Медиите съобщават, че президентът Тръмп напада неколкократно в рамките на седмица американски журналисти.
В Овалния кабинет Тръмп нарича питането на журналистката Мери Брус от ABC News “ужасен, ужасен въпрос” и заявява, че лицензията на мрежата „трябва да бъде отнета“. Той казва, че Брендън Кар, шефът на регулатора, „трябва да погледне това“. Мери Брус пита престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман за насилствената смърт на колумнист на Washington Post в Саудитското консулство в Истанбул през 2018 г. Американското разузнаване съобщава, че нападението е извършено по заповед на принца, но той отрича. „Вие сте ужасен човек и ужасен репортер“, казва Тръмп.
По-късно в Air Force One президентът прекъсва въпросите на репортерката на Bloomberg News за Епстийн с шокиращото “Quiet! Quiet, piggy.”
Примерите са много, за водещия от NBC Сет Майерс президентът призовава компанията: “Fire him, IMMEDIATELY!” – и по-важното е, че Брендън Кар републикува този призив в социалните мрежи.
Правната уредба на трансфера на лични данни между ЕС и САЩ от известно време се нуждаеше от стабилизиране.
Решението на ЕК, довело до документацията Save Harbor, беше атакувано от Максимилиан Шремс и с решение на Съда на ЕС Шремс 1 беше обявено за невалидно (2015).
През 2016 ЕК прие ново решение (довело до документацията Privacy Shield), което отново беше атакувано и с решение на Съда на ЕС Шремс 2беше обявено за невалидно (2020).
През 2023 ЕК прие ново решение (2023 Trans-Atlantic Data Privacy Framework), което беше атакувано този път от френския гражданин Philippe Latombe – той твърди, че използва различни онлайн платформи, които събират личните му данни и ги прехвърлят в САЩ, но според него липсва адекватно ниво на защита в САЩ, поради което той иска нова отмяна на решението на ЕК.
Ново напрежение възниква във връзка със забраната за журналисти за достъп до район в Западното крило на Белия дом, в който се помещават офисите на комуникационния отдел.
Официално решението за ограничаване на достъпа е основано на съображения за сигурност. Президентът Бил Клинтън се е опитал да ограничи достъпа на пресата до същия район през 1993 г., но е отменил мерките след реакцията на медиите.
Асоциацията на кореспондентите в Белия дом, която представлява прескорпуса, заявява, че се противопоставя на решението, тъй като се забраняват на журналистите райони, „които отдавна са отворени за събиране на новини“. Кореспондентите в Белия дом са категорични, че този ход “вреди на способността на медиите да отразяват президента, да разпитват длъжностни лица, да гарантират прозрачност и да държат правителството отговорно, във вреда на американската общественост“.
В публикация на X директорът по комуникациите на Белия дом Стивън Чеунг твърди, че репортерите са били хванати да „подслушват“ и „тайно да записват видео и аудио“ в района, но не представя доказателства.
В Националния доклад за оценка на търговията за 2025 г. търговският представител на Съединените щати е посочил Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (ДАВМУ) като пречка за външната търговия. Определянето от страна на администрацията на САЩ на ДАВМУ като пречка за търговията се основава на погрешна оценка, тъй като разпоредбите на директивата се прилагат по неутрален и недискриминационен начин към всички оператори, както местни, така и чуждестранни, което гарантира лоялна конкуренция и еднакви условия на конкуренция.
Същевременно през 2023 г. американските филми са съставлявали 69% от броя на посещенията в киносалони в Европа; 9 от 10-те водещи групи за телевизионни услуги и видеоуслуги по заявка, опериращи в Европа, са собственост на дружества от САЩ; 85% от времето, което европейците прекарват на платформи за видео по заявка с абонамент, се разпределя между три американски услуги за стрийминг.
Все пак изявления на президента Тръмп показват, че той желае да продължи опитите си да се противопостави на регулирането на американските дружества от страна на ЕС. В такъв контекст Европейският парламент:
1. призовава Съвета и държавите членки да подкрепят Комисията в защитата на ДАВМУ и културното изключение на ЕС в контекста на международните търговски преговори, като гарантират, че аудио-визуалните медийни услуги остават изключени от задълженията по търговските споразумения, за да се запази и разшири способността на ЕС и неговите държави членки да определят и прилагат политики в областта на културата и аудио-визуалната сфера, насочени към насърчаване и опазване на културното многообразие;
2. подчертава, че мерките, предвидени в ДАВМУ, представляват легитимно регулиране в полза на обществения интерес, който има за цел опазване на културното многообразие чрез насърчаване на създаването и разпространението на европейски произведения и защита на свободата на изразяване, медийния плурализъм и демократичните ценности; счита, че всяко отстъпление от принципите на ДАВМУ би подкопало сериозно европейския културен модел, особено в контекста на интензивната международна конкуренция в сектора на аудио-визуалните медийни услуги;
3. припомня, че съгласно член 167 от ДФЕС държавите членки запазват основната компетентност по отношение на политиката в областта на културата; подчертава, че принципът на субсидиарност е не само правило за разпределяне на компетентностите, но и съществена гаранция за опазване на културното многообразие в Съюза и за противодействие на концентрацията на икономическа и технологична мощ от страна на външни участници, по-специално американски дружества;
4. приветства заключенията на Съвета от 2 май 2025 г. относно оценката на правната рамка за аудио-визуалните медийни услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, в които Съветът подчертава решаващата роля на ДАВМУ за осигуряване на правното основание за защита и насърчаване на разнообразен, справедлив, сигурен, надежден и конкурентен аудио-визуален медиен пазар в ЕС, като същевременно се гарантира наличието на независимо, надеждно и разнообразно в културно отношение европейско съдържание;
5. настоятелно призовава Комисията да отхвърли категорично всякакви опити ДАВМУ да се счита за нарушаваща търговията и да я защити като легитимен регулаторен инструмент, който е от съществено значение за опазването на културното многообразие, суверенитета и меката сила на ЕС както при договарянето и прилагането на търговски споразумения със Съединените щати, така и в рамките на оценката и евентуалното преразглеждане на ДАВМУ през 2026 г.;
6. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.
През септември т.г. президентът Тръмп обяви делото си срещу New York Times за клевета. В иска са посочени няколко статии и една книга, написана от двама от журналистите на изданието, публикувана в навечерието на изборите през 2024 г., като се твърди, че те са “част от десетилетен модел на New York Times за умишлено и злонамерено клеветене на президента Тръмп”. Тръмп претендира за обезщетение от 15 милиарда долара, което е повече от пазарната капитализация на изданието.
Съдът отхвърли първоначалния иск на президента от 85 страници и даде на адвокатите на президента 28 дни, за да подадат отново изменен иск.
Медиите отразяват масовото напускане на Пентагона от ресорните журналисти, остават The Federalist, the Epoch Times, One America News. Останалите журналисти не приемат новите правила на Пентагона за отразяване на дейността на ведомството. Очаква се Асоциацията на журналистите, отразяващи Пентагона, да заведе дело.
Министерството на отбраната е облекчило и изяснило новите си ограничения за достъп на медиите до Пентагона след повече от две седмици преговори с националните новинарски организации. Отпада изискването журналистите, акредитирани в Пентагона, да се нуждаят от одобрение от ведомството, преди да публикуват статии с информация, която не е официално публикувана.
Не е отпаднала обаче възможността един журналист да се обяви за „риск за сигурността“ и да му бъде отнета акредитацията. Отнети са традиционните работни пространства на The Times, NBC News, Politico и National Public Radio, а са дадени такива на Breitbart, The Daily Caller, Newsmax, One America News Network и The Washington Examiner.
Новинарските издания, които искат достъп до Пентагона, ще имат седмица, за да решат дали да подпишат предложеното споразумение с правила – в противен случай няма да бъде даден достъп, пише NYT.
Твърди се, че думите “Equal Justice Under Law” на сградата на Върховния съд на САЩ са от фраза в решение с автор председателя на ВС на САЩ Melville Fuller по делото Caldwell v. Texas, 1891, според което никой не може да бъде лишен от “equal and impartial justice under the law”.
В публикация в Ню Йорк Таймс от 6 октомври т.г. бившият съдия Антъни Кенеди излага виждането си, че тази велика фраза е измислена от архитекти, а не от съдия или юрист. Архитектите на сградата са писали на председателя на ВС по време на изграждането й Чарлз Хюз/Charles Evans Hughes, че тази фраза е с подходяща дължина, а той я е одобрил, става ясно от проучената кореспонденция между тях.
Gallup публикува годишното си измерване на доверието в медиите. “Доверието на американците в средствата за масова информация се понижава до ново дъно, като само 28% изразяват доверие във вестниците, телевизията и радиото и смятат, че те съобщават новините “пълно, точно и справедливо” ( при 31% миналата година и 40% преди пет години).