Tag Archives: Media Law

Съд на ЕС: Право да бъдеш забравен

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 8 декември 2022  стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑460/20 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 27 юли 2020 г., постъпил в Съда на 24 септември 2020 г., в рамките на производство по дело TU, RE срещу Google LLC.

Запитването е отправено в рамките на спор между TU и RE и Google LLC относно искане, от една страна, да бъдат премахнати статии, които идентифицират първите две лица, от резултатите при търсене въз основа на техните имена, и от друга страна, да бъдат заличени от резултатите при търсене на изображения снимките на тези лица, като тези снимки са показвани под формата на миниатюрни изображения (thumbnails).

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 17, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679  (GDPR) във връзка с членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

TU е бизнесмен,    RE е партньорка в личния живот  и в бизнеса на TU. На сайта http://www.g.net   са публикувани три статии, които разглеждат по критичен начин  лицата, заедно с три снимки на TU,  управляващ луксозен автомобил, в хеликоптер и пред самолет, и снимка на RE в автомобил тип кабриолет. В списъка с резултатите при търсене Google препраща към статиите.

Ищците в главното производство искат от Google, в качеството му на администратор на лични данни, обработвани от поддържаната от него интернет търсачка, от една страна, да премахне от списъка с резултатите при търсене връзките, препращащи към статиите, разглеждани в главното производство, с мотива, че те съдържали неистинни твърдения и клеветнически мнения, а от друга страна, да отстрани миниатюрните изображения от списъка с резултатите при търсене. Ищците твърдят, че са жертви на „изнудване“ от страна на G-LLC.

Германският съд приема, че “специфичният начин на функциониране на интернет търсачките и особеното значение, което те имат за функционирането на интернет, трябва да надделеят значително при претеглянето на конкуриращите се права и интереси, което следва да бъде извършено.” Тежестта на доказване в това отношение, доколкото твърдените обстоятелства следва да се вземат предвид основно с оглед на своята истинност, се носи от лицето, поискало премахването. В случая   ищците в главното производство не доказали неистинността на изложените по отношение на тях факти и Google не можело да извърши окончателна оценка на разглежданите в главното производство статии и следователно не е длъжна да пристъпи към тяхното премахване от резултатите при търсене. Що се отнася до снимките, публикувани под формата на миниатюрни изображения, доколкото те били приложени към някоя от тези статии, можели да се разглеждат като новинарски изображения.

Ищците се обръщат към запитващата юрисдикция Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия).

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Съвместимо ли е с правото на субекта на данни на зачитане на неговия личен живот (член 7 от [Хартата]) и на защита на личните му данни (член 8 от [Хартата]) обстоятелството, че при претегляне на конкуриращите се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, което се извършва съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] в рамките на разглеждането на искането на това лице за премахване от резултатите при търсене, отправено към администратора на услуга за търсене в интернет, когато връзката, чието премахване се иска, насочва към съдържание, което включва фактически твърдения и основани на такива твърдения оценъчни преценки, чиято истинност субектът на данни оспорва и от чиято истинност зависи законосъобразността на посоченото съдържание, от решаващо значение е да се вземе предвид и обстоятелството дали субектът на данни може в разумна степен — например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки — да получи правна защита срещу доставчика на съдържание и по този начин да може да получи поне индикативно разрешение на въпроса за истинността на съдържанието, към което препраща администраторът на интернет търсачката?

2)      Трябва ли с оглед на искане за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, който при търсене по име извършва търсене на снимки на физически лица, публикувани в интернет от трети лица във връзка с името на съответното лице, и който в списъка с резултатите при търсене показва намерените от него снимки под формата на миниатюрни изображения (thumbnails), в рамките на извършваното съгласно член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива [95/46] и съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на конкуриращи се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, да се вземе предвид основно контекстът на първоначалната публикация на третото лице, независимо че когато миниатюрното изображение се визуализира чрез интернет търсачката, страницата на третото лице безспорно се показва под формата на връзка, но тя не е конкретно назована и произтичащият от тези обстоятелства контекст не се показва от услугата за търсене в интернет?“.

Съдът:

  1. Чл.17 следва да се тълкува в смисъл, че  при претеглянето между правата, посочени в членове 7 и 8 от Хартата, от една страна, и тези, посочени в член 11 от Хартата, от друга страна, което претегляне следва да се извърши за целите на разглеждането на отправено до лицето, което управлява интернет търсачка, искане за премахване от резултатите при търсене, което е относно заличаването от списъка с тези резултати на връзка, насочваща към съдържание, което включва твърдения, смятани за неистинни от подалото искането лице, посоченото премахване от резултатите при търсене следва да се извърши само при условие че на въпроса относно истинността на съдържанието, към което се препраща, е даден поне индикативен отговор в рамките на производство по иск, предявен от това лице срещу доставчика на съдържанието.

  2. При претеглянето между правата и интересите, което следва да се извърши между правата, посочени в членове 7 и 8 от Хартата, от една страна, и тези, посочени в член 11 от Хартата, от друга страна, което претегляне следва да се извърши за целите на разглеждането на отправено до лицето, което управлява интернет търсачка, искане за заличаване от резултатите при търсене на изображения, извършено въз основа на името на физическо лице, вследствие на което се визуализират негови снимки под формата на миниатюрни изображения, следва да се държи сметка за информативната стойност на тези снимки, независимо от контекста на тяхната публикация на интернет страницата, откъдето те са изтегляни, но като се вземе предвид всеки текстов елемент, който съпътства пряко визуализирането на тези снимки в резултатите при търсене и който може да предостави разяснения относно информативната стойност на тези снимки.

Британски депутат: Платформите съзнателно монетизират омразата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На събитие на организацията за медийна реформа   Hacked Off  Крис Брайънт, депутат от лейбъристите, е аргументирал тезата, че платформите „съзнателно монетизират омразата“.

Той е цитирал проучване на анализатори на данни Bot Sentinel, които са прегледали 114 000 туита за принц Хари и Меган  между януари 2020 г. и октомври 2021 г. и са установили, че системата за препоръки на Twitter „призовава тези, които са гледали реч, съдържаща омраза,  в един акаунт, да последват и няколко други”.  Установено е, че „83 акаунта са отговорни за 70% от негативното съдържание, насочено към двойката”, но платформата насочва към тях. “Това е съзнателно и координирано. Системата за препоръчване се използва, за да засили омразата”.

Депутатът препоръчва „по-строго регулиране на радио- и телевизионните оператори, които умишлено разпространяват теории на конспирацията,  и онлайн платформите, които допълнително ги засилват“, както и по-високи  журналистически стандарти „за противодействие на присъщата на алгоритмите тенденция към неистина”.

Брайънт призовава и за „нови правила за собственост на медиите, които са подходящи за цифровата ера и позволяват на регулаторите да решават дали даден оператор или компания за новинарски услуги е собственост или се управлява например от  лице, което е регистрирано за данъчни цели в Обединеното кралство“.

В този контекст става ясно каква е ролята на повече прозрачност при модерацията – което се цели от внесения от Демократична България законопроект за изменение на ЗЕТ.

Насочената реклама в платформите на Meta

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

European Data Protection Board (EDPB) е съставен от представители на  националните регулатори  на държавите от ЕС в областта на личните данни и европейския надзорник за личните данни.

EDPB e приел три решения за разрешаване на спорове на основание чл. 65 GDPR, засягащи Meta Platforms Ireland Limited (Meta IE), според съобщение на сайта на EDPB от 6 декември.  Обвързващите решения разглеждат важни правни въпроси за ирландския орган SA като водещ надзорен орган (LSA) по отношение на платформите Meta IE Facebook, Instagram и WhatsApp.

Обвързващите решения на EDPB играят ключова роля за гарантиране на правилното и последователно прилагане на GDPR от националните надзорни органи. В своите обвързващи решения от 6 декември т.г.  EDPB урежда  въпроса дали обработването на лични данни за изпълнение на договор е подходящо правно основание за насочената (таргетираната)  реклама.  EDPB ще публикува своите решения на уебсайта си, след като ирландският регулатор  уведоми администратора за своите национални решения.

Според Wall Street Journal,  EDPB е „постановил, че законодателството на ЕС за поверителността не позволява на  платформи  като Instagram и Facebook  да използват техните условия  като оправдание за разрешаване на насочена реклама .” Решението на EDPB изисква Meta да не използва лични данни за реклами въз основа на предполагаем „договор“. Следователно потребителите трябва да имат опция за съгласие с да/не. Сега Meta се опитва да заобиколи изискването за съгласие за проследяване и онлайн реклама  с аргумента, че рекламите са част от   договорените условия с потребителите. 

В допълнение към пълното спиране на насочените реклами в платформите на Meta, EDPB настоява и за  глоба за Meta, пише WSJ.

Макс Шремс:  Хората трябва да бъдат попитани дали искат данните им да се използват за реклами или не.

Резолюция на Съвета относно работния план на ЕС за културата за периода 2023 – 2026 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Държавите от ЕС определят приоритетите си за разработване на политики за културата на равнището на ЕС в многогодишни работни планове, приети под формата на заключения на Съвета на ЕС.

 Работните планове досега са три –  2019-2022,  2015—2018,  2011—2014.  Поредният работен план е за периода 2023-2026. 

Според Регламента за създаване на програма Творческа Европа обхватът на културата се определя, като  „сектори на културата и творчеството“ означава всички сектори, чиито дейности се основават на културни ценности и/или художествени и други творчески форми на изразяване, независимо дали тези дейности са пазарно ориентирани или не, без оглед на вида организация, която ги осъществява, както и без оглед на начина на финансиране на същата организация. Тези дейности включват разработването, създаването, производството, разпространението и съхраняването на стоки и услуги, които представляват културни, художествени или други творчески форми на изразяване, както и свързани с тях функции, като образование или управление. Секторите на културата и творчеството включват, inter alia архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудио-визуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедийни продукти), материално и нематериално културно наследство, проектиране, фестивали, музика, литература, сценично изкуство, издателска дейност, радио и изобразително изкуство;

В Официален вестник на ЕС е публикувана Резолюция   на Съвета относно работния план на ЕС за културата за периода 2023 – 2026.

Новият работен план се приема в контекста на четири фактора с глобално значение:

  • продължаващата война на Русия срещу Украйна, страна – кандидатка за членство в ЕС; война, която представлява грубо нарушение на международното право и посегателство срещу правата на човека и основните ценности и принципи на ЕС, заплашва да унищожи богатия културен живот и наследство на Украйна и предизвика най-голямото разселване на хора в Европа след Втората световна война и обезпокоителна енергийна криза;
  • сериозното въздействие на пандемията от COVID-19 върху обществото като цяло, върху всеки човек поотделно и върху много икономически сектори, особено културно-творческите, много от които продължават да търпят нейните последици;
  • темпото, с което се ускорява изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и необходимостта вследствие на това от засилване на осигуряващата устойчивост трансформация, на която културата може да даде тласък чрез повишаване на осведомеността, творчество и иновации;
  • протичащите процеси като цифровизацията и трайните предизвикателства като специфичните условия на труд на хората на изкуството, творците и други професионалисти в сферата на културата

и се базира върху четири приоритета:

  • Творци и професионалисти в сферата на културата: овластяване в културно-творческите сектори
  • Култура за хората: укрепване на културното участие и ролята на културата в обществото
  • Култура за планетата: освобождаване на мощта на културата
  • Култура за съвместни творчески партньорства: укрепване на културното измерение на външните отношения на ЕС

Капитал: Собственикът на “Виваком” United Group е кредитирал сделката на Спас Русев за “Булсатком”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

  • Отчетът на United Group показва кредит от 127 млн. евро към компанията на Русев Viva Corporate.
  • Като част от нея UG придобива базовите станции и оптичната мрежа на тв и интернет доставчика.
  • Косвеното участие на “Виваком” като финансираща страна и притежаването на инфраструктурата ще има ефект върху конкуренцията.

Публикацията в Капитал, автор Константин Николов

На пазара на доставка на телевизия и интернет от поне десетилетие властва трио – “Виваком”, “Булсатком” и ” А1 България”. Операторите често сменяха собствениците си и едновременно купуваха малки конкуренти. От тази есен е факт поредната рокада – “Булсатком” беше купено от дружество на Спас Русев. А сега става ясно, че сделката е била директно финансирана от собственика на “Виваком” United Group. Новината се вижда в отчета на групата за деветмесечието на 2022 г.

Собственикът на “Виваком” и “Нова тв” планира скоро да придобие инфраструктура (базови станции и мрежа) от “Булсатком” за 90 млн. евро. Макар че клиентската база не е обект на сделката, договореностите не са обявени пред антимонополния орган КЗК. Но косвеното участие на “Виваком” като финансираща страна и притежаването на инфраструктурата ще даде ефект върху конкуренцията –  по-свързани два оператора и по-малко алтернативи за клиентите.

Потърсен за коментар, Спас Русев отказа да говори за заема от United Group. “Капитал” изпрати запитване и към собственика на “Виваком”, но до момента няма получен отговор.

Френската агенция за защита на данните CNIL: технологиите за проверка на възрастта са проблематични

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Френската агенция за защита на данните, CNIL, обявява, че  съществуващите  технологии за проверка на възрастта не са безопасни.

CNIL анализира няколко съществуващи решения за онлайн проверка на възрастта, като провери дали те притежават следните свойства:  надеждност, пълно покритие на населението и зачитане на защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот.

CNIL установява, че понастоящем няма решение, което да отговаря задоволително на тези три изисквания. Ето защо  призоваваме публичните органи и заинтересованите страни да разработят нови решения, следвайки препоръките в тази публикация. 

Понастоящем всички предложени решения могат лесно да бъдат заобиколени. При това използването на обикновен VPN, локализиращ интернет потребителя в държава, която не изисква проверка на възрастта по този ред, може да позволи на непълнолетно лице да заобиколи система за проверка на възрастта, прилагана във Франция, или да заобиколи блокирането на уебсайт, който не спазва законовите си задължения.

Публикацията в  Techdirt

Анализът на CNIL

Референдум в Словения: 62 на сто от гласувалите са за независимост на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интересно съобщение за референдум в Словения.

В неделя в Словения се е провел референдум с три въпроса. Единият въпрос е дали гражданите подкрепят  законопроект за намаляване на политическото влияние и възстановяване на редакционната независимост на обществената телевизия на страната.

Смята се, че RTV Словения отразява събитията пристрастно в полза на бившето дясно правителство. След спечелване на изборите левите изготвят законопроект за реформиране на управлението на  RTV. Той засилва ролята на гражданското общество и не позволява обвързване на управлението на обществената медия с резултатите от изборите. Бившият  премиер   иска референдум в последен опит да осуети законопроекта, но повече от 62 процента от избирателите са подкрепили законопроекта, отваряйки пътя за влизането му в сила.

По време на мандата си бившият премиер  сменя  директорите на RTV и главния редактор на новинарската програма, което доведе до протести срещу прекратени предавания, преназначени журналисти и други действия, смятани за намеса в свободата на медиите. Рейтингът на свободата на медиите  в Словения се срива от 36-то на 54-то място, според доклад на Репортери без граници (RSF) за 2022 г.

 

И Хърватия изоставя таксите за обществени медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Broadbandtvnews.com съобщава, че програмният съвет на хърватската обществена телевизия HRT е одобрил нов  модел на финансиране. Генералният директор на HRT  казва, че настоящата система за събиране на  такси, свързани с приемниците, е остаряла и има големи ограничения. Домакинствата в Хърватия са все по-малко и процентът на хората, които не плащат, се увеличава. HRT сега не се гледа дори от една четвърт от хърватите и това е проблем според генералния директор.   Освен това медийният пазар сега е доминиран от глобални платформи, „които имат огромни стратегически предимства във финансите и достъпа до информация“. Според генералния директор,  на законодателя ще бъде предложен нов модел на финансиране на хърватските обществени медии.

За нов модел на финансиране на БиБиСи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Една публикация в британската преса по въпроса за финансирането на БиБиСи твърди, че таксата може да бъде заменена от местен данък. Това е извод от дейността на специализирана парламентарна комисия.

Това “ще сложи край на традиционната връзка на финансирането с притежаването на телевизор”.

Лицензионната такса е £159 на година и трябва да бъде платена от всяко домакинство в Обединеното кралство, което гледа телевизия на живо или използва услугата iPlayer на БиБиСи. Тези, които не плащат, са изправени пред риска от наказателно преследване.Общият брой на домакинствата, плащащи лицензионна такса, постоянно намалява през последните години. Приходите от лицензионни такси – 3,8 милиарда британски лири годишно – също намаляват.

През последните години много други европейски страни, включително Швеция и Швейцария, премахнаха лицензионните си такси за телевизия и преминаха към различни модели на финансиране за своите национални радио- и телевизионни оператори – включително директно финансиране от бюджета или въвеждане на нови данъци за домакинствата.

Възможните модели:

Модел, финансиран от реклама: би довел до „многомилиардно намаление на приходите “ и би навредил на други комерсиални телевизионни оператори.

Абонамент в стил Netflix: Малко вероятно е да донесе достатъчно пари и е технически предизвикателство предвид продължаващата популярност на традиционните телевизионни и радио канали. Paywall би компрометирал идеята за обща национална аудитория.

Нов данък върху доходите: Би било „политически противоречиво“ да се добави нов ред към фишовете за заплати за финансиране на обществената медия.

Местен данък: доколкото виждам, изглежда приемлива опция.

Пряко правителствено финансиране на BBC: Риск от засягане на независимостта.

Частичен абонамент: при този модел се предвижда публично финансиране за новини и други услуги, но развлеченията и драмата са платени. Според комисията това би донесло „значителен търговски риск без гаранция за успех“

Гражданско обединение Боец осъди Тома Биков за клеветнически твърдения в тв предаване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В предаване, излъчено по Нова телевизия („Неделята по Нова“) Тома Биков – “политолог, журналист, политик”, член на действащото НС и на парламентарната комисия по културата и медиите –  е направил следните изявления: „Боец, това е една организация от двама души, която се организира от Цветан Василев. Купуват една страница в испански вестник, близък до сепаратистите в Барселона с определени връзки с руски служби. Които не го казваме ние, това е ясно доста преди тази публикация; „А иначе, че Боец и Бивол от време на време заработват за Цветан Василев,  мисля, че това е ясно на всички. Това не е никаква тайна. И че господин Василев от шест години се опитва нещо да се реабилитира по някакъв начин през такъв тип медии или организации, също е…те не крият, те имат снимки с него.“

Сдружение “Гражданско обединение Боец” подава иск за обезщетение за неимуществени вреди, нанесени на ищеца в телевизионно предаване. С решение на СРС искът е отхвърлен изцяло. “ГО Боец” подава въззивна жалба.

Според СГС:

Клеветническите твърдения по правило представляват разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства,
определени факти, които са позорни – неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото.
Позорно обстоятелство е конкретен неистински факт, който или дава конкретна информация за определени негативни прояви на личността или са илюстрация за определени негативни последици от поведението му. Правно значение на приписаните неистински обстоятелства има обаче, ако те са обективно позорни. В изявленията на ответника Тома Биков . се съдържат изявления, с които насочват зрителите на предаването към извода, че сдружението „Боец“ е организирано и финансирано от лице, по отношение на което е повдигнато обвинение за извършено тежко престъпление, както и че
поддържа връзки с руски тайни служби и каталунска сепаратистка организация.
Посочените твърдения са обективно позорни, тъй като обществено неприемливо е сдружение, което си поставя цели, свързани с промяна на устройството на съдебната система, за контрол върху дейността на главния прокурор, да се организира и финансира от лице, по отношение на което има образувано наказателно производство.
Неприемливо е и обстоятелството сдружение, което цели промяна във формата на управление (в частта за съдебната власт) да бъде повлияно от чуждестранни тайни служби, както и да си партнира със сепаратистка организация в Испания. Независимо от това, че изявленията, съдържат твърдения за позорни обстоятелства, те не биха били клеветнически, ако са верни. Установяване на верността на изложените факти е било в тежест на ответника Тома Биков, а именно той е следвало да ангажира доказателства относно това, че сдружението  е организирано и финансирано от Ц.В., както и че то има връзки с тайни служби и сепаратистка организация. Такива доказателства липсват.

Тома Биков организира защитата си около две възражения:

  • че това вече било известно и
  • че това било мнение, а не твърдение.

СГС не ги приема – първо, няма препратки към предходни публикации; второ, използваните изрази не представляват оценка, мнение, тъй като съдържат изявление за знание на определени обстоятелства. По правило, за разлика от разпространяването на информация, изразяването на мнение има оценъчен характер, поради което мнението не може да бъде вярно или невярно и е противоправно единствено ако е изразено в обидна форма, т.е. ако съдържа обидни
оценки и квалификации.

Следователно изявлението на Тома Биков няма оценъчен характер и по своя характер е клеветническо твърдение относно позорни обстоятелства, за съществуването на които по делото не са ангажирани доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като тази презумпция променя доказателствената тежест и задължението за установяване на обстоятелствата, които  изключват вината, е възложено на ответника, се казва в решението.

Първоинстанционният съд е приел, че на юридическо лице не могат да бъдат причинени неимуществени вреди. По този въпрос СГС  казва следното:
Действително в българската теория и съдебна практика до последните години не е съществувало съмнение, че юридически лица не могат да търпят неимуществени вреди, настъпили в резултат на виновно противоправно поведение, включително и в резултат на изразени публично клеветнически твърдения като процесните. Това е така, доколкото неимуществените вреди се свързват с негативни психически преживявания, физически болки и страдания, засягане на чест и достойнство и др., т.е. с всички негативни преживявания в духовния живот на физическо лице.
Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, обаче не съдържа ограничения относно страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане – всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т. ч. и на юридическо лице.
Липсва основание да се приеме изключване на възможността да се търси отговорност за неимуществени вреди от юридическо лице и в последващите разпоредби в закона, вкл. и чл. 52 ЗЗД, чрез предявяването на иск за неимуществени вреди. Юридическите лица с нестопанска цел, какъвто е ищецът, доколкото осъществяването на стопанска дейност не му е присъща, а се създава в обществена или частна полза, то възможността да претендират неимуществени вреди е по–скоро сходна с тази на физическите лица.
Тези вреди не могат да бъдат оценени в пари, тъй като нямат имуществено проявление. Юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза се създават, за да постигнат обществено значими цели, които не са в интерес само на членуващите в тях лица. Всяко деяние, което води до засягане на доброто име и всяко друго неоценимо в пари право на това юридическо лице може да повлияе негативно върху постигането на обществените цели и да затрудни дейността му.
Именно в този смисъл е и установилата се съдебна практика – Решение No 274/18.03.2019 г. по гр. д. No 5120/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., както и Решение No 29/10.03.2020 г. по гр. д. No 1690/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение No 206/26.03.2019 г. по гр. д. No 4762/2017 г. на ВКС, ГК, III г. о.
Въз основа на изложеното и при съобразяване на дадените от ВКС насоки, въззивният съд приема, че законът признава правото на юридическо лице с нестопанска цел, създадено в обществена полза да бъде активно легитимирано да претендира обезщетение за неимуществени вреди.
С процесните изрази са причинени неимуществени вреди на юридическо лице.  Обезщетението следва да бъде определено като се прецени тежестта на констатираното нарушение, неговата продължителност, поведението на ответника, ефектът върху трети лица, който е породен от неправомерното му поведение, степента на накърняване на репутацията, несигуроността прри планиране, нарушение в управлението на сдружението, безпокойство и неудобство, причинено на членовете на ръководството на фирмата (в този смисъл освен цитираната по–горе съдебна практика и Решение No 35/12.08.2022 г. по к.гр.д. No 3901/2018 г. по описа на ВКС IV ГО).
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение No 2016777/04.08.2021 г. по гр.д. No 50274/2020 г. по описа на СРС, 38 състав в частта, с която предявеният от Сдружение Гражданско движение „Боец.“ против Тома Биков е иск с правно основание чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите е отхвърлен за сумата от […]  и вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите  Тома Биков  да заплати на Сдружение с дейност в обществена полза „Боец.“, сумата от […], представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изрази, използвани в интервю, излъчено на 23.03.2020 г. в предаване „Неделята на Нова“ по Нова телевизия.
Това решение е илюстративно поне за
  • гражданската отговорност на народните представители за клеветнически твърдения;
  • твърдения за факт vs мнение и оценка;
  • възможност за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на юридическо лице;
  • тежест на доказване за ответника.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, срокът не е изтекъл.

*