Tag Archives: Media Law

UK: Да се защитят творците, чието творчество се използва от AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Да се защитават създателите на съдържание, чиято работа е взета без разрешение от технологични компании за изграждане на продукти с изкуствен интелект, които генерират „огромни финансови приходи“, се казва в доклад на парламентарна комисия в Обединеното кралство.

Правната рамка в Обединеното кралство не успява да наложи основните принципи на авторското право към изкуствения интелект, казва комисията по комуникации и цифрови технологии. 

Създателите на съдържание твърдят, че техният продукт се използва незаконно за обучение на големи езикови модели (LLM). Комисията препоръчва правителството да реши дали законът за авторското право предоставя достатъчна защита на притежателите на авторски права. Ако смята, че има правна несигурност по въпроса, трябва да предвиди актуализиране на законодателството.

Докладът

Демонстрация на робот в парламента:

КЗК обявява приоритетите на дейността си за 2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Решение № 79/25.01.2024 г. Комисия за защита на конкуренцията прие годишни приоритети при образуване на производства по антитръст, нелоялна конкуренция и нелоялни търговски практики.

Между приоритетните сектори е секторът на цифровата икономика, за който се казва следното:

  1. Цифрова икономика и електронна търговия
    Цифровите услуги като цяло и онлайн платформите в частност играят все по-
    важна роля в икономиката, и по-специално на вътрешния пазар, като предоставят на
    предприятията възможност да достигат до ползвателите в целия Съюз, улесняват
    трансграничната търговия и откриват изцяло нови бизнес възможности за голям брой
    предприятия, в полза на потребителите. Целта на Регламента за цифровите пазари, който
    започна да се прилага от 2 май 2023 г., е да допринесе за правилното функциониране на
    вътрешния пазар, като се установят правила, които да гарантират достъпността и
    справедливостта на пазарите в цифровия сектор като цяло и за бизнес ползвателите и
    крайните ползватели на основни платформени услуги, предоставяни по-специално от
    контролиращи достъпа предприятия.
    Вследствие на новата законодателна рамка на Съюза и предвид непрекъснатото
    развитие на цифровите пазари, през 2024 г. се очакват множество промени на пазарите
    на цифрови посреднически, съобщителни, рекламни и други услуги. През тази година
    изтичат повечето срокове, в които компаниите ще трябва да приведат своята дейност и
    продукти в съответствие с Регламента за цифровите услуги и Регламента за цифровите
    пазари. С оглед на това за КЗК е важно да наблюдава развитието на сектора, както и да
    бъде част от тази реформа.
    Успоредно с Регламента за цифровите пазари, разпоредбите на чл. 101 и чл. 102
    от ДФЕС запазват своето приложение по отношение на поведението на контролиращите
    достъпа предприятия, които оказват значително въздействие върху вътрешния пазар. Ето защо наблюдението на този сектор ще даде възможност за насърчаване на ефективна конкуренция, както и за предотвратяване или санкциониране на нови форми на забранени споразумения или злоупотреби с господстващо положение, за да се гарантира, че всички предприятия, работещи в него, имат по-добри шансове да се конкурират.
    Примери за такова поведение са използването на лични данни и алгоритми за улесняване на антитръстовите нарушения. Освен това през настоящата година се очаква „отварянето“ на определени пазари и услуги за нови участници и нови услуги да спомогне за още повече иновации и по-големи ползи за потребителите в една далеч по-динамична и конкурентна цифрова среда, но също така и възможност за наблюдение на нови и не толкова добре познати форми на антиконкурентно поведение, които целят да отстранят конкуренти от пазара.

Юнайтед Груп България/Булсатком: очакваното решение на КЗК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на 2023 г. Комисията за защита на конкуренцията съобщава, че с Решение № 1356/21.12.2023 г. започва задълбочено проучване относно намерението на „Юнайтед Груп България“ ЕООД да придобие пряк едноличен контрол върху „Вива Корпорейт България“ ЕООД и непряк едноличен контрол върху „Булсатком“ ЕООД и неговите дъщерни дружества.

Въз основа на представената в рамките на ускореното проучване информация и доказателства по преписка КЗК/1090/2023 г., Комисията установява, че сделката води до хоризонтално припокриване на пазарите на дребно на разпространение на ТВ програми и на предоставяне на фиксиран достъп до интернет. Предвид обстоятелството, че придобиващата контрол група, чрез „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, продава на едро права за разпространение на телевизионни програми, който се явява горестоящ пазар на разположения надолу по веригата пазар на разпространение на ТВ програми на дребно, сделката поражда и вертикални ефекти.

КЗК счита за необходимо да бъде извършено задълбочено проучване, което ще й позволи да направи своите крайни заключения относно ефекта на сделката върху конкуренцията на засегнатите съответни пазари. Пълният текст на решението е достъпен в публичния електронен регистър на КЗК на интернет адрес: https://reg.cpc.bg.

На 31 януари 2024 Медиапул съобщава, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се очаква да обяви поредно спорно решение, което ще пренареди сериозно телекомуникационният сектор в България: Както научи Mediapool, комисията възнамерява да одобри сделката на собственика на “Виваком” United Group по придобиване на едноличен контрол върху дружеството на бизнесмена Спас Русев “Вива Корпорейт България”, притежаващо най-големия сателитен оператор у нас “Булсатком”.

Същото твърдение в Капитал: КЗК не вижда проблем “Виваком” да купи “Булсатком”

Съобщението предизвика реакции, включително от политически фигури.

КЗК и Юнайтед окачествиха това като недопустим натиск и намеса. КЗК изтъква в защита и 44- годишния юридически стаж на председателката.

Решението, за което Медиапул пише, все още не е оповестено на сайта на КЗК.

Каримански срещу Асен Василев: прекрачени границите на свободата на мнение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ето и последното от тройката решения на СГС с докладчик съдия Стилияна Григорова, произнесени на 11 януари 2024 г. (наред с решението по Лев Инс срещу Медиапул в полза на Медиапул и Евролаб 2011 срещу Кирил Петков).

Асен Василев, заместник министър-председател, отговарящ за еврофондовете и министър на финансите, гостувал в обзорно-политическото предаване „Седмицата“ на „Дарик Радио“ . Към тази
дата Каримански бил председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси от Има такъв народ и кандидат за управител на БНБ. При участието си в предаването Василев заявил, че този кандидат „е сложил подписа си под документ, с който един милион (лева) на вложител на банката, на която той е бил изпълнителен директор, са били откраднати“.

Нанесените  неимуществени вреди Каримански оценява на 26 000 лева.

Василев оспорва иска. Защитата:

Изявлението не съдържало твърдение за осъществено престъпление, а мнение въз основа на предходни публикации и препредаване на информация за интервюта по темата. В частта, в която ответникът заявил, че документът е подписан от Каримански, изявлението отговаряло на истината. Съмненията относно качествата на ищеца като кандидат за управител на БНБ имали оценъчен характер.

Далеч преди процесното интервю били публикувани критични журналистически материали, внушаващи съмнения за измамна схема.

Съдът:

Освен личното си мнение, че Каримански не притежава онези нравствени качества, изискуеми съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗБНБ, Василев е допуснал с изказването си внушение у широката общественост за съпричастност на ищеца към схема по увреждане на представлявана от него банка.

Според съда, на фона на отрицателното си мнение, на каквото безспорно всеки има право, В. е изразил твърдение, което прекрачва границите на свободата на мнение.

Макар базирано на журналистически източници, изказването изхожда от авторитетна публична
личност, което му придава допълнителна тежест и значителност в общественото съзнание. Повтарянето на получената от публикувани журналистически материали информация насажда допълнителен негативизъм към личността на кандидат за управител на БНБ. Коментарите на Василев относно репутацията на Каримански поставят ищеца в неблагоприятна светлина: като съучастник в престъпление, за което не само липсва влязла в сила присъда, но и повдигнато обвинение. Дори и подписът под споразумението действително да е положен от Каримански, внушението, че това е достатъчно, за да го направи съпричастен към престъпление „кражба“ е твърде тежко за авторитета и личното достойнство на ищеца.

Осъжда Асен Василев да заплати сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изявление на ответника  в предаването „Седмицата“ по „Дарик
Радио“, съдържаща клеветническо твърдение. Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС.

ето

Решение СГС om  11 януари  2024, подлежи на обжалване

Евролаб 2011 срещу Кирил Петков: съдът отхвърля искането за обезщетение по повод “златната локва”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Софийски градски съд, докладчик съдия Стилиана Григорова, се е произнесъл по иска на Евролаб 2011 срещу Кирил Петков, тогава министър-председател, да бъде осъден да заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изявления в интервю на 21.06.2022 г. пред bird.bg, съдържащо според ищеца неистини и клеветнически твърдения.

Защитата:

изявлението  е оценъчно и не съдържа конкретно злепоставящо твърдение или приписване на престъпление. Под формата на свой личен критичен коментар в интервю Петков информира обществото за текущи въпроси от сферата на държавно управление.

Петков не визира Евролаб, а критиката е насочена към законодателството и компетентните държавни органи, които създали и търпели съществуващото на границата с Турция положение.

Мнението на П. се базирало на публично известни обстоятелства, за които преди 21.06.2022 г. алармирала Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) – допуснати нарушения в процедурата по отдаване под наем на имоти в зоната на ГКПП „Капитан Андреево“.

Данните се базирали на сигнал от изпълнителния директор на БАБХ проф. Х.Д. до ГДБОП и ДАНС.
На 11.05.2022 г. в БАБХ постъпило писмо от Посолството на Република Турция, Търговска секция, в което се посочвало, че в края на 2021 г. постъпили множество сигнали на търговски фирми, вносители на плодове и зеленчуци с оплаквания, че им е оказван натиск от Евролаб.  

В нито една своя част изказването не съдържало позорно или злепоставящо ищеца обстоятелство. Второто изказване – за последователно извършване на дейността от различни фирми, било вярно.

Кирил Петков е оспорил и възможността юридическо лице да търпи неимуществени вреди.

Съдът:

 Когато изявлението съдържа оценъчни съждения, те не могат да се проверяват за тяхната вярност, когато представляват коментар на фактите.

Заеманата от П. длъжност на министър-председател предполага, че именно той е държавният орган, разполагащ с информация относно разследване на фирмите, заети с фитосанитарен контрол в гранична зона. Тук следва да се отбележи уводната част от отговора, акцентираща на значимия обществен интерес към темата: „…това, което видяхме“.

Това уточнение на министър-председателя реферира към служебна информация, получена от компетентен държавен орган – Българска агенция по безопасност на храните.

Верни и основани на обективни данни са изявленията на ответника за връзка между ищеца и предходна фирма, извършвала лабораторни изпитвания.

Критичният тон в отговорите на премиера е насочен към бездействието на държавните институции и заявяване на намерение да се работи с насока те „да влязат в ролята си на контрольор“ при лабораторните изпитвания на ГКПП „Капитан Андреево“. Твърдението за оклеветяване на ищеца е плод на неправилно тълкуване на отговорите на премиера. Те съдържат единствено факти, узнати в
качеството му министър-председател и смятани от интервюиращия за достатъчно важни, за да информира обществеността за тях именно с данни от първоизточника.

Така мотивиран, съдът отхвърля иска на Евролаб 2011 по 45.1 ЗЗД.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС.


  Решението

Сега: Бойко Борисов и Кирил Петков са оттеглили исковете си един срещу друг

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изданието Сега информира, че партийните лидери са оттеглили исковете си един срещу друг. Напомня се и за какво всеки един от тях искаше от съда да му присъди обезщетение – Петков в частно наказателно дело, а Борисов – в гражданско:

“Борисов знае много добре, че при една работеща съдебна система, той ще трябва да ходи в затвора” и “… И за тези осем хиляди лева, които ББР плаща на месец на тази кантора за общо два месеца, те направиха такава новина, че забравихме че става дума за три милиарда, до четири милиарда на година, които Борисов крадеше и това как ние се опитахме да го спрем реално въобще остана настрани” и

“Петков доставял природен газ за страната чрез дъщерна компания на “Газпром”, за да облагодетелства фирми, свързани с “Продължаваме промяната”.

Публикацията

SLAPP: АЕЦ Козлодуй съди подателка на сигнал

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

„АЕЦ Козлодуй” ЕАД е завела иск за 500 000 лева срещу Наталия Станчева.

Станчева,  бивша медицинска сестра в централата, подава десетки заявления за достъп до обществена информация, в резултат на които става ясно, че службата по трудова медицина към централата е превърната в нерегистриран Диагностично-консултативен център и нерегламентирано извършва такива услуги на служителите.  Нарушението на Закона за лечебните заведения е констатирано от Районната здравна инспекция във Враца и незаконната поликлиника е затворена.

„АЕЦ Козлодуй” обвинява Станчева и майка ѝ, че с  исканията за достъп до обществена информация, в това число и  до „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, са злоупотребили с права по чл. 45 и чл. 56 от Конституцията на Република България. В чл. 45 се посочва, че „гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи”, а в чл. 56, че всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.

Делото има характеристиките на SLAPP делата,  предназначени да цензурират, сплашат и заглушат критиците или подателите на сигнали, като ги натоварват с високи съдебни такси и дълги процедури, без реално убеждение, че ищците  имат основание за ефективно спечелване на делото.

АЕЖ подчертава, че  Станчева и майка ѝ би трябвало да попаднат под закрилата на новия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, който въвежда едноименна европейска директива. В България органът, определен да осигурява защита по този закон, е Комисията за защита на личните данни.  АЕЖ призовава Комисията да се намеси спешно.

Update

АЕЦ е решила да оттегли иска си.

SLAPP: Лев Инс срещу Медиапул, искът отхвърлен

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Медиапул съобщава:

Застрахователната компания Лев инс загуби на първа инстанция заведеното от нея дело срещу Mediapool заради журналистическа публикация, става ясно от решение на Софийския градски съд (СГС) от 11 януари 2024 г. Рекордният в най-новата история на българската журналистика иск (за 1 милион лева), бе заради статията на Цветелина Соколова от 27 септември 2022 г. “България пак е заплашена да бъде изключена от системата “Зелена карта”.

Искът е отхвърлен изцяло като неоснователен.

Съдът

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 1 000 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне в обществото, засягане на доброто име на ищеца и разрушаване на обществената му репутация вследствие клеветнически твърдения в публикация от 27.09.2022 г. на сайта на ответника със заглавие: „България пак е заплашена да бъде изключена от системата „Зелена карта“ и подзаглавие: „Държавата води преговори с „Лев Инс.“.

ОСЪЖДА Лев Инс да заплати на Медиапул  сумата от 40 000 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Делото отговаря на характеристиките на SLAPP делата – предназначени да цензурират, сплашат и заглушат критиците или подателите на сигнали, като ги натоварват с високи съдебни такси и дълги процедури, без реално убеждение, че имат основание за ефективно спечелване на делото.

 Решението 11-01-2024

AI, Deep Fakes и политическата реклама

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 2024 в много страни се провеждат избори. Поради това политическите кампании са във фокуса на вниманието на законодателите с цел да се предпазят избирателите от манипулации и дезинформация.

В САЩ през декември 2022 г. Федералната избирателна комисия (FEC) e приела правила, отнасящи се до онлайн политическите реклами и тяхната прозрачност. Няколко щата са приели собствени закони на щатско ниво. Тези закони налагат задължения както на онлайн платформата, на която се показват политическите реклами, така и на рекламодателя. Тези закони включват различни изисквания за архивиране и разкриване на реклами. 
Една област, в която щатите изглежда изпреварват федералния закон, е регулирането на използването на AI или deep fakes в политическата реклама.  

Минесота

HF 1370 криминализира използването на deep fakes за влияние върху изборите или засягане на името на политически кандидат. Законът дефинира deep fakes като всеки видеозапис, филмов филм, звукозапис, електронно изображение или снимка или всяко технологично представяне на реч или поведение, което изглежда толкова реалистично, че разумен човек би повярвал, че изобразява реч или поведение на определено лице, когато речта или поведението са създадени с помощта на технически средства.

Законът криминализира и разпространението или сключването на договор или споразумение за разпространение на реклама, която включва deep fakes– което означава, че онлайн платформите, които приемат онлайн политическа реклама, която включва deep fakes, също могат да бъдат в нарушение на закона. Нарушенията водят до глоби от $1000 до $5000 или до пет години затвор в зависимост от естеството на нарушението.

Тексас

Приет през 2019 г., раздел 255.004 от Изборния кодекс на Тексас определя като престъпление създаването на deep fakes и публикуването или разпространението на видеоклип в рамките на 30 дни след изборите, когато намерението на deep fakes е да засегне неблагоприятно кандидат или да повлияе върху резултата от изборите. Нарушенията се наказват с до една година затвор или глоби до 4000 долара.

Вашингтон

Вашингтон наскоро прие SB 5152 за политическа реклама, който влезе в сила през юли. Законът на Вашингтон се фокусира върху „синтетични медии“, които се дефинират като аудио или видеозапис на външния вид, речта или поведението на дадено лице, които са били умишлено манипулирани с използването на генеративни състезателни мрежови техники или друга цифрова технология по начин, който създава реалистична но фалшиво изображение, аудио или видео. „Синтетичната медия“ трябва да изглежда като изобразяваща реално лице, действие или реч и да произвежда фундаментално различно разбиране от това, което един разумен човек би имал, като види непроменената или оригинална версия на изображението или записване. Интересното е, че законът не забранява директно използването на синтетични медии в политическа реклама, но изисква разкриване, в което се посочва: „Това (изображение/видео/аудио) е манипулирано.“ Спонсорът на предизборната комуникация носи отговорност, но законът изрично посочва, че и платформата може да носи отговорност в определени случаи и е длъжна да премахва съответната реклама.

Илинойс (SB 1742), Масачузетс (H 72) и Ню Джърси (SB 5510) също имат проекти за deep fakes и намеса в изборите. Мичиган има няколко свързани с AI изборни законопроекта.

Щатите или имат законодателство, което директно забранява използването на deep fakes и AI в политическата реклама (особено близо до избори), или, както в Калифорния и Вашингтон, щатите са по-либерални по отношение на използването на AI в политическа реклама, но изискват разкриване, че съдържанието е променено.

Същевременно не всички употреби на AI в политическите реклами са непременно вредни за кандидатите или изборите. Например изкуственият интелект може потенциално да се използва за превод на политически реклами на редица езици, правейки материала по-достъпен за избирателите.

По обзор на Loeb & Loeb LLP

В ЕС в края на 2023 е постигнато политическо споразумение по проекта за регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране (проектът на ЕК – тук).

Прозрачна ли е все пак собствеността на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

“Две сделки – едната имотна, а другата медийна – вписани три дни една след друга в Търговския регистър в края на месец март 2021 г., повдигат въпроса доколко процедурата по закона „Магнитски“ за България е била адекватна.

Смяната на собствеността на две компании, свързвани с Делян Пеевски и контролирани от него дружества, е вписана съответно на 22 и 25 март. Това е само около месец преди Секцията за човешки права и борба срещу корупцията на американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) да одобри вътрешно на 29 април доказателствения меморандум за депутата от ДПС, показват документи от делото „Пеевски срещу Йелън“.

На 2 и 16 март – в рамките на три месеца преди обявяването на санкциите – двама дългогодишни управители на дружества, свързвани с Пеевски, продават огромна част от имотите, които до 2020 г. са били контролирани от депутата, и цялата му медийна собственост в страната.

От сделките не става напълно ясно дали парламентарният лидер на ДПС действително се е разделил с части от империята си или става въпрос за преструктуриране на активи преди санкциите. Както и дали той не е бил предупреден предварително за предстоящите мерки на правителството на САЩ.”

Публикацията е Пеевски – пране с избелване, медията е Клуб Зет, авторът е Димитър Ганев, темата е медийната собственост и трансформациите й, за които е трудно да се каже дали са реални или фиктивни.

Да напомня за ТВ7, една медия, свързвана с политическия проект на Бареков – оказа се, че преди десет години ТВ7 е получила 300 милиона от едно от дружествата на Цветан Василев – ИМЕ.  А ИМЕ е кредитирано от КТБ. А КТБ беше частна банка, концентрираща публичен ресурс от сектори като енергетиката.   Така публичният ресурс е бил трансфериран към ТВ7 и към  останалите – 24, Труд и Стандарт, кредитирани от дружествата на Цветан Василев, които от своя страна са кредитирани от КТБ.

Точно тогава  Валерия Велева пишеше: “Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии. Вади лични средства, когато види в даден проект потенциал. Развива го и го продава. Прави го от инвеститорска страст.” Видя се колко не финансира. Но Валерия Велева коментира от студиото в БНТ актуална политика.

Не е чудно. Там някъде са и 100-те хиляди долара за члена на борда на ТВ7 Емил Кошлуков с подписа на Цветан Василев – да си купи апартамент в САЩ. Необезпечен преференциален заем. Къде е сега Емил Кошлуков: на позиция, за която законът изисква обществен авторитет и професионално признание. И други от ТВ7 са там. И Валерия Велева гостува. Формират общественото мнение.