Tag Archives: Media Law

За вестниците на Пеевски

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

По-важното за съдбата на вестниците на Пеевски според прессъобщението на Нова от 16 март 2021:

Юнайтед Груп, чрез дъщерното си дружество Нет Инфо – водещата дигитална медийна и технологична компания, част от Нова Броудкастинг Груп – придобива 100% от дяловете на „Вестник Телеграф“ ЕООД. Сделката включва изданията „Телеграф“, „Монитор“, „Мач Телеграф“, „Политика“, „Europost“, притежаваните от дружеството сайтове, както и 50% от акциите във Великотърновското издание „Борба“.

„Притежаването на вестници е част от стремежа за пълен пакет от медийни услуги. Интересът към печатната медия има две основания – собственото оригинално съдържание, което произвежда и различната аудитория, до която достига. Това ще ни позволи да предложим ново и различно портфолио в близко бъдеще, както и 360-градусово преживяване за нашите рекламодатели. Опитът на Нет Инфо – една от най-големите онлайн платформи в България, ще помогне на вестниците да разширят присъствието си в дигитална среда.

До получаване на всички регулаторни одобрения извън страната, „Вестник Телеграф“ ЕООД ще продължи да се управлява самостоятелно с временен управител Пламен Вълков.

За Нет Инфо

Нет Инфо е българска дигитална медийна и технологична компания, част от НБГ, която достига до 80% от интернет потребителите в България, според данни на Гемиус за м. февруари 2021г. В портфолиото на компанията са някои от най-големите и посещавани сайтове – АБВ Поща, Nova.bg, Vesti.bg, Dariknews.bg, Sinoptik.bg, Edna.bg, Gong.bg, Pariteni.bg и др., както и платформите за разпространение на уникално видео съдържание Vbox7 и NovaPlay – изключителен достъп до телевизионни сериали, риалити формати и предавания. Нет Инфо предоставя висококачествено съдържание, иновативни дигитални продукти и възможност за мобилност за потребителите във всеки един момент от ежедневието им.

За НБГ

НБГ e една от най-големите мултиплатформени медийни и технологични компании в България, част от водещия телекомуникационен и медиен оператор в Югоизточна Европа Юнайтед Груп. Първият премиум платен спортен пакет на пазара DIEMA EXTRA осигурява богато спортно съдържание в общо 3 канала: DIEMA SPORT, DIEMA SPORT2 и TRACE SPORT STARS, а абонаментната стрийминг платформа PLAY DIEMA XTRA гарантира неограничен достъп до каналите на живо и в HD качество.

Посегателство срещу колата на журналист в Дупница

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Вандали са счупили предното стъкло на колата на журналист от Дупница в нощта на петък срещу събота. Колата е била паркирана пред дома на журналистката от изданието DenNews Десислава Панайотова, съобщиха от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България. Това е второто посегателство срещу колата на Панайотова.

От АЕЖ настояват случаят да бъде разследван извън полицията и прокуратурата в Дупница.

Причина за това настояването е работата на Панайотова по случая с изчезването на Янек Миланов от Дупница. Младият мъж изчезна през миналата година, след като последно е бил видян да се качва в автомобила на Васил Капланов, който някога е работил като охранител на обявените за международно издирване братя Галеви.

Свободна Европа: Второ посегателство над колата на журналист от Дупница

АЕЖ: Автомобилът на журналистка от Дупница е вандализиран. АЕЖ настоява случаят да се разследва от националната полиция или ГДБОП.

Като говорим за Росенец: ще си купя и летяща чиния

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Като говорим за Росенец, в този блог през 2008 г. съм отбелязала интервю на Ахмед Доган пред Дневен Труд от 29 октомври 2008, точно след смъртта на Ахмед Емин, шеф на кабинета на Доган – или, както е наречен в интервюто, една мъжка секретарка. Част от интервюто:

“Лятната ти яхтена история също премина границата на обществено допустимото поведение на един политик.

Не яхта – ако имам възможност, ще си купя и летяща чиния. Това е моят живот. Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам.

Но хората не приемат това.

Това е техен проблем. И летяща чиния ще си купя, ако трябва, ама не мога!

Един политик не може така да говори.

Като съм политик, това означава ли, че нямам право на свой живот?”

Труд, 29 октомври 2009

Последният въпрос е получил ясен отговор в практиката на ЕСПЧ, но Росенец, знайни и незнайни летящи чинии са част от живота, който живеем, докато бихме желали да е така.

Все пак движение има: от акцията на Христо Иванов през лятото на 2020 досега:

Общинският съвет отмени свое решение от края на април 2020, с което статутът на пътя до брега беше променен от общински в частен;
прокуратурата обяви, че е открила редица нарушения и липси на разрешителни и проектни документи за кея и за постройки в имота;
Върховният административен съд остави в сила решението на долната инстанция, с което се постановява отказ да се спре предварителното изпълнение на заповед на началника на Служба “Геодезия, картография и кадастър” в Бургас за изменение на кадастралната карта и регистри. Според заповедта зоната на брега на Росенец, която досега е била записана като земеделска земя, следва да бъде обозначена като “крайбрежна плажна ивица” с трайно предназначение на територията като “защитена”.

Решението на ВАС означава, че плажът на Росенец трябва да бъде нанесен в кадастралните карти именно като плаж (“Плаж или ливада?” вж за делата Свободна Европа)

Съд на ЕС: достъп до трафични данни

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС от 2 март 2021 г. по дело C‑746/18 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Riigikohus (Върховен съд, Естония) в рамките на наказателно производство срещу H. K.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

H. K. е осъдена на две години лишаване от свобода за кражби. За да я осъди, съдът се основава на доказателства, изготвени въз основа на данни за електронни съобщения (трафични данни), които разследващият орган е събрал от доставчик на електронни съобщителни услуги за няколко телефонни номера на H. K.

Дали само за тежки престъпления

Според запитващата юрисдикция възниква въпросът дали това са допустими доказателства – тоест дали член 15, параграф 1 от директивата във връзка с Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, позволяваща достъпа на публични органи до трафични данни (съвкупност от данни за трафик или данни за местонахождение, които могат да предоставят информация за комуникациите, извършени от ползвател на средство за електронна комуникация, или относно данните за местонахождението на използваните от него крайни устройства и да позволят да се направят точни изводи относно неговия личен живот за целите на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления), без този достъп да е ограничен до производствата за борба с тежката престъпност,

Съдът:

Съдът дава положителен отговор на този въпрос. Не се допуска нациоанлна правна уредба за достъп до трафични данни, без този достъп да е ограничен до борбата с тежката престъпност.

Намесата в основните права, закрепени в членове 7 и 8 от Хартата, която предполага достъпът на публичен орган до съвкупност от данни за трафик или данни за местонахождение, които могат да предоставят информация за извършените комуникации от ползвател на средство за електронна комуникация или за местонахождението на използваните от него крайни устройства, при всички положения е сериозна, независимо от продължителността на периода, за който се иска достъп до тези данни, и от обема или вида на наличните данни за този период, когато от тази съвкупност от данни може да се направят точни изводи относно личния живот на засегнатото лице или лица. (39)

Дали прокуратурата може да издава разрешения за достъп

И още един въпрос от Естония: дали член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която оправомощава прокуратурата, чиято задача е да ръководи производството по разследване и евентуално да представлява държавното обвинение в последващо производство, за да разреши достъпа на публичен орган до трафични данни.

Съдът:

Чл.15 не допуска национална правна уредба, която оправомощава прокуратурата да разреши достъпа на публичен орган до трафични данни. Аргументацията е в три параграфа с принципно значение:

53 Когато този контрол се извършва не от юрисдикция, а от независима административна структура, същата трябва да се ползва със статут, който ѝ позволява при упражняването на нейните функции да действа по обективен и безпристрастен начин и да бъде за тази цел защитена от всякакво външно влияние (вж. в този смисъл решение от 9 март 2010 г., Комисия/Германия, C‑518/07, EU:C:2010:125, т. 25 и становище 1/15 (Споразумение PNR ЕС—Канада) от 26 юли 2017 г., EU:C:2017:592, т. 229 и 230).

54 От изложените по-горе съображения следва, че изискването за независимост, на което трябва да отговаря административната структура, натоварена с упражняването на предварителния контрол, налага тази структура да има качеството на трето лице по отношение на лицето, което иска достъп до данните, така че първата да е в състояние да упражнява този контрол обективно и безпристрастно, без каквото и да било външно влияние. По-специално в наказателноправната област изискването за независимост предполага, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 126 от заключението си, структурата, на която е възложен този предварителен контрол, от една страна, да не участва в провеждането на въпросното наказателно разследване и от друга страна, да заема неутрално положение по отношение на страните в наказателното производство.

55 Не е такъв случаят на прокуратура, която ръководи производството по разследване и евентуално представлява държавното обвинение. Всъщност задачата на прокуратурата не е да решава напълно самостоятелно даден спор, а евентуално да го отнесе до компетентната юрисдикция в качеството си на страна в процеса, действаща в рамките на наказателното преследване.

Джипката

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Според Изборния кодекс президборна агитация е призив за подкрепа или неподкрепа.

Медиапул обяснява защо Борисов може да обикаля с джипката по време на кампания.

Според Цветозар Томов а) защото формулировката в ИК е неясна и подлежи на интерпретация и б) защото при интерпретацията ГЕРБ в ЦИК имат блокираща квота.

Медийна свобода: десет предложения

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Репортери без граници са известни с активната защита на свободата на медиите. Поради което у нас има практика да бъдат омаловажавани (“само кепазят”), както се омаловажават и изобщо външните оценки и негативните статистики относно медийната свобода.

Председателят на комисията за култура и медии в българския Парламент Вежди Рашидов е казвал в пленарната зала следното:

Скоро бяхме извикани – и наши колеги от Комисията по културата присъстваха, в немския Бундестаг, за да ни махат германците с пръст. Аз не отидох умишлено, защото щях да им напомня политиката, която ВАЦ-овете водиха в България, немските медии. И не обичам някой да компрометира моята държава, в която имам толкова права, колкото и медиите, в държавата, където ще бъде и моят гроб, някой да ми омърсява на мен държавата и земята, в която съм се родил, правим го услужливо непрекъснато.
Кой е оторизирал някой да ми дава оценка на кое място съм? Да, има една слободия. Аз помня – половината от живота ми мина в една друга система, когато нямаше свобода на медиите, помните, знаете го това добре, сега знам какво е свободата на медиите обаче и аз съм за тази свобода, за истинската свобода на медиите.
Медийното разнообразие е регулирано и основните активни хора в тази среща са „Репортери без граници“ със страшно отношение към българската ни държава, със страшно вмешателство във вътрешните ни работи – сам да вземам решение, сам да си подредя държавата и мисля, че господин Симов много добре каза: ние ще си решим свободата на словото тук. Не искам „Репортери зад граници“, които получават информации и никой не ги е оторизирал, никой. Ами, ако направим неправителствена организация за слободията на словото, пак ли ще мърсим държавата?
Затова агресията срещу българската държава, че ограничава свободата на словото, не е почтена агресия и не е позволена за мен, не е честно това да става. Всички знаем къде отива информацията оттам и всички знаем защо ядем тези жаби и защо сме на 111-о място, когато всеки може да говори каквото си поиска.

Това отношение се мултиплицира в проправителствените среди и присъдружните медии.

“Бих помолила “Репортери без граници” да ни обясни как е изчислила, че България е при Того и Гана по отношение на свободата на медиите“, казва пред БНТ председателката на СЕМ Бетина Жотева

Щеше да е добре да сме при Гана – Гана е на 30-то място за 2020 г. и провежда международни конкурси за изготвяне на медийната си политика, а Того е на 71 място.

Засега известно внимание от страна на властта е получил само докладът на ЕК за върховенството на правото, който беше удостоен с отговор и в частта Медиен плурализъм. План има, но ние не се информираме от планове, информираме се от медиите – а там несвободата е навсякъде.

На сайта на организацията Репортери без граници има нова публикация, конкретно съдържаща предложения за подобряване на медийната среда в България. Предложенията са свързани със:

→ сигурност на журналистите;

→ финансиране на медиите, включително

прозрачност и система за разпределяне на публичния ресурс за медии по отнапред определени ясни критерии;
преразглеждане на възможността за достъп до публичен ресурс на медии, които не спазват етичните стандарти;

→ достъп на медиите до обществена информация;

→ медийна етика и професионализъм, включително

засилване на независимостта на обществените медии;
утвърждаване на стандартите за медийна етика;
граждански диалог за независим, професионален и ефективен регулатор;
съвременно образование по журналистика, високо ниво на медийна грамотност.

Темата в медиите:

Съд на ЕС: фрейминг

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑392/19 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 25 април 2019 г., постъпил в Съда на 21 май 2019 г., в рамките на производство по дело VG Bild-Kunst срещу Stiftung Preußischer Kulturbesitz, относно тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО.

SPK е операторът на Deutsche Digitale Bibliothek (наричана по-нататък „DDB“), цифрова библиотека за култура и знание, която свързва в мрежа германски културни и научни институции. На уебсайта на DDB има връзки към съдържание, съхранявано на уебпорталите на участващите институции. Самата DDB съхранява само миниатюрни изображения (thumbnails), а именно версии на изображения в умален размер спрямо този на оригиналния обект. Когато потребителят кликне върху едно от тези миниатюрни изображения, той се пренасочва към страницата, отнасяща се до разглеждания обект на сайта на DDB, която съдържа увеличена версия на разглежданото миниатюрно изображение в резолюция 440×330 пиксела. При кликване върху това увеличено изображение или използване на функцията „лупа“, в прозорец за показване на наслагващо изображение на текущата страница (lightbox) се показва още по-увеличена версия , а бутонът „Показване на обекта на изходния сайт“ съдържа директна връзка към уебсайта на предоставящата разглеждания обект институция, било към началната ѝ страница, било към страницата, която се отнася до този обект.

VG Bild-Kunst поставя сключването на лицензионен договор със SPK за ползването на неговия каталог от произведения под формата на миниатюрни изображения в зависимост от включването на разпоредба, съгласно която лицензополучателят се задължава при използване на произведенията и закриляните обекти, които са предмет на договора, да прилага ефективни технически мерки срещу фрейминг от страна на трети лица по отношение на миниатюрните изображения на тези представени на уебсайта на DDB произведения или закриляни обекти.

SPK смята, че VG Bild-Kunst е длъжно да предостави на SPK посочения лиценз, без последният да е обвързан с прилагането на такива технически мерки. Таак се стига и до преюдициалното запитване.

Заключението на ГА M. SZPUNAR, в което се предлага диференциация според използваната техника:

вграждането на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба.
вграждането на уебсайт на трето лице с помощта на използваща фрейминг активна интернет връзка на произведение, предоставено на публично разположение на уебсайт при условията на свободен достъп със съгласие на притежателя на правата, не представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на авторските права.
техническите мерки за защита срещу вграждане на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представляват ефективни мерки за защита по смисъла на член 6 от Директива 2001/29

Решението на Съда е по-праволинейно –

вграждането на произведения, защитени с авторско право и предоставени на публично разположение на друг уебсайт при условията на свободен достъп с разрешението на носителя на авторското право, на уебсайт на трето лице чрез техниката на фрейминга представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане заобикаля мерките за защита срещу фрейминга, приети или наложени от този носител на права.

49 Безспорно, не може да се игнорира обстоятелството, че хипервръзките, независимо дали се използват в рамките на техниката на фрейминга или не, спомагат за доброто функциониране на интернет, който има особено значение за свободата на изразяване на мнение и на информация, гарантирана в член 11 от Хартата, както и за обмена на мнения и на информация в тази мрежа, в която са на разположение огромни количества информация (решение от 29 юли 2019 г., Spiegel Online, C‑516/17, EU:C:2019:625, т. 81 и цитираната съдебна практика).

50 При все това подход, при който, дори когато носителят на авторското право е въвел ограничителни мерки срещу фрейминга на неговите произведения, се счита, че той е дал съгласието си за всеки акт на публично разгласяване на посочените произведения от трето лице в полза на всички интернет потребители, би бил в противоречие с изключителното му и неподлежащо на изчерпване право да разрешава или забранява всяко публично разгласяване на неговите произведения по силата на член 3, параграфи 1 и 3 от Директива 2001/29.

Както обяснява Цифрова република, според решението

правоносителите са в състояние да ограничат споделянето на своето съдържание дори когато става дума за хиперлинкове и фрейминг, насочващи към законно качено съдържание, свободно достъпно онлайн.

Решението е от огромно значение за практиките на цифровите библиотеки и в частност – платформата за европейско културно наследство Европеана (Europeana), която използва именно технологията “фрейминг”, за да споделя цифровизирани образци на европейско изкуство, които се пазят на сървъри на агрегаторите на платформата на национално ниво. В България агрегатор на Европеана е варненската Регионална библиотека “Пенчо Славейков”.

Обединено кралство: кой трябва да подаде заявление за вписване като доставчик на услуга за видеосподеляне

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През януари Съветът за електронни медии публикува образец за заявление, с който доставчиците н платформи за видеосподеляне трябва да подадат данни за вписване в новия регистър на регулатора – вж СЕМ: публикуван е образец на заявление за вписване на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове

Днес британският регулатор публикува на сайта си информация ( final guidance) кой трябва да подаде заявление за вписване в Обединеното кралство във връзка с промените в медийното законодателство (new rules for UK-established VSPs).

По съображения за сравнение – Ofcom дава следния отговор на въпроса кой трябва да подаде заявление:

в две опции – платформа или мрежа със съответната функционална възможност – когато:

а) предоставянето на видеоклипове на обществеността е основната цел на услугата или на неразделна част от услугата; или

б) предоставянето на видеоклипове на обществеността е основна функционалност на услугата.

на второ място, ако доставчикът попада в една от горните категории, в допълнение услугите трябва да изпълняват кумулативно следните критерии:

а) услугата се предоставя чрез електронни комуникации;

б) предоставя се на търговски принцип;

в) лицето, което я предоставя, няма общ контрол върху това какви видеоклипове са налични в нея, но има общ контрол върху начина, по който видеоклиповете са организирани в нея (което включва организирани автоматично или чрез алгоритми, по-специално чрез показване, маркиране и последователност);

г) това лице има необходимата връзка с Обединеното кралство.

Не е нещо по-различно от това, което казва директивата, но регулаторът си е направил труда да го обясни.

Полша, Унгария, превзетите медии в ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Международният институт за пресата публикува анализ на състоянието на медиите в Полша.

Анализът дава основание на експертите да обявят, че Полша следва унгарския модел за медиите. В какво се състоят приликите е обяснено в тази публикация.

Преди предстоящото на 10 март заседание на Европейския парламент, посветено на свободата на медиите в Полша, Унгария и Словения, 18 неправителствени организации се обръщат към членове на Европейския парламент с тревогата, че член 11 от Хартата на Европейския съюз за основните права е застрашен, тъй като свободата на медиите и медийният плурализъм се влошават тревожно в Унгария и Полша. През последното десетилетие Fidesz усъвършенства процеса на държавно превземане на медиите. Чрез злоупотребата със законодателни, регулаторни и административни инструменти тази политическа сила заглуши критичните медии, като същевременно изгради широк спектър от проправителствени медии, които доминират в националния медиен пейзаж.

„Право и справедливост“ (PiS) в Полша избира елементи от унгарския модел, които вписва в полската система. Моделът на превземане на медиите е фина, сложна и пряка заплаха върху правото на обществото да бъде информирано. То се осъществява чрез косвени средства или формално независими органи, представляващи приемлив аргумент на правителствата, когато са обвинени в разрушаване на медийната свобода.

Независимата журналистика е под безпрецедентна заплаха, тъй като двете правителства изкривяват и прекрояват медийния пазар в своя полза, с вредни последици както за свободата на медиите, така и за демокрацията в Европа. Подобни събития са очевидни и в Словения, където правителството на SDS атакува обществените медии и подклажда враждебност към критични журналисти, като същевременно е подкрепено със значителни инвестиции от свързани с Fidesz компании.

Бездействието по отношение на подкопаването на медийната свобода и плурализъм първо в Унгария, а след това и в Полша, позволи този модел на превземане на медиите да се разпространи в други държави от ЕС. Цената на по-нататъшното бездействие просто е твърде висока. Време е Европейската комисия да действа. По-специално призоваваме комисията да открие разследвания по конкретно посочени казуси като например антиконкурентния начин на финансиране на обществената телевизия, която действа като държавна телевизия. Да разследва закупуването на частни медии. Да подкрепи разработването на директива SLAPP за защита на медиите срещу неправомерни съдебни дела като тези, използвани в Полша срещу Gazeta Wyborcza и други независими медии. Да се създадат гаранции правителствата да не злоупотребяват с фондовете на ЕС за по-нататъшно превземане на медии, като неправомерно възнаграждават своите поддръжници за сметка на независимите медии.

Текстът, предаден със съкращения по-горе, е подписан от

Association of European Journalists (AEJ-Belgium)
ARTICLE 19
Committee to Protect Journalists
European Centre for Press and Media Freedom
European Federation of Journalists
Free Press Unlimited
Global Forum for Media Development
Helsinki Foundation for Human Rights
IFEX
Index on Censorship
International Media Support
International Press Institute
Mertek Media Monitor
OBC Transeuropa
PEN International
Reporters Without Borders
Slovene Association of Journalists
Society of Journalists (Warsaw)
South East Europe Media Organisation (SEEMO)

За много голямо съжаление превзетата държава е факт и тук, Европейският парламент вече гласува резолюция за България, която тук беше обявена за партиен документ без значение от тези, които по занятие трябва да защитават свободата на медиите. В България също е реалност превзетата държава заедно с превзетите медии, злоупотребите с власт и парадоксалната роля на европейските средства, работещи срещу свободата на медиите.

Update Встъпително слово на Вера Йоурова

Цифровото десетилетие на ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Ново съобщение СОМ (2021)118 следва призива за цифрово десетилетие на Европа.

Със съобщението ЕК отговаря на призива на Европейския съвет за създаване на „Цифров компас“, като съобщението се основава на стратегията на Комисията в областта на цифровите технологии от февруари 2020 г. Основното: да се постигне съгласие по набор от цифрови принципи, бързо да се стартират важни многонационални проекти и да се изготви законодателно предложение, с което се установява стабилна рамка за управление с цел наблюдение на напредъка — цифровия компас.

Комисията предлага нов инструмент – „Цифров компас“ — в четири основни посоки:

1) Граждани, разполагащи с цифрови умения, и висококвалифицирани специалисти в областта на цифровите технологии. До 2030 г. най-малко 80 % от всички възрастни следва да притежават основни цифрови умения и в ЕС следва да има 20 милиона специалисти в областта на ИКТ, като същевременно повече такива работни места следва да се заемат от жени.

2) Сигурни, производителни и устойчиви цифрови инфраструктури. До 2030 г. всички домакинства в ЕС следва да имат гигабитова свързаност, а всички населени райони следва да бъдат обхванати от 5G; производството на авангардни и устойчиви полупроводници в Европа следва да достигне 20 % от световното производство; 10 000 климатично неутрални периферни клъстерни възела с висока степен на сигурност следва да бъдат разположени в ЕС и Европа следва да разполага с първия си квантов компютър.

3) Цифрова трансформация на предприятията. До 2030 г. три от четири дружества следва да използват компютърни услуги „в облак“, големи информационни масиви и изкуствен интелект, над 90 % от МСП следва да достигнат поне базово равнище на цифров интензитет, а броят на стартиращите предприятия в ЕС, достигнали пазарна стойност от 1 милиард щатски долара, (наричани „еднорози“) следва да се удвои.

4) Цифровизация на обществените услуги. До 2030 г. всички ключови обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн, всички граждани ще имат достъп до своите електронни медицински досиета, а 80 % от гражданите следва да използват електронни решения за установяване на самоличност (eID).

Комисията предлага да се разработи рамка от цифрови принципи, като например достъп до висококачествена свързаност, до достатъчно цифрови умения, до обществени услуги, до справедливи и недискриминационни онлайн услуги, и в по-общ план — да се гарантира, че в онлайн средата могат да бъдат упражнявани изцяло същите права, които се прилагат извън нея.

Страницата на ЕС за цифровото десетилетие