Tag Archives: Media Law

Пеевски, Домусчиев, Юнайтед Груп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От понеделник, 14 декември 2020 г., телевизия Канал 3 преустановява дейността си. Сайтът спира, а телевизията ще излъчва повторения. От 4 януари 2021 г. на мястото на Канал 3 се появява NOVA NEWS – “новинарското продължение на NOVA”.

Промяната е  в контекста на съобщението, че се очаква продажба на Нова Броудкастинг Груп   – новият собственик е Юнайтед Груп.  Не само Канал 3 – и  радиата на Пеевски (“радиата, свързвани с Пеевски”  е формулата) са вече в сделката.

Oстава да видим какво ще стане с вестниците на Пеевски.  Те щяха да се продават на Пади Халпени, който преди пет години  получи  разрешение от КЗК – но така и не се  появи  в регистъра на действителните собственици,  ще разберем дали не е време за нов Халпени.

От лятото Виваком е собственост на  Юнайтед Груп.  Ако към първия български телеком се  добавят телевизии, радиа и сайтове, този мощен нов комуникационно-медиен субект  би трябвало да привлече вниманието на конкурентните регулатори. Ето според решението на КЗК становищата при придобиването на радиогрупата – 

Съветът за електронни медии (СЕМ) не изрази  становище относно ефекта от сделката върху конкурентната среда на засегнатите пазари.  БНТ не ирази становище.

БНР заявява, че предложената хоризонтална интеграция на компания, която притежава както телевизионни канали, така и мощни интернет сайтове от групата на „Нет Инфо“ АД  u  втора по пазарен дял радио група Би Ес Ес Медия груп ще приближи рекламния пазар до формата на класически олигопол, в който двама играчи „БТВ Медиа Груп“ ЕАД и „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД ще доминират предлагането на реклама във всякакви форми (видео, аудио и визуална) във всички платформи (телевизия, радио, интернет сайт).

БТВ смята, че КЗК следва да забрани концентрацията, която би довела до съществено засилване на пазарните позиции на НБГ:

– Нова ще разшири портфолиото си чрез добавяне на вече утвърдени телевизионни канали – информационният „Канал 3“, както и музикалните „The Voice“ и „Magic TV“. БТВ подчертават, че като основен конкурент на Нова при тях отсъстват както информационни, така и музикални телевизионни канали;

– Нова продава рекламно време не само в собствените си телевизионни канали, но в множество телевизионни канали на трети лица( а именно: „Disney Channel“, „Fox“, „Fox Crime“, „Fox Life“, „24kitchen“, „National Geographic Channel“, „Nat Geo Wild“, „AXN“, „Телевизия CITY“, „The Voice TV“, „Magic TV“, „Max Sport 1“, „Max Sport 2“ „Max Sport 3“ и „Маx Sport 4“). В резултат на това, Нова разполага със значително предимство пред своите конкуренти на българския пазар на телевизионна реклама;

– Част от икономическата група на Нова е и „Нет Инфо“ АД- водещ участник на пазара на онлайн новинарски услуги и интернет реклама. БТВ посочва, че относно медийните пазари констатациите на КЗК от предишни анализи са, че групата на Нет Инфо е с водеща позиция пред останалите си конкуренти“ с огромно предимство по брой разгледани страници спрямо втория най-голям пазарен участник;

– Съгласно пийпълметричните данни, с които разполага БТВ, радиата, обект на придобиване от Нова, са с общ аудиторен дял от около 21% от възрастовата група 15-69 г. за периода януари-юни 2020 г. Съответно, в резултат на концентрацията, икономическата група на Нова ще стане водещ участник и на радио пазара.

АЕЖ – България заявява,  че обединената медийна група би имала огромен за мащабите на страната медиен конгломерат, концентрацията на двете групи би оказала сериозно въздействие върху сравнително малкия телевизионен пазар в България и вероятно би създало условия за господстващо положение, поставяйки в неизгодна ситуация основните конкуренти на „Нова телевизия“ – БТВ и БНТ, като сделката би се отразила и върху целия медиен пазар в България.

  И решението на КЗК по преписка № КЗК/576/2020 г. – разрешава   придобиване на едноличен контрол от страна на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД върху „Елит Медиа България“  без условия.

Да видим сега какво следва. В началото на следващата година.

Медиапул обръща внимание на паралелни процеси с  PPF, Теленор и бТВ. Свободна Европа обяснява кой купува.   

 

 

 

Изменение на Закона за радиото и телевизията: къде е чл.30, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/1808

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 Директива (ЕС) 2018/1808, която изменя Директивата за аудиовизуални медийни услуги,  се въвежда в българското право с изменение на Закона за радиото   и телевизията – законопроект № 002-01-62, внесен от МС.

1

По хода на проекта:

 

1. ЗИД ЗРТ, въвеждащ третата ревизия на медийната директива (чрез Директива (ЕС) 2018/1808), е одобрен от Министерския съвет и внесен в Народното събрание.

PDF формат RTF формат

2. Постъпили са

3. Проведено е заседание на водещата парламентарна медийна комисия – 12 ноември, т. 1 – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерски съвет на 30.10.2020 г. (първо гласуване). Законопроектът е разпределен още в три комисии – европейски въпроси, икономическа политика и за децата.

Проектът е гласуван единодушно в медийната комисия (Стенограма от първо четене на 001-02-62 в Комисията за култура и медии. Доклад на комисия, 12/11/2020). Според стенограмата позицията на БНР е хармонизационният проект да не се гледа самостоятелно, а двата законопроекта да бъдат гледани “едновременно в своята съвкупност”.

 4. На 26 ноември законопроект № 001-02-62 е приет на първо четене в зала. Изказванията, които са направени, по същество почти не засягат внесените текстове.  Стенограма от първо четене на законопроект №001-02-52 в зала.  

 5. Същата седмица ЕК започна производства за установяване на неизпълнение на задължения  срещу 23 държави от ЕС, вкл. България,  и Обединеното кралство, като според информацията от ЕК  Дания, Унгария, Холандия и Швеция са нотифицирали националните си мерки, с които въвеждат напълно директива (ЕС) 2018/1808.  Даден е срок от два месеца за предоставяне на информация за предприетите мерки за изпълнение, което означава последната седмица на януари 2021 г.

 6. Днес, 10 декември, четвъртък,   в комисията за култура и медии  е минало успешно  второто четене на проекта. Добра новина е, че е приета редакция в полза на хората с увреждане на слуха в допълнение към уредбата, която вече е предложена в законопроекта.

Стенограмата от днешното заседание на комисията ще се появи тук, когато е готова. 

Второ четене в зала следва вероятно още следващата седмица.

2

По същество:

В законопроект №001-02-62  има съществен пропуск.

Липсва разпоредба, която да въведе в българското право чл.30, параграф 4 от директивата:  “Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи или служби разполагат с подходящи финансови и човешки ресурси и изпълнителни правомощия с цел ефективно изпълнение на техните функции и допринасяне към дейността на ERGA. Държавите членки гарантират, че на националните регулаторни органи или служби са осигурени собствени годишни бюджети, които се оповестяват публично.” 

Изискването в чл.30, параграф 4 все още не се е наложило  у нас като европейски стандарт, особено първото изречение от разпоредбата.  Само за сведение, ERGA e група на европейските регулатори. 

Когато са приемали Директива 2018/1808, държавите неслучайно са включили този текст – и  България го е подкрепила – и  ЕП го е подкрепил. Съществува  и формално задължение  директивата да бъде въведена изцяло, а не частично или избирателно.

*

Уважаемото народно представителство все още има възможност да обърне внимание върху факта, че  тази особено съществена за България разпоредба не се предлага за въвеждане  от МС в Закона за радиото и телевизията.

Тя е важна не само за  този конкретен състав на регулатора, а по принцип до независимостта на регулатора, от който зависи независимостта на голяма част от медиите. 

Дори няма да поставям въпроса защо Съветът за електронни медии не посочи на парламента, че разпоредбата, която се отнася до неговата – на Съвета  – защита, не е транспонирана.

*

Прилагането  на тази директива изисква по-обстойни публикации  по същество (какво питаха от Медиапул). 

По -обстойни публикации изисква  и вторият законопроект, който има две задачи:  да приведе частта за фонд “Радио и телевизия” в съответствие със Закона за публичните финанси и  да приведе  финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата на държавните помощи в ЕС (Съобщение 2009 за държавната помощ за обществени радио и телевизия).

Но сега каузата е чл.30, параграф 4 от Директивата –  правна основа на мерките за независимост на регулатора.

 

Ако ще ограбваш банка: проследяване по местоположение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

История от ABAJournal: Мъж обрал банка. Четири месеца по-късно арестуват Окело Чатри за обира. Помага информация за притежателите на мобилни устройства, които са били до мястото на престъплението. Google може да събира данни за местоположението от хора, които използват Google Maps и други услуги на своите мобилни устройства. Google казва, че получава до 180 такива искания всяка седмица.

Адвокатите на Чатри твърдят, че тези искания към доставчиците са противоконституционни, характеризирайки ги като „общи и  засягащи всеки потребител на Google, който е бил в близост до банка в предградието на Ричмънд по време на пиковите часове в понеделник вечерта“. Според тях подобно разкриване на самоличност по  местоположение дори за кратко време на многолюдно място – като Таймс Скуеър в Манхатън – може да разкрие данни за хиляди хора. Отговаря ли на Конституцията „поставянето на мрежа в океана”?  Стивън Смит, пенсиониран федерален съдия, смята, че отговорът зависи от това дали е вероятно да се дава информация само за заподозрени.

Изданието дава примери и със съдии, които са отказали да издадат разрешение да се иска разкриване. „Потенциалът да се използват възможностите на Google за идентифициране на нарушител чрез идентифициране на всички  по времето и мястото на престъплението може да е примамлив“, пише съдията Фуентес, „но ако правителството  идентифицира този нарушител  чрез разкриване  на самоличността на неизвестни невинни лица, един федерален съд в Съединените американски щати не трябва да разрешава такава намеса.“ Но друг съдия в Илинойс е разрешил разкриване на самоличността на хората до местата на извършени палежи за време от 15 до 30 минути, като смята, че всеки съдия действа според разумността на издирването.  Вече има и искове на невинно обвинени, само защото устройството им се е оказало в близост до местопрестъпление.

В щата Ню Йорк е внесен законопроект за забрана на подобно обратно търсене по местоположение. “Лесно е да се види как разкриването може да бъде насочено конкретно към онези, които участват в законен протест”, казват вносителите. „Особено в наши дни.“

Тема geofencing applications,    background tracking

Закон за филмовата индустрия: изменение, първо четене

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изменят Закона за филмовата индустрия.

На 27 ноември е внесен от МС – на 2 декември е било първото четене в комисия, а утре, 4 декември, е първото четене в зала. ГЕРБ подкрепя.

Както посочва Сега, сред най-важните промени е улесненото възстановяване на разходи за чуждестранни продуценти, които снимат на територията на България. Това е вариация на т.нар. поправка “Ню Имидж”, за която стопаните на студиото в Бояна лобират от 2006 г. насам.

Министърът Банов беше казал – след шумно възлагане от премиера впрочем, който тогава се беше върнал от Хърватия – в официоза 24 часа: в Хърватия е цяла индустрия, голяма атракция, готови са да дойдат и тук сериозно чуждите продуценти, ако бъдат стимулирани и пр.

Ето и делата, не само думите, според доклада на комисията:

Д О К Л А Д
за първо гласуване

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 27.11.2020 г.

На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 2 декември 2020 г. беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 27.11.2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на културата: Боил Банов – министър на културата, Весела Щерева – парламентарен секретар, Миглена Кацарова – директор на Дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“, Жана Караиванова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“; както и представители на организации от филмовата индустрия.

От името на вносителя законопроектът беше представен от г-н Боил Банов.
С предложения законопроект се предлагат промени в чл.17, насочени към увеличаване на финансирането на националното филмопроизводство, отделяне на подпомагането на фестивали и културни прояви в отделна схема, както и създаване на нова схема за възстановяване на разходи, която има като ефект стимулиране на инвестиции в сектора.
Увеличава се броят на филмите и се променя дефиницията за изчисляване на средностатистическия бюджет. Заложено е годишният размер на средствата за схема за държавна помощ за производство на филми при спазване на изискванията и сроковете на Регламент (ЕС) № 651/2014 да не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година, съответно на 12 пълнометражни игрални филма, 22 пълнометражни документални филма и 250 минути анимация.
Предлага се въвеждането на схема за държавна помощ за възстановяване на разходи или така наречените стимули. Признатите ефекти от въвеждането на стимулите са икономически, културни, социални придобивки и други, изразяващи се във висока добавена стойност, работни места, повишаване на квалификацията на кадри в различни сектори на икономиката, свързани с производството на филми, културен туризъм и национално брандиране.
Разработена е нова концепция, засягаща сформирането на консултативно-експертните органи към изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Национален филмов център“. Съставите на Националните художествени комисии се предлага да бъдат намалени от 9 на 7 членове, а мандатът им съкратен от една година на 6 месеца.
Създават се две нови комисии за оценка на проекти за възстановяване на разходи и за фестивали и културни прояви, с оглед на регламентиране на схеми за държавна помощ. Всяка от тях да бъде с по петима членове, като и двете включват по двама външни експерти, а останалите членове са служители на Националния филмов център и на Министерството на културата. С цел оптимизация на дейността и създаване на необходимата оперативност при извършване на финансова оценка на проектите по всички схеми за държавна помощ, се премахва финансовата комисия. Предлага се финансовата оценка на проектите да бъде извършвана от служители от състава на Националния филмов център.
Съставите на Националната комисия за категоризация на филми се намаляват от 8 на 5 броя, а членовете от 7 на 5 за всеки състав.

По време на дискусията участие взеха народните представители Евгени Будинов, Нона Йотова, Тома Биков, Красимир Велчев, Велислава Кръстева, Тодор Байчев, Христиан Митев, Мария Цветкова и Анастас Попдимитров, които изразиха подкрепа за законопроекта и се обединиха около становището да бъде удължен срокът за предложения между първо и второ гласуване.

Отношение по законопроекта взеха Милко Лазаров от Съюза на българските филмови дейци, Божидар Илиев от Асоциацията на българските киносалони, Краси Ванков от Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти и Лъчезар Велинов от Асоциацията на българските анимационни продуценти, които ще изпратят свои становища до Комисията.”

Няма стенограма, няма други изказвания все още качени на сайта на парламента, когато се появят, ще ги видите ТУК.

Законопроектът

PDF формат RTF формат

Европейските медии в цифровото десетилетие: План за действие в подкрепа на възстановяването и трансформацията на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия прие План за действие в подкрепа на възстановяването и преобразуването на медийния и аудио-визуалния сектор.

Media Plan - News Media at a glance

Планът съсредоточен върху три области на дейност и десет конкретни действия:

Възстановяване

По силата на механизма за възстановяване и устойчивост във всеки национален план за възстановяване и устойчивост ще бъде предвидено минимално равнище от 20 % от разходите за цифрови технологии. За постигането на тази цел ще се вземат мерки за насърчаване на създаването и разпространението на цифрово съдържание, като например цифровите медии. Освен това планът за действие има за цел:

  • 1) Улесняване на достъпа до подкрепа от ЕС чрез специален инструмент за медийните дружества за намиране на всички съответни възможности за финансиране от ЕС. За тази цел ще се предоставят насоки за това как да се кандидатства за съответната подкрепа от ЕС в контекста на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., но също така и чрез национални планове за възстановяване и устойчивост;
  • 2) Насърчаване на инвестициите в аудио-визуалната индустрия чрез нова инициатива MEDIA INVEST, чиято цел е да мобилизира инвестиции в размер на 400 млн. евро в рамките на 7-годишен период;
  • 3) Стартиране на инициатива „NEWS“ за обединяване на действия и подкрепа за сектора на информационните медии. Инициативата включва пилотен инвестиционен проект NEWS с участието на фондации и други частни партньори, достъп до заеми, подкрепяни от гаранцията InvestEU, безвъзмездни средства, както и европейски форум на информационните медии с представители на сектора. Специално внимание ще се обърне на местните медии.

Трансформация

Планът за действие има за цел да подкрепи екологичната и цифровата трансформация на сектора:

  • 4) Стимулиране на европейските пространства за медийни данни за обмен на данни и иновации;
  • 5) Насърчаване на европейска индустриална коалиция за виртуална и разширена реалност, за да се помогне на медиите в ЕС да се възползват от тези многоизмерни технологии, и стартиране на медийна лаборатория за ВР за проекти за нови начини за разказване и взаимодействие;
  • 6) Улесняване на обсъжданията и действията за постигане на неутралност по отношение на климата от страна на индустрията до 2050 г.

Създаване и предоставяне на възможности

И накрая, гражданите и предприятията са в центъра на усилията, очертани в плана за действие, за да се създадат и предоставят повече възможности за европейските граждани. Тези действия включват:

  • 7) Започване на диалог с аудио-визуалната индустрия за подобряване на достъпа до и наличността на аудио-визуално съдържание в целия ЕС, за да се помогне на индустрията да се разрасне и да достигне до нови аудитории, а потребителите да се възползват от голямо разнообразие от съдържание;
  • 8) Насърчаване на европейските медийни таланти, включително чрез насърчаване на многообразието пред и зад камерата, както и чрез издирване и подкрепа за новосъздадените медии;
  • 9) Предоставяне на повече възможности на гражданите, включително чрез засилване на медийната грамотност и подкрепа за създаването на независимо алтернативно обединяване на новини;
  • 10) Засилване на сътрудничеството между регулаторните органи в рамките на Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA), за да се гарантира правилното функциониране на медийния пазар на ЕС.

ЕК подчертава връзката на този план с европейския план за действие за демокрация, който има за цел укрепване на свободата и плурализма на медиите в цяла Европа, с акцент върху защитата на журналистите – оповестен  също днес – и    с предстоящите предложения на Комисията относно законодателния акт за цифровите услуги и законодателния акт за цифровите пазари, които ще имат за цел модернизирането на правната рамка, приложима за цифровите услуги в ЕС.

План за действие за европейска демокрация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Европейската комисия представя своя План за действие за европейската демокрация, чиято цел е оправомощаване на гражданите и изграждане на по-устойчиви демокрации в целия ЕС.

Никога връзката между демокрация, информация и медии не е била по-ясна.

Планът съдържа мерки за насърчаване на свободни и честни избори, укрепване на свободата на медиите и борба с дезинформацията.

Очакват се и мерки във връзка с политическата реклама, които ще бъдат насочени към спонсорите на платено съдържание и каналите за производство и разпространение, включително онлайн платформи, рекламодатели и политически консултанти с цел изясняване на съответните им отговорности.

Европейската комисия също така ще препоръча мерки за справяне с проблема, свързан с безопасността на журналистите, и ще представи инициатива за тяхната защита от стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, станали известни като SLAPP, Strategic Lawsuits Against Public Participation.

Накрая, Комисията ще насочи усилията си за преразглеждане на действащия Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, като засили изискванията за онлайн платформите и въведе строг мониторинг и надзор.

Чета в Twitter:

https://platform.twitter.com/widgets.js

Надзорният съвет на Facebook започва работа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Надзорният съвет на Facebook – сформиран по-рано тази година и съставен от 20 независими професори по право, бивши политици и експерти по правата на човека обявява, че започва работа.

Преглеждат се публикации, които вече са свалени от , за да се определи дали са нарушили общностните стандарти. Става ясно, че при тях има повече от 20 000 съобщения, които са били премахнати, от които са избрани отделни случаи въз основа или на по-широкото им социално въздействие, или на тяхното значение за правилата на Facebook за това как компанията модерира съдържание онлайн.

Според Политико такива са напр. съобщения от Махатхир Мохамад, бившият лидер на Малайзия, който каза, че мюсюлманите имат право да убиват французи заради предишната колониална история на тази страна; съобщение, което популяризира теориите за конспирация COVID-19 пред голяма група във Facebook във Франция; съобщение срещу Азербайджан по повод войната с Армения, а също използването на цитат от Гьобелс, който анонимен потребител на Facebook публикува, за да критикува настоящата администрация на САЩ.

Окончателните решения вероятно ще дойдат през януари и ще представляват тест за това как може да работи такъв независим надзор.

Заедно с това започва работа и т.нар. Истински надзорен съвет (Real Oversight Board, по подобие на Real Donald Trump), който не е съставен от компанията, а от правни експерти и критици на Facebook. Те ще провеждат свои разследвания на съдържание във Facebook, което изглежда да нарушава правилата – например призив на бившия главен стратег на Тръмп Стив Банън за обезглавяване на водещия служител в областта на общественото здравеопазване в САЩ Антъни Фаучи и на Кристофър Рай, директор на ФБР. Facebook премахна публикацията, но не изтри профила на Банън. „Бизнес моделът на Facebook подкопава демокрацията, общественото здраве и неприкосновеността на личния живот“, казват от Истинския надзорен съвет.

https://platform.twitter.com/widgets.js

u

https://platform.twitter.com/widgets.js

Да се регламентира и онлайн присъствието на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Обединеното кралство се обсъжда бъдещето на новинарството, в частност и на новинарството в обществените медии.

Често се правят сравнения с БиБиСи, обикновено за да се посочат като недостижим образец. Те наистина са. Но ето нещо интересно: едно изказване на бившия миинстър на културата и цифровата икономика Ед Вейзи, сега член на парламентарната комисия за комуникации. Като подчертава значението на обсъждането на отношенията между платформи и издатели, по-нататък депутатът отбелязва значението на онлайн присъствието на обществените медии – тема, която в момента е актуална и тук в контекста на обсъждания ЗИД ЗРТ, засягащ финансирането на обществените медии.

Как се предлага да стане това в България? Като се промени философията на лицензирането. Това се предлага в проекта. Обществената мисия да се реализира, съответно да се финансира, независимо дали съдържанието е в услуга, която е предназначена за разпространение чрез радиочестотен спектър, или в друга услуга или дейност, необходима обаче за изпълнението на мисията. Така най-накрая обществените медии ще получават финансиране и за онлайн съдържание – което сега формално е извън тарифата на МС, предвиждаща средства “за час програма”.

В момента Офком не регулира онлайн присъствието на БиБиСи, казва Вейзи, а трябва. Точно тази задача решава (една от задачите, които решава) и въпросният ЗИД ЗРТ у нас. Вейзи се надява правителството и индустрията да обърнат внимание на препоръките в доклада на парламентарната комисия. Тук се очаква също институциите да придвижат този проект.

https://platform.twitter.com/widgets.js

Обединено кралство: Facebook ще плаща за новини

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисия на Камарата на лордовете в Обединеното кралство препоръча компаниите, които използват новинарско съдържание, да бъдат принудени да плащат за това.

Министърът на културата Оливър Даудън обяви, че ще бъде създадено ново “звено за цифрови пазари”, което да гарантира честна конкуренция между платформите. Новият орган ще управлява поведението на платформите, за да гарантира, че потребителите и търговските дружества няма да бъдат поставени в неравностойно положение от  технологични гиганти.

Доколкото става ясно от медиите, Facebook ще създаде специален раздел за новини  Facebook News, в който новините ще са от проверени източници.  Facebook News ще се управлява от специално наети служители по договор (сontractors, not employees), които ще решават какво да се включи в раздела.  Някои новинарски издания във Великобритания вече са проявили интерес –  The Economist, The Guardian, The Independent, London Evening Standard, Liverpool Echo, Manchester Evening News, The Mirror, The Scotsman, STV и The Yorkshire Post.   Присъединили са се и  Cosmopolitan, Wired, GQ, Glamour, Vogue и др.

Източник   The Guardian 

ЕС: План за действие в областта на интелектуалната собственост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 25 ноември 2020 ЕК прие съобщение COM(2020) 760 final “За максимално оползотворяване на потенциала за иновации на ЕС. План за действие в областта на интелектуалната собственост в подкрепа на възстановяването и устойчивостта на ЕС”. Някои извадки от текста:

През последните десетилетия беше постигнат значителен напредък в създаването на единен пазар за интелектуалната собственост, който донесе много ползи за икономиката на ЕС. Налице е набор от инструменти за предлагане на иновативни решения на обществото, но съществуват и много пропуски и слабости в начина, по който дружествата от ЕС защитават интелектуалната собственост.

Въз основа на информацията, предоставена от държавите членки и от заинтересованите страни, ЕК определя пет ключови приоритетни области, заедно с конкретни предложения за предприемане на действия с цел:

  • подобряване на системата за защита на ИС,
  • поощряване на използването и внедряването на ИС, особено от МСП,
  • улесняване на достъпа до нематериални активи и споделянето им, като същевременно се гарантира справедлива възвръщаемост на инвестициите,
  • осигуряване на по-добро правоприлагане в областта на ИС, и
  • насърчаване на еднаквите условия на конкуренция в световен мащаб.

В интернет възникнаха нови форми на нарушаване на правата като например незаконна телевизия през интернет протокол (IPTV) и други форми на незаконен (пряк) стрийминг. Те пораждат особени предизвикателства за производството, творческата и културната индустрии, както и за сектора на спорта.

ЕК вече обяви, че до края на годината отговорностите на онлайн платформите ще бъдат изяснени и увеличени с помощта на нови правила, чрез които ще се премахнат възпиращите фактори за доброволни действия от страна на онлайн платформите за борба с незаконното съдържание (стоки или услуги), за което предлагат посреднически услуги. Предстоящото предложение за законодателен пакет в областта на цифровите услуги ще има за цел да хармонизира набор от специфични, обвързващи и пропорционални задължения за цифровите услуги, чието спазване ще бъде осигурено чрез подобрена рамка за наблюдение.

Това е –   а за повече ще изчакаме до 9 декември – за да видим този въпросен законодателен пакет.