Янита отдавана не ни беше водила из Х0оландия – днес тя ще ни покаже замъка Твикел.

Приятно четене:

Пътуване до замъка Твикел, Холандия

Замъкът Твикел се намира близо до град Делден в провинция Оверайсел, Холандия. За ориентир към него някои посочват Хенгело, друг по- голям град в региона, който е отдалечен от Твикел на няколко километра. Заради това, че мястото е една от забележителните туристически атракции в региона, който почти няма с какво друго да се хвали, до Твикел може да се стигне с автомобил, с велосипед или пеша, в зависимост от предпочитанията и разбира се от мястото, на което се намирате. Местността е обозначена на всички карти.

От Алмело до замъка Твикел ние стигнахме с велосипеди за около 40 минути по маршрут през Борне, Борнербрук и Делден.

Kasteel Twickel, Twickelerlaan 7, 7495 Ambt Delden, Нидерландия

Късната пролет в Холандия беше суха, топла и слънчева. По небето се гонеха меки и бели облачета, които се опитваха да се слеят, за да предизвикат дъжд. Над пътя, който се губеше в далечината между фермите се вдигаха вихрушки прахоляк. В делничните дни движението между селищата е неинтензивно, което предразполага към спокойствие и релакс.

Замъкът се намира в покрайнините на Делден,

скрит е в гора, около него е прокопан по обичаен за холандската инфраструктура канал, който го опасва от всички страни и се разлива в широко изкуствено езеро. Каналът или този дълбок ров около замъка пълен с кална вода, прави достъпа до сградата невъзможен.

В древността това е било едно естествено укрепление, над което се протяга само един малък мост, отвеждащ до замъка или по точно до централната му порта. От двете страни на портата стопаните на имението предвидливо са разположили топове за посрещане на неканени гости. И до днес те са там, единствено с атракционна цел, разбира се.

Сградата на замъка няма общо с обичайната ни представа за замъци, изградени с разточителен разкош, с издигнати високи кули в небето или с бойници. Твикел е изграден в стила на ранния Ренесанс, както почти всички замъци в Холандия. Над парадния му вход е разположен герба на фамилията, построила сградата в средата на 14 век. Над него е изобразено библейското Дърво на познанието с увита около стеблото му змия, а в ляво и дясно от парадния вход има статуи на Адам и Ева.

По- голям интерес обаче представлява едно друго дърво, изрисувано в предверието на сградата и това е родословното дърво на замъка. То започва от изграждането му през 1347 година и проследява през вековете до днес собствениците на имението, които са се раждали и умирали във времето, на което ням свидетел 7 века е била тази каменна обител. Замъкът Твикел е бил собственост на семейство Ван Твикело от 14 до 16 век. До 17 век- на семейство Ван Рейсвелт. В епохата на класицизма през 17 и 18 век собственици на имението вече са семейство Ван Васернеер Обдам. В Твикел през 19 и 20 век живеят семейство Ван Хеекерен ван Васернеер. В наши дни за собствеността на имението се грижи една едноименна фондация „Твикел”. Последният аристократ и собственик на замъка Граф Рюденхаузен умира през 2010 година.

Във вътрешността на замъка индивидуално посетители не се допускат. Това е възможно само при предварителна уговорка и след събирането на група хора, която посещават замъка с определена културна или изследователска цел: концерт, благотворителен търг, исторически възстановки на миналото, изследователи на бита и обичаите в региона и т.н. Снимането във вътрешността на сградата също не е позволено.

Старинната сграда остава встрани от интереса на туристите и фотообективите поради още една причина: това са градините, принадлежащи на имението и разположени от всичките му страни. И точно заради своите градини и паркове замъкът Твикел е придобил славата на едно от най- известните аристократични имения в Холандия.

Постепенно от средата на 17 век е започнало изграждането на красивия зелен околен свят и така за няколко века са създадени градините и парковете, които могат да бъдат разгледани днес в цялата им прелест всекидневно от месец май до месец октомври от 10 до 17 часа. За целта се плаща такса от 5 евро.