Tag Archives: Media Law

ЕСПЧ: ново решение за отговорност за коментари на трети лица в социална мрежа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 15 май 2023 Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е установила, че наказателното преследване на политик за това, че не е изтрил коментари, публикувани от трети страни на стената му във Facebook, не нарушава правото му на свобода на изразяване. Решението е по делото Санчес срещу Франция.

 Жулиен Санчес, общински съветник, кандидат за парламента, е осъден за подбуждане към омраза или насилие на религиозна основа. В публично достъпния си акаунт във Фейсбук той е написал кратка публикация за евродепутат, а в коментари към нея евродепутатът е обвинен, че е позволил градът да бъде „управляван от мюсюлмани“ и е позволил търговия с наркотици и проституция от тях.

Макар че по-късно Санчес предупреждава последователите си да внимават със съдържанието на коментарите си, той не е премахнал оспорваните коментари от стената си във Facebook.

Санчес и коментаторите са признати за виновни за подбуждане към омраза или насилие от френския съд. След като изчерпва вътрешните средства за защита, Санчес отнася делото до ЕСПЧ, твърдейки, че присъдата нарушава правото му на свобода на изразяване, съгласно член 10 от Европейската конвенция за правата на човека.

Голямата камара на ЕСПЧ се произнася в полза на Франция и установява, че правата на Санчес не са били нарушени. Съдът основава заключенията си на факта, че на Санчес му е липсвала „бдителност“ и той е пропуснал „да реагира по отношение на коментари, публикувани от други“.

Няма нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Става дума за отговорност за коментари – линията на решението Делфи срещу Естония, но тук – във вариант за социална мрежа. Писала съм, че след Делфи срещу Естония има решения на ЕСПЧ за отговорност за коментари, в които съдът застава на страната на собственика на сайта и се произнася за неотговорност.

Така че засега няма общи критерии, но един от важните критерии е предметът на коментарите – за враждебна реч, както е в случая, съдът е по-малко склонен към компромис.

Публикуван е критичен анализ на ARTICLE 19, в което решението се окачествява като изключително опасно за свободата на изразяване онлайн, тъй като коментарите под публикации в социалните медии са важна част от онлайн ангажираността на гражданите. 

На практика това решение означава, че някои публични фигури в социалните медии ще имат същите задължения като платформите – които също не трябва да носят отговорност за съдържание на трети страни. Този вид отговорност може да изложи определени потребители на насочване от други. Например акаунти в социалните медии на активисти за правата на човека и правата на жените или членове на малцинствени групи могат да бъдат насочени към наказателни производства с намерението да бъдат подведени под отговорност за насаждащи омраза коментари в техните социални медии, които може дори да не видят сред стотици или хиляди коментари оставени от ботове или координирани групи потребители. 

Това ще бъде още по-проблематично за публичните фигури, които вече значителен брой последователи и събират хиляди коментари под публикациите на страниците си. Отговорността за коментарите на други може всъщност да даде възможност на политици и обществени фигури да блокират коментари в техните публични акаунти само въз основа на техните възгледи. Това би било в противоречие с нарастващото признание, че членовете на обществото имат право да четат и да отговарят на тези видове съобщения. Това ще възпрепятства и намали пространството за демократичен дебат, което и без друго е в процес на редукция в съвременния свят.

Европейски произведения: доклад на ЕК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на Съвета е публикуван доклад SWD(2023) 152 final за редовния мониторинг на изпълнението на мерките относно популяризирането на европейски произведения чрез аудиовизуални медийни услуги, както е посочено в Директива 2010/13/ЕС, Директивата за аудиовизуалните медийни услуги („AVMSD от 2010 г.“)

Последният доклад беше за периода периода 2011-2014 г. Настоящият доклад обхваща години 2015–2019 както за линейни, така и за нелинейни услуги.

Докладът се основава на националните доклади, предоставени от държавите-членки на прилагането на членове 13, 16 и 17 и на независимо проучване, което също предвижда информация относно Обединеното кралство, Исландия и Норвегия.

Директивата от 2018 г. („ревизираната AVMSD“) въведе нови правила за засилване на насърчаването на европейски произведения. Новите правила, които бяха изяснени в насоките на Комисията, задължават държавите да гарантират, че доставчиците на медийни услуги на аудиовизуални медии по заявка службите под тяхна юрисдикция осигуряват поне 30 % дял от европейските произведения в своите каталози и осигуряване на известност на тези произведения.

Периодичното докладване от страна на държавите относно чл 13 е промененo – от всеки четири на всеки две години и следователно е приведенo в съответствие със задълженията за докладване по чл. 16 и 17 (също на всеки две години).

Доклад за състоянието и тенденциите на медийната индустрия в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е доклад на Европейската комисия, чиято цел е да проучи медийните тенденции и да анализира потенциалното им въздействие върху медийните пазари в ЕС. Той разглежда три медийни сектора (аудиовизуални медии, по-специално новинарски медии и видео игри), предоставяйки преглед на пазара, технологични тенденции и нововъзникващи модели на производство и потребление на ниво ЕС 27.

Прогнозните оценки се основават на потребителски проучвания, въпросници, структуриран принос на заинтересованите страни и вторични източници около общата тема за конкурентоспособността на индустрията на ЕС.

Това е първо издание на доклада в отговор на Плана за действие на ЕК за медии и аудиовизия от 2020 г. (Media and Audiovisual Action Plan).

СЕМ: Доклад за мониторинг върху предаването Политически некоректно (БНР)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на СЕМ е публикуван доклад с резултатите от мониторинга върху предаването Политически некоректно по Българското национално радио.

Мониторингът включва изданията, разпространени от 05.11.2022 г. до 29.01.2023 г. В периода на наблюдение в СЕМ са постъпили 11 писма по повод съдържането на предаването „Политически некоректно“, като 9 от тях се отнасят до изданията през месец януари 2023 г. и 2 за предаванията през месец ноември 2022 г. Писмата съдържат сигнали
относно поведението на водещия Петър Волгин в ефир, свободата на словото и коментарите в предаването, а също и твърдения за излъчване на дезинформация и пропаганда за войната в Украйна, както и за „невярна“ информация за природния газ и газовите доставки.

Финалната част на доклада:

Наличието на коментар на водещия в събота „оцветява“ предаването и то става авторско, коeто преимуществено критикува либералната ценностна система и съответните припознаващи я политически субекти. Мониторингът отчита следването на една основна линия на иронизиране и порицаване на политическите представители, които биват
определени като „проатлантически (или евроатлантически) настроени“. По този начин негативно се фокусира вниманието на аудиторията само срещу едни политически участници, които са обект на критика през целия наблюдаван период. Тези политически послания се подсилват и от изразените от гостите критични мнения. Гостите, водещият и авторите на
рубрики, рядко изказват противоположни становища по обсъжданите теми.
Мониторингът отчита, че Петър Волгин активно изразява собствена позиция, прокарвана във всички издания, на които е водещ, и тя е критична към партиите на „умнокрасивитета“, към „неуки и невъзпитани“ политици. В поредица от авторски материали в рубриката „По ръба“ също присъства авторова позиция срещу „политическите шарлатани“ и подписаните газови договори (споменават се казусът „Николай Павлов“ (бивш шеф на „Булгаргаз“) и меморандума „Джемкорп“). Наслагването на негативизъм и неудовлетвореност създава трайна тенденция в предаването, която ражда предпоставки за оформяне на нагласа на нетърпимост към определени политически идеи и субекти.
Едновременно с това обаче, в съдържателно отношение, липсват изрични директни призиви за нетърпимост или насилие срещу конкретни личности или представители на политически сили.

По отношение на участниците, наблюдението отчита отново превес на представители на гражданското общество и неправителствени организации, заедно с експерти, журналисти, хора от академичните среди. Изцяло липсват представители на местната и съдебната власт, както и на президентството. Изпълнителната власт е представена само от един участник.
Участие в предаването за трите месеца взимат политиците: Костадин Костадинов (05.11.2022 г.); Николай Хаджигенов “Ние идваме” (06.11.2022 г.); Христо Иванов „Демократична България“ (20.11.2022 г.); Стефан Янев „Български възход“ (27.11.2022 г.); Росен Желязков ГЕРБ-СДС (4.12.2022 г.); Крум Зарков БСП (11.12.2022 г.), Асен Василев „Продължаваме промяната“ (08.01.2023 г.), Александър Симов от БСП (15.01.2023 г)., Татяна Дончева (22.01.2023 г.) и Вежди Рашидов (28.01.2023 г.).
Предвид всеобщата критичност срещу партиите и политиците, се разпространява мнението, че те са „шарлатани“, „мошеници“. Преобладаващите позиции са критични и негативни спрямо коментираните процеси, събития, личности. Предаването не дава трибуна на представители на изпълнителната власт, с едно изключение. То основно предоставя на
слушателите позицията/ коментарите по актуални теми от обществения живот на авторите/ журналисти и техните избрани гости

2023 – Доклад за наблюдение на предаването Политически некоректно

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В пряка връзка с официалното публикуване на иска на Комисията срещу България очакваме законопроект за въвеждане на Директива 2019/790,

но дотогава – днес в парламента е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.

Божидар Божанов внася.

Съд на ЕС: Дело С-186/23 Европейска комисия/ България по повод Директивата за авторското право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

(Дело C-186/23)

От публикация в Официален вестник на ЕС стана известен искът на Европейската комисия срещу България по повод липсата на нотификация за транспониране на Директива 2019/790.

(Дело C-186/23)

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: Гр. Колева, J. Samnadda)

Ответник: Република България

Правни основания и главни доводи

Директива (ЕС) 2019/790 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО установява правила, чиято цел е по-нататъшното хармонизиране на правото на Съюза, приложимо за авторското право и сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като взема предвид по-специално цифровото и трансграничното използване на защитено съдържание. Тя също така установява правила за изключенията и ограниченията по отношение на авторското право и сродните му права, улесняването на лицензиите, както и правила с цел да се осигури добре функциониращ пазар за използването на произведения и други обекти. Член 29 от директивата предвижда 7 юни 2021 г. като краен срок за транспониране на директивата от държавите членки. Съгласно параграф 2 от този член „[д]ържавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива“.

На 23 юли 2021 г. Комисията e изпратила на Република България официално уведомително писмо. На 19 май 2022 г. Комисията е изпратила на Република България мотивирано становище. Въпреки това, мерките за транспониране на директивата все още не са приети или във всеки случай не са съобщени на Комисията.

Искания

Ищецът моли съда:

(1)да установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО1 („директивата“) и като не ги е съобщила на Комисията, Република България не е изпълнила задълженията си по член 29 от директивата;
(2)да осъди Република България да заплати на Комисията еднократно платима сума съответстваща на по-високата от следните две суми: I) дневна сума от 1 800 евро, умножена по броя дни между деня, следващ изтичането на срока за транспониране, предвиден в директивата, и деня, в който нарушението е отстранено, или, при липса на отстраняване на нарушението, деня, в който е постановено решение по настоящото производство; II) минималната еднократно платима сума от 504 000 евро;
(3)в случай че неизпълнението на задълженията по точка 1 продължава до датата на постановяване на съдебното решение по настоящото производство, да осъди Република България да заплаща на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 10 800 евро на ден за всеки ден забава от датата на постановяване на съдебното решение по настоящото производство, докато тази държава не изпълни задълженията си в съответствие с директивата;
(4)да осъди Република България да заплати съдебните разноски.

(1)  OB 2019, L 130, стр. 92

ЕСПЧ: публикуване на лични данни на данъчни длъжници

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Голяма камара на ЕСПЧ по делото LB versus Hungary. Делото се отнася до публикуването на личните данни на заявителя в списък на данъчни длъжници на интернет страницата на данъчната институция на Унгария за неизпълнение на данъчни задължения. Изработена е интерактивна карта, наречена “национална карта на данъчните длъжници”. Домашният адрес на жалбоподателя, заедно с адресите на други данъчни длъжници (общо 3 624 лица), е посочен с червена точка, а ако човек кликне върху точката, се появява личната информация на жалбоподателя (име и домашен адрес), като по този начин данните стават достъпни за всички читатели.

Жалбоподателят твърди, че публикацията нарушава правото му на зачитане на личния живот, защитено от член 8 от Конвенцията.

Съставът на ЕСПЧ

е приел, че има намеса, че има обществен интерес от оповестяване на данъчните длъжници в интерес на икономическото благосъстояние на страната. Засегнати са не всички, а само онези данъчнозадължени лица, чието поведение е било в най-голяма степен вредно за приходите, като разпространението както на името, така и на домашния адрес на данъчнозадължените лица е послужило за постигане на точност. Жалбоподателят не е посочил, че публикацията е довела до някакви конкретни негативни последици за личния му живот. Поради всички гореизложени причини съставът заключава, че разкриването на въпросните лични данни не надхвърля необходимото за подпомагане на законния интерес на държавата.

Голямата камара

отново прилага теста за пропорционалност: има намеса, има законно основание, има легитимна цел да намали възможностите за неспазване на данъчното законодателство и да разубеди данъкоплатците да не плащат данъчните си задължения. Посочва се дори и втора легитимна цел: допринася за прозрачността и надеждността на търговските отношения и по този начин за “защитата на правата и свободите на другите” по смисъла на член 8, втора алинея ЕКПЧ.

Остават въпросите необходима ли е намесата в едно демократично общество и – при положителен отговор – пропорционална ли е намесата на целта.

Публикуването на този списък съответства на обществен интерес, но Парламентът изглежда не е разгледал до каква степен публикуването на всички разглеждани данни, и по-специално на домашния адрес на данъчния длъжник, е било необходимо, за да се постигне първоначалната цел на събирането на релевантни лични данни в интерес на икономическото благосъстояние на страната. Съдът не е убеден, независимо от свободата на преценка на държавата-ответник, че причините, изтъкнати от унгарския законодател при приемането на схемата за публикуване по член 55, параграф 5, макар и релевантни, са достатъчни, за да покажат, че оспорваната намеса е “необходима в едно демократично общество” и че органите на държавата-ответник  постигане на справедлив баланс между конкуриращите се интереси.

Нарушение на член 8 ЕКПЧ

Едно обосновано особено мнение на съдия KŪRIS по отношение на мотивите:

Член 8 е нарушен не защото Парламентът не се стреми да постигне “справедлив баланс” между правото на индивида да не публикува домашния си адрес и домашния адрес на семейството си и фалшивото право на обществеността да го знае, а защото публикуването на домашния адрес на жалбоподателя против волята му не обслужва законния интерес на никого или легитимна цел. Тук не става въпрос само за репутацията на този човек – става въпрос за неговата и на семейството му сигурност.

Според американците медиите разделят, дезинформацията е проблем

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Близо три четвърти от възрастните в САЩ казват, че новинарските медии засилват политическата поляризация в страната, а малко под половината казват, че имат малко или никакво доверие в способността на медиите да съобщават новините безпристрастно и точно, според ново проучване на Associated Press-NORC Center for Public Affairs Research и Robert F. Kennedy Human Rights

Проучването, публикувано преди Световния ден на свободата на печата 3 май, показва, че американците изпитват значителна загриженост относно дезинформацията – и ролята, която играят медиите, политиците и компаниите за социални медии в разпространението й. 9 от 10 възрастни в САЩ казват, че дезинформацията е проблем. 6 от 10 заявяват, че новинарските медии носят вина за разпространението на дезинформация, но и отговорността – заедно с политиците – за справяне с нея.

Проучването разкрива сложната връзка, която американците имат с медиите: мнозинството оценява задълбочените и разследващи репортажи като много полезни или изключително полезни за разбирането на проблемите, които ги вълнуват, но също така по-скоро гледат заглавията, отколкото четат задълбочено разследващите статии.

Проучването също така разкрива, че 4 от всеки 10 казват, че пресата вреди на американската демокрация, докато само около 2 от всеки 10 казват, че пресата прави повече, за да я защити. Републиканците гледат на новинарските медии по-неблагосклонно от демократите, като 61% от републиканците казват, че новинарските медии вредят на демокрацията, в сравнение с 23% от демократите и 36% от независимите. Около три четвърти смятат, че политическите предпочитания на собствениците имат голямо влияние върху новинарските медии в Съединените щати.

Що се отнася до защитата на свободата на пресата в САЩ, 44% от анкетираните казват, че правителството на САЩ върши добре работата си, повече от 24% са на обратно мнение.

Канада: Ще плащат ли технологичните гиганти за хипервръзки към новини

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Канада се осъзнава, пише Майкъл Гайст, че планът на компанията Мета да блокира споделянето на новини в Канада, ако законопроектът C-18 бъде приет в сегашния му вид, може да не е блъф. Законопроектът С-18 предвижда платформите да заплащат за хипервръзки към новинарско съдържание от медиите.

Вредата, причинена от погрешната преценка на правителството, че може да наложи плащания за връзки, ще се простира отвъд един провален закон. По-малките и независими медии, които често зависят от социалните медии, за да изградят своята аудитория, ще понесат непропорционално по-голямата тежест от действието на този закон. Всъщност, ако Google последва подхода на Мета, няма да останат големите „посредници за цифрови новини“ в Канада и С-18 няма да постигне никакъв резултат.

News Media Canada, водещата лобистка група за новинарския сектор, трябва да поеме част от вината, пише Майкъл Гайст. Алчността за по-големи сделки, базирани на плащания за връзки – не нови приходи за по-малките издатели, много от които не искаха това законодателство – накара групата да се обзаложи, че правителството може да принуди интернет платформите да плащат. Канада е на път към най-лошия възможен изход за всички засегнати: намалени приходи за новинарските издания, по-малко новини за канадците и репутация на държава, която подкопава основните представи за свободния поток на информация онлайн чрез поддържане на задължителни плащания за хипервръзки. Загубените приходи от прекратени сделки вероятно ще надвишат общата стойност на правителственото финансиране за новинарството. 

Ник Клег от Мета се е обърнал към канадските законодатели с изявление, в което няма изненади:

Г-жо председател, казвам се Ник Клег и съм президент по глобалните въпроси в Meta. Законът за онлайн новините се основава на фундаментално погрешна предпоставка. Meta не се облагодетелства несправедливо от хората, които споделят връзки към новинарско съдържание на нашата платформа. Обратното е вярно. Издателите избират да споделят съдържанието си, защото това им е от полза, докато то изобщо не е особено ценно за нас. Ето защо ние взехме трудното решение, че ако това неправилно законодателство бъде прието, ще трябва да прекратим наличието на новинарско съдържание във Facebook и Instagram в Канада. 

Връзките към новинарски истории са по-малко от три процента от съдържанието, което канадците виждат във Facebook Feed. Но издателите на новини намират нашите услуги за ценни. Изчислихме, че Facebook Feed е изпратил на регистрирани издатели на новини в Канада повече от 1,9 милиарда кликвания през 12-те месеца до април 2022 г. Това се равнява на безплатен маркетинг, който оценяваме на стойност над 230 милиона долара. Издателите избират да споделят своето съдържание, защото то привлича трафик към техните уебсайтове. Помага им да продават повече абонаменти, да увеличат аудиторията си и да показват рекламите си на повече хора, отколкото биха имали иначе.

Светът непрекъснато се променя и издателите, както всички останали, трябва да се адаптират. Да поискаме от социална медийна компания през 2023 г. да субсидира новинарски издатели за съдържание, което не е толкова важно за нашите потребители, е все едно да поискаме от доставчиците на имейл да плащат на пощите, защото хората вече не изпращат писма.

Това законодателство ще превърне Канада в първата демокрация, която поставя цена на безплатните връзки към уеб страници, което противоречи на глобалните норми относно принципите на авторското право и излага на риск свободния поток на информация онлайн.

***

Майкъл Гайст е водещият специалист по интернет право в Канада, автор на известен блог

С-18 – внесен през юни 2022 г., законопроектът C-18 ще принуди компании като Google и Meta, която притежава Facebook, да договорят сделки за плащане на канадски медийни компании за съдържанието, към което свързват и визуализират на своите уебсайтове и платформи. Google вече блокира някои (около 4 на сто) канадски потребители да гледат новинарско съдържание като тест за потенциален отговор на законопроекта. Правителството на Канада твърди, че законопроектът е подобен на закон, приет от Австралия през 2021 г. и ще „повиши справедливостта“ на пазара на новини чрез задължаване на онлайн гигантите да плащат на медиите.

Законопроектът е приет от Камарата на общините през декември и предстои да бъде разгледан в Сената през следващите месеци.

Снимката е от блога на Майкъл Гайст.

Проверка на фактите: brodhub.eu

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

BROD, Българо-румънска обсерватория за цифрови медии, е един от центровете на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), която обединява организации за цифрови изследвания, учени и други организации като част от стратегията за борба с дезинформацията и за медийно образование и грамотност.

БРОД има сайт brodhub.eu , отбелязан в съобщение на партньорската организация Агенция Франс Прес. По-важното от съобщението:

Уебсайтът публикува статии за проверка на фактите на партньорската информационна агенция Agence France-Presse (AFP) на български и румънски език, както и такива от платформата Factual, създадена от румънската неправителствена организация Funky Citizen, и от българската национална телевизия БНТ, която също предлага услуга за проверка на факти. Десетки статии за проверка на фактите на AFP вече са достъпни на сайта, включително оригинални проверки на AFP на български език, осъществени от AFP Провери, секция на звеното на AFP за проверка на фактите. Това ще даде по-голяма видимост и на работата на AFP Провери.

Основни академични партньори са институтът GATE към Софийския университет „Свети Климент“ и Националното училище по политически науки в Букурещ. С помощта на Центъра за изследване на демокрацията (CSD) в София и базирания в Словакия мозъчен тръст Globsec, изследователите ще могат да картографират дезинформацията в България и Румъния и да публикуват резултатите на brodhub.eu.

Сайтът ще съдържа и инструменти за медийно образование, дело на Румънския център за независима журналистика CJI и българския обучителен център NTCenter.

Разработката на сайта е поверена на компанията XWiki, която е базирана във Франция и Румъния. Той ще бъде подкрепен от гръцката компания ATC в частта за взаимодействието на мрежата на EDMO и ONTOTEXT.