Tag Archives: Media Law

Съд на ЕС: отговорност на доставчика за нарушения на права на интелектуална собственост от потребителите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Днас стана известно решение на Съда на ЕС по съединени дела C‑682/18 и C‑683/18

с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) съответно с актове от 13 септември 2018 г. и от 20 септември 2018 г., постъпили в Съда на 6 ноември 2018 г., в производствата по дела

Frank Peterson срещу Google LLC, YouTube Inc., YouTube LLC, Google Germany GmbH (C‑682/18),

Elsevier Inc. срещу Cyando AG (C‑683/18),

Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Авторско право и сродни права — Предоставяне на разположение и администриране на платформа за споделяне на видеоклипове или на платформа за съхраняване и споделяне на файлове — Отговорност на оператора за нарушения на права върху интелектуална собственост, извършени от потребителите на неговата платформа — Директива 2001/29/ЕО — Член 3 и член 8, параграф 3 — Понятие за публично разгласяване — Директива 2000/31/ЕО — Членове 14 и 15 — Условия за упражняване на правото за освобождаване от отговорност — Незнание за конкретни нарушения — Уведомяване за такива нарушения като условие за постановяването на съдебна забрана“

Запитванията са отправени в рамките на спорове, единият от които се води между г‑н Frank Peterson, от една страна, и Google LLC и YouTube LLC, от друга страна (дело C‑682/18), а другият — между Elsevier Inc. и Cyando AG (дело C‑683/18) по повод на нарушения на притежавани от г‑н Peterson и Elsevier права върху интелектуална собственост, извършени от потребители съответно на поддържаната от YouTube платформа за споделяне на видеоклипове и на поддържаната от Cyando платформа за съхраняване и споделяне на файлове.

Заключението на Генералния адвокат заслужава самостоятелно внимание, това все пак е Henrik Saugmandsgaard Øe. Според него операторът на платформа за споделяне на видеоклипове и операторът на платформа за съхраняване и споделяне на файлове по принцип могат да се ползват от предвиденото в тази разпоредба освобождаване за всяка отговорност, която може да произтече от файловете, които съхраняват по молба на потребителите на платформите си.

Фактите

Записи на Сара Брайтман се появяват в YouTube в нарушение на изключителните права на Frank Peterson, това е в основата на първото дело. Компанията YouTube не е отстранила или блокирала незабавно, въпреки че е била уведомена, че тези произведения са били незаконно предоставени на публично разположение чрез платформата. Cyando поддържа платформата Uploaded за съхраняване и споделяне на файлове, която предлага на всеки интернет потребител безплатно място за съхраняване, за да качва (upload) файлове – и е качена медицинска литература, за която излючителни права има Elsevier – основанието за второто дело.

Въпросите

„1) Извършва ли акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от [Директивата за авторското право] операторът на интернет платформа за споделяне на видеоклипове, на която потребители предоставят на публично разположение видеоклипове със защитено с авторско право съдържание без съгласието на притежателите на права, ако

– с платформата той реализира приходи от реклама,

– качването е автоматично и се извършва без предварителен преглед или контрол от страна на оператора,

– съгласно условията за ползване операторът получава световна, неизключителна и безвъзмездна лицензия по отношение на видеоклиповете за периода, за който са качени на платформата,

– в условията за ползване и в рамките на процеса на качване операторът указва, че не е позволено качването на платформата на съдържание, което нарушава авторските права,

– операторът предоставя на разположение помощни средства, чрез които притежателите на права могат да предприемат действия за блокирането на достъпа до видеоклипове, с които се нарушават права,

– операторът на платформата подготвя резултатите от търсенето под формата на класации и категории съдържание, като на регистрираните потребители се представя обзор на препоръчаните видеоклипове, който се основава на вече гледаните от тях видеоклипове,

доколкото този оператор няма конкретни сведения за наличието на съдържание, което нарушава авторските права, или, след като получи такива сведения, незабавно заличава това съдържание или незабавно блокира достъпа до него?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос:

При описаните в първия въпрос обстоятелства попада ли дейността на оператора на интернет платформа за споделяне на видеоклипове в приложното поле на член 14, параграф 1 от [Директивата за електронната търговия]?

3) При утвърдителен отговор на втория въпрос:

Трябва ли съгласно член 14, параграф 1 от [Директивата за електронната търговия] сведенията за незаконната дейност или информация и запознаването с фактите или обстоятелствата, от които е видна незаконната дейност или информация, да се отнасят до конкретни незаконни дейности или информация?

4) Отново в случай на утвърдителен отговор на втория въпрос:

Съвместимо ли е с член 8, параграф 3 от [Директивата за авторското право] в полза на притежателя на правото да може да се постанови съдебна забрана срещу доставчик на услуга, която се състои в съхраняване на информация, предоставяна от получател на услугата, и се използва от потребител за нарушаване на авторското право или на сродните му права само ако след предупреждение за явно нарушение отново е извършено такова нарушение?

5) При отрицателен отговор на първия и втория въпрос:

Трябва ли при описаните в първия въпрос обстоятелства операторът на интернет платформа за споделяне на видеоклипове да се счита за нарушител по смисъла на член 11, първо изречение и член 13 от [Директивата относно упражняването на права]?

6) При утвърдителен отговор на петия въпрос:

Може ли задължението на такъв нарушител да заплати обезщетение съгласно член 13, параграф 1 от [Директивата относно упражняването на права] да бъде поставено в зависимост от условието нарушителят да е действал умишлено както по отношение на собственото си нарушение, така и по отношение на нарушението на третите лица и да е знаел или според обстоятелствата да е трябвало да знае, че потребители използват платформата за извършване на конкретни нарушения?“.

Въпросите по второто дело са аналогични и делата са съединени.

Съдът

Операторът на платформа за споделяне на видеоклипове или на платформа за съхраняване и споделяне на файлове, на която потребителите могат незаконно да предоставят на публично разположение защитено съдържание, не извършва „публично разгласяване“ на това съдържание по смисъла на посочената разпоредба, освен ако извън рамките на самото предоставяне на платформата на разположение, той допринася за предоставянето на публичен достъп до посоченото съдържание в нарушение на авторското право.
3. Член 14, параграф 1 от Директивата за електронната търговия трябва да се тълкува в смисъл, че дейността на оператора на платформа за споделяне на видеоклипове или на платформа за съхраняване и споделяне на файлове попада в обхвата на тази разпоредба, при условие че този оператор няма активна роля, позволяваща му да се запознае или да контролира каченото на платформата му съдържание. За да се изключи възможността такъв оператор да се ползва от предвиденото в посочения член 14, параграф 1 освобождаване от отговорност, той трябва да има сведения за конкретните незаконни действия.

4. Може да се постанови съдебна забрана срещу посредника, чиято услуга е била използвана от трето лице за нарушаване на правото му, без този посредник да е имал сведения за това по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от Директивата за електронната търговия, само ако преди започването на съдебното производство посредникът е бил предварително уведомен за нарушението и не е предприел незабавни действия, за да отстрани въпросното съдържание или да блокира достъпа до него и за да гарантира, че тези нарушения няма да се повторят – и в допълнение не по начин, че на притежателя на правата да се причинят несъразмерни вреди.

Съдът призовава да се балансират правата на операторите на онлайн платформи и притежателите на права. – Операторите на онлайн платформи не носят пряка отговорност за действията на потребителите при качване на съдържание.

В този контекст въпросът е как се прилага EU Copyright Directive (2019/790). Експертите очакват решенията на Съда на ЕС за малко повече яснота, както става ясно например от това съобщение на Пол Келер –

Absolutely fantastic analysis by @hutko at @reCreatingEU event, who argues that #Article17 is a giant MESS (actually 4 gradations of MESS depending on outcome of C-401/19 and C-682/18) and that the only really answer is to start anew (& make it a regulation this time)! pic.twitter.com/6zdG2v5AXd
— Paul Keller (@paul_keller) June 21, 2021

Ще изключи ли ЕС произведенията от Обединеното кралство от европейската квота

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Обединеното кралство вече не е в ЕС, но произведенията от Обединеното кралство се отчитат за европейската квота, която се изисква по силата на Директивата за аудиовизуални медийни услуги. Европейска квота се изисква и за класическите телевизии (не по малко от 50 на сто), и за нелинейните услуги (видео по заявка) – вече 30 на сто.

Включването на произведенията от Обединеното кралство става по силата на дефиницията за европейски произведения – там е прието, че освен произведенията от държавите на ЕС същият статус имат и произведенията от държавите – страни по Европейската конвенция за трансгранична телевизия на Съвета на Европа.

Не е за вярване, но Гардиан е написал, а вълна от специализирани сайтове републикуват твърдението, че ЕС се готви да действа срещу „непропорционалното“ количество британско телевизионно и филмово съдържание, показвано в ЕС след Брекзит, което ще е удар върху развлекателната индустрия в Обединеното кралство. Източник според статията е “вътрешен документ на ЕС, видян от Guardian“.

Обединеното кралство е най-големият европейски продуцент на филми и телевизионни програми, стимулиран с 1,4 млрд. паунда от продажбата на права извън ОК. Тези данни са посочени като заплаха за културното многообразие на Европа. Въпросът вероятно ще се присъедини към списък с точки на напрежение в отношенията между ЕС и Обединеното кралство.

Страни като Франция са отишли по-далеч, като са настоявали за 60% квота за европейски произведения на VOD и 15% от оборота на платформите да се изразходва за производство на европейски аудиовизуални и кинематографични произведения.

Според изтеклия документ на ЕС, озаглавен „Непропорционалното присъствие на съдържание в Обединеното кралство в европейската квота на VOD и ефектите върху разпространението и популяризирането на различни европейски произведения“, се смята за необходимо ЕС да преоцени „присъствието на съдържание в Обединеното кралство в последиците от Брекзит ”.

„Голямата наличност на съдържание в Обединеното кралство в услугите за видео по заявка, както и привилегиите, предоставени от квалификацията за европейски произведения, могат да доведат до непропорционално присъствие на съдържание от Обединеното кралство в рамките на европейската квота за видео при поискване и да възпрепятстват по-голямо разнообразие от европейски произведения (включително от по-малки държави или по-малко говорими езици) “, пише в документа. „Следователно непропорционалността може да повлияе на изпълнението на целите за популяризиране на европейските произведения и културното разнообразие, насочени към директивата за аудиовизуалните медийни услуги”.

Европейската комисия е натоварена да извърши проучване на въздействието върху риска за „културното многообразие” на ЕС от съдържанието от Обединеното кралство.

Естествено е мнението вътре в британските тв среди, че „Загубата на достъп до значителна част от пазарите в ЕС би била сериозен удар за телевизионния сектор в Обединеното кралство, точно по веригата на стойността от производители до телевизионни оператори до творци.“

Източници от ЕС предполагат, че инициативата ще е тема на ротационното председателство на Съвета на ЕС от Франция през идващия януари и ще получи подкрепата на Испания, Гърция, Италия и Австрия, пише Гардиан.

След три години има междинен преглед на директивата AVMS, който според източниците може да е моментът, в който промените могат да влязат в сила.

Блокиране на достъп да сайт заради предлагане на съдържание в нарушение на авторски права

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Канадски апелативен съд отхвърли жалбата на доставчик на интернет достъп (Teksavvy Solutions) срещу съдебен акт, който за пръв път в Канада разпорежда на доставчика да блокира достъпа до уебсайт, предлагащ SVOD в нарушение на авторски права (GoldTV).

Апелативният съд потвърждава по делото Teksavvy Solutions Inc. срещу Bell Media Inc., 2021 FCA 100, че съдът може да издава актове, изискващи доставчици на интернет достъп да блокират достъпа до уебсайтове, които предоставят съдържание, нарушаващо авторски права.

Bell Media Inc., Groupe TVA Inc. и Rogers Media Inc. завеждат дело срещу goldtv.biz и goldtv.ca за нарушаване на авторски права – незаконен стрийминг – и получават заповед, изискваща девет канадски доставчици на интернет услуги да блокират достъпа до уебсайтовете на ответниците. Един от тях – Teksavvy Solutions – отказва да изпълни заповедта. Съдът отхвърля възраженията на Teksavvy и издава заповед за блокиране на сайта за период от две години. Teksavvy обжалва и губи.

Апелативният съд не се е съгласил:

с аргумента, че посредниците не контролират съдържанието – като се е позовал на решението на Върховния съд на Канада по дело Google Inc. срещу Equustek Solutions;
с аргумента за свободата на изразяване. Съдът обаче е приел, че интересите на потребителите на интернет могат да бъдат засегнати от заповеди за блокиране на сайтове. В този случай идва ред на балансиращо упражнение, както Върховният съд действа в делото Equustek. Това е важно за разказа – при установяване на нарушаване на авторски права се взема предвид и свободата на изразяване: балансът предхожда вземането на решение. Такава тенденция много плахо се забелязва и в практиката на ЕСПЧ – като в Ashby Donald and others v France.

Обединено кралство: регулация на стрийминга

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Гигантите Netflix, Disney + и Amazon Prime могат да бъдат регулирани в Обединеното кралство по същия начин както телевизиите, съобщават медии.

Съвсем скоро медийният регулатор Ofcom ще получи правомощието да се произнася по жалби относно съдържанието, разпространявано от тях. Очаква се министърът на културата Оливър Даудън да въведе тези разпоредби в медийния закон, а официалната информация се очаква следващата седмица в бяла книга.

Mакар Netflix да открива работни места в производствения сектор на Обединеното кралство, централата му е в Холандия и остава под холандски регламент.

Стриймингът има характеристиките на програма, така че този ход не е неочакван.

В САЩ тъкмо преди Новата 2021 година, на 27 декември 2020 беше приет Protecting Lawful Streaming Act, Закон за защита на законния стрийминг, който урежда авторскоправни аспекти.

У нас също вече е възниквал казус кои са разпоредбите, които могат да се отнесат към стрийминга. Нови развития и в Германия –
Стриймингът като медийна услуга | Медийно право

Обединено кралство: Безопасност онлайн

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Комисията по комуникации и цифрови технологии в британския парламент е загрижена, че порнографските уебсайтове не са обхванати напълно от законопроекта на правителството за безопасност онлайн. Комисията очерта и други области, в които общественото изслушване е посочило необходимост от допълнително обсъждане.

Кореспонденция по повод Online Safety Bill:

От правителството към парламента

“Днес DCMS и Министерството на вътрешните работи публикуват законопроект за безопасност онлайн за предварителен законодателен контрол. През 2019 г. се ангажирахме да направим Обединеното кралство най-безопасното място в света онлайн, така че да бъдат защитени потребителите от онлайн злоупотреби и свободата на изразяване. Това новаторско законодателство (Online Safety Bill) изпълнява поетия ангажимент.”

От парламента към правителството

“Имаме аргументи по четири въпроса в законопроекта, които ни водят към различни законодателни решения от избраните в момента от правителството.”

Парламентарната комисия поставя интересни четири въпроса, единият е за дефиниране на гражданската журналистика.

Свобода на изразяване онлайн -изслушвания в парламента

Eвропейска рамка за цифрова самоличност

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС е публикувана Препоръка (ЕС) 2021/946 на ЕК от 3 юни 2021 година относно общ инструментариум на Съюза за координиран подход към европейска рамка за цифрова самоличност.

В заключенията си от 1—2 октомври 2020 г. Европейският съвет призова Комисията да представи предложение за разработването на обща за целия ЕС рамка за сигурна публична електронна идентификация, включително оперативно съвместими цифрови подписи, за да се предостави на хората контрол върху собствената им самоличност и данни в онлайн среда, както и да се даде възможност за достъп до публични, частни и трансгранични цифрови услуги.

Съобщението на Комисията „Цифров компас за 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие“ предвижда до 2030 г. Съюзът и неговите граждани да могат да се възползват от широко внедряване на надеждна, контролирана от потребителите самоличност, която да позволява на всеки ползвател да контролира собствените си взаимодействия и присъствие в онлайн среда.

Разработването на различаващи се национални решения води до разпокъсаност и не позволява на хората и предприятията да се възползват от предимствата на единния пазар, тъй като те не могат да използват сигурни, удобни и единни системи за идентификация в целия Съюз, позволяващи достъп до обществени и частни услуги.

За да се подкрепи конкурентоспособността на европейските предприятия, доставчиците на онлайн услуги следва да могат да разчитат на решения за цифрова самоличност, които се признават в целия Съюз. За целта се препоръчва държавите членки да работят в тясно сътрудничество въз основа на предложение на Комисията за определяне на следните елементи като част от инструментариума:

рамка за техническа архитектура и технически справки, определяща функционирането на европейската рамка за цифрова самоличност в съответствие с Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги, като се вземе предвид предложението на Комисията за европейска рамка за цифрова самоличност;
общи стандарти и технически спецификации,
общи насоки и най-добри практики в области, където съгласуването на практиките ще подпомогне гладкото функциониране на европейската рамка за цифрова самоличност.

Достъп до обществена информация: джипката на Борисов

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Всичко около прословутата “джипка“, ползвана от бившия премиер Бойко Борисов, е държавна тайна, включително собственост, цена на автомобила и цена на поддръжката, километри. Това става ясно от отговора на НСО до Медиапул.

Според собствената администрация на Борисов той е ползвал няколко Тойота Секвоя и една Тойота Тундра, които караше сам – и в компанията на министри, политически съмишленици и отговорниците за политическа комуникация обикаляше страната, включително в предизборна кампания.

“Джипката” на Борисов са много джипки, но според НСО всичко е държавна тайна.

Изглежда вероятно след известно време да научим отговора, но не преди съдът да разпореди. Tези отговори са симптоматични за нивото на достъп до обществена информация – параметър, който се взема предвид при определяне на индексите на свободата на медиите и медийния плурализъм.

Прилагането на поправката Пеевски

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В публикация със заглавие “Осем пъти Министерството на културата е искало от МВР да търси собственици на медии” Дневник съобщава данни за прилагането на поправката на Закона за задължителното депозиране, която изисква деклариране на собствеността и финансирането на медиите и разпространителите.

“С промени в закона приети през ноември 2018 година с гласовете на ГЕРБ, ДПС и “Обединени патриоти” печатните, електронните и онлайн медии бяха задължени, освен да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик, да декларират и “всяко получено финансиране през предходната календарна година, неговия размер и основание, включително данни за лицето, извършило финансирането” пред Министерството на културата. Срокът за това е краят на юни всяка година.

За миналата година в културното министерство са обработени 350 декларации, което той определи като изключително малко. Според закона правомощията по регистъра е да се провери дали е подадена такава декларация или не. Ако не бъде установен собственика, Министерството на културата се обръща към Главна дирекция “Национална полиция”, които започват да проверяват сайтовете. По думите на Меликов, дори МВР не успява да открие и да проследят докрай кои са собствениците.

В министерството е формирана работна група, която да изготви промени в т.нар. закон Пеевски за отстраняане на някои недостатъци. На въпрос дали с промените и регистъра има успех за изсветляването на медийната собственост, Меликов заяви: “Не мисля, че е изсветлена”. Според него целта е да се напълни регистъра с информация, а не на глобяване.

Сред сайтовете, за които от културното ведомство са търсили информация, са: burgasdream.com, troyanpress.com, novinarnik.net, вестника “19 минути” и електронното му издание, sofia.media, vestonosec.net и други. Преди време “Дневник” писа, че именно Пеевски, който беше доскоро депутат от ДПС и медиен издател, е намерил начин да заобиколи собствения си закон, повече – тук.“

Декларациите на сайта на МК:

ВАС за Каракачанов: неминуемо унизява, а следователно и накърнява човешкото достойнство

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

„Циганите са станали изключително нагли. Парадоксално е, че циганите в България станаха изключително нагли вече. Преди няколко години набиха полицай, преди два дни бият военен. Това не може да продължава повече и търпимостта на българското общество се изчерпва“.

Това е казал бившият вицепремиер и председател на ВМРО Красимир Каракачанов.

Комисията за защита от дисриминация е отнесла това изказване към допустимите. КЗД е приела, че то не осъществява състав на нежелано поведение „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като, на първо място, не е насочено към конкретен субект – лице, още по-малко това да е самият жалбоподател, на следващо място, не формира отрицателно отношение към ромите повече от допустимото в конкретния случай предвид контекста, в който е направено изказването, както и не обективира омраза и агресия към дадения етнос, а единствено отразява гражданската позиция на неодобрение на автора към стореното и участниците в него. КЗД се е позовала на свободата на изразяване на мнение в демократичното общество, от която, подчертава, че следва да се ползва не само благоприятната или с неутрален характер информация, а и тази, която може да предизвика неодобрение, да изненада и дори да шокира част от обществото. При тези обстоятелства, решаващият състав на КЗД е посочил, че личните, субективни усещания и емоции на едно лице, отразяващи вътрешния му светоглед при възприемането на подобна информация с неоспоримо негативно съдържание, не могат да имат значението на общовалиден критерий при оценката на дадено изказване като враждебно или дискриминационно.

Гражданска позиция на неодобрение, казва КЗД за вицепремиера.

Първоинстанционният състав е възприел становището, че

претендираната пред КЗД дискриминация не се доказва поради липсата на ангажирани от жалбоподателя доказателства за създаването на унизителна или застрашителна среда за членовете на Сдружението- за да може едно нежелано поведение да доведе до визираната в нормата неблагоприятна среда, то трябва да е проявявано системно, да не се касае за еднократно действие, тъй като само системно проявявано негативно отношение спрямо дадено лице, на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., е от естество да предизвика чувство на тревожност, несигурност, отхвърляне и враждебност у потърпевшия.
липсва и друг съществен елемент от фактическия състав на нарушението „тормоз“ по смисъла на ЗЗДискр., а именно – целта на сочения като дискриминатор с изявлението си да предизвика негативни последици спрямо конкретно лице или група лица от ромски произход, изразяващи се в накърняване достойнството на тези лица и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
процесното изказване на Красимир Каракачанов по повод нападението и побоя над военнослужещ в с. Войводино не сочи на насърчаване и подтикване към дискриминационно поведение, не съдържа указание и не оказва натиск към извършване на дискриминация.

Върховният административен съд с Решение 6976 от 9 юни 2021:

ОТМЕНЯ решение № 17/10.01.2020 г. по преписка № 7/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която е установено, че с направените в ефира на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД на 08.01.2019 г., 14.01.2019 г. и 15.01.2019 г. изказвания Красимир Каракачанов, заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на § 1, т. 1 от същия закон и е оставена без уважение жалбата на Сдружение „Единство“ в тази част.
ВРЪЩА делото в отменената част като преписка на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата на Сдружение „Единство“, ЕИК [ЕИК] при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3706 от 09.07.2020 г. по адм. дело № 1334/2020 на Административен съд – София-град в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.

Мотивите са обстойни, с анализ на фактите, които не са спорни, и с позоваване на практика на ЕСПЧ, Съда на ЕС и практика на ВАС. В частност:

“Особено значение в съвкупността от обстоятелства, обхванати от преценката за реализиране на състав на дискриминация, изразена в словесна форма и представляваща „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр., имат естеството на конкретните изявления и фактът, че същите биват широко разпространени чрез средствата за масово осведомяване. Макар последният факт да не може да бъде вменен пряко във вина на автора на изявлението, доколкото не той е отговорното лице за избора на съдържание на излъчваните в национален ефир репортажи и предавания, то несъмнено заместник министър-председателят и министър на отбраната на Република България Красимир Каракачанов следва да може да държи сметка за повишения интерес на обществеността към неговите изказвания по актуалните теми на деня, поради което да съзнава и високата степен на вероятност коментарите му, изразяващи било лично мнение по даден обществено значим въпрос или позицията на институцията и властта, които представлява, да бъдат разпространени и публично разгласени чрез средствата за масова информация.

По своето естество, процесното изказване на Красимир Каракачанов, цитирано дословно по-горе, в което се съдържат негативни коментари спрямо ромите като цяло, надхвърля допустимото в случая отрицателно отношение към коментираните прояви на тежки престъпления от съответните лица и излиза от контекста на обсъждания конкретен инцидент, по повод на който е направено изявлението на министъра от с. Войводино. Оспореното като дискриминационно изказване не изразява критичната гледна точна на неговия автор единствено по отношение на извършителите на въпросните тежки престъпления. Използваните изразни средства носят ясното и недвусмислено послание, че негативните характеристики, относими към точно определени лица, за които е установено, че са извършители на престъпления, се приписват на цялата ромска общност посредством използвания похват на обобщаването. Без съмнение изрази като: „… циганите в България станаха изключително нагли вече. Преди няколко години набиха полицай, преди два дни бият военен… търпимостта на българското общество се изчерпва“ не могат да бъдат тълкувани по друг начин освен като стигматизиращи и представящи цялото ромско население в страната под знака на негативната, осъдителна оценка, дадена по повод извършването на конкретно престъпно деяние от едно или повече лица, представители на ромския етнос. Независимо какви са били намеренията и подбудите, мотивирали изказването на касационния ответник, дали същият е искал да насочи критиката и неодобрението си единствено и само към извършителите на конкретните престъпления или не, факт е, че използваните от него изрази (словесно изразено нежелано поведение по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр.) говорят за ромското етническо малцинство в неговата цялост, назовано с общото наименование „циганите в България“.

По този начин се създава внушението и се отправя посланието, че описаните негативни свойства се отнасят до всеки един от представителите на тази общност. Подобно обобщаване на личностите на всеки, който се самоопределя като ром и стереотипизиране на образа на ромите като „нагли“ членове на обществото, спрямо които търпимостта на българите „се изчерпва“, без съмнение може да накърни и накърнява достойнството на представителите на етническата група, като същевременно допринася за създаването на трайно негативни, потенциално враждебни и конфликтогенни нагласи, насажда отношение на недоверие и нетърпимост в обществото спрямо всеки представител на ромския етнос. Това неминуемо унизява, а следователно и накърнява човешкото достойнство на хората, които се определят етнически като роми, защото ги представя с колективния, стигматизиращ образ на правонарушители.”

Запис от охранителна камера в заведение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Министърът на правосъдието гостува в сутрешния блок на Нова телевизия и – в отговор на въпрос за контактите на президентски съветник, заснет от охранителна камера в заведение, след което записите са разпространени в социални мрежи и сайтове – коментира така:

Освен това за мен възниква един юридически въпрос – никой не попита за какво служат тези камери, това е едно безспорно прекрачване в частната сфера, въобще няма никакъв личен живот, отделно е, че публичните лица имат други граници на защита на личната сфера, но аз поставям един въпрос, който журналистите според мене също повече трябва да разискват […]

1

Министърът е прав, все по-малко има личен живот.

Конституцията предвижда, че никой не може да бъде следен, филмиран, записван – освен в предвидени в закон случаи.

Такъв закон е Законът за частната охранителна дейност. Охранителните камери осъществяват намеса в личния живот на основание на закон. (И по това заснемането на президентски съветник от охранителна камера в заведение се различава от заснемане на спящия Бойко Борисов или на спалнята му от посетител).

Но видеозаснемане от охранителни камери може да се осъществява законно при определени условия. Едно от тях – камерите да бъдат означени.

Сега внимание: разполагаме с председател на политическа партия ГЕРБ, а в последните десет години – и министър-председател, който смята означаването на видеокамерите за абсолютна глупост.

2

Министърът е прав, публичните фигури имат нисък праг на защита – но това не означава, че съвсем нямат защита. Съдът за правата на човека с практиката си създава ориентири за разграничаване на двата вида хипотези. Например когато разглежда заснемане със скрита камера на депутат, председател на парламентарната комисия за контрол върху хазарта, да посещава игрална зала – решение по делото Alpha Doryforiki Tileorasi Anonymi Etairia v. Greece.

Съдът е на мнение, че – когато влиза в зала за хазарт – A.C. би трябвало да очаква, че поведението му е наблюдавано и дори записано с камера, особено с оглед на фактa, че той е публична фигура.

Съдът подчертава още, че защитата, предоставена от член 10 от Конвенцията на журналистите, е подчинена на условието те да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с принципите на отговорната журналистика.