Tag Archives: Media Law

Могат ли платформите да бъдат задължени да архивират доказателства за престъпления по време на война

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 12 май членове на Конгреса в САЩ са изпратили писма до изпълнителните директори на YouTube, TikTok, Twitter и Meta с молба да създадат цифров архив, който да съхранява видеоклипове, снимки и други доказателства за военни престъпления, публикувани онлайн.

Това не е нова идея, но войната в Украйна доведе до подновяване на дългогодишните призиви към големите технологични компании да променят начина, по който третират този вид материали. Платформите често премахват такова съдържание въпреки потенциалната му стойност в съдебната зала. Идеята е видеоклиповете да не изчезват, когато алгоритъмът ги свали за показване на неправомерно насилие.

Но рационализирането на процеса за събиране на данни, изграждането на хранилище за данни и управлението на достъпа няма да бъде лесна задача.

В Калифорнийския университет в Бъркли отдавна работят по въпроса как социалните медии могат да бъдат използвани за доказателства в международни съдилища – и как компаниите могат да свършат по-добра работа за запазването на доказателствата; как социалните медийни платформи могат да се трансформират от „случайни и нестабилни архиви за съдържание за правата на човека“ в хранилища от доказателства, достъпни за следователи и прокурори (доклад).

Екипът им дори е създал принципи и рамка за използване на цифрова информация с отворен код в международни съдилища.

Разговор с този екип и повече информация – codastory.com

Правото на платформите да премахват съдържание

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 12 май Апелативeн съд на САЩ разреши да влезе в сила нов агресивен закон на щата Тексас, регулиращ големите онлайн платформи.

Законът, известен като HB20, ограничава големите социални медийни платформи да премахват съдържание, качено от потребителите – и по този начин ги ограничава да се ангажират с модериране на съдържанието – функция, която те имат в момента.

Законът налага и редица изисквания за прозрачност по отношение на модерирането на съдържание. Група технологични компании, които оспорват закона, са подали по спешност молба до Върховния съд за спиране на действието на HB20, докато текат съдебни дела за конституционността на закона съгласно Първата поправка.

Свободата на изразяване на потребителите и свободата на изразяване на платформите в колизия.

Баланс, който в момента се търси в ЕС, Обединеното кралство, в САЩ на федерално равнище и в много още държави.

Къде застават правозащитниците от Knight First Amendment Institute: при ищците – amicus brief

Източникът на тази информация е Lawfare Blog. Тема и на едночасово издание на The Lawfare Podcast.

Директива 2018/1808 (ДАВМУ): дела срещу пет държави пред Съда на ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия („Комисията“) предприема правни действия срещу държавите от ЕС, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на ЕС в интерес на гражданите и предприятията.

Тъй като пет държави не са привели законодателството си в съответствие с правото на ЕС (ДАВМУ), Комисията реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу Чехия [INFR 2020/0510], Ирландия [INFR 2020/0531], Румъния [INFR 2020/0555], Словакия [INFR 2020/0563] и Испания [INFR 2020/0521] с искане за налагане на финансови санкции в съответствие с член 260, параграф 3 от ДФЕС.

Особено важно е закъснението на Ирландия – заради платформите. Директива 2018/1808 (последната ревизия на медийната директива) за пръв път предвижда изисквания към платформи, на които може да се споделя видеосъдържание. Тези изисквания се прилагат от регулатора в държавата, под чиято юрисдикция е платформата.

Държавите-членки трябваше да транспонират третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги и да съобщят националните мерки за транспониране на Комисията до 19 септември 2020 г. При липса на приемане на съответните национални правила, Комисията изпрати писма с официално уведомяване до 23 държави през ноември 2020 г., последвани от девет мотивирани становища през септември и две през ноември 2021 г. Към днешна дата изброените по-горе държави-членки не са успели да транспонират изцяло и да съобщят мерките за прилагане на AVMSD. Поради тази причина днес Комисията реши да отнесе тези дела до Съда на ЕС.

САЩ: атака срещу противодействието на дезинформацията, уроци

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В края ня април беше обявено, че САЩ създава Съвет за управление на дезинформацията към DHS, Department of Homeland Security, Министерството на вътрешната сигурност. „Целта е да обединим ресурсите на министерството (DHS) за справяне с тази заплаха“, е казал министърът (C-SPAN). Нина Янкович, която преди това е работила като сътрудник по дезинформацията в Wilson Center, беше изборът за изпълнителен директор. Нина Янкович като стипендиант на Фулбрайт е работила в пресцентъра на Володимир Зеленски през 2019 г. в Киев, Украйна.

На 18 май Нина Янкович е подала оставка от новата позиция. Министърът спира работата по новия и – оказва се – противоречив Съвет и приема оставката на директора след седмици на опасения за свободата на словото. Въпреки че Съветът не е официално закрит, той ще бъде обсъден от консултативен съвет на DHS, който се очаква да направи препоръки до 75 дни. Washington Post първи съобщиха за т.нар. спиране на дейността на Съвета.

Американският опит е в някакъв смисъл стандартен. Веднага след назначението на Янкович тя е обявена за министър на истината , Съветът – за център на цензурата и следва клеветническа кампания по учебник. Министерството не реагира – или поне не реагира достатъчно активно.

Иронията е, казва вътрешен източник пред WP, че ролята на Нина беше да излезе със стратегии за противопоставане на този тип кампании, а сега тя стана жертва на такава кампания и те дори не я защитиха. Всеки, който заеме тази позиция, ще бъде подложен на дезинформационна кампания или атака.

И сега – внимание.

Министър Божанов е обявил в Народното събрание идеята за създаване на аналитично и координационно звено, което ще осъществява мониторинг върху дезинформацията, без да осъществува функции на регулатор. Няма съмнение, дезинформация у нас има, за нов анализ с автор доц. Милена Якимова информира Дневник.

В контекста на американския опит не е сложно да се предположи как ще бъде посрещната идеята. И в контекста на американския опит очакваме, мисля, две неща от администрацията:

идеята да бъде много добре и в детайли обмислена и
публичната администрация да има стратегия за посрещане на неминуемите атаки срещу звеното.

Повече за идеята тук.

Комисия за журналистическа етика: Решение за Политически некоректно на БНР

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Решенията на Комисията за журналистическа етика са на сайта https://mediaethics-bg.org, там са и становищата. По конкретни случаи се вземат решения, а становищата са позиции на базата на практиката, които извеждат журналистически стандарти.

През април 2022 Комисията получи сигнал от СЕМ, подписан от Бетина Жотева, в който се искаше КЖЕ да се признесе има ли нарушение в предаването Политически некоректно от 10 април, събота, с водещ Петър Волгин, по две разпоредби на Етичния кодекс – 1.1.1 Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти и 2.6.4 Ще се въздържаме от възхваляващо или придаващо излишна сензационност при отразяване на престъпления, насилие и жестокост.

За същото предаване БНР наложи дисциплинарно наказание на Петър Волгин – протокол, а СЕМ не констатира нарушение на ЗРТ – протокол.

Няма особена видимост на решенията и становищата на КЖЕ. Специално това решение за конкретната емисия на Политически некоректно от 10 април 2022 засяга отразяването на въпроси, свързани с войната в Украйна и действия на българското правителство.

КЖЕ използва повода да напомни отговорността на обществените медии за качествена
журналистика, точност и достоверност, които са в основата на доверието към тях.
Комисията вече е имала възможност да заяви в становище, че при отразяването на военните действия и, по–общо, конфликта между Украйна и Руската федерация, аудиторията следва да бъде информирана и за гледната точка и тезите на агресора, в случая Кремъл, но винаги в контекст.
Ако в подобни случаи липсва контекст, медиите се превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на пропагандата на агресора във войната.

За съжаление практиката на медиите често не е несъобразена с това изискване. Медиите, включително обществените медии, се случва да ретланслират Кремъл, оставяйки говорителите му без контекст.

Решението на КЖЕ от 27 април 2022 по сигнал на СЕМ за Политически некоректно, излъчено на 10 април 2022.

Нарушение на 1.1.1. от Етичния кодекс на българските медии.

СЕМ: първо заседание на обновения състав, решение за стрийминг на заседанията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Проведено е първо заседание на обновения състав на Съвета за електронни медии – първо е за новите членове Пролет Велкова и Симона Велева от парламентарната квота и Габриела Наплатанова от президентската квота. Успех на Съвета.

За последен път тук отбелязвам квотите, защото след влизането в колегиалния орган връзката с органа, който избира/назначава, по дефиниция изчезва.

Хубава новина е решението за стрийминг на заседанията.

Ако към това се добави

1) видеоархив, не всеки може да гледа в реално време;

2) спазване на тридневния срок за подробните протоколи – в момента последният качен протокол е отпред месец, от 21 април и

3) публикуване на приложенията към вземаните решения – защото често не се разбира какво се обсъжда без съответните приложения (доклади и пр.),

прозрачността ще направи голяма крачка напред.

Какво са обсъждали членовете на СЕМ може да се разбере от медиите. Повечето споменават два въпроса:

взели са решение за мониторинг на отразяването на войната в Украйна и
взели са решение за санкция на бТВ заради Ергенът по бТВ. В медиите аргументацията е представена публицистично, могат да се извлекат – евентуално – две основания – скрито продуктово позициониране и защита на децата. Но да, ще е добре да се появи час по-скоро протокол и архив.

Директиви за авторското право: какво става, дойде и мотивирано становище от ЕК

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Прессъобщението:

Комисията реши да изпрати мотивирани становища на десет държави членки, сред които и България (INFR 2021/0159), за това, че не са уведомили Комисията за мерките за транспониране на правилата във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания (Директива (ЕС) 2019/789).

Комисията изпрати също така мотивирани становища на България (INFR 2021/0160 ) и други дванайсет държави членки, за това, че не са уведомили Комисията за мерките за транспониране на правилата относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (Директива (ЕС) 2019/790).

Държавите членки трябва да въведат тези правила без допълнително забавяне, което ще позволи на гражданите на ЕС, творческите сектори, пресата, изследователите, преподавателите и институциите в областта на културното наследство, както и на доставчиците на услуги в целия ЕС да започнат да се възползват от тях.

На 23 юли 2021 г. Комисията започна производството за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на държавите членки, които не бяха уведомили за пълното транспониране на двете директиви. Днес Комисията предприе последващи действия с мотивирани становища, като държавите членки разполагат с два месеца, за да коригират положението и да приемат национални мерки за транспониране на двете директиви. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.

Пълното съобщение за медиите ще намерите тук.

Повече информация за всички решения по процедурите за нарушения ще намерите тук.

Цифрово десетилетие за децата и младежите: новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

ЕК публикува COM/2022/212 final Цифрово десетилетие за децата и младежите: новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+).

През 2012 г. беше изготвена първата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (Better internet for kids, BIK). С изложената в настоящото съобщение актуализирана стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+) ще се гарантира, че децата са защитени, зачитани и овластени онлайн през новото цифрово десетилетие, се казва в Съобщението.

Списъкът на опасенията, посочени от самите деца в отговорите на проведената от Комисията консултация, включва гледане на вредно съдържание, което може да възхвалява и да насърчава самонараняване, самоубийство, насилие, реч на омразата, сексуален тормоз, приемане на наркотици, рискови онлайн предизвикателства, хранителни разстройства и опасни диети. Такова съдържащо насилие, плашещо или неподходящо по друг начин за възрастта съдържание е леснодостъпно. Децата съобщават, че виждат порнография още от ранна възраст.

Въпреки съществуващото право на ЕС (Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и Общия регламент относно защитата на данните) механизмите за проверка на възрастта и инструментите за родителско съгласие в много случаи все още не са ефективни.

Очаква се одобреният неотдавна Законодателен акт за цифровите услуги да доведе до значително подобряване на безопасността на всички потребители, в това число и на децата, и да им даде възможност да правят информиран избор в онлайн пространството. Като част от рамката за управление на риска в Законодателния акт за цифровите услуги, се изисква специално внимание по отношение на системните рискове във връзка с децата.

С BIK+, водеща инициатива на Европейската година на младежта 2022 г., се предлагат действия около три стълба:

1.безопасен цифров опит, за да защитим децата от вредни и незаконни онлайн контакти, съдържание, поведение и рискове за потребителите, както и за да подобрим тяхното благополучие онлайн чрез безопасна, съобразена с възрастта цифрова среда, създадена при зачитане на интересите на децата;

2.цифрово овластяване, така че децата да придобиват необходимите умения и компетентности, за да правят правилни избори и да се изразяват безопасно и отговорно в онлайн средата;

3.активно участие, при което се зачитат децата, като им се дава възможност да изразяват мнението си в цифровата среда, с повече дейности, ръководени от деца, с цел да се насърчи иновативен и творчески безопасен цифров опит.

Изпълнението на стратегията BIK+ изисква основано на фактите създаване на политики, както и сътрудничество и координация на европейско и международно равнище.

Всички, които и този път са отстояли цифрово десетилетие и цифрови технологии (вм. дигиталните дигиталности) в българската езикова версия на Съобщението, имат най-горещата ми благодарност.

Нови членове на СЕМ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Обнародвани са решенията на НС и указът на президента за новите членове на СЕМ:

ДВ от 10 май 2022 – парламентарна квота

Пролет Велкова

Симона Велева

ДВ от 13 май 2022 – президентска квота

Габриела Наплатанова

Заварените членове са Соня Момчилова от президентската квота, председател, и Галина Георгиева от парламентарната квота.

Европейски закон за свободата на медиите: защо?

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 9 май 2022 г., Денят на Европа 2022 г., ARTICLE 19 и други организации за правата на човека и свободата на медиите са изпратили отворено писмо до Европейската комисия с призив за амбициозен подход към Европейския закон за свобода на медиите (EMFA), за да бъдат защитени свободата, плурализма и независимостта на медиите. EMFA е уникална възможност да се създаде стабилна медийна екосистема в държавите-членки и да се подчертае жизненоважното значение на свободните и независими медии в едно демократично общество.

Организациите изрично препоръчват:

EMFA да не се ограничава само до икономическото измерение на вътрешния пазар , но също така да вземе предвид социалните и политическите измерения, както и факта, че тази информация е обществено благо;
Създаване на хармонизирани мерки за гарантиране на независимост и плурализъм на медиите , включително относно прозрачността на собствеността, лицензирането на разпространението и други изисквания, независимостта на медийните регулатори и независимите обществени медии, както и засиленото саморегулиране на медиите. По-специално, ние призоваваме за хармонизиран тест за обществен интерес за „медийни сливания“ като ключ към гарантиране на медиен плурализъм и избягване на деформации в държавите-членки;
Създаване на насоки на ЕС за пряка и непряка държавна подкрепа на медийния сектор, за да се помогне за прекратяване на фрагментацията на националните правила, които подкопават ефективността на европейския вътрешен медиен пазар, предотвратяват конфликти на интереси при разпределянето на държавни средства и прекратяват практиката на използване на държавни средства да възнаграждава безкритичното отразяване и да наказва критичната журналистика;
Разработване на множество начини, чрез които журналистиката може да намери подкрепа, включително фонд на ЕС за медиен плурализъм за финансиране на оригинални и независими журналистически програми и инициативи и допълнително допринасяне за устойчивостта на медийния сектор.

По въпроса за необходимостта от такъв наднационален акт и обхвата му смятам следното:

След появата на директивата Телевизия без граници държавите много по-добре се справят с обществените отношения в координираната от директивата област (реклама, европейски произведения и пр.), отколкото в некоординираната област (област, в която няма ЕС регулация). Това стопроцентово се отнася за България. Големите дискусии и недоволства в България са по въпроси от некоординираната зона. Винаги.

ARTICLE 19 са направили точно това: изброили са важни проблеми от некоординираната зона, основните от които са обществените медии и независимостта и правомощията на регулатора (макар че в последната ревизия на директивата има първи стъпки към координиране и на регулаторите).

Въпросът е принципен, не е просто полет над идеи какво да има в Европейския акт за свободата на медиите, EMFA – а става дума за субсидиарност и пропорционалност, компетентност на национално и на наднационално ниво. Какво би показала оценката за субсидиарност? Контролът на националните парламенти? Но, от друга страна, докога с тази фрагментирана и неефективна национална регулация на държавите в некоординираната зона?

Вземам за пример теста за обществен интерес (media public interest test) при медийните сливания и придобивания – виж само в този блог Тест за обществен интерес, САЩ: необходим ли е тест за обществен интерес, Тест – Обединено кралство, Тест – Австрия и мн.др.

Сайтът на британския регулатор връща 1242 резултата за public interest test.

Но в България няма кой да приеме тест – не че не е предлаган многократно. Труд не дава – и ГЕРБ отказва.

Ето защо работата върви към EMFA. Като не става по собствена инициатива в държавите, ЕС иска да опита през правото на ЕС. Но да не се забравя, че обикновената законодателна процедура пак изисква съгласието на държавите. Така че изобщо няма гаранции, че EMFA няма да остане просто пожелателен или да отпадне, както са отпадали всички опити за директиви за медиен плурализъм.

А ако все пак бъде приет, дори да е регламент – няма кой да дойде да го прилага вместо българските институции.