Може ли медията да е безпристрастна, ако обяви кого от кандидатите в една изборна надпревара подкрепя? А може ли в такъв случай да е независима?

Поводът за размисъл е поведението на американските медии по време на президентската кампания 2024. Както посочва NiemanLab, около три четвърти от големите американски издания не подкрепят никого за президент, За първите сто издания, избрани по тираж, тенденцията е следната:

2004: 9
2008: 8
2012: 23
2016: 26
2020: 44

2024: 71

Това прави ли ги по-независими – и, с аргумент за обратното, били ли са тези от тях, които досега са обявявали подкрепа, зависими и пристрастни? Ярък пример, предвид и реакцията на собствените му журналисти, е Washington Post. Легенди като Боб Удуърд казват в изявление след обявеното решение на издателя да не подкрепи никого от кандидатите следното: Ние уважаваме традиционната редакционна независимост, но това решение игнорира собствените огромни доказателства на Washington Post относно заплахата, която Доналд Тръмп представлява за демокрацията. Washington Post проучи опасността и вредите, които едно второ президентство на Тръмп може да причини на бъдещето на американската демокрация и това прави това решението още по-изненадващо и разочароващо, особено в този късен етап на кампанията.

Отделен разговор е за политическото съдържание в платформите: докато Мъск превърна Х в платформа на републиканците, Мета обяви дистанциране от политиката и намаляване на политическото съдържание във FB, както става ясно и от това писмо до правната комисия на Камарата на представителите, предхождащо изборите 2024.

Във всеки случай, макар и свързани, безпристрастност и независимост не са синоними. Докато независимостта изразява отношението към фактори, външни за редакцията, безпристрастността на медия или на журналист изисква по-скоро заемане на неутрална позиция при отразяването и това е собствено, вътрешно решение. Способността за безпристрастно отразяване е въпрос на собствен капацитет.

Противоречи ли изразяването на одобрение за един от кандидатите на изискването за независимост? Мисля не, ако не е взето под натиск. А на изискването за безпристрастност? В идеалния случай не, ако рационалният избор не повлиява неутралността на отразяването. На практика е по-сложно, но редакционните стандарти трябва да не позволяват отразяването, съобщаването на фактите да се влияе от положителното или отрицателното отношение на журналиста към отразявания. Ако спазват редакционните стандарти и етичните правила, журналистите – които са хора с пристрастията си като всички – могат да отразяват събитията безпристрастно.

Обратно, ако няма изрично изявление на една медия, че подкрепя участник в избори, имаме ли гаранция, че медията е независима? А безпристрастна? Не и не, доказателство са българските медии, поне в голямата си част – които не практикуват изразяване на изрична подкрепа в специално изявление, но отдадено представят отделни лица в положителна и съответно отрицателна светлина без оглед на фактите.

Мисля, прочее, че изявление за подкрепа не те изпраща задължително при пристрастните, както и липсата на изявление не те удостоява автоматично с качеството безпристрастност.

В публикация на уебсайта на The Washington Post издателят и главен изпълнителен директор Уилям Луис съобщи, че изданието няма да публикува одобрение за единия от кандидатите за президент – Камала Харис, макар че такова е подготвено от редакцията, и описа решението като връщане към традициите.

The Post започна редовно да подкрепя кандидати за президент през 1976 г., когато вестникът подкрепи Джими Картър „по разбираеми причини за онова време“, пише Луис. Луис описва решението като „изявление в подкрепа на способността на нашите читатели да вземат решение“.

Няколко часа по-късно група колумнисти на Washington Post, включително носителят на наградата Пулицър Юджийн Робинсън и бившият заместник-редактор Рут Маркъс, нарекоха решението „ужасна грешка“, като написаха: „Това е момент за институцията да изясни своите ангажимент към демократичните ценности, върховенството на закона и международните съюзи и заплахата, която Доналд Тръмп представлява за тях – точните акценти, които The Post направи в подкрепа на опонентите на Тръмп през 2016 и 2020 г.

Легендите на Washington Post Боб Удуърд и Карл Бърнстейн излязоха с изявление, в което се казва: „Ние уважаваме традиционната независимост на редакцията, но това решение 12 дни преди президентските избори през 2024 г. игнорира собствените огромни репортерски доказателства на Washington Post относно заплахата, която Доналд Тръмп представлява за демокрацията. Под собствеността на Джеф Безос, Washington Post използва изобилните си ресурси, за да проучи стриктно опасността и щетите, които едно второ президентство на Тръмп може да причини на бъдещето на американската демокрация и това прави това решение още по-изненадващо и разочароващо, особено в този късен етап изборен процес.”

Решението е второ за тази седмица, след години на одобрения. По-рано през седмицата Патрик Сун-Шионг, милиардерът собственик на Los Angeles Times, блокира планирано одобрение на Харис, което предизвика оставки в медията.

В социалните медии споделянето на екранни снимки от заявления за анулиране на абонамент на Post беше масово – като политическо изявление, идващо предимно от американската левица, но все пак редакцията на изданието поема ангажимент да не го напуска, докато може спокойно да говори истината в публикациите си.

Допълнение:

Изявление на Безос The hard truth: Americans don’t trust the news media. A note from our owner.

Изявлението в защита на решението, наречено принципно, идва след като почти една трета от 10-членния редакционен съвет на The Post се оттеглиха след решението на Безос. Той не споменава оставките в изявлението си. Но споменава, че директорът на една от неговите компании се е срещал в същия ден с Тръмп – което обаче нямало никаква връзка.

В редакционен материал се цитират оттеглилите се журналисти, включително носител на две гради Пулицър, според които “Тръмп е заплаха” и “императивът да се подкрепи Камала Харис пред Доналд Тръмп е толкова морално ясен, колкото е възможно“.

Интересна география и история на одобренията

В семейство Мърдок се води съдебно дело. Семейството, водено от 93-годишния Рупърт Мърдок, контролира медийна империя, която включва Wall Street Journal, New York Post и Fox News в Съединените щати, The Times u The Sun в Обединеното кралство, група медии в Австралия. Рупърт Мърдок се оттегля от управлението през 2023 и прехвърля ролята на председател на News Corp на Лаклан Мърдок, който е и главен изпълнителен директор на Fox Corp и се смята, че политически е най-близо до баща си.

Към момента Рупърт Мърдок притежава около 40 на сто както в News Corp, така и в Fox Corp. След смъртта му акциите с право на глас, които той притежава в компаниите, ще бъдат разделени по равно между четиримата наследници от втория брак с Анна Мърдок Ман – включително Лаклан. В ново съдебно дело, водено в Рино, Невада, Рупърт Мърдок настоява да промени волята си специално за собствеността на медиите в полза само на Лаклан. За да бъде одобрена промяната, Рупърт Мърдок ще трябва да докаже, че тя е в полза на всички наследници.

Причината за предприетия ход е, че Джеймс, Елизабет и Прудънс се смятат за по-центристки настроени и биха могли да насочат медиите на семейството в по-умерена посока. Смята се, че политиката на Лаклан е дори много по-консервативна от баща му. Ако Рупърт Мърдок спечели делото, братята и сестрите на Лаклан пак ще получат наследство, но ще имат много по-малко тежест за бъдещето на медиите, подобно на двете най-малки дъщери на Рупърт, Грейс и Клои, от третия му брак с Уенди Денг.

Джеймс публично къса с баща си, включително подава оставка от позицията си в борда на News Corp през 2020 г. Той и съпругата му Катрин изразяват разочарование от отричането на изменението на климата и на събитията от 6 януари 2020.

Така или иначе, сложното съдебно дело се очаква да има сериозни последици не само за членовете на семейство Мърдок – но и за Fox и състоянието на медиите.

Повече във Vox u Sky

Клер Уордъл е известна на тези, които четат изследвания на дезинформацията. Тя е широко цитирана, както са цитирани и изследванията на неправителствената организация, в която работеше преди време – First draft.

Именно Клер Уордъл днес е на снимка към публикация във WP, в която се разказва как Тръмп и съпартийците му водят кампания срещу изследванията на дезинформацията в САЩ. Тезата им е, че изследванията на дезинформацията били политически изследвания, били насочени срещу републиканците и представлявали цензуриране.

Човек не би повярвал, че е възможно днес да се води война срещу политически неудобна наука. Още повече след като току-що Върховният съд на САЩ отмени с 6:3 гласа  решение на по-ниска инстанция, ограничаващо технологичните компании и правителството да съобщават за дезинформация онлайн. Но решението не пречи на републиканците в  Камарата на представителите (House Judiciary Committee Chair Jim Jordan, R-Ohio)  да водят  разследване срещу  изследователи на дезинформацията и да ги наричат   „противоконституционен цензурно-индустриален комплекс“ (“to better protect Americans harmed by the unconstitutional censorship-industrial complex”).  

Разрушава се процъфтяваща екосистема от академични и нестопански организации и инициативи в технологичната индустрия, посветени на справянето с разпространението на дезинформация онлайн. „Притеснявам се, че ще тръгнем към изборите с превръзка на очите, без данни, за да разберем как изглежда политическата реклама, дезинформацията и чуждото влияние“, казва Алекс Абдо, директор в  Knight First Amendment Institute.  

След изборите през 2016 г. на фона на разкритията за намесата на Русия в полза на избирането на Тръмп,  изследователите се фокусираха върху външната намеса, както и върху  начина по който Тръмп използва социалните медии,  за да разпространява неистини относно гласуването или пандемията.

Сега финансирането се оттегля, според WP Станфордската интернет обсерватория,  изучаваща дезинформацията, прекратява дейността си. Уордъл напуска университета Браун в края на юни и преминава към изследвания по друга тема. Уордъл казва, че воденото от републиканците разследване е имало „сериозен смразяващ ефект“ върху работата й. Всеки мейл  и публичните й участия са следени и анализирани.

Друга известна фигура от тези среди – Нина Янкович, която за кратко е ръководител на Съвета за управление на дезинформацията в държавната администрация, сформира група за политическо застъпничество, American Sunlight Project , за да повиши осведомеността на обществото за   атаките срещу изследванията на дезинформацията.  Според Янкович  някои изследователи   са се „уплашили за безопасността на семействата си“.  Съд в Делауеър отхвърли иска на Янкович срещу Fox News, в който се твърди, че телевизията я клевети, като я обявява за привърженик на цензурата. Янкович  ще обжалва решението.

Решенията на технологичните компании от 2021 г. да отстранят Тръмп от социалните мрежи се използват като основание републиканците да твърдят, че съществува широк заговор срещу тях в нарушение на   Първата поправка. Републиканците имат съюзник в лицето на Илън Мъск, който купи Twitter през есента на 2022 г. и бързо изнесе  вътрешна кореспонденция, според него показваща налагани ограничения.  Някога добрите отношения със служителите на технологичните компании са се разпаднали, казват изследователите на дезинформацията.

Станфордската интернет обсерватория е платила милиони долари юридически такси, свързани с разследвания и съдебните дела, преди да бъде затворена.  First Draft, неправителствената организация на Уордъл, която помага на организации  да реагират на дезинформацията, затваря, след като донорите значително намаляват финансирането.

Федералните агенции също се оттеглят. Миналата година Националният институт по здравеопазване замразява програма за 150 милиона долара.  Уордъл  няма да следи изборната дезинформация по време на кампанията за избор на президент през 2024 г.

Разобличаването на дезинформацията е част от професионалната работа на изследователи, активисти, журналисти. Публикации като тази във WP са тревожен сигнал, да се надяваме, че това е само временно явление, което няма да се отрази върху кампанията.