Tag Archives: Media Law

Задържане на трафични данни за престъпления срещу интелектуалната собственост

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Влезли са в сила измененията на Наказателния кодекс, които повишават определени санкции.

Писах два пъти – през март и през април, по-специално за санкциите в областта на интелектуалната собственост. Голям беше натискът върху законодателя за увеличаване на тези санкции през годините – с цел размерът на предвидените санкции да е над 5 години лишаване от свобода и да се разшири приложното поле на задържането на трафични данни.

За съжаление това, срещу което съм излизала няколко пъти на протест, сега се случи. Ето отвореното писмо на носителите на права от онова време – е, тогава в Народното събрание на председателя Пирински предложението не мина, но сега мина.

Измененията на НК в Държавен вестник.

Ето за тази част от измененията говоря:

§ 4. В чл. 172а се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „до пет години“ се заменят с „от една до шест години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.

2. В ал. 2 думите „пет години“ се заменят с „шест години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.

3. В ал. 3 думите „от една до шест години“ се заменят с „от две до осем години“ и думите „десет хиляди“ се заменят с „петнадесет хиляди“.

§ 5. В чл. 172б се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думата „марка“ се добавя „изобретение, полезен модел“ и думите „до пет години и с глоба до пет хиляди“ се заменят с „от една до шест години и с глоба до десет хиляди“.

2. В ал. 2 думите „от пет хиляди до осем хиляди“ се заменят с „от десет хиляди до петнадесет хиляди“.

§ 6. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думата „две“ се заменя с „три“.

2. Създава се ал. 3:

„(3) Когато деянието по ал. 1 е извършено в интернет или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева.“

Ето ги и мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет.

Използва се, че изискуемият максимален праг на наказанието лишаване от свобода, предвиден в случаите, посочени в чл. 9, параграф 4 от Директива 2013/40/ЕС следва да бъде не по-малък от пет години, когато деянията по чл. 4 и 5 от Директивата са причинили сериозни вреди или са извършени срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура.

Но това се отнася за компютърните престъпления. И сега – внимание:

Сред предлаганите изменения се включва и актуализиране на нормативната уредба за противодействие спрямо компютърно свързаните престъпления по чл. 172а, 172б и 173 от НК срещу интелектуалната и индустриалната собственост, както и онлайн детската сексуална експлоатация по чл. 155б, 155в и 159, ал. 3 от НК с оглед на постигане на съответствие между обществената опасност на тези престъпления и предвидените от закона наказания. Тези престъпления следва да се възприемат за деяния с висока степен на обществена опасност […]

Компютърносвързани престъпления – термин за осъществената мечта на ОКУП-ите – с предвидено наказание над 5 години и задържане на трафични данни – в мотивите са подредени в едно изречение с онлайн детската сексуална експлоатация.

Сега знаете.

САЩ: модериране на онлайн речта

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Techdirt:

Тексас, Флорида и Ню Йорк са единствените щати досега, приели такива закони, но Флорида и Тексас чакат съдилищата да се произнесат.

Искания за регулиране идват от двете страни на политическия спектър. Републиканците внасят законопроекти, за да принудят уебсайтовете да хостват реч. Демократите внасят законопроекти, за да принудят уебсайтовете да цензурират реч. И понякога те се обединяват, за да прокарат ужасно, опасно, противоконституционно законодателство „ за децата“.

В Politico Ребека Керн e обобщила опитите на щатските законодатели в цялата страна да прокарат тези закони – почти всички от които вероятно са противоконституционни. Картата илюстрира невероятно нелепата морална паника в социалните медии.

Белгия FR: обществената мисия на обществения оператор за периода 2023-2027

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Белгийският френскоезичен радио – и тв оператор (RTBF) периодично договаря така наречения „договор за управление“ (еквивалентен на „договорите за обществената функция“ във Франция) с правителството на френскоговорящата общност на Белгия. Този договор определя, от една страна, задълженията на RTBF за обществена услуга и, от друга, финансовите ресурси и честотите, предоставени му от правителството за срока на договора.

В момента се договаря следващият договор за управление, който ще обхваща периода от 2023 г. до 2027 г. Като част от този процес, правителството на френскоговорящата общност издаде подробно „известие за намерение“, предлагайки редица задължения, които RTBF трябва да изпълни. След това парламентът на френскоговорящата общност проведе широка консултация със заинтересовани страни и експерти от аудиовизуалния и културния сектор. И регулаторът Conseil Supérieur de l’Audiovisuel Belge публикува преглед на предишния договор за управление и становище на 10 май 2022 г. След като изслушванията приключат, парламентът излиза със становище относно известието за намерение на правителството. Това становище ще включва препоръки, които правителството ще трябва да вземе предвид при преговорите си с RTBF.

RTBF управлява четири линейни телевизионни канала (един от които е телевизионна версия на радиостанция), шест радиопрограми, а също допълнителни или базирани на събития радиоуслуги и интернет радиоуслуги. Към оператора има и онлайн медийна библиотека, наречена Auvio, където телевизионни програми, излъчвани от RTBF и някои други канали (включително частни канали), са достъпни при поискване за потребители, които са създали свой собствен акаунт в платформата. Auvio обикновено е безплатен за използване, с реклами по време на видеоклиповете, но има и раздел, базиран на абонамент. Алгоритмите за препоръки позволяват на потребителите на Auvio да намират аудиовизуално съдържание от обществен интерес, както изисква медийната директива.

CSA поставя под въпрос монетизацията на личните данни, събрани от потребителите на Auvio, и призовава за по-голяма прозрачност по отношение на своите потребители. CSA вярва, че трябва да се насърчава демократичен дебат, като се фокусира по-специално върху характеристиките на съвременния „алгоритъм за обществена услуга“. И накрая, той предлага намаляване на обема на рекламата в Auvio, например чрез забрана на рекламните паузи по време на новинарските бюлетини по искане на RTBF.

CSA смята, че RTBF трябва да излъчва културни програми в пиковите часове на гледане и по основните си линейни канали. Определено съдържание (като например детски програми и програми, достъпни за хора със сензорни увреждания) не трябва да се ограничава до онлайн разпространение чрез Auvio.

Още намерения:

CSA предлага да се изключат повторенията и да се прекрати радиоуслугата, основана на телевизия. RTBF изпълнява настоящите си квоти за европейски телевизионни програми (сега 60%) и в радиоуслугите. CSA смята, че тези квоти могат да бъдат увеличени. Регулаторът смята, че RTBF трябва да инвестира повече в копродукции с независими продуценти и да засили своите уеб базирани дейности. CSA също така отбелязва, че предоставянето на онлайн редакционна информация от RTBF в момента се поставя под въпрос, като издателите на пресата се оплакват от нелоялна конкуренция. И накрая, CSA предлага предварителната оценка на нови аудиовизуални услуги или на промени в съществуващи аудиовизуални услуги да бъде по-ефективна.

Регулаторът би искал RTBF да му изпраща подробен годишен доклад за използването на публични средства, разбит според конкретните задължения за обществена услуга.

Проектът за обществена мисия 2023 – 2027

Източник Iris Newsletter 2022/7

Обединеното кралство е SLAPP център на Европа

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В продължение на десетилетия Лондон е известен като център на делата за клевета (libel tourism), тъй като английските закони за клевета са благоприятни за ищците и там се завеждат дела на влиятелни личности срещу техните критици.

Данните, събрани от Coalition Against SLAPPs in Europe (CASE), разкриват, че Обединеното кралство е и юрисдикция номер едно за трансгранични стратегически съдебни спорове срещу участието на обществеността или SLAPPs – дела, обикновено базирани на закони за клевета, които имат за цел да препятстват гражданския контрол.

От 62 транснационални случая, регистрирани от 41 НПО между 2010 г. и 2021 г., една четвърт (15) са били в Обединеното кралство, повече от всяка друга страна. Реалният брой на делата е много по-висок поради случаи, които не са регистрирани или са уредени извън съда.

Някои държави имат повече дела, но високите разходи в Обединеното кралство води до бум на дела с трансграничен елемент, когато целта е да се защити репутацията на богати клиенти срещу високи такси, пише Press Gazette.

Пореден законопроект за изискване за българска квота в ЗРТ – този път на ПП Възраждане

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Не просто има пореден законопроект (ЗИД ЗРТ) за въвеждане на изискване за българска квота – но и повече: с 10 от 12 присъстващи законопроектът е подкрепен на първо четене в Комисията по културата и медиите на НС в четвъртък, на 7 юли 2022 г. Двата гласа “въздържал се” са на Антоанета Цонева (ДБ) и Христо Петров (ПП), ето и видеозапис.

Позицията на Христо Петров от едно предходно заседание goes viral.

Законопроектът на Възраждане е приет за публикуване на сайта на НС в нарушение на чл.70, ал. 1 т.1 от парламентарния правилник във вид, който не позволява последващо редактиране на съдържанието. Няма да го препиша на ръка, това е сигурно.

Становищата:

Министерството на културата знае за какво става дума в контекста на правото на ЕС и е съвсем в целта този път.

БНТ няма възражения, доколкото проектът не противоречи на правото на ЕС – тук не става ясно “доколкото” дали е в смисъл “тъй като” или в смисъл “в случай, че”.

БНР подкрепя законопроекта, АБРО – не.

Аз съм изразявала многократно отрицателно мнение, например тук и тук, във връзка с решението на КЗК срещу бг квота.

СЕМ: Кодекс за поведение за защита на децата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Изтича срокът на общественото обсъждане на проекта на Кодекс за защита на децата.

На 8 юни 2022 Съветът за електронни медии откри обществено обсъждане на проект на Кодекс за поведение относно мерките за оценка, означаване и ограничаване на достъпа до предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата (Кодекс за поведение).

Проектът е приет с Решение № РД-05-44/ 08.06.2022 г. и е изготвен съвместно с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), Българската национална телевизия и Българското национално радио в изпълнение на изискванията на ЗРТ.

В 30-дневен срок, считано от датата на публикуване на съобщението на сайта на СЕМ, заинтересованите лица могат да представят писмени становища по приетия проект на адрес: гр. София, бул. Шипченски проход № 69 или на e-mail: office@cem.bg .

Проект на Кодекса

Решение № РД-05-44/08.06.2022 г. Кодекс

Труд и Блъсков осъдени за дискриминация под формата на тормоз по признак сексуална ориентация

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Който е поглеждал сайта Труд, знае за стила на публикациите там и няма да се изненада от решението на съда в полза на засегнато от публикация лице.Медиите отразяват решението с акцент върху източника и пропагандната работа, която Труд върши.

Ето и историята:

Оригиналът на публикацията е на руската РИА Катюша. В материала, оформен като антизападна и прокремълска пропаганда, хомосексуалността е описана като болест, а хомосексуалните като опасни хора. Според публикацията те организирано са били внедрявани като „агенти“ във властта, медиите, училищата, здравеопазването. Тяхната цел, според оригиналния текст на РИА „Катюша“, е била да се извършва „агресивен натиск“ върху руската държава, а децата да се „склоняват към опасно поведение“, изяснява Свободна Европа. Няма съмнение, че с това републикуване Труд транслира дискриминационните тези на Кремъл.

На 22 ноември 2021 г. Комисията за защита от дискриминация установява с Решение №801/2021 по отношение на Радослав Стоянов от гр. София, че публикуването на статия на 02.09.2019 г. в електронната страница във вестник „Труд”, собственост на „Труд Медия” ЕООД със заглавие „Педерастите в САЩ бият тревога” на адрес: htрs://trud.Ьg/педерастите-в-сащ-бият-тревога/ (архивирана на адрес: https: //vveb.aгchive .org/weЬ/20191021123804/https://trL1d.Ьg/педерастите-в-сащ-бият-тревога/) ответните страни „Труд Медия” ЕООД и Петьо Блъсков – в качеството на управител и предствляващ „Труд Медия” ЕООД са допуснали извършването на дискриминация , представляаща нарушение под формата на тормоз по смисъла на §1, т.1 от ЗЗДискр. по признак „сексуална ориентация” и нарушение на чл.6 от ЗЗДискр.
Комисията налага на „Труд Медия” ЕООД на основание чл. 76 ал. l т. l от ЗЗДискр. принудителни административни мерки , като ПРЕДПИСВА на Петьо Блъсков в качеството на управител и представляващ „Труд Медия” ЕООД следното:
1 .разработването и въвеждането в „Труд Медия” ЕООД на методи и механизми за самоконтрол в медията по избор на ръководството й и правила за недопускане на дискриминация в работата на редакторите и журнаистите в медията, с която да бъдат запознати всички служители, към които са съотносими, с оглед недопускане на дискриминация;
2. докладване на Комисията за защита от дискриминация на резултатите от приложението на разработените методи и механизми за самоконтрол за недопускане на дискриминация;
3. премахване на съдържанието на статията от електронната страница на вестник ,,Труд”.
Комисията определя тридесетдневен срок от уведомяването за изпълнение на задължителните предписания, след изтичане на който адресатът на предписанията писмено да уведоми Комисията за защита от дискриминация за изпълнението им.

Решението е обжалвано. Статията все още е налична и на сайта на Труд.

С Решение № 4631/6 юли 2022 г. Административен съд – София град отхвърля жалбата на Петьо Блъсков и Труд Медия.

Мотиви:

В чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е въведена забраната на всяка пряка или непряка дискриминация по различни признаци, сред които и „сексуална ориентация”. В чл. 5 от ЗЗД е предвидено, че тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 се смята за дискриминация. Легална дефиниция на
понятието „тормоз” се съдържа в § 1, T. 1 от ДР на ЗЗД, според която това е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
Настоящият състав СПОдеЛЯ изцяло изводите на КЗД, че посочената статия има откровено дискриминационно съдържание и представлява „тормоз” п о смисъла н а § 1, T. 1 ЗЗД. Касае се за „нежелано поведение” н а издателя н а в. „Труд“, изразено словесно чрез публикация на статията „Педерастите в САЩ бият тревога“ в електронното издание на вестника. В случая различната сексуална ориентация е представена по начин, обективращ признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗД. Използваните квалификации внушават враждебност и накърняват достойнството и честта на лицата с различна сексуална ориентация, създават враждебна и обидна за тях среда.
Публикуваният материал съдържа епитети с утвърдена негативна семантика, унижаващи достойнството на нехетеросексуалните хора („педерастите“, „содомити“, „перверзници“), а така също и крайно негативни и оскърбителни стереотипи, представящи сексуалната им ориентация като болест, а обществената им дейност за повишаване на равноправието им – като
агресивен натиск, като подмолна и неправомерна дейност („изстреляха агентите си във властите и в медиите“, „намърдват в училището и здравеопазването“, „содомията е проникнала дори в педагогическите университети“, „ВОДИ страната към бездна и като дейност, опасна за децата“).
Тези внушения спрямО хораТа ’c различна сексуална ориентация неминуемо засягат достойнството им и създават враждебна, принизяваща и обидна среда. Публикуваният материал съдържа субективни и тенденциозни внушения и насажда унижение и подценяване на лицата по признак „сексуална ориентация”.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд София–град, 27-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „ТРУД МЕДИА“ ЕООД, представлявано от Петьо Христов Блъсков, както и от Петьо Христов Блъсков, в качеството му на управител и представляващ „ТРУД МЕДИА“ ЕООД, чрез пълномощник адв. Ива Иосифова–Такева, против решение N9 801 от 22.11.2021г., постановено по
преписка N9 856/2019г. no описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

Решението на АС 2022

Решението подлежи на обжалване.

Шестият пакет санкции към прокремълски медии: за повече прозрачност при прилагането

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Шестият пакет от санкции на ЕС срещу Русия беше приет в началото на юни. С Регламент (ЕС) 2022/879, следващ Решение на Съвета на ЕС2022/ 884, са въведени допълнителни ограничителни мерки по отношение на три телевизионни програми, посочени изчерпателно в Приложение VI, допълващо Приложение XV на Регламент (ЕС) 2014/833: „В приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 се добавят следните образувания: „Rossiya RTR / RTR, Planeta Rossiya 24 / Russia 24, TV Centre International“. Рецитали 7-14 на Регламента се отнасят също до ограничителните мерки за прокремълското пропагандно съдържание.

На второ място, с чл. 1 т. 1 към двете категории засегнати лица

телевизии;
посредници, които разпространяват по какъвто и да е начин съдържание на телевизиите,

се добавя и трета категория:

3. производители или разпространители на реклама с всякакво съдържание на продукти или услуги, произведени или разпрстранени от лицата по Приложение XV (телевизиите): „В член 2е се добавя следният параграф: „3. Забранява се рекламирането на продукти или услуги с всякакво съдържание, произведени или излъчени от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, посочен в параграф 1.“

На трето място, в нов член 5н, т.21, се въвежда отлагателно условие за прилагането на ограничителните мерки по отношение на лицата от Приложение VI:

„Тази точка се прилага по отношение на едно или няколко образувания, посочени в Приложение VI към настоящия регламент, считано от 25 юни 2022 г. и при условие че Съветът, след като разгледа съответните случаи, вземе такова решение с акт за изпълнение.“

Съветът на ЕС вероятно е приел условието, за да удовлетвори желанието на някоя от държавите за допълнително проучване на целесъобразността на ограничителните мерки, но е дал три седмици срок.

И наистина, на 24 юни Съветът приема

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/994 НА СЪВЕТА

от 24 юни 2022 година

за изпълнение на Регламент (ЕС) 2022/879 за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

След като разгледа съответните случаи, Съветът стигна до заключението, че мерките, посочени в член 2е от Регламент (ЕС) № 833/2014, следва да се прилагат от 25 юни 2022 г. по отношение на всички образувания, посочени в приложение VI към Регламент (ЕС) 2022/879. Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

и съответното решение –

РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2022/995 НА СЪВЕТА

от 24 юни 2022 година

относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

Съгласно член 1, точка 14 от Решение (ОВППС) 2022/884 приложимостта на ограничителните мерки по отношение на една или няколко от посочените медии е предмет на допълнително решение на Съвета. След като разгледа съответните случаи, Съветът стигна до заключението, че ограничителните мерки, посочени в член 4ж от Решение 2014/512/ОВППС, следва да се прилагат от 25 юни 2022 г. по отношение на всички образувания, посочени в точка 4 от приложението към Решение (ОВППС) 2022/884.

Единственото, което се забелязва в България като реакция, е едно прессъобщение на сайта на СЕМ от 3 юни за Регламент (ЕС) 2022/879, в което се казва – приет е регламент, ако ви интересува, прочетете си го.

Но въпросите са кой да приложи – кои мерки( по 2е) – откога – докога? Регламенти не се транспонират, но се прилагат.

Относно влизането в сила: на 3 юни регламент 879 не е бил все още приложим, прилаган ли е?

Кой следи за рекламирането на услугите на медиите по Приложение XV на Регламент (ЕС) 2014/833 – още повече, че те не са само телевизии?

Кой идентифицира посредниците?

И изобщо, може ли някаква видимост на прилагането на санкционните пакети?

DSA и DMA – гласувани в ЕП

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Днес Парламентът проведе окончателното гласуване на новия Закон за цифровите услуги (DSA) и Закона за цифровите пазари (DMA) , след споразумение, постигнато между Парламента и Съвета съответно на 23 април и 24 март.

Законът за цифровите услуги беше приет с 539 гласа „за“, 54 „против“ и 30 „въздържал се“. Законът за цифровите пазари – с 588 „за“, 11 „против“ и 31 „въздържал се“.

Това, което е незаконно офлайн, трябва да бъде незаконно и онлайн

Законът за цифровите услуги (DSA) включва задължения за доставчиците на цифрови услуги за справяне с разпространението на незаконно съдържание, онлайн дезинформация и други рискове за обществото. Тези изисквания са пропорционални на размера и рисковете, които платформите представляват за обществото.

Новите задължения включват:

Нови мерки за противодействие на незаконното онлайн съдържание и задължения за платформите да реагират бързо , като същевременно зачитат основните права, включително свободата на изразяване и защитата на данните;
Засилена проследимост и проверки на търговците на онлайн пазарите , за да се гарантира, че продуктите и услугите са безопасни; включително усилия за извършване на произволни проверки дали незаконното съдържание се появява отново;
Повишена прозрачност и отчетност на платформите , например чрез предоставяне на ясна информация относно модерирането на съдържанието или използването на алгоритми за препоръчване на съдържание (така наречените системи за препоръчване); потребителите ще могат да оспорват решенията за модериране на съдържание;
Забрани за подвеждащи практики и определени видове насочени реклами, като тези, насочени към деца и реклами, базирани на чувствителни данни. Така наречените „тъмни модели“ и подвеждащи практики, насочени към манипулиране на избора на потребителите, също ще бъдат забранени.

Много големите онлайн платформи и търсачки (с 45 милиона или повече потребители месечно), които представляват най-висок риск, ще трябва да спазват по-строги задължения, наложени от Комисията. Те включват предотвратяване на системни рискове (като разпространение на незаконно съдържание, неблагоприятно въздействие върху основните права, върху изборните процеси и насилието, основано на пола, или психичното здраве) и подлагането на независими одити . Тези платформи също ще трябва да предоставят на потребителите избор да не получават препоръки въз основа на профилиране. Те също така ще трябва да улеснят достъпа до своите данни и алгоритми на властите и проверените изследователи.

Следващи стъпки

След като бъдат официално приети от Съвета през юли (DMA) и септември (DSA), и двата акта ще бъдат публикувани в Официален вестник на ЕС и ще влязат в сила двадесет дни след публикуването.

DSA ще бъде пряко приложим в целия ЕС и ще се прилага петнадесет месеца или от 1 януари 2024 г. (което от двете настъпи по-късно) след влизането в сила. Що се отнася до задълженията за много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки, DSA ще се прилага по-рано – четири месеца след като са били определени като такива от Комисията.

DMA ще започне да се прилага шест месеца след влизането му в сила.

Прессъобщението

Adopted texts (05.07.2022)

DSA

DSA влиза за гласуване в Европейския парламент през юли

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Комисията на Европейския парламент за вътрешния пазар IMCO одобри споразумението с държавите относно Закона за цифровите услуги (DSA). Уреждат се:

основни стандарти за по-безопасно и по-отворено цифрово пространство за потребителите;
нови задължения за платформите, пропорционални на техния размер и обществените рискове, които създават;
ред потребителите да докладват за незаконно съдържание, след което платформите ще трябва да действат бързо.

Според прессъобщението на IMCO новите правила въвеждат нови задължения за онлайн платформите, пропорционални на техния размер и на рисковете за обществото, които създават. Съгласно новите правила онлайн платформите ще трябва да предприемат мерки за защита на своите потребители от незаконно съдържание, стоки и услуги. Потребителите ще бъдат упълномощени да докладват за незаконно съдържание онлайн, а платформите ще трябва да действат бързо, като същевременно зачитат основните права, включително свободата на изразяване и защитата на данните.

Онлайн платформите ще бъдат задължени да бъдат по-прозрачни и по-отчетни, например като позволяват на потребителите да бъдат информирани за това как съдържанието им се препоръчва. Много големите онлайн платформи ще трябва да предоставят на потребителите поне една опция, която не се основава на профилиране. Въвеждат се и допълнителни правила за онлайн рекламата, включително забрана за използване на чувствителни данни или насочване към непълнолетни.

Много големи онлайн платформи и търсачки (с 45 милиона потребители или повече) ще трябва да спазват по-строги задължения за защита на потребителите от незаконно съдържание и стоки. Всяка година те ще подлежат на независими одити и ще трябва да извършват оценки на риска на своите услуги, включително разпространението на незаконно съдържание, разпространението на дезинформация, неблагоприятните ефекти върху основните права, върху изборните процеси и насилието, основано на пола, или психическото здраве. Те ще трябва да се справят с тези рискове, например чрез адаптиране на своя дизайн или алгоритми.

Европейската комисия ще има изключителни правомощия да контролира и да изисква от много големи онлайн платформи да се съобразяват. Той може да инспектира помещенията на платформата и да получи достъп до нейните бази данни и алгоритми.

Очаква се както Законът за цифровите услуги, така и Законът за цифровите пазари да бъдат поставени за окончателно гласуване в парламента през юли, преди да бъдат официално приети от Съвета и публикувани в Официален вестник на ЕС. Регламентът за DSA ще влезе в сила 20 дни след публикуването и разпоредбите ще започнат да се прилагат петнадесет месеца след това.

Text of the provisional agreement – Digital Services Act