функциониране на вътрешния пазар.

Аргументите на генералния адвокат SZPUNAR, който също приема, че правото на ЕС не допуска подобни ограничения.

Съд на ЕС: Носене на религиозни символи на работното място

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда (голям състав) по дело C‑148/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal du travail de Liège (Трудов съд Лиеж, Белгия) в рамките на производство по дело OP срещу Commune d’Ans.

Запитването е отправено в рамките на спор между OP, договорно нает служител в Commune d’Ans (Община Анс, наричана по-нататък „Общината“), и въпросната община по повод на наложената от последната забрана работниците и служителите ѝ да носят какъвто и да е видим символ, който би могъл да разкрие тяхната идеологическа или философска принадлежност, или политическите или религиозните им убеждения.

Ищцата в главното производство инициира няколко производства с цел да се установи, че свободата ѝ на религия е била накърнена. Запитващата юрисдикция счита, че забраната за носене на ислямска забрадка от ищцата в главното производство представлява разлика в третирането, пряко основана на нейната религия, в сравнение с останалите служители на Общината, тъй като други символи на убеждения (по-специално религиозни), носени дискретно на работното място, в миналото са били и все още са толерирани от Общината. Освен това запитващата юрисдикция смята, че тази разлика в третирането не е оправдана с основни и определящи професията изисквания по смисъла на член 8 от Общия закон срещу дискриминацията, тъй като ищцата в главното производство изпълнява функциите си главно без да бъде в контакт с ползвателите на публичната услуга („back office“), и че следователно посочената разлика представлява пряка дискриминация по смисъла на Директива 2000/78. Ето защо тя приема за основателен иска на ищцата в главното производство. Въпросите:

„1) Може ли член 2, параграф 2, букви а) и б) от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че разрешава на публична администрация да създаде напълно неутрална административна среда и съответно да забрани на всички служители, независимо дали са в пряк контакт с граждани или не, да носят символи[, които могат да разкрият религиозни убеждения]?

2) Може ли член 2, параграф 2, букви а) и б) от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че разрешава на публична администрация да създаде напълно неутрална административна среда и съответно да забрани на всички служители, независимо дали са в пряк контакт с граждани или не, да носят символи[, които могат да разкрият религиозни убеждения], дори ако тази неутрална забрана, изглежда, засяга предимно жени и поради това може да представлява скрита дискриминация, основана на пола?“.

Съдът:

Член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите

трябва да се тълкува в смисъл, че

вътрешно правило на общинска администрация, което забранява общо и без разграничение на служителите на тази администрация да носят на работното място какъвто и да било видим символ, разкриващ по-специално философски или религиозни убеждения, може да бъде оправдано с волята на посочената администрация да създаде, с оглед на присъщия за нея контекст, напълно неутрална административна среда, при условие че това правило е годно, необходимо и пропорционално с оглед на този контекст и при отчитане на различните съществуващи права и интереси.

Авторско право: България въведе Директиви 2019/790 и 2019/789 в ЗАПСП

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Държавен вестник, брой 100 от 1 декември 2023 е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ЗИД на ЗАПСП). С това изменение в българското законодателство се въвеждат разпоредбите на два законодателни акта на Европейския съюз – Директиви 2019/789 и 2019/790.

Закъснялото въвеждане на изискванията на двете директиви стана повод за наказателна процедура на Европейската комисия срещу България.

Представяне на проекта: Кои са новостите? Ана Лазарова в Дневник

И тук: България транспонира авторскоправната директива от 2019 година – в блога на Цифрова република

Съд на ЕС: Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата върху марка

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС: съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-655/21 по преюдициално запитване на Районен съд Несебър за предвиждане на наказание минимум пет години лишаване от свобода за използване на марка без съгласие на правоносителя. Предвидено минимално наказание от пет години прави престъплението сериозно – което означава, че става възможно законно прилагане на средства за проследяване и подслушване. Дело C-655/21, Г. СТ. T. (Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата върху марка): Решение на Съда (четвърти състав) от 19 октомври 2023 г. (преюдициално запитване от Районен съд — Несебър — България) — Наказателно производство срещу Г. СТ. T. (Преюдициално запитване — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Член 13 — Наказателно производство — Приложно поле — Претърпените от притежателя на марка вреди като част от състава на престъплението — Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) — Член 61 — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 51, параграф 1 — Прилагане на правото на Съюза — Компетентност — Член 49, параграфи 1 и 3 — Законоустановеност и пропорционалност на наказанието)

Решение на Съда (четвърти състав) от 19 октомври 2023 г. (преюдициално запитване от Районен съд — Несебър — България) — Наказателно производство срещу Г. СТ. T.

(Дело C-655/21 (1), Г. СТ. T. (Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата върху марка) (Преюдициално запитване – Спазване на правата върху интелектуална собственост – Директива 2004/48/ЕО – Член 13 – Наказателно производство – Приложно поле – Претърпените от притежателя на марка вреди като част от състава на престъплението – Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) – Член 61 – Харта на основните права на Европейския съюз – Член 51, параграф 1 – Прилагане на правото на Съюза – Компетентност – Член 49, параграфи 1 и 3 – Законоустановеност и пропорционалност на наказанието) (C/2023/1102) Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Районен съд — Несебър

Страни в главното производство

Г. СТ. T. при участието на: Районна прокуратура Бургас, TO Несебър

Диспозитив

Член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията допуска национално законодателство, което предвижда, че — в случай на използване на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право — едно и също поведение може да бъде определено както като административно нарушение, така и като престъпление, когато посоченото законодателство не съдържа критерии, позволяващи да се разграничи административното нарушение от престъплението, тъй като нарушението е описано по сходен, дори еднакъв начин в наказателния закон и в закона за марките.

Член 49, параграф 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законова разпоредба, която предвижда наказание лишаване от свобода с минимум от пет години в случай на използване — повторно или със значителни вредни последици — на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право.

Meta въведе подход “плати за правата си”

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

The Wall Street Journal пише, че Meta планира да премине към модел „Плати за правата си“, при който потребителите от ЕС ще трябва да плащат $168 на година (€160 на година), ако не се съгласят да се откажат от основното си право на поверителност на платформи като Instagram и Facebook. Българските потребители вече получиха уведомление да избират.

Според Макс Шремс компанията използва няколко думи от скорошно решение C-252/21 Bundeskartellamt на Съда на ЕС, за да подкрепи своя подход.

Въпреки че съдебното решение последователно установява, че всички настоящи подходи на Meta за наличието на „правно основание“ за обработка съгласно член 6 от GDPR са незаконни, в решението в параграф 150 е вмъкната фраза, според която може да има алтернатива на рекламите “при необходимост срещу подходящо заплащане“. Изглежда, че Meta сега разчита на тези думи от решението, за да въведе такса от €160 на година, ако потребителите не искат да се съгласят с използването на техните лични данни. Тези думи са така нареченото “obiter dictum”, допълнително съображение от съда, което не е пряко свързано със случая и обикновено не е обвързващо – така че според Шремс не е ясно дали Съдът на ЕС ще се придържа към тези думи, когато новият подход на Meta достигне до Съда на ЕС.

Макс Шремс: „ Съдът на ЕС каза, че алтернативата на рекламите трябва да е „необходима“ и таксата трябва да е „подходяща“. Не мисля, че 160 евро на година са това, което Съдът на ЕС е имал предвид.“

Журналистиката отвори вратата за Big Tech?

Според Шремс идеята е разработена за първи път от австрийския либерален вестник “Der Standard”. Той предлага на потребителите опцията или да се съгласят с обработването на лични данни за реклама, или да плащат такса от 8,90 евро на месец. Това добавя до €107 приходи от потребител на година. Изглежда, че органите за защита на данните (първо в Австрия, след това в Германия и сега също във Франция) виждат този подход като опция за подкрепа на журналистически уебсайтове, които страдат от загубата на рекламни приходи, отиващи към големи технологични платформи като Google или Meta. Изглежда обаче, че поне Meta сега планират да възприемат този подход. GDPR не предвижда различни правила за медийните компании, когато става въпрос за съгласие, което да позволи подходът да бъде запазен само за медии.

Макс Шремс: „ Виждаме, че регулаторите са позволили на модела „Плати за правата си“, за да подкрепят журналистиката, но сега тази вратичка се използва от Big Tech. “

Регламент за прозрачност на политическото рекламиране

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

ЕК съобщава, че е постигнато политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета по проекта на Регламент за прозрачност на политическото рекламиране. Комисията приветства политическото споразумение, постигнато между Европейския парламент и Съвета по Регламента за прозрачност на политическото рекламиране (връзката е към законодателното предложение), който е част от усилията на ЕК в защита на честните и почтени избори и за подкрепа на открития демократичен дебат.

Съгласно новите правила политическите реклами ще трябва да бъдат ясно обозначени като такива и да посочват кой е платил за тях, колко, за кои избори, референдум или регулаторен процес се отнасят, както и дали са таргетирани. Гражданите ще могат да идентифицират посланията, които целят да оформят политическите им възгледи и решения.

Техники за таргетиране и усилване на разпространението ще бъдат достъпни само за политическо рекламиране онлайн въз основа на лични данни, събрани от субекта на данните и при наличие на съгласие, а използването на чувствителни лични данни ще бъде забранено. Това ще ограничи неправомерното използване на лични данни с цел потенциално манипулиране на гласоподавателите. Всички онлайн политически реклами ще бъдат достъпни в онлайн хранилище за реклами. Спонсорирането на реклами от държави извън ЕС ще бъде забранено три месеца преди изборите.

Заместник-председателката на ЕК, отговаряща за ценностите и прозрачността, Вера Йоурова заяви: “Изборите трябва да представляват открито състезание без непрозрачни техники и намеса. Хората трябва да знаят защо виждат реклама, кой е платил за нея, колко и какви критерии за таргетиране са били използвани. Новите технологии следва да бъдат инструменти за овластяване и ангажираност на гражданите, а не за объркване и манипулиране. Днес постигнахме съгласие по закон, който ще осигури безпрецедентно равнище на прозрачност на политическите кампании и ще ограничи непрозрачните техники за таргетиране и скрито влияние.“

За повече информация вижте съобщението за медиите.

DSA и конфликтът Израел – Хамас

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

След реакцията на комисаря Тиери – ето и прессъобщение за официална реакция:

София, 19 октомври 2023 г.

ЕК изпрати искане за информация до „Мета“ и „ТикТок“ по Законодателния акт за цифровите услуги

Европейската комисия изпрати на „Мета“ и „ТикТок“ официално искане за информация съгласно Законодателния акт за цифровите услуги.

Комисията изисква от „Мета“ да предостави повече информация относно мерките, които е предприела, за да изпълни задълженията си, свързани с оценката на риска и смекчаване на последиците във връзка с честността на изборите и след терористичните атаки на Хамас в Израел, по-специално по отношение на разпространението на незаконно съдържание и дезинформация.

Комисията изисква от „TikTok“ да предостави повече информация относно мерките, които е предприела, за да изпълни задълженията си, свързани с оценката и намаляването на риска от разпространение на незаконно съдържание, и по-специално на терористично съдържание и реч на омразата, както и предполагаемо разпространение на дезинформация. Искането е свързано и с други елементи на Законодателния акт за цифровите услуги – в частност разпоредбите за защита на непълнолетни онлайн.

„Мета“ и „ТикТок“ трябва да предоставят исканата информация на ЕК до 25 октомври 2023 г. за въпроси, свързани с реакцията при кризи, и до 8 ноември 2023 г. относно защитата на честността на изборите. Въз основа на оценката на отговорите, Комисията ще прецени следващите стъпки. Това може да доведе до официално откриване на производство съгласно член 66 от Законодателния акт за цифровите услуги. Съгласно член 74, ал. 2 от Регламента, Комисията може да наложи санкции за неточна, непълна или подвеждаща информация в отговор на обикновено искане за информация. В случай на липса на отговор от платформите, Комисията може да поиска да се предостави информация с решение. В този случай липсата на отговор до крайния срок може да доведе до налагане на периодични имуществени санкции.

След определянето им като много големи онлайн платформи, „Фейсбук“, „Инстаграм“ и „ТикТок“ са длъжни да спазват пълния набор от разпоредби, въведени със Законодателния акт за цифровите услуги, включително оценката и смекчаването на рисковете, свързани с разпространението на незаконно съдържание, дезинформация и всякакви отрицателни ефекти върху упражняването на основните права.

Допълнителен трансфер за БНР

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Обнародвано е ново ПМС.

Темата е допълнителен трансфер към обществената медия БНР. По принцип не одобрявам практиката на допълнителните трансфери – мисля, че тези допълнителни трансфери са по волята – по благоволението, по-точно – на властта, а не бива да е така. Сега властта е благоволила да даде милион и половина. Трябва средствата да съответстват на необходимите за изпълнение на обществената мисия – но нещата в момента не работят така.

В този ред на мисли:

крайно време е да се внесе в НС за обсъждане и приемане законопроектът, който се занимава с финансиране на обществените медии според мисията – България има задължение да въведе този модел, макар че няма ентусиазъм;
не, не допълвайте проекта на МК с недомислени надзорни и програмни съвети, които някой е решил да дописва върху готовия текст.

И така:

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 187 ОТ 12 ОКТОМВРИ 2023 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРАНСФЕР ЗА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО ЗА 2023 Г.

В сила от 17.10.2023 г.

Обн. ДВ. бр.87 от 17 октомври 2023 г.

Чл. 1. (1) Одобрява допълнителен трансфер в размер 1 500 000 лв. за Българското национално радио за 2023 г. за увеличение възнагражденията на персонала считано от 1 август 2023 г. за изпълнение на функциите му като национален обществен доставчик на радиоуслуги.

(2) Средствата по ал. 1 да се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2023 г. за изпълнение на политики в област “Култура и изкуства” по чл. 1, ал. 5, т. 6.5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

Чл. 2. Със средствата по чл. 1, ал. 1 да се увеличи бюджетното взаимоотношение на централния бюджет с бюджета на Българското национално радио за 2023 г.