Tag Archives: Media Law

Реклама на HFSS храни и напитки: Обединено кралство

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

HFSS – high in fat, salt or sugar. Това са храни и напитки с високо съдържание на сол, захар и мазнини, нездравословна храна – сега в Обединеното кралство ги наричат “по-малко здравословни храни и напитки”.

Информацията е, че регулаторът OFCOM има намерение да въведе още ограничения върху рекламата на тези “по-малко здравословни храни и напитки” и провежда обществена консултация от 21 февруари до 21 април.

В медийната директива през 2007 г. влезе една препоръчителна разпоредба 3д – сега чл.9 т.2 –

Държавите-членки и Комисията насърчават доставчиците на медийни услуги да изготвят етичен кодекс по отношение на неподходящите аудиовизуални търговски съобщения, придружаващи или включени в детски предавания, за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен.

Обединеното кралство има такава разпоредба в Закона за здравето – и за линейни услуги, и за видео по заявка. Забранено е включване на реклама и спонсорство на HFSS / по-малко здравословни храни и напитки между 5:30 сутринта и 21:00 часа. Платени реклами за тези продукти, когато са насочени към потребители в Обединеното кралство, е забранено да бъдат поставяни онлайн по всяко време. Съгласно Закона от 2003 г. (с измененията) ограниченията влизат в сила от 1 октомври 2025 г.

Заинтересованите страни са поканени да коментират предложения подход към прилагане на новата забрана за рекламиране на по-малко здравословни храни и напитки в линейни услуги, в нелинейни услуги и онлайн. Един от въпросите е съвместно регулиране с ASA, органа по саморегулиране на рекламата.

Нови искове срещу България пред Съда на ЕС относно законодателството свързано авторското право и отворените данни

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Сряда е, новини от ЕК – според прессъобщението:

Европейската комисия реши да предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България и още 10 държави членки за това, че не са подали до Комисията уведомление за приемане на мерки за транспонирането на две директиви в областта на авторското право.

На първо място Комисията реши да предяви иск пред Съда за това, че България не е подала уведомление за приемане на мерки за пълното транспониране на законодателството в областта на авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (Директива (ЕС) 2019/790). По тази директива в групата държави са България, Дания, Финландия, Латвия, Полша и Португалия.

На второ място, във връзка с друга, по-специфична директива на ЕС относно правата на интелектуална собственост и свързаните права, приложими за определени онлайн предавания (Директива (ЕС) 2019/789), Комисията предявява иск пред Съда на ЕС срещу България за това, че не е подала до Комисията уведомление за пълното транспониране на правилата на ЕС. По тази директива исковете са срещу България, Финландия, Латвия, Полша и Португалия.

След като крайният срок за транспониране изтече на 7 юни 2021 г., на 23 юли 2021 г. Комисията първоначално откри производството за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на държавите членки, които не бяха уведомили за пълното транспониране на двете директиви. На 19 май 2022 г. Комисията предприе последващи действия, като изпрати мотивирани становища на 10 държави членки за това, че не са уведомили за транспонирането на Директива (ЕС) 2019/789 и на 13 държави членки във връзка с Директива (ЕС) 2019/790.

Съгласно член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) ако съответната държава членка не се съобрази с мотивираното становище в срока, определен от Комисията, последната може да сезира Съда на Европейския съюз. Освен това съгласно член 260, параграф 3 от ДФЕС Комисията може да поиска от Съда на ЕС да наложи финансови санкции на държавите членки, които не са изпълнили задължението си да уведомят за мерките за транспониране на дадена директива, приета съгласно законодателна процедура.

На сайта на МК се вижда, че директиви 2019/789 и 2019/790 са транспонирани в законопроект, приет от МС на 22 ноември 2022.

На същата дата проектът е внесен в НС.

Накрая, Европейската комисия предявява иск пред Съда на Европейския съюз срещу България и още три държави-членки – Белгия, Латвия и Нидерландия – за това, че не са транспонирали в националното си законодателство правилата на ЕС относно отворените данни и повторното използване на данни от обществения сектор (Директива (ЕС) 2019/1024, „Директивата за отворените данни“).

Въпреки че крайният срок за транспониране на директивата изтече на 17 юли 2021 г., четирите държави членки все още не са съобщили всички свои национални мерки, независимо от официалните уведомителни писма, изпратени им от Комисията през септември 2021 г., и от мотивираните становища, изпратени на тези държави членки между април и юни 2022 г.

В НС е внесен и ЗИД на Закона за достъп до обществената информация. Чака.

ЕСЧП: Реч на омразата в телевизионно предаване

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отново потвърди необходимостта в едно демократично общество от криминализиране на речта на омразата. Решението е по дело Zemmour v. France, Application no. 63539/19, 20.12.2022

Фактите

Земур е бивш кандидат за президент на Франция. Той е осъден във Франция за подбуждане към дискриминация и религиозна омраза срещу френската мюсюлманска общност за изявления, направени в телевизионно предаване. Като гост в телевизионно шоу на канала France 5, с цел да популяризира книгата си Un quinquennat pour rien („Едно пропиляно президентство“), той заявява, че мюсюлманите са колонизирали и окупирали френска територия чрез нашествие, особено в покрайнините на френските градове, където забулените млади жени също са били част от джихада и борбата за ислямизиране на френска територия. Изразил и мнението си, че ако мюсюлманите искат да бъдат истински френски граждани, те трябва да изоставят своята религия. По френския закон подбуждането към дискриминация, омраза или насилие срещу лице или група на основата на произход или членство или непринадлежност към определен етнос, нация, раса или религия е престъпление, за което Земур е осъден.

Земур пледира за нарушение на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Съдът

Според ЕСПЧ обидните изявления са били направени с дискриминационни намерения, като призовават зрителите да отхвърлят и изключат мюсюлманската общност.

Съдът отчита, че спорните изявления са в най-гледаното време и следователно са могли да достигнат до широка аудитория. ЕСПЧ се позовава на непосредствения и мощен ефект на електронните медии.

Съдът приема, че естеството на въпросите, обсъдени по време на интервюто, относно мястото на исляма във френското общество, особено на фона на терористично насилие, са от потенциален интерес за обществеността.

Съдът по-нататък обсъжда дали националните съдилища са мотивирали надлежно преценката си, че въпросните изявления трябва да се разглеждат като престъпна реч на омразата и, ако е така, дали наказанието е пропорционално на преследваната легитимна цел.

ЕСПЧ се позовава на констатациите на националните съдилища, че Земур е описал мюсюлманите като заплаха за обществената сигурност и ценностите на Републиката. Заявявайки, че мюсюлманите непременно подкрепят насилието, извършено в името на тяхната вяра, Земур насърчава общо отхвърляне на мюсюлманите – а не просто критикува исляма. Съдът отбелязва и ултиматума, поставен им да избират между религията си или живот във Франция – изявленията наистина призовават за отхвърляне и изключване на мюсюлманската общност като цяло, което по този начин е вредно за социалното сближаване.

Глобата не е прекомерна.

Като взе предвид широката свобода на преценка, предоставена на държавата-ответник в случаите на реч на омразата, ЕСПЧ заключи единодушно, че намесата е основателна и пропорционална и няма нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

***

В допълнение искам да коментирам обстоятелството, че враждебната реч е в предаване, посветено на представяне на книга. Това е важно в светлината на паралел на този казус с казус, решаван от Комисията за журналистическа етика, където възникна въпроса как да се третира факта, че твърденията са оценъчни и са направени по време на представяне на книга.

В случая жалбоподателят посочва в своя защита, че не е бил преследван за мненията, защитени по този въпрос в книгата му – точно както в българския казус защитата се позовава на факта, че представяната книга не била инкриминирана. Но никъде по-нататък в решението Съдът не придава значение на факта, че полемичните дискриминационни твърдения са в рамките на представяне на книга и дори не коментира правомерността на издаването на книгата.

51. Съдът многократно е подчертавал, че толерантността и зачитането на еднаквото достойнство на всички човешки същества представляват основата на едно демократично и плуралистично общество. От това следва, че по принцип може да се счита за необходимо в демократичните общества да се санкционират или дори предотвратяват всички форми на изразяване, които пропагандират, подбуждат, насърчават или оправдават омраза, основана на нетолерантност (включително религия), ако се гарантира, че „формалностите“ , наложените „условия“, „ограничения“ или „санкции“ са пропорционални на преследваната законна цел. Остава отворено за компетентните органи да приемат, в качеството си на гаранти за институционалния обществен ред, мерки, дори наказателни, предназначени да реагират адекватно, а не прекомерно на подобни забележки

61. От своя страна Съдът счита, както е отбелязано от националните съдилища и противно на това, което жалбоподателят твърди пред него, като твърди, че се е ограничил до изразяване на своето критично мнение относно ислямисткото явление във френските предградия, че неговите забележки, представени като резултат от „исторически и богословски анализ“, всъщност съдържат негативни и дискриминационни твърдения, които биха могли да предизвикат раздор между французите и мюсюлманската общност като цяло. Както те твърдят, използването на агресивни термини, изразени без нюанси, за да се осъди „колонизацията“ на Франция от „мюсюлмани“, е имало дискриминационни цели, а не с единствената цел да се сподели с обществеността относително мнение за възхода на религиозния фундаментализъм в Френски предградия. При тези обстоятелства и в светлината на член 17, Съдът счита, че забележките на жалбоподателя не попадат в категория изказвания, ползващи се с повишена защита съгласно член 10 от Конвенцията

66. В заключение Съдът счита, че намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване от страна на жалбоподателя е била необходима в едно демократично общество, за да се защитят правата на другите, които са застрашени в настоящия случай.

ЕСПЧ: не е нарушение на ЕКПЧ отразяването на предварително производство в новините

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Обществената телевизия на френската общност в Белгия ( Radio-télévision belge de la communautaire française— RTBF) успешно се позова на правото си на свобода на изразяване пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). ЕСПЧ заключи, че Белгия е нарушила правото на RTBF на свобода на изразяване, гарантирано от член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Делото е RTBF срещу Белгия (no 2), преди години е имало и друго дело на същата телевизия.

Фактите

Обществената телевизия излъчва репортаж за двойка, за която се твърди, че участва в сексуална експлоатация. време на излъчването на програмата е имало висящо съдебно разследване срещу двойката по разпоредби от Наказателния кодекс, но още е нямало повдигнати обвинения. RTBF е осъдена да заплати неимуществени вреди за нарушаване на правото на зачитане на личния живот (както е защитено от член 8 от ЕКПЧ). В решението се твърди, че заснемането на обиска в дома на лицата е представлявало нарушение на правото им на личен живот; че отразяването на случая в новините на RTBF е нарушило презумпцията за невиновност на лицата и че журналистът не е действал в съответствие с основните принципи на журналистическата етика. По-късно едното от заснетите в репортажа лица е осъдено по НК.

Позовавайки се на член 10 от ЕКПЧ, RTBF подава жалба до ЕСПЧ, като твърди неоправдана намеса в правото на свобода на изразяване.

Съдът

ЕСПЧ прилага – както е известно – теста за пропорционалност и установява последователно, че има намеса в правото на свобода на изразяване, тази намеса е имала правно основание и е преследвала целта за защита на доброто име и личния живот на двете лица. Следва ЕСПЧ по-нататък да установи дали намесата е била необходима в едно демократично общество в рамките на баланс на правото на личен живот и защита на доброто име по член 8 от ЕКПЧ, от една страна, и правото на свобода на изразяване по член 10 от ЕКПЧ.

Първо, ЕСПЧ отбеляза, че репортажът се отнася до въпрос от обществен интерес – секс индустрия, непълнолетни и трудностите, които срещат тези момичета при търсене на закрила. Обществото е имало интерес да бъде информирано за висящите производства, включително и за да може да упражни правото си на контрол върху функционирането на съдебната система и за превенция.

Второ, съгласие на лицата – те са се съгласили да бъдат интервюирани от журналиста на RTBF и нямат “очакване за уединение”.

Трето, журналистът на RTBF е получил информацията добросъвестно, неговата добросъвестност не е била оспорвана.

Четвърто, докладът и отразяването в новините са имали достатъчна фактическа основа, а стилът и изразните средства, използвани от журналиста, съответстват на характера на повдигнатите в репортажа въпроси.

И накрая, ЕСПЧ счита, че наказанието, наложено на RTBF, е могло да има смразяващ ефект и във всеки случай е било неоправдано.

Следователно намесата в свободата на изразяване не е била необходима в едно демократично общество. Поради тези причини ЕСПЧ единодушно стига до заключението, че е налице нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

Twitter не изпълнил задълженията си по Кодекса за дезинформация

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

С провал е завършил първият тест на Twitter в Европейския съюз за това как се компанията се справя с дезинформацията само няколко месеца преди DSA, Законът за цифровите услуги и неговите огромни глоби да започнат да се прилагат, съобщава Politico.

Десетки технологични компании, включително Twitter, YouTube, Facebook и TikTok, бяха помолени да представят доклад този месец за това как са приложили Кодекса на ЕС за борба с дезинформацията. Компаниите трябва по силата на кодекса да предоставят множество данни за това как се справят с дезинформацията и чуждата намеса в своите платформи. Докладите им ще бъдат публикувани тази седмица.

Twitter на Илън Мъск е единствената технологична компания, която не е предоставила данни и информация какъв е планът й да си сътрудничи с проверяващите факти, според Европейската комисия.

Обсъждане на EMFA в Комисията по култура и образование на Европейския парламент

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

След обсъждането на предложението за Законодателен акт за свободата на медиите с участието на комисиите IMCO и LIBE, предложението беше обсъдено и във водещата комисия – Комисията по култура и образование (CULT).

Отново имаше и силно критични гласове по отделни теми – правното основание, възможността за злоупотреба по член 17 и др. – и категорична защита от Елда Броги/Център за медиен плурализъм и медийна свобода и EDMO.

Committee Meeting

06-02-2023 15:00 – 18:30

DSA: Насоки относно изискването за публикуване на броя на потребителите на платформите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

След приемането и влизането в сила на DSA (Законодателния акт за цифровите услуги) доставчиците започнаха подготовка за прилагането на DSA. В този контекст бяха повдигнати практически въпроси във връзка с разпоредбите на DSA за публикуване на информация за средния месечен брой активни потребители на услугата в Съюза, което е от значение за обозначаването на VLOP и VLOSE – и съответно за задълженията на платформите. Това се отнася по-специално до член 24, параграф 2 и съображение 77 от DSA, както и до член 3 и 33 от DSA.

Срокът в член 24, параграф 2 от DSA, за първото публикуване на информация върху броя на средномесечните активни потребители на услугата е 17 февруари.

Във връзка с това задължение са публикувани Въпроси и отговори относно идентифицирането и преброяването на активните потребители съгласно Закона за цифровите услуги (DSA)

Прилагане на DSA:

Публично обсъждане на EMFA в Европейския парламент

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

LIBE, комисията на Европейския парламент по граждански свободи, към която се присъединиха експерти и заинтересовани страни в публично изслушване, съвместно с комисиите по култура и по вътрешния пазар, обсъди предложените правила в Европейския акт за свободата на медиите EMFA, насочени към укрепване на медийния плурализъм и свобода в ЕС.

Членовете на ЕП, които взеха думата, подчертаха необходимостта от спешно приключване на законодателния процес, като се вземат предвид множеството външни и вътрешни заплахи, пред които са изправени медийната свобода и плурализмът. Те също така се изказаха по редица опасения, например свързани с разпоредбите относно политическото завладяване на обществените медии и прозрачността на структурите на собственост, прозрачността на финансирането на медиите, силата на предложените правила в контекста на сериозното отстъпление в някои държави от ЕС и необходимостта от наличие на строги разпоредби против SLAPP и против наблюдение на журналистите.

Връзка към видеозапис на изслушването – от сайта на ЕП.

Политическото рекламиране: гласуване в ЕП

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

След одобрението в IMCO, Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, и пленумът на Европейския парламент одобри множество промени в предложените правила за политическото рламиране, за да направят изборите и референдумите по-прозрачни и устойчиви.

С 433 гласа „за“, 61 „против“ и 110 „въздържали се“ ЕП гласува подкрепата си за преговорната позиция, предложена от IMCO. Сега докладчикът Сандро Гози (Renew, FR) би могъл да започне разговори с представители на държавите-членки за съгласуване на текст навреме за европейските избори през 2024 г.

Резюме от съобщението на ЕП за новите моменти:

Ограничаване на стратегиите за таргетиране и де факто забрана на микротаргетирането. Според промените, направени от евродепутатите в предложението на Комисията, само лични данни, изрично предоставени за онлайн политическа реклама, могат да се използват от доставчиците на реклами. Следователно микронасочване – стратегия, която използва потребителски данни и демографски данни за идентифициране на интересите на конкретни лица – няма да бъде възможно. Парламентът въведе други разпоредби за допълнително регулиране на по-широката дейност по насочване, като пълна забрана за използване на данни на непълнолетни.

Забрана за намесата от чужбина. Евродепутатите предлагат на организации извън ЕС да бъде забранено да финансират политически реклами в ЕС. За да определят къде е установен такъв субект, съответните органи трябва да вземат предвид къде се намира крайният администратор на този субект.

По-голяма прозрачност. Членовете на ЕП също направиха значителни промени, за да гарантират, че гражданите, властите и журналистите имат лесен достъп до информация за политическата реклама. Сред другите предложения те се застъпват за създаването на онлайн хранилище за всички онлайн политически реклами и свързани с тях данни.

Би трябвало по-лесно да се получава информация за това кой финансира дадена реклама, за нейната цена и произхода на използваните пари. Друга информация, която също трябва да бъде публикувана, включва дали дадена реклама е била спряна поради нарушаване на правилата, за конкретните групи лица, към които е насочена и какви лични данни са използвани за това, както и мненията и ангажираността с рекламата. Евродепутатите имат за цел да дадат на журналистите конкретно право да получават такава информация.

Нови санкции при нарушение. Евродепутатите въвеждат възможността за периодични санкции при повторно нарушение и задължение на големите доставчици на рекламни услуги да спират услугите си за 15 дни с определен клиент в случай на сериозни и системни нарушения. Комисията ще може да въведе минимални санкции за целия ЕС.

Мерките към прокремълските пропагандни медии: деветият санкционен пакет на ЕС влезе в сила

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

След 2014 ЕС въвежда ограничителни мерки с оглед действията на Русия в Украйна. Мерките стават известни като “санкционни пакети” на ЕС по повод Украйна. Приети са девет санкционни пакета, четем и за изготвяне на десети пакет.

Мерките засягат различни области, включително медии. Съветът на ЕС (Съветът) взема решение с единодушие за приемането, подновяването или отмяната на ограничителните мерки (санкции) въз основа на законодателни предложения на върховния представител на ЕС. След като държавите — членки на ЕС, постигнат политическо споразумение, върховният представител/заместник-председател и Комисията изготвят необходимите правни актове под формата на решение на Съвета и придружаващ го регламент на Съвета, и ги представят на Съвета за приемане.

Прилагането на санкциите на ЕС е основна отговорност на държавите, които трябва да ги въведат в съответните си юрисдикции. Европейската комисия има надзорна функция за гарантиране на еднаквото прилагане на санкциите и може да издава становища до компетентните органи на държавите относно прилагането на конкретни разпоредби на съответните правни актове или насоки за тяхното изпълнение. Съгласно член 258 от ДФЕС Комисията може да започне производство за установяване на нарушение срещу държавите при неспазване на задълженията им съгласно правото на ЕС. Досега Комисията не е започвала производство за установяване на нарушение срещу държава от ЕС за неправилно изпълнение на санкции на ЕС. Но през миналата седмица откри производство срещу България за неправилно прилагане на Регламента за терористично съдържание онлайн.

Повече за същността на ограничителните мерки – на сайта на ЕК.

1 Какви мерки

Мерките към пропагандните медии, свързани с Кремъл, са в следната разпоредба:

„Член 2е.

1. На операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече инсталирани.

2. Спира се срокът на действие на всички лицензии или разрешения за телевизионно и радиоразпръскване, издадени на юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, както и на всички споразумения за пренос и разпространение, сключени с посочените лица, образувания или органи.“

3. Забранява се рекламирането на продукти или услуги с всякакво съдържание, произведени или излъчени от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, посочен в параграф 1.”

Към това член 12 от регламента ( в редакцията от 1 март 2022) изрично обявява заобикалянето на забраните за нарушение:

Забранява се съзнателното и умишлено участие в дейности, които имат за цел или резултат заобикалянето на забраните, установени с настоящия регламент, включително като се действа вместо физическите или юридическите лица, образуванията или органите, посочени в член 2е[…], или като се действа в тяхна полза […] .“

Извън това, член 5н (в редакцията от 16 декември 2022) въвежда ограничение и за рекламни услуги, предоставяни на правителството на РФ и на установените в РФ юридически лица, образувания и органи. „Рекламни услуги“ обхваща продажбата или отдаването под наем на рекламно пространство или време и услугите по планиране, създаване и позициониране на реклами, както и други рекламни услуги (рецитал 26).

2 Кои медии

Първо за деветия, последен пакет: на 16 декември 2022 г. Съветът прие Регламент (ЕС) 2022/2474, с който беше изменен за пореден път Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, и – освен множество други мерки в различни отрасли – в отделно приложение бяха въведени ограничителни мерки за преустановяване на дейността по разпространение в Съюза или на разпространение, насочено към Съюза, на медии по приложение V:

“Приложение V

В приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 се добавят следните образувания:

NTV/NTV Mir
Rossiya 1
REN TV
Pervyi Kanal“

Общият списък на медиите в приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014, вече включва:

RT – Russia Today English
RT – Russia Today UK
RT – Russia Today Germany
RT – Russia Today France
RT- Russia Today Spanish
Sputnik
Rossiya RTR / RTR Planeta
Rossiya 24 / Russia 24
TV Centre International
NTV/NTV Mir
Rossiya 1
REN TV
Pervyi Kanal“

Освен медиите по Приложение XV, на ограничителни мерки подлежат и образувания (предприятия, компании – вкл. медии), които не са посочени поименно в Приложение XV, но са финансирани от лица в ограничителния списък.

Консолидиран текст: Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

Актуално:

По т. 4: има съобщения, че RT France прекратява дейността си.

По т.3 също – има съобщения, че и RT DE прекратява дейността си.

3 Докато се сложи край на агресията, доколкото са съществена и пряка заплаха

Според Съвета на ЕС “тези медии са използвани от руското правителство като инструменти за манипулиране на информацията и насърчаване на дезинформацията относно нахлуването в Украйна, включително за пропаганда, с цел да се дестабилизират съседните на Русия държави, ЕС и неговите държави членки.”

В рециталите на Регламент (ЕС) 2022/2474 по-конкретно се казва следното:

“С Решение (ОВППС) 2022/2478 се удължава спирането на действието на лицензиите за излъчване в Съюза на руски медии, които са под постоянния контрол на руското ръководство, както и срокът на забраната да разпространяват създадено от тях съдържание.

Руската федерация предприе системна международна кампания за медийна манипулация и изопачаване на фактите, за да засили стратегията си за дестабилизация на съседните ѝ държави и на Съюза и неговите държави членки. По-специално мишена на пропагандата многократно и последователно бяха европейски политически партии, особено по време на избори, както и гражданското общество, лицата, търсещи убежище, руски етнически малцинства, полови малцинства, както и функционирането на демократичните институции в Съюза и неговите държави членки.

С цел да обоснове и подкрепи агресията си срещу Украйна, Руската федерация предприе продължителни и съгласувани пропагандни действия, насочени към гражданското общество в Съюза и в съседните държави, чрез сериозно изопачаване и манипулиране на фактите.

Тези пропагандни дейности се осъществяват чрез редица медии под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация. Подобни действия представляват съществена и пряка заплаха за обществения ред и сигурност на Съюза. Тези медии имат ключова роля за пропагандирането на агресията срещу Украйна и за дестабилизирането на съседните на Украйна държави.

С оглед на сериозната обстановка и в отговор на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, е необходимо в съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, по-специално в посоченото в член 11 от нея право на свобода на изразяване на мнение, включително на получаване и разпространяване на информация, да се въведат допълнителни ограничителни мерки за прекратяване на излъчването в Съюза от страна на такива медии, както и на излъчванията им, насочени към Съюза. Мерките следва да се запазят, докато се сложи край на агресията срещу Украйна и докато Руската федерация и свързаните с нея медии престанат да извършват пропагандни действия срещу Съюза и неговите държави членки.

В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатите в членове 11, 16 и 17 от нея съответно право на свобода на изразяване на мнение, включително на получаване и разпространяване на информация, свобода на стопанска инициатива и право на собственост, тези мерки не пречат на тези медии и техния персонал да извършват в Съюза дейности, различни от излъчване, например проучвания и интервюта. По-специално тези мерки не променят задължението да се зачитат правата, свободите и принципите, посочени в член 6 от Договора за Европейския съюз, включително в Хартата на основните права, както и в конституциите на държавите членки, в рамките на съответното им приложно поле.”

4 Мерките от деветия пакет се прилагат от 1 февруари 2023

Последният регламент от декември 2022, съдържащ мерки към медии по повод агресията в Украйна, предвижда Съветът на ЕС да упражни изпълнителни правомощия с цел да реши, след разглеждане на съответните случаи, дали ограничителните мерки да започнат да се прилагат. Съгласно член 1, точка 19 от Регламент (ЕС) 2022/2474 приложимостта на тези мерки по отношение на една или няколко от тези медии зависи от приемането на актове за изпълнение от страна на Съвета. Без да съм запозната с конкретната аргументация за тези изпълнителни регламенти, мисля, че с тях се цели изпълнение на изискването за пропорционалност – защото Съветът е разгледал междувременно всеки т.нар. “съответен случай”.

На 30 януари 2023 в Официален вестник на ЕС е публикуван Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/180 от 27 януари 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2474 за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

“След като разгледа съответните случаи, Съветът приема, че съответните мерки, посочени в член 2е от Регламент (ЕС) № 833/2014, следва да се прилагат от 1 февруари 2023 г. по отношение на всички образувания, посочени в приложение V към Регламент (ЕС) 2022/2474, и

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Мерките, посочени в член 2е от Регламент (ЕС) № 833/2014, се прилагат, считано от 1 февруари 2023 г., по отношение на всички образувания, посочени в приложение V към Регламент (ЕС) 2022/2474.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.”

5 “Регламентите се прилагат пряко”

Регламентите се прилагат пряко, но това не означава, че всеки знае какво да прилага, как да го прилага, кой е компетентният орган за една или друга хипотеза, какви права и задължения възникват и какви санкции да се налагат в какви хипотези – и че не се изисква нормотворческа дейност на национално равнище.

Ако беше така, нямаше да има цял списък закони, с които се приемат мерки за прилагане на регламенти, да дам пример само с GDPR и Закона за защита на личните данни: § 1а. Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

Продължавам да смятам, че ограничителните мерки на ЕС заслужават нещо повече от Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна .

Смятам още, че е особено необходима институционална реакция на компетентните органи, за да се информират хората защо на мястото на една програма се появява съобщение, че е спряна – дори не пише на основание на кой регламент и за какво се отнася той.

Ако не ни информират институциите, които по закон прилагат правото на Европейския съюз, ще се намери кой да ни информира – институционалната тишина е свободно място за заемане от анти-ЕС формации и агитки.

Съобщението на КРС (добре ще е да се добави и липсващия параграф 3 към цитирания в съобщението член 2е)