Tag Archives: Media Law

Гражданско обединение Боец осъди Тома Биков за клеветнически твърдения в тв предаване

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В предаване, излъчено по Нова телевизия („Неделята по Нова“) Тома Биков – “политолог, журналист, политик”, член на действащото НС и на парламентарната комисия по културата и медиите – е направил следните изявления: „Боец, това е една организация от двама души, която се организира от Цветан Василев. Купуват една страница в испански вестник, близък до сепаратистите в Барселона с определени връзки с руски служби. Които не го казваме ние, това е ясно доста преди тази публикация; „А иначе, че Боец и Бивол от време на време заработват за Цветан Василев, мисля, че това е ясно на всички. Това не е никаква тайна. И че господин Василев от шест години се опитва нещо да се реабилитира по някакъв начин през такъв тип медии или организации, също е…те не крият, те имат снимки с него.“

Сдружение “Гражданско обединение Боец” подава иск за обезщетение за неимуществени вреди, нанесени на ищеца в телевизионно предаване. С решение на СРС искът е отхвърлен изцяло. “ГО Боец” подава въззивна жалба.

Според СГС:

Клеветническите твърдения по правило представляват разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства,
определени факти, които са позорни – неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото.
Позорно обстоятелство е конкретен неистински факт, който или дава конкретна информация за определени негативни прояви на личността или са илюстрация за определени негативни последици от поведението му. Правно значение на приписаните неистински обстоятелства има обаче, ако те са обективно позорни. В изявленията на ответника Тома Биков . се съдържат изявления, с които насочват зрителите на предаването към извода, че сдружението „Боец“ е организирано и финансирано от лице, по отношение на което е повдигнато обвинение за извършено тежко престъпление, както и че
поддържа връзки с руски тайни служби и каталунска сепаратистка организация.
Посочените твърдения са обективно позорни, тъй като обществено неприемливо е сдружение, което си поставя цели, свързани с промяна на устройството на съдебната система, за контрол върху дейността на главния прокурор, да се организира и финансира от лице, по отношение на което има образувано наказателно производство.
Неприемливо е и обстоятелството сдружение, което цели промяна във формата на управление (в частта за съдебната власт) да бъде повлияно от чуждестранни тайни служби, както и да си партнира със сепаратистка организация в Испания. Независимо от това, че изявленията, съдържат твърдения за позорни обстоятелства, те не биха били клеветнически, ако са верни. Установяване на верността на изложените факти е било в тежест на ответника Тома Биков, а именно той е следвало да ангажира доказателства относно това, че сдружението е организирано и финансирано от Ц.В., както и че то има връзки с тайни служби и сепаратистка организация. Такива доказателства липсват.

Тома Биков организира защитата си около две възражения:

че това вече било известно и
че това било мнение, а не твърдение.

СГС не ги приема – първо, няма препратки към предходни публикации; второ, използваните изрази не представляват оценка, мнение, тъй като съдържат изявление за знание на определени обстоятелства. По правило, за разлика от разпространяването на информация, изразяването на мнение има оценъчен характер, поради което мнението не може да бъде вярно или невярно и е противоправно единствено ако е изразено в обидна форма, т.е. ако съдържа обидни
оценки и квалификации.

Следователно изявлението на Тома Биков няма оценъчен характер и по своя характер е клеветническо твърдение относно позорни обстоятелства, за съществуването на които по делото не са ангажирани доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като тази презумпция променя доказателствената тежест и задължението за установяване на обстоятелствата, които изключват вината, е възложено на ответника, се казва в решението.

Първоинстанционният съд е приел, че на юридическо лице не могат да бъдат причинени неимуществени вреди. По този въпрос СГС казва следното:

Действително в българската теория и съдебна практика до последните години не е съществувало съмнение, че юридически лица не могат да търпят неимуществени вреди, настъпили в резултат на виновно противоправно поведение, включително и в резултат на изразени публично клеветнически твърдения като процесните. Това е така, доколкото неимуществените вреди се свързват с негативни психически преживявания, физически болки и страдания, засягане на чест и достойнство и др., т.е. с всички негативни преживявания в духовния живот на физическо лице.
Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, обаче не съдържа ограничения относно страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане – всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т. ч. и на юридическо лице.
Липсва основание да се приеме изключване на възможността да се търси отговорност за неимуществени вреди от юридическо лице и в последващите разпоредби в закона, вкл. и чл. 52 ЗЗД, чрез предявяването на иск за неимуществени вреди. Юридическите лица с нестопанска цел, какъвто е ищецът, доколкото осъществяването на стопанска дейност не му е присъща, а се създава в обществена или частна полза, то възможността да претендират неимуществени вреди е по–скоро сходна с тази на физическите лица.
Тези вреди не могат да бъдат оценени в пари, тъй като нямат имуществено проявление. Юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза се създават, за да постигнат обществено значими цели, които не са в интерес само на членуващите в тях лица. Всяко деяние, което води до засягане на доброто име и всяко друго неоценимо в пари право на това юридическо лице може да повлияе негативно върху постигането на обществените цели и да затрудни дейността му.
Именно в този смисъл е и установилата се съдебна практика – Решение No 274/18.03.2019 г. по гр. д. No 5120/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., както и Решение No 29/10.03.2020 г. по гр. д. No 1690/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение No 206/26.03.2019 г. по гр. д. No 4762/2017 г. на ВКС, ГК, III г. о.
Въз основа на изложеното и при съобразяване на дадените от ВКС насоки, въззивният съд приема, че законът признава правото на юридическо лице с нестопанска цел, създадено в обществена полза да бъде активно легитимирано да претендира обезщетение за неимуществени вреди.

С процесните изрази са причинени неимуществени вреди на юридическо лице. Обезщетението следва да бъде определено като се прецени тежестта на констатираното нарушение, неговата продължителност, поведението на ответника, ефектът върху трети лица, който е породен от неправомерното му поведение, степента на накърняване на репутацията, несигуроността прри планиране, нарушение в управлението на сдружението, безпокойство и неудобство, причинено на членовете на ръководството на фирмата (в този смисъл освен цитираната по–горе съдебна практика и Решение No 35/12.08.2022 г. по к.гр.д. No 3901/2018 г. по описа на ВКС IV ГО).

Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение No 2016777/04.08.2021 г. по гр.д. No 50274/2020 г. по описа на СРС, 38 състав в частта, с която предявеният от Сдружение Гражданско движение „Боец.“ против Тома Биков е иск с правно основание чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите е отхвърлен за сумата от […] и вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите Тома Биков да заплати на Сдружение с дейност в обществена полза „Боец.“, сумата от […], представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изрази, използвани в интервю, излъчено на 23.03.2020 г. в предаване „Неделята на Нова“ по Нова телевизия.

Това решение е илюстративно поне за

гражданската отговорност на народните представители за клеветнически твърдения;
твърдения за факт vs мнение и оценка;
възможност за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на юридическо лице;
тежест на доказване за ответника.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, срокът не е изтекъл.

СГС, Решение No 3029/ 03.11.2022 г

Съд на ЕС: Степента на поверителност в областта на възлагането на обществени поръчки е въпрос на баланс

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда по дело C–54/21 | ANTEA POLSKA и др.

Правото на Съюза не допуска национално законодателство, което предвижда задължение за
публичност на всяка информация, съобщена от оферентите, с изключение единствено на
търговските тайни, тъй като такова законодателство може да попречи на възлагащия орган да
не разкрива определена информация, която, макар да не е търговска тайна, не трябва да бъде
достъпвана.

С решението си Съдът дава уточнения относно обхвата и приложимостта на забраната за възлагащите
органи да разкриват информацията, която кандидатите и оферентите им предоставят в рамките на
процедурите за възлагане на такива поръчки.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 18, параграф 1 и член 21, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки, на член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2016/943 относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване и някои разпоредби от Директивата за обществените поръчки по-конкретно за доставки и за строителство.

Съдържа седем конкретни въпроса –

преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли да се приеме, че принципът на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност, закрепен в член 18, параграф 1 от Директива [2014/24], позволява член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива [2016/943], и конкретно съдържащите се в тях изрази „като цяло или в точната си конфигурация и сбор от компоненти не е общоизвестна или лесно достъпна“ и „има търговска стойност поради това че е тайна“, както и разпоредбата, че „възлагащият орган не може да разкрива информация, която икономическите оператори са определили като поверителна“, да се тълкуват в смисъл, че икономическият оператор може да декларира всякаква информация за конфиденциална като представляваща търговска тайна, поради това че не иска тя да бъде разкрита на конкуриращите се с него икономически оператори?

2) Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност позволява член 21, параграф 1 от тази директива и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че участващите в процедура за възлагане на обществена поръчка икономически оператори могат изцяло или частично да декларират за конфиденциални като представляващи търговска тайна документите, посочени в членове 59 и 60 от Директива 2014/24 и в приложение XII към нея, в частност що се отнася до списъка във връзка с притежавания опит, референциите, списъка на лицата, предложени да изпълняват поръчката, и професионалната им квалификация, наименованията и капацитета на субектите, чийто капацитет ще се използва, или на подизпълнителите, ако тези документи се изискват за целите на доказването на изпълнението на условията за участие в процедурата или за оценката по критериите за оценяване на офертите, или за установяването на съответствието на офертата с други изисквания на възлагащия орган, съдържащи се в документацията за поръчката (обявление за поръчката, спецификация на поръчката)?

3) Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност във връзка с член 58, параграф 1, член 63, параграф 1 и член 67, параграф 2, буква б) от тази директива позволява на възлагащия орган да приеме едновременно декларацията на икономическия оператор, че разполага с изискваните от възлагащия орган или самостоятелно декларирани лични ресурси, субекти, чиито ресурси смята да използва, или подизпълнители, което в съответствие с приложимите разпоредби трябва да се докаже на възлагащия орган, и декларацията му, че още самото разкриване на данните за тези лица и субекти (имена, наименования, опит, квалификация) пред конкуриращите се с него икономически оператори може да доведе до „открадването“ им от тези икономически оператори, поради което е необходимо тази информация да се третира като търговска тайна? В това отношение може ли такава неустойчива връзка между икономическия оператор и тези лица и субекти да се приеме за доказателство, че той разполага с тези ресурси, и в частност да му се присъдят допълнителни точки по критериите за оценяване на офертите?

4) Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност позволява член 21, параграф 1 от тази директива и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че участващите в процедура за възлагане на обществена поръчка икономически оператори могат да декларират за конфиденциални като представляващи търговска тайна документите, изисквани за целите на преценката на съответствието на офертата с изискванията на възложителя, съдържащи се в спецификацията на поръчката (в това число в описанието на предмета на поръчката), или за целите на оценяването на офертите по критериите за оценяване на офертите, в частност ако тези документи се отнасят до изпълнението на изискванията на възлагащия орган, съдържащи се в спецификацията на поръчката, в правните разпоредби или в други документи, които са общодостъпни или са достъпни за заинтересованите лица, в частност ако оценяването не се извършва по обективно сравними схеми и математически или физически измерими и сравними показатели, а по индивидуална преценка на възлагащия орган? Като последица от това може ли член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че може за търговска тайна на съответния икономически оператор да се приеме направената от него в офертата декларация за изпълнение на предмета на поръчката съгласно указанията на възлагащия орган, съдържащи се в спецификацията на поръчката, проверявани и оценявани от възлагащия орган от гледна точка на съвместимостта с тези изисквания, дори ако икономическият оператор следва да избере методите за постигане на изисквания от възлагащия орган резултат (предмет на поръчката)?

5) Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност във връзка с член 67, параграф 4 от тази директива, който гласи, че критериите за възлагане не трябва да водят до предоставянето на неограничена свобода на избор на възлагащия орган и трябва да гарантират, че е възможна реална конкуренция, и да позволяват ефективна проверка на представената от оферентите информация с цел да се прецени доколко офертите отговарят на критериите за възлагане, позволява на възлагащия орган да въведе определен критерий за оценяване на офертите, в частност критерий, оценяван по индивидуална преценка на възлагащия орган, въпреки че към момента на въвеждането на този критерий е известно, че икономическите оператори ще определят отнасящата се до този критерий част от офертата като търговска тайна, срещу което възлагащият орган не възразява, а поради това конкурентните икономически оператори няма да могат да проверят офертите на конкурентите и да ги сравнят със своите и така може да останат с впечатление за пълен произвол при разглеждането и оценяването на офертите от възлагащия орган?

6) Може ли закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност във връзка с член 67, параграф 4 от тази директива, който гласи, че критериите за възлагане не трябва да водят до предоставянето на неограничена свобода на избор на възлагащия орган и трябва да гарантират, че е възможна реална конкуренция, и да позволяват ефективна проверка на представената от оферентите информация с цел да се прецени доколко офертите отговарят на критериите за възлагане, да се тълкува в смисъл, че позволява на възлагащия орган да въведе критерий за оценяване на офертите като определените в настоящия случай критерии „концепция на разработката“ и „описание на начина на осъществяване на поръчката“?

7) Трябва ли член 1, параграфи 1 и 3 от [Директива 89/665], който задължава държавите членки да осигурят на икономическите оператори ефективно средство за правна защита срещу решенията на възлагащите органи и да гарантират достъп до процедурите по преразглеждане за всяко лице, което има интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение, да се тълкува в смисъл, че констатацията на правораздавателния орган, че документите, които икономическите оператори са декларирали за конфиденциални в съответната процедура, не представляват търговска тайна, от което произтича изискване за разкриването им от възлагащия орган и за предоставяне на достъп до тях на конкурентните икономически оператори — ако такава последица не произтича пряко от правните разпоредби — води до възникването на задължение за правораздавателния орган да се произнесе по такъв начин, че да даде възможност на този икономически оператор отново да подаде жалба — по въпросите, свързани със съдържанието на посочените документи, с което той преди това не е бил запознат и по тази причина не е можел ефективно да използва средството за правна защита — против акт, който иначе няма право да обжалва поради изтичането на срока за това, например като отмени актовете за разглеждането и оценяването на офертите, до които се отнасят въпросните декларирани като търговска тайна документи?“.

По така отправените въпроси Съдът е развил съображения за баланс на комуникационните права

и е формулирал следните изводи:

1) Член 18, параграф 1 и член 21, параграф 1 във връзка с член 50, параграф 4 и член 55, параграф 3 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

не допускат национално законодателство в областта на възлагането на обществени поръчки, което изисква предоставената от оферентите на възлагащите органи информация, с изключение единствено на търговските тайни, да се публикува или съобщава изцяло на другите оференти, и не допуска практика на възлагащите органи системно да уважават исканията за поверително третиране като търговска тайна.

2) Член 18, параграф 1, член 21, параграф 1 и член 55, параграф 3 от Директива 2014/24

трябва да се тълкуват в смисъл, че възлагащият орган:

– за да реши дали ще откаже на оферент, чиято допустима оферта е била отхвърлена, достъп до информацията, която другите оференти са представили във връзка с релевантния си опит и референциите за него, със самоличността и професионалната квалификация на предложените да изпълняват поръчката лица или подизпълнителите и с концепцията на разработката на проектите, чието изпълнение се предвижда в рамките на поръчката, и начина на осъществяването на последната, трябва да прецени дали тази информация има икономическа стойност, която не се ограничава до съответната обществена поръчка, доколкото разкриването ѝ може да накърни законни търговски интереси или лоялната конкуренция,

– освен това може да откаже да предостави достъп до тази информация, когато, дори и тя да няма такава икономическа стойност, разкриването ѝ би попречило на правоприлагането или би било в противоречие с обществения интерес, и

– когато е отказан цялостен достъп до информацията, трябва да предостави на посочения оферент достъп до основното съдържание на тази информация, така че да се гарантира спазването на правото на ефективни правни средства за защита.

3) Член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 във връзка с член 67, параграф 4 от нея

трябва да се тълкува в смисъл, че

допуска критериите за възлагане на поръчката да включват критериите „концепция на разработката“ на проектите, чието изпълнение се предвижда в рамките на съответната обществена поръчка, и „описание на начина на осъществяване на поръчката“, стига тези критерии да се придружават от спецификации, които позволяват на възлагащия орган да направи конкретна и обективна оценка на представените оферти.

4) Член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година

трябва да се тълкува в смисъл, че

когато при разглеждането на жалба срещу решение за възлагане на обществена поръчка се установи, че възлагащият орган е длъжен да разкрие пред жалбоподателя информация, която неправилно е била третирана като поверителна, и че правото на ефективни правни средства за защита е било нарушено поради неразкриването на тази информация, тази констатация не трябва непременно да води до приемането от възлагащия орган на ново решение за възлагане на поръчката, стига националното процесуално право да позволява на сезираната юрисдикция да вземе в хода на производството мерки, с които да се гарантира отново спазването на правото на ефективни правни средства за защита, или да ѝ позволява да приеме, че жалбоподателят може отново да подаде жалба срещу вече приетото решение за възлагане. Срокът за подаване на такава жалба трябва да започва да тече едва от момента, в който жалбоподателят е получил достъп до цялата информация, която неправилно е била квалифицирана като поверителна.

Съд на ЕС: тревожно отстъпление от прозрачността за действителните собственици

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В ключово решение от 22 ноември 2022 г. по съединени дела C–37/20 | Luxembourg Business Registers и C–601/20 | Sovim Съдът на Европейския съюз постанови, че разпоредбите на директивата на ЕС срещу изпирането на пари относно достъпа до регистрите на действителните собственици са невалидни. Съдът установи, че директивата се намесва в правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни на действителните собственици. Намесата в гарантираните от Хартата права според Съда нито е ограничена до строго необходимото, нито е пропорционална на преследваната цел.

В прессъобщение Съдът твърди, че публичният достъп до информация е „сериозна намеса в основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни“.

Докато съдебното решение признава „легитимния интерес“ както на пресата, така и на организациите на гражданското общество за достъп до информация за действителните собственици, журналисти, организации за борба с корупцията и прозрачност остро критикуваха решение, което допълнително ограничава вече ограничения достъп до информация от обществен интерес за бизнеса .

Съдът (голям състав) реши:

Член 1, точка 15, буква в) от Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС — с който член 30, параграф 5, първа алинея, буква в) от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията се изменя в смисъл, че държавите членки гарантират, че информацията за действителните собственици на учредените на тяхна територия дружества и други правни образувания е достъпна във всички случаи за всеки член на широката общественост — е невалиден.

Пълният текст на решението

Решението вече доведе до незабавното закриване на регистрите в Люксембург и Холандия в сряда, ден след решението.

Европейската федерация на журналистите (EFJ) осъжда решението, ограничаващо свободата на информация в полза на бизнес интереси. В позицията на федерацията се подчертава, че директивата е приета през 2015 г. с цел борба с прането на пари и финансирането на тероризма, като направи информацията за действителните собственици достъпна за обществеността. .Тя изисква от държавите-членки да задължат корпорациите и бизнеса да разкриват публично кой ги притежава. Такива регистри са били инструмент за международни журналистически разследвания.

„Това решение е тревожно, тъй като ние приветствахме факта, че транспонирането на директивата срещу изпирането на пари помогна за подобряване на прозрачността в собствеността на медиите. И сега се застъпваме за задължителни правила относно прозрачността на медиите в предложения Закон за свободата на медиите, тъй като прозрачността е от решаващо значение за борбата със завладяването на медиите и за спечелването на доверие в медиите. В съответствие с Европейския надзорен орган по защита на данните, ние вярваме, че Законът за свободата на медиите трябва изрично да уточни целта(ите) от обществен интерес по отношение на информацията за доставчиците на медийни услуги и по-специално техните действителни собственици.“

Шестата директива на ЕС срещу изпирането на пари, която в момента се обсъжда, трябва да съчетае обществения достъп и обществения интерес с правилата за защита на данните и поверителността. EFJ настоятелно призовава Европейския парламент и Съвета да признаят ролята на пресата и гражданското общество в борбата с прането на пари.

Несъмнено това решение е тревожно.

Украинският медиен регулатор настоява Eutelsat да спре разпространението на руска пропаганда

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В писмо до главния изпълнителен директор на Eutelsat Ева Бернеке от 24 ноември от медийния регулатор на Украйна се казва: „По време на войната, започната от Русия срещу Украйна, пропагандните руски медии подбуждат към геноцид срещу украинския народ. рякото и публично подбуждане към извършване на геноцид е престъпление.”

Официалният мониторинг на Националния съвет регистрира, че френският оператор Eutelsat SA хоства руските сателитни телевизионни платформи „НТВ+“ и „Трикольор“. Програмната им услуга включва руски телевизионни програми, които са обект на санкции от Европейския съюз и на нареждания на френския регулатор Arcom да бъде спряно разпространението. Това са по-специално телевизионните канали „Russia Today“, „Pervyi Kanal“, „Russia 1“, „TVC“ (TV Center International), „NTV“.

В заключение се казва, че „в случай, че Eutelsat SA не спре да предоставя услуги за препредаване на пакети NTV+ и Tricolor, Националният съвет ще започне процедура за налагане на санкции на компанията, както и ще инициира блокиране на всяка нейна дейност на територията на Украйна, а в бъдеще – и на европейския континент”.

В писмото също се напомня на Eutelsat, че преди няколко дни 39 членове на Европейския парламент са се обърнали към върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел с искане да спре излъчването на руски канали от европейски сателити.

Репортери без граници съди френския регулатор заради Eutelsat

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Френската правозащитна организация “Репортери без граници” (RSF) заведе дело във Франция, за да се опита да попречи на сателитния оператор Eutelsat да продължи да излъчва три руски канала.От съда се иска да отмени решение на медийния регулатор Arcom, което позволява на Eutelsat да продължи да излъчва Русия 1, Първи канал и НТВ.

През септември медийният регулатор се ангажира да разгледа искането на RSF да попречи на Eutelsat да излъчва трите пропагандни канала чрез сателитите си. На 28 септември Arcom заключи, че няма правни основания за издаване на такава забрана. Arcom също така твърди, че проблемът има малко въздействие върху гражданите на ЕС, тъй като аудиторията на каналите е предимно руска.

В днешното си изявление RSF повтори, че Eutelsat е регистрирана във Франция и че каналите са достъпни и в балтийските страни, които са държави от ЕС, и в Украйна. Междувременно главният изпълнителен директор на Eutelsat Ева Бернеке продължава да настоява за „неутралността“ на оператора: „Когато Arcom каже, че този канал е забранен, ние ще го премахнем, което направихме с други 10 канала“, обеща тя на 22 ноември.

Според “Репортери без граници” френският оператор играе важна роля в разпространението на пропагандата на Кремъл. Предоставянето на технически услуги от Eutelsat на руския апарат за военна пропаганда и за подстрекаване към геноцид е морално неприемливо и противоречи на стратегическия съюз с Украйна, твърдят правозащитниците.

Отново Проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 17 ноември 2022 е публикуван за обществено обсъждане Проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз. Проектът е внесен от министъра на финансите.

Това е хубаво. Правна основа на прилагането на ограничителните мерки трябва да има.

Проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз беше публикуван за обществено обсъждане и на 16 септември т.г., внесен от министъра на правосъдието и министъра на външните работи. Срокът беше кратък – две седмици.

Какво е станало междувременно четем в доклада, придружаващ проекта.

Проект на доклад от министъра на финансите относно проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз и проект на Решение на Министерския съвет за отмяна на Решение № 789 на Министерския съвет от 2022 г. за създаване на Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз

Създадена е ad hoc работна група на високо равнище по прилагането на ограничителните мерки на ЕС към Европейската комисия, ръководена от комисаря по финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари Марейд Макгинес, чието първо заседание е проведено през октомври 2022 г. Целта на работната група на високо ниво е ефективното прилагане на ограничителните мерки, необходимостта от колективен отговор и трансграничен подход, включително по отношение опитите за заобикаляне на санкциите от Русия през определени трети страни, както и с цел подпомагане на сътрудничеството между държавите членки на най–високо експертно равнище.Определянето на министъра на външните работи за национален координатор, който ще участва в ad hoc работна група на високо равнище по прилагането на ограничителните мерки на ЕС произтича от очертаната по-горе компетентност, се казва в доклада – поради което се отменя решението за национален координатор да бъде избран заместник- министър на финансите.
И по-важното:

“Проектът на постановление цели създаване на механизъм за национална координация с цел осигуряване на условия за прилагането на европейските регламенти в националното законодателство, което не налага изготвяне на справка за съответствието му с европейското право. Регламентите на ЕС са пряко приложими в държавите членки, като е допустимо на национално равнище да се приемат нормативни актове, необходими за ефективното им прилагане, какъвто е и предлаганият проект на постановление.”

Разбира се, че е допустимо, да не кажа, че в случая е задължително.

Иначе има риск регламентите – колкото и да са пряко приложими – да се окажат неприложени – или неприложими – в България.

В член 6 на проекта е определен състав на координационното звено – междуведомствен съвет по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз в състав:

1. председател – министърът на външните работи или оправомощен от него заместник–министър;
2. заместник–председател – министърът на правосъдието или оправомощен от него заместник–министър;
3. членове:
а) заместник–министри от всички министерства съобразно тяхната компетентност по европейските политики;
б) председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” или определен от него заместник–председател;
в) представители на органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията , които имат функции във връзка с прилагането на ограничителните мерки.
(2) За участие в заседанията на Междуведомствения съвет със съвещателни функции могат да бъдат поканени подуправител на Българската народна банка и заместник–председател на Комисията за финансов надзор.
(3) Поименният състав на Междуведомствения съвет се определя със заповед на министър–председателя, като включените в него лица следва да притежават валидно разрешение за достъп до класифицираната информация, издадено по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

ДАНС е там, а зад формулировката органи по член 19, алинея 4 от ЗА стои ето какво:

Чл. 19 (4) За органи на изпълнителната власт се считат и:
1. председателите на държавните агенции;
2. държавните комисии;
3. изпълнителните директори на изпълнителните агенции;
4. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

Ръководителката на медийния регулатор, представляваща го – евентуално и в съвета по прилагането на ограничителните мерки на ЕС, когато става дума за противодействие на пропагандата – е гласувала “въздържал се” за прилагането на мерките от третия санкционен пакет, такива са фактите (протокол от заседание на СЕМ от 1 март, стр. 3).

Обединено кралство: Таня О’Карол срещу Мета и профилирането в мрежата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Обединеното кралство Таня О’Карол, активист за правата на човека, завежда дело срещу компанията Мета поради наблюдението на потребителите във Facebook за целите на рекламирането. Хората имат право да използват Facebook, без да позволяват на компанията да преглежда данните им и да ги профилира за реклама, смята тя.

Делото е заведено, след като Мета многократно отказва да уважи правото на г-жа О’Карол да възрази да бъде наблюдавана и профилирана.

Решението по това дело може да създаде прецедент за милиони потребители, които са били принудени да приемат инвазивно наблюдение и профилиране, за да използват цифрови платформи. „Не трябва да се отказваме от всеки детайл от личния си живот, само за да се свържем с приятели и семейство онлайн. Законът ни дава правото да си върнем контрола върху личните си данни и да спрем наблюдението и проследяването на Facebook., казва г-жа О’Карол.

Конкурентният регулатор (CMA) сочи инвазивното шпиониране на Facebook като пример за злоупотреба с монополната власт на Facebook. Окончателният доклад на CMA за онлайн платформите и цифровата реклама установява, че Facebook „използва настройки по подразбиране, за да подтиква хората да използват услугите им и да се откажат от данните си“. Това включва изискването за „приемане на персонализирана реклама като условие за използване на услугата“.

Механизмите за наблюдение на Facebook, които събират милиарди данни на хора, за да ги профилират за реклама, подхранват дискриминацията и вредят на децата. Facebook позволява на рекламодателите, например, да показват реклами за жилища, кредити или работа въз основа на профилиране по раса, пол или възраст. Facebook също така разрешава рекламите за алкохол, фармацевтични продукти и екстремна загуба на тегло да бъдат насочени към деца.

Годишният глобален приход на Meta миналата година беше над $117 милиарда USD. Годишните приходи на Facebook от потребител в Обединеното кралство са скочили от £5 на потребител през 2011 г. до повече от £50 през 2019 г., се казва в публикацията на AWO.Agency, която съобщава за делото.

*Името на агенцията е вдъхновено от All Watched Over by Machines of Loving Grace, стихотворение от Richard Brautigan – утопия или ирония на утопията? Анализите продължават.

All Watched Over By Machines Of Loving Grace

I like to think (and
the sooner the better!)
of a cybernetic meadow
where mammals and computers
live together in mutually
programming harmony
like pure water
touching clear sky.

I like to think
(right now, please!)
of a cybernetic forest
filled with pines and electronics
where deer stroll peacefully
past computers
as if they were flowers
with spinning blossoms.

I like to think
(it has to be!)
of a cybernetic ecology
where we are free of our labors
and joined back to nature,
returned to our mammal
brothers and sisters,
and all watched over
by machines of loving grace.

Google ще преразглежда политиката си за проследяване на местоположението на потребителите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Компанията Google e сключила споразумения с представителите на 40 щата от САЩ, съгласно които ще изплати общо 392 милиона долара по дела, водени от държавното обвинение на тези щати срещу компанията, по повод практиките за събиране на данни (location tracking).„Това споразумение е историческа победа за потребителите в ерата на нарастваща зависимост от технологиите“, казва главният прокурор на Кънектикът Уилям Тонг в изявление. „Данните за местоположението са сред най-чувствителната и ценна лична информация, която Google събира.“

Според представителите на държавата, Google дава приоритет на печалбата пред поверителността на своите потребители. Потребителите смятат, че са изключили функциите си за проследяване на местоположението в Google, но компанията продължава въпреки това да записва техните движения и да използва тази информация за рекламодателите. AP съобщи през 2018 г., че много услуги на Google на устройства с Android и iPhone съхраняват данни за местоположението на потребителите, дори ако са използвали настройка за поверителност, която трябва да попречи на Google да го направи. Изследователи по компютърни науки в Принстън потвърдиха този извод.

И други компании са изправени пред същия проблем. Въпреки че споразумението от понеделник е най-голямата сума, която компанията Google е плащала във връзка с обвинения за поверителност, сумата по споразумението е съществено по-малка от тази, която Facebook плаща през 2019 след скандала с Cambridge Analytica.

Според различни изявления, нарастващият обем чувствителни данни, свързани с местоположението, и използването на биометрични данни налага да се актуализират законите в тази област. Но също в публикацията се казва, че “Google сам разбра, че има проблем, който трябва да бъде разрешен” и технологичният сектор като цяло поема ангажимент да анализира и ревизира стандартите за проследяване на местоположението. Като част от споразумението Google поема ангажимент да направи тези практики по-прозрачни за потребителите, включително да дава повече информация, когато се включват и изключват настройките за местоположение, и да създаде уеб страница, която дава на потребителите информация за данните, които Google събира.

Европейският съюз също се е заел с регулирането на таргетираната реклама (както за търговски, така и за политически цели).

Евродепутати призовават пълното спиране на разпространението на руската пропаганда да бъде включено в бъдещ санкционен пакет

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Група от 39 членове на Европейския парламент е изпратила писмо до върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел с искане за спиране на разпространението на руски програми от европейски сателити, съобщават Politico и Broadband TV news. В писмото се казва:

През март 2022 г. Съветът въведе няколко ограничителни мерки в отговор на военната агресия на Русия срещу Украйна. Освен другото ЕС взе решение да спре разпространението на Sputnik и RT/Russia Today в ЕС или когато разпространението е насочено към аудитория в ЕС.

Въпреки санкциите, сателитните компании Eutelsat и SES продължиха да предоставят услуги за разпространение на руска военна пропаганда в Европейския съюз, в Украйна, в Русия и извън тях, включително в Африка. В същото време Eutelsat разреши на две руски платформи за платена телевизия, Trikolor и NTV-Plus, да спрат излъчването на някои западни телевизионни канали в Руската федерация, така че сега почти няма достъп до алтернативни източници на новини или международни канали в Русия. По този начин Eutelsat допринася за подхранването на руската обществена подкрепа за войната на Путин и им пречи да имат достъп до независими източници на новини.

Докато други уважаваха духа и буквата на наложените санкции, Eutelsat се ограничи до буквален прочит под претенцията за неутралност и липса на ясно правно основание.

Руските аудио-визуални медийни услуги са предмет на разпоредбите на Руската федерация, които не гарантират плуралистичен медиен пейзаж. За съжаление настоящата правна рамка и решенията на Съвета не предоставят адекватна правна основа за забрана на всички руски канали, излъчващи в ЕС.

Затова ние, като членове на Европейския парламент, призоваваме пълното спиране на разпространението на руски телевизионни програми и радиопрограми, които разпространяват омраза и дезинформация в контекста на войната в Украйна, да бъде включено в бъдещ пакет от европейски санкции, което би му придало неоспорима правна сила.

Letter-to-the-HRVP

Разпознаваме имена, вкл. името на Ансип, бивш заместник – председател на ЕК, но между подписалите липсват български евродепутати.

Комитетът Дени Дидро по темата

ЕСПЧ: Руският Закон за чуждестранните агенти противоречи на ЕКПЧ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През лятото на 2022 стана известно решението на Европейския съд за правата на човека по делото Ecodefence and Others v. Russia относно съответствието на руския Закон за чуждестранните агенти с Конвенцията за правата на човека на Съвета на Европа.

Законът за чуждестранните агенти задължава всички организации от третия сектор да се регистрират като чуждестранни агенти, ако са финансирани, пряко или непряко, от лица в чужбина. Тези неправителствени организации са задължени да се регистрират като „чуждестранни агенти“ и да етикетират публикацията си „като произхождаща от „чуждестранен агент“, да публикуват информация за дейността си в интернет и да се подчиняват на специални изисквания за счетоводство и отчетност“. Министерството на правосъдието получава и правомощието да означава дадена организация като чужд агент по своя преценка.

Руският Конституционен съд не установява противоконституционност на закона. Започва прилагане на закона и съдилищата уважават исканията на прокуратурата за ликвидация на неправителствени организации като „Международен мемориал“ и „Център за правата на човека „Мемориал“ поради „груби и повтарящи се“ нарушения на законодателството за „чуждестранни агенти“, защото не са посочили, че техните публикации са с произход от неправителствена организация „чуждестранен агент“. Съдилищата постановяват, че НПО не са били прозрачни, като „прикриват [своя] статус на чуждестранен агент“, което възпрепятства контрола и нарушава „правата на гражданите да получават надеждна информация“ за дейността им.

Въпреки че Европейският съд по правата на човека разпорежда временна мярка за спиране на изпълнението на вътрешните решения за закриването на организациите, ликвидацията на множество организации влиза в сила.

Седемдесет и три неправителствени организации (някои от които са престанали да съществуват по време на изслушването) се обръщат към Европейския съд по правата на човека на основание, че Законът за чуждестранните агенти нарушава техните свободи на изразяване и сдружаване, защитени от членове 10 и 11 ЕКПЧ. Неправителствените организации твърдят, че „чуждестранен агент“ е „стигматизиращ етикет“, тъй като терминът „агент“ има отрицателна конотация, тъй като се използва за обозначаване на шпиони, саботьори или предатели. Те твърдят, че правата им на свобода на сдружаване са нарушени поради „прекомерните счетоводни изисквания“, „многобройните проверки и глоби“ и ограничаването на достъпа им до чуждестранно финансиране, а терминът „политически дейности“ в закона е неясен.

Съдът приема, че организациите и техните директори са „били пряко засегнати от комбинация от проверки, нови изисквания за регистрация, санкции и ограничения върху източниците на финансиране и естеството на дейностите, наложени от Закона за чуждестранните агенти“ и че е имало намеса в правата им по член 11, прочетен заедно с член 10.

Съдът постановява, че „липсата на ясни и предвидими критерии е дала на властите неограничена свобода на преценка да твърдят, че организациите са получавали „чуждестранно финансиране“, без значение колко далечна или слаба е връзката им с предполагаем „чуждестранен източник“.

Съдът смята още, че третият сектор е „съществен елемент от информирани публични дебати“ и подчертава ролята му на пазител на демокрацията. Съответно Съдът приема, че създаването на статут на „чуждестранен агент“ и „не е необходимо в едно демократично общество“ и допълнителните изисквания за одит и докладване, които FAA налага на „организациите с чуждестранни агенти“, не са необходими. Съдът признава ползите от прозрачността във финансовите дела на организациите, но това „не може да оправдае законодателство, което се основава на презумпция, направена по принцип и прилагана безразборно, че всяка финансова подкрепа от чуждестранно образувание може да застраши политическите и икономическите интереси на държавата и способността на нейните институции да работят без намеса”.

Съдът подчертава, че санкцията не трябва да „се равнява на форма на цензура, целяща да обезкуражи жалбоподателите да изразяват критика или да подкопае важния принос на гражданското общество към управлението на обществените дела” или да възпрепятства способността на неправителствените организации да действат като куче пазач.

Ето защо разпоредбите на Закона за чуждестранните агенти не са необходими в едно демократично общество и по този начин нарушават член 11 от Конвенцията, прочетен заедно с член 10.

Становище на комисаря по правата на човека на СЕ

След руската агресия срещу Украйна Съветът на Европа (СЕ) изключи Русия в съответствие с член 8 от своя устав. Русия не се очаква да се съобрази с решението на ЕСПЧ. Важни са обаче позициите на ЕСПЧ. Съдът формулира пет форми на намеса в правото на свобода на сдружаване (81-86) и определя, че ограниченията за търсене на финансиране от чуждестранни източници пречат на свободата на сдружаване (84). Важен принос на това решение е изводът, че НПО имат право на финансиране от чуждестранни източници.