Днес Европейската комисия открива обществена консултация за ревизия на Съобщението за държавните помощи в обществените радио и телевизия, която ще трае до 14 януари 2026 г. и има за цел да се оцени как е прилагано Съобщението и дали правилата все още са годни за целта, ще се вземат предвид последните технологични, пазарни и правни развития и ще се реши може ли Съобщението да бъде опростено или усъвършенствано.
Съобщението е важно за финансирането на обществените БНТ и БНР, но в България не прилагаме правилата вече четвърт век.
Първите правила на ЕС за държавните помощи в системата на обществените медии са в Съобщение на ЕК от 2001 г. Комисията обяснява, че правилата са различни за съществуваща помощ и нова помощ. Понятието съществуваща помощ е дефинирано в чл.1 Регламент (ЕС) 1589/2015 г. с изрично позоваване на допълнението към Приложение V към Акта за присъединяване на България и Румъния към ЕС. Според това приложение, в раздела Политика на конкуренцията, като съществуваща помощ се дефинира помощ, влязла в сила преди датата на присъединяване и все още приложима след тази дата. Всички мерки, все още приложими след датата на присъединяване, които представляват държавна помощ и не отговарят на изложените по-горе условия, се считат за нова помощ.
Още през 2005 г. е изготвен доклад по темата и Работната група за аудиовизия (днес РГ 18 към СЕВ) внася питане в КЗК. КЗК в решение 226/2005 г. се произнася, че „общественото финансиране на националните радио- и телевизионни оператори представлява държавна помощ. Това от своя страна обуславя спазването на чл. 7, ал. 1 от ЗДП за предварително уведомяване на Комисията за защита на конкуренцията, която да оцени допустимостта на съответното държавно подпомагане. Доколкото и към настоящия момент БНТ и БНР получават за своята дейност в обществен интерес субсидии от държавния бюджет, то следва на общо основание да бъде представено надлежно уведомление пред Комисията за защита на конкуренцията за произнасяне по допустимостта на това публично финансиране.“
Нищо подобно не се случва. Сега положението е променено: не КЗК, а Министърът на финансите е националният орган, който отговаря за наблюдението, прозрачността и координацията на държавните помощи и взаимодействието с Европейската комисия.
Независимо, че схемата (смесеното финансиране) е прилагана преди 10 декември 1994 дата, определена в Регламент 2015/1589) и по съществото си е съществуваща помощ, нито Договорът за присъединяване на България и Румъния към ЕС предвижда изрично финансирането на БНР и БНТ като съществуваща помощ, нито министърът на финансите включва финансирането на БНТ и БНР в годишните си доклади по чл.26 от Регламент 2015/1589 относно съществуващата помощ – въпреки че министърът е длъжен по силата на чл.7, ал 2, т. 9 от Закона за държавната помощ да „изготвя годишен доклад и тематични доклади за държавните помощи и ги изпраща на Европейската комисия“.
А в Европейския съюз правилата се обновяват. През 2009 г. ЕК приема ревизирано Съобщение за прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на обществените медии, което действа и сега.
И то не е въведено в българското право, но са регистрирани неуспешни опити, последният – чрез законопроект на МС от 2021 г., внесен в НС и “оставен за следващия парламент”.
Няколко парламента минаха оттогава, законопроектът отлежава в НС.*
А сега участвайте в обществената консултация, която ЕК провежда до 14 януари 2026 г., за актуализиране на правилата на Съюза за държавните помощи в обществените медии. И дано обявената ревизия на правилата на ЕС не отложи за неопределено време въвеждането на Съобщението у нас.
*За несъстоялото се въвеждане на Съобщението вж статията Огнянова, Н. (2020) Правна уредба на обществените медии в България и правото на ЕС
