Tag Archives: Media Law

Пентагонлийкс

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Снимки на хартиени копия на секретни документи на военното разузнаване на САЩ са се появили онлайн в няколко руски канала в приложението за съобщения Телеграм.

Има документи с гриф “строго секретно”. Засягат войната в Украйна. Според Свободна Европа в един от документите се твърди, че България е изразила готовност да дари на Украйна изтребителите си МиГ-29, което “би оставило България без изтребители, които да охраняват въздушното пространство, докато не бъдат доставени произведените в САЩ F-16, което ще стане поне след година”. От българското Министерство на отбраната (МО) са отрекли да са провеждани разговори за безвъзмездно предоставяне на български изтребители МиГ-29 на Украйна.

Според Washington Post темите далеч надхвърлят Украйна. Изключително чувствителните документи били споделени “от млад харизматичен човек с група познати, търсещи компания на сървър на Discord, според членове на групата. Човекът, който някои наричат “OG”, казва, че е прекарал часове в транскрибиране на класифицирани документи от работата си във “военна база”, за да ги сподели с групата, каза член на групата Discord пред The Washington Post.” Твърди се, че “все още има още много документи, за които все още не е съобщено, с още разкрития”.

“Фактът, че изтичането на информация изглежда не е злонамерен чуждестранен акт, а акт на човек, който просто иска да я сподели с приятелите си за забавление, сочи към по-фундаментален проблем с класифицираното събиране на разузнавателна информация на нацията: Съединените щати просто събират твърде много информация и я споделят с твърде много хора,  за да остане всичко това в тайна“, заключава изданието.

БНР публикува информация от кореспондента си в Москва, че според Кремъл “изтичането на секретните документи на Пентагона може да е целенасочена фалшификация, чиято цел е да заблуди Москва. Съединените щати са страна в конфликта и водят хибридна война срещу Русия.”

Съд на ЕС: Прякото излъчване чрез видеоконферентна връзка на учебните занятия попада в обхвата на GDPR

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑34/21, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден, Германия) в рамките на производство по дело Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer beim Hessischen Kultusministerium срещу Minister des Hessischen Kultusministeriums. Председател на първи състав е Ал. Арабаджиев.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 88, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR).

Запитването е отправено в рамките на спор между Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer beim Hessischen Kultusministerium (Главен комитет на учителския състав към Министерството на образованието и културата на провинция Хесен, Германия) и Minister des Hessischen Kultusministeriums (министър на образованието и културата на провинция Хесен, Германия) по повод на законосъобразността на система за пряко излъчване на учебни занятия чрез видеоконферентна връзка, която е въведена в училищата в провинция Хесен (Германия), без да се предвижда предварителното съгласие на съответните преподаватели.

Член 88, който се отнася до „[о]бработване в контекста на трудово или служебно правоотношение“ и гласи:

„1.      Държавите членки могат със закон или с колективни споразумения да предвидят по-конкретни правила, за да гарантират защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово [и]ли служебно правоотношение, по-специално за целите на набирането на персонал, изпълнението на трудовия договор, включително изпълнението на задълженията, установени със закон или с колективни споразумения, управлението, планирането и организацията на работата, равенството и многообразието на работното място, здравословните и безопасни условия на труд, защитата на имуществото на работодателя или на клиента, както и за целите на упражняване и ползване на индивидуална или колективна основа на правата и облагите от заетостта, а също и за целите на прекратяване на трудовото или служебното правоотношение.

2.      Тези правила включват подходящи и конкретни мерки за защита на човешкото достойнство, законните интереси и основните права на субекта на данните, по-специално по отношение на прозрачността на обработването, предаването на лични данни в рамките на група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност и системите за наблюдение на работното място.

3.      Всяка държава членка уведомява [Европейската комисия] за тези разпоредби в своето право, които приема съгласно параграф 1 до 25 май 2018 г., и я уведомява незабавно за всяко последващо, свързано с тях изменение“.

Преюдициалните въпроси:

„1)      Трябва ли член 88, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че за да представлява по-конкретно правило за гарантиране на защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение, по смисъла на член 88, параграф 1 от [ОРЗД], дадена правна разпоредба трябва да отговаря на изискванията, предвидени в член 88, параграф 2 от [ОРЗД] за тези правила?

2)      Може ли национална правна норма, дори когато очевидно не отговаря на изискванията по член 88, параграф 2 от [ОРЗД], все пак да продължи да бъде приложима?“.

Съдът:

1)      Член 88 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)

трябва да се тълкува в смисъл, че

национална правна уредба не може да представлява „по-конкретно правило“ по смисъла на параграф 1 от този член, в случай че не отговоря на условията, поставени в параграф 2 от посочения член.

2)      Член 88, параграфи 1 и 2 от Регламент 2016/679

трябва да се тълкува в смисъл, че:

национални разпоредби, приети, за да се гарантира защитата на правата и свободите на наетите лица по отношение на обработването на техните лични данни в контекста на трудово или служебно правоотношение, трябва да се оставят без приложение, когато тези разпоредби не зачитат условията и пределите, предвидени в посочения член 88, параграфи 1 и 2, освен ако въпросните разпоредби представляват правно основание, посочено в член 6, параграф 3 от Регламента, което отговаря на предвидените в него изисквания.

10 април 1710: влиза в сила първият закон за авторското право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

https://platform.twitter.com/widgets.js

Становище на Комисията за журналистическа етика по повод отразяване в медиите на издевателства върху хора

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В България има нов случай на издевателство върху човек, отразен в социалните мрежи.

Спецификата на случая го прави още по-тежък:

а) засегнатото лице е с ментални проблеми,

б) извършителите Чеченеца, Тошо Куката и Емили Тротинетката се оказват известни автори на цифрово съдържание и с последователи онлайн, включително деца и младежи;

в) записът е направен на обществено място, в мол, пред очите на много хора и никой от тях не е извикал органи на реда.

Има реакции на много медии и СЕМ.

Комисията за журналистическа етика също изрази отношението си:

Призоваваме журналистите и авторите на цифрово съдържание да спазват етичните стандарти, според които личното достойнство и неприкосновеността на личния живот са висша ценност, а децата и хората в неравностойно положение са с висок праг на защита.

Има задържани.

Видимост и присъствие на европейските аудиовизуални произведения онлайн и на съдържанието от обществен интерес: доклад IRIS 2022-2 на Европейската аудиовизуална обсерватория

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вчера Европейската аудиовизуална обсерватория публикува нов доклад – Как ЕС осигурява известност на европейските филми и сериали онлайн и услугите от общ интерес?

Това е задача, по-точно две задачи, поставени от правото на ЕС. Определено аудиовизуално съдържание трябва да е налично, да се намира лесно, да е достъпно, държавите да вземат мерки това съдържание да е специално видимо за гражданите.

Защо? Целите на аудиовизуалната политика на Европейския съюз в цифровата епоха включват:

да се улесни предлагането на широко и многообразно от културна и езикова гледна точка съдържание с високо качество;

да се осигури лесен, навременен, трансграничен и законен достъп до съдържанието, пълно трансгранично разпространение на европейските аудио-визуални произведения и видимост на европейските аудиовизуални произведения на всечки платформи; видимост и присъствие на европейските произведения на всички платформи за разпространение;

да се осигурят равни условия за конкурентоспособността на доставчиците на аудио-визуални медийни услуги в рамките на единния пазар.

Видимостта на съдържанието е предмет на регулация и насърчаване в следните два случая:

а) при европейските аудиовизуални произведения. Понятието видимост на европейските произведения беше въведено с втората ревизия на медийната директива през 2007 г., у нас – със съответната ревизия на ЗРТ през 2020 г. Третата ревизия на директивата през 2018 г. разшири изискванията и към нелинейните услуги (член 13 ал.1), а съображение 35 дава и идеи за мерките, с които може да се постигне такава видимост.

б) при съдържанието, представляващо обществен интерес. Изискването на виидмост на съдържанието от обществен интерес е по-ново, от третата ревизия (чл.7а), за тази разпоредба настояваше Европейският съюз за радио и телевизия EBU и обществените медии в ЕС. И наистина, за тези, които гледат обществена телевизия по традиционен начин, няма проблем. Проблемът е какво става с това съдържание онлайн. Операторите на платформи имат ясен стимул да привличат хората към съдържание, което им носи повече приходи – и качествено съдържание, чрез което обществените медии изпълняват мисията си, остава незабележимо и недостъпно. По този начин, макар на думи да са лишени от редакторска отговорност, платформите влияят върху изборите на хората, като определят кое съдържание е видимо и достъпно за тях. Освен че видимостта е важна за демокрацията, тя има връзка и с противодействието на дезинформацията – защото никак не е маловажно дали платформите ми предлагат конспиративни теории или качествено съдържание.

За това става дума в новоизлезлия доклад.

Има и кратки обзори на мерките в девет държави, между които и България.

Рецидив: Партиен лидер гони журналист от БНТ от публично събитие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Председателят на ПП “Възраждане” отново си позволява да ограничава достъпа на медии до публични събития. Тоди път по отношение на журналистка от БНТ.

Нейната позиция:

На 31.03.2023, в качеството си на журналист от БНТ, бях помолена да напусна закриването на кампанията на ПП „Възраждане” от г-н Костадин Костадинов. Присъствах на него, защото на всички избори от юли 2021 насам правя кратък обзор на предизборните кампании на партиите, като за целта присъствам на едно тяхно събитие в рамките на месец.

Тъй като в петък имах снимки за друг репортаж, не успях да отида за самото начало на събитието в 18:00. Пристигнах за частта с въпросите. Влязох в стаята около 18:40, а по това време г-н Костадинов тъкмо приключваше встъпителното си слово.

Престоят ми в залата не бе повече от десет минути, в което време дори не си бях извадила камерата, за да започна да снимам. Не бях казала нито дума, когато г-н Костадинов се обърна към мен с въпроса „Защо тук присъстват лица, които не са поканени? Не сте ли вие лицето Стратиева?”. Отговорих, че действително това съм аз и присъствам на събитието в качеството си на журналист от Българска национална телевизия. БНТ, като изпълнявам професионалните си задължения да отразя закриването на кампанията на „Възраждане“. Г-н Костадинов заяви, че няма значение къде работя, защото според него аз не съм журналист. Помоли ме да напусна и заяви, че не съм добре дошла на събитията на „Възраждане”. Отвърнах му, че дори и да не ме признава за журналист, събитието е публично оповестено и отворено за граждани, но последва същия отговор и нова подкана да напусна залата.

Аз продължих да стоя и да настоявам, че съм там по работа. Това разгневи част от симптатизантите му. Един от тях стана, посочи ме и изкрещя “Вън Доносническа България”, останалите започнаха да ме освиркват, а тези, които бяха най-близко до мен започнаха да се обръщат към мен с различни епитети, закани и квалификации като: “нахалница”, “нищожество”, “боклук мръсен”, “вън боклук” “вън мърша”, “Как не те е срам да си толкова нагла?”, “Махай се”, “Как се гледаш в огледалото бе нищожество?” и други.

В един момент, един по-едър мъж стана от мястото си, приближи се сочейки вратата и каза “Айде мойто момиче, след като не искаш да излезеш по лесния начин, ще те изкараме от тука по трудния”, размахвайки ръка и показвайки жест за шамар. Искам да уточня, че въпреки тези непристойни по мое мнение квалификации и закани, физическа агресия не е имало.

Не искам по никакъв начин да слагам под общ знаменател симпатизантите на ПП „Възраждане“. Всъщност, няколко души, присъствали на събитието, се свързаха впоследствие с мен и написаха, че им е станало изключително неприятно от отношението на част от присъстващите и начина, по който съм била изгонена от г-н Костадинов. Негови симпатизанти. Убедена съм, че и други хора гласували за „Възраждане“ смятат, че това не е начинът за решаване на проблеми, така че моля и призовавам да не насаждаме омраза към симпатизантите на някоя политическа партия на база няколко агресивни лумпена. Надявам се, че част от тези симпатизанти са изразили тези свои виждания и лично към г-н Костадинов, за да може той да разбере, че такива прояви са неправилни и грозни.

Към този момент реших, че трябва да си тръгна, тъй като тълпата започна да скандира “до-виж-да-не” и “вън боклука”, та нямаше особен смисъл да седя повече.

След няколко часа, написах съобщение на г-н Костадинов, за да разбера защо ме е изгонил. Той ми се обади и разговаряхме общо около един час. Попитах го какво погрешно съм направила на събитието, което го е провокирало да ме изгони, а той отвърна, че не съм направила нищо конкретно, но неговият „морал и хигиена“ изискват да не допуска недостойни хора и лъжци на събитията си.

Още веднъж ме обвини в лъжа, като заяви, че си измислям за това, че правя репортаж за БНТ и че ще се обади на началниците ми за да провери дали казвам истината за това. Когато получи потвърждение от БНТ, отново ме потърси за да ми се извини, но само за това конкретно твърдение. Обеща и че това няма да бъде единичен случай и че аз винаги ще бъда гонена от всяко събитие на “Възраждане”.

ПРЕДИСТОРИЯ

Причината за отношението на г-н Костадинов към мен, доколкото съм наясно, се дължи на стар спор около законопроекта на партията му за класифицирането на всички, които получават над 1000 долара от чуждестранни организации, като „чуждестранни агенти“. През ноември 2022 г. публикувах статус във Facebook, в който изложих тезата, че самият г-н Костадинов би трябвало да покрива тези критерии, защото получава пари от реклами в ютюб канала си, а YouTube е собственост на американската корпорация Alphabet. След разговорът ми с него, юристите, с които се консултирах препотвърдиха изразената в моята публикация теза. Наясно съм обаче, че монетата има две страни и не може да се разчита само на едно мнение, тъй като определени юристи може да не харесват г-н Костадинов в лично качество и могат да тълкуват нещата повратно. След като се чух и с такива, които подкрепиха неговата теза, счетох за редно да напиша уточнение към публикацията си, в което допълвам, че има различни мнения по казуса, добавяйки аргументите на Костадинов и други юристи.

Това е случаят, който г-н Костадинов визира. Според него, този уточняващ коментар с неговата теза и тази на юристите, които я потвърдиха е бил недостатъчен и е трябвало да бъде под формата на изцяло нова публикация, за да може да получи същата гласност. Нещо, с което впрочем, аз съм съгласна. В действителност, от дистанцията на времето считам, че най-правилното нещо в ситуацията бе да напиша уточненията към спора като допълнителна публикация. Аз държа на това, че нямам проблем с това да преоценявам действията си и да признавам грешките си и поднасям своите искрени извинения към г-н Костадинов, ако по някакъв начин съм реагирала неправомерно и не съм представила неговата теза в цялост.

Г-н Костадинов, обръщам се лично към Вас. За мен тази ситуация беше един технически спор, в който двама души говорят един на друг, но не се чуват – вие твърдите едно, а аз друго. Принципната ми позиция е, че по никакъв начин тя не бива и не може да става причина за изгонването на журналист, който е изпратен да изпълнява служебните си задължения. Един по-добър вариант би бил, ако имате някакви обстуркиции към мен или работата ми, да ги изговорите лично с мен след края на събитието. Вече представлявате партия с близо 15% електорална подкрепа и действията ви имат отражение върху огромна част от българското общество. Оттук насетне ще ви се налага да се срещате с всякакви журналисти. Вие имате пълното право да им опонирате, да отвръщате със същия тон, но да ги гоните от събитията, които те са там да отразяват в професионално качество е просто нередно.

Надявам се да преосмислите позицията си относно моето изгонване, защото въпреки факта, че се почувствах изключително унизена в лично качество на фона на подканите да напусна и обидните епитети и подсвиркания от симпатизнатите, считам, че потърпевша в случая не съм аз, а медийната ни среда.

Благодаря безкрайно много на колегите ми от БНТ за подкрепата, която ми оказаха.

На последно място. Забелязвам вълна от подкрепа от доста хора, които се изявяват като мои първи защитници, макар че само преди месец бяха готови да ме разстрелят публично заради поста ми за Евгени Дайнов. Колеги, благодаря ви много за за тази подкрепа. Надявам се тя да е искрена да трае повече от два дни, тъй като свободата на словото следва да бъде защитавана винаги, а не избирателно.

Позиция на АЕЖ

Свободна Европа припомня с видео предходни случаи.

Хендрик Зитих пред БНР : Русия не пести пари за дезинформация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Mедийната програма за Югоизточна Европа на германската фондация “Конрад Аденауер” организира на 4 апрuл 2023 международна конференция.

В интервю за БНР директорът на медийната програма Хендрик Зитих коментира анализа на фондацията, озаглавен “Замъгляване на истината – дезинформация в Югоизточна Европа”, който ще бъде представен на конференцията.

От интервюто:

Какво ще кажете на онези, които биха Ви упрекнали, че това е опит за налагане на цензура?

Балансът е труден. Регулация трябва да има, но в никакъв случай държавна. Медиите трябва да могат сами да се регулират. Ще Ви дам пример с Германия: у нас действа медиен съвет, в който са представени всички медии. Това е доброволна организация на издатели и журналисти. В този съвет политическите партии и институции не са представени по никакъв начин.

Почти всички дезинформационни кампании вървят през социалните медии. Това означава, че реакцията срещу фалшивите новини също трябва да е там. Регулация в тази сфера е изключително трудно постижима, но необходима. От миналата година в ЕС имаме законодателния пакет за цифровите услуги, който предстои да бъде въведен във всички страни-членки. За съжаление, за България виждам проблем, защото нямам чувството, че се работи за регулиране на цифровото пространство. Мисля, че правителството и най-вече Съветът за електронни медии трябва да обърнат внимание на този въпрос.

Би било добре независимите медии да намерят начин да увеличат финансирането си

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интервю на Медиапул на американски експерт, засягащо въпроси като финансирането на медиите и борбата с дезинформацията. Отбелязах го за четене като важно.

В заглавие е изнесена тезата “Пазарът не може да осигури оцеляването на независимите медии”. Така е.

В самото интервю се казва, че е добре да има и публично финансиране, но ако в държавата има корупция, публичното финансиране не е решение, а проблем. Така е.

Тогава? “Единственото, което казвам е, че би било добре независимите медии и журналисти в тази среда да намерят начин да увеличат финансирането си.”

По подобен начин се обсъжда дезинформацията в платформите.

Добре е да има противодействие. Така е.

Но има риск то да има “нокаутиращ ефект за свободата на изразяване”. Така е.

Тогава? “Вероятно има някаква роля, която държавата може да играе, но все още няма открит механизъм как да се подходи към този въпрос с нужното внимание и нюанси, без да се получи накрая нокаутиращ ефект върху правото на изразяване.”

Вероятно. Би било добре.

ЕСПЧ: свобода на изразяване на очевидците на пътни инциденти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 23 март 2023 г. Европейският съд за правата на човека се произнесе по делото Udovychenko v. Ukraine.

Фактите

Жалбоподателката става свидетел на пътен инцидент, при който млада жена, пешеходка, е тежко ранена. Два дни по-късно, при посещение на пострадалата в болницата, жалбоподателката коментира пред журналисти обстоятелствата около произшествието и заявява, че е видяла М.Б., член на местния съвет и син на бившия депутат Б., да излиза от колата след сблъсъка.

Б. и М.Б. успешно завеждат граждански иск срещу жалбоподателката, твърдейки, че изявлението й пред журналистите е невярно. На жалбоподателката е наредено да публикува опровержение, в което обявява изявлението си за „невярно и неточно“ и да плати на всеки ищец обезщетение от около 4320 евро за неимуществени вреди и около 304 евро за имуществени вреди. На жалбоподателката също така е наложена забрана да напуска страната, докато не изплати пълното обезщетение. След като изчерпва възможностите за защита в Украйна, тя се обръща към ЕСПЧ.

Съдът

Съдът прилага известния тест за пропорционалност: констатира намеса в правото на свободно изразяване, тя е имала правно основание във вътрешното право и е преследвала легитимната цел за защита на доброто име на Б. и М.Б. Съдът обаче приема, че намесата е била непропорционална на преследваната законна цел и следователно не е била необходима в едно демократично общество поради следните фактори:

  • въпросът е представлявал обществен интерес;
  • засегнатите лица са публични фигури с нисък праг на защита;
  • националните съдилища са приели, че коментарът на жалбоподателката е бил фактическо изявление и са изискали от нея да докаже истинността на своите твърдения. ЕСПЧ отбелязва, че за Удовиченко да докаже това, което смята, че е видяла, както се изисква от националните съдилища, би било много трудно, ако не и невъзможно. ЕСПЧ подчертава, че свидетелите имат право да предадат добросъвестно това, което смятат, че са видели. Жалбоподателката не е използвала никакви обидни или обидни забележки, нито е заела каквато и да е позиция по отношение на вината на някое от замесените лица, а просто е разказала поредицата от събития, на които е била свидетел. Тя е дала същите показания пред полицията, след като е била предупредена за наказателната отговорност, свързана с предоставянето на неверни доказателства

     При липса на твърдения за недобросъвестност от страна на жалбоподателката, да се изиска от нея да докаже истинността на изявлението си относно обстоятелствата на пътния инцидент, на който е била свидетел – изискване, което би било много трудно, ако не невъзможно  за изпълнение –   не е  в съответствие с принципите, залегнали в практиката на Съда.

Когато е давала коментара си пред медиите, тя е била убедена в истинността на твърдението си и по този начин е действала добросъвестно и с убеждението, че е било в обществен интерес да разкрие обстоятелствата на произшествието, на което е била свидетел. Нейният коментар трябва да се разглежда по-скоро като изявление по въпрос от обществен интерес, отколкото като неоправдана атака срещу репутацията на ищците. Фактът, че официалното разследване не е потвърдило, че М.Б. е бил водачът на колата, няма отношение kъм правото на изразяване на Удовиченко.

Нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.

Законодателен акт за свободата на медиите, ЕМFA: състоянието

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия оповести законодателно предложение COM(2022)0457 за регламент за свободата на медиите през есента на 2022 г.

Съзаконодателите:

Париса Лилестранд, министър на културата на Швеция, очерта намеренията на Председателството на Съвета (2023 – 1) относно предложението за EMFA така:

“Фундаментален въпрос е, разбира се, каква компетентност има ЕС в областта на медиите. Това е въпрос, който винаги е важно да се обсъжда. Новинарските медии, особено пресата, досега по принцип са били регулирани на национално ниво, в много случаи чрез системи за саморегулиране. Същевременно има широк консенсус относно значението на продължаването на работата за укрепване на медийната свобода и плурализма, които са централни елементи на Хартата на основните права на Европейския съюз. “Фундаментален въпрос е, разбира се, каква компетентност има ЕС в областта на медиите. Това е въпрос, който винаги е важно да се обсъжда. Новинарските медии, особено пресата, досега по принцип са били регулирани на национално ниво, в много случаи чрез системи за саморегулиране. Същевременно има широк консенсус относно значението на продължаването на работата за укрепване на медийната свобода и плурализма, които са централни елементи на Хартата на основните права на Европейския съюз.

Въпросът за правното основание за предложението на Комисията е въпрос, който Съветът сега разглежда много внимателно.

Нашата цел по отношение на Европейския закон за свободата на медиите е да се опитаме да постигнем общ подход на срещата на Съвета по образование, младеж, култура и спорт през май, ако условията са налице. Това е амбициозна цел, тъй като около предложението има много въпроси, на които трябва да се отговори.”

В Европейския парламент се проведоха обсъждания и изслушвания във водещата комисия CULT и в комисията по гражданските свободи LIBE , има записи.

Други становища, позиции, декларации:

Досието на EMFA на сайта на Европейския парламент, заедно с постъпили становища от държави членки и институции.

Становището срещу чл. 17 (медийното изключение) на EDRI и др.