В изпълнение на Търговския закон от 1974 г. американското правителство публикува доклад – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.
В началото на лятото стана известен Доклад 301 за 2019 година (2018 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).
Както и през 2018, България не е в Priority Watch List или в Watch List.
Параграф 230 урежда неотговорността на интернет посредниците в САЩ. В момента темата за неотговорността е на дневен ред и в САЩ и в Европа, има желаещи да се изменя актът, уреждзащ отговорността на посредниците в ЕС – Директивата за електронната търговия – точно в тази й част.
А Директивата за аудиовизуални медийни услуги (ревизията 2018) включи в обхвата си платформите за споделяне на видеосъдържание — държавите гарантират по подходящ начин, че аудиовизуалните медийни услуги, предоставяни от доставчици на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция, не съдържат публично подбуждане към извършване на терористично престъпление.
Новината е, че на 31 юли 2019 г. има ново решение на Апелативния съд на Втори съдебен окръг по делото Force v Facebook. Предмет на делото е отговорността на Фейсбук за използването на мрежата от терористичната организация Хамас. Жертви на атентати на Хамас и техни близки твърдят, че социалната мрежа неправомерно е подпомагала терористичната група. Жертвите на тероризма се опитват за първи път да аргументират, че социалните медийни компании могат да бъдат подведени под отговорност съгласно Американския закон за борба с тероризма.
В решение от 66 страници се приема, че Facebook не е издател, не редактира съдържанието, което неговите потребители – включително Хамас – публикуват и действа като „ неутрален посредник.” Решението не е единодушно, единият от тримата съдии Robert A. Katzmann смята, че Facebook прави нещо повече от публикуване на съдържание: проактивно създава мрежи от хора. “Алгоритмите му създават връзки в реалния свят чрез предложения за приятели и групи и се опитват да създадат подобни връзки във физическия свят чрез предложения за събития. “
Конгресът продължава да е загрижен за терористичното съдържание онлайн, въпреки че доставчиците са предприели мерки за ограничаване на свободата на словото, за да намалят това съдържание. Доставчиците работят за ограничаване на терористичното съдържание, въпреки че са защитени от §230, пише експертът Ерик Голдман в коментар.
Case citation: Force v. Facebook, Inc., 2019 WL 3432818 (2d Cir. July 31, 2019)
EFF: ключови решения по §230.
Президентът на САЩ изразява оценката си за CNN и завършва с въпрос – защо собственикът не направи нещо?
Just arrived in the United Kingdom. The only problem is that @CNN is the primary source of news available from the U.S. After watching it for a short while, I turned it off. All negative & so much Fake News, very bad for U.S. Big ratings drop. Why doesn’t owner @ATT do something?
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) June 3, 2019
Тръмп се чуди защо собствениците не направят нещо, у нас например собствениците правят нещо. Един пример от последно време – Домусчиеви правят нещо.
Официозът 24часа (“Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам? “) дава трибуна на Вяра Анкова, изпълнителен директор на Нова БГ:
Не може всяка реформа в една медия да се обвива в реториката за възпрепятстване на свободата на словото.
Законопроект, внесен в Джорджия, САЩ, тази седмица, предлага Съвет по журналистическа етика да наблюдава новините в щата. Законопроектът предвижда съвет, който да създава и прилага правила, задължителни за медиите. Съветът ще се помещава в училището по журналистика и комуникации на Университета в Атланта, Джорджия, ще разследва жалби за нарушения на етиката и ще разработи “доброволен процес на акредитация” на новинарските медии и отделните журналисти.
CBS публикува мнението на професор по медийно право от Атланта:
Georgia lawmakers have filed legislation to create a state Journalism Ethics Board to develop “canons of ethics” for journos. Also authorizes civil penalties if news orgs don’t grant certain access to work product. https://t.co/bqby5h0IQA My full statement is below: pic.twitter.com/AlR2LtUOs5
— Jonathan Peters (@jonathanwpeters) April 3, 2019
Ерик Голдман e американски професор в Санта Клара, следи развитието на правото на интернет от години в блога си Technology & Marketing Law Blog – вж 2017, 2016, 2015, 2014, 2013, 2012, 2011, 2010, 2009, 2008, 2007 , 2006 , 2005, 2004 и 2003.
Излезе класацията на проф. Голдман за 2018 г., която започва с един негов туит отпреди време:
Когато бъдещите историци пишат историята на интернет, пролетта на 2018 г. ще отбележи повратната точка, в която регулаторите спряха да вземат под внимание потенциала на интернет като динамична, отворена и иновативна платформа #FOSTA #GDPR #CCPA
В класацията са намерили място регламентът за личните данни и директивата за авторското право, макар още да не е приета.
Един пример за ролята на медиите за защита на правата на гражданите. Сиатъл, щата Вашингтон.
Електронното издание The Stranger в Сиатъл се обръща към федералния съд с иск за публично оповестяване на начина, по който се използват средствата за наблюдение и проследяване – тъй като и американците имат проблем с публичността и прозрачността на използването на специални технически средства за проследяване.
Изданието печели делото – но важно е какво следва: съдът ще събира данни за използване на средствата за наблюдение и ще ги публикува два пъти годишно. Докладите ще бъдат през януари и юли на уебсайта на съда. Тези доклади ще предоставят важни данни за дейността на правоприлагащите органи и биха могли да служат на изследователите, пресата и обществеността.
“Това ще позволи на The Stranger, както и на по-широката общественост, да научи колко често федералните правоприлагащи органи в Сиатъл правят подобни искания и дават на всеки по-добра представа за случващото се”, казват от изданието. “Това също ще улесни всеки, който иска от федералния съд да разкрие конкретна информация по конкретни дела.”
За сравнение – информация за контрола върху СРС у нас – говори Бойко Рашков, досегашен председател на бюрото за контрол:
Очевидно в парламента не се интересуват от решенията на ЕСПЧ. Сега на практика в България липсва външният контрол върху СРС – същото, за което бяхме осъдени преди около 10 години. Този орган фактически няма да изпълнява това, което трябва да върши, защото в бюрото не бяха избрани специалисти с правна квалификация, които да разбират от тази работа, т.е няма да има кой да следи за спазване правата на гражданите.
Nieman Lab провежда допитване до над 200 американски медии за очакванията им за развитието на медийната индустрия през 2019 г., включително и за бизнес моделите и основните източници на финансиране.
Две таблици, които показват общи нагласи. Nieman Lab извежда в заглавие акцента, че една трета не очакват помощ. Но приблизително толкова разчитат на фондации и неправителствения сектор, докато само един от всеки девет има очаквания, свързани с държавата:
Въпреки че вниманието към връзката с аудиторията се покачва непрекъснато и абонаментът заема все по-важно място в източниците на финансиране, рекламата остава важна, подчертава изданието:
Едно решение на съда може да повлияе върху управлението, политиката, дори върху историята. Особено когато става дума за съдебно решение относно финансиране на американските избори – Citizens United (2010).
Данните за руското влияние върху политиката на САЩ, включително за руските пари в подкрепа на избирането на президента Тръмп, са повод да се припомни едно предупреждение от 2010 г. – тогава в обръщението си към нацията президентът Обама критикува решението на Върховния съд по делото Citizens United, с което ВС на САЩ дезaктивира дотогавашната система за регулиране на финансирането на изборите: Миналата седмица Върховният съд отмени един закон, с което според мен ще отвори шлюзовете за специални интереси, включително на чуждестранни корпорации, които да харчат без ограничения на нашите избори. Не мисля, че американските избори трябва да бъдат финансирани от най-мощните интереси на Америка, или по-лошо, от чужди субекти.
След докладите, възложени от Сената и огласени преди седмица, в които се изнасят данни за руско финансиране в подкрепа на Тръмп – предупреждението на Обама се припомня в медиите: Дивият запад на неограничените външни пари след Citizens United помогна на външната намеса през 2016 г.
Новото мнозинство в камарата на представителите ще се занимава с реформата на финансирането като част от първия законопроект, който е внесен – HR 1, пакет от мерки за реформа и намаляване на влиянието на специалните интереси в американската политическа система.
Още преди изборите през 2018 демократите бяха поели ангажименти в този смисъл в Дневен ред за гражданите.
Върховният съд на САЩ обяви, че ще обсъди какво е публичен форум по делото Manhattan Community Access Corp. v. Halleck.
Търси се решението на съда по важен и неуреден повтарящ се въпрос : може ли частноправен субект да бъде считан за субект, отговорен по Първата поправка на Конституцията на САЩ, която според досегашната доктрина и практика се отнася до държавната власт и не се отнася до частните компании.
Възможно ли е Първата поправка да се прилага по отношение на частноправни субекти като Google, Facebook и Twitter, както и по отношение на другите големи технологични компании?
Представляват ли социалните медийни платформи публичени форуми? Може ли публичен форум да бъде основан на частна собственост?
Макар конкретният случай да се отнася до кабелна телевизия, от отговора могат да произтекат съществени последици за интернет индустриите и за медиите като цяло. Компании като Facebook u YouTube вече модерират съдържанието и поемат функции, досега характерни за държавата.
Помните ли делото Masterpiece Cakeshop? Г-н Филипс – сладкар и кулинарен артист – отказва да изработи торта за брака между лица от един и същи пол в противоречие с религиозната си вяра. Младоженците смятат, че той нарушава закон, забраняващ дискриминация, основана на сексуална ориентация. Спорът стига до ВС на САЩ. Със 7:2 гласа съдът се произнася в полза на г-н Филипс.
Аналогично решение има в Обединеното кралство през октомври 2018 г. Пекарна в Белфаст на евангелисти също отказва да изработи сватбена торта. И не е била длъжна, единодушно решава съдът. И тук решението е приветствано като победа за свободата на словото, но осъдено като стъпка назад в борбата с дискриминацията.
Свободата на изразяване, гарантирана от член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, включва правото на човека да не изразява мнение, в което не е убеден. Никой не трябва да бъде принуден да има или да изразява политическо мнение, в което той не вярва.
Загубилите обмислят възможност за жалба пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
През изминалата седмица до ВС на САЩ достигна ново дело по темата – Klein v. Oregon Bureau of Labor and Industries. Този път казусът идва от Орегон, семейства сладкари отказват да приемат поръчка за торта и са санкционирани със 135 000 долара. Очаква се решението на ВС да изясни въпроси, които Върховният съд не урежда в решението по казуса от Колорадо.