Tag Archives: Media Law

Резолюция на ЕП за стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността – ССПНСУО, по-известни като SLAPPs

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В последно време т.нар. SLAPPs – Strategic Lawsuits Against Public Participation (SLAPPs) – са все по-често тема за разговор.

На 11 ноември Европейският парламент е приел Резолюция относно укрепване на демокрацията и на свободата и плурализма на медиите в ЕС: неправомерно използване на действия в рамките на гражданското и наказателното право с цел заглушаване на журналистите, неправителствените организации и гражданското общество (2021/2036(INI)).

ЕП изтъква, че тези процеси са мъчителни, представляват пряка атака срещу упражняването на основните права и свободи и имат за цел да заглушат многообразието от критични обществени възгледи и мнения, включително чрез журналистическа автоцензура; подчертава, че основните права и демокрацията са свързани със спазването на принципите на правовата държава и че подкопаването на свободата на медиите и на демократичното участие на обществеността, включително свободата на изразяване на мнение и на информация, на събранията и сдруженията, застрашава ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС;

счита, че те пораждат особено безпокойство, ако са финансирани пряко или косвено от държавните бюджети и са съчетани с други непреки или преки мерки на държавата срещу независимите медии, независимата журналистика и гражданското общество;

приветства факта, че докладът на Комисията относно принципите на правовата държава за 2020 г. включва тези процеси в своята оценка на свободата и плурализма на медиите в Съюза и че този доклад посочва конкретните мерки и най-добрите практики за противодействие;

призовава за включване в бъдещите годишни доклади на задълбочена оценка на правната среда за медиите, и по-специално за разследващата журналистика, както и за по-подробно разглеждане на предизвикателствата, които засягат журналистите и гражданското общество, и възпиращия ефект, който процесите могат да окажат върху тези участници;

подчертава, че тези процеси представляват заплаха за свободните и плуралистични медии;

призовава Комисията да издаде специфични за всяка държава препоръки и да направи оценка на техния напредък, включително по въпроси, засягащи положението, свързано със свободата на медиите в държавите членки.

Мета ще намали категориите, които използва за таргетирана реклама

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Фейсбук разчита на таргетирана реклама за по-голямата част от своите 86 милиарда долара годишни приходи. Компанията (вече Мета) предоставя на рекламодателите място за персонализиране на търговските съобщения, политическата и социална реклама – като марките могат да насочват рекламите си към потребители на Фейсбук, но и на Инстаграм и Месинджър, които се интересуват от теми, толкова специфични като LGBTQ културата или католицизма.

Новината е, че Мета планира да премахне възможността рекламодателите да насочват реклами към хора въз основа на техните взаимодействия със съдържание, свързано със здраве, раса и етническа принадлежност, политическа принадлежност, религия, сексуална ориентация и хиляди други теми, които могат да бъдат квалифицирани като по-лични или чувствителни.

През 2019 г. Министерството на жилищното строителство и градското развитие съди Facebook за това, че позволява на наемодателите и продавачите на жилища да насочват кой може да вижда реклами за техните имоти в платформата въз основа на характеристики като раса, религия и национален произход. А през 2017 г. ProPublica установява, че алгоритмите на Facebook са генерирали рекламни категории за потребители, интересуващи се от теми като „мразещи евреите“ и „как да се изгарят евреи“. Facebook деактивира антисемитските рекламни категории след доклада на ProPublica.

Бизнесът няма да е доволен от обявените промени, които ще влезат в сила на 19 януари следващата година. Няма да са доволни и групи и организации, които разчитат на платформата за набиране на средства: според тях решението води до по-малко благотворителни дарения, ограничени публични дебати и по-малко информирана общественост. Рекламата във Фейсбук, Инстаграм и Месинджър, която е фино настроена към интересите на хората, често е по-достъпна и по-ефективна от рекламата по телевизията и други медии, се казва в публикацията на Ню Йорк Таймс.

Франсис Хаугън пред ЕП: DSA може да бъде глобален златен стандарт

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 8 ноември 2021 в Европейския парламент се проведе изслушване на Франсис Хaугън по покана на комисията IMCO. Изслушването беше поредното след явяването на Хоугън в Сената на САЩ и пред Британския парламент и продължи около три часа.

„Законът за цифровите услуги, който сега е пред този парламент, има потенциала да бъде глобален златен стандарт“, казва Хаугън. „Това може да вдъхнови други страни, включително моята, да следват нови правила, които да защитят нашите демокрации, но законът трябва да е силен и да се прилага твърдо. В противен случай ще загубим тази възможност, явяваща се веднъж на поколение, да съгласуваме бъдещето на технологиите и демокрацията“, смята Хаугън и тази оценка е разпространена масово от медиите и агенциите.

Обхватът

Хаугън е на мнение, че DSA трябва да бъде разширен, за да включва в обхвата си онлайн съдържание, което не е непременно незаконно, но нарушава правилата и условията на платформата, и трябва да принуди платформите да поемат отговорност не само за разпространението на незаконно съдържание, но и за съдържание, което не е незаконно, като например манипулиране на изборите и дезинформация, причиняваща вреди върху психичното здраве.

Изключенията

„Дяволът ще бъде в детайлите. Ако предвидите освобождаване от прозрачност за всичко, класифицирано като „търговска тайна“, компаниите ще кажат, че всичко е търговска тайна“, предупреждава Хаугън, подчертавайки изключителното значение на прозрачността и важността на достъпа до информация за функционирането на Facebook за независими изследователи, разследващи журналисти и неправителствени организации.

Хаугън също така смята, че медиите не трябва да бъдат изключени от Закона за цифровите услуги, тъй като правилата трябва да бъдат неутрални, за да се борят с вредно (но не незаконно) съдържание като дезинформация. „Позволете ми да бъда много ясна – всяка съвременна дезинформационна кампания ще използва новинарските медийни канали в онлайн платформите.”

Таргетираната реклама

Хаугън не подкрепя пълната забрана за таргетираната реклама, лишавайки депутатите, които настояват з забраната, от така необходим съюзник, пише Политико.

Видеозапис на изслушването

ЕСПЧ: защита на доброто име на починали лица

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Тенденция

Зараждащата се практика на Съда за правата на човека да се защитава доброто име на починали лица се увеличи с още едно решение. След решенията по делата Putitstin v Ukraine и MAC TV v Slovakia ЕСПЧ оповести и решението си по делото ML v Slovakia (14 октомври 2021 г.), с което отново се оспорва тезата, че не могат да се предявяват искове за защита на доброто име на починали.

Покойният син на жалбоподателя е бил римокатолически свещеник. Той е осъден за сексуално насилие във връзка с опит за секс без съгласие с непълнолетен, а след това за нарушаване на обществения ред (секс с възрастен мъж на обществено място). Мъжът е починал през 2006 г.

Три словашки таблоидни вестника публикуват статии, отразяващи осъдителните присъди и смъртта. Майката иска от ЕСПЧ защита на сина й и защита на нейната собствена лична неприкосновеност по член 8 ЕКПЧ, след като е отказана защита от националните съдилища. В жалбата се твърди, че има неверни факти в публикациите.

Съдът постановява нарушение на чл.8: “националните съдилища не са успели да извършат балансиране между правото на жалбоподателката на личен живот и свободата на изразяване на издателите на вестници в съответствие с критериите, заложени в практиката на Съда. ”

Съдът приема, че „… подходящото отношение към починали лица от уважение към чувствата на близките им попада в обхвата на член 8 от Конвенцията. ” и че “репутацията на починалия й син е неразделна част от ”

Съдът приема, че темата за сексуалната злоупотреба от страна на свещеници и отношението на Римокатолическата църква е в обществен интерес и че наказателните дела по делото са пример, илюстриращ съответните проблеми.52

Съдът обаче е убеден, че е било възможно обществеността да бъде информирана адекватно за разглеждания въпрос чрез средства, които водят до по-малка намеса в законните интереси на сина на ML, а именно чрез докладване само на фактите от публично достъпните криминални досиета. В този контекст Съдът повтаря, че трябва да се прави разграничение между докладване на факти – дори ако са противоречиви – способни да допринесат за дебати от обществен интерес в едно демократично общество, и твърдения относно личния живот на дадено лице. 53

В светлината на тези съображения Съдът приема, че намесата чрез публикация в интимната сфера на сина на ML и публикуването на неговата снимка не може да бъде оправдано с каквито и да било съображения от общ интерес.Според Съда от решаващо значение е изискването националните съдилища да направят внимателна оценка на наличието и нивото на обществен интерес от публикуването на определена информация и баланс между обществен интерес и индивидуалните интереси на жалбоподателя. 55

Непроверените твърдения относно личния живот на сина на ML са надхвърлили границите на отговорната журналистика.47 Изопачените факти и използваните изрази са разстройващи за ML и са били от такова естество, че са в състояние значително и пряко да повлияят на чувствата й като майка на починал син, както и нейния личен живот и самоличност, като доброто име на починалия й син е неразделна част от тях 48.

Нарушение на чл.8.

Контекст и значение

Тази серия решения на ЕСПЧ откриват възможността член 8 ЕКПЧ да разреши при подходящи обстоятелства да бъде предявен иск за честта на починали лица. Това ще е аргумент, че държавата има позитивно задължение да защитава правата на близките – като част от личния им живот – по чл.8 от Конвенцията. Тезата следователно е такава: клеветата по отношение на починало лице засяга честта на членовете на семейството му.

От друга страна, в Dzhugashvili v. Russia ЕСПЧ е приел, че жалбата на Джугашвили е недопустима. Джугашвили е внук на Сталин и оспорва публикации в Новая газета, засягащи Сталин и ролята му за събитията в Хатин. Според ЕСПЧ правата по член 8 са непрехвърлими, когато отказва на универсален наследодател да преследва жалба, подадена от непосредствената жертва 23. Жалбоподателят няма правомощие да се позовава на правата на дядо си по член 8 от Конвенцията поради техния непрехвърлим характер.24 Жалбата трябва да бъде отхвърлена съгласно член 34 като несъвместима ratione personae с разпоредбите на Конвенцията.25 Попътно съдът засяга и значението на въпроса дали починалото лице е публична фигура – “историческата роля на предшественика на жалбоподателя изисква по-висока степен на толерантност към обществения контрол и критика към неговата личност и неговите дела“. 35

Националните правни системи допускат или не допускат да се водят дела за защита на доброто име на починали лица. Другаде в този блог има и сравнителни аргументи. В България защитата на доброто име е лична. Но ВКС с Решение 213/ 2021 г. “Приема за допустимо да се претендира по съдебен ред обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от засягане на паметта на починалия наследодател от най-близка степен – родител, низходящи, съпруг, Това е така поради обстоятелството, че от една страна за съхраняването и почитането на паметта на починалия, по обичай са отговорни най-близките наследници, а от друга, че починалият не може да се защити срещу неправомерните действия.”

Pi ar Sevi Boiko: досъдебно производство, но за какво

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Един случай, който заслужава отбелязване.

На 10 септември 2021 г. на заседание на парламентарна комисия присъства главният прокурор, в случая Иван Гешев. Обсъждат се важни законови промени, свързани с прокуратурата. Всички погледи и камери са обърнати към него, и той знае това. Гешев държи телефон. Появяват се кадри, на които е телефонът, екранът, дейността, която Гешев извършва – чат в Телеграм, и лицето с което чати – Pi ar Sevi Boiko.

Снимките се разпространяват в медиите. Pi ar Sevi Boiko потвърждава, че има такъв чат. Преобладаващ обществен интерес.

И след това – досъдебно производство. За какво? – “Който узнае неадресирано до него съобщение, изпратено по електронен път.”

Както напомня Медиапул, в такива случаи прокуратурата не се интересува за какво става дума, а само кой прави информацията публична.

По мое мнение става дума за публична фигура на обществено място по време на събитие, представляващо обществен интерес, ангажирана с паралелна дейност, представляваща обществен интерес:

Главният прокурор няма т.нар. оправдано очакване за тайна на личния живот (reasonable expectation of privacy) по време на обществено обсъждане на законови промени в присъствието на множество камери, свидетелстващи за огромния интерес към него самия и към събитието.
Това, което снимките показват – че по време на обсъждането главният прокурор води разговор с лица от най-приближения кръг (Pi ar Sevi) на лидер на политическа партия (Boiko) – e принос към дебати с важно обществено значение.

Update 8 ноември 2021

Прокуратурата отказва да образува наказателно производство срещу Иван Гешев по повод сигнала на БОЕЦ за “Pi ar Sevi Boiko” – вж тук и копие от прокурорското постановление:

“С първото съобщение Арнаудова посочвала името на изказващия се в момента депутат от ГЕРБ – А. Николов. Предвид течащия дебат, въпреки че не било удобно да комуникира, от възпитание, г-н Иван Гешев отговорил лаконично на съобщението със символ т. нар. „емотикон”.

“Въпросната комуникация и получените на дисплея на телефона на главния прокурор съобщения били заснети с техническо средство, най-вероятно фотоапарат…“.

“Комуникацията станала достояние на г-н Георги Георгиев – председател на ГД “БОЕЦ – България обединена с една цел”, който решил, че за това трябва да се сезира ИВСС, ВСС, МП и ВКП” и т.н.

“В заключение, отделно от това, което бе коментирано до момента, следва да се има предвид, че по принцип с действията си, лицата заснели и публично оповестили комуникацията между г-н Иван Гешев и г-жа Севделина Арнаудова, реално са нарушили основни права, които притежава всеки български гражданин и по-конкретно, конституционно гарантираната неприкосновеност на личната кореспонденция и комуникация”.

Свободна Европа по темата.

Независимост на регулаторите в сектора на електронните съобщения: Полша

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Комисията реши да сезира Съда на Европейския съюз за нарушаване на законодателството на ЕС, гарантиращо независимостта на националния регулаторен орган на Полша в областта на електронните съобщения – Службата за електронни съобщения (UKE).

През май 2020 г. Полша изменя някои разпоредби от полския закон за телекомуникациите относно назначаването и освобождаването на ръководителите на полския национален регулаторен орган, Службата за електронни съобщения. Тогава полското правителство предсрочно освобождава ръководителя на регулатора от май 2020 г., при условие, че неговият мандат изтича през септември 2021 г.

Съгласно правилата на ЕС, условията, които могат да доведат до предсрочно освобождаване на ръководител на национален регулаторен орган, трябва да бъдат определени преди началото на мандата. Това е важна гаранция за гарантиране на независимостта на националния регулаторен орган от политически натиск.

Независимостта на националния регулаторен орган има за цел да гарантира, че органът може да взема обективни решения и да действа безпристрастно, включително както от регулирания бизнес, така и от политически натиск. По-конкретно за сектора на електронните съобщения принципът е защитен в тогава приложимата Рамкова директива и наскоро е възпроизведен в Кодекса за електронни съобщения.

Решението на Комисията да сезира Полша пред Съда на Европейския съюз е след размяна на мнения между Комисията и полските власти. Комисията изпрати официално уведомително писмо до Полша през юли 2020 г. и след отговор от полските органи Комисията изпрати мотивирано становище през февруари 2021 г., на което Полша също отговори. Размяната на мнения не разреши въпроса. Комисията установи, че обясненията, предоставени от Полша, са незадоволителни и несъвместими с изискванията на Европейския кодекс за електронни съобщения, поради което Европейската комисия реши да отнесе въпроса пред Съда на Европейския съюз.

Транспониране на Европейския кодекс за електронни съобщения

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Комисията обяви, че е изпратила мотивирано становище до Естония, Испания, Хърватия, Ирландия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и Швеция за липсата на уведоми Комисията за пълното транспониране на Европейския кодекс за електронни съобщения (EECC).

Това е втората стъпка в процедурата за нарушение, започната през февруари 2021 г., когато Комисията изпрати официални уведомителни писма до 24 държави-членки, тъй като не са уведомили за пълно транспониране. Държавите имат два месеца, за да отговорят на Комисията, или Комисията може да отнесе случая до Съда на Европейския съюз.

Европейският кодекс за електронни съобщения, който актуализира регулаторната рамка на европейския телекомуникационен сектор, влезе в сила през декември 2018 г. и държавите разполагаха с две години, за да приложат правилата му. Органът на европейските регулатори на електронните съобщения (BEREC) разработи и публикува насоки за работа за успешно прилагане на новите правила.

В съответствие с Кодекса, през декември 2020 г. Комисията прие законодателство, за да засили конкуренцията, хармонизацията на регулациите и равнопоставеността на всички участници на пазара, както и да защити потребителите и да позволи справедливи цени и разнообразни оферти за интернет и телефонни услуги:

делегиран регламент, определящ единни максимални тарифи за терминиране на глас в целия Съюз, които операторите могат да си таксуват взаимно за доставяне на фиксирани и мобилни повиквания между техните мрежи.;
актуализирана препоръка за съответните пазари, актуализираща списъка с предварително определени пазари, които европейските национални регулаторни органи трябва редовно да следят.

Factsheet on the European Electronic Communications Code

European Electronic Communication Code

Connectivity for a European Gigabit society

New EU telecom rules: latest actions in time for transposition deadline – Press release

Транспониране на Директива (ЕС) 2018/1808: ЕК изпрати мотивирано становище до девет държави

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 23 ноември 2020 г. Европейската комисия откри процедура за липса на уведомление за транспониране на третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги – Директива (ЕС) 2018/1808 за 23 държави, между които и България. Това беше изненадващо, защото самата Комисия с огромно закъснение изпълни ангажиментите си по директива към държавите.

Крайният срок за транспониране на ревизираната директива за аудиовизуалните медийни услуги в националното законодателство беше 19 септември 2020 г. Само Дания, Унгария, Холандия и Швеция бяха нотифицирали националните си мерки, с които въвеждат напълно директива (ЕС) 2018/1808.

На 23 септември 2021 г. Европейската комисия изпрати мотивирано становище до Чехия, Естония, Ирландия, Испания, Хърватия, Италия, Кипър, Словения и Словакия, които все още не са предоставили информация относно прилагането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги на ЕС (AVMSD) в националните си закони. Това е втората стъпка от процедурата за нарушение, като държавите имат два месеца, за да отговорят на Комисията, или Комисията може да реши да отнесе делата им до Съда на Европейския съюз.

Предстои избор на генерален директор на Българското национално радио

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

СЕМ информира:

Съветът за електронни медии на заседание, проведено на 13 октомври 2021 г., взе решение (по протокол), с което допуска до трети етап на обявената Процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио – изслушване, следните кандидати:

1. Милен Митев
2. Митко Димитров
3. Иво Тодоров

Изслушванията на допуснатите кандидати ще се проведат в поредност, съгласно входящия номер на заявлението за участие в процедурата, подадено в СЕМ:

25 октомври 2021 г.
10:00 ч. – 12:20 ч. – Милен Митев (вх. № РД-22 25-00-7/ 16.09.2021 г.)
14:30 ч. – 16:50 ч. – Митко Димитров (вх. № РД-22 25-00-9/ 16.09.2021 г.)

26 октомври 2021 г.
10:00 ч. – 12:20 ч. – Иво Тодоров (вх. № РД-22 25-00-10/ 16.09.2021 г.)

Съветът за електронни медии не допуска до изслушване кандидатите Жени Гаджалова и Светослав Костов.

Съветът прие правила за изслушване на кандидатите, които са може да видите тук.

Правила за изслушване на кандидатите

27 октомври

Съветът за електронни медии избра Милен Митев.

ЕСПЧ: Политиката към ваксинацията и балансът между индивидуалните права и интересите на общността

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В България имаме право да правим собствен избор по отношение на ваксинацията. Правото да избираме най-доброто за всекиго е защитено и чрез Европейската конвенция за правата на човека – чрез концепцията за правото на личен живот (член 8 ЕКПЧ), защитена у нас и конституционно от член 32 на КРБ.

Ваксинацията е личен избор. Но конституционните права имат предели и ограничения. Абсолютни разпоредби няма и по ЕКПЧ, с изключение – посочват експерти – на забраната за нечовешко и унизително третиране. Дълги години у нас децата се ваксинират срещу различни заразни болести. Но сега ваксинацията срещу ковид се проблематизира на най-различни основания.

В контекст на предизборна кампания политиците избягват ясните и категорични позиции, “Всеки сам си преценя” стана фраза-символ за преобладаващата част от политическата ни класа по време на пандемия.

Всъщност не. Съдът за правата на човека, Голяма камара, има практика, която показва, че за ваксините нещата не стоят така – решението по делото Vavřička и други срещу Чешката република от 2021 г.

На деца в Чехия е отказано приемане в държавни училища на основание, че не са ваксинирани срещу девет заразни болести. Според чешкото право тази ваксинация е задължителна. Взети и други мерки, включително глоби на родители за неспазване на правилата.

Подадена е жалба до ЕСПЧ, в която се твърди нарушение на две разпоредби от Европейската конвенция за правата на човека: член 8 – правото на зачитане на личния и семейния живот и член 9 – свободата на мисълта, съвестта и религията. ЕСПЧ разглежда дали позицията на Чешката република нарушава тези разпоредби и решава, че

прилагането на член 9 е недопустимо в този случай, тъй като правото на свобода на мисълта не включва критичната позиция към ваксинацията.
член 8 не е нарушен, тъй като разпоредбата предвижда изключения за защита на „обществена безопасност“ и „здравето и морала“. Задължителната ваксинация може да бъде приета за „необходима в едно демократично общество“.

Решението е взето от Голямата камара на ЕСПЧ, което го прави окончателно.

ЕСПЧ привежда в мотивите си и сравнителни аргументи за национални мерки в други държави.

Във Франция Конституционният съвет е постановил (2015), че разпоредбите за задължителната ваксинация са в съответствие с Конституцията, защото законодателят е имал намерение да противодейства на болести, които са много сериозни и заразни или не могат да бъдат изкоренени. Според КС законодателят е свободен да оформя политика за ваксинация, за да защити индивидуалното и общественото здраве.

В Италия Конституционният съд отхвърля тезата, че задължителната ваксинация на децата срещу десет болести е неоправдана намеса в конституционната гаранция за индивидуална автономия, като постановява, че законодателството е в обхвата на преценката и политическата отговорност на властите, от които се очаква да оценят необходимостта от намеса в светлината на научни данни. Според КС е постигнат баланс между индивидуалното право на здраве и съвместните и реципрочни права на другите и интересите на общността, както и, в случай на задължителни ваксинации, интересите на децата, които се нуждаят от защита дори спрямо родители, които не са изпълнили задълженията си да се грижат за тях.

Като прилага теста за пропорционалност Съдът решава, че има намеса в правото на личен живот, която е предвидена в закона, необходима и пропорционална – “в разумна степен на пропорционалност спрямо законните цели, преследвани от държавата-ответник чрез задължението за ваксинация”.

Дали е било възможно да се приеме различна политика, както е направено в някои други европейски държави, е “в рамките на широката свобода на преценка на чешките власти”, те не са надвишили своята свобода на преценка и оспорваните мерки могат да се считат за „необходими в едно демократично общество“.

Няма нарушение на член 8 от Конвенцията.

Q & A