Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ)  се произнесе по делото Bon v. Croatia, Application no. 26933/15, 18 March 2021, като приложи  член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Жалбоподателят, екоактивист, е осъден и глобен в Хърватия за обида на местен политик, защото онлайн твърди публично, че последният „се е държал като истинскa хлебарка“.

ЕСПЧ констатира, че наказателната присъда за обида е нарушила правото на активиста на свобода на изразяване, гарантирано съгласно член 10 от ЕКПЧ. Съдът се позова на факта, че обидното изявление е публикувано на уебсайта на местна неправителствена организация –  само с ограничено въздействие,  при това без знанието и съгласието на активиста.

Ранко Бон  е президент на регионален клон на Зелената партия в Хърватия. На кръгла маса в Загреб Бон казва, че има демократичен дефицит,   всичко се  случва  „в тъмнина”, при затворени врати, далеч от очите на обществеността и ръководителят на община Мотовун, S.V., се държи „като истинска хлебарка“. Речта на Бон е записана без негово знание и публикувана без негово съгласие на уебсайта на екологична неправителствена организация. S.V.  осъжда Бон   за обида на  S.V.  и му налага санкция   3 500 EUR.   Бон се обръща към ЕСПЧ.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност – има ли намеса, има ли правно основание, намесата необходима ли е в едно демократично общество.

Съдът констатира, че има намеса, има правно основание за намеса – защита на доброто име, и става дума за баланс между  правото на добро име на S.V., като част от личния му живот, гарантиран съгласно член 8 от ЕКПЧ, от една страна, и правото на Bon на свобода  на изразяване, защитен от чл.10, от друга. В такъв контекст ЕСПЧ оценява дали причините, които са довели до обжалваните решения, са  достатъчни и релевантни, за да оправдаят намесата в правото на свобода на изразяване.

Съдът отбелязва, че

• дискусията в настоящия случай очевидно е била от обществен интерес и предмет на  дебати. S.V., като ръководител на община Мотовун, е публична личност и  се предполага  висок праг на толерантност към всяка критика, насочена към него;
• оспореното изявление е направено само за ограничен брой хора   и Бон няма намерение да направи презентацията си достъпна за широката общественост. Без негово знание или съгласие презентацията му  е записана   и публикувана на уебсайта на местна неправителствена организация;
• националните съдилища не са анализирали дали изявлението на Бон е  ценностна преценка, неподлежаща на доказване и  чисто метафорична;
•   Бон е осъден в наказателно производство и   е получил вписване в съдебното си досие, а глобата  3 500 EUR  е   значителна. Наложената санкция има  отрицателни последици за   Бон като екоактивист, тъй като след това той се оттегля от местния си политически ангажимент и от всички обществени дейности, докато S.V.  е преизбран на следващите местни избори.

Мярката не е необходима в едно демократично общество, нито е пропорционална на целта, която е заявена. 

Нарушение на чл.10.

Публикуван е Годишният доклад за състонието на демокрацията, правата на човека и върховенството на правото на  Генералния секретар на Съвета на Европа Marija Pejčinović Burić.

Втората глава е посветена на състоянието на свободата на изразяване.

Между 2018 и 2020 г. Европейският съд по правата на човека е издал решения по 263 дела по член 10 и е установил нарушения на правото на свобода на изразяване в голям брой от случаите.   Само в 26 от тези 263 решения Съдът не констатира нарушение на член 10, според  базата данни на HUDOC на Съда (https://hudoc.echr.coe.int).

Решенията на Съда не винаги са били изпълнявани изцяло и своевременно: към януари 2021 г. общо 332 дела, свързани със свободата на изразяване, са чакали изпълнение.

Критериите на Съвета на Европа за оценка на свободата на изразяване:

► Свободата на изразяване е гарантирана офлайн и онлайн. Интернет е достъпен, достъпен и достъпен за всички без дискриминация. Всички ограничения върху свободата на изразяване, включително филтрирането на съдържание, са предписани от закона, преследват законните цели, посочени в член 10 от Конвенцията, и са необходими в демократичното общество.

► Съществуват стабилни предпазни мерки срещу злоупотребата със закони, които ограничават свобода на изразяване офлайн и онлайн, като законите за обществения ред и борбата с тероризма, включително контрол върху обхвата на ограниченията, упражнявани от публични органи или частни участници, и ефективен съдебен контрол и други механизми за подаване на жалби.

► Правото на достъп до информация и документи  у  държавните органи е гарантирано в закона и на практика. Всички ограничения, включително от съображения за национална сигурност, са ясни и необходими в демократичното общество, в съответствие с член 10.2.

► Няма общо задължение за посредниците да наблюдават съдържание, до което те просто дават достъп или което предават или съхраняват . Интернет посредниците не носят отговорност за съдържанието, което се предава чрез предоставената от тях технология, освен когато знаят за незаконна дейност и съдържание и не действат експедитивно, за да ги премахнат.

► Всяко наблюдение на комуникацията и активността на потребителите онлайн е в съответствие с член 8 от Конвенцията.

► Законите за клевета са в съответствие със стандартите, разработени от Европейския съд по правата на човека. Няма престъпления за богохулство или религиозна обида, освен ако подбуждането към насилие, дискриминация и омраза не е съществен компонент. Наказателните закони, насочени към борба с „речта на омразата“, са ясни и точни и отговарят на изискванията на член 10.2 от Конвенцията.

В края на април стана известно решение на Апелативен съд в Лондон по делото  Corbyn v Millet [2020] EWHC 1848. Искът е срещу бившия лидер на Лейбъристката партия Джереми Корбин за участие в шоуто на Andrew Marr през септември 2018 г. По време на интервю за БиБиСи водещият  пита Корбин дали е антисемит по повод негово изказване за „ционисти“, които „не разбират английската ирония“. Корбин отговаря, че има предвид конкретни нападки срещу  палестинския посланик в Обединеното кралство. Той не посочва имена, но един от разпозналите се “ционисти” подава иск за клевета.  

Установява се несъмнено, че подобни твърдения биха имали съществен неблагоприятен ефект върху начина, по който хората ще се отнасят към т.нар. ционисти.

В такъв контекст основен въпрос за съда е дали казаното от Корбин е твърдение за факт или лично мнение. Съдът подчертава, че на този въпрос трябва да се отговори от гледната точка на „обикновения разумен читател или – както в случая – зрител“. Въпросът, който винаги трябва да привлече вниманието на съда,  е дали изречените думи биха се сторили на обикновения зрител  констатация за факт или мнение. 

Възприемайки тази гледна точка, съдът приема, че става дума за твърдение за факт,  фактически разказ на Корбин, като се позовава и на   Koutsogiannis v The Random House Group Ltd [2019] EWHC 48 (QB) и Joseph v Spiller [2011] AC 852, според които  при разграничаването на твърдения за факти от мнение, съдът ще се ръководи от следните правила: (i) Мнението трябва да бъде разпознаваемо като коментар,   (ii) Мнението може разумно да се изведе като дедукция, извод, заключение, критика, забележка, наблюдение и т.н., (iii) Крайният въпрос е как твърдението се възприема от обикновения разумен читател., (iv) Особено прецизно следва да се анализират оценки за действия, когато не се посочва в  какво се състоят действията (bare comment)., (v) Дали става дума за твърдение за факт или изразяване на мнение зависи и от контекста.  

Решението е принос към  разграничаването на твърдение за факт от лично мнение. 

В практиката на ЕСПЧ това също е централен въпрос, доколкото една от класическите защити при обвинение в клевета е, че става въпрос за лично мнение, което е защитено слово, ако съществува фактическа основа на мнението.

В  практиката на българските съдилища също се провежда разграничението между твърдение за факт и лично мнение. На този фон се откроява решението на Петя Крънчева по  Мавродиев срещу Росен Босев, по което се очаква произнасяне на ЕСПЧ.

И Конституционният съд се е занимавал с въпросните граници. 

„Въпреки че всички ние изразяваме съжаление за използването на расистки епитети,  идеята, че преподавател или студент по право не може да цитира публикувано съдебно решение, което само по себе си съдържа расистка или друга иначе неприятна дума като част от документите по делото,  е проблематична и засяга академичната свобода и свободата на словото. ”

Това е част от петиция на преподаватели в  Rutgers University, където студенти са поискали извинения от първокурсничка, специалност Право, и от преподавателката проф. Бергелсън за цитиране на N – дума в текст на съдебно решение по делото State v. Bridges (1993) (I’m going back to Trenton to get my niggers.).

Проф. Бергелсън и студентката са отказали да предоставят публични писмени извинения, макар че са се извинили устно.

Според юристи подобни термини се появяват в над 10 000 съдебни решения в САЩ, налични в правната система Westlaw, както и в огромен брой доклади и други материали.

Казусът поставя принципен въпрос. Няма как да се говори за правна уредба и прилагане на правото, ако има ограничение да се обсъждат в час самите твърдения, предмет на съответното производство.

Нещо повече, може да няма съдебно или регулаторно производство, но да има казус – като например хомофобските изказвания на политическия елит. В образователната система, впрочем и в медиите ( и това е изрично написано в Закона за радиото и телевизията) не би следвало точното цитиране на документи за целите на информиране или анализ да води до отговорност за цитиращия – като се вземе, разбира се, предвид задължението му да изясни характера на твърдението.

Мисля, че същото се отнася и за прилагането на GDPR: не следва да носиш отговорност за точно цитиране на съдебно решение, ако някой смята, че решението го идентифицира.