Вземете кое да е правно списание и първата статия вероятно ще бъде за влиянието на Имануел Кант върху доказателствените подходи в България от XVIII век или нещо подобно, което съм сигурен, че е от голям интерес за този, който го е написал, но не е от голяма полза за колегията.
Това са думи на председателя на Върховния съд на САЩ Джон Робъртс (C-SPAN, June 25, 2011). С изказването си той е засегнал много хора от академичните среди, но за един от тях – сега професор в Бъркли, Оpин Кер, думите на съдия Робъртс са източник на вдъхновение. Професорът е широко известен с изследванията си в редица правни области, вкл. право и технологии.
„Влиянието на Имануел Кант върху доказателствените подходи в България от ХVІІІ век” е заглавието на есето на професора, вдъхновено от съдия Робъртс. Рядко юридическият хумор е достигал толкова амбициозни висоти или е проявявал такава твърда ангажираност, пише WSJ и цитира статията:
Правните възгледи на Кант са трудни за обобщение, тъй като те нямат пряка връзка с Категоричния императив, с който той е най-известен във философията. Колкото и високо да се оценяват трудовете на Кант за правото, те се отнасят преди всичко до въпроси от юридическата философия, а не до съдебната процедура. Работите на Кант разглеждат теми като естеството на собствеността, договорите и правилните граници на наказанието. Той също така пише за републиканска конституция и демократично управление, но никога не е писал за доказателственото право, което се отнася до процедурите за установяване на факти в съдебно производство.
Източниците, цитирани от професор Кер в неговото проучване от три страници, включват трактат от 1927 г. за българското процесуално право през османския период, който описва ролята на свидетелските показания. „Децата имаха право да свидетелстват само в случаи, свързани с гранични спорове, свързани с парцели“, пише той и обяснява как според някои разкази обичаят е бил децата да се доведат до съответния парцел и след това болезнено да се дърпат за косата, за да се гарантира, че ще запомнят границите и ще могат да свидетелстват за тях в съда“.
Накратко, професор Кер не вижда възможност за връзка между Кант и гражданския процес в България през XVIII век.
Статията става популярна в специализираните кръгове и се публикува в различни издания. Някои продължават с хипотетичните въпроси (What if Immanuel Kant had been an 18th–century Bulgarian law professor?), а други проверяват изводите на проф. Кер, например Law Blog се свързва с историка Фредерик Б. Чари, почетен професор в Северозападния университет на Индиана и автор на „История на България“. България не съществува като държава по това време, потвърждава Чари. Ако някой българин по това време е запознат с Кант, това може да бъде Паисий, български монах от Хилендарския манастир, който е написал първата съвременна книга за историята на българските империи. „Възможно е. Това e била образована общност“, казва историкът, но дори трудове на Кант по някакъв начин да са попаднали в Хилендар, това едва ли би установило връзка между немския философ и българското доказателствено право от XVIII-ти век, завършва WSJ.
*
Не намирам следи в българския интернет нито за забележката на съдия Робертс, което е разбираемо: тя е насочена към американската правна мисъл, нито за този оригинален опус на Оpин Кер (1971), целящ вероятно да докаже, че няма тематични и жанрови прегради за юриста.
