Tag Archives: Media Law

Пазар на електронните съобщения за 2022 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е съобщение на Комисията за електронните съобщения, в което се казва, че на 29.06.2023 г. членовете на Комисията за регулиране на съобщенията са приели годишните доклади за развитието на пазара на електронните съобщения и анализа на пазара на пощенските услуги за 2022 година.

В тях е представен преглед на състоянието и оценка за развитието на конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, както и  информация, свързана  с обема и структурата на пощенския пазар. Очертани са тенденциите и перспективите на развитие в двата сектора и са набелязани основните насоки, цели и приоритети в бъдещата дейност на Комисията.

В областта на електронните съобщения за поредна година (2022 г.), общият обем на пазара на електронни съобщения в България отчита нарастване – със 7,1% спрямо  2021 г., а общия обема на вложените инвестиции е с 15% повече, спрямо вложените през 2021 г. Вложените през 2022 г. инвестиции в мобилни мрежи (247,895 млн. лв.) представляват 37,9% от общите инвестиции на предприятията.

В пазарно отношение най-голям относителен дял на база приходи в общия обем на пазара имат услугите за пренос на данни и достъп до интернет с 49,6%, следвани от гласови услуги с 31,6%, и преноса и/или разпространение на радио- и телевизионни програми с 14%.

През 2022 г., продължава да нараства потреблението на пакетни услуги и приходите от тях, като услугата „мобилен глас и мобилен достъп до интернет”, продължава да е най-предпочитаната пакетна услуга от ползвателите с дял от 83,4% от предлаганите пакетни услуги. След нея се ползвателите на „Телевизия и фиксиран интернет“ с 11,1%  и „Фиксиран и мобилен глас“ с 4,7%.

Данните в Годишния доклад  на Комисията по Закона за електронните съобщения показват, че конкуренцията между участниците в пазара на електронни съобщения се засилва, каквото е и заключението на Комисията за защита на конкуренцията изразено с нейно Решение № 567/15.06.2023 година.

Решение на КЗК № АКТ-567-15.06.2023

Двата доклада на КРС ще бъдат публикувани на интернет страницата на Комисията (www.crc.bg), рубрика „За нас“, раздел „Годишни доклади на КРС“.

Още информация от Капитал

Решение на Комисията за журналистическа етика по повод липсата на избор на генерален директор на БНТ през 2022 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Една от най-коментираните теми, свързани с работата на СЕМ, е липсата на избор на генерален директор на БНТ през 2022 г. Функциите, свързани с БНТ и БНР, са основна отговорност на регулатора.

По време на този избор Габриела Наплатанова от президентската квота гласува три пъти въздържал се: “За да няма спекулации, че изборът ми е субективен или емоционален, аз съм длъжна да се въздържа в този избор и да оставя колегите да преценят кого да поставят”. Соня Момчилова от президентската квота гласува въздържал се в първия кръг.

В Контракоментар с журналиста Асен Генов Момчилова връща този въпрос така: Аз не съм адвокат на Наплатанова, но имаше една такава поанта, че президенската квота е виновна за липсата на избор, което съвършено не е вярно, аз вдигнах два пъти ръка за Сашо Диков. Ако някой искаше на всяка цена да има друг директор, можеше да подкрепи този избор. И това беше едно внушение, за което аз сезирах Етичната комисия.

БНР, БНТ и СЕМ – Контракоментар със Соня Момчилова

Тъй като в Контракоментар не става ясно какво се случи след сезирането – ето повече информация за решението на Комисията за журналистическа етика по жалбата на Момчилова.

Твърдението в публикацията на Сега е следното: Въпреки че на думи четирима от петимата членове на СЕМ (с изключение на Г. Г., която подкрепи К. за нов мандат) обявиха, че бившият политик не заслужава да е начело на обществената телевизия, М. и Н. направиха всичко възможно той да остане на поста си и след изтичането на тригодишния срок на шефските мандати в БНТ и БНР.“

Момчилова в жалбата си сочи, че „в публикувания материал за пореден път се представят изопачено действията на регулатора във връзка с избирането на генерален директор на обществената медия БНТ“ и „преднамерено, тенденциозно и неотговарящо на истината се правят внушения, че членовете на СЕМ от квотата на президента са причина за неизбирането на нов генерален директор, съответно – че подкрепят оставането на К. на поста за неопределено време.“

Мотивите на решението на Комисията за журналистическа етика по жалба на Соня Момчилова срещу изданието Сега, с което жалбата на Момчилова се обявява за неоснователна:

КЖЕ взема предвид стандартите, прилагани в практиката на Европейския съд за правата на
човека, свързани с етичната и отговорна журналистика. Съгласно с чл.10, параграф 2
ЕКПЧ свободата на изразяване е придружена от “задължения и отговорности”, които се
отнасят и за медиите, дори по отношение на въпроси от сериозен обществен интерес. Поради
тези “задължения и отговорности” защитата, предоставена от член 10 ЕКПЧ на журналистите
във връзка с отразяването на въпроси от обществен интерес, е подчинена на условието
журналистите да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в
съответствие с етиката на журналистиката (вж. например Fressoz и Roire срещу Франция [GC],
№ 29183/95, § 54, ЕКПЧ 1999-I и Pedersen и Baadsgaard срещу Дания [GC], № 49017/99 , § 78,
ЕКПЧ 2004-XI). [§42]


Според практиката на ЕСПЧ критериите при преценка дали медията действа според
правилата на отговорната журналистика, са (неизчерпателно):

приносът на публикацията към дебатите от обществен интерес;

използваните източници и доколко те могат да бъдат кредитирани;

статусът на лицата, които са в предмета на публикацията;

естеството на твърденията в публикацията и тяхната фактическа основа.

1) Обществен интерес
КЖЕ намира, че въпросът за избор на ръководство на обществена медия е от първостепенна
важност и представлява обществен интерес. В случая въпрос от обществения дневен ред намира основателно място в дневния ред на изданието „Сега“. ЕСПЧ е имал възможност да подчертае, че “общественият интерес е свързан с въпроси, които засягат обществеността до такава степен, че тя може законно да прояви интерес към тях, които привличат нейното внимание или които я засягат в значителна степен. Такъв е и случаят по отношение на въпроси, които могат да породят значителни противоречия, които засягат важен социален въпрос или които включват проблем, за който обществеността би имала интерес да бъде информирана“. Този факт се подчертава и в жалбата, и в становището на медията: множество публикации в различни медии (някои посочени поименно в жалбата под черта) стигат до сходни заключения за ролята на квотата на президента в СЕМ за запазване на статуквото.


2) Източници
КЖЕ обсъди степента, до която изданието „Сега“ може разумно да счита своите източници
за надеждни по отношение на твърденията в публикацията (вж. Fuchsmann v. Germany §43,
Pedersen and Baadsgaard, § 78). Комисията установи, че публикацията се отнася до заседания
на СЕМ, предадени в съответствие с три официални протокола на СЕМ от 29 юни 2022, които
са публични. Използвани са и приетите правила за избор на генерален директор на обществена медия, публикувани на сайта на СЕМ. Документите са с институционален произход. Протоколите съдържат мненията на всички членове на СЕМ по темата.
Авторът на публикацията е посочен, той е журналист от изданието с практика в медийния сектор. На базата на казаното КЖЕ приема, че източниците са достатъчно надеждни.


3) Висок праг на критика, когато става дума за функции на лица, вземащи решения за много хора
Лицата, до които се отнася публикацията, са публични фигури – членовете на регулатора и действащият генерален директор на БНТ. Изборът на генерален директор е основна функция на медийния регулатор според Закона за радиото и телевизията и обществеността има интерес да бъде информирана за дейността на СЕМ по вземането на решения, от които зависи правото на информация на широк кръг български граждани, обществеността.
Според практиката на ЕСПЧ прагът на критика, отнасяща се до публични фигури, е по-висок:
„границите на допустимата критика са по-широки спрямо лицата, на които са възложени
официални функции, по-специално по отношение на начина им на упражняване на тези функции,
отколкото към частни лица“.
Такъв е и разглежданият случай, при това КЖЕ установи, че „разглежданите изявления не се
отнасят до личния живот на засегнатото лице, а до действията му за изпълнение на функцията
“, в случая като членове и председател (за С.М.) на българския медиен регулатор. Ето защо КЖЕ не споделя квалификацията в жалбата, че СЕМ и председателката му са жертва точно на публикацията в „Сега“ („на която не само аз, като председател, но и СЕМ, като регулаторен орган, чиято репутация е потърпевша, сме жертва“): те са предмет на допустимия според практиката на ЕСПЧ критичен анализ, без да се надхвърля прага му и без да се навлиза в информация от личен характер, несвързана с изпълняваните по закон функции.


4) Достатъчно фактическо основание
Както вече беше посочено, публикацията е информативна и отразява различия в СЕМ, довели
до искане за оставка на жалбоподателя. Единствено в последното изречение е засегната темата
за избора на генерален директор на БНТ. То гласи „М. и Н. направиха всичко възможно той [E.K.]
да остане на поста си и след изтичането на тригодишния срок на шефските мандати в БНТ и БНР
.“
За оценъчните твърдения в журналистиката ЕСПЧ има стандарт: „Изискването за доказване на истината на оценъчно твърдение е невъзможно да се изпълни и нарушава самата свобода на изразяване, която е основна част от правото, осигурено с член 10 ЕКПЧ. Когато дадено изявление е оценка, пропорционалността на дадена намеса зависи от това дали съществува достатъчно фактическо основание за изявлението.“ EСtHR, Drousiotis v. Cyprus §45

КЖЕ разгледа естеството на твърденията в публикацията и тяхното фактическо основание.
Според протоколите на СЕМ от 29 юни 2022 г. на първо гласуване трима от членовете са посочили кандидат, за когото гласуват, а двама – именно представителите на квотата на президента – са се въздържали от гласуване. Не е без значение защитата на това въздържане от (и само от) членовете на предентската квота:
Според члена на СЕМ от квотата на президента Г.Н. , тя познава кандидата В.П. от 22 години,
като директор на дирекция „Новини, актуални предавания и спорт” в Би Ти Ви Медия груп
той отстояваше редакционната независимост и съм сигурна, че и в БНТ ще може да гарантира
плурализма на обществената медия. Но – за да няма никакви спекулации, че изборът ми е
субективен или емоционален и за да няма упреци, включително от гилдията, и оспорване на
решението на СЕМ, аз съм длъжна да се въздържа в този избор и да оставя на колегите да преценят кого да поставят на най-високата позиция в Българската национална телевизия.

Г.Н. се въздържа при всички три гласувания. Така, след като Г.Н. се оттегля, изборът остава да се
осъществи от четирима от членовете на СЕМ, от които за избор е необходимо мнозинство от три
гласа.
КЖЕ не намира, че „да няма спекулации“ и „да няма упреци“ са убедителни аргументи за “въздържал се”, доколкото членовете на СЕМ са призвани да действат в съответствие със закона, дори когато това е възможно да предизвика и упреци.
И втората представителка С.М. от квотата на президента заема позиция “въздържал се”: „Аз
никога не съм упражнявала житейската дисциплина да избирам по-малкото зло или в този
случай недостатъчното добро. Мисля, че юнакът, който ще събуди спящия великан, не го видяхме
през тези два дни. […] Надявам се, че охрабреят, ще добият смелостта и всички онези, които
печално ми споделяха, че няма смисъл човек да рискува, да се подлага на това изпитание, в
случай че няма политическа подкрепа. И вярвам, че ще го видим ако не скоро, то в една
следваща процедура. Смятам, че въздържанието понякога е, макар и по-тежко и водещ до по-
сложни последствия в индивидуален план, често пъти по-почтеният и уместен избор
.“
Макар С.М. за разлика от Г.Н. да се включва във втория и третия тур, финалното й изказване
при закриването на процедурата, според протокола, е следното: [„Не се произведе избор] – с
което аз лично се гордея.“
Като анализира в съвкупност действията на С.М. и Г.Н., КЖЕ намира, че оценъчното
твърдение в публикацията за резистентност на квотата на президента към избор на нов генерален директор на БНТ в описаната процедура има достатъчно фактическо основание: единият член на СЕМ от квотата на президента не гласува и в трите тура, а вторият член се въздържа в първия тур, споделя очаквания за избор „ако не скоро, в една следваща процедура“ още след първия тур, а в заключение декларира, че „не вижда през тези дни юнака“ и „лично се гордее“ с това, че не се е провел избор.

Освен това в публикацията няма твърдение, че „именно и само заради квотата на президента не
е направен избор
“, както се твърди в жалбата. Твърдението е, че М. и Н. „направиха всичко
възможно той [E.K.] да остане на поста си
“ – но статуквото се дължи също така и на члена на
СЕМ, гласувал за действащия генерален директор Е.К. и в трите тура (Г.Г.)

Неоснователност на жалбата по т. 1.1. Точност.

В същото предаване Соня Момчилова прави ред други оценки и препратки, но те не са тема на този текст.

СЕМ пред парламентарната комисия за култура и медии: отчет за 2022 (видео)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 15 юни е проведено изслушване на Съвета за електронни медии в Комисията за култура и медии във връзка с представянето на дейността на СЕМ за 2022. Присъстват трима от членовете (Симона Велева, Пролет Велкова, Габриела Наплатанова).

Състав на ККМ

На сайта на Народното събрание – видео (от 20-тата минута на записа). Повече от час и половина обсъждане, в което може отчетливо да се чуят нивото на подготовка, приоритетите, оценките на участниците.

Отчет на СЕМ за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г.

Допълнително от сайта на СЕМ:

Отчет на СЕМ за изпълнението на изискванията за достъпност на медийните услуги (чл. 8а от ЗРТ)

Отчет на СЕМ за изпълнението на мерките за медийна грамотност (чл. 33а от ЗРТ)

Гласуване – 9 за, 3 против, 1 въздържал се.

Пълен протокол от заседанието

Нови ограничителни мерки на ЕС: пет нови медии в 11-ти санкционен пакет

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В 11-ти санкционен пакет, посветен предимно на мерки срещу заобикаляне на санкциите, но заедно с това добавящ и 71 физически лица и 33 юридически лица към ограничителния списък, има нова серия медии под пряк или непряк контрол на Руската федерация, осъществяващи прокремълска пропаганда, които са добавени към медиите (от трети, шести, девети и десети пакет) по Приложение XV на Регламент 833 от 2014 г.

Това са RT Balkan, Oriental Review, Tsargrad, New Eastern Outlook, Katehon.

С предходните пакети към медиите в Приложение XV са въведени три типа мерки – към лица, свързани със съдържанието, с разпространението по какъвто и да е начин в каквато и да е среда и с рекламата.

Соня Момчилова: Лъжата също има право на живот

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Контракоментар с водещ Асен Генов е поканена за участие Соня Момчилова, председател на Съвета за електронни медии. Водещият засяга важни въпроси като:

провала на избора на генерален директор на БНТ и решението на СЕМ да не обявява нова процедура;

решението на съда за незаконосъобразност на процедурата, която не доведе до избор на генерален директор на БНТ;

предаването Политически некоректно и правомощията на СЕМ към съдържание от този тип;

прокремълската пропаганда и дали прокремълската гледна точка трябва да има равностойно отразяване с гледната точка на държавата – жертва на агресия;

ироничното изказване на Момчилова, че има 3о пола, а България ще предложи само мъж и жена за еврокомисар.

Председателката даде смайващи отговори, които са широко резюмирани в медиите.

• Има ли в България руска пропаганда?

• Много е деликатно.

ЗРТ не изисква ли плурализъм във всяко едно издание?

• Много е спорно.

• Какво наложи СЕМ да не обяви нова процедура за генерален директор на БНТ?

• Аз не съм юрист.

• Казвате, да не може един представител на НПО да работи в обществена медия?

• В редица страни не е забранено, но от моя гледна точка не е морално.

• Вие лично имате ли съмнения, че става дума за пропаганда, разпространявана от Кремъл целенасочено, за да дезинформира обществеността?

• Това е много тежка присъда, не, не мисля. Г-жа Вера Юрова каза, че всяка свобода има граници, включително тази на словото. Мене, да ви кажа, това малко ме напрегна.

• Ако се разпространяват неверни твърдения, на лъжата трябва ли да се даде равностойно място, това е концептуалният въпрос?

• Аз не вземам еднолично решения. Пак казвам, пропагандата по време на война винаги е двупосочна…

В срещата с ЕС на БНР днес председателката е отишла по-далече. Дневник извежда в заглавие “Председателят на медийния регулатор за Волгин и предаването му: Лъжата също има право на живот”.

Впрочем и в Контракоментар имаше такива моменти:

СМ Ще ми липсва Тъкър Карлсън, такъв тип медийно поведение.

АГ Но той загуби поста си заради откровени лъжи!

СМ Точно така!

Точно така. Сигурно затова от ковид починаха хора повече от град като Свищов. Вече гонят 40 000. Заради дезинформацията. Която имала право на живот.

И едно интервю на Джесика Вълчева с Александър Кашъмов: Защо Момчилова иска да забрани на журналистите да членуват в НПО

Комисия за журналистическа етика: нарушение на стандарта за медиен плурализъм в “Политически некоректно” на БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията за журналистическа етика разглежда неколкократно жалби, свързани с предаването Политически некоректно по програма Хоризонт на БНР, като всички жалби досега са по повод съботното издание на предаването с водещ Петър Волгин.

В решение по повод жалба на З.З.К от гр И. Комисията за журналистическа етика в решение от 16 май 2023 констатира нарушение на т.1.1.5 от Етичния кодекс на българските медии.

КЖЕ се обедини около извода, че принципът медиен плурализъм, който според Българското
национално радио е защитен чрез избрания съботно-неделен формат на предаването
Политически некоректно, не се реализира в конкретно разглежданото съдържание.
Без да засяга автономността на общественото радио да взема програмните си решения,
КЖЕ анализира изпълнението от страна на БНР на изискването за плурализъм в
обсъжданото предаване Политически некоректно и намира, че:

  • Отделните две (съботно и неделно) издание на Политически некоректно не разглеждат
    едни и същи теми;
  • При внимателно изслушване на включваните в ефир слушатели се създава
    впечатление, че двете издания имат и различна аудитория, главно на принципа на
    лоялност към съответния водещ;
  • Липсва съдържателна свързаност между темите, участниците, коментиращите
    слушатели в съботните и неделните издания, едното издание не доразвива, нито
    допълва, нито обогатява, нито търси съдържателни препратки към представянето на
    темите в другото издание.
  • Слушателите не могат да си съставят информирано мнение по засегнатите в конкретното съботно издание теми, тъй като няма множественост на гледни точки. Водещият оборва и опровергава позиции, чиито автори или поддръжници не са представени, за да могат да ги обяснят или защитят (вж., „Обясняват ви, че всичко, което правят, е в името на прогреса, на „евроатлантическите ценности“, „лоботомират ви“)

Отделен анализ заслужава плурализмът в съдържанието на Политически некоректно на
сайта на БНР.
Въпросът е важен, защото дори граждани, които не са слушали предаването
в ефир, се запознават със съдържанието му от представителния сайт на БНР.

Прави впечатление, че водещият на съботното издание публикува авторски коментар, а на
неделното – не, така че на сайта на Българското национално радио преобладават коментарите
към съботното издание на предаването. При това на сайта на БНР се публикува авторската
позиция на водещия по определени теми, но слушателите няма откъде да получат ясни
индикации каква е позицията на самото обществено радио по съответните теми.
Предмет на разглежданата жалба е едно от съботните издания на предаването. Многообразието в предаването не се постига в рамките на изданието, нито дори ако се вземе предвид неделното издание, което има собствени водещ, стил, теми и отделен облик и аудиторията няма обективни основания да възприема двете предавания като съдържателна цялост.
Следователно, според КЖЕ налице е неизпълнение на т. 1.1.5 В коментарите и анализите
ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки.

КЖЕ не констатира нарушение по т. 1 Точност, доколкото спорните според жалбата твърдения са в рамките на свободата на изразяване на мнение.

EMFA: да отпадне изключението за използване на шпионски софтуер за целите на националната сигурност (член 4, нова ал. 4)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

19 юни 2023 г

Гражданското общество и журналистическите асоциации призовават Съвета да защити журналистите срещу шпионски софтуер и наблюдение в Европейския закон за свободата на медиите (EMFA)

Уважаеми заместник-постоянни представители,

Ние, долуподписаните 60 организации на гражданското общество и журналисти, изразяваме нашата загриженост относно тревожните развития, свързани с проекта EMFA, по-специално разпоредбата на член 4 („Права на доставчиците на медийни услуги“).

Последният компромисен текст от 24 май крие сериозни рискове за демократичните принципи и основни права, по-специално свободата на пресата, свободата на изразяване и защитата на журналистите.

Последният компромисен текст:

(a) влошава законодателното предложение на ЕК, като предвижда изключение за „национална сигурност“ от общата забрана за разполагане шпионски софтуер срещу журналисти;

(б) увеличава списъка с престъпления, срещу които е разрешено наблюдение на журналисти и журналистически източници; и

(в) елиминира правните гаранции, които защитават журналистите срещу внедряването на шпионски софтуер от държавите-членки.

Гражданското общество и журналистите са загрижени, че ако позицията на Съвета не бъде съществено преработена, EMFA ще легализира заглушаването на критични гласове.

Цялото открито писмо до КОРЕПЕР

Борис Джонсън се връща към журналистиката? Правилата на ACOBA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както е известно, Борис Джонсън напусна депутатския пост миналата седмица заради факта, че е излъгал парламента, като е отричал нарушаване на правилата по време на локдауна.

Джонсън, който преди това е работил като журналист – и казват, че е получавал заплата от 275 000 британски лири, за да пише за Telegraph се връща към професията и ще пише седмична колона във вторник за Daily Mail. Бившият лидер на торите се присъединява към бившата министърка на културата Надин Дорис, която започна да пише в Daily Mail.

Daily Mail вече съобщи на първа страница за нов „ерудиран“ колумнист, който ще бъде „задължително четиво в Уестминстър“.

С това свое изявление Джонсън произведе нов скандал. Този път – нарушавайки правилата на Advisory Committee on Business Appointments (AСОВА), тъй като е информирал комисията за новата си роля на колумнист в Daily Mail половин час преди публичното съобщение. В момента се проверява какви точно са фактите около новите ангажименти на Джонсън.

Правилата изискват две години след напускането на определени позиции “бившите” да се обърнат към АСОВА за съвет относно поемането на ново назначение или роля. Не се обявяват или приемат нови назначения, преди комисията да е в състояние да предостави заключение. „Заявление, получено 30 минути преди обявяване на назначението, е явно нарушение.”, казват от комисията.

Правилата на АСОВА са въведени, за да се избегнат подозрения, че назначението може да е награда за минали услуги и да се смекчи рискът да се използват привилегии на базата на контакти и влияние.

В български контекст поуката е за необходимостта от отнапред договорени правила и спазването им при многобройните, внезапни и често светкавични преходи от една роля в друга. На входа и на изхода.

EMFA: Медийното изключение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Още една кампания на неправителствения сектор и експерти: срещу идеята за т.нар. медийно изключение в чл. 17 на проекта за Европейски акт за свободата на медиите. Идеята на законодателя е повишени гаранции за съдържанието на медиите, които използват платформите онлайн, в сравнение със съдържанието, качвано от обикновените граждани.

Но кой е медия и кое съдържание в платформите е медийно? Проектът предвижда качеството “медия” да се декларира.  Неправителствени организации, правозащитници и експерти смятат, че това е врата, през която ще минава дезинформацията – и призовават медийното изключение да отпадне.

Така чл.17 се превръща в една от най-дебатираните разпоредби.

Становището срещу чл. 17 (медийното изключение) на EDRI .

На снимката – бившата служителка на Facebook Франсис Хогън, която разкри как платформата се използва за дезинформация.

EMFA: изключението за шпионски софтуер срещу журналисти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Законодателният акт за свободата на медиите предвижда защита на журналистическите източници (чл.4). Съществуват стандарти, установени в практиката на Европейския съд за правата на човека и Съда на ЕС.

В последната версия има предвидено изключение от защитата на източниците за целите на националната сигурност. Statewatch обобщава позициите на неправителствения сектор и експерти по темата:

От първоначалните разкрития за проекта Pegasus научихме, че правителства и частни лица в над 46 страни по света, включително държави-членки на ЕС, са използвали инвазивен шпионски софтуер, за да шпионират журналисти, защитници на правата на човека, политически опоненти и дисиденти.

Подобно изключение „… рискува да легализира рутинното разполагане на шпионски софтуер и други репресивни мерки, включващи технологии за наблюдение срещу журналисти. Това се дължи на големия и неопределен обхват на защитата на „националната сигурност“, област от изключителна компетентност на държавите-членки. Вече беше показано как държавите-членки злоупотребяват с това понятие за национална сигурност, за да наложат масово наблюдение или други извънредни репресивни мерки, не само в борбата с тероризма, но и за социален и политически контрол. Следователно не е приемливо правото на ЕС да одобрява „излючение за национална сигурност“, за да оправдае използването на шпионски софтуер срещу журналисти. Това изключение противодейства на желания ефект за защита на журналистите.“

На сайта на Европейската федерация на журанлистите се казва следното:

Последният проект на компромис от 7 юни предвижда изключение за „национална сигурност“ от общата забрана за разполагане на шпионски софтуер срещу журналисти без гаранции за защита на източниците. Въвеждането от Франция на нов параграф, който гласи, че „[т]ози член не засяга отговорността на държавите-членки за опазване на националната сигурност“, всъщност заличава първоначално предоставената от ЕК защита.

Наистина е шокиращо, че държавите-членки на ЕС допълнително смекчават важни разпоредби относно защитата на журналистите на източниците и защитата от технологии за наблюдение, казва Мая Север, президент на EFJ.

Проектопозицията на Съвета допълнително заличава изчерпателния списък на престъпленията, определен от Комисията, за да го замени със списъка, установен в Рамковото решение за европейската заповед за арест, което значително разширява обхвата на основанията за разполагане.

EFJ заедно с организации за цифрови права, гражданско общество и свобода на медиите ще изпрати писмо до всички заинтересовани страни, участващи в текущите преговори относно използването на шпионски софтуер срещу журналисти и значението на защитата на източниците на журналистите.