Френският парламент прие закон за регулиране на дейностите на влиятелните лица в социалните медии в опит да ограничи промотирането на опасни продукти и тенденции, пише Евронюз. Проектът е внесен от двама депутати, но е подкрепен от целия политически спектър.
Във Франция има около 150 000 инфлуенсъри, като действията на някои от тях са обект на критики.
Причините са различни – от насърчаването на потреблението на опасни продукти до измами.
В текста се предлага правно дефиниране на инфлуенсърите като „физически или юридически лица, които срещу заплащане ангажират известността си за популяризиране на стоки и услуги онлайн.
Забранява се популяризирането на определени практики – като козметична хирургия и терапевтично въздържание – и на медицински изделия, а също на продукти с никотин.
Ограничения има по отношение на спортни залагания и хазарт.
Инфлуенсърите са длъжни да разкриват дали изображенията в рекламата са подложени на обработка.
Наказанията за неспазване могат да достигнат до две години затвор и глоба от 300 000 евро.
Законът включва и мерки за търсене на отговорност от платформите.
Смята се, че за първи път в ЕС отделен закон урежда правното положение на инфлуенсърите и на техните агенти. Законът е приет, след като министърът на икономиката предупреди, че секторът “не може да бъде Дивият запад“.
Като се има предвид влиянието на Франция в глобалната модна и луксозна индустрия, е вероятно този закон да вдъхнови и други държави да последват примера, което ще доведе до по-отговорен и прозрачен маркетинг.
Още от 2021 г. във Франция органът за саморегулиране в рекламата Autorité de Régulation Professionnelle de la Publicité (ARPP) издава сертификати за отговорни инфленсъри след полагане на онлайн изпит за познаване на правилата, свързани с тяхната дейност.
Шумно образуваните дела бяха тихо прекратени, по-специално по случая с проф. Сербезова беше установено, че действията й по огласяване на лекарствен дефицитги не са съставомерни:
“Oбв. C. e cпoдeлилa пyбличнo инфopмaция в cфepaтa, в ĸoeтo e билa пpoфecиoнaлнo aнгaжиpaнa, ĸoятo нeйнa тeзa впocлeдcтвиe e възпpиeтa ĸaтo дъpжaвнa пoлитиĸa – нaлoжeнa е зaбpaнa зa изнoc нa лeĸapcтвeни пpoдyĸти oт тepитopиятa нa P.Бългapия имeннo във вpъзĸa c нeдoпycĸaнe нeдocтигa им в cтpaнaтa.”
Тези дни Софийският районен съд е възобновил делото срещу Костадин Костадинов за всяване на паника. За разлика от проф. Сербезова и Георги Георгиев от БоецКостадинов е твърдял, че въведените от българските власти ограничителни мерки заради пандемията от коронавирус са “пропаганда за отклоняване на вниманието и не са в интерес на гражданите”.
След цялата сага с ваксинираните антиваксъри от Възраждане днес се вижда подривната роля на Костадинов и Възраждане по отношение на разпространението на ковид и защитата от него. “Процесът е насрочен за 25 септември, след като от Народното събрание са потвърдили пред съда, че Костадинов е без имунитет по конкретното наказателно производство.”, пише Сега.
Предложен е законопроект за медиите, в който има неприемливи идеи, пише Index HR. Ето и главното от публикацията:
Снимка: Index/Slobodna Dalmacija
Нина Обулен Коржинек, министър на културата и медиите, дава в законопроекта идея за ценз: професионални журналисти и фоторепортери могат да бъдат само вписаните в регистър.
Пари само за ежедневната преса чрез Хърватски пощи
Освен това се въвежда задължение за държавните компании да изразходват 20 процента от средствата си за промоция и реклама в ежедневната и седмичната преса.
Порталите се облагат със специален данък за онлайн реклама в размер на 10 процента, който в бъдеще ще се регулира от Министерството на финансите. Парите от този данък ще бъдат насочени към издръжката на печатните медии, тоест към Фонда за насърчаване на плурализма, от който се изплащат държавните субсидии за печатните медии.
Само вестници, които излизат поне 240 дни в годината и трябва да се разпространяват в поне два окръга, ще получават субсидии за печат. За да получават субсидии, всекидневниците трябва да имат договор с Хърватски пощи за разпространение на пресата, тъй като директните субсидии се дават на Хърватски пощи!
Държавните компании трябва да финансират печатните медии
Ежедневната преса ще получава подкрепа на принципа “разпространен екземпляр от вестника”. Правителството подпомага и електронните издания, но само тези със “собствена версия в общата информационна преса, която частично се припокрива в редакционното си съдържание”. Това означава, че субсидии отиват само електронните издания на печатните медии.
Освен това, органите на държавната администрация, агенциите и публичните институции трябва да изразходват най-малко 20 на сто от годишната сума, предназначена за популяризиране и реклама, в ежедневния и седмичния печат на вписаните в регистъра медии. Рекламните отчети трябва да се представят на Медийния съвет.
Два органа ще станат особено важни за журналистическите свободи, единият избран от политиците, а другият от работодателите
Същите тези медии могат също така да поискат безвъзмездни средства за финансиране на специални проекти като производството на качествено съдържание, четене и информиране на по-младото население, проекти за медийна грамотност и сближаване на печатни и електронни публикации. Те могат да искат тези субсидии два пъти годишно. При кого отиват парите, определя нов орган – Експертен съвет.
Това е идеята за финансиране на търговските медии с публичен ресурс на проектен принцип.
Членовете на регулатора (Медийния съвет) се назначават и освобождават от парламента по предложение на Комисията по информация, информатизация и медии, което означава, че той ще бъде политически орган от четирима членове и председател и ще се избира за срок от пет години.
Регистрация на журналистите
Експертният съвет се формира така: един член от всички представителни сдружения на журналисти и фоторепортери, един – от всички представителни сдружения на издателите на печатни медии, един – от всички представителни сдружения на електронни медии заедно, един – от всички държавни и частни юридически факултети заедно и един – от всички частни и държавни факултети, които изучават журналистика.
Ако професионалните сдружения не могат да постигнат съгласие, тогава се избира този член, който идва от сдружението с най-голям брой членове, вписани в Регистъра на журналистите, т.е. Регистъра на издателите на медии. Що се отнася до факултетите, при липса на споразумение за член ще се определя който има най-много студенти.
Професионален журналист и фоторепортер е само този, който е вписан в регистъра на професионалните журналисти и фоторепортери. Регистърът на професионалните журналисти ще се поддържа от Агенцията за медии, а критериите ще се съдържат в Правилника за професионалната журналистика, на първо място образованието.
Непубликуване не изисква мотиви
Решението се взема от Експертния съвет. Той ще има и роля при дела срещу журналисти и медии, като ще представя становище по SLAPP дела, което не е обвързващо за съда, но съдът ще трябва ясно да посочи при произнасяне дали е взел предвид становището на Експертния съвет.
Според закона доставчикът на медийна услуга не е длъжен да публикува статия, направена по трудово правоотношение, по поръчка или в изпълнение на друго договорно задължение, нито е длъжен да посочи защо.
„Доставчикът на медийната услуга, главният редактор и други редактори не са длъжни да обясняват причините за непубликуването на журналистическа публикация“, гласи законопроектът, който всъщност представлява легализиране на цензурата.
Важни промени се отнасят и до защитата на източниците на информация. А именно Министерството на културата предлага журналистът да сподели информацията за неназования източник с главния редактор. В този случай всички разпоредби за защита на източниците на информация ще се прилагат не само за журналиста, но и за редактора.
Европейската комисия прие стратегия за Web 4.0 и виртуалните светове, чиято цел е да направлява технологичния преход и да гарантира отворена, сигурна, надеждна, справедлива и приобщаваща цифрова среда за гражданите, бизнеса и администрацията на ЕС.
Web 4.0 ще позволи интегриране на цифрови и реални обекти и среди, както и засилено взаимодействие между хората и машините. Според публикуваните през март прогнози за икономиката на ЕС след 2030 г. обемът на глобалния пазар на виртуални светове се очаква да нарасне от 27 милиарда евро през 2022 г. до над 800 милиарда евро до 2030 г.
Новата стратегия е в съответствие с целите за 2030 г. на политическата програма „Цифрово десетилетие“ и с пакета за свързаност на Комисията и се основава на четири стълба: овластяване на хората и укрепване на уменията; бизнес – подкрепа за европейската промишлена екосистема на Web 4.0; публични органи – подкрепа за обществения напредък и виртуалните обществени услуги; и формулиране на световни стандарти за отворени и оперативно съвместими виртуални светове и Web 4.0 в съответствие с визията и ценностите на ЕС.
Член 24, пар.5 от Законодателния акт за цифровите услуги изисква следното:
Доставчиците на онлайн платформи без необосновано забавяне представят на Комисията решенията и изложенията на причините, посочени в член 17, параграф 1, за да могат те да бъдат включени в публично достъпна и машинночетима база данни, поддържана от Комисията. Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че предоставената информация не съдържа лични данни.
Европейската комисия обявява обществена консултация относно базата данни за прозрачност по член 24, параграф 5 от DSA.
След като базата данни бъде създадена, платформите ще бъдат помолени да изпращат своите изявления без неоправдано забавяне след вземане на решение, което позволява актуализации почти в реално време. Това съдържание ще бъде публично и ще предоставя представа за борбата срещу незаконното съдържание онлайн.
Обществената консултация има за цел да събере информация как да се изпълни това задължение. Това включва каква информация трябва да се събира и методи за подаване на отчети и достъп до базата данни. Консултацията се състои от набор от въпроси и софтуерен код. Комисията приканва доставчици на онлайн платформи, организации на гражданското общество, изследователи и други да предоставят обратна връзка до 17 юли.
За влиянието на руската пропаганда разказва епизод (Bulgaria’s Russia Conundrum) от политическия подкаст на Би Би Си Мониторинг The Global Jigsaw (нещо като “Световната мозайка”), посветен на България и нейните особени исторически и съвременни връзки с Русия, станали в последните години още по-трудни за разгадаване в контекста на войната в Украйна и засилената заради нея прокремълска пропаганда.
“Бежанците карат скъпи коли”, “отнемат социалните придобивки, които се полагат на българите”. „Войната е грешка на НАТО“, „НАТО е провокирала Русия“, „България е кукла на конци на Запада“, „ Западът запада, Русия е все по-силна“ – всичко това са опорни точки на наратива на Кремъл, които се разпространяват в България.
В епизода на БиБиСи са посочени имена на политици/ Костадинов и лица от медиите/Волгин, които “повтарят едно към едно Кремълския наратив”.
Скоростта на развитие и липсата на разбиране за възможностите на тези модели кара някои експерти да предупреждават за рискове, свързани с AI.Големите модели могат да генерират противоречиви или фиктивни отговори, което означава, че използването им в някои отрасли може да бъде опасно без подходящи предпазни мерки.Наборите от данни за обучение може да съдържат неварно или вредно съдържание.Правата на интелектуална собственост върху използването на данни за обучение са несигурни.Естеството на „черната кутия“ на алгоритмите за машинно обучение затруднява разбирането защо даден модел има определено поведение, какви данни са използвани за генериране на изход и какво моделът може да направи без надзор.Разпространението на тези инструменти е възможно да улесни нежеланите практики, като разпространение на дезинформация, хакерство, измами и измами.Всичко това представлява предизвикателство за безопасното, етично и надеждно разработване на големи езикови модели и подкопава възможностите за капитализиране на ползите, които те биха могли да предоставят.
Има нарастващи призиви за регулация, която да насърчава иновациите, като същевременно управлява рисковете.Правителството на Обединеното кралство публикува своята Бяла книга за AI през март 2023 г. Тя подчертава значението на „проиновационна рамка, предназначена да даде на потребителите увереността да използват продукти и услуги с AI и да предостави на бизнеса яснотата, от която се нуждае, за да инвестира в AI и да прави иновации отговорно“
Въпроси
1. Как ще се развият големите езикови модели през следващите три години?2. Какви са най-големите възможности и рискове през следващите три години?3. Колко адекватно Бялата книга се занимава с големи езикови модели?Необходим ли е персонализиран регулаторен подход?4. Имат ли регулаторните органи на Обединеното кралство достатъчен опит и ресурси, за да отговорят на големи езикови модели? 5. Какви са нерегулаторните и регулаторните възможности за справяне с рисковете и капитализиране на възможностите?6. Как подходът на Обединеното кралство се сравнява с този на други юрисдикции, по-специално ЕС, САЩ и Китай?
Тази седмица Европейската комисия стартира обществена консултация относно базата данни за прозрачност по Закона за цифровите услуги (DSA).
Член 24, параграф 5 от DSA постановява, че Комисията трябва да създаде и поддържа база данни с информация от онлайн платформите относно причините за премахване на информация и други решения за модериране на съдържание. След като базата данни бъде създадена, платформите ще бъдат помолени да изпратят информация без неоправдано забавяне след вземане на решение, което позволява актуализации почти в реално време. Това съдържание ще бъде публично и ще дава представа за борбата срещу незаконното съдържание онлайн.
Обществената консултация има за цел да събере информация как да се изпълни това задължение: каква информация трябва да се събира, какви са възможните методи за подаване на отчети и реда за достъп до базата данни.
Комисията приканва доставчици на онлайн платформи, организации на гражданското общество, изследователи и други да предоставят обратна връзка до 17 юли.
Член 24 Задължения за прозрачно докладване на доставчиците на онлайн платформи
1. В допълнение към информацията, посочена в член 15, доставчиците на онлайн платформи включват в докладите, посочени в същия член, информация за:
a)
броя на споровете, отнесени до посочените в член 21 органи за извънсъдебно уреждане на спорове, резултатите от уреждането на споровете и медианното време, необходимо за приключване на процедурите за уреждане на спорове, както и дела на споровете, при които доставчикът на онлайн платформата е изпълнил решенията на органа;
б)
броя на случаите на спиране, наложено съгласно член 23, като се прави разграничение между спиране за предоставянето на явно незаконно съдържание, за подаването на явно неоснователни уведомления и за подаването на явно неоснователни жалби.
2. До 17 февруари 2023 г. и най-малко веднъж на всеки шест месеца след това доставчиците публикуват в публично достъпен раздел от своя онлайн интерфейс във връзка с всяка онлайн платформа или онлайн търсачка информация за средномесечните активни получатели на услугата в Съюза, изчислена като средна стойност за периода от последните шест месеца, и в съответствие с методиката, определена в делегираните актове, посочени в член 33, параграф 3, когато тези делегирани актове са приети.
3. Доставчиците на онлайн платформи или онлайн търсачки съобщават без необосновано забавяне на координатора за цифровите услуги по място на установяване и на Комисията, при поискване от тяхна страна, информацията, посочена в параграф 2, актуализирана към момента на искането. Координаторът за цифровите услуги или Комисията може да изиска от доставчика на онлайн платформата или онлайн търсачката да предостави допълнителна информация по отношение на изчислението, посочено в същия параграф, включително обяснения и обосновка по отношение на използваните данни. Тази информация не съдържа лични данни.
4. Когато въз основа на получената съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член информация координаторът за цифровите услуги по място на установяване има основания да счита, че даден доставчик на онлайн платформи или онлайн търсачки отговаря на прага за средномесечни активни получатели на услугата в Съюза, определен в член 33, параграф 1, той информира Комисията за това.
5. Доставчиците на онлайн платформи без необосновано забавяне представят на Комисията решенията и изложенията на причините, посочени в член 17, параграф 1, за да могат те да бъдат включени в публично достъпна и машинночетима база данни, поддържана от Комисията. Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че предоставената информация не съдържа лични данни.
6. Комисията може да приема актове за изпълнение за установяване на образци относно формата, съдържанието и други елементи на докладите съгласно параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 88.
Първото искане за оставка беше в края на 2022 г., непосредственият повод беше отношението на председателката Соня Момчилова към журналистическата работа, по-точно към участието на Мария Черешева в международно разследване, както и нейни изказвания в медиите, с които не може да бъде ангажиран целият състав на регулатора – Момчилова разпространява клишета на антидемократичната пропаганда, казва Пролет Велкова. Искането не довежда до оставка с гласовете против на президентската квота, вкл. самата Момчилова, и на Галина Георгиева, избор на ГЕРБ (Вежди Рашидов).
Прочее и оставката на главния прокурор Гешев беше искана на различни основания, но той оставаше непоклатимо на позицията си – докато дойде ден, в който бяха артикулирани основанияот същите хора, които отказваха да ги видят преди това. Никой не се съмнява, че истинската причина за този обрат беше загубата на политическа подкрепа.
Към палитрата от средства за натиск на главния прокурор върху “дадени хора” се добавят и нови инструменти, разкрити на заседание на ВСС, за които пишат днешните медии:
В Дирекция “Публична комуникация” на ВКП се пишеха сигнали от името на несъществуващи лища, те се входираха и по тях се извършваше проверка. Това съобщи Борислав Сарафов пред ВСС. По времето на Иван Гешев в дирекцията работили 18 човека.
По този начин започвали проверки срещу опоненти на бившия главен прокурор.
Другият начин бил да се пишат статии от служителите на “Публична комуникация”, те се изпращали до две медии, после прокуратурата се самосезирала и започвала проверка.
Не по-малко скандални разкрития направи Борислав Сарафов, който бе привикан специално във ВСС. Той каза, че проверките с цел натиск особено са “избуяли” в последния един месец от властта на Гешев.
Той разкри, че в дирекция “Публична комуникация” на държавната прокуратура се изготвят фалшиви сигнали с цел да се удрят определени хора.
Втората пракика е, че се пишат готови статии, които се пращат до ясно кои “медии”. И като излязат като статия, прокуратурата се сезира срещу дадения човек.
“За мен е стресиращо като човек и като дългогодишен магистрат, проверки да се образуват по такъв начин – по сигнали, написани собственоръно от несъществуващи лица, второ – по “статии”, които се пишат (в прокуратурата), пращат се в определени медии и после се самосезира прокуратурата.”
Атанас Славов каза, че това, което се изнася е – меко казано – стряскащо.
“За мен е стресиращо, ще го кажа като човек и като магистрат, проверки да се образуват по такъв начин – по сигнали, написани от несъществуващи лица, или по статии, изпратени до определени медии, които след това се проверяват”, коментира Сарафов. Той потвърди, че администрацията на главния прокурор Иван Гешев са писали статии, които са били изпращани до две определени медии. Те бяха писани от служители на публична комуникация, бяха качвани на сайтовете и след това ставаха повод за образуване на предварителни проверки”, обясни механизмът Сарафов.
