Tag Archives: Media Law

Общият съд отхвърля жалбата на RT France срещу ограничителните мерки, наложени от ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

С решение от 27 юли 2022 г. по делото Т-125/22 R RT France срещу Съвета на ЕС Общият съд отхвърля жалбата на RT France.

С жалбата си, основана на член 263 ДФЕС, жалбоподателят RT France, иска отмяна на Решение (ОВППС) 2022/351 относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна и Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) No 833/2014 относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

На 8 март 2022 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

Отделно жалбоподателят подава искане за временни мерки. Тази молба е отхвърлена с определение от 30 март 2022 г., RT France/Съвет (T125/22 R), поради това че условието за спешност не е изпълнено и балансът на интересите е в полза на Съвета.

В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква четири правни основания: нарушение на правото на защита, на свободата на изразяване и на информация, на свободата на стопанска инициатива и на принципа на недискриминация, основана на гражданство. В рамките на второто правно основание той също така поставя под въпрос компетентността на Съвета да приема обжалваните актове.

Компетентност на Съвета

Жалбоподателят изтъква, че само националните регулаторни органи, в случая Arcom, могат да се намесят, за да санкционират аудиовизуална медия за неподходящо редакционно съдържание.

Обжалваното решение се основава на член 29 ДЕС. Тази разпоредба, включена в дял V, глава 2 от Договора за ЕС относно “Специфични разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност”, предоставя на Съвета правомощието да “приема решения, определящи позицията на Съюза по конкретен въпрос от географски или тематичен характер”. Съветът има широко право на преценка при определянето на предмета на ограничителни мерки, които Европейският съюз приема в областта на общата външна политика и политика на сигурност.

Сред мерките, необходими за реакция на сериозната заплаха за мира по границите на Европейския съюз и на нарушаването на международното право, би могла да е и временната забрана за разпространение на съдържание на определени медии, принадлежащи по-специално към RT групата, финансирана от руския държавен бюджет, поради това че подкрепят тази агресия. Такава забрана е пряко свързана с целите на общата външна политика и политика на сигурност, посочени в член 21, параграф 2, букви а) и в) ДЕС, тъй като тя има за цел, от една страна, да запази ценностите на Съюза, основните му интереси, неговата сигурност, независимост и почтеност и, второ, да се запази мирът, да се предотвратят конфликтите и да се укрепи международната сигурност.

56 Тъй като пропагандните кампании и кампаниите за дезинформация са такива, че поставят под въпрос основите на демократичните общества и представляват неразделна част от съвременния арсенал на войните, разглежданите ограничителни мерки са част и от стремежа на Съюза към целите, възложени му в член 3, параграфи 1 и 5 от ДЕС.

57 Поради това с приемането на обжалваното решение Съветът упражнява компетентността, предоставена на Съюза с Договорите съгласно разпоредбите относно общата външна политика и политика на сигурност. Този извод не може да се постави под въпрос от обстоятелството, на което се основава жалбоподателят, че съгласно френската национална правна уредба правомощието да санкционира телевизионен оператор за неподходящо редакционно съдържание е от компетентността на Arcom. Компетентностите на Съюза, включително тези, свързани с общата външна политика и политика на сигурност, не могат да бъдат изключени или обусловени от съществуването или упражняването на правомощия, предоставени от националното право на административен орган. Така обстоятелството, че национален административен орган има компетентност да приема санкции, не изключва компетентността, възложена на Съвета да приеме ограничителни мерки, целящи да забранят временно и обратимо разпространението на съдържанието на жалбоподателя.

58 Освен това, търсеният с обжалваното решение резултат не е могъл да бъде постигнат чрез националните регулаторни органи, чиято компетентност е ограничена до територията на държавата членка, към която принадлежат.

63 Еднаквото прилагане на временната забрана за разпространение на съдържанието на RT на цялата територия на Европейския съюз би могло да се постигне с наднационален акт, не с решение на регулатора.

Четирите правни основания, твърдени в жалбата

По-нататък в решението Съдът анализира четирите правни основания. Жалбоподателят твърди, че разглежданите ограничителни мерки не са подходящи за преследването на двойната цел от общ интерес, на която се позова Съветът, а именно, от една страна, отбранителна цел срещу хибридна заплаха от Руската федерация, и от друга страна, цел, предназначена да запази мира и да укрепи международната сигурност. Също твърди, че забраната не е пропорционална. Твърди още независимост от руската държава, както и липса на нарушения, които да са установени от регулатора. Ето защо “една обща и абсолютна забрана представлява истински акт на цензура и не може да се приеме за необходима или пропорционална, за да се изпълнят ефективно целите, на които се основава Съветът.” 128 Накрая жалбоподателят оспорва и обратимостта на спорната мярка.

В 133-136 Съдът припомня принципите на журналистиката, включително отговорната журналистика:

136 Правото на медиите и по-специално на журналистите да съобщават информация по въпроси от обществен интерес е защитено, при условие че действат добросъвестно, въз основа на точни факти, и предоставят “надеждна и точна” информация в съответствие с журналистическата етика или, с други думи, при спазване на принципите на отговорната журналистика.

137-138 Мониторингът на спазването на журналистическата етика е от повишено значение. Що се отнася до “задълженията и отговорностите” при упражняването на свободата на изразяване, потенциалното въздействие на съответните средства за изразяване трябва да се вземе предвид при разглеждането на пропорционалността на намесата. В този контекст трябва да се вземе предвид, че аудиовизуалните медии имат много по-непосредствени и мощни ефекти от писмената преса. Чрез изображения аудиовизуалните медии могат да предават съобщения, които писменото слово не е способно да предаде.

Съдът подчертава, че става дума за временна забрана на разпространението на услугата този доставчик “за това, че е извършвал пропагандни действия, насочени към, по-специално, да оправдае и подкрепи военната агресия срещу Украйна от Страна на Руската федерация.” След това в решението се формулира тест за пропорционалност с четири изисквания. Те съответстват на установените от съдебната практика на ЕСПЧ, според която, за да бъде обоснована съгласно член 10, параграф 2 от ЕКПЧ, намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване трябва да бъде “предвидена със закон”, да преследва една или повече законни цели и да бъде “необходима в демократично общество”.

“145 Така, за да бъде спазено правото на Съюза, нарушението на свободата на изразяване трябва да отговаря на четири условия.

Първо, разглежданото ограничение трябва да бъде “предвидено от закона”, в смисъл че институцията на Съюза, която приема мерки, които могат да ограничат свободата на изразяване на дадено лице, физическо или юридическо, трябва да има правно основание за тази цел.
Второ, разглежданото ограничение трябва да зачита същността на свободата на изразяване.
Трето, то действително трябва да отговаря на цел от общ интерес, призната за такава от Съюза.
Четвърто, ограничението трябва да бъде пропорционално.”

Следователно следва да се провери дали разглежданите ограничителни мерки са предвидени от закона, дали се зачита същността на свободата на изразяване, дали се преследва цел от общ интерес и, четвърто, мерките да не са непропорционални, като се посочва, че в писмените си изявления жалбоподателят е концентрирал доводите си върху последното условие.

Принципът на пропорционалност изисква ограниченията, които могат да бъдат наложени с актове на правото на ЕС за правата и свободите, залегнали в Хартата, да не надвишават границите на това, което е подходящо и необходимо за удовлетворяването на преследваните законни цели или необходимостта от защита на правата и свободите на другите, като се разбира, че когато се прави избор между няколко подходящи мерки, следва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените от тази мярка недостатъци не трябва да бъдат непропорционални на преследваните цели.

Съдът показва, че жалбоподателят е бил под постоянния контрол, пряк или косвен, на лидерите на Руската федерация. На второ място, анализира се подробно пропагандния наратив след 24 февруари и представянето на руската офанзива като отбранителна и превантивна акция на Руската федерация. Тук Съдът коментира редакционната отговорност на доставчика.

191 С оглед на всички тези съображения жалбоподателят не е установил, че Съветът е допуснал грешка в преценката на фактите, като е приел, че става въпрос за медия под постоянния контрол на лидерите на Руската федерация, че разпространява чрез своите програми непрекъснати и съгласувани изявления, адресирани до гражданското общество в Европейския съюз, насочени към оправдаване и подкрепа на агресията срещу Украйна от страна на Руската федерация в нарушение на международното право и Хартата на Организацията на обединените нации. Съдът също така не установява, че Съветът е допуснал грешка в преценката при квалифицирането на тези действия като пропагандни действия в полза на агресията на Русия.

200 Съветът не е допуснал грешка в преценката, като е установил, че по-малко ограничителни мерки не биха направили възможно постигането на преследваните цели.

След като анализира четирите основания, изтъкнати в жалбата, и ги отхвърля, Съдът отхвърля и жалбата като цяло.

Аргументацията е подробна, заслужава проучване, особено в най-коментираната си част – напр. относно пропорционалността на мерките. Засегнатата страна може да подаде жалба срещу решението на Общия съд, ограничена само до правните въпроси, в срок от два месеца и десет дни от съобщаването на решението.

Прессъобщението на Съда на ЕС

Финансирането на обществените медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Обединеното кралство се обсъжда перспективата на финансирането на БиБиСи. Като част от това обсъждане се провеждат сравнителни анализи.

С оглед вълненията в България около модела на финанасиране на обществените медии и твърденията за таксите като най-добър модел интерес представлява тази Таблица на държавите в Европа, които са изоставили таксите като източник на финансиране ( списъкът не е пълен).

Таксите са заместени от три модела на финансиране:

трансфер от бюджета – Норвегия и Дания;
целеви подоходен данък – Финландия и Швеция;
данък на домакинство – независимо от дохода, броя членове и потреблението на услугата – Германия и Швейцария.

Това, което казвам, е, че теорията за таксата като “най – добър модел” и за “граждански контрол чрез таксата” е останала в историята, практиките вече са други.

EBU предлага държавите да се ръководят от принципи: финансирането да бъде

устойчиво и предсказуемо, да позволява планиране;
такова, че да дава независимост на медията;
честно и справедливо за потребителите и пазара;
прозрачно, позволяващо да се изпълнява изискването за отчетност на медията.

Разбира се, освен че познават особеностите на финансирането, в Обединеното кралство много добре познават аудиторията си и потребителските модели.

48-то Народното събрание: FYI

SLAPPs: британският подход

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Британското правителство публикува отговора си на поканата за становища относно Strategic Lawsuits against Public Participation, SLAPPs.

Оценката на специализираните медии (inforrm) е, че това е разочароващ документ, който не включва ясни конкретни предложения.

Текстът на правителството има три части:

определение за обществен интерес;
критерии, по които съдилищата да определят дали даден случай трябва да бъде класифициран като SLAPP въз основа на една или повече характеристики;
тест дали определен процес е от категорията SLAPPs.

Инфлуенсърите в Нидерландия вече са под надзора на медийния регулатор

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

От сайта на EPRA, Европейска платформа на медийните регулатори:

Считано от 1 юли 2022 г. лицата, качващи видеоклипове, трябва да се регистрират и да спазват медийния закон в Нидерландия.

Инфлуенсъри в YouTube, Instagram и TikTok с повече от 500 000 последователи, които са публикували поне 25 видеоклипа през последните две години, ще бъдат първите, които ще попаднат под активния надзор на Commissariaat voor de Media (CvdM).

Целта на тези нови разпоредби е да накарат инфлуенсърите да осъзнаят задълженията си по отношение на своите зрители, и особено непълнолетните, и да ги предпазят от вредно съдържание, като предоставят повече прозрачност на качваното съдържание.

Основните правила са:

Бъдете ясни по отношение на рекламата (Инфлуенсърите са задължени да се присъединят към Stichting Reclame Code;
Съобразявайте се с правилата за защита на децата (NICAM);
Означете се – зрителите трябва да знаят кой сте.

За тези, които имат намерение да качват видеоклипове онлайн, регулаторът предлага на сайта си „Registration Check, Проверка за регистрация“ – за да знаят еднозначно дали попадат под това ново изискване за регистрация. Уебсайтът също така предоставя подробни обяснения за новите законови изисквания и CvdM възнамерява да организира специални обучения с качващите видеоклипове.

Все още инфлуенсърите не трябва да изпълняват всички изисквания, предвидени за медиите, но на по-късен етап CvdM ще разшири надзора до по-широки задължения, предвидени в Холандския закон за медиите (европейски квоти, достъпност, реч на омразата).

Връзка към страницата на CvdM: https://www.cvdm.nl/uploader

ЕСПЧ: Дали разказването на вицове е обида на съда

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) се е произнесъл по делото Симич срещу Босна и Херцеговина, Simić v. Bosnia and Herzegovina.

Фактите по делото

Адвокат в жалба срещу постановено решение припомня виц, известен и у нас, как студент се явява на изпит, пада му се да говори за Хирошима, 6 август 1945, казва броя на жертвите и професорът го прекъсва: “А сега ги назови поименно”. Това е вицът. “И първоинстанционният съд поиска от мене нещо подобно”, пише адвокатът в жалбата.

Апелативният съд глобява адвоката (около 510 EUR) за неуважение към съда. Адвокатът обжалва пред същия съд (в друг състав) и Конституционния съд на Босна и Херцеговина без резултат и подава жалба пред ЕСПЧ, позовавайки се на нарушение на чл. 10 от ЕКПЧ.

Съдът

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност. Съдът приема, че е налице намеса в правото на жалбоподателя, че такава намеса е предвидена от закона и преследва легитимна цел (защита на съдебната власт). Основният въпрос пред съда се свежда до това дали ограничението е „необходимо в едно демократично общество“, на последния етап от теста.

Решението е едно от най-кратките, но няколко момента заслужават да бъдат отбелязани.

ЕСПЧ обсъжда къде жалбоподателят е разказал този виц. Става дума за жалба, част от съдебно производство, т.е. „на форум, където правата на клиента естествено трябва да бъдат енергично защитавани“ ( Radobuljac срещу Хърватия § 62). Изявленията са част от жалбата и жалбоподателят не е критикувал съда или съдията на друга платформа като медиите например. Това е важно съображение, тъй като изявлението на адвоката не достига до широката общественост. Според ЕСПЧ „вътрешните съдилища, „при разглеждането на делото, не са придали достатъчно тежест на контекста, в който са направени забележките“.

Забележките не могат да „се тълкуват като безпричинни лични нападки с единственото намерение да се обиди съд или членове на съда“, тъй като техен предмет е начинът, по който съдът е приложил доказателствените правила към жалбата – въпреки че такъв език може да се характеризира като хаплив (caustic) или саркастичен, Morice срещу Франция § 139.

Правителството и Конституционният съд в своето решение твърдят, че „професионалното поведение на адвокатите трябва да бъде дискретно, честно и достойно“, така че „съдилищата да се ползват с обществено доверие“. Но това задължение трябва да се анализира заедно със стандарта на ЕСПЧ, че „за да имат членовете на обществото доверие в правораздаването, те трябва да имат доверие в способността на адвокатската професия да осигури ефективно представителство“.

Имайки предвид всичко казано по-горе, Съдът заключава, че националните съдилища не са предоставили уместни и достатъчни причини за намеса в правото на жалбоподателя и са нарушили приложимите стандарти на чл. 10 от ЕКПЧ. Следователно намесата не е била необходима в едно демократично общество. Съдът присъжда на жалбоподателя 510 евро за имуществени вреди, 4500 евро за неимуществени вреди и 2550 евро за съдебни разноски.

ЕСПЧ очевидно прави разлика между грубо и “с цел да обиди съда ” поведение – и критиката на съда чрез хумор, както се вижда от практиката на ЕСПЧ в сходни случаи. По делото Žugić v. Croatia съдът в решение (4:3) постановява, че думите на жалбоподателя предполагат, че съдията е невеж и некомпетентен, което представлява обида и неуважение към съда. Освен това Съдът приема, че жалбоподателят е можел да представи своите аргументи и без да използва неподходящ език.

Въпреки че казва, че съдилищата трябва да бъдат защитени от неоснователни атаки, Съдът също така заявява, че съдилищата „не са имунизирани срещу критика и контрол ( Skałka срещу Полша , §34 ). Следователно, въпреки че страните имат право да коментират правораздаването, за да защитят правата си, тяхната критика не трябва да надхвърля определени граници (Saday срещу Турция , §43 ).

По-специално трябва да се прави ясна разлика между критика и обида. Ако единственото намерение е да се обиди съда или членове на този съд, “подходяща санкция по принцип не би представлявала нарушение на член 10 от Конвенцията”.

ЕСПЧ се позовава на свои предишни дела (Saday срещу Турция), в което обвиняемият описва турската съдебна система като „мъчители в мантия“; (R. срещу Австрия), в което адвокат описва мнението на съдия като „нелепо“; и Малер срещу Германия, където защитник твърди, че прокурорът е изготвил обвинителния акт „в състояние на пълно опиянение“. При това “Нищо не подсказва, че жалбоподателят не би могъл да повдигне същността на своята критика, без да използва оспорвания език” ( A. v Finland).

(globalfreedomofexpression.columbia.edu)

Международна правна рамка на свободата на изразяване

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Свободата на изразяване у нас има три правни рамки. Едната от тях е международната. Центърът за право и демокрация е публикувал обзор на източниците на международното право относно свободата на изразяване. Тезата на авторите е, че въпреки че са възприети различни правни традиции и разнообразни подходи за инкорпориране на международните норми в различните държави и независимо от начина, по който това се прави, международните стандарти могат да играят значима роля в спорове относно правата на човека и свободата на изразяване, в частност.

След предоставяне на преглед на източниците на приложимите норми на международното право, публикацията предоставя и преглед как различните юрисдикции прилагат международните норми, като същевременно предлагат практически съвети за вземане на решение как и кога съдилища и регулатори могат да се позоват на тези норми.

Русия: маркиране и забрани за получаващите външно финансиране – “чуждестранни агенти” (“иноагенты”)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Президентът Владимир Путин е подписал закон за регулиране на дейността на чуждестранни агенти в Руската федерация.

Федеральный закон от 14 июля 2022 г. N 255-ФЗ “О контроле за деятельностью лиц, находящихся под иностранным влиянием”

Законът обединява и актуализира основните разпоредби, съдържащи се в различни федерални закони, в рамките на един законодателен акт, в съответствие с който ще се формира статутът на чуждестранен агент.

Законът предвижда, че всяко руско или чуждестранно юридическо лице, независимо от неговата организационна и правна форма, друго сдружение на лица или физическо лице, независимо от неговото гражданство, може да бъде признато за чуждестранен агент, ако тези лица получават чуждестранна подкрепа или са под чуждестранно влияние.

В същото време „с цел повишаване на информираността на гражданите и длъжностните лица“ се предвижда поддържането на регистър с информация за чуждестранните агенти.

Законът въвежда забрани за чуждестранни агенти. Те няма да могат да получават държавно финансиране при осъществяването на творчески дейности.

Няма да имат право да преподават в държавни и общински образователни организации, както и да извършва образователна дейност по отношение на непълнолетни.

Образователни дейности за непълнолетни не могат да се извършват от организации, признати за чуждестранни агенти.

Чуждестранни агенти да нямат право да управляват значими обекти на критичната информационна инфраструктура и да извършват дейности по осигуряване на сигурността на значими обекти на критичната информационна инфраструктура.

Чуждестранен агент няма право да участва в обществените поръчки за стоки, строителство, услуги за задоволяване на държавни и общински нужди. Освен това се предвижда, че чуждестранните агенти подлежат на ограничения и забрани, предвидени от Данъчния кодекс на Руската федерация, включително тези, свързани с прилагането на опростената система за данъчно облагане.

Чуждестранен агент няма право да участва като вещо лице в извършването на държавна екологична експертиза, в организирането и провеждането на обществена екологична експертиза, гласи законът.

Чужди агенти няма да могат да произвеждат информационни продукти за непълнолетни, чужд агент няма право да бъде организатор на публична проява, сочи законът.

Чуждестранните агенти също подлежат на ограничения, свързани с инвестирането в стопански субекти, които са от стратегическо значение за осигуряване на отбраната на страната и сигурността на държавата.

В същото време законът включва в списъка на субектите, които не могат да бъдат признати за чуждестранни агенти, сдруженията на работодателите и търговско-промишлените камари.

Според закона лицата, свързани с чуждестранни агенти, ще бъдат включени в отделен регистър.

Законът пояснява кое се счита за свързано с чуждестранен агент физическо лице: за такова се признава физическо лице, което е член на органите на юридическо лице – чуждестранен агент или е негов учредител, член, участник, управител или служител.

Свързано с чужд агент е и лице, което извършва политическа дейност и получава средства или имущество от чуждестранни агенти, включително чрез посредници, за осъществяване на политическа дейност.

Посочено е, че за лицата, свързани с чуждестранни агенти, не се прилагат изискванията и ограниченията, установени за чуждестранни агенти, но упълномощеният орган ще поддържа единен регистър на лицата, свързани с чуждестранни агенти.

При определянето на чуждестранни агенти за чуждестранни източници могат да бъдат признати не само чужди държави, публични органи на чужди държави, международна чуждестранна организация, чужди граждани, лица без гражданство, но и „чуждестранни структури без създадено юридическо лице“.

Граждани на Руската федерация и руски юридически лица, получаващи средства или друго имущество от горепосочените източници, както и лица под влиянието на горепосочените източници, също могат да бъдат признати за чуждестранни източници.

Политическата дейност не включва дейност в областта на науката, културата, изкуството, защитата на човешкия живот, семейството, традиционните семейни ценности, майчинството, бащинството и детството, “ако съответната дейност не противоречи на националните интереси” на Руската федерация, основите на обществения ред и закон на Руската федерация, други ценности, защитени от Конституцията на Руската федерация.

Чуждестранните агенти ще са длъжни да докладват за наличието на такъв статут на своите служители, държавни органи, както и да етикетират материалите, които произвеждат.

За да бъде изключена от регистъра, НПО трябва или да спре да получава средства от чуждестранни източници, или да спре политическа дейност, или и двете условия трябва да бъдат изпълнени едновременно, обясни пред Василий Пискарьов, ръководител на комисия по сигурността на Държавната дума. “Към днешна дата шест медии и 144 неправителствени организации, признати преди това за чуждестранни агенти у нас, вече са изключени от регистрите на Министерството на правосъдието. Виждаме, че този процес ще бъде обърнат”, казва Пискарев пред репортери.

Законът трябва да влезе в сила от 1 декември 2022 г.

Путин е подписал и закон за създаване на информационна база данни с екстремистки материали.

Документът предвижда създаването на държавна информационна система – база данни с екстремистки материали за “осигуряване на оперативно-издирвателни дейности и следствени действия, извършвани като част от противодействието на екстремистката дейност и организиране на превантивни мерки, насочени към нейното предотвратяване”.

Поддръжката на информационната система е поверена на Министерството на правосъдието на Руската федерация, което ще определи и реда за използване на базата данни.

Законът предвижда, че информационните материали, признати за екстремистки със съдебно решение, се изпращат на Министерството на правосъдието на Руската федерация.

Източникът е Интерфакс.

Неслучайно пиша подробно за тези закони. Вълната срещу иноагентите ще стигне до България, ако няма достатъчно институционална и гражданска реакция. Като се тръгне от забрани на т.нар. непазарно финансиране на медиите, може да се стигне до разлепване на снимки на агенти по стените, както в Русия се случва.

Евробарометър 22 – потреблението на новини и отношението към дезинформацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикувани са резултатите от проучване на Евробарометър в държавите от ЕС за потреблението и достъпа до новини, доверието в източниците и отношението към дезинформацията.

Резултатите за България

В прессъобщението се подчертава, че

72% от анкетираните заявяват, че неотдавна са прочели, видели или чули нещо за Европейския съюз, а 57% — за Европейския парламент
Телевизията доминира като основен източник на новини (75%). Това важи особено за по-възрастните хора
Като цяло обществените телевизии и радиостанции се смятат за най-надеждния източник на новини в ЕС (49%), следвани от печата (39%) и частните телевизионни канали и радиостанции (27%)

Медиите играят важна роля за информирането на европейските граждани относно работата на Европейския съюз и неговите институции.

Публикуваното днес специално проучване на Евробарометър хвърля задълбочен поглед върху медийните навици, доверието в различните медийни източници, както и отношението към дезинформацията.

Информираност и запомняне на медийна информация

Гражданите се интересуват най-много от националните политически теми (посочени от 50% от респондентите). По-малък е интересът към европейските и международните въпроси (46%), както и към местните новини (47%).

72% от респондентите си спомнят, че неотдавна са чели, видели или чували нещо за Европейския съюз, било то в пресата, по интернет, по телевизията или по радиото.
57% неотдавна са чели, видели или чули нещо за Европейския парламент.

Запомнянето на новините за ЕС варира между 57% във Франция и 90% в Румъния. Запомнянето на новините относно ЕП се движи между 39% във Франция и 85% в Малта.

Медийни навици

С дял от 75% телевизията доминира като основен източник на новини, особено за гражданите над 55 години. Следващи в класацията – доста отдалечени от медийния лидер, са онлайн новинарските платформи (43%), радиото (39%) и социалните медийни платформи и блогове (26%). Печатът е на пето място, като един от всеки петима респонденти (21%) определя вестниците и списанията като основен източник на новини. По-младите респонденти са много по-склонни да използват социални медийни платформи и блогове за достъп до новини (46% от 15—24-годишните спрямо 15% от хората над 55 години).

Въпреки че традиционните източници на новини — особено телевизията — са важни, 88% от анкетираните получават поне някои онлайн новини чрез смартфон, компютър или лаптоп. 43% от респондентите използват уебсайта на източника на новини (например уебсайт на вестник) за достъп до новини онлайн, а 31% четат статии или публикации, които се появяват в техните онлайн социални мрежи. Достъпът до новинарски публикации чрез социалните мрежи е още по-важен за младите хора (43% от лицата на възраст 15—24 години спрямо 24% от респондентите над 55 години).

Плащането за новинарско съдържание онлайн все още е по-скоро изключение, тъй като 70% от хората, които имат достъп до новини онлайн, биха използвали само безплатно новинарско съдържание или новинарски услуги онлайн.

Медийни източници, които се ползват с най-голямо доверие

Гражданите се доверяват на традиционните електронни и печатни медии, включително на тяхното онлайн присъствие, повече отколкото на онлайн новинарските платформи и каналите на социалните медии. Независимо дали става дума за техния „основен канал“ или за онлайн версиите им, 49% от респондентите очакват обществените телевизии и радиостанции да представят достоверни новини, следвани от печата, посочен от 39% от анкетираните. От своя страна частните телевизии и радиостанции са отбелязани като надежден медиен източник от 27%. Полша се откроява като единствената страна, в която частните телевизии и радиостанции са най-надеждният източник на новини. Още по-радикално е отношението към традиционните новинарски източници като цяло на респондентите в Унгария, където за най-достоверен източник се смятат „хора и приятелски групи, следвани в социалните медии“.

Значението на доверието също излиза на преден план, когато анкетираните трябва да посочат какво би ги накарало да отворят новинарска статия онлайн. Докато 54% са мотивирани от това дали заглавието ги интересува, за 37% е важно да имат доверие на новинарския канал, публикуващ новинарската статия.

Изложеност на дезинформация и фалшиви новини

Над една четвърт от анкетираните (28%) смятат, че през последните седем дни много често или често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини. Респондентите в България като цяло са най-склонни да отговарят, че често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини през последните седем дни – 55% от тях смятат, че това им се случва „много често“ или „често“. Най-малко склонни да твърдят това са респондентите в Нидерландия – едва 3% смятат, че „много често“ се сблъскват с дезинформация, а за 9% това се случва „често“.

По-голямата част от респондентите се чувстват уверени, че могат да разпознаят дезинформацията и фалшивите новини: 12% се чувстват „много уверени“, а 52% — „до известна степен уверени“. Нивото на увереност при разграничаването между истински и фалшиви новини намалява с възрастта и се увеличава с образователното равнище.

Данните и пълния доклад можете да намерите тук.

Анализ на Петър Карабоев в Дневник

Първи доклад на Мета за правата на човека

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През март 2021 г. Meta прие Политика за правата на човека, в която се ангажира да докладва ежегодно за това как компанията се справя с влиянието си върху правата на човека, включително действията, които Мета предприема в тази насока.

През седмицата беше публикуван първият доклад на Мета за периода от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2021 г.

Мета се ръководи от разбирането, че “хората имат граждански, социални, културни, политически и икономически права. Освен основните човешки права като достъп до храна, чиста вода, подслон и здраве, има и права на личен живот, свобода на изразяване, равенство и свобода от дискриминация. Всички човешки права са взаимозависими. Например правото на личен живот е предпоставка за упражняване на свободата на изразяване онлайн. Правата на човека са неотменими и неделими.” Мета прилага Facebook Community Standards, Instagram Community Guidelines, WhatsApp Terms of Service, Responsible Supply Chain Program, Facebook’s Privacy Principles, Law Enforcement Guidelines, Data Policy, Responsible AI , Diversity and Inclusion Principles.

Докладът започва с препратка към Всеобщата декларация за прата на човека на ООН.

Текстът на първия доклад на Мета

DSA: механизъм за реагиране при кризи, член 27а

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

EDRi и 38 неправителствени организации, между които EU DisinfoLab, ARTICLE 19 и др., изразиха сериозна загриженост по отношение на „механизма за реагиране при кризи“ в нов член 27a от Регламента за цифровите услуги (DSA), който беше предложен от Европейската комисия като част от преговорите по време на триалозите.

По-обстоятелствена аргументация:

Предложеният механизъм представлява прекалено широко овластяване на Европейската комисия да обявява едностранно извънредно положение в целия ЕС. Това би позволило широкообхватни ограничения на свободата на изразяване и на свободния достъп до и разпространение на информация в Съюза.

Предложеният „механизъм за реагиране при кризи“ в нов член 27a DSA трябва – най-малкото – да зачита международните стандарти за правата на човека за законност, легитимност, необходимост и пропорционалност. Конкретно това означава, че:

Решенията, които засягат свободата на изразяване и достъпа до информация, особено по
време на криза, не могат да бъдат законно взети само от изпълнителната власт. Изисква се парламентарен контрол и съдебен контрол за наличието и продължителността на обявеното извънредно положение, за да се избегнат злоупотреби“. Следователно всякакви кризисни мерки, включително решението дали действително се приема, че кризата е настъпила, следва да бъдат под контрола на Европейския парламент възможно най-скоро след приемането му.
Дефиницията на криза (пандемии, тероризъм или „възникващи конфликти“) трябва да отговаря на принципите на яснота и конкретност и не трябва да дава правомощия на Комисията да поддържа кризисни мерки в продължение на години.
Предложеният механизъм трябва да включва времево ограничение за антикризисните мерки . То не следва да дава на Комисията едностранните правомощия да ограничава почти постоянно публичния достъп до и разпространението на информация, докато не бъде оспорено в съда. Всяка извънредна мярка трябва да съдържа кратка клауза за прекратяване на действието, която може да бъде преразгледана от Европейския парламент.
Ние приветстваме факта, че разпоредбата изисква кризисните мерки да бъдат „стриктно необходими и пропорционални“, но се съмняваме дали Комисията е правилният орган, който да направи такава оценка едностранно , особено по време на политически натоварени времена и под силен политически натиск от страна на държавите-членки. Вместо това тази оценка трябва да бъде извършена от независим съдебен орган или съд; и не само веднъж, а на редовни, кратки интервали, докато са в сила мерките.
Кризата или опасността трябва да са изключителни до такава степен, че редовните мерки, установени от националните конституционни порядки или международните закони за правата на човека, да са „явно неадекватни“.

В допълнение: Когато малка шепа преговарящи едностранно добавят такива нови разпоредби по време на триалози при закрити врата, те го правят без мандат и малка демократична легитимност. Това заобикаля демократичния процес, възпрепятства обществения контрол и дебат и изключва останалите 700+ избрани членове на Европейския парламент от участие в разискванията. Единствената им възможност да не се съгласят с тези широки изпълнителни правомощия е да се противопоставят изцяло на DSA – избор, който малко хора вероятно биха искали да направят.

Гласуваният чл.27а:

Член 27а

Механизъм за реагиране при кризи

1. При възникване на криза Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да приеме решение, с което да изиска от един или повече доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки да предприемат едно или няколко от следните действия:

a) оценяване дали и ако това е така, до каква степен и как функционирането и използването на техните услуги значително допринася или има вероятност да допринесе значително за сериозна заплаха, както е посочено в параграф 2;

б) установяване и прилагане на конкретни, ефективни и пропорционални мерки, като например предвидените в член 27, параграф 1 или член 37, параграф 2, за предотвратяване, премахване или ограничаване на всеки такъв принос към сериозната заплаха, установена съгласно буква а) от настоящия параграф;

в) докладване на Комисията до определена дата или на редовни интервали, посочени в решението, относно оценките, посочени в буква а), точното съдържание, изпълнението и качественото и количественото въздействие на специфичните мерки, предприети съгласно буква б), както и всеки друг въпрос, свързан с тези оценки или мерки, както е посочено в решението.

При определянето и прилагането на мерки съгласно буква б) от настоящия параграф доставчикът или доставчиците на услуги надлежно отчитат степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или потенциалните последици за правата и законните интереси на всички засегнати страни, включително възможното неспазване на основните права, залегнали в Хартата.

2. За целите на настоящия член се счита, че е настъпила криза, когато извънредни обстоятелства водят до сериозна заплаха за обществената сигурност или общественото здраве в Съюза или в значителна част от него.

3. При вземане на решението, посочено в параграф 1, Комисията гарантира, че са изпълнени всички посочени по-долу изисквания:

a) изискваните в решението действия са строго необходими, обосновани и пропорционални, като се вземе предвид по-специално степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или потенциалните последици за правата и законните интереси на всички засегнати страни, включително възможното неспазване на основните права, залегнали в Хартата;

б) в решението се определя разумен срок, в рамките на който трябва да се предприемат конкретните мерки, посочени в параграф 1, буква б), като се има предвид по-специално неотложността на тези мерки и времето, необходимо за подготовката и изпълнението им;

в) действията, изисквани от решението, са ограничени до период, който не надвишава три месеца.

4. След приемането на решението, посочено в параграф 1, Комисията взема без ненужно забавяне всички посочени по-долу мерки:

a) уведомява доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението, за решението;

б) прави решението публично достояние;

в) информира Европейския съвет за цифровите услуги за решението, приканва го да представи становището си по него и го информира за всяко последващо развитие, свързано с решението.

5. Изборът на конкретни мерки, които да бъдат предприети съгласно параграф 1, буква б) и параграф 7, втора алинея, се оставя на доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението на Комисията.

6. Комисията може по своя собствена инициатива или по искане на доставчика да започне диалог с него, за да определи дали с оглед на конкретните обстоятелства, свързани с доставчика, предвидените или приложените мерки, посочени в параграф 1, буква б), са ефективни и пропорционални за постигането на преследваните цели. По-специално Комисията гарантира, че мерките, предприети от доставчика на услуги съгласно параграф 1, буква б), отговарят на изискванията, посочени в параграф 3, букви а) и в).

7. Комисията наблюдава прилагането на специфичните мерки, предприети съгласно решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, въз основа на докладите, посочени в буква в) от същия параграф, и всяка друга относима информация, включително информацията, която може да поиска съгласно член 31 или член 52, като взема предвид развитието на кризата. Комисията докладва редовно на Европейския съвет за цифровите услуги за това наблюдение най-малко веднъж месечно.

Когато Комисията счита, че предвидените или приложените специфични мерки съгласно параграф 1, буква б) не са ефективни или пропорционални, тя може с решение, след консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, да изиска от доставчика да преразгледа определянето или прилагането на тези конкретни мерки.

8. Когато е целесъобразно с оглед на развитието на кризата, Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да измени решението, посочено в параграф 1 или в параграф 7, втора алинея, като:

a) отмени решението и когато е целесъобразно, изиска от много голямата онлайн платформа или много големите онлайн търсачки да престанат да прилагат мерките, установени и изпълнявани съгласно параграф 1, буква б) или параграф 7, втора алинея, по-специално когато основанията за тези мерки вече не съществуват;

б) удължи срока, посочен в параграф 3, буква в), с не повече от три месеца;

в) отчете опита, придобит при прилагането на мерките, по-специално възможното неспазване от мерките на основните права, залегнали в Хартата.

9. Изискванията на параграфи 1 – 6 се прилагат за решението и неговото изменение, посочени в настоящия член.

10. Комисията отчита в максимална степен препоръките на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия член.

11. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета ежегодно след приемането на решения в съответствие с настоящия член и във всеки случай три месеца след края на кризата относно прилагането на специфичните мерки, предприети съгласно тези решения.