Рупърт Мърдок създава семейния тръст Мърдок през 2006 г., години след като се жени за третата си съпруга, Уенди Денг, и имат деца, Грейс и Клои. Той запазва контрола върху бизнеса до смъртта си, след което акциите му с право на глас трябва да бъдат разпределени по равно между четирите му най-големи деца – Лаклан, Елизабет, Джеймс и Прудънс. Но в документите има разпоредба, даваща на г-н Мърдок правото да прави промени, стига да действа в най-добрия интерес на своите бенефициенти.

Мърдок иска промяна в полза на Лаклан, за причините – тук. Три от децата му не са достатъчно консервативни. При сегашното положение Мърдок няма да може да гарантира, че Fox News ще остане десен новинарски канал след смъртта му, излагайки на опасност наследството на консервативната империя, която той е изграждал през целия си живот . В стремежа си да консолидира контрола на Лаклан върху тази империя, г-н Мърдок твърди, че запазването на политическата насоченост на неговите медии – и отнемането на правото на глас на три от децата му – е във финансовия интерес на всички негови бенефициенти.

Битката не е за пари, дяловете на останалите няма да се намалят, а само за контрол над най-мощната консервативна медийна империя в света, която включва Fox News, The Wall Street Journal, The New York Post и големи вестници и телевизионни издания в Австралия и Обединеното кралство.

Делото се води в Невада, ето и новината: стана известен изходът на първата фаза – решение, според което бащата и Лаклан, който е ръководител на Fox News и News Corp., са действали „недобросъвестно“ в усилията си да променят неотменимото доверие , която разделя контрола върху компанията по равно между четирите най-големи деца на г-н Мърдок – Лаклан, Джеймс, Елизабет и Пруденс – след неговата смърт.

Усилието е било да се подреди колодата в полза на Лаклан, се казва в решението, но тази сделка няма да надделее над подписа на съда. Автор на решението е особена фигура по американското право, назначена от съда да анализира фактите – т.нар. probate commissioner – Edmund J. Gorman Jr. му е името.

Мърдок ще обжалва.

Може ли медията да е безпристрастна, ако обяви кого от кандидатите в една изборна надпревара подкрепя? А може ли в такъв случай да е независима?

Поводът за размисъл е поведението на американските медии по време на президентската кампания 2024. Както посочва NiemanLab, около три четвърти от големите американски издания не подкрепят никого за президент, За първите сто издания, избрани по тираж, тенденцията е следната:

2004: 9
2008: 8
2012: 23
2016: 26
2020: 44

2024: 71

Това прави ли ги по-независими – и, с аргумент за обратното, били ли са тези от тях, които досега са обявявали подкрепа, зависими и пристрастни? Ярък пример, предвид и реакцията на собствените му журналисти, е Washington Post. Легенди като Боб Удуърд казват в изявление след обявеното решение на издателя да не подкрепи никого от кандидатите следното: Ние уважаваме традиционната редакционна независимост, но това решение игнорира собствените огромни доказателства на Washington Post относно заплахата, която Доналд Тръмп представлява за демокрацията. Washington Post проучи опасността и вредите, които едно второ президентство на Тръмп може да причини на бъдещето на американската демокрация и това прави това решението още по-изненадващо и разочароващо, особено в този късен етап на кампанията.

Отделен разговор е за политическото съдържание в платформите: докато Мъск превърна Х в платформа на републиканците, Мета обяви дистанциране от политиката и намаляване на политическото съдържание във FB, както става ясно и от това писмо до правната комисия на Камарата на представителите, предхождащо изборите 2024.

Във всеки случай, макар и свързани, безпристрастност и независимост не са синоними. Докато независимостта изразява отношението към фактори, външни за редакцията, безпристрастността на медия или на журналист изисква по-скоро заемане на неутрална позиция при отразяването и това е собствено, вътрешно решение. Способността за безпристрастно отразяване е въпрос на собствен капацитет.

Противоречи ли изразяването на одобрение за един от кандидатите на изискването за независимост? Мисля не, ако не е взето под натиск. А на изискването за безпристрастност? В идеалния случай не, ако рационалният избор не повлиява неутралността на отразяването. На практика е по-сложно, но редакционните стандарти трябва да не позволяват отразяването, съобщаването на фактите да се влияе от положителното или отрицателното отношение на журналиста към отразявания. Ако спазват редакционните стандарти и етичните правила, журналистите – които са хора с пристрастията си като всички – могат да отразяват събитията безпристрастно.

Обратно, ако няма изрично изявление на една медия, че подкрепя участник в избори, имаме ли гаранция, че медията е независима? А безпристрастна? Не и не, доказателство са българските медии, поне в голямата си част – които не практикуват изразяване на изрична подкрепа в специално изявление, но отдадено представят отделни лица в положителна и съответно отрицателна светлина без оглед на фактите.

Мисля, прочее, че изявление за подкрепа не те изпраща задължително при пристрастните, както и липсата на изявление не те удостоява автоматично с качеството безпристрастност.

В публикация на уебсайта на The Washington Post издателят и главен изпълнителен директор Уилям Луис съобщи, че изданието няма да публикува одобрение за единия от кандидатите за президент – Камала Харис, макар че такова е подготвено от редакцията, и описа решението като връщане към традициите.

The Post започна редовно да подкрепя кандидати за президент през 1976 г., когато вестникът подкрепи Джими Картър „по разбираеми причини за онова време“, пише Луис. Луис описва решението като „изявление в подкрепа на способността на нашите читатели да вземат решение“.

Няколко часа по-късно група колумнисти на Washington Post, включително носителят на наградата Пулицър Юджийн Робинсън и бившият заместник-редактор Рут Маркъс, нарекоха решението „ужасна грешка“, като написаха: „Това е момент за институцията да изясни своите ангажимент към демократичните ценности, върховенството на закона и международните съюзи и заплахата, която Доналд Тръмп представлява за тях – точните акценти, които The Post направи в подкрепа на опонентите на Тръмп през 2016 и 2020 г.

Легендите на Washington Post Боб Удуърд и Карл Бърнстейн излязоха с изявление, в което се казва: „Ние уважаваме традиционната независимост на редакцията, но това решение 12 дни преди президентските избори през 2024 г. игнорира собствените огромни репортерски доказателства на Washington Post относно заплахата, която Доналд Тръмп представлява за демокрацията. Под собствеността на Джеф Безос, Washington Post използва изобилните си ресурси, за да проучи стриктно опасността и щетите, които едно второ президентство на Тръмп може да причини на бъдещето на американската демокрация и това прави това решение още по-изненадващо и разочароващо, особено в този късен етап изборен процес.”

Решението е второ за тази седмица, след години на одобрения. По-рано през седмицата Патрик Сун-Шионг, милиардерът собственик на Los Angeles Times, блокира планирано одобрение на Харис, което предизвика оставки в медията.

В социалните медии споделянето на екранни снимки от заявления за анулиране на абонамент на Post беше масово – като политическо изявление, идващо предимно от американската левица, но все пак редакцията на изданието поема ангажимент да не го напуска, докато може спокойно да говори истината в публикациите си.

Допълнение:

Изявление на Безос The hard truth: Americans don’t trust the news media. A note from our owner.

Изявлението в защита на решението, наречено принципно, идва след като почти една трета от 10-членния редакционен съвет на The Post се оттеглиха след решението на Безос. Той не споменава оставките в изявлението си. Но споменава, че директорът на една от неговите компании се е срещал в същия ден с Тръмп – което обаче нямало никаква връзка.

В редакционен материал се цитират оттеглилите се журналисти, включително носител на две гради Пулицър, според които “Тръмп е заплаха” и “императивът да се подкрепи Камала Харис пред Доналд Тръмп е толкова морално ясен, колкото е възможно“.

Интересна география и история на одобренията

В семейство Мърдок се води съдебно дело. Семейството, водено от 93-годишния Рупърт Мърдок, контролира медийна империя, която включва Wall Street Journal, New York Post и Fox News в Съединените щати, The Times u The Sun в Обединеното кралство, група медии в Австралия. Рупърт Мърдок се оттегля от управлението през 2023 и прехвърля ролята на председател на News Corp на Лаклан Мърдок, който е и главен изпълнителен директор на Fox Corp и се смята, че политически е най-близо до баща си.

Към момента Рупърт Мърдок притежава около 40 на сто както в News Corp, така и в Fox Corp. След смъртта му акциите с право на глас, които той притежава в компаниите, ще бъдат разделени по равно между четиримата наследници от втория брак с Анна Мърдок Ман – включително Лаклан. В ново съдебно дело, водено в Рино, Невада, Рупърт Мърдок настоява да промени волята си специално за собствеността на медиите в полза само на Лаклан. За да бъде одобрена промяната, Рупърт Мърдок ще трябва да докаже, че тя е в полза на всички наследници.

Причината за предприетия ход е, че Джеймс, Елизабет и Прудънс се смятат за по-центристки настроени и биха могли да насочат медиите на семейството в по-умерена посока. Смята се, че политиката на Лаклан е дори много по-консервативна от баща му. Ако Рупърт Мърдок спечели делото, братята и сестрите на Лаклан пак ще получат наследство, но ще имат много по-малко тежест за бъдещето на медиите, подобно на двете най-малки дъщери на Рупърт, Грейс и Клои, от третия му брак с Уенди Денг.

Джеймс публично къса с баща си, включително подава оставка от позицията си в борда на News Corp през 2020 г. Той и съпругата му Катрин изразяват разочарование от отричането на изменението на климата и на събитията от 6 януари 2020.

Така или иначе, сложното съдебно дело се очаква да има сериозни последици не само за членовете на семейство Мърдок – но и за Fox и състоянието на медиите.

Повече във Vox u Sky