Tag Archives: Media Law

ЕС представя план за действие 2020 за борба с дезинформацията в Европа и извън нея

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕС  засилва действията си за борба с дезинформацията.

Документите

JOIN(2020) 8 final Справяне с дезинформацията на COVID-19:  фактите

 

Контекст

Европейската комисия и върховният представител предлагат конкретни мерки за справяне с дезинформацията, включително създаване на система за бързо предупреждение, както и стриктен контрол върху прилагането на кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, подписан от онлайн платформите. Планът за действие също така предвижда увеличаване на ресурсите, които се отделят за тази цел.

Планът е насочен към четири основни области, които са важни с оглед на повишаването на способностите на ЕС в тази сфера и засилването на сътрудничеството между държавите членки и Съюза:

  • Подобряване на откриването: оперативните групи за стратегическа комуникация и Звеното на ЕС за синтез на информацията за хибридните заплахи към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), както и делегациите на ЕС в съседните на Съюза страни, ще бъдат подсилени значително с допълнителен специализиран персонал и инструменти за анализ на данни. Очаква се бюджетът на ЕСВД за стратегическа комуникация в отговор на дезинформацията и за повишаване на осведомеността за нейното отрицателно въздействие да бъде увеличен повече от два пъти — от 1,9 млн. евро през 2018 г. до 5 млн. евро през 2019 г. Държавите от ЕС трябва да допълват тези мерки, като подобряват своите собствени средства за борба с дезинформацията.
  • Координирана реакция: ще бъде създадена специална система за бързо предупреждение с участието на институциите на ЕС и държавите членки. Чрез нея ще се улеснява обменът на данни и оценки за дезинформационни кампании и ще се изпращат сигнали за заплахи от дезинформация в реално време. Институциите на ЕС и държавите членки също така ще насочат вниманието си към проактивно и обективно информиране за ценностите и политиките на Съюза.
  • Онлайн платформите и индустрията: подписалите кодекса за поведение трябва бързо и ефективно да изпълнят ангажиментите, поети в неговите рамки, като насочат вниманието си към неотложните действия във връзка с европейските избори през 2019 г. Това включва по-специално гарантиране на прозрачността на политическата реклама, повишаване на усилията за закриване на активни фалшиви профили, маркиране на всички взаимодействия, в които не участват хора (съобщения, разпространявани автоматично от ботове), сътрудничество с проверителите на факти и научните изследователи за откриване на дезинформационни кампании, както и даване на по-голяма видимост и разпространяване на проверената информация. Комисията, подпомагана от Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги, ще наблюдава внимателно и постоянно изпълнението на ангажиментите.
  • Повишаване на осведомеността и оправомощаване на гражданите: в допълнение към провеждането на целенасочени кампании, институциите на ЕС и държавите членки ще насърчават медийната грамотност чрез специални програми. Ще бъде предоставена подкрепа на националните мултидисциплинарни екипи от независими проверители на факти и изследователи, за да откриват и разобличават дезинформационни кампании в социалните мрежи.

Комисията също така представи доклад относно напредъка, постигнат в борбата с дезинформацията онлайн след  съобщението на ЕК от  април 2018 г.

Прессъобщението и съпътстващите документи

КЗК се самосезира за нарушение на БТВ по сигнал на Нова

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В  Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)  е постъпил сигнал от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД (НОВА ТВ), в който се съдържат твърдения за извършени нарушения от страна на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД (БТВ) на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), включително и нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК.

Твърденията в сигнала се основават на публичнодостъпна информация от сайта на ИА „Блиц“ ЕООД – материал от 18.05.2020 г. относно договор, сключен между БТВ и Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ (ДП БСТ) с приложени извадки от договора от 2016 г. за предоставяне на програмно време за излъчване и осигуряване на телевизионно предаване „Спорт тото“. Според сигнала се постига непазарно предимство на БТВ по отношение  на другите конкуренти, включително и на НОВА ТВ като основен конкурент на БТВ.

Накратко: КЗК се самосезира по сигнал от Нова по информация от Блиц.

Какво се твърди: нарушаване  на законоустановеното ограничение на времетраенето на телевизионна реклама на час : твърди се, че БТВ включва в програмата си  скрити търговски съобщения, предоставяйки срещу възнаграждение програмното си време.

Контекстът, в който става това

Мрежа от пропагандни машини

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Васил Божков влиза в историята на българските медии. И досега е заслужавал да бъде в историята, но – както обикновено става – развалянето на отношенията води до разкриване на факти, за които  предполагаме, но трудно се доказват. Финансирането на Нова телевизия  се основава на рекламен  договор за  10 години по 20 милиона лева без ДДС.  Срещу пълен съпорт на хазартната дейност на Божков.

Държавата на Борисов присъства в картинката два пъти:

  • първо, при придобиването на медийната група от Домусчиеви – а не от кандидата Келнер;
  • второ, при осигуряването на финансиране.

Борисов казва, че няма медии, но държавата на Борисов превръща медиите в пропагандни машини. Какво се вижда от сагата с Божков: държавата на Борисов  иска от едрия бизнес да издържа пропагандата и футбола, а срещу това осигурява чадър.

Не случайно Васил Божков казва за футболния  Левски – “от когото съм го взел, на него го връщам”. Е, може да има някакви други имена отпред. Същото е с медиите. Може да има някакви други имена отпред.

Кипи дейност, изменят се закони, закон на Пеевски осигурява прозрачност на собствеността, създават се регистри  –  в които    ще се описват назначените медийни бизнесмени – но  става ли по-ясно какви са механизмите на контрол?

В България има   мрежа от пропагандни машини. Как да се различава ТВ7 от Канал3 от Нова – все Мая Костадинова е отсреща.  За съжаление и БНТ отразява събитията като елемент от мрежата.

Малкото останали реални медии се нуждаят от  подкрепа – и ето защо: медиите формират обществените дебати  за важните неща:

 

Редакционна политика и редакционна отговорност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В рубриката си за мнения и коментари (Op-Ed) Ню Йорк Таймс публикува  статия  на  сенатора Том Котън, републиканец от Арканзас и близък съюзник на президента Тръмп, под провокативното заглавие „Изпрати войските“.

Възмущението от статията идва и отвън, и от  нюзрума на Ню Йорк Таймс. Много служители  възразяват срещу  статията, мнозина използват  един и същи туит : “Running this puts Black @nytimes staff in danger.”

Ръководството отговаря колебливо, появява се статия Защо публикувахме Том Котън?, обясняваща публикацията с  ангажимент към читателите  да се предоставят дебатите  “по важни въпроси като този”.  Независимостта на The New York Times изисква да не се  публикуват само възгледи, с които са се съгласили редакторите – и основна цел е не да ви кажа какво да мислите, а да ви помогна да формирате мнение, пише Джеймс Бенет –  редакторът, отговорен за тази рубрика.

Има притеснения, че легитимирахме  Котън, продължава Бенет. Наистина той има и други полета на изява,  но ние му дадохме още едно. Можехме да съпроводим статията му с коментар, да предоставим контекст.  Разбира се, от съществено значение за ценността на нашата работа е, че оставяме всеки отделен глас да звучи самостоятелно. Но особено в този период на страх за бъдещето на страната – особено в този момент, когато толкова много хора се чувстват толкова уязвими – читателят може да се почувства предаден.

И това ни води до ново притеснение – че застрашихме колегите си и по-специално нашите афро-американски колеги, публикувайки Op-Ed на Cotton. Но за мен откритото обсъждане на влиятелни идеи, вместо да ги пускаме безпроблемно, е много по-вероятно да помогне на обществото да намери правилните отговори, се казва в статията на Джеймс Бенет. 

Паралелно беше публикувана и статията, в която Мишел Голдбърг, член на редколегията, нарича публикувания материал на сенатора Котън фашизъм.

Джеймс Бенет вече не работи в Ню Йорк Таймс.  Разделяме се с журналист с невероятен талант, се казва в съобщението на издателя за оставката на Бенет.

А статията на Котън е съпроводена с редакционна бележка:

След публикуването си това есе  срещна силна критика от много читатели (и от много колеги), което накара редакторите да прегледат текста и процеса на редактиране. Въз основа на този преглед ние заключихме, че есето не отговаря на нашите стандарти и не би трябвало да бъде публикувано.

Основните аргументи, изтъкнати от сенатор Котън, колкото и неприемливи да ги намерят много хора, представляват важна част от настоящите дебати. Но като се има предвид важността на  темата, влиятелната позиция на сенатора и тежестта на стъпките, които той предлага, есето трябва да бъде подложено на най-високото ниво на контрол. Вместо това процесът на редактиране беше прибързан и погрешен, а отговорните  редактори не бяха достатъчно ангажирани.   […] Редакторите трябваше да потърсят допълнително потвърждение на тези твърдения или да ги премахнат.  […]
И накрая, не успяхме да предложим подходящ   контекст – нито в текста, нито в представянето му – който би могъл да помогне на читателите да поставят възгледите на сенатор Котън в по-широка рамка на дебатите.

Към въпроса за плурализма на гледните точки.

ЕСПЧ: разграничаване на оценка от твърдение за факт

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото ATV ZRT v. Hungary по чл.10 Конвенцията, свобода на изразяване.

 Фактите

Жалбоподател е собственикът на телевизионния канал ATV със седалище в Будапеща. Депутатът от партия   Jobbik   заявява в парламента:  „време е … за оценка колко души от  еврейски произход, особено членове на парламента и правителството,  представляват риск за националната сигурност … ”. ATV заявява, че предстои демонстрация срещу твърденията на крайната десница в парламента.

Медийният регулатор констатира нарушение на медийния закон заради израза “крайната десница”.   Според  регулатора това е оценка, а оценката по време на новини   е   забранена от закона, за да се гарантира, че обществеността получава безпристрастни новини и политическа информация.
Спорът с ATV стига до Конституционния съд, според който правото е на страната на регулатора –

Раздел 12 от Закона за медиите регламентира връзката между медиите и новините, мненията и оценъчните обяснения, които излъчват, с цел балансирано  отразяване на събитията. Съгласно тази разпоредба  в новини и политически информационни програми  журналистите не могат да добавят мнение или оценъчно обяснение към политическите новини. Всяко мнение или оценъчно обяснение, добавено към новините, предоставени в програмата, трябва да бъде направено във форма, която я отличава от самата новина, посочва нейната същност като такава и идентифицира нейния автор.

Следователно  изразяването на мнения е възможно, но обществеността трябва да бъде информирана, че изразът е мнение и за неговия автор и трябва да се разграничава от самите новини.

Решението

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:

а) осъществена е намеса в свободата на изразяване,

б)  намесата преследва законна цел –  безпристрастно отразяване на събитията.

б) дали намесата е необходима в демократичното общество?

Медиите имат задължение да разпространяват информация и идеи по теми от обществен интерес и обществеността  има право да ги получава (38). В центъра на обсъждането е преценката дали   терминът „крайна десница“ е констатация на факти или е оценка/мнение. С оглед на липсата на определение в законодателството  от националните съдилища се изисква  да гарантират, че става дума за изрази, които биха могли да разстроят балансираното отразяване по въпроси от обществен интерес. (46) Конституционният съд констатира, че общественото мнение може да бъде повлияно от използването на термина крайна десница, без да каже обаче дали   в конкретния случай  това използване  е в състояние да наруши балансираното представяне на въпрос от обществен интерес.

Според Конституционния съд  твърдението може да бъде класифицирано като изявление за факт, ако то се приема без съмнение в обществото.  Крайна десница не е такъв термин, следователно е оценка.

Същевременно във финансовата декларация на  Jobbik партията се самоопределя  като радикална дясна партия. 

ЕСПЧ приема, че  при наличие на разнопосочни  подходи за разграничаване на факти от мнения дружеството ATV не е могло да предвиди, че  „крайна десница“ е оценка. Нито е могло да  предвиди, че забраната за използването на понятието в новини   ще е необходима, за да се защити безпристрастното отразяване на политическите събития. Следователно налице е непропорционална намеса в  свободата на изразяване на телевизията. Намесата не е „необходима в демократичното общество“ по смисъла на чл. 10 ЕКПЧ.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Анализатори посочват, че ЕСПЧ е пропуснал възможността да се произнесе  по-генерално по унгарския медиен закон – стъпка в тази посока е мнението на съдията De Albuquerque (вж и мнението му в Baka v Hungary:

Законът следва да бъде преформулиран. Необходимо е  доверие в редакционния избор и автономията на журналистите,  съответно да се ограничи  държавата да диктува  параметрите на новините. Постигането на безпристрастност в  новините  е въпрос на качество, което трябва да се предостави  на журналистите в рамките на редакционната им независимост .

Войната на думи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Twitter деактивира видеоклип от екипа на кампанията на Доналд Тръмп. В клипа се вижда как президентът  отдава почит на Джордж Флойд. Деактивирането се основава на  факта, че клипът е обект на жалба за авторски права.
 
В отговор на премахването на видеоклипа, екипът на Тръмп обвинява  компанията и лично Джак Дорси, че цензурира „обединяващо послание от президента Тръмп“.

Четиирминутният крип е деактивиран от Twitter, а Facebook u Instagram са изтрили постинги с клипа заради снимки на Джордж Флойд и на участници в протеста, според Ройтерс.  Медии твърдят, че това не е прецедент и че друго видео, публикувано от Тръмп,  вече е сваляно през 2019.

Така за десетина дни  Twitter

  • етикетира туит на Тръмп,
  • скри туит на Тръмп,
  •  премахва съдържание, свързано с Тръмп,

а Facebook обяви, че променя политиката си, за да може по-гъвкаво да реагира в такива случаи.

Войната на думи 1

DSA: позиция на ERGA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия скоро ще надгради правилата на Европейския съюз за цифрови платформи, услуги и продукти чрез новия Digital Services Act („DSA“ или „пакет DSA“).

Очаква се DSA да засегне защитата на европейските граждани и техните права, не на последно място и правото на свобода на изразяване. DSA е възможност за размисъл върху начина, по който онлайн съдържанието се предоставя на аудиторията и ефектите от това.

В ERGA (Европейската група на националните медийни регулатори) участват  представители на регулаторите на медийно съдържание  в ЕС. Те по дефиниция

играят важна  роля за отстояване на ценностите на медийното регулиране в съответствие с Директивата за аудиовизуалните медийни услуги,  в частност свобода на изразяване, насърчаване на културното многообразие и плурализъм, поддържане и засилване на демократичния дискурс и защита на аудиторията.

Това е работата на медийния регулатор.

ERGA е изработила позиция по отношение на  DSA като част от текущата работа на ERGA по прилагането на стандартите за съдържание на ЕС онлайн.

Това е резюме от началото  на позицията на ERGA. България по силата на  членството си в ЕС участва в ERGA, както и по-рано – от самото създаване на медийното  регулиране у нас – в платформата на медийните регулатори EPRA. 

Участието на България  не е лична заслуга на членовете на регулатора, но е лична отговорност.   Участието на България в ERGA u EPRA  се очаква да допринася за европеизирането на българското медийно регулиране.

Европеизиране означава, освен другото, стандартите на EС  да се прилагат, а правната информираност за тях да расте,  стандартите да се познават и възприемат от медиите и аудиторията.  СЕМ се очаква да допринася за  правната информираност, за гласност на стандартите, за – виж по-горе цитата – “поддържане и засилване на демократичния дискурс”.  Включително да допринася за публичност на  дебатите, свързани с DSA.  СЕМ е този, който ще трябва “да  отстоява европейските  ценности в медийното регулиране”, съгласно цитираната позиция.

Ето и  самата позиция, тя е публична и може да се чете и обсъжда.

 

Кой ще определя кои новини са фалшиви

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интервю за Дойче веле

Говоря за новия законопроект на ВМРО за фалшивите новини,  този път опакован като закон за защита на личните данни – но не съвсем

Кой ще определя кои новини са фалшиви

Политиците обичайно предлагат институция да определя кое твърдение е вярно. Например президентът Тръмп предлага министърът на правосъдието да оцени определени платформи като източник на дезинформация, а средствата за реклама от държавните агенции да зависят от тази оценка. Работа ли е на изпълнителната власт да прави подобна оценка? Това очевидно ще е предмет на дебати, които предстоят в САЩ. Ако се върнем към България – работа ли е на Комисията за лични данни да прави подобна оценка? Отговорът изглежда очевиден.

Зукърбърг за политиката на модериране

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

VOX пише за изтекло аудио от видеосреща със служители на Facebook.   На срещата Марк Зукерберг е потвърдил решението Facebook да допусне съобщението на Тръмп, което Twitter скри, и е обяснил как е било взето, включително колко афро-американци (ли е правилно да се казва) са участвали във вземането на решението – един.

Зукърбърг обещава прозрачност на процеса на вземане на решения за модериране на спорни публикации.

Казва още, че компанията обмисля да добави етикети към публикациите на световните лидери, които подбуждат към насилие, вместо просто да ги остави или да ги свали. Според Зукърбърг –  тъй като е възможен “продължителен период на граждански вълнения”, компанията може да преразгледа политиката си относно това какъв вид съобщения правителствените лидери могат да направят относно   насилие от страна на държавата  и  употреба на полицейска сила.

DSA: Европейската комисия започва консултация относно законодателния акт за цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия с прессъобщение от днес информира, че започва обществена консултация относно законодателния акт за цифровите услуги — Digital Services Act, DSA, знаков пакет, обявен от председателя фон дер Лайен в нейните политически насоки и в съобщението на Комисията „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ от 19 февруари.

Консултацията ще продължи до 8 септември. Тя  обхваща въпроси като безопасността онлайн, свободата на словото, справедливостта и еднаквите условия на конкуренция в цифровата икономика, включително  двете работни направления, обявени от Комисията като част от пакета на законодателния акт за цифровите услуги:

  •  основните принципи на Директивата за електронната търговия, по-специално свободата на предоставяне на цифрови услуги на целия единен пазар на ЕС в съответствие с правилата на мястото на установяване и с широкото ограничаване на отговорността за съдържанието, създадено от потребителите;
  •  условията на конкуренция на европейските цифрови пазари, където понастоящем няколко големи онлайн платформи действат като gatekeepers.

 

#DigitalServicesAct  – повече за DSA