Съдия Цариградска днес и в предходни дни разказва в различни медийни изяви за намесата в работата на независимата съдебна власт и натиска върху магистратите, които изнасят данни за намесата.
В потвърждение на казаното публикувам решение на Комисията за журналистическа етика по жалба на съдия Цариградска от юни 2020 г.
В жалбата по повод публикация в ПИК се подчертава, че се засяга действащ съдия, чиято обществена функция е базирана на доверието в интегритета и почтеността му – и по този начин се засяга професионалната роля на жалбоподателя, но и се нанасят вреда на доверието в съдебната власт в цялост и оттам – подкопават държавността и установения правов ред. Според жалбоподателя, налице е съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства и приписването на престъпления. „Вредите, които ми бяха нанесени и продължават да ми бъдат нанасяни, са изключително сериозни, защото съм действащ магистрат и хвърлянето на безпочвено съмнение върху моя интегритет и почтеност засяга същността на упражняваната от мен функция да правораздавам.“, се казва още в жалбата. В жалбата се отправя искане към Комисията по журналистическа етика да бъде констатирано нарушение на Етичния кодекс на българските медии.
Комиисята намира жалбата срещу ПИК НЮЗ ЕООД по повод публикация от 12 януари 2020 г. за основателна и констатира нарушение на Етичния кодекс на българските медии по следните разпоредби: 1.1.1. точност, 1.1.4. разграничаване на факти от коментари, 1.1.6 право на позиция на засегнатото лице, 1.3.1. проверка на информацията преди публикуване, 2.3.5. личен живот, 2.7.1. благоприличие и 4.4. авторско право.
Комисията намира за необходимо да отбележи, че това не е първата жалба срещу публикации, засягащи авторитета на представители на съдебната власт, която намира за основателна.
Конвенцията за правата на човека и основните свободи предвижда изрично в чл. 10, ал. 2, че упражняването на свободата по чл. 10 (свобода на изразяване), „доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество […] за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.“ Свободата на словото не е бланкетно разрешение за неоснователни и непочиващи на факти вербални атаки срещу магистрати.
Комисията приема, че критикуването на съдебната власт е възможно и допустимо, но по начин, който не допуска накърняване на независимостта и безпристрастността на съдебната власт. В конкретния случай става въпрос за съвършено неоснователни и деструктивни атаки, поради
което статията е в нарушение на Етичния кодекс.
Комисията обръща внимание, че съдебната власт има отговорност пред обществото и медиите са гарант на гражданското общество за реализирането на тази отговорност, но от това не следва, че чрез лишени от фактическо основание нападки медиите могат да застрашават способността на съдебната власт да упражнява конституционната си роля.