Tag Archives: Media Law

Хазарт: санкции за реклама в платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Италианският регулатор налага санкции на платформата за видеосподеляне YouTube за забранена реклама на хазарт.

Член 9 от закон №. 87/218 забранява пряка и непряка реклама на  хазарт ( реклама за игри с парични награди ) и предвижда отговорност за клиенти, собственици на медии, организатори на събития.

В този случай компанията  Top Ads разпространява забранена реклама на хазарт на своя уебсайт  и свързаните с него пет канала в YouTube, поради което трябва да плати  глоба от 700 000 €  .

Регулаторът издава отделно решение  за санкциониране на доставчика на хостинг услуги –  платформата за споделяне на видео YouTube.  YouTube – Google Ireland Limited – носи отговорност за това, че не е предприел действия за премахване на незаконното съдържание, масово разпространявано на неговата платформа  – и за платформата е определена глоба от 750 000 € .

В допълнение към имуществените административни санкции  Agcom издаде заповед “a notice and take down”   за Top Ads, така и за YouTube (Google), както и за първи път a “notice and stay down”, позовавайки се на С-18/18 на Съда на Европейския съюз* с  цел да забрани разпространението и качването на подобно незаконно съдържание.

 Top Ads Ltd са обявили намерение  да подадат жалба.

Източник EPRA

САЩ: прозрачност на политическата реклама в платформите, делото Washington State v Facebook

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Щатът Вашингтон в САЩ има уникален за САЩ, казват медиите, закон за прозрачност на политическата реклама в платформите. Въпреки това    Facebook и Google отказват да предоставят данните за предизборни реклами публично. Щатът води дело срещу Facebook от 2020 г.

Съдът в Сиатъл застава на страната на  щата Вашингтон  по делото Washington State v  Facebook и отхвърля аргумента на компанията майка на Facebook Meta, че законът за кампанията на щата противоречи на Първата поправка. Съвсем си е конституционен, казва съдът.

Това не е първото дело по въпроса, преди години вече е имало такива дела и срещу FB, и срещу  Google, по което те са платили глоби. Но компанията продължава да твърди, че трябва “щатът Вашингтон да се приведе  в съответствие с останалите 49 щата, които налагат изисквания за разкриване на информация, без да затварят   цели канали на основната политическа коменикация.“

Мета казва, че Facebook е спрял да показва реклами в изборните кампании в щата, след като компанията е установила, че   няма да може разумно да спазва закона. Според щата,  Meta просто е „направила бизнес избор да не предоставя необходимата информация, въпреки че вече я е събрала“ чрез своята рекламна платформа: „Няма конституционно право да се крие информация, свързана с разходите за предизборна реклама, само защото една компания предпочита да не я предостави. Едностранното решение на Meta е умишлен бизнес избор, а не необходимост, и не показва нищо друго освен, че предполагаемият ангажимент на Meta за прозрачност на изборите е само при условията на Meta и само когато прозрачността   устройва компанията.“

„Този стандарт служи на жизнено важната цел да бъде информирана обществеността за опитите за влияние върху изборите във Вашингтон“, смята щатът. „Тази цел никога не е била по-важна, отколкото е днес, тъй като чуждестранни участници  агресивно разпространяват дезинформация за изборите, включително във Facebook.” Ако е обременително да поддържаш висок стандарт за прозрачност, откажи се от регламата,  може би просто не си заслужава, е позицията на щата.

Интересно е какво става в съда във Вашингтон  – първо,  заради значението за САЩ и второ, предвид процеса на приемане на Регламент на ЕС относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране (предложението).

Отговорната журналистика в българската съдебна практика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е решение по делото, заведено по повод отразяването от БТВ на убийството на младеж в Борисовата градина. В репортажа се споменава за директорка  на училище, която се допуска да е знаела кой е извършител, но го е прикривала. Директорката търси по съдебен ред обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на клеветнически
изявления в предаванията BTV Новините – централна
емисия, Тази събота и неделя и Преди обед.

СРС отхвърля иска.

С решението съдът (СРС) прилага някои установени в съдебната практика стандарти:

Истинност и неистинност:

На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на ответника само ако позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника само ако представляват обида /в посочения смисъл – решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 86 от 29.012010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.

Отговорната журналистика, макар понятието да не е споменато:

Константно в практиката на ВКС се поддържа, че когато журналист разпространява негативни и опозоряващи другиго факти, границите на свободно изразяване и свобода на печата следва да се считат спазени, когато истинността на сведенията е добросъвестно проверена. Обичайно се приема, че проверката изисква информацията да е потвърдена от поне два независими източника. Според практиката на ЕСПЧ, когато способът за набиране на сведенията е бил доказан по делото с достатъчна конкретика, макар и без персонализиране на източника, но с обособяване на конкретен кръг от лица, група, общност или принадлежност, стандартът за добросъвестна журналистическа практика следва да се счита за постигнат. Да се приеме обратното, би означавало да се поставят граници, несъвместими с правото на свободно разпространяване на мнения и негативна информация за определена (публична) личност, когато тази информация служи на интереса на обществото. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна (например – основава се на официални източници, като прессъобщения на МВР, прокуратура, министерство и др.) вината се изключва и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение (Решение. по гр. д. No 449/2012 г., III г. о., Решение. по гр. д. No 1486/2011 г., IV г. о.,Решение. по гр. д. No 6009/2007 г., III г. о, Решение. по гр. д. No 7040/2014 г., III г. о.).
Ето защо съдът намира, че в случая доколкото източника на информация на репортажа е съдебен акт– официален източник, журналистът, съответно работодателя му не може да отговаря за вреди. Не може да бъде споделена тезата, че са разгласени материали от досъдебно производство без съгласие на наблюдаващия прокурор, доколкото в случая става въпрос за мотиви на съдебен акт, изложени в публично съдебно заседание в присъствие на  представители на обществеността – медии.

Софийски районен съд,  Решение No 8716,  гр. София, 28.07.2022 г.

31 милиона обезщетение за снимки от катастрофата, в която загина Коби Брайънт

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В една мъглива неделна сутрин през януари 2020 г. Коби Брайънт, на 41 години, и още осем души, между които дъщеря му,  летят от Ориндж Каунти за младежки баскетболен турнир в предградие на  Лос Анджелис.     Хеликоптерът се разбива  и всички на борда загиват. В първите часове след катастрофата  пожарникарите от  Лос Анджелис и  хората от сигурността са правили  снимки в близък план на катастрофата и останките, след което  снимките са споделени, макар разпространението им бързо да е ограничено.

 Тази седмица съдът в ЛА се произнесе по иска на Ванеса Брайънт и Крис Честър, чиято съпруга и дъщеря също са сред загиналите. Те трябва да получат съответно 16 и 15, или общо 31 милиона долара от общината в ЛА, към която са противопожарната служба и шерифството.

Журито установява, че “провалът на двете агенции да обучат служителите си относно правото на личен живот представлява конституционно нарушение”. Според тях практиката на службите да правят и споделят снимки на човешки останки нарушава конституционните права на членовете на семействата.

Ню Йорк Таймс за решението

ЛА Таймс за решението

Съд на ЕС: публикуване на данни, съдържащи се в декларациите за частни интереси на физически лица

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑184/20, с предмет преюдициално запитване, отправено от Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс, Литва) в производството по дело OT срещу Vyriausioji tarnybinės etikos komisija.

В Литва има комисия, която следи за прилагането на Закона за съвместяване на интереси, включително като събира и проверява декларациите за частни интереси.

OT заема длъжността ръководител на  организация по литовското право, получаваща публични средства и извършваща дейност в областта на опазването на околната среда. ОТ не е подал декларация за частни интереси. Комисията иска да го санкционира. ОТ твърди, че ако се окаже принуден да подаде декларация за частни интереси,   публикуването ѝ ще накърни както неговото право на зачитане на личния му живот, така и правото на другите лица (напр. с които живее), които евентуално ще трябва да посочи в декларацията си. Данните могат да разкрият и особено чувствителна информация, напр. сексуална ориентация.

При това положение съдът във Вилнюс  задава следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли условието по член 6, параграф 1, [първа алинея,] буква д) от [ОРЗД] — а именно обработването [на личните данни] да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или свързана с упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора — предвид изискванията по член 6, параграф 3 от [ОРЗД], по-специално изискването правото на държавите членки да отговаря на цел от обществен интерес и да е пропорционално на преследваната легитимна цел, и предвид членове 7 и 8 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че националното право не може да изисква разкриването на данните, съдържащи се в декларации за частни интереси, и публикуването им на уебсайта на администратора, [а именно Главната комисия], като по този начин тези данни стават достъпни за всички, които имат възможност да използват интернет?

2)      Трябва ли забраната по член 9, параграф 1 от [ОРЗД] да се обработват някои категории лични данни, предвид условията по член 9, параграф 2 от [ОРЗД], по-специално условието по буква ж) от тази разпоредба — а именно обработването [на личните данни] да е необходимо по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което трябва да е пропорционално на преследваната цел, да зачита същността на правото на защита на данните и да предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните — и предвид членове 7 и 8 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че националното право не може да изисква разкриването на данни, съдържащи се в декларации за частни интереси, чрез които могат да станат известни лични данни, включително данни, позволяващи да се узнаят политическите възгледи на лице, членството му в синдикални организации, сексуалната му ориентация или друга лична информация, и публикуването на тези данни на уебсайта на администратора, [а именно Главната комисия], като по този начин тези данни стават достъпни за всички, които имат възможност да използват интернет?“.

Съдът:

Не се допуска  национална правна уредба, в която се предвижда публикуване онлайн на декларацията за частни интереси, която всеки ръководител на получаваща публични средства организация е длъжен да подаде, по-специално доколкото това публикуване засяга поименни данни за неговия съпруг, лицето, с което той живее във фактическо съжителство, или неговия партньор, както и за близките или известните лица на декларатора, поради които може да възникне конфликт на интереси, или пък засяга всяка сделка, която е сключена в последните дванадесет календарни месеца и чиято стойност надвишава 3 000 EUR.

Публикуването на уебсайта на публичния орган, натоварен да събира и проверява съдържанието на декларациите за частни интереси, на лични данни, които косвено могат да разкрият сексуалната ориентация на физическо лице, представлява обработване на специални категории лични данни по смисъла на тези разпоредби.

,

Австралия: Google не е издател

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на Австралия се произнесе относно отговорността на търсачките за публикации на трети страни чрез решението си  по делото Google LLC срещу Defteros [2022].

Върховният съд потвърди с мнозинство 5-2, че търсачките не са  издатели   и при клевета нямат отговорност на издател.

 Фактите

Дефтерос е адвокат. Твърди, че е оклеветен от резултати от търсенето по неговото име чрез търсачката на Гугъл. В резултатите попадат

  •  статия от 2004 г., публикувана от The Age , озаглавена „Подземен свят губи ценен приятел в съда“ и
  • други материали, включително статията в Уикипедия „Убийствата на гангстерските банди в Мелбърн“.

Дефтерос твърди, че Google трябва да се счита за издател, че компанията е уведомена за исканията му, но не е премахнала връзките към клеветническо съдържание от списъка на резултатите и че посещенията продължават.

Първа инстанция отсъжда в полза на  Дефтерос и присъжда обезщетение в размер на 40 000 долара. Google обжалва решението. Втората инстанция потвърждава решението и  Google обжалва пред Върховния съд.

Какво твърди  Google

  • първо, че не е „издател“ , а просто предоставя хипервръзка към материала – операторът на уебсайта, за който се отнася хипервръзката, е съответният издател на материала;
  • второ, че компанията “както журналистите” предоставя „незаменимо средство, чрез което потребителите могат да намерят информация, която ги интересува, в интернет“;
  • трето, че Google е действал разумно при предоставяне на хипервръзките; и
  • четвърто, Google осигурява само транспорт до съдържанието.

Върховният съд

С мнозинство 5-2 Върховният съд уважава жалбата на Google, като приема първия аргумент.

Google всъщност не е публикувал материала. Резултатите се класират чрез използване на алгоритъм, като търсачката просто препраща към уеб страница. Резултатът от търсенето  е описан от Съда като препратка към „нещо, някъде другаде“. Улесняването на достъпа на дадено лице до съдържанието на  уеб страница не се счита за  съобщаване на  информацията.

Google само съобщава, че нещо съществува на определено място и следователно Google е по-скоро  помощник, отколкото издател. Google освен това не предоставя допълнителен коментар или данни или собствено съдържание – и  такова участие не е достатъчно, за да докаже, че Google  е издател.

Особени мнения

Съдия Кийн  смята, че Google е издател, тъй като публикуването за потребителите – и разглеждането на материала от тяхна страна – не би се случило без участието на Google.

Съдия Гордън също така приема, че Google е издател и не е „пасивен“ участник в разпространението на материала до своята аудитория.

Така ВС приема Google за “действащ като екскурзовод” за хора, които са се интересували  от темата – търсачката просто показва, че има уебсайт с материали по тази конкретна тема. Позицията обаче може да бъде съвсем различна, ако се докаже, че дадена търсачка  дава предимство на негативни материали – това зависи от алгоритмите.

Така или иначе в медиите има предположения, че въпросът с отговорността на търсачките не е приключен в Австралия.

Какво е съобщението в една реклама за бои

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Една реклама за бои, срещу която засега има 150 жалби до Агенцията за рекламни стандарти (ASA) в Обединеното кралство. Разказва се за двойка, очакваща бебе. Нежеланието за деца се представя в отрицателна светлина, като нещо укоримо. А когато става ясно, че очакват дете, Тя се надява детето да е момиче, а Той само се надява детето да е негово.

“Now a baby’s coming and they don’t know what it is.

Hannah’s hoping for a girl, Dave’s just hoping that it’s his.”

Надява се детето да е негово? Какво е съобщението?

Говорител на ASA казва, че в момента жалбите се оценяват, за да се прецени дали има потенциален проблем съгласно правилата и ако е така, дали има основания за по-нататъшни действия.

Защо и при какви условия Ню Йорк Таймс използва анонимни източници

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Във връзка с публикации на Ню Йорк Таймс за претърсването на резиденцията на Тръмп във Флорида и изземването на документи, съдържащи класифицирана информация, изданието е включило  препратка към стандарта си за работа с анонимни източници.

Изданието пояснява, че публикациите се основават на източници. Те могат да бъдат длъжностни лица, свидетели, записи – лица или документи –  нещо, което може да предложи информация по определена тема. Когато не се посочи име на лицето, това лице се счита за анонимен източник. Тези източници трябва да се използват само за информация, която смятаме, че е новинарска и достоверна и която не можем да докладваме по друг начин.

Използването на анонимни източници може да е от решаващо значение за  журналистическата мисия – ако дава истинска представа за употребата и злоупотребата с власт – във Вашингтон, на Уолстрийт и извън тях,  за националната сигурност. Източниците понякога рискуват кариерата си, свободата си и дори живота си, като говорят с медиите.

  • Откъде знаят информацията?

  • Каква е тяхната мотивация да съобщят информацията?

  • Доказали ли са се надеждни в миналото?

  • Можем ли да се потвърди  предоставената от тях информация?

Процедурни условия:  репортерът и поне един редактор трябва да знаят самоличността на източника. Старшият редактор на нюзрума също трябва да одобри използването на информацията, предоставена от източника.

TikTok и междинните избори в САЩ 2022

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди междинните избори в САЩ тази есен TikTok се очертава като основен източник на неоснователна и подвеждаща информация,  казват изследователи, които проследяват онлайн дезинформацията. Големият брой потребители, кратката дължина на  видеоклиповете,  мощният, но зле разбран алгоритъм за препоръки  на платформата  правят неверните твърдения трудни за ограничаване – Ню Йорк Таймс информира днес.

„Когато имате изключително кратки видеоклипове с изключително ограничено текстово съдържание, вие просто нямате място и време за нюансирани дискусии за политиката“, казват от проекта Shorenstein на Harvard Kennedy School.

Американските законодатели призовават за повече информация относно операциите на TikTok, на фона на подновени опасения, че връзките на компанията с Китай могат да я превърнат в заплаха за сигурността.  „Без ресурси, без  достъп до данни ние не знаем кой е спрян, какво съдържание е свалено, дали действат по сигнали или какви са критериите. Това е напълно непрозрачно и ние не можем независимо да оценим нищо”.

Същевременно  американските  потребители прекарват средно по 82 минути на ден в платформата   – три пъти повече, отколкото в Snapchat или Twitter и два пъти повече, отколкото в Instagram или Facebook, според  доклад на  Sensor Tower.

На този фон изглежда обоснован подходът на ЕС за проитводействие на дезинформацията – т.нар.  двойна  предпазна мрежа – както ангажиране на платформите с кодекс,  така и законодателни мерки.

Dominion Voting Systems v Fox: отговорност на медията за разпространение на неверни твърдения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Когато Тръмп загуби изборите през 2020 г., Fox News Media разпространяваше тезата, че разполага с „огромни доказателства“, че Тръмп печели, но се извършва гигантска изборна измама. Доказателства не се появяват, но медията обвини търговските дружества, занимаващи се с изборните технологии – Smartmatic u Dominion Voting Systems – във фалшифициране на резултатите в полза на демократите.

Smartmatic, компания, свързана с изборните технологии и оборудване, води дело срещу Fox, журналисти във Fox News Media   и адвокатите  на Тръмп Pудолф У. Джулиани и Сидни Пауъл.  Подаден във Върховния съд на щата Ню Йорк, искът на Smartmatic е за 2,7 млрд. долара.  В 280 страници се твърди, че адвокатите  са започнали, а   Fox News Media   са се присъединили към конспирацията, засягайки доброто име на  Smartmatic и неговите изборни технологии и софтуер. “Подсъдимите са знаели, че изборите не са били манипулирани или подправени. Те са знаели фактите, както са знаели, че Земята е кръгла и две плюс две равни четири.” Fox News избира да твърди, че медията само е информирала за обстоятелства, които обществото има право да знае, защото са от обществен интерес.

Dominion Voting Systems твърди, че Fox News Media ден след ден разпространява лъжи за компанията, включително твърдения, че Dominion е параван за комунистическото правителство във Венецуела и че неговите машини за гласуване могат да прехвърлят гласовете от един кандидат на друг. Искът на Dominion е за 1,6 милиарда долара. Компанията прави връзка между лъжите на Fox и обсадата на Капитолия на 6 януари 2021. „Тези лъжи не просто навредиха на Dominion“, се казва в жалбата на компанията. „те навредиха на демокрацията”.

Юридическият екип на Fox сочи защитата на Първата поправка на Конституцията и твърди, че изявленията на водещи и на гости като Рудолф У. Джулиани и Сидни Пауъл са защитено мнение.

Ключово място за изхода на процесите има практиката на ВС на САЩ по Първата поправка, в частност решението New York Times v. Sullivan. Според стандартите в това решение и неверни твърдения по отношение на представители на властта са защитено слово в определени хипотези.

Двата процеса са част от серия процеси срещу Тръмп по различни поводи – като проблеми със семейния му бизнес и неправомерно иззети документи от Белия дом.