Tag Archives: Media Law

Резолюция за ролята на държавите в борбата с дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 49-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека по искане на Украйна, Япония, Латвия, Литва, Полша, Обединеното кралство и САЩ  е приета  резолюция  за  ролята на държавите в борбата с  дезинформацията (A/HRC/49/L.31). Съветът:

1. Потвърждава, че дезинформацията може да повлияе негативно на реализацията на правата на човека и че държавите играят централна роля в борбата с дезинформацията;

2. Призовава държавите да гарантират, че техните отговори на разпространението на дезинформация спазват международното право за правата на човека и че усилията им да се противопоставят на дезинформацията насърчават, защитават и зачитат свободата на изразяване на личността и свободата да търсят, получават и разпространява информация, както и други човешки права;

3. Настоятелно призовава държавите да улеснят създаването на среда, подкрепяща противодействието на дезинформацията чрез решения, основани на спазването на международното право за правата на човека, включително чрез засилено сътрудничество с международни организации, гражданско общество, медии, частния сектор и др. заинтересовани страни;

4. Приканва държавите да насърчават бизнеса, включително социалните медии,  да се справят с дезинформацията, като същевременно зачитат правата на човека, включително чрез преглед на бизнес моделите, по-специално ролята на алгоритмите,  повишаване на прозрачността, прилагане на всички приложими правни защити за потребителите и насърчаване на надлежната проверка в съответствие с Ръководните принципи на бизнеса и правата на човека;

5. Призовава всички държави да се въздържат от провеждане или финансиране на дезинформация   и ги насърчава да осъждат подобни действия;

6. Поема ангажимент за насърчаване на международното сътрудничество за противодействие на негативното въздействие  на дезинформацията върху упражняването и осъществяването на правата на човека; 

7. Решава да свика на своята петдесета сесия панелна дискусия на високо ниво относно противодействие на отрицателното въздействие на дезинформацията върху реализацията на правата на човека и за осигуряване на отговор, основан на правата на човека, която да е отворена за участие на държавите, членове на гражданското общество и частния сектор, експерти на ООН и др. заинтересовани  страни;

8. Изисква Службата на Върховния комисар на ООН за права на човека да изготви обобщен доклад за гореспоменатата дискусия и представяне на Съвета по правата на човека на неговата петдесет и първа сесия.

вж и резолюция на Общото събрание от декември 2021

Заключения на Съвета относно изграждане на европейска стратегия за екосистемата на културните и творческите индустрии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В последните години у нас се говори много за стратегия за култура и нейната липса.

Не е като да не са правени опити за създаване на стратегия за култура.

Но разминаването е още на входа на работата – какъв е обхватът на тази стратегия? какъв е обхватът на понятието култура? какъв е предметът на държавната културна политика?

Някои схващат стратегията за култура като стратегия за Министерството на културата. Така се появяват стратегии, ограничени до структурата/дирекциите на МК.  Има нещо хубаво в това, че не са приети.

Имаше и един опит, в който в основата на стратегията беше поставена концепцията за културните и творчески индустрии. Напомням този именно опит, защото днес са публикувани Заключения на Съвета относно изграждане на европейска стратегия за екосистемата на културните и творческите индустрии.

В Работен документ на службите на Комисията SWD (2021) 351 final, стр. 98 – 104  се казва, че  културните и творческите индустрии (КТИ) са разнородна група. Най-големите индустрии са аудио-визуалната (телевизия, видеоигри, видео по заявка, кино, виртуална/разширена реалност), музиката, издателската дейност, рекламата, културното наследство (музеи, исторически забележителности), сценичните изкуства (театър, балет) и визуалните изкуства.

Това широко определение се основава на рамката на ЮНЕСКО за статистиката в областта на културата от 2009 г., на Зелена книга на Европейската комисия „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ и на Регламента за „Творческа Европа“.

Съветът подчертава:

  • Фундаменталната роля, която културата и свободата на творчеството играят за Европейския съюз и неговите граждани за укрепването на нашите демокрации и ценности, за развитието на нашето въображение, за просперитета на нашите общества, за жизнеността на нашите местни общности, за качеството на нашата жизнена среда и за благосъстоянието на хората;
  • Ключовата роля, която културните и творческите сектори и индустрии (КТСИ), наричани също екосистема на културните и творческите индустрии (ЕКТИ), играят за оформянето на общо наследство, общи отправни точки и утрешната култура, които са от съществено значение за непрекъснатото процъфтяване на европейското културно многообразие, като същевременно се отчита, че КТСИ представляват силно разнородна група с различни приоритети и условия;
  • Обхвата на ЕКТИ, както е определен в годишния доклад за единния пазар за 2021 г ., в който се прави преглед на 14-те промишлени екосистеми, определени от службите на Комисията във връзка с новата промишлена стратегия за 2020 г.;
  •  Икономическата тежест на ЕКТИ, която през 2019 г. възлизаше на 3,95 % от добавената стойност от ЕС (477 милиарда евро), с 8,02 милиона души, заети в сектора, и 1,2 милиона предприятия, 99,9 % от които са малки и средни предприятия (МСП).

И определя приоритети на европейската стратегия, като например

  • Улесняване на достъпа до информация за наличното европейско финансиране за предприятията от КТИ и достъпа до финансиране;
  • Подобряване на уменията, образование и обучение;
  • Запазване и утвърждаване на културното наследство и многообразие в цифровата епоха;
  • Отговорни политики по отношение на устойчивостта и опазването на околната среда, по-специално проекти за насърчаване на иновативни подходи в съответствие с непрекъснатостта на кръговата икономика и др.

Би трябвало тези Заключения да се вземат предвид при евентуално разработване на българската стратегия.

И да, министърът на културата попита тези дни на форум, посветен на обществените медии, защо към него (като министър на културата)  се поставят въпроси, свързани с медиите.  Каза, че е изненадан. Това по въпроса за екосистемата на културните индустрии.

Смятам, прочее, а също в светлината на оставката на арх. Кадинов, че човекът, положен за министър на културата,  може да развива потенциала си другаде, а начело на министерството да застане човек, с когото да не се губи историческо време.

Ед Шийран спечели делото за Shape of you

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ед Шийрън призова за прекратяване на  неоснователните искове за плагиатство, след като спечели спора дали е копирал песента на друг изпълнител за своя хитов сингъл Shape of You, най-стриймваната песен в историята на Spotify.   Спорната песен е   Oh Why от 2015 г. на Сами Чокри и Рос О’Донохю.

В продължение на 11 дни Шийрън – един от най-големите музиканти в света  с редица хитове на върха в класациите –  се защитава  от обвиненията, че заимства. В последна сметка обаче съдия Закароли заключава, че Шийрън „нито умишлено, нито подсъзнателно“ е копирал фраза от Oh Why.

Решението

Eдин от множеството сравнителни анализи в музикалните сайтове

NYT  за Shape of you

NYT за решението

Песента вече има близо 6 милиарда гледания само на официалния клип. И един милиард на този.

GDPR: “За повишаване на качеството на услугите този разговор се записва”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Унгарският орган за защита на данните ( Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság, NAIH )  представя случай, при който е наложена най-високата глоба до момента от около 670 000 евро (250 милиона HUF).

Случаят е интересен и повдига принципни въпроси.

Става  дума за обработка на лични данни от банка (действаща като администратор на данни), която автоматично анализира записаното аудио от обажданията за обслужване на клиенти.

Банката  анализира емоционалното състояние на обаждащия се с помощта на базиран на изкуствен интелект софтуер за обработка на реч. Автоматично се анализира обаждането въз основа на списък с ключови думи за установяване на  емоционалното състояние на обаждащия се. След това софтуерът приоритизира обажданията и препоръчва с кого да се влезе във връзка.

Целите на дейността по обработване са определени от банката като контрол на качеството, предотвратяване на жалби и миграция на клиенти и по-висока ефективност  на услугите. Но на гражданите се посочва като цел на обработката на обажданията  само контрол на качеството.

Банката основава обработката на своя интерес  да задържи клиентите си и да подобри ефективността на вътрешните си операции. Дейностите по обработка на данни във връзка с тези интереси обаче не са указани  в съобщението.  Гражданите нямат право на възражение.

Според  регулатора единственото законно правно основание на  обработката  може да бъде само свободно даденото, информирано съгласие на субектите на данни.

Банката е извършила оценка на въздействието  и е установила, че обработването е с висок риск за субектите на данни, защото дава възможност за профилиране, но  не е успяла да представи съществени решения за справяне тези рискове.

В заключение регулаторът подчертава, че „ изкуственият интелект като цяло е труден за разбиране и наблюдение поради начина, по който работи.  Новите технологии крият особени рискове за поверителността. Това е една от причините използването на изкуствен интелект в управлението на данни да изисква специално внимание. ”

И – по аналогия – знаем ли как българските банки използват записите на телефонните разговори, за какви цели? Дава ли ни се право на възражение срещу записването?  Какъв контрол се осъществява при използването на записите?

Медийно отразяване на предизборни кампании

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Избирателната кампания все повече се осъществява онлайн, поради което онлайн платформите  имат предимство пред традиционните медии като платформи за политическа реклама, която все още е до голяма степен нерегулирана.

На 6 април 2022 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел Препоръка 2022/12 за изборна комуникация и медийно отразяване на предизборни кампании, която предвижда подход на съвместно регулиране, който би изисквал държавите, онлайн платформите и организациите на гражданското общество да си сътрудничат за разработване на подходящи решения, включително механизми за независим надзор и приемане на рамка от санкции.

Насоките подчертават съществената необходимост от прозрачност на политическата  реклама онлайн. Дават се конкретни препоръки относно прозрачността на финансирането и изборните разходи чрез задължения за оповестяване, ясно идентифициране на участниците в кампанията и архивиране на рекламите, публикувани или разпространявани онлайн. Друга критична препоръка се отнася до необходимостта от установяване на предпазни мерки срещу умишленото разпространение на изборна дезинформация, като същевременно се гарантира, че всички ограничения на съдържанието се извършват по прозрачен, пропорционален и недискриминационен начин.

И накрая, насоките изискват гражданите да получават информация от онлайн платформите защо виждат  политически реклами. Гражданите трябва да могат да се откажат от такава реклама.

Тук трябва да се напомни, че в ход е законодателният процес по обсъждане и приемане на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране.

Принципи на управление на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комитетът на министрите на Съвета на Европа  е приел на 6 април т.г.  две препоръки –  Препоръка към държавите-членки относно въздействието на цифровите технологии върху свободата на изразяване  и Препоръка, съдържаща 15 принципа на управлението на медиите и комуникациите:

1. Прозрачност и отчетност: управлението на медиите и комуникациите трябва да бъде прозрачно и отговорно, за да даде възможност за обществен контрол върху вземането на решения и дейността на държавния и частния сектор, както и да гарантира, че то е достъпно и разбираемо.

2. Отвореност и приобщаване: управлението на медиите и комуникациите трябва да бъде отворено и приобщаващо, за да удовлетвори правото да бъде чуто за различни групи и интереси в обществото и да демократизира вземането на решения относно комуникацията в публичната сфера.

3. Независимост и безпристрастност: управлението на медиите и комуникациите трябва да бъде независимо и безпристрастно, за да се избегне неправомерно влияние върху създаването на политики, дискриминационно третиране и преференциално третиране на влиятелни групи, включително тези със значителна политическа или икономическа власт.

4. Управление, базирано на доказателства.

5. Гъвкавост: управлението на медиите и комуникациите трябва да бъде гъвкаво, за да гарантира своето въздействие и ефективност.

6. Насърчаване на човешките права и основните свободи в комуникацията.

7. Осигуряване на свободата на медиите.

8. Насърчаване на медийния плурализъм и запазване на устойчивостта на журналистиката.

9. Осигуряване на прозрачност на производството на съдържание.

10. Осигуряване на съответствие със задълженията за съдържание и професионалните стандарти.

11. Осигуряване на функциониращи пазари и защита на личните данни при разпространение на съдържание.

12. Отговаряне на рисковете, причинени от платформи, разпространяващи незаконно съдържание, както и законно, но вредно съдържание.

13. Намаляване на рисковете, породени от алгоритмично управление, подбор и приоритизиране.

14. Гарантиране на правата на човека и основните свободи при използване на медии и платформи.

15. Овластяване на потребителите и насърчаване на отговорна употреба.

Пакетът препоръки, приети на 6 април:

  • Recommendation CM/Rec(2022)12 of the Committee of Ministers to member States
    on electoral communication and media coverage of election campaigns
  • Recommendation CM/Rec(2022)13 of the Committee of Ministers to member States
    on the impacts of digital technologies on freedom of expression
  • Recommendation CM/Rec(2022)11 of the Committee of Ministers to member States
    on principles for media and communication governance, заедно с

[1431/5.1a] CM(2022)44-addfinal Steering Committee on Media and Information Society (CDMSI) Explanatory Memorandum to Recommendation CM/Rec(2022)11 of the Committee of Ministers to member States on principles for media and communication governance (docx)

ЕСПЧ: Медиен плурализъм в тв програма

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В днешното решение на Голямата камара по делото NIT S.R.L. срещу Република Молдова (28470/12) Европейският съд по правата на човека постанови с 14 гласа „за“, че няма нарушение на член 10 (свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека.

Случаят се отнася до твърдението на медия, че нейна телевизионна програма е   спряна поради критичност към правителството.   Съдът се увери, че причините за решението за ограничаване на свободата на изразяване на компанията (отнемане на лицензията) са уместни  и че  властите са балансирали необходимостта от защита на плурализма и правата на другите, от една страна, и необходимостта от защита на правото на свобода на изразяване на телевизията,  от друга страна. В решението си Съдът обогатява своята съдебна практика относно плурализма в медиите и изяснява взаимовръзката между вътрешните и външните аспекти на медийния плурализъм, полето на  преценка, предоставено на държавите, и нивото на контрол, приложимо към ограниченията.

Случаят

Компанията жалбоподател, Noile Idei Televizate (NIT) S.R.L., произвежда   тв програма   NIT  в Молдова с лицензия от 2004 г.  От 2009 г. тя е основният глас на единствената опозиционна партия. Между 2009 и 2011 г. телевизията  е санкционирана многократно за нарушаване законодателство относно защитата на плурализма, а именно относно задълженията за неутралност и безпристрастност.  През 2012 г., след като телевизията отново не спазва правилото за плурализма,  и след  множество  по-леки санкции, наложени междувременно,  лицензията е отнета.

Телевизията оспорва решението пред националните съдилища, но искът е отхвърлен.  Тя иска от Съда да разгледа по-специално дали вътрешното законодателство би могло да наложи задължение за неутралност и безпристрастност в новинарските предавания  на частни телевизионни станции.

Съдът

Компанията жалбоподател се оплаква от ограничения на свободата на изразяване, които се базират на налагане на политически плурализъм в медиите, с цел да даде възможност за разнообразие в изразяването на политическо мнение и да засили защитата на интересите на свободата на словото на другите в аудиовизуалните медии.

Друга специфична особеност  е акцентът, поставен в съответната национална правна рамка върху вътрешния плурализъм:   телевизионните оператори са длъжни да представят балансирано различни политически възгледи, без да се облагодетелства определена партия или политическо движение. 

Съдът пояснява, че   вътрешният и  външният плурализъм не трябва да се разглеждат изолирано един от друг; напротив, и двата аспекта трябва  да бъдат разглеждани заедно. Как да се гарантира разнообразие от цялостно програмно съдържание, отразяващо, доколкото е възможно, разнообразие от мнения, срещани в обществото:   може да има различни подходи за постигане на  разнообразие в европейското пространство. Държавите по принцип трябва да имат широка свобода на преценка как да осигурят   плурализъм в медиите. 

В Молдова всички радио- и телевизионни оператори, публични и частни, трябва да спазват еднакви правила по отношение на новините. Прилагането на правилата  е наблюдавано от Аудиовизуален координационен съвет (ACC), специализиран орган, създаден със закон. Неговите заседания и решенията му са достъпни за обществеността.

Съдът смята, че националните органи са действали в рамките на своето поле на преценка.

Няма конкретни доказателства в подкрепа на твърдението, че регулаторът се е опитал да попречи на NIT да изрази критични възгледи към правителството.  Освен това дружеството жалбоподател може  да кандидатства повторно за лицензия   след една година. С оглед на горните съображения, Съдът смята, че мотивите за  ограничаването на свободата на изразяване на дружеството жалбоподател са уместни и има баланс между необходимостта от защита на плурализма  и необходимостта от защита на правото на свобода на изразяване на  медията. Следователно намесата е била „необходима в едно демократично общество“  и  не е имало нарушение на чл.10.

ЕСПЧ: Първото решение за SLAPP

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В решението си по делото OOO Memo v Russia от 15 март 2022 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) изразява загрижеността си относно  съдебните производства, образувани с цел ограничаване на общественото участие. Това е първият път, когато ЕСПЧ се позовава на понятието SLAPP (стратегически съдебен спор срещу общественото участие).

Делото се отнася до граждански иск за клевета, заведен от руски регионален държавен орган срещу медийна компания.

Компанията жалбоподател,  OOO Memo,  е основател на  Кавказкии узел , онлайн медия, регистрирана съгласно руското законодателство, която  пише за  политическата ситуация и ситуацията с правата на човека в  Русия. През 2008 г.  Кавказский узел  публикува статия, в която критикува изпълнителната власт на Волгоградска област. Останкинският районен съд на Москва постановява, че изявленията са вредни за репутацията на администрацията на Волгоградска област.

ЕСПЧ смята, че разрешаването на изпълнителните органи да завеждат производства за клевета срещу  медиите  има неизбежен смразяващ ефект и  че руският  държавен орган не може да се позовава на „защита на репутацията“ по член 10 § 2 от ЕКПЧ.  ЕСПЧ смята още, че „тези съображения са неприложими за орган  с изпълнителни правомощия, който не се занимава   с преки икономически дейности“.

В  няколко решения ЕСПЧ по-рано е приемал, че и публичните органи могат да преследват легитимна цел, като търсят правна защита на репутацията си чрез производство за клевета. В такива случаи, ЕСПЧ се фокусира върху оценката на пропорционалността на намесата като част от теста за необходимост в едно демократично общество.

Първо, ЕСПЧ счита, че за да се предотврати злоупотребата с правомощия и корупцията на публични длъжности в демократичната система, дейността на публичния орган от всякакъв вид трябва да бъде обект на внимателен контрол не само от законодателната и съдебната власт, но и от общественото мнение.

Второ, ЕСПЧ приема, че разрешаването на изпълнителните органи да завеждат производства за клевета срещу членове на медиите „налага прекомерна и непропорционална тежест върху медиите и може да има неизбежен смразяващ ефект върху медиите при изпълнение на задачата им да предоставят информация и обществен надзор“

Това води ЕСПЧ до заключението, че юридическо лице, което упражнява публична власт, не може като общо правило да  води дело за  „защитата на репутацията“ съгласно член 10 § 2 от ЕКПЧ.

Нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

Бъдещото финансиране на БиБиСи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Експерти от европейска величина по въпросите на финансирането на обществените медии, поканени да изразят позиците си и да отговарят на въпроси в британския парламент през март – април 2022. (видео)

Медийната пропаганда и войната в Украйна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Speakers:
– Elda Brogi, Part-time Professor, Scientific Coordinator of the Centre for Media Pluralism and Media Freedom, EUI
– Maria Donde, Head of International Content Policy at Ofcom, Vice-Chair of EPRA
– Ricardo Gutiérrez, General Secretary of the European Federation of Journalists
– Karim Ibourki, Chair of ERGA – European Group of Regulators for Audiovisual Media Services
– Eliška Pírková, Europe Policy Analyst and Global Freedom of Expression Lead at Access Now

Chair: Pier Luigi Parcu, Part-time Professor, Director of the Centre for Media Pluralism and Media Freedom, EUI

30.03.2022