Признайте си – когато за първи път прочетохте или чухте за Raspberry Pi, не се впечатлихте извънредно, нали? Е, може би не сте като някои хора около мен, от които чувах “а, чудо голямо, виж Apple какво се очаква да пуснат”. Но все пак, колкото и очарователно да е да имаш малко компютърче за почти без пари, за колко толкова пък употреби се сещахме?…

Добре, аз съм първи – признавам си, че основната полза в моите очи даже не беше подобряване на образованието и доближаване на децата към компютрите. Там все още смятам, че голямото чудо се казва Arduino. Макар че, ако сме честни докрай… за какво образование говорим в днешна България? Но това е друга тема. Та с ръка на сърцето – основното приложение мислех че ще е за плъг-сървъри, малки и полуавтономни, преносими домашни сървърчета, на които си се скатават данните ни – от текстове, през филми и музика, до профил в разпределена социална мрежа.

Или най-много PirateBox.

Но грешах. Raspberry Pi, също както и Adruino, все повече ще навлиза в нови области, ще прави нови неща и ще ни изненадва всеки път. Ще ни кара да казваме “абе искам и аз, хайде най-накрая да се стегна и да си поръчам и аз няколко, за да осъществявам лудите си идеи”.

Някои примери:

В космоса – миниспътници (cubesats) и балони с Raspberry Pi

В морето – малък корабен модел, който ще пресича сам океана, с Raspberry Pi

Да, тези двата сигурно сте ги срещали в ИТ-новините, а и са все още само проекти. Но ето нещо, което си е направено и работи:

http://blog.makezine.com/2012/08/20/raspberry-pi-embedded-in-dslr-camera/

http://davidhunt.ie/?p=2641

Сигурно има вече десетки подобни примери, но фотографът в мен се впечатли и реших да разкажа именно за този.

photos: davidhunt.ie

Raspberry Pi в батерийния грип на dSLR, със захранване от резервна батерия за апарата, USB към апарата и WiFi към външни устройства. Красота! Само да знаете колко много такива неща липсват на любителите фотографи… Само защото компанията Х е решила да има, да речем, безжична връзка или gps само в най-скъпите й модели Y, масово хората се примиряват и използват dSLR-ите си само по начина, описан в книжката. А проекти като този отварят вратите към доработки на поостарелите, но налични апарати и спестяване на пари, вместо излишно купуване на прескъпия последен модел (който така и така след две години ще е прекалено остарял)…

Което ни дава извода от цялата история – който сам по себе си е страхотен – предстои време на все по-достъпно и по-масово хардуерно хакване. Чували сме за понятието “open hardware“, знаем за Arduino и за RepRap… но това не са просто новини, това е промяна в бита ни на физическо ниво. За разлика от свободния софтуер, който направи и продължава да прави огромни промени – няма спор – но неговите промени са по-незабележими, някак фонови.

В Университета си говорехме с някои колеги за особеностите на свободния софтуер и как за да съществува, трябва да има несвободен, но с времето ограничената употреба, “островите” ще станат не както тогава на свободния софтуер, а на несвободния. Аз казвах, че истинската промяна ще е, ако свободният софтуер намери път към не-софтуерното и макар всички да се съгласяваха, общото мнение беше, че дори и интересно и очарователно, е крайно нереалистично. Пък и някак трудно за възприемане.

Ето го, тук е – нещата започват бавно и полека с проекти като Arduino, Raspberry Pi, RepRap, MakerBot, после след няколко години минава в неорганизираната общност на GeekDad и MakerMom в заниманията с децата… Не зная къде ще отведе – дали към качествено по-добро образование, към по-ниско потребление и разпределение на производството или ще се забележи чак след години в променена обща нагласа… каквато Пърсиг търсеше в обществото на неприемащи техниката ползватели на техника. Кой знае. Но ще е интересно.

Ето нещо, пък е чак от 2003г. Отпреди цели 9 години. Да, определено ще е интересно.

Share/Bookmark