С провал е завършил първият  тест на Twitter в Европейския съюз за това как се компанията се справя с дезинформацията  само няколко месеца преди DSA, Законът за цифровите услуги   и неговите   огромни глоби да започнат да се прилагат, съобщава  Politico. 

Десетки технологични компании, включително  Twitter, YouTube, Facebook и TikTok, бяха помолени да представят доклад този месец за това как са приложили Кодекса на ЕС за борба с дезинформацията. Компаниите трябва по силата на кодекса  да предоставят множество данни за това как се справят с дезинформацията и чуждата намеса в своите платформи. Докладите им ще бъдат публикувани тази седмица. 

Twitter на Илън Мъск е единствената технологична компания, която не е предоставила данни и  информация какъв е планът й да си сътрудничи с проверяващите факти, според Европейската комисия.

След обсъждането на предложението за Законодателен акт за свободата на медиите с участието на комисиите  IMCO и LIBE, предложението беше обсъдено и във водещата комисия – Комисията по култура и образование  (CULT).

Отново имаше и силно критични гласове по отделни теми  –  правното основание, възможността за злоупотреба по член 17 и др. – и категорична защита от Елда Броги/Център за медиен плурализъм и медийна свобода и  EDMO.

Committee Meeting

След приемането и влизането в сила на DSA (Законодателния акт за цифровите услуги)  доставчиците  започнаха подготовка за  прилагането на DSA.  В този контекст бяха повдигнати практически въпроси във връзка с разпоредбите на DSA   за публикуване на информация за средния месечен брой активни потребители на услугата в Съюза, което   е от значение за обозначаването на VLOP и VLOSE – и съответно за задълженията на платформите. Това се отнася по-специално до член 24, параграф 2 и съображение 77 от DSA, както и до член 3 и 33 от DSA.

Срокът   в член 24, параграф 2 от DSA, за първото публикуване на информация върху броя на средномесечните активни потребители на услугата е 17 февруари.

Във връзка с това задължение са публикувани Въпроси и отговори относно идентифицирането и преброяването на активните потребители съгласно Закона за цифровите услуги (DSA)

Прилагане на DSA:

LIBE, комисията на Европейския парламент по граждански свободи, към която се присъединиха експерти и заинтересовани страни в публично изслушване, съвместно с комисиите по култура и по вътрешния пазар, обсъди предложените правила в Европейския акт за свободата на медиите EMFA, насочени към укрепване на медийния плурализъм и свобода в ЕС.

По-голяма прозрачност. Членовете на ЕП също направиха значителни промени, за да гарантират, че гражданите, властите и журналистите имат лесен достъп до информация за политическата реклама. Сред другите предложения те се застъпват за създаването на онлайн хранилище за всички онлайн политически реклами и свързани с тях данни.

Би трябвало по-лесно да се получава информация за това кой финансира дадена реклама, за нейната цена и произхода на използваните пари. Друга информация, която също трябва да бъде публикувана, включва дали дадена реклама е била спряна поради нарушаване на правилата, за конкретните групи лица, към които е насочена и какви лични данни са използвани за това, както и мненията и ангажираността с рекламата. Евродепутатите имат за цел да дадат на журналистите конкретно право да получават такава информация.

Нови санкции при нарушение. Евродепутатите въвеждат възможността за периодични санкции при повторно нарушение и задължение на големите доставчици на рекламни услуги да спират услугите си за 15 дни с определен клиент в случай на сериозни и системни нарушения. Комисията ще може да въведе минимални санкции за целия ЕС.

След 2014  ЕС въвежда ограничителни мерки с оглед действията на Русия в Украйна.  Мерките стават известни като “санкционни пакети” на ЕС по повод Украйна.  Приети са девет санкционни пакета, четем и за   изготвяне  на десети пакет.

Мерките засягат различни области, включително медии. Съветът на ЕС (Съветът) взема решение с единодушие за приемането, подновяването или отмяната на ограничителните мерки (санкции) въз основа на законодателни предложения на върховния представител на ЕС. След като държавите — членки на ЕС, постигнат политическо споразумение, върховният представител/заместник-председател и Комисията изготвят необходимите правни актове под формата на решение на Съвета и придружаващ го регламент на Съвета, и ги представят на Съвета за приемане.

Прилагането на санкциите на ЕС е основна отговорност на държавите, които трябва да ги въведат в съответните си юрисдикции. Европейската комисия има надзорна функция за гарантиране на еднаквото прилагане на санкциите и може да издава становища до компетентните органи на държавите  относно прилагането на конкретни разпоредби на съответните правни актове или насоки за тяхното изпълнение. Съгласно член 258 от ДФЕС  Комисията може да започне производство за установяване на нарушение срещу държавите при неспазване на задълженията им съгласно правото на ЕС.   Досега Комисията не е започвала производство за установяване на нарушение срещу държава от ЕС за неправилно изпълнение на санкции на ЕС. Но през миналата седмица откри производство срещу България за неправилно прилагане   на Регламента за терористично съдържание онлайн.

Повече за същността на ограничителните мерки – на сайта на ЕК.

1

Какви мерки

Мерките към пропагандните медии, свързани с Кремъл, са в следната разпоредба:

Към това член 12 от регламента ( в редакцията от 1 март 2022) изрично обявява заобикалянето на забраните за нарушение: 

Забранява се съзнателното и умишлено участие в дейности, които имат за цел или резултат заобикалянето на забраните, установени с настоящия регламент, включително като се действа вместо физическите или юридическите лица, образуванията или органите, посочени в член 2е[…], или като се действа в тяхна полза […] .“

Извън това, член 5н (в редакцията от 16 декември 2022) въвежда ограничение и за рекламни услуги, предоставяни на правителството на РФ и на установените в РФ юридически лица, образувания и органи. „Рекламни услуги“ обхваща продажбата или отдаването под наем на рекламно пространство или време и услугите по планиране, създаване и позициониране на реклами, както и други рекламни услуги (рецитал 26).

2

Кои медии

Първо за деветия, последен пакет: на 16 декември 2022 г. Съветът прие Регламент (ЕС) 2022/2474, с който беше изменен за пореден път  Регламент (ЕС) № 833/2014  на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, и – освен множество други мерки в различни отрасли – в  отделно приложение бяха въведени ограничителни мерки за преустановяване на дейността по разпространение в Съюза или на разпространение, насочено към Съюза, на   медии по приложение V:

“Приложение V

В приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 се добавят следните образувания:

1. NTV/NTV Mir
2. Rossiya 1
3. REN TV
4. Pervyi Kanal“

Общият списък на медиите  в приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014, вече включва:

1. RT – Russia Today English
2. RT – Russia Today UK
3. RT – Russia Today Germany
4. RT – Russia Today France
5. RT- Russia Today Spanish
6. Sputnik
7. Rossiya RTR / RTR Planeta
8. Rossiya 24 / Russia 24
9. TV Centre International
10. NTV/NTV Mir
11. Rossiya 1
12. REN TV
13. Pervyi Kanal“

Освен  медиите по Приложение XV,  на ограничителни мерки подлежат и  образувания (предприятия, компании – вкл. медии), които не са посочени поименно в Приложение XV, но са  финансирани от лица в ограничителния списък.

Консолидиран текст: Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

Актуално: 

По т. 4: има съобщения, че  RT France   прекратява дейността си. 

По т.3 също – има съобщения, че и RT DE прекратява дейността си.

3 

Докато се сложи край на агресията, доколкото са  съществена и пряка заплаха

Според Съвета на ЕС “тези медии са използвани от руското правителство като инструменти за манипулиране на информацията и насърчаване на дезинформацията относно нахлуването в Украйна, включително за пропаганда, с цел да се дестабилизират съседните на Русия държави, ЕС и неговите държави членки.”

В рециталите на Регламент (ЕС) 2022/2474 по-конкретно се казва следното:

“С Решение (ОВППС) 2022/2478 се удължава спирането на действието на лицензиите за излъчване в Съюза на руски медии, които са под постоянния контрол на руското ръководство, както и срокът на забраната да разпространяват създадено от тях съдържание.

Руската федерация предприе системна международна кампания за медийна манипулация и изопачаване на фактите, за да засили стратегията си за дестабилизация на съседните ѝ държави и на Съюза и неговите държави членки. По-специално мишена на пропагандата многократно и последователно бяха европейски политически партии, особено по време на избори, както и гражданското общество, лицата, търсещи убежище, руски етнически малцинства, полови малцинства, както и функционирането на демократичните институции в Съюза и неговите държави членки.

С цел да обоснове и подкрепи агресията си срещу Украйна, Руската федерация предприе продължителни и съгласувани пропагандни действия, насочени към гражданското общество в Съюза и в съседните държави, чрез сериозно изопачаване и манипулиране на фактите.

Тези пропагандни дейности се осъществяват чрез редица медии под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация. Подобни действия представляват съществена и пряка заплаха за обществения ред и сигурност на Съюза. Тези медии имат ключова роля за пропагандирането на агресията срещу Украйна и за дестабилизирането на съседните на Украйна държави.

С оглед на сериозната обстановка и в отговор на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, е необходимо в съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, по-специално в посоченото в член 11 от нея право на свобода на изразяване на мнение, включително на получаване и разпространяване на информация, да се въведат допълнителни ограничителни мерки за прекратяване на излъчването в Съюза от страна на такива медии, както и на излъчванията им, насочени към Съюза. Мерките следва да се запазят, докато се сложи край на агресията срещу Украйна и докато Руската федерация и свързаните с нея медии престанат да извършват пропагандни действия срещу Съюза и неговите държави членки.

В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатите в членове 11, 16 и 17 от нея съответно право на свобода на изразяване на мнение, включително на получаване и разпространяване на информация, свобода на стопанска инициатива и право на собственост, тези мерки не пречат на тези медии и техния персонал да извършват в Съюза дейности, различни от излъчване, например проучвания и интервюта. По-специално тези мерки не променят задължението да се зачитат правата, свободите и принципите, посочени в член 6 от Договора за Европейския съюз, включително в Хартата на основните права, както и в конституциите на държавите членки, в рамките на съответното им приложно поле.”

4

Мерките от деветия пакет се прилагат от 1 февруари 2023

Последният регламент от декември 2022, съдържащ мерки към медии по повод агресията в Украйна,   предвижда   Съветът на ЕС да упражни изпълнителни правомощия с цел да реши, след разглеждане на съответните случаи, дали ограничителните мерки да започнат да се прилагат. Съгласно член 1, точка 19 от Регламент (ЕС) 2022/2474 приложимостта на тези мерки по отношение на една или няколко от тези медии зависи от приемането на актове за изпълнение от страна на Съвета. Без да съм запозната с конкретната аргументация за тези изпълнителни регламенти, мисля, че с тях се цели изпълнение на изискването за пропорционалност – защото Съветът е разгледал междувременно всеки т.нар. “съответен случай”.

На 30 януари 2023 в Официален вестник на ЕС е публикуван  Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/180 от 27 януари 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2474 за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

“След като разгледа съответните случаи, Съветът приема, че съответните мерки, посочени в член 2е от Регламент (ЕС) № 833/2014, следва да се прилагат от 1 февруари 2023 г. по отношение на всички образувания, посочени в приложение V към Регламент (ЕС) 2022/2474, и

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.”

5

“Регламентите се прилагат  пряко”

Регламентите се прилагат пряко, но това не означава, че всеки  знае какво да прилага, как да го прилага, кой е компетентният орган за една или друга хипотеза, какви права и задължения възникват и какви санкции да се налагат в какви хипотези –   и че не се изисква нормотворческа дейност на национално равнище.

Ако беше така, нямаше да има    цял списък  закони, с които се приемат мерки за прилагане на регламенти, да дам пример само с GDPR  и Закона за защита на личните данни: § 1а.  Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

Съобщението на КРС (добре ще е да се добави и липсващия параграф 3 към цитирания в съобщението член 2е)

С редовния пакет от решения във връзка с нарушения от страна на държавите  Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на Съюза в интерес на гражданите и предприятията.

През изминалата седмица, освен другото, беше обявено откриване на процедура  по повод прилагането на Регламента за терористичното съдържание онлайн:
Комисията реши да започне производство за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на Белгия (INFR(2022)2112), България (INFR(2022)2113), Чехия (INFR(2022)2115), Дания (INFR(2022)2116), Естония (INFR(2022)2117), Ирландия (INFR(2022)2121), Гърция (INFR(2022)2118), Испания (INFR(2022)2119), Италия (INFR(2022)2122), Кипър (INFR(2022)2114), Латвия (INFR(2022)2125), Литва (INFR(2022)2123), Люксембург (INFR(2022)2124), Малта (INFR(2022)2126), Нидерландия (INFR(2022)2127), Австрия (INFR(2022)2111), Полша (INFR(2022)2128), Португалия (INFR(2022)2129), Румъния (INFR(2022)2130), Словения (INFR(2022)2132), Финландия (INFR(2022)2120) и Швеция (INFR(2022)2131) за неправилно прилагане на Регламента на ЕС относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (Регламент (ЕС) 2021/784).

Гарантирането на пълното прилагане на регламента е от основно значение, за да се предотврати злоупотребата на терористите с интернет с цел разпространение на тяхната идеология, сплашване, радикализиране и вербуване на граждани онлайн. С регламента се предоставя правна рамка за гарантиране на премахването на терористично съдържание онлайн в рамките на един час след получаването на заповед за премахване, издадена от национален компетентен орган, и се задължават дружествата да предприемат специални мерки, когато техните платформи са изложени на такова съдържание.

След влизането в сила на регламента на 7 юни 2022 г. не всички държави членки са приели в националното си законодателство всички мерки, както са посочени в регламента. Комисията счита, че държави, между които  България,   не са изпълнили изцяло задълженията си съгласно регламента и сега те разполагат с два месеца, за да отговорят на Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище.

Няма по-конкретна информация за неправилното прилагане от страна на България,  в  публикуваното онлайн по темата съобщение за медиите се пояснява по принцип, че Регламентът  изисква от държавите членки да определят отговорен орган, на който са предоставени подходящи правомощия и ресурси, включително точка за контакт. Държавите членки трябва да гарантират, че са въведени санкции за нарушения от страна на доставчиците на хостинг услуги на техните задължения съгласно Регламента. Финансовите санкции могат да достигнат до 4 % от глобалния оборот на доставчика на хостинг услуги. Държавите членки трябва да съобщят на Комисията приетите мерки за изпълнение на тези задължения за определяне на отговорни органи и за предвиждане на правила относно санкциите. При липсата на стабилна рамка за правоприлагане би била подкопана целта на Регламента. Днешното решение има за цел да гарантира, че съответните държави членки възможно най-бързо ще адаптират националните си правила към законодателството на ЕС.

Според чл.21 държавите   събират от своите компетентни органи и от доставчиците на хостинг услуги под тяхна юрисдикция информация за действията, които те са предприели в съответствие с настоящия регламент през предходната календарна година, и я изпращат на Комисията до 31 март всяка година. А до 7 юни 2023 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на  регламента. Докладът включва информацията относно мониторинга съгласно член 21 и информацията, произтичаща от задълженията за прозрачност съгласно член 8. Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на доклада.

По повод съобщението на ЕК изводи могат   да се  правят  и за ситуацията с прилагането на други регламенти – например по отношение на ограничителните мерки към прокремълската пропаганда, приети   с третия, шестия и деветия санкционни пакети на ЕС – съответно с  Регламент  2022/350, Регламент  2022/879 и Регламент 2022/2474.

Общото е, че става въпрос за прилагане на право на ЕС, изискващо координирани усилия на национални компетентни органи с точно определени функции.

Същевременно Регламент 2021/784 е само за съдържание онлайн, докато санкционните пакети (вж член 2е Регламент 2022/350) важат за  “каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет”.

В условията на липса на национален закон за прилагането на санкциите на ЕС  по повод дестабилизацията на положението в Украйна,  прилагането на санкционните пакети на ЕС  не е  в дневния ред на СЕМ, защото според регулатора –  и това се повтаря в различни формати –  “въпросът не е в  компетенциите на СЕМ и не предполага дискреция от страна на СЕМ по него” (вж протокол 16 на СЕМ от 8 юни 2022, стр.2).