Засега в две държави от държавите в EBU – Гърция и Унгария – социалните медии водят като източник на новини, в останалите държави първи източник остава телевизията.
Втората графика показва тревожно висок дял на хората, които са декларирали, че не се интересуват от новини.
В България те са повече от половината.
Източник: EBU 2023
Службата на комисаря по информацията в Обединеното кралство и единадесет други органа за защита на данните и поверителността от цял свят в съвместно изявление призовават за защита на личните данни на хората от незаконно извличане на данни/data scraping, което се извършва в сайтовете на социалните медии.
Data scraping е автоматизиран начин за извличане на големи количества информация от мрежата.
Капацитетът на технологиите да събират и обработват огромни количества лична информация на лица от интернет поражда значителни опасения дори когато информацията е публично достъпна.
Така информацията, която хората публикуват онлайн, се използва по причини, които хората не са предвидили или разрешили, за кибератаки или за измами, за монетизация чрез препродажба на данни на трети страни, включително на злонамерени лица, за събиране на разузнавателна информация. Компаниите за социални медии и другите доставчици, които хостват обществено достъпна лична информация, имат задължения за защита на данните по отношение на извличане от трети страни.
Съвместното изявление призовава компаниите за социални медии да защитават данните на хората от незаконно извличане на данни. Препоръчват се и стъпки, които хората могат да предприемат, за да сведат до минимум рисковете при споделяне на информация онлайн.
“Организациите трябва да имат законова причина да събират и използват данните на хората, дори когато те са публично достъпни.”
„Компаниите за социални медии имат задължения съгласно законите за защита на данните да защитават информацията, която хората публикуват на техните платформи.”
Съвместното изявление е подписано от дванадесет органа, обединени от Global Privacy Assembly.
Today, the Digital Services Act — #DSA — becomes legally enforceable for Very Large Online Platforms & Search Engines.
These systemic platforms play a very important role in our daily lives — so it was time for the EU to set our own rules.
A safer Internet for everyone
pic.twitter.com/fGPCERx5mW
— Thierry Breton (@ThierryBreton) August 25, 2023
Законодателният акт за цифровите услуги — #DSA — влезе в сила на 16 ноември 2022 г. и ще се прилага директно в целия ЕС от 17 февруари 2024 г. Много големите платформи и търсачки ще трябва да изпълняват задълженията си по акта още преди това – в рамките на четири месеца след определянето им за такива. Европейската комисия изготви първи списък на много големите платформи на 25 април 2023 г.
Законодателният акт за цифровите пазари— #DМA — влезе в сила на 1 ноември 2022 г., а правилата започнаха да се прилагат от 2 май 2023 г. От 25 август 2023 г. много големите цифрови компании, определени от Комисията, трябва да се съобразяват с новите изисквания.
Чл. 24, ал. 2 DSA изисква най-малко веднъж на всеки шест месеца доставчиците да публикуват в публично достъпен раздел от своя онлайн интерфейс във връзка с всяка онлайн платформа или онлайн търсачка информация за средномесечните активни получатели на услугата в Съюза, изчислена като средна стойност за периода от последните шест месеца, и в съответствие с методиката, определена в делегираните актове, посочени в член 33, параграф 3, когато тези делегирани актове са приети.
На 16 август 2023 е публикувана такава информация за услугите Google Maps, Google Play, Google Search, Shopping и YouTube, всяка от които е VLOP или VLOSE по смисъла на 42(3) DSA. Отчетният период е февруари – юли 2023.
Ето каквo публикува Twitter/X за същия период, потребители на мрежата обсъждат, че докладът нe изпълнява изискванията на DSA.
Тук са докладите на Facebook.
.
New York Times забранява съдържанието на публикациите в изданието да се използват за обучение на модели с изкуствен интелект. Медията актуализира своите Условия за ползване на 3 август 2023, за да забрани съдържанието — включително текст, снимки, изображения, аудио/видеоклипове, метаданни или компилации – да се използва в разработката на „всяка софтуерна програма, включително, но не само, обучение на система за машинно обучение или изкуствен интелект (AI).“
Актуализираните условия уточняват, че автоматизирани инструменти като роботи на уебсайтове, предназначени да използват, имат достъп или събират такова съдържание, не могат да се използват без писмено разрешение, а несъобразяването с тези нови ограничения може да доведе до санкции, информира The Verge.
Изданието предполага, че мерките може да са в отговор на актуализацията на политиката на Google, според която търсачката може да събира публични данни от мрежата, за да обучава различните си AI услуги, като Bard или Cloud AI. Много големи езикови модели, захранващи популярни AI услуги като ChatGPT също са обучени върху данни от защитени материали, извлечени от мрежата без разрешението на автора.
Организации като The Associated Press призовават за правила, които ще изискват прозрачност и съгласие на носителите на права за използване на данните за обучение.
Според друга публикация в NPR от миналата седмица New York Times обмисля да заведе съдебно дело срещу създателя на ChatGPT. Отначало са водени преговори за сключване на споразумение, по силата на което OpenAI да плаща възнаграждение, но на този етап нещата вървят към съд.
“ChatGPT в известен смисъл се превръща в пряк конкурент на медията, като създава текст, който отговаря на въпроси въз основа на оригиналните доклади на автори от медията. Допълнителен аргумент е практиката на технологичните компании, които вече използват генеративни AI инструменти в търсачките – напр. Microsoft инвестира милиарди в OpenAI, а сега захранва своята търсачка Bing с ChatGPT. Ако, когато някой търси онлайн, получи отговор с дължина от абзац от инструмент с изкуствен интелект, който използва репортажи от Times, необходимостта от посещение на уебсайта на издателя значително намалява, казва един от участниците в разговорите.”
Ако в съдебния спор съдът се произнесе, че OpenAI незаконно е използвал статиите на Times, за да обучи своя AI модел, съдът би могъл да нареди на компанията да разпореди компанията да работи само с данни, която може законно да използва, пише NPR.
Contournement des sanctions européennes à l’encontre de RT et Sputnik, épisode 458.
La maison mère de RT, TV Novosti, a enregistré le 31 juillet 3 nouveaux noms de domaines permettant d’accéder au site web germanophone de groupe, RT DE, notamment le domaine freeassange[.]tech. pic.twitter.com/q7llYLDX75
— Colin Gerard (@_ColinGerard) August 12, 2023
Според съобщения в Twitter/Х компанията-майка на RT – TV Novosti – регистрира на 31 юли 2023 г. три нови имена на домейни, позволяващи достъп до немскоезичния сайт на групата, RT DE. Между тях по-специално е домейн freeassange.tech.
RT DE е част от мрежата RT, руска държавна международна медийна мрежа, финансирана от руското правителство. Медията RT DE е забранена в Германия през февруари 2022 г., но все още има достъпно интернет присъствие в Германия.
Заобикалянето на санкциите показва за пореден път, че противодействието на пропагандата и дезинформацията става най-сигурно чрез работа с хората, чрез убеждение и информиране с факти. Това е дълъг процес, отнема време и иска постоянство и държавна политика. Техническите средства дават незабавен ефект, ограничават донякъде разпространението на дезинформацията, но се намират начини те да бъдат заобиколени – в случая чрез достъп до огледални сайтове – копия на уебсайта на RT, до които може да се стигне чрез други уеб адреси.
Окръжният съд в Амстердам e отказал да разпореди възстановяване на два видеоклипа за ефективността на веществото хидроксихлорохин за лечение на Covid-19-в канал на Café Weltschmerz в YouTube. И двата видеоклипа съдържат запис на разговори, в които се твърди, че хидроксихлорохин (HCQ) е работещо и доказано лекарство срещу Covid-19.
YouTube премахва видеоклиповете от тяхната платформа, като аргументира, че са нарушили политиката на YouTube по отношение на Covid-19. Подаден е иск срещу Google Ирландия и Google Нидерландия с аргумент, че платформата за споделяне на видео е нарушила договора с Café Weltschmerz като потребител на тяхната услуга и правото на свобода на изразяване по чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека.
Окръжният съд в Амстердам приема, че съдържанието и в двата видеоклипа е дезинформация и потенциално би могло да бъде вредно и опасно.
За тези, които смятат, че и лъжата има право на живот и пр. Невярната информация не е част от дебатите, които платформата би следвало да допусне, се казва в решението.
Решението
ECLI_NL_RBAMS_2020_4435-Rechtbank-Amsterdam-C_13_687385-_-KG-ZA-20-650-CdK_BB
Сега, а след това и други медии, изнасят информация, че лидерът на Възраждане Костадин Костадинов е осъден да плати 5000 лева на журналиста Васил Иванов за клеветнически твърдения.
Според решението на Софийски градски съд :
“С изявленията, „един журналист – ….., който прави това, което му кажат. Зависим от ситемата и от тези, които му плащат да прави нералистични и подвеждащи материали…“; „при гербаджиите се наведох“; „В., и ти ли се продаде? Ти си навел пред властимащите и изпълняваш политически поръчки…..Ти си се навел…“; направени от ответника К., се внушава, че ищецът И. се поддава в професионалната си работа на поръчки на управляващите, а репортажите му са поръчкови, нералистични и подвеждащи. Внушението е, че в репортажите си ищецът не представя точна, вярна и проверена информация, а преднамерено изкривена, като срещу заплащане изготвя подвеждащи материали. Според речника на синонимите в българския език, синоними на глагола „навеждам“ са: прегъвам, свивам, прекланям, привеждам, превивам, всички със съдържание, което е смислово противоположно на принципа на журналистическа и редакционна независимост, залегнал в Етичния кодекс на българските медии.
Въпросните изявления са обидни – унизителни за честта и достойнството на ищеца като разследващ журналист, награждаван за професионални достижения от колегите си /Награда на СБЖ- 2006г., номинация за награда за журналистика „Валя Крушкина“ 2016г./, както и клеветнически, като с тях се разпространяват позорни обстоятелства за ищеца, внушават че рпортажите му са в услуга на управляващите и по тяхна поръчка. Последното твърдение не е истина, доколкото тези обстоятелства не са доказани от ответника в хода на процеса. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава, че в случая има злоупотреба със свободата на словото, злонамереност и отправяне на оскърбителни лични нападки. Това е виновно и противоправно поведение.”, в този смисъл – решение № 369/26. 11. 2015 г., по гр. д. № 2098/2015 г„ ВКС, ГК, 4 г.о.
Решаващият състав намира, че така направените изявления излизат от границите на позволеното, като попадат в забраната на чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България и осъществяват съставите на обидата и на клеветата. Използваните изрази: „един журналист – ….., който прави това, което му кажат. Зависим от ситемата и от тези, които му плащат да прави нералистични и подвеждащи материали…“; „при гербаджиите се наведох“; „В., и ти ли се продаде? Ти си навел пред властимащите и изпълняваш политически поръчки…..Ти си се навел…“ представляват обидни и клеветнически твърдения, излизащи далеч извън допустимия тон и език, внушаващи нравствено укоримо, неморално и противоправно поведение и засягащи по недопустим начин правната сфера на ищеца.”
Според решението, “в процесната статия водещ въпрос не е личността на ищеца, а състоянието на медийната среда у нас, през процесния период. Публикацията адресира всъщност коментира обществения проблем за свободата на словото в Република България, и съдържа оценъчни съждения.“
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Правото на свободно изразяване на мнение има конституционна основа: Всеки има право на свободно изразяване на мнение (член 39, ал.1).
Това право има своите ограничения и конституционни предели: Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността (член 39, ал.2).
Пределите се уточняват в различни закони, но новина от днес осветява една възможност за ограничаване на свободата на изразяване (възможно е тя да е широко известна, но за мене не е била):
Дисциплинарната комисия (ДК) към Българския футболен съюз налага по-високи глоби за неценцузрни скандирания на феновете. Те вече са 2000 лева за еднократно и 3000 лева, ако се повторят повече от веднъж на мач. Това става ясно от решенията на ДК от началото на сезон 2023-2024 и се потвърждава от Дисциплинарния правилник. От 2017 г. футболният съюз въведе глоби за нецензурни скандирания, като до този сезон те бяха по 1000 лв. на мач, независимо колко пъти се повтаряха. (Дневник)
Дисциплинарната комисия е предвидена в Устава на БФС, размерът на санкцията е записан в Дисциплинарния правилник по чл.71, ал.2 на Устава (извадката е на Сега):
Ще се наложи още да почета за правното основание на това ограничение, вярвам, че ограничения на правата не се налагат с подзаконови актове.
The LocalMedia4Democracy project подкрепя малки регионални медии в населени места и региони, където достъпът до информация е значително ограничен. Тази схема за безвъзмездни средства се управлява от Journalismfund Europe и International Media Support (IMS) и е съфинансирана от Европейската комисия.
17-те медии са от Белгия (1), Хърватия (1), Франция (2), Унгария (2), Ирландия (1), Италия (1), Латвия (1), Литва (1), Полша (4) , Португалия (1), Румъния (1) и Испания (1). Общата сума, разпределена между 17-те предложения, беше 524 265 евро.