Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Banaszczyk v Poland.

Жалбоподателят е бил главен редактор на вестник с регионално разпространение в Полша. Медията публикува  поредица от статии за тревожната ситуация в районната болница, в които се твърди, че неблагополучията се дължат   на промени в ръководния екип на болницата под  натиск на  синдикалните организации.  Жалбоподателят обвинява новите болнични мениджъри в непотизъм, некомпетентност и неправилно управление и призовава за   щателно и задълбочено изследване на болницата и нейното функциониране.

Съдът приема, че посоченото от жалбоподателя намерение, което е било да разтърси общественото мнение, за да доведе до промяна в положението на болницата, не е достатъчно, за да го освободи от отговорност за клевета. Като припомня, че критиките  са допустими само  при  законен обществен интерес, съдът приема, че границите на свобода на изразяване са превишени,  и осъжда главния редактор.  Той обжалва първоинстанционното решение, губи и се обръща към ЕСПЧ.

Съдът:

• Присъдата на жалбоподателя представлява намеса в правото му на свобода на изразяване, гарантирано от член 10 на Конвенцията. Намесата е била  предвидена от закона. Преследва законна цел, предвидена в член 10, параграф 2 от Конвенцията, а именно защитата на доброот име  на други лица.  Дали тази намеса е била  необходима в едно демократично общество?
• Основните принципи по отношение на  необходимия в демократичното общество  характер на дадена намеса са добре установени в практиката на Съда,  а ако е необходима, трябва да се провери  дали е  пропорционална на преследваната законна цел  и дали мотивите, на които се позовават националните органи, за да обосноват намесата, изглеждат  релевантни и достатъчни.
• Съдът е определил  редица критерии за  балансиране на  правата по чл.8 и чл. 10 ЕКПЧ. (63) Съдът припомня още,  че  резултатът от делото  не може да варира според това дали жалбата е по член 10 от Конвенцията, от лицето, публикувало спорните изявления, или по член 8 от Конвенцията — от лицето, което е било предмет на този доклад. Наистина, тези права заслужават a priori равно уважение. Следователно по принцип правото на преценка следва да бъде еднакво и в двата случая. (64)
• В случая Съдът отбелязва, че статията  се отнася до предмет, който без съмнение е бил важен за дадена общност. Член 10 параграф 2 от Конвенцията оставя малко място за ограничения на свободата на изразяване в областта на политическата реч или въпросите от обществен интерес. (65-66)
• Съдът отбелязва, че критиката е срещу лица  с официални ръководни функции в обществена болница. В това отношение тя припомня, че границите на допустимата критика са по-широки спрямо лицата, на които са възложени официални функции, по-специално по отношение на начина им на упражняване на тези функции, отколкото към частни лица (69).
• Тъй като  жалбоподателят участва в разисквания по важен въпрос от обществен интерес, той не може да бъде длъжен да отговаря на по-строги изисквания от тези на “надлежната проверка”. При такива обстоятелства, изискващи от кандидата да докаже истинността на изявленията си, може да доведе до лишаването  му от закрилата на член 10 ( 71)
• Съдът приема още, за разлика от тази юрисдикция, че тези изявления не са били лишени от фактическа основа. (73)
• Съдът приема, че това несъмнено е въпрос, по който жалбоподателят е имал право да информира читателите за своя вестник. Той отбелязва също, че разглежданите изявления не се отнасят до личния живот на засегнатото лице, а до действията му като ръководител на обществената болница. Той  в качеството си на публична личност  е трябвало да очаква действията му да бъдат подложени на контрол от страна на местната преса (79).
• Използваният език не бил нито вулгарен, нито обиден.
• Съдът припомня, че естеството и тежестта на наложените санкции са фактори, които трябва да се вземат предвид при преценката на пропорционалността на нарушението на правото на свобода на изразяване, гарантирано  от член 10 от Конвенцията. Въпреки че присъдата, наложена на жалбоподателя, е значително намалена при обжалването,  жалбоподателят е претърпял санкция, която може да има потискащо  действие върху човек като него,   участвал в дебати   от общ интерес на местно равнище.

Предвид изложеното по-горе Съдът счита, че мотивите, предоставени от националните юрисдикции за обосноваване на присъдата на жалбоподателя, не  са  релевантни и достатъчни.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Shortall and Others v. Ireland. 

Конституцията на Ирландия изисква президентът да встъпи в длъжност, като направи декларация, включваща следните думи: „В присъствието на Всемогъщия Бог… Нека Бог ме насочва и поддържа.” Същото се изисква от членовете на Държавния съвет.

Жалбоподателите са ирландски политици. Позовавайки се на член 9 ЕКПЧ  (свобода на мисълта, съвестта и религията)  те  твърдят, че биха могли да се стремят да бъдат избрани за президент или да бъдат поканени да участват в Държавния съвет, но че религиозна клетвена декларация   е в противоречие с техните вярвания и  би им попречила да заемат позицията.

Съдът:

Според информацията, с която разполага Съдът, по-голямата част от  държавите-членки на Съвета на Европа не използват религиозен език в декларациите при заемане на висши държавни длъжности като държавен глава, правителствени ръководители или членове на парламента. Ако се използва такъв език, включването му е или дискреционно, или е предвидена и нерелигиозна клетва. Единствените изключения са Конституцията на Румъния, която изисква клетва с религиозни елементи за длъжностите на президент, министър-председател и членове на правителството; Конституцията на Грузия, която изисква клетва с религиозни елементи за длъжността на президента, Конституцията на Лихтенщайн, която изисква клетва с религиозни елементи за членовете на парламента и правителството, и Конституцията на Сан Марино, която изисква религиозна клетва за кабинета.

Комитетът на ООН по правата на човека (UNHRC) вече е изразил загриженост относно липсата на напредък в изменението на изискването  за религиозни декларации и е препоръчал на Ирландия да предприеме  конкретни стъпки  за изменение на Конституцията.

Същевременно, съгласно член 34 от Конвенцията,  жалбоподателят трябва да бъде пряко засегнат  от оспорената мярка. Конвенцията не  позволява  жалба само защото едно лице смята, без да бъде пряко засегнато,   че може мярката да противоречи на Конвенцията.

Наистина Съдът е приел, че жалбоподателите могат да бъдат потенциални жертви в някои случаи,  но изисква  да се представят убедителни доказателства за вероятността от нарушение, засягащо лично тях.

Никой от жалбоподателите не е  предоставил разумни и убедителни доказателства за вероятността да бъде пряко засегнат  от изискванията на Конституцията във връзка с полагането на клетвата.

Недопустимост.