Tag Archives: Media Law

План в отговор на Доклада на Европейската комисия относно върховенството на правото

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Решение № 806 от 6 ноември 2020 г. Министерският съвет е приел План за изпълнение на мерки в отговор на препоръките и посочените предизвикателства, съдържащи се в Доклада на Европейската комисия от 30 септември 2020 г. относно върховенството на правото за 2020 г.

При необходимост от нови мерки или изменение на текущите заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи и министърът на правосъдието ще предприемат действия за допълване или актуализиране на Плана. 

Планът обхваща мерки по четирите стълба на доклада на Комисията – правосъдни системи, уредба (правна рамка) за борба с корупцията, медиен плурализъм и свобода на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване.

Мерките по т.нар. трети стълб – Медиен плурализъм – според Приложение 1:

III.Медиен плурализъм

Предизвикателства/ Препоръки    Мерки    Срок  Отговорна институция

 Финансова зависимост и недостиг на ресурси в Съвета за електронни медии

 1 В бюджетна прогноза за периода 2021 г. —2023 г.е предвидено увеличение с 10% на средствата за персонал, в проектобюджета на СЕМ са планирани допълнителни разходи за персонал за укрепване на административния капацитет на СЕМ с 6 щатни бройки и за изплащане на дължими обезщетения на персонала. С цел създаване на условия за изпълнението на определените със Закона за радиото и телевизията правомощия на СЕМ, са предвидени допълнителни разходи за издръжка в размер на 200.0 хил. лв., както и допълнителни капиталови разходи в размер на 650.0 хил. лв. за придобиване на система за мониторинг на медийно съдържание и осигуряване на сигурността на информационните системи.г.

  • Министерство на финансите във  връзка с разработването на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2021
  • СЕМ –изпълнение на мярката след влизане в сила на ЗДБРБ за 2021 г.

Недостатъчна прозрачност на собствеността на медии и финансирането им

  1. Подобряване на медийната среда в България -в проекта на детайлизирана стратегия по Приоритет 10 „Институционална рамка“ в Националната програма за развитие България 2030 е включена темата за медийния плурализъм. Разработване на план за действие с мерки заподобряване на медийния плурализъм след «поставяне на масата» на всички теми и проблеми, посочени в международните стандарти и доклади, базиран и на широки обществени консултации със заинтересованите страни и техните съсловни организации, включително чрез привличане на академичната общност и признати експерти в съответната област по отношение на следните въпроси:

2.1. Засилване на прозрачността в изразходването на публични средства за комуникационни инструменти („държавна реклама“)

  • В срок до 2 години Заместник министър-председател

2.2. Мерки за защита на журналистите от посегателства, тормоз и намеса. Повишена прозрачност и отчетност на разследванията в подобни случаи

  • В срок до 2 години Министерство на културата Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи Прокуратурата на Република България

2.3. Осигуряване на пазарно-базирано разпространение на печатните медии

  • В срок до 2 години МТИТС

2.4. Мерки, свързани с прозрачността на собствеността върху медии. Засилване на контрола за деклариране на собственост.

  • В срок до 2 години Министерство на културата

2.5. Организация и финансиране на обществените електронни медии

  • В срок до 2 години Министерство на културата Министерство на финансите

2.6. Подобряване на достъпа до обществена информация за нуждите на медиите

  • В срок до 2 години Министерство на културата Администрация на Министерския съвет

2.7. Повишаване на капацитета на институцията, отговаряща за медийната среда.

Определяне на състава на институцията чрез прилагане на най-високи стандарти, осигуряващи необвързаност, безпристрастност и професионализъм

  • В срок до 2 години Министерство на културата

Целият план на български и английски език заедно с мерките в Приложение:

Докладът на ЕК, в отговор на който се приема този План

Директива за аудиовизуалните медийни услуги: процедура за нарушение срещу България и още 23 държави

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Европейската комисия е открила процедури за нарушение срещу 23 държави от ЕС  и Обединеното кралство, тъй като не са приели новите правила в третата ревизия на медийната директива. Тези нови правила на ЕС имат за цел да създадат регулаторна рамка на медийните услуги в цифровото време.

Крайният срок за транспониране на ревизираната директива за аудиовизуалните медийни услуги в националното законодателство беше 19 септември 2020 г. Според ЕК  само Дания, Унгария, Холандия и Швеция са нотифицирали националните си мерки, с които въвеждат напълно директива (ЕС) 2018/1808.

Няма как  – по съображения за пълнота – да не се отбележи, че  въвеждането на директивата зависи от издаването на указания от  ЕК в две особено сложни зони, а указанията бяха издадени през юли 2020 – два месеца преди изтичане на 21-месечния срок  – когато законопроектите е трябвало по общата логика вече да са минали през правителствата и да са в националните парламенти.

Това са фактите за сроковете.

САЩ: шефът на Агенцията за киберсигурност уволнен с туит

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Доналд Тръмп е уволнил с туит Крис Кребс, един от най-висшите държавни служители в киберсигурността. Причината е отношението на Кребс към дезинформацията за изборите, голяма част от която идваше от самия Белия дом.

Тръмп беше назначил Кребс за директор на Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата (Cybersecurity and Infrastructure Security Agency, CISA) през 2017 г. CISA е натоварена със защитата на американската критична инфраструктура, обширна област, варираща от изборна технология до производство на ваксини и информационна сигурност на правителствени системи. Много от най-чувствителните мрежи на САЩ попадат в обхвата на CISA. Бъдещата роля на CISA ще бъде ключова, тъй като правителството се опитва да подреди стратегията си във все по-сложно киберпространство.

CISA е в много силна позиция, казва Сузана Сполдинг, чието име се носи като потенциален секретар по вътрешната сигурност в администрацията на Байдън. С наближаването на президентството на Байдън членовете на двете партии се надяват на по-голям бюджет за агенцията. Мандатът на CISA включва управление на проблеми с киберсигурността, но също така защита срещу други видове заплахи, като тероризъм u климатични бедствия.

Източник: MIT Technology Review

Конституционен съд: Решение 15/2020 за достъпа до трафични данни по време на пандемия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Група народни представители внасят в Конституционния съд искане с предмет установяване на противоконституционност на чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251 в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал. 4 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения и на свързания с тях § 51 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
 
Става въпрос за допускането на достъп до трафични данни по време на пандемия без предварителен съдебен контрол от страна на широк кръг лица – със Закона за извънредното положение, а след това за постоянно.
 
 
Днес стана известно решението – Решение №15/2020 по дело №4/2020.
 
С 10 на 2 гласа (Павлина Панова, Анастас Анастасов) КС реши:
Обявява за противоконституционни чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал.  5 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 69 от 4.08.2020 г.) и § 51 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 98 от 17.11.2020 г.
 
Решение №15/  17.11.2020 г.  Решението следва българската конституционна практика и практиката на Съда на  ЕС.
 
Имах възможност да представя правно мнение.  Поддържам тезата за противоконституционност –
 
Правото на личен живот не е привилегия само когато времената са добри. Във всяка криза намесата трябва да бъде пропорционална и строго необходима, т.е най-слабата възможна за достигане на обществено необходимото. Нямам убеждение, че това е българският случай на задържане и достъп до трафични данни за целите на противодействие на пандемията.
 
Съдиите  Анастас Анастасов, Павлина Панова  са подписали решението с особено мнение.

EBU: доклад 2020 за финансирането на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Всяка година Европейският съюз за радио и телевизия изготвя и предоставя на гражданите (и в пълен вариант – на членовете си) информация за финансирането на обществените медии.

Днес излезе информацията за 2020 г.

Трябва да се уточни, че в някои държави така наречените такси от аудиторията имат характера на данъчно вземане, защото се дължат без оглед на това дали лицето ползва съответната услуга на обществената медия.

Средно за ЕС размерът на годишната такса за радио и телевизия е – както се вижда от втората графика – 135 евро.

IMG_2894

IMG_2895

ЕП: Европейските ценности са валидни и по време на извънредна обществена ситуация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на Европейския парламент относно резолюцията на ЕП за защитата на европейските ценности, включително правата на гражданите и уязвимите групи, по време на пандемия.

Парламентът прие резолюция, в която се прави преглед на състоянието на европейските демократични ценности в контекста на националните мерки за справяне с пандемията от COVID-19. Парламентът предупреждава за опасността от „злоупотреба с власт“ и призовава Комисията да засили усилията си, като предприеме правни действия, когато това е необходимо.

По време на дебата в четвъртък с комисаря по правосъдието Дидие Рейндерс почти всички оратори изразиха загриженост относно правата на гражданите и уязвимите групи в редица държави от ЕС, в които са предприети извънредни мерки.

В резолюцията Парламентът посочва, че извънредните мерки представляват „риск от злоупотреба с власт“ и подчертава, че те трябва да бъдат необходими, пропорционални и временни, когато засягат демокрацията, принципите на правовата държава и основните права. Националните правителства следва да „не злоупотребяват с извънредните правомощия, за да приемат законодателство, което не е свързано с извънредната здравна ситуация породена от COVID-19“.

Освен това евродепутатите призовават страните на ЕС да

  • прекратят тяхното „извънредно положение“, или поне ясно да определят делегирането на правомощия на техните ръководители;
  • гарантират подходящ парламентарен и съдебен контрол;
  • се въздържат от необосновано ограничаване на свободата на събранията или забраняване на демонстрации,
  • се въздържат от приемане на мерки, които биха оказали сериозно въздействие върху основните права, като например сексуалните и репродуктивни права на жените (като фактическата забрана на правото на аборт в някои държави членки) в момент, в който опасенията свързани с общественото здраве, не позволяват надлежен демократичен дебат и безопасен протест;
  • отстояват правото на свободни и честни избори, особено във връзка с промените в изборното законодателство;
  • гарантират равни права за лицата, които се кандидатират на избори и водят кампании, както и да обмислят алтернативни форми на гласуване
  • проявяват максимална сдържаност при ограничаването на свободата на движение, особено във връзка с правото на семеен живот;
  • гарантират правото на образование, като осигурят достъп до обучение;
  • гарантират достъп до процедури за предоставяне на убежище въпреки пандемията и незабавно евакуират лагерите на гръцките острови и преместят лицата търсещи убежище в други държави членки; както и
  • намерят решения за защита на правата на обвиняемите чрез технологии или съдебно сътрудничество, и защитават правата на затворниците

Парламентът също настоятелно призовава Комисията да извърши оценка на мерките от „първата вълна“, в допълнение към първоначалните коментари в първия си годишен доклад относно върховенството на закона, и да обмисли правни действия за защита на основните ценности на ЕС, когато това е необходимо.

*

Туитър: Официалните източници казват друго

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

https://platform.twitter.com/widgets.js

https://platform.twitter.com/widgets.js

Ню Йорк Таймс:

Between Election Day and Friday afternoon, Twitter labeled about 34 percent of Mr. Trump’s tweets and retweets. “Twitter is out of control, made possible through the government gift of Section 230!” Mr. Trump tweeted last week, referring to a law that grants some legal protections to social media companies.

Джoни Деп v News Group Newspapers

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Джони Кристофър Деп се жени през 2015 за Амбър Хърд, през 2016 се развежда.

През 2018 Деп завежда дело за клевета срещу британски таблоид (The Sun с издател NGN) за публикации –  както Деп казва – “с намерение да сложат край на кариерата му”. В тях се твърди приблизително следното (според съдебното решение): 

Деп е виновен  за сериозно домашно насилие срещу тогавашната му съпруга, причиняващо значителни наранявания и водещо до страх за живота й, за което   е бил принуден да плати не по-малко от 5 милиона британски лири  и  други мерки –  и поради тази причина не е годен да работи във филмовата индустрия.

През 2018 Амбър Хърд  пише статия във Вашингтон Пост със заглавие „Изказах се срещу сексуалното насилие – и се изправих пред гнева на нашата култура. Това трябва да се промени.” По този повод през 2019 г.  Деп завежда второ дело за клевета във  Феърфакс, Вирджиния, САЩ.  Този съдебен процес продължава. 

Защитата избира да докаже, че твърденията в публикациите са истина. БиБиСи описва възможните подходи за защита при клевета в Обединеното кралство. По време на процеса се обсъждат 14 инцидента или, в някои случаи, поредици от инциденти.

Решението:

[… ] по-голямата част от предполагаемите нападения на г-н Деп срещу г-жа Хърд  са доказани. Самият г-н Деп е заявявал “тя си проси тотално унижение и ще го получи”.

Искът се отхвърля.  [… ] подсъдимите показаха, че онова, което са публикували, е по същество вярно. Стигнах до тези заключения, след като разгледах подробно 14-те инцидента,  както и всеобхватните съображения, които ищецът представи. 

Процесът в САЩ ще продължи през 2021 г.

update | Джони Деп в Инстаграм:

Instagram_photo_by_Johnny_Depp_•_Nov_6,_2020_at_6_15_PM_-_2020-11-07_12.47.25

Свободата на изразяване или за необходимостта от ценностни избори

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министър-председателят се е произнесъл по повод проблемите между Франция и Турция, породили се от различното разбиране на пределите на свободата на изразяване. След убийството на учителя Пати и реакцията на Франция Ердоган казва:

“Франция действително е част от нацизма. Човекът, който ръководи Франция и който се нуждае от психиатрично лечение, започна да насърчава атаките срещу мюсюлманите”

И в тази ситуация   – Не си създавайте излишни проблеми, съветва Борисов.

Големите лидери са големи лидери, защото обсъждат големи проблеми. Не си създавайте излишни такива в трудното време, в което живеем. Търсете диалога, а не конфронтацията. Франция и Emmanuel Macron са били и ще продължат да бъдат стълб на европейското семейство. Това заявих пред моя приятел президента Макрон по време на Европейския съвет в Брюксел, това съм казал и на президента Recep Tayyip Erdoğan. И пред двамата дадох за пример европейска България, която продължава да е пример в отношенията със съседна Турция. Диалогът и уважението са пътят към стабилност и разбирателство в сложни времена като днешните.

Путин / Тръмп, Ердоган / Макрон, Русия / ЕС –  или ако става дума за медии – “две групи олигарси”, “двамата братя”:  нашият министър-председател   не обича да прави ценностни избори. 

Ако човек не знае, че България е Европейски съюз, по тези изказвания (Не си създавайте излишни проблеми) няма и да познае.

За сравнение  реакцията на официална Германия:  

Ние сме солидарни с Франция както по отношение на личните атаки на президента Ердоган срещу президента Макрон, които смятам за нова ескалация и които са абсолютно неприемливи, така и по отношение на борбата срещу ислямистките екстремисти, особено след ужасяващата терористична атака (убийството на френския учител), изтъкна външният министър Маас.

Реакции в социалните мрежи

За Би Ай Ти от първо лице

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интервю на Илия Вълков с Павел Вълнев – какво отговаря бившият собственик на БиАйТи на въпроса за съдбата на телевизията:

Г-н Вълнев, каква е истината за телевизия Би Ай Ти? Защо я продадохте и кой я купи? 

Кой я купи – само мога да спекулирам, имам предположение, че са същите, които и в момента управляват. Но наистина само мога да спекулирам, защото никога не съм преговарял с такива. Хората, с които водих преговорите, не са политици – единият е Мирослав Янов, който по документи е собственик, а консултант по сделката беше Красимир Гергов. А защо я продадохме – защото това си беше бизнес проект. Би Ай Ти не е била медия на политическа партия, нито опозиционна телевизия на някого, нито проправителствена телевизия, нито пък корпоративна – известно е, че нямам бизнес в България. 

Исках независима медия. Направихме един добър продукт. В началото си мислех, че ни липсва достатъчно гледаемост и затова нямаме реклама. После реших, че нямаме достатъчно покритие и това също пречи. В един момент имахме и добър продукт, и добро представяне като гледаемост, близо 90 процента покритие. Тогава разбрах, че въпреки всичко няма да вземем реклама. Пробвахме и други неща – ходихме в „Америка за България“ и то с добър проект, те казаха: „Парите за тази година са свършили“. Аз не съм от тези, дето се молят. От държавата не съм търсил помощ – не искахме да се обвързваме с нея и да станем като други подчинени медии. От бизнеса не можахме да получим подкрепа. На този пазар има две групи, които реално контролират пазара – това са bTV Медия Груп и Нова Броудкастинг. Пробвахме да разчупим този монопол. 

Стигнах до идеята, че или аз трябва да купя още медии, или трябва да продам моята. Исках да купя bTV, Ралица Василева беше ангажирана с този мой опит. Официално ми отговориха, че bTV не се продава отделно, а се търси нов собственик на цяла група телевизии в Европа. 

Пробвах много варианти, не съм искал да продавам телевизията веднага. Докато продажбата остана единствен вариант, защото не беше нормално да продължавам само със свои лични средства да издържам скъпа медия и да виждам как не става така, както е навсякъде по света. Да, в този бизнес проект бях сам, никой не ми е помагал, сам съм си взимал решенията. Ако имаше още две-три свободни телевизии от нашия калибър и ако се бяхме обединили за реклама, можеше и да стане нещо. Като инвеститор трябваше да си върна парите. Така се наложи да продам Би Ай Ти. 

До последния ден, в който телевизията беше под мой контрол, нямаше цензура и натиск за нищо. Сега, като се замислям на кого е пречила телевизията… Не вярвам да е пречила на ГЕРБ, ако не се броят отношенията между Сашо Диков и Борисов, заради които, предполагам, той не е давал интервю за нас, но пък другите от ГЕРБ идваха редовно. Останалите партии – също. 

Но има една партия, която никога не е стъпвала в студиото и дори кандидат-президента си не пусна да представим в специалните формати. Това е ДПС. Можем да тръгнем оттам и да търсим на кого е пречила телевизията. И то толкова е пречила, че я затвориха безжалостно. Да закриеш такава разпознаваема медия с високо доверие, която технически беше по-напред дори от CNN, е нонсенс. Да направиш постоянна презокеанска връзка между два континента без техническо забавяне на звук и картина – това си беше постижение. Това беше телевизията на 10-милионна България и свободните хора я имаха за своя медия.

В последното си открито писмо помолих новите собственици да запазят свободата на журналистите от Би Ай Ти. В деня, в който видях, че са спрели новините и всички актуални предавания, ми стана ясно, че това няма да се случи. Въпреки обещанията и публичните изявления, че ще се прави интерактивна телевизия, че ще запазят журналистите и свободата им. Както винаги, в България нещата не са такива, каквито изглеждат. Но се гордея с друго – тази телевизия откри и разви толкова добри професионалисти, че в момента ги виждам по много други медии, където продължават да са независими.

А какво стана с архива на телевизията? Защо изчезна?

И за мен е много учудващо, че архивът не е достъпен, а той съдържаше в картини и звук много важна част от историята на България. Да се надяваме, че не е „изгорен“ на средновековна клада. Това, което е под мой контрол в Чикаго, е непокътнато.

Прочетете цялото интервю на Илия Вълков в Клуб Зет.