Tag Archives: Media Law

ЕСПЧ: Правото на свободни и честни избори и намесата на Русия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Европейския съд по правата на човека се гледа делото Бен Брадшоу срещу Обединеното кралство.

Бен Брадшоу е политик, сега депутат, който с още двама депутати и група граждани се обръща към ЕСПЧ, след като техният иск е отхвърлен от Върховния съд в Лондон в края на 2021 г. Тезата на Брадшоу е, че правителството на Обединеното кралство действа незаконно през 2019 г., когато тогавашният министър-председател Борис Джонсън не организира независимо разследване на заключенията на Комисията по разузнаване и сигурност в нейните доклади „Дезинформация и фалшиви новини“ и „Русия“. Парламентаристите и гражданите смятат, че докладите, заедно с отговора на правителството, предоставят достоверни доказателства за намеса на Русия в референдума за независимост на Шотландия през 2014 г., референдума за членство в Европейския съюз през 2016 г. и общите избори през 2019 г.

Според жалбата до ЕСПЧ неспособността на правителството на Обединеното кралство да разследва тези достоверни твърдения за намеса в избирателната система на Обединеното кралство или да въведе законодателна и политическа рамка, която ще идентифицира и защитава от намеса в избирателната система на Обединеното кралство, нарушава положителните задължения по член 3 от Протокол 1 към Европейската конвенция за правата на човека относно правото на свободни и честни избори.

Брадшоу твърди, че „провалът на правителството е нарушение на задължението му да осигури свободни и честни избори в Обединеното кралство и като такъв представлява много сериозно нарушение на задълженията му към британския народ. Някои от нас предупреждават за истинските намерения на Путин повече от 10 години. Знаем, че неговата дългосрочна стратегия е била да дестабилизира и раздели западните демокрации и нищо, което се е случило в новата британска история, не е допринесло повече за дестабилизиране на Европа и отношенията на Великобритания с нея, отколкото Брекзит.”

ЕСПЧ е изпратил въпроси до правителството, включително дали има достатъчно доказателства за намеса на Русия в изборите в Обединеното кралство, за да се задейства това задължение за разследване.

Стана известно и че група студенти от LSE – от правната клиника по права на човека, са подготвили интервенция.

Клеветата чрез публикация: едно решение на СГС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Състав на Софийския градски съд с председател Мирослава Тодорова гледа дело от частен характер No 20221100601495 по описа за 2022 година, докладвано от съдия Мирослава Тодорова, и се произнася с решение 173 от 17 март 2023 година.

С присъда от 24.06.2021 г., постановена по н.ч.х.д. No 8303/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106-ти състав, подсъдимият Д. М. Й. е признат за невиновен в това в периода 7.02.2020 г. – 8.02.2020 г. в гр. София на интернет страницата https://www.24chasa.bg/novini/article/8163201 и в хартиено издание на вестник „24 часа“, в две идентични по съдържание статии  да е приписал извършването на престъпление „въоръжен грабеж“ на С. М. З. с изразите: „С пушка и нож младеж в условна присъда и гаджето му обраха мъж, когото нападнали в дома му и го вързали за стола. Нападението стА.ло на 4 февруари в София, дни преди да изтече изпитателният срок на грабителя Л.А. 22-годишният рецидивист и гаджето му С. З. влезли в дома на млад мъж, който бил забравил вратата отключена. Заплашили
го с нож и пушка и с кабел го вързали за стол. Двамата откраднали телевизор, китарно кубе, монитор и смартфон, след което избягали. Бързо обаче ги хванали“, като клеветата е разпространена чрез печатно произведение – вестник „24 часа“, и по друг начин – глобалната мрежа „Интернет“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК.
С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявеният граждански иск от частната тъжителка С. З. срещу подс. Д. Й. за сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Иска се отмяна на присъдата като неправилна и  постановяване  на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. СГС намира жалбата за неоснователна.

Статията „Мъж с условна присъда и гаджето му обират с пушка младеж, връзват го за стол“ е публикувана през 2020 г.  “Гаджето” подава частна тъжба по-късно през юни 2020 г., а през 2021 г. воденото срещу мъжа наказателно преследване за престъпление по чл.198, ал. 1 от НК било прекратено поради недоказаност на обвинението, а наказателното производство – спряно поради неразкриване на извършителя на деянието.

Решението съдържа важни и обстойно  обосновани тези и изводи, между които:

  • Доказателствената тежест е за лицето, повдигнало обвинение.

Въззивният съд установява, че подсъдимият е автор на двете публикации. Съдът се спира на “обхвата на проверката,
която подсъдимият е извършил, преди да представи текста си за публикуване.” Доказателствената тежест е за страната, повдигнала обвинението, тоест за тъжителката. Нейната позиция е, че обвинението е доказано, защото подсъдимият не е доказал истинността на фактите за нейното участие. НПК обаче изрично закрепва положението, че не могат да се
правят изводи във вреда на обвиняемия от това, че той не е успял да докаже възраженията си. Подсъдимият в наказателния процес никога не носи доказателствена тежест, нито от някакъв стадий занапред   тя може да се прехвърли върху него, се казва в решението. “Поради това и чл. 147, ал.2 НК постановява, че деецът не се наказва, не “ако той докаже”, а ако “се докаже” истинността на разгласените обстоятелства.” В съгласие с основните принципи за справедлив наказателен процес по чл. 6 ЕКПЧ за подсъдимия не възникват неблагоприятни последици при пасивно поведение.

  • За да носи наказателна отговорност, лицето трябва да съзнава, че разпространява неверни и позорящи факти и да има цел да навреди.

Нещо повече. Тъжителката не просто трябва да докаже, че твърденията в статията не са верни.  Криминализацията на клеветата е предвидена като една от юридическите гаранции, осигуряващи закрилата на достойнството на личността срещу злоупотреба с конституционните права на информация, на свобода на изразяване, в частност – на разпространяване на информация, в случаите в които словесното изразяване не представлява квалификация или оценка, а целенасочено разпространяване на неверни и позорящи факти. Поради това и се изисква нещо повече – да бъдат събрани доказателства, че чрез публикацията подсъдимият е злоупотребил с професионалната си дейност, като е съзнавал, че обстоятелствата в текста му са неверни, но го е публикувал не за да се информира обществото, а за да злепостави тъжителката и така да й навреди. В случая не се установява цел злепоставяне.

Престъплението е формално и то е довършено от момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца позорна информация за пострадалия.

  • Няма правна пречка да се пише за престъпления, преди да е завършило производството – но  трябва да бъде съобщено, че въпросите не са решени окончателно.

По въпроса за верността: едва след публикацията се изяснява  истината за това извършено ли е престъпление и от кого.   Освен това, доколкото постановлението за прекратяване спрямо Л.А.не е било предмет на съдебен  контрол,   то не е придобило стабилитет. Така че частната тъжителка не може да докаже клевета:  по делото не е било категорично установено, че тя не е съпричастна.

Съдът подчертава, че не съществува законова забрана да се отразяват факти за престъпления преди да е приключил наказателния процес или дори преди да е започнал, ако журналистът разполага с информация от няколко надеждно осведомени източници както относно деянието, така и за неговото авторство.
Това положение следва от обществената задача на журналистиката в демократичното общество да информира гражданите, включително и като част от механизмите за контрол върху публичните власти в обществен интерес, например – за да привличат вниманието върху дейност на органите на досъдебното производство, която не покрива изискванията за професионално свършена работа. Същевременно “добросъвестното представяне на информация по неприключило наказателно производство в журналистически материал изисква да бъде упоменато, че въпросите не са решени окончателно с влязла в сила присъда.

Видно е от текста на процесната публикация, че подсъдимият е посочил процесуални факти за започнало наказателно производство и изрично е отбелязал, че частната тъжителка не е привлечена като обвиняема. Всички тези факти са верни,
което е установено от писмените доказателства, изводими от приобщеното ДП No 170/2020 г. на 4 РУ-СДВР.

  • Изпълнителното деяние на клеветата като противоправно личностно поведение не включва търсенето, получаването или самото разпространение на материалните носители на информация като съвкупност от факти и обстоятелства, вече създадена от някой друг.

Според решението криминализацията на клеветата е

  • една от юридическите гаранции срещу злоупотреба с конституционните права на информация и на изразяване на мнение, в случаите в които мнението не представлява квалификация или оценка, а становище по факти;
  • държавна намеса, предвидена от закона, в правото на дееца да съобщава конкретни твърдения за някого, когато те са позорни или му приписват престъпление и не отговарят  на истината, т.е когато засягат  неправомерно доброто име.

Към това съдът смята, че криминализацията на клеветата  предоставя защита  от недобросъвестно упражняване на правото на свободно изразяване чрез разпространяване на информация, когато деецът е субектът на гледната точка и автор на изразеното становище. Изпълнителното деяние на клеветата като противоправно личностно поведение не включва търсенето, получаването или самото разпространение на материалните носители на информация като съвкупност от факти и  обстоятелства, вече създадена от някой друг.

Според точен цитат:

“Същественото обстоятелство в настоящия случая е, че подсъдимият не си е измислил информацията, а я е научил от публичен източник и от информатор и тя възпроизвежда точно данните в досъдебното производство. Следователно,
подсъдимият не е източникът на информацията за извършеното престъпление, а пресъздава коректно съдържанието както на публично оповестената информация от СДВР, така и на информацията, която се е съдържала към този момент в ДП No
170/2020 г. на 4 РУ–СДВР. Това означава, че подсъдимият, оповестявайки обективно съществуваща информация, не осъществява изпълнителното деяние на клеветата. Обратното тълкуване би довело до създаване на такова ограничение на правото на информация, което би застрашило съществуването на свободния поток на информация и на журналистиката изобщо и би обезкуражило откритото обсъждане от гражданите на въпросите от обществено значение. Подобно тълкуване, освен че е противно на закона, не кореспондира на никаква необходимост в едно демократично общество, така
както се изисква в чл.10 ЕКПЧ.”

По този извод ще си позволя коментар – струва ми се, че  има хипотези, които заслужават обсъждане поотделно. По тази логика и в медийното право, вж Закон  за радиото и телевизията, чл. 17, ал. 4,  изрично се предвижда, че медиите не носят редакционна отговорност  за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са: 1. получени по официален ред; 2. цитати от официални документи; 3. точно възпроизвеждане на публични изявления. Но т. 4 на същата алинея, която предвиждаше да не се носи отговорност при републикуване, беше отменена, защото законодателят прие – според мен основателно – че републикуването е редакционна дейност, при която би трябвало да се носи отговорност за селекцията на източника и съдържанието. В случая съдът приема, че и в хипотеза на републикуване (“оповестяване на обективно съществуваща информация”) не се носи наказателна отговорност.

  • Потвърден е принципът на отговорната журналистика, известен от практиката на ЕСПЧ.

В решението се казва изрично, че “когато е извършена необходимата проверка относно истинността на
информацията съгласно установената журналистическа практика чрез използване на обективно съществуващите и възможни източници на информация, е налице професионална добросъвестност, която изключва наказателната и гражданската отговорност (решение No 111/26.05.2000г. по н. д. No 23/2000г., ВКС, II НО).

Също така изрично се подчертава, че добросъвестната  журналистическа практика “освен умисъла за извършване на престъпление изключва и непредпазливостта на подсъдимия.”

  • Журналистическите източници на информация се ползват с особена закрила, с позоваване на решението Гудуин срещу ОК. 

Съдът  потвърждава и принципа на защитата на тайната на журналистическите източници като аспект на защитената свобода на изразяване, “защото защитата на източниците е задължително условие, за да може пресата да изпълнява ролята си на „куче-пазач” в демократичното общество. В практиката на ЕСПЧ се поддържа, че едно нареждане за разкриване на източника би имало потенциален възпиращ ефект върху готовността на хората да дават информация. Такова нареждане може да почива само на изключителни обстоятелства, свързани с жизненоважни обществени или лични интереси. По делото Гудуин (1994 г.) Европейската комисия по правата на човека провъзгласява за основен принцип защитата на източниците на информация от разкриване.”

Съд на ЕС: Компенсация на далекосъобщителните оператори за прихващане на комуникационни потоци, разпоредено от съдебен орган

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 16 март 2023 стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑339/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) в рамките на производство по дела

Colt Technology Services и др.

Wind Tre SpA,

Telecom Italia SpA,

Vodafone Italia SpA

срещу

Ministero della Giustizia и др.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 18, 26, 49, 54 и 55 ДФЕС, на членове 3 и 13 от Директива (ЕС) 2018/1972 за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 2018 г., стр. 36) и на членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

 Запитването е отправено във връзка със спорове, първо, между далекосъобщителни оператори и Ministero della Giustizia (Министерство на правосъдието, Италия), Ministero dello Sviluppo economico (Министерство на икономическото развитие, Италия) и Ministero dell’Economia delle Finanze (Министерство на икономиката и финансите, Италия) и др. по повод на национална правна уредба, която срещу годишна фиксирана такса задължава всички далекосъобщителни оператори, действащи на територията на страната, да предоставят по искане на съдебните органи услуги по прихващане на далекосъобщения.

Consiglio di Stato (Държавен съвет) отправя до Съда следния преюдициален въпрос:

„Допускат ли членове 18, 26, 49, 54 и 55 ДФЕС, членове 3 и 13 от [Директива 2018/1972], както и членове 16 и 52 от [Хартата] национална правна уредба, която, като възлага на административния орган да определи компенсацията, дължима на далекосъобщителните оператори за вменената им в задължение дейност по прихващане на комуникационни потоци, разпоредено от съдебен орган, не налага спазването на принципа на пълно възстановяване на конкретно направените и надлежно документирани разходи във връзка с тази дейност, а освен това изисква от административния орган да постигне икономия на разходите спрямо предходните критерии за изчисляване на компенсацията?“.

Отговорът на Съда: Да, допуска.

Член 13, във връзка с член 3 от Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения, и част А, точка 4 от приложение I към нея трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която не изисква пълно възстановяване на разходите, които доставчиците на електронни съобщителни услуги действително са направили, за да осигурят възможност за законно прихващане от компетентните национални органи на електронни съобщения, стига тази уредба да е недискриминационна, пропорционална и прозрачна.

ЕСПЧ: защита на лицата, подаващи сигнал за нарушение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ, Голяма камара) постанови решение по делото Halet v. Luxembourg, засягащо лицата, подаващи сигнали за нередности (whistleblowers), по член 10 от Европейския Конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – свобода на изразяване.

Голямата камара надгражда  практиката след   решението по делото  Guja v. Moldova   през 2008 г.

Решението   се позовава на Директива на ЕС 2019/1937 относно защитата на лицата, които съобщават за нарушения на правото на Съюза, и Препоръката на Съвета на министрите на Съвета на Европа ( CM/Rec(2014)7).

През 2021 г. състав на ЕСПЧ не установява нарушение на правата на лицето, подало сигнал за нарушение.

През 2023 Голямата камара установява нарушение ( с 12:5 гласа).

Фактите

Става дума за казуса LuxLeaks – когато се разкриват данъчни споразумения между мултинационални компании и люксембургските данъчни власти. В основата на разкритията са служители на PricewaterhouseCoopers (PwC), като Рафаел Халет предоставя поверителни документи на медиите. По искане на работодателя си Халет е осъден в Люксембург да плати глоба и обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от работодателя му PwC. Междувременно той е освободен от работата си в PwC. След изчерпване на всички национални средства за защита и след като ЕСПЧ през 2021 г. не установява нарушение на правата на Халет по член 10 от ЕКПЧ, делото е отнесено до Голямата камара на ЕСПЧ.

Решението на Голямата камара

Голямата камара прилага теста за пропорционалност, констатира, че има намеса в свободата на изразяване, че намесата е предвидена от закона и преследва легитимна цел, а именно защитата на доброто име или правата на други лица, по-специално защитата на доброто име и правата на компанията PwC.

Но необходима и пропорционална ли е намесата под формата на наказателна санкция? Голямата камара припомня шестте критерия, изведени в решението по делото Guja (114):

(1) дали са налични алтернативни канали за разкриване на нарушенията;
(2) автентичността на разкритата информация;
(3) дали подателят на сигнал е действал добросъвестно;
(4) обществения интерес от разкритата информация;
(5) вредата за работодателя; и
(6) тежестта на санкцията.

При прилагането на тези принципи и критерии в настоящия случай Голямата камара стига до заключението, че решението на Апелативния съд на Люксембург по-специално не балансира правилно обществения интерес от разкритата информация и вредните последици от разкриването. В същата посока е и решението на ЕСПЧ от 2021 г.

Тук изходът от балансиращото упражнение е в обратната посока (202):

информацията, разкрита от жалбоподателя, безспорно е от обществен интерес. В същото време не може да се пренебрегне фактът, че оспорваното разкриване е извършено чрез кражба на данни и нарушаване на професионалната тайна, с която жалбоподателят е бил обвързан. При това положение ЕСПЧ отбелязва относителната тежест на разкритата информация, като има предвид нейното естество и степента на риска, свързан с нейното разкриване. В светлината на неговите констатации относно значението, както на национално, така и на европейско ниво, на публичния дебат относно данъчните практики на мултинационалните дружества, за които информацията, разкрита от жалбоподателя, има съществен принос, Съдът смята, че общественият интерес от разкриването на тази информация надвишава всички вредни последици.

Съдът намира още, че наказателната присъда на жалбоподателя не може да се приеме за пропорционална в светлината на преследваната законна цел.

Новият медиен регулатор на Ирландия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
В Ирландия е приет Закон за онлайн безопасността и регулирането на медиите (2022). Според трета глава досегашният медиен регулатор (The Broadcasting Authority of Ireland) от 15 март 2023 става част от  Coimisiún na Meán | Ireland’s media commission – Медийна комисия. . Смята се, че това ще е най-важният медиен регулатор в Европа, предвид правомощията му – но, разбира се, всеки регулатор е важен, особено за услугите в неговата юрисдикция. Много решения в този закон са интересни, като започнем от формирането на регулатора, който според закона е независим. Членовете – председател и между 3 и 6 члена, като броят се определя от министъра – се назначават от министъра по препоръка на Службата за обществени назначения за срок не по-дълъг от пет години, конкретно определен от министъра. Вече са известни председателят (математик) и тримата члена, заедно с техните ресори – електронни медии (юрист, досегашният председател на BAI), онлайн сигурност (юрист) и развитие на медиите (публична администрация). Комисарят заема длъжността при условия, определени от министъра със съгласието на министъра на публичните разходи и реформата.Комисарят получава възнаграждение, определено от министъра със съгласието на министъра на публичните разходи и реформата. Правителството може по всяко време да отстрани комисар от длъжност, ако е убедено, че:а) комисарят е станал неспособен поради лошо здраве или по друг начин да изпълнява функциите на службата,(b) комисарят е извършил сериозно нарушение,(c) членът на Комисията има конфликт на интереси от такава значимост, че той трябва да прекрати длъжността си, или (г) Комисарят не е успял без основателна причина да изпълнява функциите си за непрекъснат период от най-малко 3 месеца. Администрацията се назначава с одобрението на министъра, дадено със съгласието на министъра на публичните разходи и реформата. И така нататък, министър означава в случая министърът на културата, спорта и медиите. Подобно е положението при финансирането на регулатора. Това – по темата за независимостта на регулатора. Как държавата Ирландия е убедила ЕК, че няма риск за независимостта на медийния регулатор при толкова правомощия на правителството, остава загадка. . Иначе законът е интересен и детайлен. Има какво да се види в него. Ето една разпоредба за отношението между регулиране и саморегулиране, все в същата трета глава, по която също може да се мисли: Сътрудничество със системи за саморегулиране, член 34 (1) Комисията може да сътрудничи или да оказва помощ на лице или група лица, независимо дали са установени в страната или другаде: (a) при подготовката от това лице или група стандарти, или б) при установяването и управлението от това лице или група на система за саморегулиране, свързани с регулирането на програмен материал, генерирано от потребителите видео или друго съдържание. (2) В този раздел „система за саморегулиране“ означава система, чрез която членовете на група лица със споделен интерес доброволно се придържат към правилата или кодексите на поведение, установени от тази група, и може да включва система, която предвижда разрешаване на спорове.

Казусът Гари Линекер

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

https://platform.twitter.com/widgets.js

Това е туит на Гари Линекер. Критичен туит по отношение на политиката на правителството към имигрантите в Обединеното кралство.

Гари Линекер е водещ на спортното предаване Match of the Day в обществената медия БиБиСи. Не е на щат. Има договор от много години, почти 30. Несъмнено хорага свързват спорта в БиБи Си с него и него с БиБиСи, освен с футбола. Казват, че няма равен. И възнаграждението няма равно – 1.3 милиона паунда годишно.

БиБиСи има правила. Освен другото, има правила, които трябва да гарантират независимо отразяване на събитията и процесите, БиБиСи държи на доверието, а то се основава на убеждението, че обществената медия е независима от правителството.

Правилата се отнасят не само до щатните журналисти, а до имената, които хората асоциират с БиБиСи. Гари Линекер е такова име, няма съмнение. И няма разграничение между политически журналисти и спортни журналисти, правилата за независимост се отнасят за всички.

Правилата се отнасят не само за поведението и твърденията на въпросните хора в ефир, а до цялостното им поведение, включително в личните им профили, където очевидно не говорят от името на БиБиСи, а в лично качество. Нямат право да правят политически изказвания, които биха могли да доведат до съмнение, че не са безпристрастни. По публичното им поведение  и по изказванията им не трябва да може да се прави извод за политическите им убеждения.

Линекер говори за “неизмеримо жестока политика, насочена към най-уязвимите хора на език, който не се различава от този, използван от Германия през 30-те години”. Политиката на правителството към мигрантите е политическо слово, тук съмнения няма. Става въпрос за лично мнение, не подлежи на оценка за достоверност, само можем да му симпатизираме или не.

Генералният директор Тим Дейви казва, че не е за първи път Гари Линекер да прави политически изказвания в социалните мрежи. Но преди години правилата са били други, не са били все още разширени по обхват до твърдения в социалните мрежи или до нещатните водещи, или и до двете.

Това са фактите.

Какво се случва нататък.

БиБиСи прилага правилата си. Сваля Линекер от ефир. Линекер отказва да се извини. Колегите му в знак на солидарност не влизат в студио, ководещи и алтернативни коментатори “се оттеглят”, не се водят и другите съботни спортни предавания Football Focus и Final Score.  БиБиСи свежда спорта до минути информация за някои основни събития. Извинява се на слушателите затова, че не получават новините, за които плащат.  Кани Линекер да обсъдят ситуацията. Обсъждат я. Линекер се връща, а медията обявява, че независими експерти ще анализират отново правилата “с акцент върху това как се прилагат към работещите на свободна практика извън новините и текущите събития”.

„Скоро BBC ще обяви кой ще извърши този преглед. Докато тази работа бъде предприета, текущите правила на BBC за социалните медии остават в сила.”

Оценките на ситуацията в социалните мрежи: Линекер печелел схватката с БиБиСи с 3:0 – защото не се е извинил, защото е върнат и, накрая, защото правилата ще бъдат преразгледани.

Аудиторията на спортните предавания губи, това е факт. Журналистическата солидарност съществува, и това е факт. Не виждам особена печалба за Линекер, освен че позицията му е възможно да бъде изведена извън рестрикциите, важащи за всички.

Но да видим как действа БиБиСи: не прекратява договора, а временно отстранява Линекер и го кани да обсъдят ситуацията.  БиБиСи прилага правилата, докато не бъдат променени, но същевременно веднага обявява анализ на целесъобразността им  – при това  ще бъде възложен на независими външни експерти. Ограниченията имат нормативна основа, ще бъде разгледана отново пропорционалността им.

Уроци.

ЕСПЧ: отразяване на деца в новините

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Едно решение на Европейския съд за правата на човека от 2022 г. се отнася до стандартите за отразяване на деца в новините и, в частност, до изискването за съгласие на родителите. Изискването за съгласие е стандарт и в България.

Решението е по делото IVT v Romania

Фактите

Дете умира при падане от влак по време на училищна екскурзия. Репортер на румънски телевизионен канал интервюира съученичка на детето, тогава на 11 години. Не е искано съгласието на родителите й, не са присъствали и учителите й. Интервюто е излъчено същият ден. Лицето на интервюираното дете е замъглено, но гласът й не е променен. На сайта на телевизията е публикуван запис със заглавие „Съученици на падналото от влака дете са шокирани. Детето е отивало до тоалетна, когато се е случила трагедията” . След интервюто отношението към интервюираното дете се променя негативно, защото то е коментирало персонала и училищните власти.

Води се дело в Румъния за обезщетение, на първа инстанция детето печели, съдът установява, че дори лицето на детето да е било замъглено, то все още е можело да бъде разпозната, дори само по гласа, който не е бил променен по никакъв начин, за да се защити тайната на личния живот.

Втората инстанция отменя това решение, позовавайки се на журналистическата свобода и обществения интерес, както и че медията не трябва да носи отговорност за поведението на училищния персонал.

Решението на ЕСПЧ

Съдът отбелязва, че понятието „личен живот“ обхваща аспекти, свързани с личната идентичност, като образа на дадено лице. Според съда всеки човек има правото да контролира използването на изображението/образа си. Това право включва възможността дадено лице да откаже публикуването на изображението, но то обхваща и правото на лицето да възрази срещу записването, запазването и възпроизвеждането на изображението – вж. López Ribalda и други срещу Испания,  Реклос срещу Гърция, а за използване на снимката на дете, направена без родителско съгласие, вж и   Dupate срещу Латвия.

За проверка на справедливия баланс, който трябва да бъде постигнат между правата на жалбоподателя по член 8 и правата на телевизионния оператор и журналиста да разпространяват информация, както е гарантирано от член 10, ЕСПЧ очаквано препраща към прилагането на добре известните критерии Axel Springer.

Съдът констатира, че има очевиден обществен интерес, но че детето не е публична фигура, ползва се от висока степен ан защита и изискването за родителско съгласие е важен елемент при оценката на случая.

Според ЕСПЧ „дори когато даден новинарски репортаж допринася за обществения дебат, разкриването на лична информация, като например самоличността на непълнолетно лице, което е станало свидетел на драматично събитие, трябва да бъде оправдано“.

В резултат на това Съдът установи, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.

В заключение, нарушението идва от липсата на достатъчно добра преценка на балнса на права по чл. 8 и чл. 10 ЕКПЧ. Образът на дадено лице е съществен аспект от неговата личност и той има право да контролира използването на това изображение. Ясно е, че всяка употреба без съгласие изисква ясна обосновка по член 10 ЕКПЧ. Използването на изображение на дете изисква родителско съгласие. Разкриването на самоличността на дете в медиите изисква особено силна обосновка за преобладаващ обществен интерес, че в случая няма такава.

Комисията за журналистическа етика има практика във връзка с отразяването на деца за целите на новините и актуалната публицистика и е имала възможност да каже в решенията си, че наличието на съгласие е важна, но недостатъчна предпоставка за включването на деца: дори когато има съгласие, това не отменя задължението на редакцията да направи преценка за баланс и за пропорционалност на включването на дете по отношение на целите на медията да информира, в частност да се анализира и информативната стойност на това включване.

вж например

Решение № 19 от 19 април 2021 г. по жалби на Ц.Б. и Асоциация Родители срещу Нова Телевизия

“4. Относно съгласието на родителите КЖЕ потвърждава изразяваното вече мнение, че съгласието на родителите е необходимо, но не достатъчно условие за разпространяване на лични данни на деца по журналистически причини
(;журналистическо изключение). С други думи, медиите носят редакционна отговорност за включване на лични данни в публикациите и предаванията независимо от одобрението и съгласието на родителите и не могат да прехвърлят
върху тях отговорността за защитата на децата. Ето защо КЖЕ приема за сведение информацията, че медията има съгласие на родителите, но смята, че Нова телевизия е трябвало да разграничи данните, които са абсолютно необходими, за да се информира обществеността за риска от коронавирус за тежко протичане в детска възраст, от данните, които са неоснователно разпространени и допускат идентифициране на лицето.


5. КЖЕ обсъди приложимостта на 2.3.5 Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот. и 2.4.3 Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на деца, освен ако не е от значителен обществен интерес.
Значителен обществен интерес несъмнено е налице, става въпрос за вероятността от коронавирус да се разболяват деца, намаляване на възрастта на болните, реалната заплаха за най-младата възрастова категория, която още не подлежи на ваксиниране.
Публикацията показва едно относително тежко протичане на заболяването, с необходимост от апаратна вентилация, впоследствие и инсулт. Това е реален случай, който се противопоставя на разпространеното мнение, че децата не боледуват.
Специално внимание следва да се обърне върху идентифицирането на конкретното дете с две имена, възраст и местоживеене. Същото послание за внимание и предпазливост за защита на децата от ковид можеше да бъде включено в информация само с посочване на възрастта (тъй като възрастта е важна за противодействието и предприеманите мерки) и
обща характеристика на състоянието.
КЖЕ взе предвид, че с решение от 14 февруари 2019 г. по дело C-345/17 Buivids2 Съдът на ЕС посочва, че за да намери равновесната точка между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на словото, Европейският съд по правата на човека е разработил поредица от критерии, по-специално принос към дебат от обществен интерес, известността на засегнатото лице, предмета на репортажа, досегашното поведение на съответното лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията, начина и обстоятелствата, при които е била получена информацията, както и нейната достоверност. КЗЛД в практиката си прилага принципа на „свеждане на данните до минимум“, посочен в чл. 5, пар. 1, „в“ Регламент (ЕС) 679/2016, съгласно който обработваните лични данни следва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимия минимум във връзка с целите за които се обработват (вж Решение No ППН-01-360/2019 г. / 22.05.2020 г.).”

САЩ: Стандартите на The New York Times Company v. Sullivan под заплаха

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ню Йорк Таймс за пореден път обръща внимание върху факта, че стандартите на решението The New York Times Company v. Sullivan са под заплаха – в случая заради законопроект в щата Флорида, свързван с губернатора Рон Де Сантис.

Родител, разстроен от премахването на книга на гей тематика от рафтовете на библиотеката, отива на среща на училищното настоятелство и нарича председателя на настоятелството фанатик и хомофоб. Напълно законна реч, защитена от Конституцията. Върховният съд по дело, което датира отпреди близо 60 години, постановява, че дори тази реч да включва фактически грешки, тя е защитена срещу искове за клевета. Даваната в момента защита няма да бъде възможна, ако бъде приет законопроект, внесен в парламента на Флорида.

ДеСантис се готви за президентска кампания през 2024 г. Според Ню Йорк Таймс има вероятност законопроектът да бъде приет. Той ще бъде оспоред във ВС, но вече открито се говори, че това е начин “да се даде ход” на Върховния съд да отмени или съществено да промени стандартите в Ню Йорк Таймс срещу Съливан. Двама съдии, Кларънс Томас и Нийл Горсуч, вече призоваха ВС да преразгледа това решение.

Атакуването на този стандарт е сериозен риск за свободата на изразяване.

Публикацията в Ню Йорк Таймс

Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта за обществено обсъждане на проекти на нормативни актове на 2 март е публикуван кратък проект на ЗИД на НК. Общественото обсъждане е със срок един месец до 3 април 2023 .

§ 1. В чл. 172а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова алинея 2:
„(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който изгражда или поддържа информационна система или предоставя услуга на информационното общество с цел извършване на престъпления по ал. 1.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Който без необходимото по закон съгласие държи материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право, при което паричната равностойност на един или повече от обектите надхвърля десет хиляди лева или обектите надхвърлят петдесет броя, или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) Ако деянието по ал. 1–3 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева.“
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 2“се заменят с „ал. 3“.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
6. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така: „(7) Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата.“
§ 2. В чл. 172б ал. 3 се изменя така: „(3) Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата.“


ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. В Наказателно–процесуалния кодекс  се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 172, ал. 2, след думите „както и за престъпления по“ се добавя „чл. 172а, ал.1, 2, 3 и 4, чл.172б, ал. 1 и 2.“
2. В чл. 194 ал. 2 се изменя така:
„(2) Разследването по дела за престъпления по чл. 155а–в, чл. 159 ал. 4–7, чл. 162, чл. 164, чл. 171, ал. 1 т. 3, ал. 3 и ал. 4, чл. 171а, чл.172а, ал. 3 и ал.4, чл. 172б, ал. 2, чл. 212а,
чл. 216, ал. 3, чл. 249, чл. 334, ал. 2, чл. 335, ал. 2, чл. 341а, чл. 341б, чл. 342, ал. 3 вр. с ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 343, ал. 3 вр. с чл. 342, ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 349а, чл. 353в, чл. 356г – 356к и по глава девета „а“ от особената част на Наказателния кодекс се извършва от следовател при Националната следствена служба. Главният прокурор или оправомощен от него заместник може да възложи разследването и по други дела по ал. 1 да бъде извършено от следовател при Националната следствена служба.“
§ 4. В Закона за специалните разузнавателни средства  в чл. 3, ал. 1 след думите „както и за престъпления по“ се добавя „чл. 172а, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 172б, ал. 1 и 2.“

—

Преди няколко месеца  мина едно изменение на НК, което повиши санкциите – включително за престъпления срещу интелектуалната собственост – така че да имат горна граница 6 и повече години. Ясно защо – за да се използват СРС-та.

Този път вносителят откровено е записал в мотивите (миналият път имаше известна свенливост):

“Предложението за допълнение на НПК и ЗСРС е свързано с използването на специални разузнавателни средства за престъпления по чл. 172а и 172б от НК след измененията в Наказателния кодекс, обн., ДВ, бр. 53 от 2022 г. Извън престъпленията, които попадат в хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, в останалите случаи често пъти се касае за усложнена организирана престъпна дейност, в която се използват информационни системи за комуникация, контрол и действие и необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин освен чрез използване и прилагане на специални разузнавателни средства.”

Така за нарушение на стойност десет хиляди лева се допуска да се използва  проследяване, по начало предвидено за случаи на тероризъм и тежки престъпления.

Ето чия мечта стои зад ЗИД-а – 2009 Отворено писмо до председателя на НС . Само че тогава доста хора излизаха на протести при поява на идеи  за използване на СРС-та, задържане на трафични данни и пр.

Напомням срока за обществено обсъждане – 3 април.

КПКОНПИ да предостави информация за прилагането на закона/ казус Слави Трифонов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изданието Сега информира за спечелено дело по Закона за достъп до обществена информация:

Сега потърси информацията за Слави Трифонов от КПКОНПИ миналата есен – колко пъти той не е изпълнил законовото си задължение да декларира имуществото си, проверен ли е от КПКОНПИ, глобен ли, каква му е глобата и дали е събрана. А също и дали комисията потвърждава твърденията на Трифонов, че той е бил проверен и не са открити проблеми. Членът на КПКОНПИ Пламен Йоцов отговаря, че “ако даде информация, това би попречило при хипотетични бъдещи проверки”.

Трифонов е задължен да подава имуществена декларация пред КПКОНПИ, откакто беше обявен от ЦИК за депутат, избран в 45-ото Народно събрание през април 2021 г. Освен това Трифонов трябва да подава и като лидер на ИТН, тъй като партията му получава държавна субсидия. Тя се полага за над 1% гласове на парламентарните избори, т.е. макар и ИТН да остана извън Народното събрание на последните избори, задължението на Трифонов не е отпаднало. Той обаче системно отказваше да се съобрази със закона с мотив, че няма да прави сеир. Едва в началото на тази година обяви, че е размислил, защото законът важал за всички. Декларация обаче още не е подал, вероятно ще го стори през май, когато е кампанията за деклариране на имущество за м.г.

Административният съд приема, че информацията за действията на КПКОНПИ във връзка със Слави Трифонов е обществена и за предоставянето й надделява общественият интерес, тъй като тя ще повиши прозрачността и отчетността на комисията.

*

Не мога да приложа цитираното решение на съдия Диляна Николова, но ето аналогично решение на АССГ по дело 7128/22 от 6 февруари 2023, което се отнася до трима депутати от ИТН, трима депутати от ГЕРБ и един от Обединени патриоти – въпросите на жалбоподателя са същите, както в посочената по-горе публикация:

1) Започнала ли е КПКОНПИ имуществена проверка срещу депутатите С. Т. Т., В. М. А. и Р. Н. Б. – тримата от политическа партия „Има такъв народ“, срещу депутатите Р.П. Г., С. М. Н. и Г. Е. М. – тримата от политическа партия ГЕРБ, както и срещу С. Р.Б. от коалиция „Обединени патриоти“;
2) Ако не е започнала проверка, защо не е;
3) Ако е започнала проверка, на какъв етап е тя;
4) Ако е започнала проверка, в какъв срок се очаква да приключи;
5)Ако проверката вече е приключила, установила ли е КПКОНПИ несъответствие и ще пристъпи ли към внасяне на конфискационен иск в съда;
6) Каква е причината да не се предоставя информация на официалната страница на КПКОНПИ за посочените лица в т.1 лица.

Извадка от мотивите на АССГ по това дело, съдия Татяна Жилова:

Наведеният от ответника довод, че предоставянето на търсената информация би нарушило личните данни на трети лица, е неоснователен.

На първо място, информацията може да бъде предоставена със заличени лични данни. Общият регламент за защита на личните данни 2016/679 изрично посочва, че правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност – П., рецитал 4. Следователно правото на защита на личните данни трябва да се разглежда пропорционално на правото на достъп до информация. Предоставянето на достъп до обществена информация не
може да се основава единствено на правото на защита на личните данни, тъй като съществува техническа възможност за заличаването им при предоставяне на информация. Имената на народните представители са публично известни и не
попадат в ограниченията на Закона за защита на личните данни и на 2016/679, а ако се разкриват лични данни за други лица, те могат да бъдат анонимизирани.

На второ място, в случаите, когато се засягат интересите на трети лица, законът допуска отказ да се предостави достъп до обществена информация само ако засегнатото лице изрично е отказало предоставянето й – чл.37, ал1, т.2 от ЗДОИ.

По административната преписка липсват данни органът да е поискал съгласие от засегнатите лица и те изрично да са отказали предоставяне на информацията. Но дори и да е налице изрично несъгласие, в случаите на надделяващ обществен интерес информацията следва да се предостави.

Преценка за надделяващ обществен интерес изобщо не е правена от ответника, въпреки че жалбоподателят го е мотивирал в заявлението. Личната сфера на лицата, заемащи висши публични длъжности, е защитена в по-ниска степен от личната сфера на останалите граждани, като доминиращо значение се отдава на необходимостта на обществото да знае – аргументи в този смисъл са изложени от Конституционния съд в Решение No 4 от 26 март 2012 г. по конституционно дело No 14 от 2011 г.,относими и към настоящия случай.

Този извод следва и от обстоятелството, че Комисията публикува на страницата си подадените имуществени декларации и списък на лицата, които не са подали декларации.

Легалната дефиниция за “надделяващ обществен интерес” е дадена в §1, т.6 от ДР на ЗДОИ – този интерес е налице тогава, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. В случая чрез исканата информация се цели повишаване на прозрачността на дейността на КПКОНПИ – дали тя упражнява ефективно правомощията си, дали тя подхожда еднакво към различните лица, заемащи висша публична длъжност – следователно надделяващият обществен интерес е налице.

ОТМЕНЯ Решение NoДОИ-9#3 от 12.05.2022г., издадено от член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

ИЗПРАЩА административната преписка на КПКОНПИ за повторно разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от получаване на решението.

Решението е окончателно.