Сенатската комисия за разузнаване – Чуждото влияние и платформите
Комисията за търговия и енергетика на Конгреса – Решенията на Twitter относно съдържанието
Паралелно може да се слуша и изслушването на кандидата за ВС на САЩ Брет Кавано.
В началото на лятото имаше важно гласуване за Директивата за авторското право, Европейският парламент отхвърли възможността работата върху директивата да продължи, без новите предложения да се гласуват в пленарна зала.
Сега членовете на ЕП търсят компромиси, които ще позволят на Европейския парламент да започне преговори с Комисията и държавите, включително нова версия на член 13 поради широкото противопоставяне срещу филтрите за качване, което доведе до отхвърлянето на мандата на парламентарната комисия JURI през юли. Повече се говори за филтрите (чл.13 от проекта) и по-малко – за сродните права на издателите (чл.11) – също спорен текст; кампаниите се фокусираха върху идеята за предварителния контрол, която ще се отрази наистина радикално върху свободата на онлайн информацията.
Идва време депутатите да се възползват от възможността, която си защитиха: до 5 септември 2018 е срокът за нови предложения, а на 12 септември 2018 предложенията ще се гласуват в Европейския парламент.
Миналата седмица докладчикът Axel Voss е представил предложението си за нов компромис по член 13, но то се смята отново за неприемливо и едно от най-лошите според Юлия Реда, анализът на Communia :
Кампания на liberties.eu, #fixcopyright #SaveYourInternet #CensorshipMachine
Производителите на съдържание също продължават кампаниите си. Вчера е оповестена декларация от участници на фестивала във Венеция – вкл. Stephan Komandarev · Volker Schlöndorff · Paolo Taviani · Margarethe von Trotta – и други известни и по-малко известни имена – да не се отлага приемането на директивата и да се поставят авторите в центъра на защитата.
Венецианска декларация от 3 септември 2018
Алекс Джоунс – собственик и двигател на сайта InfoWars – беше временно санкциониран в Twitter за една седмица (15 – 22 август), след като призова последователите си на война срещу медиите. Twitter е почти единствената значима платформа, която не наложи сериозно ограничение на Джоунс.
След седмица правата му бяха възстановени. Един от директорите защитава поведението на компанията (която би загубила доста, ако Алекс Джоунс или президента Тръмп бъдат отстранени, когато нарушават стандартите) с известната теза, че на слово се отговаря със слово и – ако има лъжа – другите потребители ще я коригират.
Както медиите веднага опонират: на това може да повярва само някой, който не знае за ефекта на ехо-камерите или за ефекта на радикализацията. Ако следвате Алекс Джоунс в Twitter, то вероятно е, защото сте склонни да се съгласите с Алекс Джоунс и вероятно другите хора, които следвате в Twitter, също са съгласни с Алекс Джоунс, а различните мнения не се появяват във вашата емисия.
В Twitter, изглежда, искат несъвместими неща: и да са публичен форум в съответствие с Първата поправка, и да реализират печалба от реч на омразата и разпространение на конспиративни теории.
Да бъдеш публично търгувана компания, както Twitter, има своите предимства. Но за лидерите на такива компании има и неудобства, например акционерите имат право да кажат как се управлява компанията. Време е акционерите на Twitter да се намесят за доброто на страната. Алекс Джоунс може да каже каквото иска в един публичен форум, стига да не извика Пожар! Но лидерите на Twitter не трябва да му позволяват да разпространява фалшиви твърдения, които са ясно разработени, за да предизвикат сблъсъци – а също и акционерите на Twitter.
И за да стане картината още по-сложна – нов епизод: Twitter е наложил забрана завинаги на епископ Талбърт Суон, ръководител на Божията църква “Пролет на надеждата”, за реч на омразата.
Като погледнете какво съм казал в сравнение с президента, ще се учудите как се прилагат стандартите, казва отстраненият.
Тези два примера – реакцията на Twitter на Алекс Джоунс и Талбърт Суон – са достатъчни, за да държат високо в дневния ред на законодателя въпроса може ли преценката за допустимо и недопустимо да се остави на компаниите.
Междувременно изборите през ноември наближават и компаниите са все по-загрижени от възможни политически манипулации онлайн. Но един от бившите шефове на сигурността във FB, който сега преподава в Станфорд, обръща внимание, че е време за мерки с оглед изборите през 2020 – и прави четири предложения:
Калифорния e на път да приеме закон, който не само ще възстанови защитата на неутралността на мрежата, съществуваща преди Тръмп, но и да отиде отвъд нея, като създаде най-строгите правила в страната.
Законопроектът, приет с 58-17 гласа, забранява на доставчиците на интернет да блокират или ограничават всички юридически приложения, уеб сайтове или други услуги и забранява платеното приоритизиране на данните. Сега законопроектът отива в Сената за окончателно гласуване.
Пътят няма да е лек, републиканците атакуват: “Най-лошото нещо, което можем да направим, е да създадем 50 различни FCC-та”, казва Джим Патерсън (R-Fresno), който предупреждава още, че законът ще бъде оспорен пред Върховния съд. Дори законът да бъде приет – дали Калифорния ще може да прилага тези правила?
И в други щати се приемат правила за неутралност на мрежата, но не така решителни. Мерките на щатско равнище следват отмяната на правилата от FCC в края на 2017 г. Въпреки че Сенатът по-късно гласува да се възстанови защитата на неутралността на мрежата на федерално равнище, процедурата още не е завършена.
Mет месеца, след като Апелативният съд на САЩ на 2-ри федерален окръг се произнесе в полза на Oracle, Google обяви, че планира да отнесе случая до Върховния съд на САЩ.
Google и Oracle спорят в съда от осем години. Според медиите случаят е повече от битка на технологичните титани. Става дума за използването на Java за операционна система Android – но, по-общо, за средата, в която разработчиците надграждат и подобряват работата на другите, и създават съвместими програми, предназначени да се адаптират към множество екосистеми и най-новите технологии. Решение в полза на Oracle би се отразило негативно върху свободата на разработчиците да внедряват иновации в компютърните индустрии. Изявлението на Google:
Ще се обърнем към Върховния съд, за да защитим този принцип срещу компании като Oracle, чиито ограничителни практики заплашват да задушат работата на новите генерации на технологични разработчици. Това е важен въпрос с широки последици за разработчиците и цифровата икономика.
Междувременно софтуерните компании все повече работят заедно, за да разработят отворени стандарти, с което да се гарантира, че техните продукти са съвместими.
Президентът Доналд Тръмп обвини Twitter за фалшивите новини, които доминирали резултатите от търсенето, и съобщи, че 96 на сто от новините за него, които показва Google, са от леви медии.
Белият дом вече заяви, че администрацията обмисля дали Google и неговата търсачка трябва да бъдат регулирани.
А през това време консервативната неправителствена организация Freedom Watch съди Facebook, Google, Twitter и Apple за 1 милиард долара във федерален съд във Вашингтон. Твърди се, че те нарушават Първата поправка чрез цензуриране на консервативното съдържание. В допълнение се твърди, че ответниците са сключили “незаконно споразумение за отказ да се занимават с консервативни новини и медии”, което е “очевидно антиконкурентно”.
Продължава интересът към негативните статистики за свободата на изразяване. Макар статистики да е неточно казано – говорим за оценки на свободата. Във всеки разговор за българските медии се стига до “и падаме все по-надолу”. Естествено – описаните в докладите медии и лица оспорват оценките, а понякога откровено лъжат за съдържанието им.
Състоянието на медиите се оценява от местни и външни организации. Оценките са различни по предмет и обхват – някои се отнасят до свободата на изразяване, други – до свободата на медиите, трети – до свобода на пресата, а има оценки само на отделни аспекти/характеристики на медиите – като например устойчивост на медиите. Използват се количествени и качествени методи.
За периода 2017 – 2018 има български доклади, например:
както и редица външни оценки:
И друг път съм писала за индексите, ето десет извода от 2012 година, напълно валидни и сега.
2. Да имаме ли доверие на оценките
Няма общ отговор. Дали оценката заслужава доверие във всеки отделен случай зависи от различни фактори:
3. Обяснението на тенденцията
Относително добра позиция по време на преговорния процес за присъединяване към ЕС, последвана от постоянно влошаваща се картина за годините на членството в ЕС (59 –> 111): какво е обяснението?
Управлението на Тройната коалиция (ДПС – БСП – НДСВ) беше заменено с управление на ГЕРБ и ГЕРБ+, но за трите мандата управление на ГЕРБ тенденцията не се обръща – а напротив, набира скорост надолу.
Освен това по парадоксален начин съвпадат приемането на България в ЕС и рухването на държавата в индексите за свобода – но едновременно означава ли по причина на членството?
Връзка има. Комуникационните бюджети на европейските програми помагат за купуването на медии и изпадането им в трайна зависимост от властта. Това е вероятна причина за възхода на поръчковата журналистика. Също така натискът за установяване на стандарти, който може да се оказва по време на преговорния процес, силно отслабва по време на членството. Инструментите на Съюза да влияе за свободни и независими медии се свеждат главно до надзор за въвеждане и прилагане на правото на ЕС ( също в общ план – доколкото корупцията и състоянието на съдебната система е важно за медиите – значение имат и CVM, и мерките, свързани с правовата държава).
Но първа по важност причина за негативните оценки на свободата на изразяване е превзетата държава. Инерцията надолу идва от факта, че изборите – и смяната на политическите сили на власт – не водят до отнемане на мощта на олигарсите зад тях, които реално- и ефективно- и в сговор управляват.
Освен другото трябва да се следи и киното, Бояна, земята на киноцентъра и връзката с Пеевски – защото вярно киното е бизнес, но става дума и за култура, и за свобода на изразяване – и кой какво смята да придобие засега не е ясно.
ГЕРБ се окопава в медиите – чрез хора, обозначени формално като НДСВ, ДПС, Атака – или необозначени политически – или политически номади – изобщо чрез всеки, който е пожелал да се хване на това хоро.
А докато е така, тенденцията (влошаване на медийната свобода) няма как да се обърне.
Министърът на културата на Франция Франсоаз Нисен представи своя план за реформата на обществените медии – едно от предизборните обещания на президента на републиката. Нисен обясни подхода на правителството, който се основава на работата, извършена колективно за няколко месеца от представителите на шестте компании в публичния аудиовизуален сектор (Ina, France Médias Monde, Radio France, Arte, TV5 Monde и France Télévisions). Според министъра “В този период на дигитални катаклизми трябва да дадем приоритет на инвестициите в съдържанието, а не на някой от начините на разпространение”.
Според плана ще се изпълняват три основни задачи: регионализация (утрояване на броя часове на регионалните програми във France 3), новинарски предавания и образование. Открива се и платформа, посветена на разкриването и обясняването на фалшиви новини. Ще бъде пусната и гама от образователни материали, насочени към широката общественост.
Ще бъде направена значителна инвестиция в цифровите технологии, а 560 млн. евро ще се инвестират ежегодно за производството на съдържание. Ще бъдат стартирани две нови цифрови платформи: (i) “изкуство и култура” и ii) предавания за младежта с кратки иновативни формати.
През 2019 г. – след приключване на консултационния процес – ще бъдат внесени три законопроекта за реформата в управлението, регулирането в цифровата ера и реформата на приноса в обществения аудиовизуален сектор.
На 15 май 2018 г. Европейският съд по правата на човека (ЕIПЧ) излезе с решение по делото Unifaun Theatre Productions Limited and Others v. Malta, (Application no. 37326/13, 15 May 2018).
Театрална група, Unifaun Theatre Productions, е била възпрепятствана да произвежда и изпълнява пиесата Stitching, поради забрана, наложена от Борда за класификация на филми и сцени (“Board”). Тази намеса в правото на театралната група на свобода на изразяване впоследствие беше потвърдена от националните съдилища, включително от Конституционния съд на Малта.
Според Конституционния съд пиесата съдържа няколко сцени, неприемливи от гледна точка на морала и благоприличието. Конституционният съд приема, че пиесата в нейната цялост е обидна за малтийското общество. Споменатите конкретни сцени, както и други части на пиесата, са били обида към достойнството на индивида, което е неразделна част от гражданската и моралната тъкан на обществото. Дори в плуралистично и демократично общество, като малтийското, човешкото достойнство не може да бъде засягано, човек не би могъл да използва вулгарен, неприличен и богохулен език, за да описва извращения [..] Не е приемливо да се популяризира поведение, което нарушава закона, обезсмисля страданията на жените по време на холокоста, описва жените като обект на сексуално удовлетворение […] Удоволствието от изнасилването на деца, убийството на деца и сексуалното общуване с родителите на убити деца cа неприемливи дори в едно демократично общество. Съдът отбелязва, че според малтийския закон богохулството е нарушение.
За да обоснове намесата в свободата на изразяване на театралната група Конституционният съд по-конкретно се позовава на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека в Otto-Preminger-Institut срещу Австрия.
Театралната група изтъква, че пълната забрана за представянето на пиесата противоречи на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), който гарантира правото на свобода на изразяване.
ЕСПЧ основава решението си на процедурни основания, без да обсъжда понятията прилично/неприлично. Съдът подчертава, че Насоките за класификация на филмите (на които се основава забраната) не са достъпни за обществеността.
Критериите в нормативните актове позволяват неограничена власт на правоприлагащите, тъй като не са посочени достатъчно ясно предоставените на тези органи правомощия и начина на упражняването им.
ЕСПЧ установява, че правилата, на които се позовава правителството на Малта, не са с нужното качество и че намесата е била резултат от процедура, която не е предвидена от закона.
Прилагайки теста за пропорционалност, ЕСПЧ не смята за необходимо да се занимава по-нататък с останалите въпроси. Тъй като намесата не е законосъобразна по смисъла на ЕКПЧ, ЕСПЧ единодушно заключи, че е налице нарушение на член 10 от ЕКПЧ.