С Янита днес ще се разходим из последния ден, преди настъпването на карантината (заради китайския вирус, 2020) в Холандия – тя ще ни води из имението Сингравен.
Приятно четене:

Пътуване до замъка Сингравен, Нидерландия

Имението Сингравен

се намира в източната част на Нидерландия, близо до Денекапм и Олдензаал, провинция Оверайсел. Сингравен има завладяваща културна история, успокояваща зелена и чиста природа, предлага активни възможности за отдих като колоездене или пешеходни турове и разходки по няколко маршрута из територията на имението.

Пролетта в Ниската земя се събужда още през март, прозява се и ленниво се протяга, препичайки се плахо на слънце. Пролетта събужда желанието да излезеш навън, на зелено. Гледам като упоена, сякаш животът се отказва от всичко излишно, за да отстъпи повече място за възторг. Наоколо няма жива душа. Истинската красота се открива не само с очите, а и със сърцето.

Обичам пролетта в Нидерландия

Това е сезонът на изненадите; сезонът, в който небето има най- странните наситени цветове и винаги изглежда и сърдито, и нежно, а розовите цветове на магнолиите се открояват съвсем категорично, натрапващо красиво. За разлика от лятото, което често се отлага, тук пролетта никога не закъснява, тя настъпва дръзко и внезапно със същата категоричност, помитайки зимната летаргия и преобразявайки свежо света само за няколко дни.

Родена съм в апогея на варненската пролетна феерия, вероятно затова сезонът на възраждане изостря моята чувствителност. Въздухът изтънява, чува се съвсем ясно звънливият бръм на насекомите, а над заблатените зеленикави води танцуват дребни мушици.

Beuningen, Overijssel, 7588 RN, NL

Тук има толкова много неосъзнат живот, толкова много неосъзната красота, съвсем необезпокоявани, съвсем непреходни, разказвани и дописвани вече шест столетия с любов, с вкус и с отдаденост.

Рожденната година на имението е някъде през XIV век,

когато то е било известно като селскостопански чифлик „Hof ten Singraven“. Собственик на имението по това време е бил епископът на Утрехт, който не се е занимавал със селскостопанска дейност, разбира се, а е отдавал чифлика под наем на фермери. Два века по- късно, фермата става собственост на Францисканците от Олдензаал и се ползва за манастир за около едно столетие, когато отново сменя и собствеността си, и предназначението си.

Една страховита история

разказва, че монашеската общност от Ордена на Свети Франциск всъщност никога не е напускала напълно Сингравен. Разказът се завърта около нещастната съдба на една монахиня, обвинена в непристойни отношения със селяните, работещи във фермата; отношения, които предизвикват възмущение и тя бива наказана с вграждане в тухлените стени на изграждащата се воденица.

Истина е, че

майсторите-зидари по нашите географски ширини вграждали сенки на жени

в основите на своите градежи, за да омилостивят стихиите и да заздравят изгражданото така, както човешкия живот повелява очертаното ни в годините му. Такива легенди има във всеки местен фолклор от отколешна Симеонова България, протегнала своята мощ на територията на половин Европа: от бреговете на Черно море на изток та чак до Унгария на запад, до Трансилвания на север и до Егейско море на юг. Легендата за младата жена, зазидана в основите, за Струма невеста, красивата жена на майстор Манол – илюстрация на широко разпространения във фолклора ни мотив за „вградена невеста“; за защитата на стороежа, чиято несигурност смущава както майсторите, така и собствениците. Така, както някои и до днес вярват, че нощем се чува гласът й да проплаква,

така и историята на Сигравен твърди,

че призракът на зазиданата в стената на воденицата монахиня е останал завинаги там, като до наши дни все още се чуват нейните писъци, а призракът й се рее като тънка мъгла над водата. Воденицата има три водни колела и няколко мелници: за брашно и за масло. Тя вдъхновява твореството на известните художници от XVII век Якоб ван Ройсдал и Мейндерт Хобема.

Особено красива е пролетта тук, ширнала се във всички нюанси на зеленото. В властта на това новоцарствие сякаш времето е спряло: не помръдва нито едно листо, а водата, излята сякаш от зелен восък, не диша. Красотата на имението милостиво раздава от зелената си възторженост, само тя може да направи този свят съвършен. Съвсем наясно с това са били собствениците на Сингравен.

Днешният си вид имението придобива в края на XIX век,

когато става собственост на заможното семейство De Thouars, които разширяват имота, закупувайки съседните две имения Harseveld и Noord-Deurningen; реновират, ремонтират и преобразяват всичко свое в днешния му красив вид. До края на XX век, замъкът Сингравен се предава по наследство, като към него се добавя още закупена земя и съседни имения, а сградата бива допълнително украсявана с изкуство от античността.

Липсата на наследници довежда до управлението на Сингравен от фондация, ангажирана с опазване на културно- историческото наследство в Ниската земя. Точно тогава имението с прилежащите му паркове, градини и природен резерват, стават и обществено достъпни като музей на открито.

Много богата и разнообразна е флората в Сингравен

Днес 600 годишното имение се разполага на площ от 500 хектара, повече от половината от които са гори, а останалата част предимно земеделска земя и природа. В царството на зеленината се издигат тежките корони на дървета, на по- ниски храсти, а зеленият тревен килим пресича тихата вода на канал, който на места е по- широк и се извива в неправилната кръгла форма на изкуствено езеро с лилии.

Този неповторим природен кът е царство на косовете

и на още много птици, които смело се надпяват по изгрев слънце, за да не бъде обезпокоявана зелената тишина на деня. Пътеки от утъпкана пръст водят до най- притулените места, до оградната мрежа, очертаваща силуета на Сингравен, където една част от флората на имението таи диханието на вечната пролет: ниски ели и кедрови дървета, кипариси, кестени, хвойна, хости… В този пасторален и хипнотичнозелен пейзаж, природата изглежда някак тайнствена, скрит отрязък абсолютно спокойствие между растителността и ниските, тесни рамене на опасващите имението канали.

По пътя за къщата за гости има фонтан. Стената е боядисана в синьо, за да изпъкват белите антични по тематика барелефи, от които плъзва плесен, която през неизброимите години е завладяла камъните и плиткото корито. В ъглите- паяци разпънали своите паяжини; а пред фонтана- ритмично подредения свят на зелените хости, които се отърсваха от скорошния студ.

Фонтанът гледа към изкуственото езеро, към застоялата му вода с цвят на кал. От отвъдната страна на фонтана, се намира зеленчуковата градина на имението, рoзариумът има и развъдник за риба, както и селскостопански постройки.

Замъкът Сингравен не е отворен за посетители,

но от пролетта до последния есенен ден,

парковете и градините на имението могат да бъдат разгледани

През летния сезон се предлага и екскурзоводско обслужване, а в останалото време опознаването е самостоятелно, чрез предоставяне на подробна печатна информация и карта на местността, по която са обозначени туристическите маршрути. Достъпът е платен по 5 евро за възрастни и за деца. Входът за мелницата се заплаща отделно по 2 евро на човек, а билетите се купуват в магазинчето за сувенири „Landgoedwinkel aan de Dinkel“.

До водната мелница има ресторант,

кафене и платен паркинг за автомобили и безплатен за велосипеди. Работно време: (от началото на април до края на октомври) всеки ден от 9.00 ч. до 16.30 ч. През зимните месеци от началото на ноември до края на март, замъкът е затворен запосещения. Кучета – водачи и инвалидни колички се допускат в градините и парковете. Имението предлага и организиране на тържества на открито, най- често сватби, само се осмелете.

Адресът е лесен: Молендайк 37, Денекамп, Нидерландия.

Обичан път от мен.