Понякога се налага да направим копие на твърд диск, карта памет, флашка - с архивна цел или защото се налага да извършим върху него някаква потенциално разрушителна операция, като например опит за възстановяване на изтрита информация. Примерно ако някой е опитал да я унижощи с отвертка... В подобна ситуация първото и най-важно нещо е да се направи точно копие на твърдия диск, абсолютно точно до последния бит, за да може да се възстанови в първоначално състояние, ако се наложи. Това е елементарна операция с dd, както всеки по-отворен Линукс потребител би ви обяснил:

dd if=/dev/sdb of=./sdb.img bs=64k

Тази команда ще прехвърли бит по бит, на блокове от по 64к, съдържанието на устройството /dev/sdb във файла sdb.img в текущата директория. Съответно преди да започнете тази операция, трябва да сте сигурни, че имате достатъчно свободно място в текущата директория, защото ако твърдия диск, който копирате е 100Gb, съответно и файла sdb.img ще бъде с големина 100Gb, тъй като представлява точно до последния бит копие на оригинала - включително празното и неизползвано пространство върху него.

Ако целта ви е да възстановите изтрита информация от оригиналния диск - това е начина да си направите архивно копие преди да започнете, защото така ще съхраните и онези части от диска, които са маркирани като свободни, но върху които вероятно са останали "изтритите" данни.

Ако обаче искате просто да си направите архивно копие на твърдия диск, картата с памет от фотоапарата или флашката - тогава най-добре да се оттървете от неизползваното място върху тях, за да можете да компресирате копието с gzip, като по този начин то ще стане значително по-малко от оригинала и няма да ви заема толкова много място. За да е ефективно компресирането, трябва да подготвите празното място на оригинала - най-добре като запишете нули навсякъде върху него - така ще улесните gzip при компресирането и ще го направите много по-ефективен.

dd if=/dev/zero of=/media/usb/dummyfile

С помощта на dd започвате да копирате нули от специалното устройство /dev/zero на Линукс, което има безкраен запас от нули, във файла dummyfile на оригиналния диск/карта/флашка монитран в /media/usb - dd ще "налива" нули в dummyfile, докато там не остане повече празно място и тогава ще "умре". Сега просто изтрийте dummyfile с rm. Това упражнение ни гарантира, че цялото неизползвано пространство съдържа 0 - и образно казано gzip всичките тези нули, ще ги компресира до една единствена 0, спестявайки ни много място. Следващата стъпка е:

dd if=/dev/sdb | gzip -c  > ./sdb.img.gz

Подаваме прочетеното от dd към gzip, който го компресира и излива във файл sdb.img.gz - компресирано точно копие на оригиналния диск.

След като имаме копие от диска, идва момента в който искаме да го възстановим. Просто използваме dd наобратно :)

dd if=./sdb.img of=/dev/sdb

...ако копието ни не е компресирано. Ако е компресирано:

gunzip -c ./sdb.img.gz | dd of=/dev/sdb

...и сме възстановили оригиналното съдържание на sdb...

Ако сте забелязали навсякъде използваме sdb, а не sdb1 - това е важно, защото искаме копие на целия диск, а не само на един дял от него. Ако използвате sdb1 ще направите копие на първия дял от диска, без информацията от boot сектора на устройството и без таблицата на дяловете му. Имайте го на ум.