За втори път в един ден думата респектиране е включена в заглавие. Респектират журналисти, респектират съдии.
След Цветан Цветанов не би трябвало да е останал министър, който да не е чул този урок. Границите на свободата на изразяване, когато си в изпълнителната власт, правова държава, разделение на властите.
Акценти от позицията на УС на ССБ:
През изминалата седмица двама висши представители на изпълнителната власт –министърът на икономиката и министърът на регионалното развитие и благоустройството, в свои интервюта по Българската национална телевизия и Българското национално радио отправиха недопустими коментари за личността на съдия Мария Вранеску, за разпределението на делата в Софийския градски съд (СГС)и за начина на формиране на съдийското убеждение по няколко съдебни производства, по които докладчик е била съдия Вранеску, а заинтересовани лица са представителите на изпълнителната власт.
В принципен план припомняме, че публични критични коментари на съдебните актове са допустими, но ако това се прави от висши представители на изпълнителната власт, те са подложени на известни ограничения, които се налагат от необходимостта за опазване наавторитета на съдебната власт в едно демократично общество.
По поставения от двамата министри въпрос е налице противоречива съдебна практика, което произтича от възможното различно тълкуване на закона. Този факт е лесно проверим след справка в съдебните актове на съдиите от търговското отделение на СГС по конкретния вид дела, които са публично достъпни на сайта съда. Не съществува задължителна съдебна практика, така че единственият законен път на защита е чрез обжалване на акта на съдия Вранеску пред Софийския апелативен съд.
Не бива да се създава впечатление, че изпълнителната власт се опитва да изнесе правния въпрос извън съдебното производство и разчита на резултатите от публичното унижаване на съдията, т.е. на извънпроцесуалното „респектиране“ на съдиите от горната съдебна инстанция. За съжаление сме били свидетели на подобни дългогодишни опити от други високопоставени представители на изпълнителната власт. Няма значение кои са конкретните носители на власт –подобен подход винаги е несъвместим с правовата държава и разделението на властите.
Държавният интерес се защитава само с правни средства.Всички останали действия,независимо дали са продиктувани от добри намерения и преследват общественополезни цели, освен че са безполезни за самите носители на власт, нанасят дългосрочни вреди за държавата, защото липсата на доверие в съдебната власт е предпоставка за правен нихилизъм и за произвол на изпълнителната власт. Конкретно –актовете на съда, които са възбудили неодобрението на двамата министри, могат да бъдат обжалвани във второинстанционни производства, които приключват също в кратки срокове.
В генерален план –независимостта на съда, която означава безусловно компетентни и почтени съдии, има свой политически фундамент. След множество натрупвани, но нерешавани проблеми в модела на управление на съда; дългогодишно инфектиране на съдийството чрез назначения от компрометирани политически зависими състави на ВСС; упорита липса на структурни реформи въпреки сигналите и съмненията за корупция по високите етажи на съдебната власт; продължили повече от десетилетие персонални атаки срещу съдии отговорният подход за укрепване на автентичната сила на съда да бъде независим арбитър със сигурност не означава интервю на министър по обществената телевизия и радио с нападкисрещу съдия, който дори не присъства в студиото.
