Tag Archives: Media Law

Речта на омразата и престъпленията от омраза: за реакция на наднационално равнище

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия представя инициатива за включване на речта на омразата и престъпленията от омраза в списъка на престъпленията в ЕС, както беше обявено от председателя Фон дер Лайен в речта ѝ за състоянието на Съюза за 2020 г.

Сега няма правно основание за инкриминиране на речта на омразата и престъпленията от омраза на равнището на ЕС. Съществуващият списък на престъпленията в ЕС в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) трябва да бъде разширен, за да се гарантират минимални общи правила за начините за определяне на престъпленията и санкциите, приложими във всички държави от ЕС.

Ако държавите членки одобрят инициативата, Комисията ще представи законодателно предложение.

Съобщение

Приложение към съобщението

Информационен документ — Как се разширява списъкът на престъпленията в ЕС стъпка по стъпка

Уеб страница

Какво ни казва случаят с вестник Труд

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Първа точка от дневния ред на първото работно заседание на 47-то Народното събрание е изслушване на министъра на културата по повод извеждането на редакционната дейност на Труд от държавна собственост поради неизпълнени задължения.

Видеозапис
Стенограмата – когато се появи на сайта на НС, ще бъде също добавена тук.

Двеста народни представители отделиха два астрономически часа за политическо позициониране.

ГЕРБ и ДПС използваха дори възможността за изказвания “по начина на водене” с патетика в защита на свободата на словото – сякаш не беше Борисов този с мисирките и сякаш не беше Йордан Цонев (ДПС) този, който влизаше в телевизионните предавания с “Пеевски ви праща много поздрави“.
Останалите парламентарно представени политически сили поддържаха, че прекратяване на привилегии не е репресия и че защитата на държавната собственост не противоречи на свободата на изразяване. Дали поради присъствието на депутата Пеевски в залата или поради самоочевидността на неговата сянка върху всяко обсъждане на свободата на изразяване, името му не беше споменато нито веднъж.

В скоби, това беше първото работно заседание за новия председател на Народното събрание, досега адвокат. Трябва да му се съчувства за тази част от председателските му задължения, свързана с изтичане на парламентарно време за заседание с лоша драматургия. Вярвам, че новият правилник ще изисква по-уважително отношение към парламентарното време, без да ограничи дискусиите по съществото на законодателната дейност.

И финално по темата за Труд: по време на управлението на ГЕРБ Блъсков е привилегирован

не само заради това, че вестниците, които продаде, са платени със средства от КТБ;
не само заради това, че за Труд ползва необезпечен кредит от КТБ чрез Сайга Консулт, който не ми е известно да е върнат и вероятно никога няма да бъде върнат;
не само заради това, че е наемател, който години мълчаливо е оставен да не плаща на държавата (а става ясно, че имотът е бил и преотдаден противно на условията на договора);
но той е привилегирован и чрез заобикаляне на законова забрана: когато замяната на имоти в София беше забранена, той получи от общината (СОС на ГЕРБ) терен в Дианабад срещу друг спорен парцел, като забраната за замяна беше заобиколена с две насрещни дарения.

Не включвам в привилегиите назначението на съпругата на сина на Блъсков за ръководител на сектор Култура и аудиовизия в ПП – Брюксел, защото не е публично известно как е изпълнявала задълженията си, може назначението да е било обосновано. Сайтът Площад Славейков казва, че Блъскова е освободена, но без нейно знание, и е работила месец след като е била освободена, което е озадачаващо: не всеки може да присъства един месец на работа незабелязано.

Кратко от мен в DW: Какво ни казва случаят с вестник Труд

Медиите и системите за контрол

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Първата страница на утрешния Труд.

Медията като оръжие.

Като служебен министър на финансите Асен Василев се изненада, че нито една система за контрол не работи. Не работи, когато тези, които трябва да бъдат контролирани, са в сговор с тези, от които зависи да има контрол. Не е трудно да се проследи какво е ставало с опитите за правила в медийния сектор. Това не е първата първа страница на Труд срещу системите за контрол.

Един пример за предходни реакции – Блъсков реагира срещу мерки за медиен плурализъм и правителството на Борисов не даде ход на мерките – ето как описва мерките самият Труд във въпросната публикация:

В документа е записано още, че ще се разработят „норми по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има „значително влияние” върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението”.

Освен това се въвежда и изискване за участие в обществени поръчки да се допускат като изпълнители или подизпълнители само медии, които са декларирали, че спазват Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. В документа е предвидено да се забрани публични средства (от бюджета или по европейски средства) да се отпускат пряко или косвено на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен достъп до информация за действителния си собственик.

С днешна дата се вижда кой е имал интерес от неприемането на тези мерки.

blyskov

Впрочем Труд се ползва с подкрепата на ГЕРБ и след края на третото им правителство.

2021 избори 2 в 1: разходите за политическа реклама

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Институтът за развитие на публичната среда обяви резултатите от Мониторинг на разходите за медийно отразяване. Наблюдението обхваща 40 национални и регионални медии – 10 телевизии, 3 радиостанции, 13 вестника и 14 информационни сайта и агенции. Според Изборния кодекс договорите между партии и медии следва да се публикуват в тридневен срок от тяхното сключване и следва да се премахнат не по-рано от обявяване на изборния резултат. Изнасят се данни за най-търсените телевизии, политическите сили и кандидати с най-големи разходи и пр.

А Свободна Европа публикува данни за разходите за политическата реклама онлайн.

Според публикацията кандидатите за депутати, за президенти и за любимци на суверена са дали за реклама във Фейсбук около последните избори в България близо 1,3 милиона лева. Сумата от 673 922 евро е отбелязана в публичния регистър за политическа реклама в социалната мрежа за периода 15 август- 27 ноември 2021. Като самостоятелен рекламодател, коалицията “Продължаваме промяната” е отделила най-много пари за Фейсбук.

Програма Цифрова Европа: покани за представяне на предложения

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Комисията прие три работни програми за програмата „Цифрова Европа“, в които се очертават целите и конкретните тематични области, които ще получат финансиране в размер на общо 1,98 милиарда евро. Ще се подкрепят инициативи за постигането на целите на Комисията за цифровото десетилетие на Европа.

Първите покани за представяне на предложения за програмата „Цифрова Европа“са публикувани на 17 ноември тук. Срок – 22 февруари 2022 г.

През 2022 г. ще бъдат публикувани още покани. Работните програми ще се изпълняват главно чрез безвъзмездни средства и обществени поръчки.

ЕСПЧ: Генов и Сърбинска срещу България

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 30 ноември 2021 г. Европейският съд за правата на човека се произнесе по делото Генов и Сърбинска срещу България. След решението по делото Ханджийски срещу България това е второто подобно решение, в което България е осъдена за нарушение на чл.10 във връзка с мерки срещу политическото слово, които не са необходими в едно демократично общество.

В предходното решение ЕСПЧ напомня известната си позиция, че свободата на изразяване е приложима не само за „информация“ или „идеи“, които са приети благосклонно или неутрално, но и за онези, които обиждат, шокират или безпокоят държавата или определена общност. „Може да се приеме, че символичният жест на жалбоподателя е нанесъл вреда на някои от хората, които са го били пряко свидетели или са научили за това от медиите. Свободата на изразяване обаче е приложима не само за „информация“ или „идеи“, които се приемат благосклонно или се считат за обидни или за безразличие, но и за тези, които обиждат, шокират или притесняват държавата или който и да е сектор от населението.“ [58]

Факти

Двамата кандидати, популярен блогър и политически активист, са признати за виновни за хулиганството и глобени за посегателство върху паметник на партизаните, разположен пред централата на БСП на Позитано, в контекста на общонационалните протести срещу правителство, подкрепяно от Българската социалистическа (бивша комунистическа) партия, доминиращата политическа сила по време на комунистическия режим в България. Жалбоподателите са обвинени в хулиганство. На първа инстанция са оправдани от съдия Мирослава Тодорова. Според решението, извършеното е в рамките на свободата на политическото слово. СГС осъжда жалбоподателите за хулиганство. Те подават иск за нарушение на чл.10 ЕКПЧ – делото се отнася до въпроса дали извършеното е съвместимо с правата им по чл. 10.

EСПЧ

Съдът прилага теста за пропорционалност:

има намеса;
предвидена в закон;
преследва цели като запазване на културното наследство [69], но не и напр. защита на обществената безопасност, която не е била заплашена [71];
и се поставя въпросът дали изобщо е било необходимо в едно демократично общество да се санкционира актът на жалбоподателите.
Следва да се отбележи и в тази връзка, че паметникът е бил поставен по време на комунистическия режим в България и е бил ясно свързан с ценностите и идеите, зад които е заставал този режим. Първоинстанционният съд, разглеждащ делото срещу жалбоподателите, специално подчерта интензивните обществени дебати за наследството на режима и по-специално за съдбата на паметниците. Не може да се пренебрегва факта, че законодателят на България е осъдил този режим като престъпен и официално е брандирал Българската комунистическата партия, която доминира в страната през този режим, като престъпна организация … за потискане на правата на човека и демократичната система. [83]
Намесата в правото на свобода на изразяване на жалбоподателите — констатацията, че са виновни за хулиганство, заедно с наложените глоби в резултат — не е доказано “необходима в демократично общество” по смисъла на член 10 от Конвенцията.
Следователно е налице нарушение на чл. 10. [84]

ЕС: Законодателeн акт за свободата на медиите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Откривайки European News Media Forum, Комисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон днес потвърди, че се готви Законодателен акт за свободата на медиите:

Европейските граждани търсят надеждна информация, както никога досега. Трябва да отговорим на това търсене и да гарантираме, че гражданите имат достъп до надеждна, качествена и независима информация, включително онлайн.

В отговор Европейската комисия ще представи през следващата година Законодателен акт за свободата на медиите. Целта му ще бъде да гарантира честни и независими медии. Искаме

да засилим медийния плурализъм и да подобрим устойчивостта на сектора като цяло,
да действаме срещу всякакъв вид неоправдани намеси в дейността на нашите медийни компании,
да има предпазни мерки за медиен плурализъм, включително онлайн, така че никой да не може да стане толкова голям, че да не се интересува от публичните дебати,
по-сигурно информационно пространство: това е въпрос на европейски суверенитет: както може би сте ме чували да казвам многократно, всичко е геополитическо. Полето на информацията е учебникарски пример за намеса на враждебни чужди участници.

Законодателният акт ще се основава на ревизираната Директива за аудиовизуалните медийни услуги и ще допълни пакета от Законодателния акт за цифровите услуги и неотдавнашната ревизия на правилата за авторско право. По този начин ние изграждаме наистина цялостна медийна политика за цифровата ера.

Ще работим заедно с индустрията, гражданското общество и с държавите-членки и техните регулаторни органи. Скоро ще започнем обществена консултация и искаме да чуем от вас: къде срещате бариери или ограничения в дейността си? Как можем най-добре да ви помогнем да изпълните жизненоважната си роля за нашите демокрации?

Ето какво е казал Бретон през април 2021.

Комисар Вера Йоурова закри форума. Тя обобщи инициативите, които ЕК ще предприеме през идващата година – като използва законодателни, незаконодателни и финансови инструменти.

Законодателен акт за цифровите пазари – общ подход на Съвета на ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Според прессъобщение от 25 ноември 2021 Съветът на ЕС прие позицията си („общ подход“) относно предложението за Законодателен акт за цифровите пазари (DMA) . Предложението има за цел да осигури конкурентен и справедлив цифров сектор с оглед насърчаване на иновациите, висококачествени цифрови продукти и услуги, справедливи цени и високо качество и избор.

Онлайн платформите, предлагащи основни платформени услуги – като търсачки, услуги за социални мрежи и посреднически услуги – играят все по-важна роля в нашия социален и икономически живот. Няколко големи онлайн платформи имат твърде голяма пазарна сила и контрол върху цифровите екосистеми, което се отразява негативно на лоялната конкуренция.

С това предложение министрите се стремят да създадат равни условия в цифровия сектор с ясни права и задължения за големите онлайн платформи. Регулирането на цифровия пазар на ниво ЕС трябва да осигури равни условия и конкурентен и справедлив цифров сектор.

Предложението за DMA е насочено към вратарите, които контролират „услугите на основната платформа“. Основните платформени услуги включват: онлайн посреднически услуги, онлайн търсачки, социални мрежи, облачни услуги, рекламни услуги и др.

Основните промени в първоначалното предложение на Комисията са следните:

текстът на Съвета съкращава сроковете и подобрява критериите за определяне на вратарите;
текстът включва приложение, което дефинира „активни крайни потребители“ и „активни бизнес потребители“;
подобрения, за да направят структурата и обхвата на задълженията по-ясни и по-устойчиви на бъдещето;
текстът предлага ново задължение, което засилва правото на крайните потребители да се отписват от услугите на основната платформа;
разпоредбите относно регулаторния диалог са подобрени, за да се гарантира, че дискреционните правомощия на Европейската комисия да участва в този диалог се използват по подходящ начин;
за да се предотврати фрагментирането на вътрешния пазар, текстът потвърждава, че Европейската комисия е единственият изпълнител на регламента. Държавите-членки могат да упълномощават националните органи по конкуренция да започнат разследвания на възможни нарушения и да предадат своите констатации на Европейската комисия.

Общият подход, постигнат на Съвета на ЕС, предоставя на председателството на Съвета на ЕС мандат за по-нататъшни дискусии с Европейския парламент, които са насрочени за 2022 г.

Законодателен акт за цифровите услуги – общ подход на Съвета на ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Според прессъобщение от 25 ноември 2021, Съветът на ЕС е приел позицията си („общ подход“) относно предложението за Законодателен акт за цифровите услуги (DSA) . Основната цел на предложения DSA е да предпази потребителите от незаконни стоки, съдържание или услуги и да защити основните им права онлайн . Актът модернизира част от директивата за електронната търговия от 2000 г. Предложението следва принципа, че това , което е незаконно офлайн, трябва да бъде незаконно и онлайн . Определя се отговорността на доставчиците на посреднически услуги като социални медии и онлайн пазари.

Правилата, предложени от DSA, са проектирани асиметрично, което означава, че по-големите посреднически услуги със значително обществено въздействие ще бъдат обект на по-строги правила. След като бъде приет, DSA ще осигури модерна, ориентирана към бъдещето рамка за управление и ще определи ясни задължения за надлежна проверка за онлайн посреднически услуги.

Основните промени спрямо първоначалното предложение на Комисията са следните:

Текстът изяснява и подобрява разпоредбите относно обхвата на DSA;
Текстът на Съвета изрично включва онлайн търсачки;
Текстът на Съвета предвижда засилена защита на непълнолетните онлайн;
Текстът на Съвета добавя задължения за онлайн пазарите и търсачките, както и по-строги правила за много големи онлайн платформи (VLOP);
Текстът на Съвета разширява задължението за уведомяване за подозрение за тежки престъпления до всички хостинг услуги, а не само до онлайн платформите;
За да се наблюдава спазването на задълженията на DSA, текстът включва по-подробни разпоредби относно „функцията за съответствие“, която VLOP или много големи онлайн търсачки (VLOSE) трябва да установят;
Текстът позволява на националните органи да издават заповеди относно незаконно съдържание онлайн директно на доставчиците на услуги и налага задължение на доставчиците на услуги да информират националните органи за своите действия (задължение за обратна връзка);
Текстът на Съвета запазва принципа на държавата на произход и в същото време предоставя изключителни правомощия за прилагане на Европейската комисия, което й позволява да се справя със системни нарушения, извършени от VLOP или VLOSE

Общият подход, постигнат на заседанието на Съвета (ноември 2021), допълва позицията за преговори, договорена вече от Съвета, и предоставя на председателството на Съвета мандат за по-нататъшни дискусии с Европейския парламент, които са насрочени за 2022 г.

Съд наложи ограничение на Ню Йорк Таймс

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В някои правни системи съществува възможността за налагане на забрани за публикуване. Налагането на подобни забрани/ prior restraint винаги предизвиква реакция. А когато става дума за Ню Йорк Таймс, реакцията е силна.

Съдия от първоинстанционния съд в Ню Йорк е разпоредил на Ню Йорк Таймс да се въздържа от публикуване на определени документи, свързани с консервативната група Project Veritas. Разпореждането на съдията е част от висящо дело за клевета, заведено от Project Veritas, тъй като изданието свързва видеоклип, произведен от групата, с твърдения за измама на гласоподавателите в Минесота.

Ръководството на изданието подчертава, че за последен път подобно ограничение е налагано по казуса Pentagon Papers преди 50 години.

Project Veritas се стреми да се представи като журналистическа организация, защитена от Първата поправка, но Американският съюз за граждански свободи ACLU казва, че „разумните наблюдатели може изобщо да не смятат дейността им за журналистика“.

Amicus Brief от 50 медийни организации