Напоследък започнах да блокирам профили във Фейсбук. Не съм длъжен да чета всякакви глупости от хора, които не са добре. Алгоритмите на сайта не успяват да ги филтрират според интересите и харесванията ми и започват да ми ги натрапват – блокиране.
След едно-две помитания под русофилски, въZраждански и подобни публикации, тоя сайт отново става за четене.
Блокирайте и вие!
Плъзват пак и нови, но пак казвам – никой не ви задължава да четете всичко, което ви изсипва фейсбук. Бъдете критични и оформяйте feed-а си, това не е еднопосочна медия. Не е телевизия.
Има фабрики за тролове, това е организирана дейност. Безмислено е да оставяте всичко, за да имало било плурализъм и да виждате критични мнения и т.н. Не е плурализъм – пропаганда е и не е нужно да се оставяте да ви облъчват.
Блокирайте тролове и денят ще е с една идея по-добър.
Йовко ме беше побутнал наскоро по темата. Накратко, става дума за това, че нещо ни се случи с дневниците и вече не са точно “днев”-ници, а някакви прашасали картонени кутии с вехтории, дето се сещаме за тях, само когато трябва да се местим в нов дом или когато ни пречат, за да архивираме нещо друго.
Е, всъщност не е така. Така казват другите за нас и така ние се страхуваме, че става. Че остаряваме и забравяме и нищо не е същото като когато сме били на двайсет, че днешната младеж… опа, ето колко е лесно. Не, не е така. Светът е различен, но място за лични дневници в мрежата има и, вярвам, винаги ще има. Хората са водели дневници и навремето, за някои с достъп до издателства е била налична и възможността тези дневници да са публични. Много от тези публични дневници ги четем, някои сме ги учили в училище даже, сигурно и децата ни ще учат за такива. Интернет е просто различен вид хартия, хората са си все едни и същи, поне в обозрим времеви план.
Видях публикацията на Йовко отдавна и отдавна стои отворена в браузъра ми. За мен е успех, ако успея да намаля разделите в браузъра ми дотолкова, че да не се прелистват с мишката. И още по-голям успех е, ако успея да намаля броя на чакащите в пощата ми писма, че да се събират в една страница в пощенския ми клиент. Има една особеност във всичко това… хем знаеш колко е спокойно и приятно да разчистиш всичко, да свършиш всичката работа и да започнеш начисто, да нямаш нищо изчакващо, хем начинът, по който разчистваш е понякога странен. Например от най-новото писмо ли да започна или да се върна към онова, което чака вече два месеца в началото на кутията? От най-лесното ли да почна днес, или да взема случайно, дори и да знам, че е трудно и ще ми коства поне ден-два да навляза, проуча и реша какво да отговоря, да реша дали да се ангажирам или не… и докато се бавя с всичко това, ами ако въпросното нещо е спешно?
Може би моята грешка с блога (и фотоблога, ако има значение) в последните години е, че го приемам по същия начин, като това с работата, с писмата и страниците. Блогът не трябва да е такъв, тук няма какво да ме чака, нямам срокове и не търся нови постижения. Проблемът е, че навремето имаше един период,в който всички смятаха блоговете точно за това, за работа. Имаше хора, които се надяваха да печелят пари с блогове, появиха се всичките маркетинг и инфлуенсър блогове и т.н. ако блогът е работа, ако по нещо прилича на работата, тогава трябва да го включиш в ежедневното си работене. Ако не – раздели ги. Не го бях осъзнавал, но поне при мен явно това е причината. Аз нямам какво да “постигам”, пиша за себе си. Както и вие ме четете, просто защото искате, а не защото мога да ви осигуря някаква услуга или продукт.
Не мисля, че неща като Google Reader са ни виновни – аз така и не свикнах да ползвам такива услуги. RSS-емисии ползвах много, но през настолна програма. Основно Liferea, но после тя стана претрупана и я зарязах. Feedly е това, което получи доверието ми за онлайн абонаментите ми за RSS. Но пък там какво да чета от огромния брой абонаменти, като почти всичките са или не-лични (фирмени, на медии, на проекти), или ако са лични, хората пишат веднъж на високосна? Не-личните неща се следят по-лесно във Facebook и YouTube. Виж, личните там са каша, особено личните мнения по “големи” въпроси, но с малко постоянство научаваш сайта да ти ги филтрира. Ако търся новини, блоговете така и така не са точното място и може би социалните мрежи са по-добро място за това (разбира се, ако човек знае да филтрира информацията там, иначе ще се удави в ненужни неща и фалшиви новини).
Трудно ми е да предам тази щафета, най-малкото защото не съм съвсем сигурен кой все още блогва – пак по същата причина, все нямах време за блогове напоследък. Хм, нещо, което току-що се промени. :) Може би някои от вас, които пишете до-о-оста по-рядко напоследък, Емо, Надя?
А, и да не забравя – Светко, Оги, вие как смятате – защо блоговете затихват, после пак живват и все така?
Diaspora е свободен проект за разпределена социална мрежа. Казано с други думи – нещо като Google+ във всеки дом. Поне така трябваше да бъде по идеята си. Вече доста време проектът буксува откъм нови функционалности и технологично “догонване” на големите, да не говорим за “изпреварването” им с всичките неща, свързани с концепцията за разпределеност. Може би причината е загубата на един от екипа преди време, може би всичко си е било така предпоставено, но е факт, че две години след набирането на средства през Kickstarter, платформата не изпълни най-смелите си обещания. Заради които, всъщност, много хора се преселиха в “шушулките” (pods) на Диаспора. Макар разпределена по замисъла си, платформата предлага много малко в тази насока, а връзките на различни нива (споделяне, отговори) между сървърите често са проблемни. Няма все още чат, интерфейсът за публикуване за нула време беше изпреварен от G+ по удобност, а като цяло проектът е търпял няколко пъти в началото си остри критики от сродни проекти за недобрата сигурност.
На този фон тези дни от екипа обявиха, че пускат нов сайт, Makr, който е всичко друго, но не и логично допълнение към Diaspora (както се опитват да ни убедят разработчиците). Свободен софтуер? Май е AGPL, но странно тогава защо на сайта няма препратка към кода. Става дума за сайт за споделяне на съвместно редактирани снимки с надписи (някакъв вид графичен meme генератор). Произнася се “мейкър”, като “maker” – “maker I owe”, makr.io. Казват ни, че е наследник на Cubbi.es, но освен че и двете са за картинки, нямат друго общо помежду си.
Неприятно е свободен софтуер, към който има голям интерес, да се оставя “на самотек” и практически да се убива. Да, Diaspora няма да изчезне и сигурно ще става и по-добра с времето, но без вътрешен стимул да се развива постоянно е обречена да стане като Identica, например – там е, работи си, но някак го няма ентусиазмът вече и основателят си е направил леко страничен бизнес – я комерсиална поддръжка, я като в случая с Diaspora отделен проект, защото предишният не им е толкова интересен вече…
Дано греша, иска ми се да греша, защото има добри идеи в пространството около гигантите Facebook и Google+, но всички са някак вътрешно спънати. StatusNet с вкарването на Identica в круизна скорост, за което казах, Friendika с агресивното си послание към другите свободни мрежи, свързаността им с несвободните и фактът, че са на PHP (макар че аз имам доводи “за” това, де), Appleseed, за които вече нищо не се чува, няколко разклонения на Diaspora, които макар и по-ентусиастични, няма как да не носят проблемите на Diaspora, самата Diaspora с проблема, който виждаме…
А тези мрежи, тези проекти започнаха преди Google+ (1, 2). Сега регистрациите в мрежата на D* са около 400 хил., от тях малко над 100 хил. активни, а в G+ числата са съответно 250 млн. и 150 млн. Вярно – статистиката не е всичко, особено когато става дума за свободен софтуер и ценности, но къде са новите функционалности, къде е развитието и ентусиазмът?
Има заявен един нов играч в отбора – Libertree, но за него не се знае много, защото е съвсем, съвсем новичък и е в затворена бета.
А Makr – както мернах в коментар някъде по темата – да, интересно нещо е и може би донякъде полезно, но… детска му работа. И на заглавната се мъдри едно “Login with Facebook”… WTF?
На този фон тези дни от екипа 
А Makr – както мернах в коментар някъде по темата – да, интересно нещо е и може би донякъде полезно, но… детска му работа. И на заглавната се мъдри едно “Login with Facebook”… WTF?
