Tag Archives: MPM24

Министерството на правосъдието отказва достъп на Съюза на съдиите в България до информация, свързана със законодателния процес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на годината става ясно, че Съюзът на съдиите в България (ССБ) обжалва изричния отказ на Министерството на правосъдието (МП) да бъде представена информация за начина на формиране и дейността на работната група за изготвяне на изменения в Закона за съдебната власт.

Съюзът на съдиите в България научава от медиите и от публикувана на сайта на МП официална информация за формирането на нова работна група за изготвяне на изменения в Закона за съдебната власт със срок на дейност 30.11.2024 г., пише Дневник. За пръв път в последните десетилетия такава работна група е сформирана без участието на ССБ, който се явява най-старата и представителна професионална организация на съдиите в страната.

ССБ е поискал от Министерството на правосъдието информация за критериите, по които са подбрани участниците в същата работна група, копия от съответните заповеди и от представените становища в хода на дейността ѝ. МП издава отказ за представяне на исканата информация, под претекст, че същата имала вътрешнослужебен характер и била част от предварителната дейност по подготовка на проекта на законодателни предложения. ССБ обжалва отказа пред Административен съд – София град. Според жалбата “Прозрачността на законодателния процес е основен принцип и предполага свободен достъп до цялата налична обществена информация“. Посочена е категорична практика в тази посока на Върховния административен съд, формирана по приложението на ЗДОИ, и на Съда на Европейския съюз (СЕС) по законодателния акт на ЕС за достъп до официални документи – Регламент 1049/2001. Чрез позоваване на СЕС, в жалбата се подчертава: “С оглед този засилен принцип на прозрачност, общи презумпции за неогласяване на подготвителни документи може да има само за конкретно определени документи, свързани с административно или съдебно производство, но никога за законодателния процес”.

Мария Павлова е служебен министър от април т.г. Завършила Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ през 1996 г. Работила е като заместник на главния прокурор непоследствено преди назначаването й за служебен министър на правосъдието.

Съюзът на съдиите в България е независима доброволна професионална организация, обединяваща съдиите в България и съдействуваща за защита на техните професионални, интелектуални, социални и материални интереси и за укрепване на престижа на съдилищата в България (чл.1 от Устава).

„Журналистика под стрес“: представяне на резултатите от проучване за свободата на словото в България през 2024 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Експлоатация, стрес, онлайн тормоз, депресия, загуба на обществен престиж, ниско заплащане – такива са наблюденията върху журналистите в поредния доклад на д-р Илия Вълков за Асоциацията на българските журналисти. Индивидуална професионална помощ за журналиста или обществена реакция, синдикална защита и мерки за защита на журналистическия труд?

Данните са събрани чрез онлайн анкета, проведена в периода 29 април – 10 юни, попълвана доброволно и анонимно от 206 представители на медиите в България. Статистическата обработка е на агенция „Алфа Рисърч“.

„Журналистика под стрес“ – годишно изследване за свободата на словото в България (2024)

Таргетираните политически реклами по време на кампанията за ЕП2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Доклад на БХК и международна правозащитна организация Liberties, наречен “Мониторинг на въздействието на таргетираните политически реклами в изборите за Европейски парламент през 2024 г.” , установява, че по време на кампанията за избори за Европейски парламент през настоящата година правилата за политическа реклама в социалните медии се заобикалят.

“Поради липса на изрична законова уредба на национално ниво голяма част от политическите съобщенията в социалните мрежи не са етикетирани като политическа реклама и са трудни за проследяване, се казва в доклада. – Европейското законодателство обвързва социалните мрежи по отношение на политическа реклама, но на национално равнище в законите липсват конкретни изисквания относно прозрачност при разпределението на политическите реклами в социалните мрежи, което съответно води до липса на контролни механизми.”

Не само с политическата реклама е така. Какво стана със забраната на рекламата за хазарта? – НАП каза, че не се отнася до социалните мрежи – макар че има изрична законова уредба на национално ниво. Така че в прилагането е ключът.

Лорер срещу Костадинов: Решение на КЗД за дискриминация във фейсбук

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Комисията за защита от дискриминация, жалбоподател е депутатът от ПП Даниел Лорер. Жалбата е насочена срещу председателя на Възраждане Костадин Костадинов.

Според решението осъществена е дискриминация по произход – на Лорер като политик от еврейски произход.

 

 

Реакциите срещу филма на Любомир Жечев “Исторически парк”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Любомир Жечев е влогър, автор на филм за „Исторически парк“ край село Неофит Рилски, основан от Ивелин Михайлов – основател и на партия „Величие“. Поводът е налична вече информация за парка и основателя му, за финансирането на парка и за военни обучения, провеждани на територията му.

Филмът е достъпен в страницата на Любомир Жечев във Facebook и в платформата Vimeo.

Свободна Европа следва реакциите срещу филма:

  • Жечев е заплашен със съдебен иск от адвокат на „Исторически парк“.
  • Част от хората, които е интервюирал, му пращат писма, че вече не са съгласни да бъдат показвани.
  • Жечев публикува филма в канала си, филмът е достъпен в YouTube за около ден, но платформата го сваля след жалба от друг влогър Кирил Кирилов – Киро Брейка, който подкрепя създателя на „Исторически парк“. Твърди се нарушение на авторско право – заради включване на кратък откъс от клип на Кирилов във филма. Жечев оспорва.
  • Жечев е извикан в полицията да отговаря на въпроси за филма. Проверката е за възможна измама и е по жалба от акционери в „Исторически парк“, казва Районната прокуратура във Варна пред Свободна Европа. Те твърдят, че филмът заблуждаващо е представен като творба в подкрепа на атракциона. Жечев е разпитван дали Ивелин Михайлов му е разрешавал да прави филм за „Исторически парк“ (заглавието било защитено като марка), а зрители са разпитвани знаят ли за какъв филм са купили билет.

Междувременно партията на Ивелин Михайлов два пъти през 2024 г. получава около 4 процента от гласовете на парламентарни избори.

Още не е окончачателно ясно дали партията влиза в 51-я парламент, но е ясно, че активните по отношение на Жечев институции не са така активни по отношение на парка. Според МВР има 28 сигнала, предоставени на съответната компетентна прокуратура. Голяма част от тях са с отказ за образуване на досъдебно производство, по други няма произнасяне. Подробности в публикациите на Свободна Европа

Това неясно положение на проверките позволява във всеки момент при необходимост да бъде оказван натиск върху Ивелин Михайлов и Величие. Към картината се добавят и съмненията за разговори по странния въпрос удобно или неудобно е партията да бъде парламентарно представена.

ЦИК налага санкция за нарушение на ИК – добри нрави

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЦИК е наложила санкция за нарушение на добрите нрави в предизборната кампания.

РЕШЕНИЕ
№ 3958-НС
София, 26 октомври 2024 г.

ОТНОСНО: сигнал от Съвета за електронни медии за допуснато нарушение на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс

В Централната избирателна комисия е постъпил сигнал с вх. № ЦИК-НС-18-1978/25.10.2024 г. от Съвета за електронни медии, ведно със запис на програма ЕВРОКОМ, създавана и предоставяна за разпространение на доставчика на медийни услуги Телевизия Евроком ООД, на 23.10.2024 г. от 20:27:55 до 20:28:25 ч. за преценка по компетентност относно спазване на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс. В предаването участва кандидатът за народен представител Боян Боянов Станков Расате.

На ЦИК е служебно известно, че Боян Боянов Станков Расате е регистриран като кандидат за народен представител от листата на партия „БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ „НОВА ДЕМОКРАЦИЯ“ в РИК 14 – Перник и в РИК 25 – София, в изборите на 27 октомври 2024 г.

В програмата на ЕВРОКОМ на доставчика на медийни услуги Телевизия Евроком ООД, на 23.10.2024 г. от 20:27:55 до 20:28:25 ч. От същия запис се установява, че кандидатът за народен представител Боян Боянов Станков Расате използва дискриминационни думи и изрази като  „само ние можем да осигурим съществуването на нашите хора и едно бъдеще за белите деца“.От горното се извежда изводът, че са нарушени законовите правила за водене на предизборна кампания, обективирани в разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс.

От събраните данни по административната преписка се установява, че от обективна страна деянието е съставомерно по чл. 183, ал. 4 ИК, а именно:

От съдържанието на материала и с използваните в него изрази от страна на Боян Боянов Станков Расате се накърняват добрите нрави, което е нарушение на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс.

Предвид изложеното, на основание чл. 57, ал. 1, т. 23 във връзка с чл. 183, ал. 4 и чл. 480, ал. 2 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

УСТАНОВЯВА нарушение по чл. 183, ал. 4 ИК, извършено от кандидата за народен представител от партия „БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ „НОВА ДЕМОКРАЦИЯ“ Боян Боянов Станков Расате, изразяващо се в нарушение на добрите нрави в участието си на 23.10.2024 г. от 20:27:55 до 20:28:25 ч. в програма на ЕВРОКОМ на доставчика на медийни услуги Телевизия Евроком ООД.

Агресия и заплахи срещу журналисти в изборния ден и след него

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Свободна Европа съобщава за проявена агресия и заплахи срещу журналисти в различни населени места в деня на парламентарните избори 27 октомври 2024, неделя. Сайтът има препратка и към обобщение в изданието “Сега”. Посочените случаи:

Екип на бТВ е нападнат в Хасково.

Съобщава се и за агресия срещу податели на сигнал за купуване на гласове в Лом.

Кметът на община Никола Козлево Исмаил Ибрям заплашва репортерката от сайта “За истината” Дияна Желязкова.

Журналистката от Свободна Европа Дамяна Велева също е била обект на вербална агресия, но в село Долно Осеново в община Симитли.

Deutsche Welle описва работата на журналисти в изборния ден – “Казаха ни да се махаме” – и публикува следния Призив на българската редакция на DW:

“Лидер на политическа партия изпраща “целувки” на журналист. Друг обижда водещ на сутрешен блок в ефир. Трети призовава за бойкот на същия водещ. Четвърти казва, че 12 журналисти “тормозят цялото общество”.

Нападки, обиди и внушения

Това не е антиутопия, а са съвсем реални сюжети от последните дни на поредната предизборна кампания в България. Кампания, в която отново не се проведе нито един лидерски дебат между основните политически партии. И в която част от лидерите на парламентарно представените партии отказваха да отговарят на всякакви въпроси на журналисти. 

Вместо да приеме поканите за интервю на журналистката Полина Паунова, Делян Пеевски ѝ изпраща иронични поздрави.

Вместо да отговаря по същество на въпросите на журналистката Мария Цънцарова, Костадин Костадинов я обижда в ефир.

Вместо да се включи в конструктивен предизборен дебат, Слави Трифонов отправя към същата журналистка обидни нападки.

Вместо да изрази възмущението си, лидерът на най-голямата партия Бойко Борисов настройва обществото срещу представители на журналистическата гилдия, а нито една друга от водещите партии не реагира с официална позиция.

Вместо да се обявят в защита на свободата на словото, редица политици саботират медиите в изпълнението на обществената им функция да ги държат отговорни за действията им.

Когато политици се разправят с журналисти, които задават критични въпроси, това създава съвсем реална заплаха за демокрацията в България. Защото в една демократична среда медиите действат като коригиращ механизъм на политическата класа и като защитна стена срещу способите на тоталитаризма. Затова е толкова важно те да са независими, а обществото да реагира на всеки опит за натиск върху тях – независимо дали симпатизира на конкретен журналист или не. Както казва Албер Камю: “Свободните медии могат, разбира се, да бъдат добри или лоши, но със сигурност без свобода никога няма да бъдат нещо друго освен лоши”.

Затова Българската редакция на Дойче Веле декларира солидарност с гореспоменатите колеги, както и с всички журналисти в България, които срещат отпор при опитите си да задават важните за обществото въпроси към силните на деня. Призоваваме за пълно противопоставяне срещу всеки опит за натиск, заглушаване или оклеветяване на журналисти, защото това руши доверието в медиите и отслабва защитните механизми на обществото. И се застъпваме за отказ от порочната практика на еднопосочна комуникация от дивани, екрани и превозни средства.”

Списъкът може да бъде продължен и с изяви след изборния ден – Дневник публикува анализ от Велислава Попова “Автокрацията е в детайлите: “Възраждане” не допуска “Дневник”, БСП не харесва въпроси за Пеевски“.

За финал – да си спомним отново за Нери. Ето какво беше написала по същия повод преди време.

SLAPP: АЕЦ Козлодуй съди подателка на сигнал

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

„АЕЦ Козлодуй” ЕАД е завела иск за 500 000 лева срещу Наталия Станчева.

Станчева,  бивша медицинска сестра в централата, подава десетки заявления за достъп до обществена информация, в резултат на които става ясно, че службата по трудова медицина към централата е превърната в нерегистриран Диагностично-консултативен център и нерегламентирано извършва такива услуги на служителите.  Нарушението на Закона за лечебните заведения е констатирано от Районната здравна инспекция във Враца и незаконната поликлиника е затворена.

„АЕЦ Козлодуй” обвинява Станчева и майка ѝ, че с  исканията за достъп до обществена информация, в това число и  до „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, са злоупотребили с права по чл. 45 и чл. 56 от Конституцията на Република България. В чл. 45 се посочва, че „гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи”, а в чл. 56, че всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.

Делото има характеристиките на SLAPP делата,  предназначени да цензурират, сплашат и заглушат критиците или подателите на сигнали, като ги натоварват с високи съдебни такси и дълги процедури, без реално убеждение, че ищците  имат основание за ефективно спечелване на делото.

АЕЖ подчертава, че  Станчева и майка ѝ би трябвало да попаднат под закрилата на новия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, който въвежда едноименна европейска директива. В България органът, определен да осигурява защита по този закон, е Комисията за защита на личните данни.  АЕЖ призовава Комисията да се намеси спешно.

Update

АЕЦ е решила да оттегли иска си.