Сара Пейлин за пореден път губи процеса си за клевета срещу New York Times. Поводът е редакционна статия от 2017 г., която погрешно предполага, че има връзка между Пейлин и стрелбата през 2011 г. срещу бившата конгресменка от Демократическата партия Габриел Гифърдс.

NYT признава, че става дума за грешка, която е поправена. Пейлин смята, че е осъществен правният стандарт за клевета.

Стандартът е въведен от New York Times v. Sullivan (1964). Във Върховния съд съдиите Кларънс Томас и Нийл М. Горсъч подсказват, че имат нагласа за преразглеждането на стандарта от 1964 г., което поражда опасения за неблагоприятно за медиите развитие на съдебната практика. “Решението потвърждава важен принцип на американското право: издателите не носят отговорност за направени добросъвестно фактически грешки”.

New York Times за делото

Окръжният съдия Ройс Ламбърт издаде предварително разпореждане, с което спира част от изпълнителната заповед на президента Доналд Тръмп, целяща да демонтира Агенцията за глобални медии (USAGM) – независимата агенция, натоварена със задачата да управлява Voice of America. Повече от 1200 федерални служители от “Гласът на Америка” – включително около 1000 журналисти – бяха пуснати в административен отпуск в резултат на заповедта.

Решението ефективно спира плана на администрацията на Тръмп за VOA . USAGM отговаря за още няколко други вътрешни радио- и телевизионни оператори, някои от които водят свои собствени правни битки срещу администрацията в опит да оцелеят.

Окръжният съдия Ройс Ламбърт отбелязва в акта си, че VOA няма новини за първи път в 80-годишното си съществуване в резултат на действията на администрацията на Тръмп. Назначеният от Рейгън съдия заявява още, че уебсайтът на изданието не е актуализиран от 15 март и радиостанциите в чужбина, които разчитат на програмирането на VOA, излъчват само музика. Ламбърт заявява, че администрацията е действала без оглед на вредите, нанесени на служителите, изпълнителите, журналистите и медийните потребители по целия свят. Не става дума само за липса на “разумен анализ”, пише съдията, налице е липса на какъвто и да е анализ.

На страница 7-8 се обсъжда случаят с “Радио Свободна Европа”/Радио “Свобода” – който е по-различен, защото няма подписано подновяване на безвъзмездната помощ, въпреки съдебно разпореждане по отделно дело – което го поставя в правна неопределеност.

Важен външен поглед върху състоянието на правата на човека са ежегодните доклади на Dържавния департамент, които се оповестяват през пролетта на всяка година за предходната, виж напр. доклад за 2023 година за България от април 2о24.

Под заглавие Държавният департамент променя мнението си за това, което нарича човешки права общественото радио (NPR) информира, че форматът на годишните доклади на Държавния департамент съществено се променя, за да премахнат определени теми като критики за злоупотреби със суровите условия в затворите, корупцията в правителствата и ограниченията за участие в политическия процес. Докладите вече няма да призовават правителствата да зачитат свободата на движение и мирните събрания. Те няма да осъдят задържането на политически затворници без надлежен процес или ограниченията срещу “свободните и честни избори”.

Според докладна записка за редактиране и други документи, получени от NPR, служителите на Държавния департамент са насочени към “рационализиране” на докладите. В бележката се казва, че промените имат за цел да приведат докладите в съответствие с настоящата политика на САЩ и “наскоро издадени изпълнителни заповеди”.

Правозащитници твърдят, че съкращенията са отстъпление от позицията на САЩ като световен правозащитник.

Докладите за 2024 г. са били готови през януари, но впоследствие са редактирани от новата администрация. Източници от Държавния департамент твърдят, че преработените версии няма да бъдат публикувани до май.

NPR след преглед на документите потвърждава съобщенията на Politico, че ще бъдат премахнати данни за насилие и дискриминация срещу LGBTQ+, заедно с всички препратки към DEI.

В 115-странично решение по делото USA et al v Google съдът приема, че Google действа незаконно, за да поддържа монопол в някои онлайн рекламни технологии. Делото е заведено от федералното правителство и 17 щата. Министерството на правосъдието предварително поиска от съда да принуди Google да продаде части от бизнеса си с рекламни технологии, които компанията е придобила през годините. Сега правителството ще оцени решението, за да определи какво да поиска от съда да направи по-нататък, за да бъде преодолян монополът. Google се готви да обжалва.

От години новинарски организации, включително The New York Times, твърдят, че доминирането на големите технологични платформи подкопава медийната индустрия. По време на процеса правителството призова свидетели, които са работили за различни издатели, за да дадат показания в тази посока.

Това е вторият антитръстов процес на Google за по-малко от година. През август федерален съдия постанови в отделно дело, че Google незаконно поддържа монопол в онлайн търсенето.

Федералните регулатори са завели антитръстови дела и срещу Apple, Amazon и Meta – собственик на Facebook, Instagram и WhatsApp – заявявайки, че тези компании също са злоупотребили с властта си.

През септември FTC и 17 щата заведоха дело срещу Amazon, обвинявайки я в монопол и фаворизиране собствените услуги на компанията. Процесът е насрочен за октомври 2026 г.

Министерството на правосъдието заведе дело срещу Apple през март, обвинявайки компанията в монопол на пазара на смартфони, блокиране на конкуренцията и продажби на високи цени. DOJ се присъедини към 15 щата и окръг Колумбия. Според иска Apple е блокирала предлагането на приложения, които се конкурират с продукти на Apple.

FTC v Мета е заведено през декември 2020 г., поради придобиването на Instagram и WhatsApp, което лишава потребителите от алтернативни социални медийни платформи, твърди FTC. Комисията се присъединява към 40 щата, които обвиняват Facebook за придобиването.

Държавният секретар Марко Рубио затвори офис на Държавния департамент, който проследява и глобалната дезинформация от чуждестранни участници (FIMI), включително правителствата на Китай, Русия и Иран, информира New York Times.

Counter Foreign Information Manipulation and Interference Hub следи дезинформационни кампании на държави, организации и терористични групи, и публикува доклади за тях. Държавният департамент уволнява около 80 служители през март и спира изпълнението на почти всички договори, а сега още 40 са в процес на освобождаване. Според Джеймс Рубин, бивш служител на Държавния департамент, “това е форма на едностранно разоръжаване в информационната война, която Русия и Китай водят по целия свят”.

Офисът на Държавния департамент за противодействие на чуждестранната дезинформация е наследник на Global Engagement Center, който е създаден през 2011 г., за да се противопостави на пропагандата на терористични групировки като Ал Кайда и Ислямска държава. Центърът е имал 125 служители и бюджет от 61 милиона долара. По време на администрацията на Байдън са публикувани доклади за глобалните кампании за дезинформация на Китай и Русия.

Центърът е атакуван по време на администрацията на Байдън от републиканци от Камарата на представителите, според които се извършва цензуриране на консервативни идеи в публичната сфера, включително в сайтовете на социалните медии. Мъск също е заявявал, че противодействието на дезинформацията е цензура. Така или иначе центърът е закрит и на негово място се появява FIMI офис – Counter Foreign Information Manipulation and Interference Hub.

Представители на американското разузнаване твърдят, че Русия осъществява най-активната намеса в изборите, а Кремъл се е намесил през 2016 г. в полза на Тръмп.

Вместо да засили противодействието, администрацията на Тръмп демонтира усилията на федералното правителство да осъществява мониторинг за чуждестранна намеса.

Белият дом планира да поиска от Конгреса да спре 1.1 милиард долара, планирани за обществено радио и телевизия в Съединените щати – тоест цялата федерална подкрепа за Корпорацията за обществено радиоразпръскване, която финансира обществените медии в Съединените щати – NPR и PBS. Предложението ще бъде част от искане до Конгреса за отмяна на предварително одобрени средства – Камарата и Сената имат 45 дни, за да гласуват за одобряване на искането, след като бъде внесено. Белият дом планира да внесе това искане за отмяна през следващите седмици, съобщиха източниците. Ако Конгресът не одобри искането за оттегляне, парите трябва да бъдат насочени, както първоначално е предвидено.

Ню Йорк Таймс напомня, че искането е поредният ход на администрацията на Тръмп да упражни натиск върху медийните организации. Администрацията води съдебна битка с Асошиейтед прес заради решението й да изключи телеграфната служба от президентската преса, нарушавайки десетилетия на прецедент. Г-н г-н Тръмп също така лично съди CBS News и The Des Moines Register, а Федералната комисия по комуникациите започна разследвания срещу Comcast, PBS и NPR.

В много отдалечени райони без широколентов достъп обществените радио и телевизия са сред малкото източници на новини. Около 30% от слушателите биха загубили достъп до NPR.

Заслужава да се отбележи серия от съобщения на президента Тръмп, защото и в САЩ телекомуникационният регулатор взема независими решения по закон.

Meta се изправя срещу федералното правителство в знаков антитръстов процес заради твърдения, че нарушава конкуренцията с придобиването на Instagram и WhatsApp.

Делото FTC v Meta – за първи път ще се опита да докаже, че компанията е нарушила закона, за да запази монопола си в социалните мрежи. Според медиите FTC планира да представи имейл от 2008 г. , в който Зукърбърг казва: “По-добре е да се купи, отколкото да се конкурираш” и бележка от 2012 г., в която пише, че мотивацията му за закупуване на Instagram е “неутрализирането на потенциален конкурент”.

Тезата на компанията е, че е изправена пред широка конкуренция в социалните медии от TikTok, Snap, Reddit и LinkedIn и че регулаторите са одобрили придобиванията.

Според NYT регулаторът има двупартийна подкрепа, като Google, Meta, Amazon и Apple са изправени пред въпроси относно властта си да контролират начините, по които потребителите пазаруват, намират информация и комуникират.

Зукърбърг е забелязан в Белия дом на 2 април. Медиите обясняват, че в нормални времена президентът няма отношение към делото, но независимостта на FTC в момента е под съмнение, пише Политико. Много жалко. Жалко и за Meta, полага усилия да се хареса на Белия дом и дори са добавили нови политически подходящи хора в борда си – “Дина Пауъл Маккормик, съветник на Тръмп до скоро, е още един знак за привеждането на Мета в съответствие с републиканците”.

Министерството на правосъдието миналата година спечели антитръстово дело срещу Google за монополизиране на търсенето в интернет, а процесът за определяне как да се поправи този монопол е планиран да започне на 21 април. Google също очаква решение на съдия в отделен процес заради твърдения, че нарушава конкуренцията на пазара на рекламните технологии.

МП съди и Apple заради твърденията, че потребителите нямат свободата да напуснат екосистемата на компанията. А регулаторът FTC съди Amazon за монопол в онлайн търговията на дребно.