Tag Archives: Media Law

Делата срещу Руската Федерация в Страсбург: съдия Йонко Грозев пред Капитал

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

С решение на Комитета на министрите от 16 март Русия беше изключена от Съвета на Европа заради агресията срещу Украйна, която нарушава основни принципи на тази организация. Една от последиците от изключването е, че Русия престава да бъде член и по Европейската конвенция за защита правата на човека и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). В средата на септември генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович Бурич заяви, че над 140 млн. руски граждани занапред са лишени от закрилата на конвенцията.

Независимо от това делата срещу Русия пред Съда по правата на човека ще продължат, включително и по нови жалби, а сред тях неминуемо ще има и оплаквания за нарушени права по време на войната в Украйна, коментира Йонко Грозев. Какви нови и нерешавани до този момент проблеми възникват – прочетете интервюто на Йонко Грозев за Капитал.

Мъск или по какви правила ще лети птицата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Илон Мъск e собственик на Twitter Inc, сделката е за 44 млн долара. Потокът от заявки от собственици на забранени акаунти подчертава предизвикателството, пред което е изправен Мъск, да балансира обещанието си за възстановяване на свободата на словото и превръщането на платформата в „адска среда“, което той се зарече да предотврати в отворено писмо до рекламодателите, пише Ройтерс. Главната редакторка на руската държавна телевизия RT Маргарита Симонян също е поискала отмяна на забраната на акаунтите в RT и Sputnik.

Мъск обяви, че Twitter ще сформира „съвет за модериране на съдържание с много различни гледни точки“ и че няма да се вземат важни решения за модериране или възстановяване на акаунти, преди решение на съвета. Тази стъпка има най-различни тълкувания, нека видим на практика как ще изглежда модерирането. Много медии извеждат в заглавие прогнозата за завръщане на Тръмп в платформата (Политико).

Мъск веднага уволни главния изпълнителен директор на Twitter Параг Агравал , главния финансов директор Нед Сегал и директора по правни въпроси Виджая Гаде. Говори се, че той планира да стане временен изпълнителен директор на Twitter и да премахне постоянните забрани за потребители, а също да превърне платформата в суперприложение за услуги от плащане и пазаруване до оранизиране на превози.

Между първите реакции е реакцията на представители на Европейската комисия: „В Европа птицата ще лети според правилата на ЕС“, пише Тиери Бретон, комисар по индустрията.

„Twitter вече познава нашите личности опасно добре, поради всеобхватното си наблюдение на всяко наше кликване. Сега това знание ще попадне в ръцете на Мъск.“, опасяват се активни потребители и организират изтегляне към други платформи.

Мъск ще се сблъска с предизвикателство за увеличаване на приходите, „като се има предвид, че противоречивите мнения, на които той изглежда иска да даде повече свобода на действие, често са неприятни за рекламодателите“, предупреждава Ройтерс. Проблемите с Twitter не са инженерни проблеми. Те са политически проблеми, предупреждава и The Verge:

Така че можете да правите всякакви обещания за „свобода на словото“, които искате, но тъпата реалност е, че все пак трябва да забраните куп законни изказвания, ако искате да правите пари. И когато започнете да правите това, вашите страховити нови десни фенове злобно ще се обърнат срещу вас, точно както се обръщат към всяка друга социална мрежа, която осъзнава същата базисна истина.

Всъщност има една стъпка, преди да се опитате да получите парите за реклама: оказва се, че повечето хора не искат да участват в ужасни немодерирани интернет пространства, пълни със скапани расисти и хулигани. Което означава по-агресивно модериране. Всяка алтернативна социална мрежа е научила този урок по трудния начин.

Основната истина за всяка социална мрежа е, че продуктът е модериране на съдържание и всеки мрази хората, които решават как работи модерирането на съдържанието. Модерирането на съдържанието е това, което прави Twitter – това е нещото, което определя потребителското изживяване. Това прави YouTube, това прави Instagram, това прави TikTok. Всички те се опитват да стимулират добрите неща, да дестимулират лошите неща и да изтрият наистина лошите неща.

Това е бизнесът, с който се заемате сега. Колкото по-дълго се преструвате, че можете да го превърнете в нещо друго, толкова повече Twitter ще ви завлече във възможно най-дълбоката мръсотия на защита на незащитима реч. А ако все пак приемете, че растежът изисква агресивно модериране на съдържанието и противопоставяне на правителствените регулации за речта в страната и света – ще видим как вашите фенове ще реагират на това.

Anyhow, welcome to hell. This was your idea.

Съд на ЕС: C-470/21 | La Quadrature du Net и др.: Лични данни и интелектуална собственост

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Днес стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C-470/21 | La Quadrature du Net и др.

Четири организации за защита на правата и свободите в интернет (La Quadrature du Net, Fédération des fournisseurs d’accès à Internet associatifs, Franciliens.net и French Data Network) искат от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) да отмени отказа за отмяна на нормативен акт, с който се допуска достъп до данни при извършвани леки престъпления онлайн, с които са засягат авторските права, без да се осъществява предварителен контрол, както трябва да бъде според практиката на Съда на ЕС.

Conseil d’État отправя до Съда запитване относно обхвата на този предварителен контрол, и по-специално, относно обстоятелството дали на такъв контрол подлежи достъпът до данните за самоличността, съответстващи на IP адреси.

Maciej Szpunar застъпва становището, че правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че допуска мерки, които предвиждат общо и неизбирателно съхраняване на IP адреси, предоставени на източника на свързване, за ограничена до строго необходимото във времево отношение продължителност, с цел да се гарантират предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления, извършени в интернет, за които IP адресът е единственото средство за разследване, позволяващо да се установи самоличността налицето, на което е предоставен този адрес в момента на извършване на престъплението.

С оглед на това той предлага на Съда известно преразглеждане на съдебната практика относно националните мерки за запазване на IP адреси, тълкувани в светлината на правото на Съюза, без обаче да се поставя под въпрос изискването за пропорционалност.

Според него достъпът на Hadopi до данните за самоличност, свързани с IP адрес, е обоснован и с целта от общ интерес, с оглед на която това съхраняване е въздигнато в задължение за доставчиците на електронни съобщителни услуги, поради което достъпът до тези данни трябва да бъде възможен, за да се преследва същата цел, тъй като в противен случай „би се допуснала обща безнаказаност на престъпленията, извършени изцяло в интернет.“

Заключението на ГА не е обвързващо за Съда на ЕС, но само по себе си е разочароващо, защото допуска отказ от гаранциите, давани от предварителния контрол. Според ГА мярката била пропорционална, ставало дума само за трафични данни, а и се запазвала възможността за последващ контрол.

Използвам повода да напомня за едно изменение на Наказателния кодекс в България, с което се повиши горната граница на предвидените наказания за т.нар. компютърносвързани престъпления – и стана възможно задържане на трафични данни и за престъпления срещу интелектуалната собственост. Да, балансите се променят в полза на носителите на права.

DSA, Регламент (ЕС) 2022/2065 относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) – публикуван

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В днешния брой на Официален вестник на ЕС – Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги)

На 12 октомври 2022 беше публикуван другият акт от законодателния пакет – Акта за цифровите пазари, DMA

Санкциите на ЕС срещу пропагандните канали: прилагане във Франция

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Повече от седем месеца след като Европа забрани подкрепяните от Москва новинарски канали RT (някои езикови версии) и Sputnik, разследване на общественото радио France Inter установява, че RT France все още излъчва на живо на платформата Odysee – уебсайт за дезинформация и теории на конспирацията по различни теми.

Изглежда няма надежден начин да се гарантира, че RT France вече не е налична на платформата, което показва ограниченията на законодателния арсенал за справяне с прекратяване на .разпространението. Ясно е обаче, че RT France наистина заобикаля санкциите срещу Русия. „Odysee, тъй като е американска платформа, не попада в компетенциите на Arcom“, обяснява говорител на регулатора.

Телекомите биха могли да блокират достъпа до платформата, ако има издадено съдебно решение.

Политико пише.

Алекс Джоунс осъден да плати близо милиард долара обезщетение за конспиративни теории и лъжи

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съдът нареди на основателя на Infowars Алекс Джоунс да плати 965 милиона долара обезщетение на семействата на осем жертви на стрелбата в Санди Хук за страданието, причинено от лъжите, че ужасната стрелба е измама. Това е обезщетение за разпространението на лъжи за масовата стрелба, при която 20 деца и шестима преподаватели бяха убити в начално училище. Няколко часа след стрелбата Джоунс казва, че тя била инсценирана като претекст за конфискуване на оръжия, а по-късно добавя, че скърбящите родители са актьори.

През следващите години той многократно казва, че трагичното събитие е фалшифицирано. Семействата свидетелстват по време на процеса, че лъжите, разпространявани от Джоунс, са довели до тормоз, заплахи и обвинения, че са фалшифицирали смъртта на собствените си деца. Някои от семействата са напуснали града по тази причина.

Делото в Кънектикът е едно от трите дела за клевета, заведени срещу Джоунс от роднини на жертвите, които казват, че се надяват да попречат други семейства да търпят подобно насилие.

Джоунс е разпространител на конспиративни теории и виден поддръжник на бившия президент Тръмп. „Вашата репутация е невероятна“, казва Тръмп на Джоунс в края на 2015 г., докато Джоунс участва в кампанията му.

През 2018 г. YouTube, Facebook, Apple, Spotify и Twitter свалят сайта на Джоунс от своите платформи, заявявайки, че е нарушил техните политики срещу обидно и вредно съдържание.

NYT

Прозрачност на предоставянето на държавната реклама: служебното правителство чете ли докладите за върховенство на правото?

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Служебното правителство – по инициатива на служебния министър на туризма Илин Димитров – предлага промяна в Закона за обществените поръчки, с която рекламно съдържание в платформите да може да се публикува без обществена поръчка, съобщава Христо Николов в 24 часа. Министърът казал, че процедурите му били прекалено тромави и не можел да прави спешни кампании.

Проектът за промени е огласен за обществено обсъждане във вторник, срокът за общественото обсъждане е 30 дни и ще приключи на 11 ноември. Ето и проектът:

В чл. 13, ал.1, т. 5, след думите „медийни услуги“ се поставя съюзът „и“ и се допълват думите „и при поръчки за услуги на платформа за споделяне на видеоклипове, които се възлагат на доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове, включително услугите на социалните медии, при които съществената функционална възможност е посветена на предоставянето на широката общественост на програми и/или генерирано от потребителите съдържание.“

В момента член 13 ал.1 т.5 ЗОП предвижда много спорно изключение от реда на ЗОП със следното съдържание:

5. при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги;

То позволява на властта много години да осъществява така критикувания бартер публичен ресурс срещу позитивно отразяване.

И вместо тази врата да бъде затворена, служебното правителство е побързало да я разшири с нова възможност – реклама в платформите.

Това е скандално в контекста на Доклада за върховенство на правото за България, където този проблем е изрично е изведен на първа страница:

“Липсата на ясна регулаторна рамка за гарантиране на прозрачност при разпределянето на държавната реклама продължава да буди безпокойство, въпреки че са предприети някои мерки за подобряване на прозрачността.”

Поради огромната значимост, икономическо и политическо измерение на проблема, на него е посветена разпоредба в оповестения тази седмица проект на Европейски акт за свободата на медиите – член 24:

Член 24 Разпределение на държавната реклама

1. Публични средства или всяко друго възнаграждение или предимство, предоставено от публичните органи на доставчиците на медийни услуги за целите на рекламата се отпускат съгласно прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии и чрез открити, пропорционални и недискриминационни процедури.[…]

Общественото обсъждане трябва да завърши с отхвърляне на идеята на служебното правителство, а в отговор на Европейския акт за свободата на медиите да се преразгледа и разпоредбата на чл. 13 ал.1 т.5 ЗОП, която съвършено очевидно не отговаря на духа и буквата на чл. 24 от проекта – къде са тези прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии?

Нищо в мотивите и в оценката на въздействието дори не напомня за тежкия проблем, който България има, с непрозрачността на разпределяне на държавната реклама.

Служебното правителство е застанало здраво на страната на индустрията, облагодетелствана от непрозрачния ред, и това не е изненадващо. Но не е приемливо.

ЕС: Регламент (ЕС) 2022/1925 за достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор (Акт за цифровите пазари)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В днешния Официален вестник на ЕС [OB L 265, 12.10.2022 г., стр. 1—66] е обнародван DMA, Актът за цифровите пазари – част от пакета DMA- DSA.

… целта на настоящия регламент е да се допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като се установят правила, които да гарантират достъпността и справедливостта за пазарите в цифровия сектор като цяло и за бизнес ползвателите и крайните ползватели на основни платформени услуги, предоставяни по-специално от контролиращи достъпа предприятия.

На бизнес ползвателите и крайните ползватели на предоставяните от контролиращите достъпа предприятия основни платформени услуги следва да се предостави подходяща регулаторна защита в целия Съюз срещу нелоялните практики на контролиращите достъпа предприятия, за да се улесни трансграничната стопанска дейност в рамките на Съюза, като по този начин се подобри правилното функциониране на вътрешния пазар, както и за да се премахне съществуващата разпокъсаност или да се предотврати евентуалното възникване на разпокъсаност в конкретните области, обхванати от настоящия регламент.

Освен това, макар че контролиращите достъпа предприятия са склонни да приемат световни или поне общоевропейски бизнес модели и алгоритмични структури, те могат да възприемат, а в някои случаи са възприели, различни бизнес условия и практики в различните държави членки, което може да създаде различия между конкурентните условия за ползвателите на предоставяните от контролиращи достъпа предприятия основни платформени услуги, което е в ущърб на единния характер на вътрешния пазар.

Чрез сближаване на различните национални законодателства е възможно да бъдат премахнати пречките пред свободата на предоставяне и на получаване на услуги, включително услуги на дребно, в рамките на вътрешния пазар. Следователно на равнището на Съюза следва да се създаде целеви набор от хармонизирани правни задължения, за да се осигурят достъпни и справедливи цифрови пазари, характеризиращи се с присъствието на контролиращи достъпа предприятия в рамките на вътрешния пазар, в полза на икономиката на Съюза като цяло и в крайна сметка на потребителите в Съюза.

EK: Насоки за учителите и преподавателите за справяне с дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Насоките за учители и преподаватели за справяне с дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност чрез образование предоставят практически насоки за учители и преподаватели, включително практически съвети, планове за дейности и бележки, основани на това, което работи по отношение на цифровата грамотност.

Те са ключова инициатива по Плана за действие за цифрово образование (2021-2027 г.) на Европейската комисия и са изготвени с помощта на специална експертна група. Насоките се базират на педагогическа експертиза за укрепване на уменията за критично мислене.

Една терминологична бележка.

При положение, че досега Европейската комисия работи с два термина – медийна грамотност (Директива за аудиовизуални медийни услуги) и цифрова компетентност (DigComp) – остава да гадаем защо сега Комисията въвежда нещо трето – цифрова компетентност.

Да бъдеш цифрово грамотен означава да знаеш как да използваш цифровите технологии за достъп, управление, разбиране, интегриране, комуникация, оценка, създаване и разпространяване на информация —по безопасен и подходящ начин. Освен това цифровата грамотност може да помогне на учениците активно да участват, да учат, да изграждат пълноценна кариера и да взаимодействат социално в съвременното общество. Поради това цифровата грамотност е предпоставка за развитието на активно и овластено цифрово гражданство.

Отговорността на платформите: съдбата на параграф 230 CDA ще се обсъжда във Върховния съд на САЩ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Върховният съд на САЩ e взел решение да разгледа два случая, които засягат отговорността на платформите за съдържанието онлайн, генерирано от потребителите, и за съдържанието, което потребителите виждат поради използваните алгоритми от страна на платформата – Gonzalez et al v Google и Taamneh, Mehier et al v Twitter et al.

Съдът ще се произнесе дали пар. 230 CDA трябва да бъде прилаган и в какъв обхват, а също дали пар. 230 CDA все още осигурява неотговорността на платформите при алгоритмичното препоръчване на съдържание.

Параграф 230 CDA е разпоредбата, която се отнася до неотговорността на посредниците по американското законодателство, “26-те думи, които съэздадоха интернет” (26 words that created the internet).

И двата казуса идват от Деветия апелативен съд, който е Апелативният съд на Западния бряг (Калифорния). И двата случая произтичат от трагични случаи – г-жа Гонзалес, 23-годишна американска гражданка, е убита при терористична атака в Париж, а ищците срещу Twitter, Taamneh, са роднини на жертва на друга терористична атака в Турция. По същество ищците в двете дела предявяват твърдения, че Twitter, Google и Facebook са отговорни, защото съдействат на извършителите да планират заедно и след това да извършат тези престъпления. Алгоритмичните действия на Google, Facebook и Twitter са в центъра на тези случаи.

Известни са и други случаи, напр. от Втори апелативен съд – Force v. Facebook , който включва израелски граждани, около 20 000 ищци, засегнати от тероризма в Израел. Според тях Facebook по същество създава терористична среда в Израел и те са жертви на терор отчасти заради Facebook.

Досега и по трите дела съдилищата казват, че пар.230 препятства отговорността на платформите. Но въпросът е в това, че съдиите са разколебани относно правната уредба, приета в ранните години на интернет. Най-консервативният член на Върховния съд – съдия Томас – през последните няколко години многократно призовава за преразглеждане на пар. 230 CDA за неотговорността на платформите.

Юристите са разтревожени, защото въпросът е твърде важен за бъдещето на интернет и не е ясно дали стесняването на полето на неотговорността няма да е фатално за свободата на изразяване онлайн. Към момента речта на омразата сама по себе си нe e незаконна в САЩ. От друга страна, дори сега има законни изказвания, които платформите заличават – а ако отпадне закрилата на пар. 230, те ще се намесват още по-видимо.

Илюстрация за ролята на пар. 230 е движението #MeToo: хора – често това са смели жени – казват, че са били сексуално тормозени и назовават насилника. Това е възможно само защото платформите не носят отговорност за клевета – в противен случай те щяха да са предпазливи, макар че всъщност казаното е вярно.

Трябва да се има още предвид, че левите и десните в САЩ могат да са срещу пар. 230 по различни причини: десните – защото наблюдваме т.нар. деплатформизация, дори срещу Тръмп, и това не им харесва; левите – напротив, защото платформите според тях са прекалено толерантни към фашизираната десница. Несъвместимите позиции на десните и левите в конгреса засега едва ли могат да се координират за нов закон по въпроса, според експерти. Затова погледите са към Върховния съд.