Tag Archives: Pariser Platz

В Берлин за кратко – къде, какво, как? (2): От Унтер ден Линден до Колоната на Победата и зоопарковете на Берлин

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
С Петър и Биляна продължаваме с обиколката на Берлин зе един уикенд. В първата част минахме от Централната гара през Алекснадерплац до Берлинската катедрала. Днес по Унтер ден Линден ще тръгнем на Запад по Унтер ден Линден към Тиргартен Приятно четене:  

В Берлин за кратко – къде, какво, как?

част втора

От Унтер ден Линден, през Бранденбургската врата и Райхстага до Колоната на Победата и зоопарковете на Берлин

  Продължаваме пеш на запад от Музейния остров…

Schlossbrücke

Schlossbrücke, Берлин

  Продължаваме по Schlossbrücke, свързващ Музейния остров с най-известния булевард в Берлин (Unter den Linden). Докато минавате по 56-метровия дворцов мост, непременно обърнете внимание на осемте статуи, които пресъздават живота на един герой от раждането до смъртта му. След преминаването на моста, започва дълъг булевард, сред който в стройни редици са засадени липови дървета.  

Под липите (Unter den Linden)

Neue Wache, Берлин

    Тук е пълно със забележителности, така че внимавайте да не ви заболи врата от въртене: започваме с
  • Двореца на принца (отляво, т. е. южната страна),
  • Историческия музей (отдясно, т. е. северната страна),
  • Новата караулна Neue Wache (отдясно, на снимката горе),
  • Градската опера (отляво),
  • Хумболтовия университет (от двете страни),
  • преминаваме покрай статуята с конника на Фредерик Велики в центъра на булеварда, след което пресичаме
  • Фридрихщрасе и Глинкащрасе и
  • започваме с консулствата – Руското (отляво), Унгарското (отдясно) и Британското (отляво).
 

Унтер ден линден (Unter den Linden), Берлин

      Целият булевард, както и улиците наоколо са пълни с магазини за сувенири и приятни заведения, работещи до късно през нощта. Всички те обаче едва ли ще ви направят кой знае какво впечатление, когато пред вас се изправи в цялата си прелест символът на Берлин:  

Бранденбургската врата

 Бранденбургската врата (Brandenburger Tor), Берлин

  Когато през 1701 г. малкият град Берлин става столица на Прусия, неговите размери нарастват с главоломна скорост. През 1730 г. се налага построяването на нова крепостна стена, която можела да бъде премината през 18 различни порти. Бранденбургската врата е единствената от тях, запазена до днес. Дизайнът на портата е направен с 12 дорийски колони по прототип на Акропола в Атина, Гърция, а след построяването си е носела името Портата на света. [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Quadriga – Бранденбургската врата (Brandenburger Tor), Берлин Quadriga[/caption]       През 1793 г. върху портата е инсталирана бронзовата квадрига (впряг от четири коня), сочеща на изток, с богинята на победата Виктория в колесницата. Дванадесет години по-късно, Наполеон нахлува в Берлин и отнася квадригата като военен трофей в Париж, а след последвалата загубата в битката при Ватерло, квадригата е върната обратно в Берлин през 1814 г. При завръщането Виктория се сдобива с пруския Железен кръст, върху който е кацнал римския орел от Карл Шинкел (на снимката горе). Пред тази врата е триумфирала и армията на обединителя на Германия Ото фон Бисмарк, след приключването на Френско-пруската война. По време на Втората световна война, портата е сериозно повредена, а когато през 1961 г. се изгражда Берлинската стена, разделяща града, вратата остава в ничия земя и 28 години никой не преминава през нея (строго погледнато се е намирала на територия на Източен Берлин - на около 5-6 метра от Западен – днес с плочки е изградена линията, по която е минавала границата – бел.Ст.) [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Бранденбургската врата (Brandenburger Tor), Берлин Внимание! Напускате Западен Берлин![/caption]       Заради нея са известните думи на Рихард Карл Фрайхер фон Вайцзекер “Германският въпрос остава отворен, докато Бранденбургската врата е затворена” и тези на Роналд Рейгън: Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, съборете тази стена!”… Когато това наистина се случва през 1989 г., Бранденбургската врата става символ на обединението. Днес портата е емблема не само на Берлин, а и на цяла нова Германия. Върху вратата е извършен основен ремонт между 2000 и 2002 г., след което през нея повече не преминават превозни средства. Днес тя, заедно с квадригата е висока 26 m, широка е 65,5 m, а дебелината ѝ е 11 m.

Бранденбургската врата (Brandenburger Tor), Берлин

 

Парижкият площад (Pariser Platz),

на който се намира Бранденбургската врата почти винаги е пълен с туристи и предприемачи, опитващи се да изкарат някое евро от тях. Да наемете Hummer-лимузина, както и да се снимате, прегърнати от руски и американски войник едновременно или дори в дуел с Дарт Вейдър е нещо напълно обичайно за това място. Brandenburger Tor (U55, S1, S2, S25, Bus: TXL, 100, M85)

Райхстагът

След като преминете през Бранденбургската врата, свийте вдясно. Така ще видите част от сградата на Райхстага. Заобиколете я и той ще се появи пред вас в цялата си прелест:

Райхстаг, Берлин

    Въпреки че Райхстагът като институция датира още от времето на Свещената Римска империя, сградата е построена след създаването на Германската империя през 1871 г., като строежът продължава между 1884 и 1894 г. Оттогава до ден днешен (с малки прекъсвания) нео-ресансовата сграда подслонява немския парламент (Бундестага). В наши дни името “Райхстаг” се отнася за сградата, а “Бундестаг” – за институцията. През 1916 г. е добавен надписът “Dem Deutschen Volke” (“На немския народ”), като буквите били излети от претопени френски оръдия, пленени при победата във Френско-пруската война.

Пожарът в Райхстага,

извършен на 27 февруари 1933 г. изиграва голяма роля за укрепването на властта на нацистите в Германия. Той е и от особено значение за нас, българите, защото по обвинения за съучастничество в подпалването на пожара са арестувани дейци на Коминтерна, включително и Георги Димитров. С аргументираната си и пламенна защитна реч (36 пъти му е взимана думата, 5 пъти е изгонван от залата) Георги Димитров обръща хода на процеса. Благодарение на организираната защита на международната антифашистка общественост, комунистите са оправдани на Лайпцигския процес. Как се е случил пожарът всъщност, не е установено и до ден днешен.

Райхстаг, Берлин

      По време на Втората световна война, когато през 1945 г. Червената армия триумфира над Хитлер, една от най-емблематичните снимки става фотосът на руския офицер Евгени Ананиевич Халдей с войник, развял флага от Райхстага над пушека и берлинските руини. По време на Студената война, Райхстагът остава без никакви функции, защото столицата и парламентът на Западна Германия са преместени в Бон. Куполът е премахнат през 1954 г., за да бъде издигнат нов, стъклен такъв при реконструкцията между 1995 и 1999 г. с височина 24 m и обща площ на прозорците 3000 кв. метра, символизиращ прозрачността на управлението. През 1995 г. отново имаме българска намеса над Райхстага, но този път от коренно различен характер. Христо Владимиров Явашев (известен като “Кристó”), български художник, роден в Габрово напълно опакова сградата в сребристо фолио, заедно със съпругата си Жан-Клод. За целта използват 100 000 квадратни метра огнеупорна полипропиленова материя и 15 000 метра въжета! Опакованият Райхстаг остава така две седмици и бива видян от над 5 000 000 посетители. Част от Райхстага е отворена за посетители, където може да се видят оригинални съветски графити, секция от тунела, запазена след пожара, мемориал и мечтата за всеки тъмен балкански търговец на вторични суровини – 8,5-метров изцяло алуминиев орел с тегло 2,5 тона.  Входът е безплатен, но се изисква предварителна резервация онлайн (чисто теоретично може да се наредите и на опашката, обаче тя е чудовищна през цялото време, така че шансовете ви са минимални без резревацията – бел.Ст.). Bundestag (U55, Bus: M85)

Тиргартен (Tiergarten)

Тиргартен (Tiergarten), Берлин

[caption id="" align="aligncenter" width="200"]Колоната на Победата (Berliner Siegessäule), Берлин Колоната на Победата (Berliner Siegessäule)[/caption]

автор: Thomas Wolfwww.foto-tw.de, използвана съгласно CC лиценз)

    На запад от Райхстага и Бранденбургската врата започва най-централният и най-големият градски парк в Берлин – Tiergarten. Някога ловен парк, днес Тиргартен е място за почивка, спортни събития като ежегодния маратон, различни паради и шествия… По алеите на парка можете да видите колекция от различни улични лампи и да сравните уличното осветление в Брюксел, Дъблин, Лондон, Копенхаген и други големи европейски градове. В средата на парка се извисява

Колоната на победата,

известна още като Siegessäule (на снимката горе) . Неофициалното ѝ име сред туристите е “Chick on a Stick” (“пиле на клечка”), а официалното – Großer Stern (“Голямата звезда”), тъй като пет улици се събират под формата на петолъчка в обикалящото статуята кръгово движение. Großer Stern (Bus: 100, 106, 187, N26) 67-метровата колона е построена през XIX век, за да увековечи победата на пруските войски над Дания. Във филма на Вим Вендерс “Криле на желанието”, колоната е мястото, където ангелите се срещат. Златната статуя присъства и в клипа на “Stay” на U2, а през 2008 г. Обама избра това място за речта си. Колоната е и символ на гей-обществото в Берлин, тъй като берлинското списание с обяви за гей-запознанства се казва именно “Siegessäule”. В Siegessäule може да се влезе, мястото е отворено ежедневно за посетители.

Още паркове и градини в Берлин

Ако случайно Tierpark ви се стори малък, препоръчваме още няколко парка и градини в Берлин, където да поразпуснете:

Ботаническа градина, Берлин

  Снимка: © I. Haas, Botanischer Garten und Botanisches Museum Berlin-Dahlem
  • Ботаническата градина (Botanischer Garten) – върви заедно с Ботанически музей и предлага над 43 хектара с повече от 22 000 различни растителни вида (на снимката горе). Често има и различни събития като открити концерти. Стандартен билет за вход: 6 EUR. Botanischer Garten (S1, Bus: 188, N88);
  • Бритцер Гартен (Britzer Garten) – 90 хектара градинки, полянки, розички и рододендрони, сред които можете да се разхождате дори със специално влакче. Buckower Damm (Tram: M44, Bus: 181);
  • Трептов парк (Treptower Park) – мемориален парк за съветските воини, паднали в борбата за Берлин. Тихо и спокойно място, а само на метри от него се намира речната статуя Molekular Man (покрива се и от дългия тур на някои от разходките по вода). Treptower Park (S8, S9, S41, S42, S45, S46, Bus: SEV, 104, 166, 194, N94);
  • Градините на света (Gärten der Welt) – ако обичате цветята, в парк Marzahn ще откриете не само европейски, но китайски, японски и дори балийски градини. Стандартен билет: 4 EUR. Gärten der Welt (Bus 195)
  • Пауновият остров (Pfaueninsel) – остров насред Шпрее, с десетки екзотични растителни и животински видове… и да, пауни! Намира се на границата между Берлин и Потсдам и отнема над половин ден с пътя. Вход: 2 EUR. Pfaueninsel (Bus 218)
Ако и това не ви стига, може да разгледате и градините и парковете на сраслия се с Берлин град Потсдам. Както казахме, картата за транспорт важи и там. Ние обаче продължаваме от югозападния край на Tiergarten…

Зоопаркът,

ъъъ… всъщност зоопарковете!

В резултат на разделянето на Берлин от стената, днес градът има два зоопарка! Така немската столица е и на първо място в света по брой животни в зоопарк с 19 500 животни от 1500 различни вида! И двата парка имат и програма за запазване на застрашени и изчезващи видове.

 Тигър – Зоологическа градина, Берлин

Снимка: Captain Herbert

 
  • Източният парк е Tierpark: по-голям (160 хектара), има интересни изкуствени скали и водопади, както и малка част, която е безплатна за посетители. Tierpark (U5, Tram: M17, 27, 37, Bus: 296, N50).
  • Западният парк е Zoologischer Garten и както казахме, намира се в по-централната част, в югозападния край на Tiergarten. Покрива 34 хектара, има аквариум към него и е най-посещаваният зоопарк, а е и важен транспортен възел:  Zoologischer Garten (S5, S7, S46, S75, U2, U9, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Bus: M45, M46, M49, X9, X10, X34, 100, 109, 110, 200, 204, 245, 249, N1, N10, N26).
Комбиниран билет за двата зоопарка и аквариума струва 20 EUR, но имате и по-евтини варианти, възможности за отделна покупка (то си трябват 2-3 дни само за зоопарковете иначе) и отстъпки за групи, ученици, студенти и тем подобни.   Очаквайте продължението   Автори: Петър и Биляна Събеви Снимки: авторите Други разкази свързани с Берлин – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО гор