Tag Archives: Media Law

ЕСПЧ: доброто име на кандидат за главен прокурор

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно едно решение, което акумулира в себе си много от важните принципи на Европейския съд за правата на човека – Drousiotis v. Cyprus.

Фактите

Делото се отнася до съдебно решение, постановено срещу журналист в гражданско дело в Кипър. Жалбоподателят пише статии за Политис – национален ежедневник – и има собствена колона, “ΕΝ-ΣΤΑΣΕΙΣ”, в която коментира актуални политически въпроси. Там е написал критичен материал за СП, който е кандидат за позицията главен прокурор, но междувременно работи на друга държавна позиция в следпенсионна възраст. Вестникът дава място и на позицията на СП.

СП завежда гражданско дело срещу журналиста и издателя. Окръжният съд на Никозия приема, че публикацията е клеветническа и разпорежда на жалбоподателя и на издателството да изплатят вреди, солидарно, в размер на 25 000 евро (EUR), плюс законоустановени лихви. Съдът се съгласява, че въпросът е от обществен интерес, но приема, че “тонът е агресивен, подигравателен и ироничен”, а публикацията “надхвърля разумно уместното при дадените обстоятелства”. Върховният съд потвърждава решението.

ЕСПЧ констатира, че има намеса в свободата на изразяване, тя е предвидена в закона и има законна цел – защита на доброто име на юриста. Това, което остава да бъде решено, следователно, е дали намесата е била “необходима в едно демократично общество”.

За целта е необходимо Съдът да провери дали националните съдилища са достигнали до справедлив баланс при защитата на две ценности, гарантирани от Конвенцията, които могат да влязат в конфликт помежду си в определени случаи, а именно, от една страна, свободата на изразяване, защитена с член 10, а от друга — правото на зачитане на личния живот, залегнало в член 8. Съдът е дефинирал редица релевантни критерии, които трябва да ръководят преценката му при балансиране на член 8 и член 10, от които следните са особено уместни за настоящото дело: дали казусът има принос към разискване от обществен интерес; статут на заинтересованото лице; съдържанието, формата и последиците от въпросната публикация; тежестта на наложеното наказание (вж. Фон Хановер с/у. Германия (no. 2) [GC], no 40660/08 и 60641/08, §§ 109-13, ЕКПЧ 2012 и Axel Springer AG §§ 90-95).

Съдът напомня, че

Пресата играе съществена роля в едно демократично общество. Пресата не само има за задача да разпространи информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес; но и обществеността също има право да ги получи. В противен случай пресата не би била в състояние да играе жизненоважната си роля на “публичен пазач” (вж. Решение по дело Axel Springer AG, посочено по-горе, § 79).
Журналистическа свобода обхваща също така преувеличение или дори провокация (пак там, § 81).
Трябва да се прави разграничение между фактически изявления и оценки. Наличието на факти може да се докаже, докато истината за личните оценки не подлежи на доказване. Изискването за доказване на истината на оценъчно твърдение е невъзможно да се изпълни и нарушава самата свобода на изразяване, която е основна част от правото, осигурено с член 10. Когато обаче дадено изявление е оценка, пропорционалността на дадена намеса може да зависи от това дали съществува достатъчно “фактическо основание” за изявлението: ако няма, това оценъчно твърдение може да се окаже прекомерно.
Държавите имат известна свобода при преценката на необходимостта и обхвата на всяка намеса в свободата на изразяване, защитена от член 10 от Конвенцията. Когато националните органи са претеглили заложените интереси при спазването на критериите, предвидени в съдебната практика на Съда, се изискват сериозни мотиви за ЕСПЧ, за да не вземе предвид становището на вътрешните съдилища (вж. Решение по дело Bédat с/у Швейцария [GC], no. 56925/08, § 54, 29 март 2016 г., с допълнителни позовавания).

Прилагане на принципите към настоящия случай

(α) Дали наложената статия е допринесла за дебат от общ интерес;

(β) Статутът на СП – към момента на публикацията кандидатурата на СП се е разглеждала за позицията на главен прокурор – висок и важен пост, пораждащ особена обществена ангажираност;

(γ) Естеството на оценките в публикацията и тяхната фактическа основа;

(δ) Тежестта на наложената санкция.

Съдът установява, че мотивите, предоставени за обосноваване на разглежданата намеса, макар и релевантни, не са били достатъчни. Националните съдилища се концентрират в голяма степен върху прекомерността на използваните изрази, без да се предоставя адекватно значение на други релевантни фактори, които следва да се разглеждат при предприемането на тяхното балансиращо упражнение. Освен това сумата, присъдена при обезщетение за вреди, е непропорционална на преследваните цели. Следователно разглежданата намеса не била “необходима в едно демократично общество”.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.

Общият съд отхвърля жалбата на RT France срещу ограничителните мерки, наложени от ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

С решение от 27 юли 2022 г. по делото Т-125/22 R RT France срещу Съвета на ЕС Общият съд отхвърля жалбата на RT France.

С жалбата си, основана на член 263 ДФЕС, жалбоподателят RT France, иска отмяна на Решение (ОВППС) 2022/351 относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна и Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) No 833/2014 относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

На 8 март 2022 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

Отделно жалбоподателят подава искане за временни мерки. Тази молба е отхвърлена с определение от 30 март 2022 г., RT France/Съвет (T125/22 R), поради това че условието за спешност не е изпълнено и балансът на интересите е в полза на Съвета.

В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква четири правни основания: нарушение на правото на защита, на свободата на изразяване и на информация, на свободата на стопанска инициатива и на принципа на недискриминация, основана на гражданство. В рамките на второто правно основание той също така поставя под въпрос компетентността на Съвета да приема обжалваните актове.

Компетентност на Съвета

Жалбоподателят изтъква, че само националните регулаторни органи, в случая Arcom, могат да се намесят, за да санкционират аудиовизуална медия за неподходящо редакционно съдържание.

Обжалваното решение се основава на член 29 ДЕС. Тази разпоредба, включена в дял V, глава 2 от Договора за ЕС относно “Специфични разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност”, предоставя на Съвета правомощието да “приема решения, определящи позицията на Съюза по конкретен въпрос от географски или тематичен характер”. Съветът има широко право на преценка при определянето на предмета на ограничителни мерки, които Европейският съюз приема в областта на общата външна политика и политика на сигурност.

Сред мерките, необходими за реакция на сериозната заплаха за мира по границите на Европейския съюз и на нарушаването на международното право, би могла да е и временната забрана за разпространение на съдържание на определени медии, принадлежащи по-специално към RT групата, финансирана от руския държавен бюджет, поради това че подкрепят тази агресия. Такава забрана е пряко свързана с целите на общата външна политика и политика на сигурност, посочени в член 21, параграф 2, букви а) и в) ДЕС, тъй като тя има за цел, от една страна, да запази ценностите на Съюза, основните му интереси, неговата сигурност, независимост и почтеност и, второ, да се запази мирът, да се предотвратят конфликтите и да се укрепи международната сигурност.

56 Тъй като пропагандните кампании и кампаниите за дезинформация са такива, че поставят под въпрос основите на демократичните общества и представляват неразделна част от съвременния арсенал на войните, разглежданите ограничителни мерки са част и от стремежа на Съюза към целите, възложени му в член 3, параграфи 1 и 5 от ДЕС.

57 Поради това с приемането на обжалваното решение Съветът упражнява компетентността, предоставена на Съюза с Договорите съгласно разпоредбите относно общата външна политика и политика на сигурност. Този извод не може да се постави под въпрос от обстоятелството, на което се основава жалбоподателят, че съгласно френската национална правна уредба правомощието да санкционира телевизионен оператор за неподходящо редакционно съдържание е от компетентността на Arcom. Компетентностите на Съюза, включително тези, свързани с общата външна политика и политика на сигурност, не могат да бъдат изключени или обусловени от съществуването или упражняването на правомощия, предоставени от националното право на административен орган. Така обстоятелството, че национален административен орган има компетентност да приема санкции, не изключва компетентността, възложена на Съвета да приеме ограничителни мерки, целящи да забранят временно и обратимо разпространението на съдържанието на жалбоподателя.

58 Освен това, търсеният с обжалваното решение резултат не е могъл да бъде постигнат чрез националните регулаторни органи, чиято компетентност е ограничена до територията на държавата членка, към която принадлежат.

63 Еднаквото прилагане на временната забрана за разпространение на съдържанието на RT на цялата територия на Европейския съюз би могло да се постигне с наднационален акт, не с решение на регулатора.

Четирите правни основания, твърдени в жалбата

По-нататък в решението Съдът анализира четирите правни основания. Жалбоподателят твърди, че разглежданите ограничителни мерки не са подходящи за преследването на двойната цел от общ интерес, на която се позова Съветът, а именно, от една страна, отбранителна цел срещу хибридна заплаха от Руската федерация, и от друга страна, цел, предназначена да запази мира и да укрепи международната сигурност. Също твърди, че забраната не е пропорционална. Твърди още независимост от руската държава, както и липса на нарушения, които да са установени от регулатора. Ето защо “една обща и абсолютна забрана представлява истински акт на цензура и не може да се приеме за необходима или пропорционална, за да се изпълнят ефективно целите, на които се основава Съветът.” 128 Накрая жалбоподателят оспорва и обратимостта на спорната мярка.

В 133-136 Съдът припомня принципите на журналистиката, включително отговорната журналистика:

136 Правото на медиите и по-специално на журналистите да съобщават информация по въпроси от обществен интерес е защитено, при условие че действат добросъвестно, въз основа на точни факти, и предоставят “надеждна и точна” информация в съответствие с журналистическата етика или, с други думи, при спазване на принципите на отговорната журналистика.

137-138 Мониторингът на спазването на журналистическата етика е от повишено значение. Що се отнася до “задълженията и отговорностите” при упражняването на свободата на изразяване, потенциалното въздействие на съответните средства за изразяване трябва да се вземе предвид при разглеждането на пропорционалността на намесата. В този контекст трябва да се вземе предвид, че аудиовизуалните медии имат много по-непосредствени и мощни ефекти от писмената преса. Чрез изображения аудиовизуалните медии могат да предават съобщения, които писменото слово не е способно да предаде.

Съдът подчертава, че става дума за временна забрана на разпространението на услугата този доставчик “за това, че е извършвал пропагандни действия, насочени към, по-специално, да оправдае и подкрепи военната агресия срещу Украйна от Страна на Руската федерация.” След това в решението се формулира тест за пропорционалност с четири изисквания. Те съответстват на установените от съдебната практика на ЕСПЧ, според която, за да бъде обоснована съгласно член 10, параграф 2 от ЕКПЧ, намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване трябва да бъде “предвидена със закон”, да преследва една или повече законни цели и да бъде “необходима в демократично общество”.

“145 Така, за да бъде спазено правото на Съюза, нарушението на свободата на изразяване трябва да отговаря на четири условия.

Първо, разглежданото ограничение трябва да бъде “предвидено от закона”, в смисъл че институцията на Съюза, която приема мерки, които могат да ограничат свободата на изразяване на дадено лице, физическо или юридическо, трябва да има правно основание за тази цел.
Второ, разглежданото ограничение трябва да зачита същността на свободата на изразяване.
Трето, то действително трябва да отговаря на цел от общ интерес, призната за такава от Съюза.
Четвърто, ограничението трябва да бъде пропорционално.”

Следователно следва да се провери дали разглежданите ограничителни мерки са предвидени от закона, дали се зачита същността на свободата на изразяване, дали се преследва цел от общ интерес и, четвърто, мерките да не са непропорционални, като се посочва, че в писмените си изявления жалбоподателят е концентрирал доводите си върху последното условие.

Принципът на пропорционалност изисква ограниченията, които могат да бъдат наложени с актове на правото на ЕС за правата и свободите, залегнали в Хартата, да не надвишават границите на това, което е подходящо и необходимо за удовлетворяването на преследваните законни цели или необходимостта от защита на правата и свободите на другите, като се разбира, че когато се прави избор между няколко подходящи мерки, следва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените от тази мярка недостатъци не трябва да бъдат непропорционални на преследваните цели.

Съдът показва, че жалбоподателят е бил под постоянния контрол, пряк или косвен, на лидерите на Руската федерация. На второ място, анализира се подробно пропагандния наратив след 24 февруари и представянето на руската офанзива като отбранителна и превантивна акция на Руската федерация. Тук Съдът коментира редакционната отговорност на доставчика.

191 С оглед на всички тези съображения жалбоподателят не е установил, че Съветът е допуснал грешка в преценката на фактите, като е приел, че става въпрос за медия под постоянния контрол на лидерите на Руската федерация, че разпространява чрез своите програми непрекъснати и съгласувани изявления, адресирани до гражданското общество в Европейския съюз, насочени към оправдаване и подкрепа на агресията срещу Украйна от страна на Руската федерация в нарушение на международното право и Хартата на Организацията на обединените нации. Съдът също така не установява, че Съветът е допуснал грешка в преценката при квалифицирането на тези действия като пропагандни действия в полза на агресията на Русия.

200 Съветът не е допуснал грешка в преценката, като е установил, че по-малко ограничителни мерки не биха направили възможно постигането на преследваните цели.

След като анализира четирите основания, изтъкнати в жалбата, и ги отхвърля, Съдът отхвърля и жалбата като цяло.

Аргументацията е подробна, заслужава проучване, особено в най-коментираната си част – напр. относно пропорционалността на мерките. Засегнатата страна може да подаде жалба срещу решението на Общия съд, ограничена само до правните въпроси, в срок от два месеца и десет дни от съобщаването на решението.

Прессъобщението на Съда на ЕС

Финансирането на обществените медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Обединеното кралство се обсъжда перспективата на финансирането на БиБиСи. Като част от това обсъждане се провеждат сравнителни анализи.

С оглед вълненията в България около модела на финанасиране на обществените медии и твърденията за таксите като най-добър модел интерес представлява тази Таблица на държавите в Европа, които са изоставили таксите като източник на финансиране ( списъкът не е пълен).

Таксите са заместени от три модела на финансиране:

трансфер от бюджета – Норвегия и Дания;
целеви подоходен данък – Финландия и Швеция;
данък на домакинство – независимо от дохода, броя членове и потреблението на услугата – Германия и Швейцария.

Това, което казвам, е, че теорията за таксата като “най – добър модел” и за “граждански контрол чрез таксата” е останала в историята, практиките вече са други.

EBU предлага държавите да се ръководят от принципи: финансирането да бъде

устойчиво и предсказуемо, да позволява планиране;
такова, че да дава независимост на медията;
честно и справедливо за потребителите и пазара;
прозрачно, позволяващо да се изпълнява изискването за отчетност на медията.

Разбира се, освен че познават особеностите на финансирането, в Обединеното кралство много добре познават аудиторията си и потребителските модели.

48-то Народното събрание: FYI

SLAPPs: британският подход

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Британското правителство публикува отговора си на поканата за становища относно Strategic Lawsuits against Public Participation, SLAPPs.

Оценката на специализираните медии (inforrm) е, че това е разочароващ документ, който не включва ясни конкретни предложения.

Текстът на правителството има три части:

определение за обществен интерес;
критерии, по които съдилищата да определят дали даден случай трябва да бъде класифициран като SLAPP въз основа на една или повече характеристики;
тест дали определен процес е от категорията SLAPPs.

Инфлуенсърите в Нидерландия вече са под надзора на медийния регулатор

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

От сайта на EPRA, Европейска платформа на медийните регулатори:

Считано от 1 юли 2022 г. лицата, качващи видеоклипове, трябва да се регистрират и да спазват медийния закон в Нидерландия.

Инфлуенсъри в YouTube, Instagram и TikTok с повече от 500 000 последователи, които са публикували поне 25 видеоклипа през последните две години, ще бъдат първите, които ще попаднат под активния надзор на Commissariaat voor de Media (CvdM).

Целта на тези нови разпоредби е да накарат инфлуенсърите да осъзнаят задълженията си по отношение на своите зрители, и особено непълнолетните, и да ги предпазят от вредно съдържание, като предоставят повече прозрачност на качваното съдържание.

Основните правила са:

Бъдете ясни по отношение на рекламата (Инфлуенсърите са задължени да се присъединят към Stichting Reclame Code;
Съобразявайте се с правилата за защита на децата (NICAM);
Означете се – зрителите трябва да знаят кой сте.

За тези, които имат намерение да качват видеоклипове онлайн, регулаторът предлага на сайта си „Registration Check, Проверка за регистрация“ – за да знаят еднозначно дали попадат под това ново изискване за регистрация. Уебсайтът също така предоставя подробни обяснения за новите законови изисквания и CvdM възнамерява да организира специални обучения с качващите видеоклипове.

Все още инфлуенсърите не трябва да изпълняват всички изисквания, предвидени за медиите, но на по-късен етап CvdM ще разшири надзора до по-широки задължения, предвидени в Холандския закон за медиите (европейски квоти, достъпност, реч на омразата).

Връзка към страницата на CvdM: https://www.cvdm.nl/uploader

ЕСПЧ: Дали разказването на вицове е обида на съда

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) се е произнесъл по делото Симич срещу Босна и Херцеговина, Simić v. Bosnia and Herzegovina.

Фактите по делото

Адвокат в жалба срещу постановено решение припомня виц, известен и у нас, как студент се явява на изпит, пада му се да говори за Хирошима, 6 август 1945, казва броя на жертвите и професорът го прекъсва: “А сега ги назови поименно”. Това е вицът. “И първоинстанционният съд поиска от мене нещо подобно”, пише адвокатът в жалбата.

Апелативният съд глобява адвоката (около 510 EUR) за неуважение към съда. Адвокатът обжалва пред същия съд (в друг състав) и Конституционния съд на Босна и Херцеговина без резултат и подава жалба пред ЕСПЧ, позовавайки се на нарушение на чл. 10 от ЕКПЧ.

Съдът

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност. Съдът приема, че е налице намеса в правото на жалбоподателя, че такава намеса е предвидена от закона и преследва легитимна цел (защита на съдебната власт). Основният въпрос пред съда се свежда до това дали ограничението е „необходимо в едно демократично общество“, на последния етап от теста.

Решението е едно от най-кратките, но няколко момента заслужават да бъдат отбелязани.

ЕСПЧ обсъжда къде жалбоподателят е разказал този виц. Става дума за жалба, част от съдебно производство, т.е. „на форум, където правата на клиента естествено трябва да бъдат енергично защитавани“ ( Radobuljac срещу Хърватия § 62). Изявленията са част от жалбата и жалбоподателят не е критикувал съда или съдията на друга платформа като медиите например. Това е важно съображение, тъй като изявлението на адвоката не достига до широката общественост. Според ЕСПЧ „вътрешните съдилища, „при разглеждането на делото, не са придали достатъчно тежест на контекста, в който са направени забележките“.

Забележките не могат да „се тълкуват като безпричинни лични нападки с единственото намерение да се обиди съд или членове на съда“, тъй като техен предмет е начинът, по който съдът е приложил доказателствените правила към жалбата – въпреки че такъв език може да се характеризира като хаплив (caustic) или саркастичен, Morice срещу Франция § 139.

Правителството и Конституционният съд в своето решение твърдят, че „професионалното поведение на адвокатите трябва да бъде дискретно, честно и достойно“, така че „съдилищата да се ползват с обществено доверие“. Но това задължение трябва да се анализира заедно със стандарта на ЕСПЧ, че „за да имат членовете на обществото доверие в правораздаването, те трябва да имат доверие в способността на адвокатската професия да осигури ефективно представителство“.

Имайки предвид всичко казано по-горе, Съдът заключава, че националните съдилища не са предоставили уместни и достатъчни причини за намеса в правото на жалбоподателя и са нарушили приложимите стандарти на чл. 10 от ЕКПЧ. Следователно намесата не е била необходима в едно демократично общество. Съдът присъжда на жалбоподателя 510 евро за имуществени вреди, 4500 евро за неимуществени вреди и 2550 евро за съдебни разноски.

ЕСПЧ очевидно прави разлика между грубо и “с цел да обиди съда ” поведение – и критиката на съда чрез хумор, както се вижда от практиката на ЕСПЧ в сходни случаи. По делото Žugić v. Croatia съдът в решение (4:3) постановява, че думите на жалбоподателя предполагат, че съдията е невеж и некомпетентен, което представлява обида и неуважение към съда. Освен това Съдът приема, че жалбоподателят е можел да представи своите аргументи и без да използва неподходящ език.

Въпреки че казва, че съдилищата трябва да бъдат защитени от неоснователни атаки, Съдът също така заявява, че съдилищата „не са имунизирани срещу критика и контрол ( Skałka срещу Полша , §34 ). Следователно, въпреки че страните имат право да коментират правораздаването, за да защитят правата си, тяхната критика не трябва да надхвърля определени граници (Saday срещу Турция , §43 ).

По-специално трябва да се прави ясна разлика между критика и обида. Ако единственото намерение е да се обиди съда или членове на този съд, “подходяща санкция по принцип не би представлявала нарушение на член 10 от Конвенцията”.

ЕСПЧ се позовава на свои предишни дела (Saday срещу Турция), в което обвиняемият описва турската съдебна система като „мъчители в мантия“; (R. срещу Австрия), в което адвокат описва мнението на съдия като „нелепо“; и Малер срещу Германия, където защитник твърди, че прокурорът е изготвил обвинителния акт „в състояние на пълно опиянение“. При това “Нищо не подсказва, че жалбоподателят не би могъл да повдигне същността на своята критика, без да използва оспорвания език” ( A. v Finland).

(globalfreedomofexpression.columbia.edu)

Международна правна рамка на свободата на изразяване

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Свободата на изразяване у нас има три правни рамки. Едната от тях е международната. Центърът за право и демокрация е публикувал обзор на източниците на международното право относно свободата на изразяване. Тезата на авторите е, че въпреки че са възприети различни правни традиции и разнообразни подходи за инкорпориране на международните норми в различните държави и независимо от начина, по който това се прави, международните стандарти могат да играят значима роля в спорове относно правата на човека и свободата на изразяване, в частност.

След предоставяне на преглед на източниците на приложимите норми на международното право, публикацията предоставя и преглед как различните юрисдикции прилагат международните норми, като същевременно предлагат практически съвети за вземане на решение как и кога съдилища и регулатори могат да се позоват на тези норми.

Русия: маркиране и забрани за получаващите външно финансиране – “чуждестранни агенти” (“иноагенты”)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Президентът Владимир Путин е подписал закон за регулиране на дейността на чуждестранни агенти в Руската федерация.

Федеральный закон от 14 июля 2022 г. N 255-ФЗ “О контроле за деятельностью лиц, находящихся под иностранным влиянием”

Законът обединява и актуализира основните разпоредби, съдържащи се в различни федерални закони, в рамките на един законодателен акт, в съответствие с който ще се формира статутът на чуждестранен агент.

Законът предвижда, че всяко руско или чуждестранно юридическо лице, независимо от неговата организационна и правна форма, друго сдружение на лица или физическо лице, независимо от неговото гражданство, може да бъде признато за чуждестранен агент, ако тези лица получават чуждестранна подкрепа или са под чуждестранно влияние.

В същото време „с цел повишаване на информираността на гражданите и длъжностните лица“ се предвижда поддържането на регистър с информация за чуждестранните агенти.

Законът въвежда забрани за чуждестранни агенти. Те няма да могат да получават държавно финансиране при осъществяването на творчески дейности.

Няма да имат право да преподават в държавни и общински образователни организации, както и да извършва образователна дейност по отношение на непълнолетни.

Образователни дейности за непълнолетни не могат да се извършват от организации, признати за чуждестранни агенти.

Чуждестранни агенти да нямат право да управляват значими обекти на критичната информационна инфраструктура и да извършват дейности по осигуряване на сигурността на значими обекти на критичната информационна инфраструктура.

Чуждестранен агент няма право да участва в обществените поръчки за стоки, строителство, услуги за задоволяване на държавни и общински нужди. Освен това се предвижда, че чуждестранните агенти подлежат на ограничения и забрани, предвидени от Данъчния кодекс на Руската федерация, включително тези, свързани с прилагането на опростената система за данъчно облагане.

Чуждестранен агент няма право да участва като вещо лице в извършването на държавна екологична експертиза, в организирането и провеждането на обществена екологична експертиза, гласи законът.

Чужди агенти няма да могат да произвеждат информационни продукти за непълнолетни, чужд агент няма право да бъде организатор на публична проява, сочи законът.

Чуждестранните агенти също подлежат на ограничения, свързани с инвестирането в стопански субекти, които са от стратегическо значение за осигуряване на отбраната на страната и сигурността на държавата.

В същото време законът включва в списъка на субектите, които не могат да бъдат признати за чуждестранни агенти, сдруженията на работодателите и търговско-промишлените камари.

Според закона лицата, свързани с чуждестранни агенти, ще бъдат включени в отделен регистър.

Законът пояснява кое се счита за свързано с чуждестранен агент физическо лице: за такова се признава физическо лице, което е член на органите на юридическо лице – чуждестранен агент или е негов учредител, член, участник, управител или служител.

Свързано с чужд агент е и лице, което извършва политическа дейност и получава средства или имущество от чуждестранни агенти, включително чрез посредници, за осъществяване на политическа дейност.

Посочено е, че за лицата, свързани с чуждестранни агенти, не се прилагат изискванията и ограниченията, установени за чуждестранни агенти, но упълномощеният орган ще поддържа единен регистър на лицата, свързани с чуждестранни агенти.

При определянето на чуждестранни агенти за чуждестранни източници могат да бъдат признати не само чужди държави, публични органи на чужди държави, международна чуждестранна организация, чужди граждани, лица без гражданство, но и „чуждестранни структури без създадено юридическо лице“.

Граждани на Руската федерация и руски юридически лица, получаващи средства или друго имущество от горепосочените източници, както и лица под влиянието на горепосочените източници, също могат да бъдат признати за чуждестранни източници.

Политическата дейност не включва дейност в областта на науката, културата, изкуството, защитата на човешкия живот, семейството, традиционните семейни ценности, майчинството, бащинството и детството, “ако съответната дейност не противоречи на националните интереси” на Руската федерация, основите на обществения ред и закон на Руската федерация, други ценности, защитени от Конституцията на Руската федерация.

Чуждестранните агенти ще са длъжни да докладват за наличието на такъв статут на своите служители, държавни органи, както и да етикетират материалите, които произвеждат.

За да бъде изключена от регистъра, НПО трябва или да спре да получава средства от чуждестранни източници, или да спре политическа дейност, или и двете условия трябва да бъдат изпълнени едновременно, обясни пред Василий Пискарьов, ръководител на комисия по сигурността на Държавната дума. “Към днешна дата шест медии и 144 неправителствени организации, признати преди това за чуждестранни агенти у нас, вече са изключени от регистрите на Министерството на правосъдието. Виждаме, че този процес ще бъде обърнат”, казва Пискарев пред репортери.

Законът трябва да влезе в сила от 1 декември 2022 г.

Путин е подписал и закон за създаване на информационна база данни с екстремистки материали.

Документът предвижда създаването на държавна информационна система – база данни с екстремистки материали за “осигуряване на оперативно-издирвателни дейности и следствени действия, извършвани като част от противодействието на екстремистката дейност и организиране на превантивни мерки, насочени към нейното предотвратяване”.

Поддръжката на информационната система е поверена на Министерството на правосъдието на Руската федерация, което ще определи и реда за използване на базата данни.

Законът предвижда, че информационните материали, признати за екстремистки със съдебно решение, се изпращат на Министерството на правосъдието на Руската федерация.

Източникът е Интерфакс.

Неслучайно пиша подробно за тези закони. Вълната срещу иноагентите ще стигне до България, ако няма достатъчно институционална и гражданска реакция. Като се тръгне от забрани на т.нар. непазарно финансиране на медиите, може да се стигне до разлепване на снимки на агенти по стените, както в Русия се случва.

Евробарометър 22 – потреблението на новини и отношението към дезинформацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикувани са резултатите от проучване на Евробарометър в държавите от ЕС за потреблението и достъпа до новини, доверието в източниците и отношението към дезинформацията.

Резултатите за България

В прессъобщението се подчертава, че

72% от анкетираните заявяват, че неотдавна са прочели, видели или чули нещо за Европейския съюз, а 57% — за Европейския парламент
Телевизията доминира като основен източник на новини (75%). Това важи особено за по-възрастните хора
Като цяло обществените телевизии и радиостанции се смятат за най-надеждния източник на новини в ЕС (49%), следвани от печата (39%) и частните телевизионни канали и радиостанции (27%)

Медиите играят важна роля за информирането на европейските граждани относно работата на Европейския съюз и неговите институции.

Публикуваното днес специално проучване на Евробарометър хвърля задълбочен поглед върху медийните навици, доверието в различните медийни източници, както и отношението към дезинформацията.

Информираност и запомняне на медийна информация

Гражданите се интересуват най-много от националните политически теми (посочени от 50% от респондентите). По-малък е интересът към европейските и международните въпроси (46%), както и към местните новини (47%).

72% от респондентите си спомнят, че неотдавна са чели, видели или чували нещо за Европейския съюз, било то в пресата, по интернет, по телевизията или по радиото.
57% неотдавна са чели, видели или чули нещо за Европейския парламент.

Запомнянето на новините за ЕС варира между 57% във Франция и 90% в Румъния. Запомнянето на новините относно ЕП се движи между 39% във Франция и 85% в Малта.

Медийни навици

С дял от 75% телевизията доминира като основен източник на новини, особено за гражданите над 55 години. Следващи в класацията – доста отдалечени от медийния лидер, са онлайн новинарските платформи (43%), радиото (39%) и социалните медийни платформи и блогове (26%). Печатът е на пето място, като един от всеки петима респонденти (21%) определя вестниците и списанията като основен източник на новини. По-младите респонденти са много по-склонни да използват социални медийни платформи и блогове за достъп до новини (46% от 15—24-годишните спрямо 15% от хората над 55 години).

Въпреки че традиционните източници на новини — особено телевизията — са важни, 88% от анкетираните получават поне някои онлайн новини чрез смартфон, компютър или лаптоп. 43% от респондентите използват уебсайта на източника на новини (например уебсайт на вестник) за достъп до новини онлайн, а 31% четат статии или публикации, които се появяват в техните онлайн социални мрежи. Достъпът до новинарски публикации чрез социалните мрежи е още по-важен за младите хора (43% от лицата на възраст 15—24 години спрямо 24% от респондентите над 55 години).

Плащането за новинарско съдържание онлайн все още е по-скоро изключение, тъй като 70% от хората, които имат достъп до новини онлайн, биха използвали само безплатно новинарско съдържание или новинарски услуги онлайн.

Медийни източници, които се ползват с най-голямо доверие

Гражданите се доверяват на традиционните електронни и печатни медии, включително на тяхното онлайн присъствие, повече отколкото на онлайн новинарските платформи и каналите на социалните медии. Независимо дали става дума за техния „основен канал“ или за онлайн версиите им, 49% от респондентите очакват обществените телевизии и радиостанции да представят достоверни новини, следвани от печата, посочен от 39% от анкетираните. От своя страна частните телевизии и радиостанции са отбелязани като надежден медиен източник от 27%. Полша се откроява като единствената страна, в която частните телевизии и радиостанции са най-надеждният източник на новини. Още по-радикално е отношението към традиционните новинарски източници като цяло на респондентите в Унгария, където за най-достоверен източник се смятат „хора и приятелски групи, следвани в социалните медии“.

Значението на доверието също излиза на преден план, когато анкетираните трябва да посочат какво би ги накарало да отворят новинарска статия онлайн. Докато 54% са мотивирани от това дали заглавието ги интересува, за 37% е важно да имат доверие на новинарския канал, публикуващ новинарската статия.

Изложеност на дезинформация и фалшиви новини

Над една четвърт от анкетираните (28%) смятат, че през последните седем дни много често или често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини. Респондентите в България като цяло са най-склонни да отговарят, че често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини през последните седем дни – 55% от тях смятат, че това им се случва „много често“ или „често“. Най-малко склонни да твърдят това са респондентите в Нидерландия – едва 3% смятат, че „много често“ се сблъскват с дезинформация, а за 9% това се случва „често“.

По-голямата част от респондентите се чувстват уверени, че могат да разпознаят дезинформацията и фалшивите новини: 12% се чувстват „много уверени“, а 52% — „до известна степен уверени“. Нивото на увереност при разграничаването между истински и фалшиви новини намалява с възрастта и се увеличава с образователното равнище.

Данните и пълния доклад можете да намерите тук.

Анализ на Петър Карабоев в Дневник

Първи доклад на Мета за правата на човека

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През март 2021 г. Meta прие Политика за правата на човека, в която се ангажира да докладва ежегодно за това как компанията се справя с влиянието си върху правата на човека, включително действията, които Мета предприема в тази насока.

През седмицата беше публикуван първият доклад на Мета за периода от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2021 г.

Мета се ръководи от разбирането, че “хората имат граждански, социални, културни, политически и икономически права. Освен основните човешки права като достъп до храна, чиста вода, подслон и здраве, има и права на личен живот, свобода на изразяване, равенство и свобода от дискриминация. Всички човешки права са взаимозависими. Например правото на личен живот е предпоставка за упражняване на свободата на изразяване онлайн. Правата на човека са неотменими и неделими.” Мета прилага Facebook Community Standards, Instagram Community Guidelines, WhatsApp Terms of Service, Responsible Supply Chain Program, Facebook’s Privacy Principles, Law Enforcement Guidelines, Data Policy, Responsible AI , Diversity and Inclusion Principles.

Докладът започва с препратка към Всеобщата декларация за прата на човека на ООН.

Текстът на първия доклад на Мета