Стана известно решението на Голямата камара на ЕСПЧ по делото Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom.
Делото е заведено след разкрития на Едуард Сноудън относно електронните системи за проследяване и наблюдение, управлявани от разузнавателните служби на Съединените американски щати и Обединеното кралство.
Разкритията на Едуард Сноудън, направени през 2013 г., показват, че централата на правителствените комуникации („Government Communications Headquarters, GCHQ“, която е една от разузнавателните служби на Обединеното кралство) провежда операция с кодово име „TEMPORA“, която позволява на службата да използва и съхранява огромни обеми данни. Според доклад от март 2015 г. на Комисията по разузнаване и сигурност на британския парламент GCHQ извършва групово прихващане на комуникации.
В САЩ Агенцията за национална сигурност („NSA“) призна съществуването на PRISM и Upstream. PRISM е програма, чрез която правителството на Съединените щати получава разузнавателни материали от доставчици на интернет услуги („ISP“). Upstream позволява събиране на съдържание и комуникационни данни чрез оптични кабели и инфраструктура, вкл. глобални данни, по-специално на неамерикански граждани.
В жалбите се твърди още, че британските служби имат достъп и до американските данни. Така предмет на делото са три вида действия за наблюдение и проследяване:
- групово прихващане на комуникации по програма TEMPORA;
- споделяне и получаване на разузнавателни данни в сътрудничество с програмите PRISM и Upstream на NSA
- и предаването на данни за едни или други лица от доставчиците на услуги.
Въпросът е дали прихващането, задържането, съхраняването и споделянето на данни е съвместимо с чл. 8 и 10 ЕКПЧ.
Британското правителство възприема подход „нито потвърждаване, нито отричане“.
Решението на Голямата камара е повече от 200 страници. Позовава се на международната рамка (ООН, Съвет на Европа) и правото на ЕС (Хартата за основните права, директивите, практиката на Съда на ЕС ).
По член 8 ЕКПЧ – личен живот
ЕСПЧ взе предвид, че всяка намеса в правата по член 8 може да бъде оправдана само ако е
- в съответствие със закона,
- преследва една или повече законни цели,
- намесата е необходима и пропорционална в демократичното общество за постигане на целта. При това – за да бъде „съвместимо с върховенството на закона“, наблюдението трябва да бъде „достъпно за заинтересованото лице“ и „с предвидими последици“.
При прегледа на първата част от теста съдът прецени правната рамка и заключи, че тя е „изключително сложна“.
При анализа на предвидимостта и необходимостта по т. 3 съдът взе предвид шест минимални изисквания:
- естеството на престъпленията, които могат да доведат до заповед за прихващане;
- дефиниция на категориите хора, които могат да прихващат комуникации;
- ограничение на продължителността на прихващането;
- процедурата, която трябва да се следва за изследване, използване и съхраняване на получените данни;
- предпазните мерки, които трябва да се вземат при предаване на данните на други страни;
- и обстоятелствата, при които прихващаните данни могат или трябва да бъдат изтрити или унищожени.
Съдът не установява адекватни гаранции срещу злоупотреба. Той не смята, че „властите са постигнали справедлив баланс между конкуриращите се публични и частни интереси, като са игнорирали изцяло гаранциите за правата на гражданите при търсенето и изследването на съдържание“. Той призна, че метаданните притежават различна защита на поверителността и разузнавателна стойност в сравнение с комуникационните данни – и че не при всички метаданни е гарантирана нужната защита. Информация за геолокация, информация за сърфиране, информация за маршрутизация, информация за оборудването и т.н., се събира от правителството „без ограничения“.
По отношение на споделянето на данните ЕСПЧ взе предвид Споразумението за разузнаване на Великобритания и САЩ от 1946 г. за обмена на информация между двете страни. Получават се чуждестранни разузнавателни данни, само колкото е необходимо за правилното изпълнение на техните функции. Артикулираните „законни цели“ включват „интересите на националната сигурност, обществената безопасност и икономическото благосъстояние на страната, предотвратяването на безредици или престъпления и защитата на правата и свободите на другите“. Съдът не откри доказателства за недостатъци в прилагането на режима, доказателства за злоупотреба или нарушение на член 8 от Конвенцията от режима за споделяне на разузнавателна информация.
По отношение на данните, които доставчиците са предавали на правителството е припомнено, че според Съда на ЕС данните трябва да са ограничени „до това, което е строго необходимо за преследваната цел, а когато тази цел е борбата с престъпността – до борбата срещу тежките престъпления“. Освен това достъпът трябва да бъде подложен на предварителна независима оценка. Тъй като глава II от закона не ограничава събирането на комуникационни данни до случаи на „тежко престъпление“ и не подлага на искания за независим контрол от съд или независим административен орган, тя не е в съответствие с правото на ЕС.
По чл.10 ЕКПЧ – свобода на изразяване
Програмите са несъвместими със свободата на изразяване: въпреки факта, че наблюдението не е „насочено специално към наблюдение на журналисти или разкриване на журналистически източници“, то все пак според Съда ще предизвика „потенциален смразяващ ефект“.
Съдът е загрижен за риска от нарушаване на поверителността на журналистическата работа и тайната на източниците без подходящ надзор. Освен това съдът е загрижен, че „няма специални разпоредби, ограничаващи достъпа до информация само по повод борба с„ тежки престъпления”. Съдът смята, че журналистите заслужават уникална защита, която понастоящем не се предоставя по закон, и следователно е осъществено нарушение на член 10 ЕКПЧ.
