Tag Archives: Media Law

ЕСПЧ: публикуване на лични данни на данъчни длъжници

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Голяма камара на ЕСПЧ по делото LB versus Hungary. Делото се отнася до публикуването на личните данни на заявителя в списък на данъчни длъжници на интернет страницата на данъчната институция на Унгария за неизпълнение на данъчни задължения. Изработена е интерактивна карта, наречена “национална карта на данъчните длъжници”. Домашният адрес на жалбоподателя, заедно с адресите на други данъчни длъжници (общо 3 624 лица), е посочен с червена точка, а ако човек кликне върху точката, се появява личната информация на жалбоподателя (име и домашен адрес), като по този начин данните стават достъпни за всички читатели.

Жалбоподателят твърди, че публикацията нарушава правото му на зачитане на личния живот, защитено от член 8 от Конвенцията.

Съставът на ЕСПЧ

е приел, че има намеса, че има обществен интерес от оповестяване на данъчните длъжници в интерес на икономическото благосъстояние на страната. Засегнати са не всички, а само онези данъчнозадължени лица, чието поведение е било в най-голяма степен вредно за приходите, като разпространението както на името, така и на домашния адрес на данъчнозадължените лица е послужило за постигане на точност. Жалбоподателят не е посочил, че публикацията е довела до някакви конкретни негативни последици за личния му живот. Поради всички гореизложени причини съставът заключава, че разкриването на въпросните лични данни не надхвърля необходимото за подпомагане на законния интерес на държавата.

Голямата камара

отново прилага теста за пропорционалност: има намеса, има законно основание, има легитимна цел да намали възможностите за неспазване на данъчното законодателство и да разубеди данъкоплатците да не плащат данъчните си задължения. Посочва се дори и втора легитимна цел: допринася за прозрачността и надеждността на търговските отношения и по този начин за “защитата на правата и свободите на другите” по смисъла на член 8, втора алинея ЕКПЧ.

Остават въпросите необходима ли е намесата в едно демократично общество и – при положителен отговор – пропорционална ли е намесата на целта.

Публикуването на този списък съответства на обществен интерес, но Парламентът изглежда не е разгледал до каква степен публикуването на всички разглеждани данни, и по-специално на домашния адрес на данъчния длъжник, е било необходимо, за да се постигне първоначалната цел на събирането на релевантни лични данни в интерес на икономическото благосъстояние на страната. Съдът не е убеден, независимо от свободата на преценка на държавата-ответник, че причините, изтъкнати от унгарския законодател при приемането на схемата за публикуване по член 55, параграф 5, макар и релевантни, са достатъчни, за да покажат, че оспорваната намеса е “необходима в едно демократично общество” и че органите на държавата-ответник постигане на справедлив баланс между конкуриращите се интереси.

Нарушение на член 8 ЕКПЧ

Едно обосновано особено мнение на съдия KŪRIS по отношение на мотивите:

Член 8 е нарушен не защото Парламентът не се стреми да постигне “справедлив баланс” между правото на индивида да не публикува домашния си адрес и домашния адрес на семейството си и фалшивото право на обществеността да го знае, а защото публикуването на домашния адрес на жалбоподателя против волята му не обслужва законния интерес на никого или легитимна цел. Тук не става въпрос само за репутацията на този човек – става въпрос за неговата и на семейството му сигурност.

Според американците медиите разделят, дезинформацията е проблем

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Близо три четвърти от възрастните в САЩ казват, че новинарските медии засилват политическата поляризация в страната, а малко под половината казват, че имат малко или никакво доверие в способността на медиите да съобщават новините безпристрастно и точно, според ново проучване на Associated Press-NORC Center for Public Affairs Research и Robert F. Kennedy Human Rights

Проучването, публикувано преди Световния ден на свободата на печата 3 май, показва, че американците изпитват значителна загриженост относно дезинформацията – и ролята, която играят медиите, политиците и компаниите за социални медии в разпространението й. 9 от 10 възрастни в САЩ казват, че дезинформацията е проблем. 6 от 10 заявяват, че новинарските медии носят вина за разпространението на дезинформация, но и отговорността – заедно с политиците – за справяне с нея.

Проучването разкрива сложната връзка, която американците имат с медиите: мнозинството оценява задълбочените и разследващи репортажи като много полезни или изключително полезни за разбирането на проблемите, които ги вълнуват, но също така по-скоро гледат заглавията, отколкото четат задълбочено разследващите статии.

Проучването също така разкрива, че 4 от всеки 10 казват, че пресата вреди на американската демокрация, докато само около 2 от всеки 10 казват, че пресата прави повече, за да я защити. Републиканците гледат на новинарските медии по-неблагосклонно от демократите, като 61% от републиканците казват, че новинарските медии вредят на демокрацията, в сравнение с 23% от демократите и 36% от независимите. Около три четвърти смятат, че политическите предпочитания на собствениците имат голямо влияние върху новинарските медии в Съединените щати.

Що се отнася до защитата на свободата на пресата в САЩ, 44% от анкетираните казват, че правителството на САЩ върши добре работата си, повече от 24% са на обратно мнение.

Канада: Ще плащат ли технологичните гиганти за хипервръзки към новини

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Канада се осъзнава, пише Майкъл Гайст, че планът на компанията Мета да блокира споделянето на новини в Канада, ако законопроектът C-18 бъде приет в сегашния му вид, може да не е блъф. Законопроектът С-18 предвижда платформите да заплащат за хипервръзки към новинарско съдържание от медиите.

Вредата, причинена от погрешната преценка на правителството, че може да наложи плащания за връзки, ще се простира отвъд един провален закон. По-малките и независими медии, които често зависят от социалните медии, за да изградят своята аудитория, ще понесат непропорционално по-голямата тежест от действието на този закон. Всъщност, ако Google последва подхода на Мета, няма да останат големите „посредници за цифрови новини“ в Канада и С-18 няма да постигне никакъв резултат.

News Media Canada, водещата лобистка група за новинарския сектор, трябва да поеме част от вината, пише Майкъл Гайст. Алчността за по-големи сделки, базирани на плащания за връзки – не нови приходи за по-малките издатели, много от които не искаха това законодателство – накара групата да се обзаложи, че правителството може да принуди интернет платформите да плащат. Канада е на път към най-лошия възможен изход за всички засегнати: намалени приходи за новинарските издания, по-малко новини за канадците и репутация на държава, която подкопава основните представи за свободния поток на информация онлайн чрез поддържане на задължителни плащания за хипервръзки. Загубените приходи от прекратени сделки вероятно ще надвишат общата стойност на правителственото финансиране за новинарството.

Ник Клег от Мета се е обърнал към канадските законодатели с изявление, в което няма изненади:

Г-жо председател, казвам се Ник Клег и съм президент по глобалните въпроси в Meta. Законът за онлайн новините се основава на фундаментално погрешна предпоставка. Meta не се облагодетелства несправедливо от хората, които споделят връзки към новинарско съдържание на нашата платформа. Обратното е вярно. Издателите избират да споделят съдържанието си, защото това им е от полза, докато то изобщо не е особено ценно за нас. Ето защо ние взехме трудното решение, че ако това неправилно законодателство бъде прието, ще трябва да прекратим наличието на новинарско съдържание във Facebook и Instagram в Канада.

Връзките към новинарски истории са по-малко от три процента от съдържанието, което канадците виждат във Facebook Feed. Но издателите на новини намират нашите услуги за ценни. Изчислихме, че Facebook Feed е изпратил на регистрирани издатели на новини в Канада повече от 1,9 милиарда кликвания през 12-те месеца до април 2022 г. Това се равнява на безплатен маркетинг, който оценяваме на стойност над 230 милиона долара. Издателите избират да споделят своето съдържание, защото то привлича трафик към техните уебсайтове. Помага им да продават повече абонаменти, да увеличат аудиторията си и да показват рекламите си на повече хора, отколкото биха имали иначе.

Светът непрекъснато се променя и издателите, както всички останали, трябва да се адаптират. Да поискаме от социална медийна компания през 2023 г. да субсидира новинарски издатели за съдържание, което не е толкова важно за нашите потребители, е все едно да поискаме от доставчиците на имейл да плащат на пощите, защото хората вече не изпращат писма.

Това законодателство ще превърне Канада в първата демокрация, която поставя цена на безплатните връзки към уеб страници, което противоречи на глобалните норми относно принципите на авторското право и излага на риск свободния поток на информация онлайн.

***

Майкъл Гайст е водещият специалист по интернет право в Канада, автор на известен блог

С-18 – внесен през юни 2022 г., законопроектът C-18 ще принуди компании като Google и Meta, която притежава Facebook, да договорят сделки за плащане на канадски медийни компании за съдържанието, към което свързват и визуализират на своите уебсайтове и платформи. Google вече блокира някои (около 4 на сто) канадски потребители да гледат новинарско съдържание като тест за потенциален отговор на законопроекта. Правителството на Канада твърди, че законопроектът е подобен на закон, приет от Австралия през 2021 г. и ще „повиши справедливостта“ на пазара на новини чрез задължаване на онлайн гигантите да плащат на медиите.

Законопроектът е приет от Камарата на общините през декември и предстои да бъде разгледан в Сената през следващите месеци.

Снимката е от блога на Майкъл Гайст.

Проверка на фактите: brodhub.eu

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

BROD, Българо-румънска обсерватория за цифрови медии, е един от центровете на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), която обединява организации за цифрови изследвания, учени и други организации като част от стратегията за борба с дезинформацията и за медийно образование и грамотност.

БРОД има сайт brodhub.eu , отбелязан в съобщение на партньорската организация Агенция Франс Прес. По-важното от съобщението:

Уебсайтът публикува статии за проверка на фактите на партньорската информационна агенция Agence France-Presse (AFP) на български и румънски език, както и такива от платформата Factual, създадена от румънската неправителствена организация Funky Citizen, и от българската национална телевизия БНТ, която също предлага услуга за проверка на факти. Десетки статии за проверка на фактите на AFP вече са достъпни на сайта, включително оригинални проверки на AFP на български език, осъществени от AFP Провери, секция на звеното на AFP за проверка на фактите. Това ще даде по-голяма видимост и на работата на AFP Провери.

Основни академични партньори са институтът GATE към Софийския университет „Свети Климент“ и Националното училище по политически науки в Букурещ. С помощта на Центъра за изследване на демокрацията (CSD) в София и базирания в Словакия мозъчен тръст Globsec, изследователите ще могат да картографират дезинформацията в България и Румъния и да публикуват резултатите на brodhub.eu.

Сайтът ще съдържа и инструменти за медийно образование, дело на Румънския център за независима журналистика CJI и българския обучителен център NTCenter.

Разработката на сайта е поверена на компанията XWiki, която е базирана във Франция и Румъния. Той ще бъде подкрепен от гръцката компания ATC в частта за взаимодействието на мрежата на EDMO и ONTOTEXT.

ЕП гласува Резолюция относно прилагането на медийната директива

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 9 май огромно мнозинство от членовете на Европейския парламент въз основа на доклад по собствена инициатива относно прилагането на преразгледаната Директива за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) са гласували Резолюция относно прилагането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (2022/2038(INI)).

Докладът посочва, че днес като правило медийните доставчици разпространяват съдържанието си чрез онлайн платформи, за да достигнат до целевите групи, които са важни за тях, особено по-младата аудитория. Само в редки, изключителни случаи такива платформи са собственост на компания от Европейския съюз, а платформените услуги често не подлежат на задължението за плурализъм на мненията. Платформите често включват относително строго регулирано и контролирано съдържание на доставчиците на медийни услуги от Съюза, наред с неконтролирано и нерегулирано съдържание, което не е предмет на директивата. Това неравенство, което не е в полза на доставчиците от Съюза, следва да бъде премахнато чрез по-нататъшно разработване на директивата, така че операторите на платформи в световен мащаб да отговарят за съдържанието в по-голяма степен.

Резолюцията отново подчертава необходимостта от независимост на регулаторите. Има такива въпроси, по които ЕС призовава десетки пъти – като необходимостта от независимост в съдебната система, тук е същото:

44.настоятелно призовава държавите членки да изпълнят задължението си по член 30, параграф 4 от ДАВМУ по отношение на финансовите и човешките ресурси на националните регулаторни органи или служби с оглед на все по-сложните им задачи и да насърчават трансграничното сътрудничество; настоява, че е необходимо да се гарантира независимостта, изисквана от ДАВМУ; подчертава, че е важно на ERGA да се предоставят ефективни средства и инструменти за наблюдение на спазването на задълженията, определени в ДАВМУ, както и санкции в случай на неспазване; изисква на ERGA да бъде дадена по-голяма независимост, наред с другото, чрез създаване на секретариат за нея, независим от Комисията;

45.настоява, независимо от бъдещото законодателство, Комисията да гарантира последователно и всеобхватно прилагане на ДАВМУ и неговите цели в държавите членки, като обръща специално внимание на член 30 ДАВМУ, който изисква непрекъснато, внимателно наблюдение и своевременни реакции на всяко нежелано развитие; изисква от Комисията да действа бързо, ако има признаци, че някой национален регулаторен орган или орган може да упражнява правомощията си по начин, несъвместим с целите и ценностите на ЕС, особено в случай на предполагаеми нарушения на правата и свободите, залегнали в Хартата на основните права на ЕС;

Медийна вълна от адверториали за главния прокурор

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

ПИК, Труд, 24 часа и десетки още издания изведоха в заглавие “Добре съм. За децата ме е страх.” Става дума за главния прокурор Иван Гешев и взрива до бронирания автомобил, с който той е пътувал на 1 май т.г.

В Народното събрание министърът на вътрешните работи информира, че Гешев не е пътувал със семейството си.

Интересно е да се наблюдава как горните издания коригират невярната информация, която са разпространили.

24 часа в нов обзор от 5 май излиза от ситуацията, като “обвинява вестоносеца” :

а) “толкова ли е важно дали Гешев е бил с децата си” – да, толкова е важно. Ако не беше толкова важно, нямаше и самото издание 24 часа да избере такова заглавие на новината на 1 май – “След тротила страхът на Гешев има само един адрес – децата му”;

б) “министърът на вътрешните работи разкрива следствени тайни” – цитира се “възмутения Ясен Тодоров”: Това, което става е безотговорно. Потресен съм. Как може да се изнасят факти от разследването, възмути се на свой ред зам.-шефът на следствието Ясен Тодоров.

По този начин 24 часа продължава дезинформирането, защото избира да внуши на читателите възмущението на Ясен Тодоров, без да обясни, че министърът на вътрешните работи в обществен интерес (т.5 Етичния кодекс на българските медии) преодолява едно сериозно заблуждение на обществото.

И, изобщо, “След тротила страхът на Гешев има само един адрес – децата му” си е чист адверториал, подобен на онзи за Цветан Василев или онзи другия, официално признат от 24 часа.

Резолюция 2255 (2019) на ПАСЕ “Обществените медии в контекста на дезинформацията и пропагандата”

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Не е придобила известност в България Резолюция 2255 (2019) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Не виждам нито да е преведена на български език, нито да има позовавания на нея, нито – особено – да има видимо раздвижване в изпълнение на резолюцията. Нещо повече, по мои наблюдения продължава да е неизяснена разликата между “алтернативни новини” и “друга гледна точка”: така наречените от ПАСЕ “алтернативни новини” у нас се препоръчват като “друга гледна точка”.

Резолюцията е съществена, тя призовава да се сложи акцент върху ролята на обществените медии в контекста на дезинформацията и пропагандата.

Освен другото, ПАСЕ призовава обществените медии:

да приемат противодействието на дезинформацията и пропагандата за една от своите приоритетни мисии и в това отношение се стремят да засилят ролята си и да участват в местни, регионални и глобални партньорства за проверка на фактите;

да работят за публицистични и образователни предавания, като обясняват значението и ефектите на критичния анализ на източниците, проверката на фактите и „филтриращите балони“,

да обясняват вредата от дезинформацията, пропагандата и „алтернативните новини“;

успоредно с бързата реакция на новини, да разработват и предлагат и бавни, съвещателни, аналитични истории, които са проверени, контекстуализирани и докладвани безпристрастно.

Надявам се резолюцията да достигне адресатите си.

Съвет на Европа: Доклад за състоянието на демокрацията, правата на човека и върховенството на правото 2023

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е пореден доклад Състояние на демокрацията, правата на човека и върховенството на правото 2023 на генералния секретар на Съвета на Европа.

Както и при предишните доклади, анализират се основни елементи на демокрацията: ефективни, безпристрастни и независими съдебни системи; свобода на изразяване; свобода на събранията и свобода на сдружаване; демократични институции; социално включване.

Оценките във втората глава Свобода на изразяване потвърждават оценките в индексите за състоянието на медиите, публикувани досега. В доклада се подчертават предизвикателства като:

• повишено насилие срещу журналисти, използване на наблюдение за тяхното проследяване и сплашване,

• тактики, вариращи от задържане до стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността (SLAPPs), за да попречат на разследващите журналисти и други да вършат работата си;

• нови закони и злоупотреба със съществуващи закони за ограничаване на гражданското общество;

• поляризирана политическа среда, в която речта на омразата продължава да расте, както онлайн, така и офлайн, често насочена към жени и редица малцинства и уязвими групи.

Присъстват и казуси от България, включително в главата, посветена на свободата на изразяване – напр. изказването на Тошко Йорданов, че “ако днес сме Крумова България, на това лице с микрофона (репортера) ще липсват части от тялото”. Както е известно, Тошко Йорданов беше избран за председател на парламентарната Комисия за култура и медии в един от предходните парламенти, сега също е народен представител.

Доверието в медиите остава ниско – препратка към DNR 2022:

“Импровизиран брифинг”

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Към

въженцата в парламента,

изключените микрофони за журналисти по време на пресконференция,

изтичането на информация към определени правилни (проправителствени медии),

подминаване без отговор на неудобни въпроси,

пренебрежително и снизходително отношение към журналисти, достигащо до квалификации на журналисти и публикации (“некадърни напъни да се дамгоса всичко, което страната ни прави, за да защитава територията си”),

телефониране до редакции, за да се изрази недоволство от излъчена информация (тази практика е безсмъртна)

и, разбира се, акциите на Костадинов, определящ кой може и кой не може да бъде журналист, да посещава публични събития и пр.

сега

се добавя нов формат “импровизиран брифинг” – само за БНТ, БТВ и Нова – от добре познатия Ясен Тодоров, напоследък заместник-директор на Националната следствена служба (НСлС), по въпроси, свързани с взрива, засегнал кортежа на главния прокурор Иван Гешев.

Неизброими, непредвидими и несекващи са опитите за справяне с критичните гласове.

Ню Йорк Таймс спечели дело срещу бившия президент Тръмп

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Това е история за информираността на хората за финансовото състояние и спазването на законите от стара на елита. И за правото и задължението на медиите да информират по въпроси от обществен интерес.

Данъците на бившия президент Тръмп стават предмет на обществено безпокойство, след като той не публикува данъчните си декларации по време на президентската кампания през 2016 г., както е прието. Това води до критики, които продължават през цялото му президентство, и до въпроси относно собствеността и финансовото му състояние.

В поредица от статии Ню Йорк Таймс описва една история за избягване на данъци и „откровена измама“ на данъчните власти от страна на Тръмп. Поредицата е отличена с Пулицър за 2019.

Тръмп съди изданието.

Тази седмица съд в Ню Йорк се произнася, че разследването на финансите на Тръмп, наградено с наградата Пулицър, е ясно защитено от Първата поправка. „Съдилищата отдавна са признали, че репортерите имат право да участват в обичайните законни дейности по събиране на новини, без да се страхуват от юридическа отговорност – тъй като тези действия са в основата на защитената дейност по Първата поправка“, казва съдът.

И друг път Тръмп е губил дела срещу Ню Йорк Таймс, в частност когато се е опитвал да ги съди за клевета.