Google действа незаконно, за да поддържа монопол в онлайн търсенето, постанови федерален съдия. Според Ню Йорк Таймс това е забележително решение, което засяга силата на технологичните гиганти в съвременната интернет ера и което може да промени фундаментално начина, по който правят бизнес.

Съдия Амит П. Мехта заявява в решение от 277 страници, че Google е злоупотребил с монопола си в търсенето. Министерството на правосъдието обвини Google в незаконно циментиране на господството му: „Google е монополист и е действал като монополист, за да запази своя монопол“, каза съдия Мехта в своето решение.

Решението е сериозен удар за Google, който е толкова тясно свързан с онлайн търсенето, че името му се превърна в глагол. Компанията трябва да промени начина, по който работи, или да продаде част от бизнеса си. Делото е U.S. et al. срещу Google.

Google е платил на Apple 20 милиарда долара през 2022 г., за да бъде Google търсачката по подразбиране на Safari, става ясно от документи, подадени по антитръстовото дело на DoJ срещу Google. Това е изнесено за първи път, като освен това се вижда, че има ръст спрямо сумата от 18 милиарда, платена за 2021 г. Google отдавна плаща, за да бъде търсачка по подразбиране в Safari и други браузъри като Firefox, и за 2021 г. е платила за тази цел общо над 26 милиарда долара.

Главният изпълнителен директор на Google, Сундар Пичай, заявява в показанията си, че Google е предпочитан, защото е създал по-добра услуга за потребителите. Но медиите изнасят интересни подробности от кореспонденция през годините, която показва налагането на монопола на търсачката.

Парадът от големи антимонополни федерални дела срещу технологичните гиганти едва сега започва, пише Ню Йорк Таймс. Министерството на правосъдието и Федералната търговска комисия са се насочили към Amazon, Apple, Google и Meta, компанията-майка на Instagram и WhatsApp – – в опит да овладеят властта им и да насърчат повече конкуренция. FTC съди Amazon за фаворизиране на собствените му услуги. Министерството на правосъдието съди Apple, защото ограничава компаниите да предлагат приложения, които се конкурират с продуктите на Apple. Министерството има и друго дело – срещу Google, защото компанията е придобила конкуренти чрез антиконкурентни сливания и изисква издателите и рекламодателите да използват нейните технологии. Накрая, FTC съди и Meta за създаване на монопол в социалните медии чрез закупуване на Instagram и WhatsApp. Сливанията лишават потребителите от алтернативни социални медийни платформи, смята FTC.

Флорида и Тексас приеха два закона, засягащи въпроса за модериране на съдържание от страна интернет компаниите за социални медии. Щатските закони ограничават властта на компаниите за социални медии да модерират съдържание. Това ограничение се оспорва от компаниите. Администрацията на Байдън и в двата случая е подкрепила исканията на компаниите – по Moody v. NetChoice, No. 22-277, и NetChoice v. Paxton, No. 22-555.

Въпросът пред ВС на САЩ е дали Първата поправка на Конституцията на САЩ позволява на Флорида и Тексас да забранят на големите компании за социални медии да премахват публикации по критерий гледна точка.

ВС не отговаря по същество. С решение от 1 юли 2024 г. с докладчик съдия Кейган ВС на САЩ връща на федералните апелативни съдилища делата за нов анализ. До решаване на делата щатските закони не се прилагат.

Решението е единодушно, но съдиите са се разделили по мотивите. Законите, приети през 2021 г. от Флорида и Тексас, се различават по това какви компании обхващат и какви дейности ограничават. Въпреки това, пише съдия Кейгън, и двата закона ограничават избора на платформите за това какво генерирано от потребителите съдържание да бъде показвано на обществеността. И двата закона също така изискват от платформите да дават причини за своя избор при модериране на съдържание.

Съдия Кейгън прави аналогия между платформите и известните ни медии. Накратко, според решението операторите на платформите са субекти с права по Първата поправка: „Те включват и изключват, организират и приоритизират – и при вземането на милиони решения всеки ден произвеждат свои собствени отличителни компилации от изрази“ подобно на традиционните издатели и редактори. „Многократно сме твърдяли, че законите, ограничаващи техния редакционен избор, трябва да отговарят на изискванията на Първата поправка“, пише съдия Кейган. „Принципът не се променя, само защото словото е преминало от физическия във виртуалния свят.“

Този въпрос води към въпроса за отговорността на платформите. Досега – и в ЕС също – се прави разлика между медийните услуги и услугите на платформите. Миналата година ВС отказа по две дела да се произнесе, че платформите носят отговорност – едното за Google и другото за Twitter. Нито едно от решенията обаче не влезе в дълбочина по същество за обхвата на действие на закона, който защитава платформите от отговорност – раздел 230 CDA.

Въпросните закони във Флорида и Тексас в понеделник бяха провокирани отчасти от решенията на някои платформи да отстранят Доналд Тръмп след нападението на Капитолия на 6 януари 2021 г. Поддръжниците на законите казаха, че те са опит за борба с тези решения, обявени от тях за цензура в Силиконовата долина. Противниците на законите казаха, че законите не зачитат правата на платформите по Първата поправка да модерират и ще ги превърнат в дом на дезинформацията и омразата.

Двете търговски асоциации, оспорващи щатските закони – NetChoice и Асоциацията на компютърната и комуникационната индустрия – заявиха, че няма цензура, а редакционни решения, защитени от Първата поправка, и че компаниите за социални медии имат право на същата конституционна защита, която имат вестниците.

Съдия Кейган пише, че на платформите се забраняват редакционни решения, които Върховният съд преди това е считал за защитени от Първата поправка, поради което законите е „малко вероятно да издържат проверката на Първата поправка“.

Освен всичко, казусите имат идеологически аспект, защото има мнение, че ограниченията са само за поддръжниците на Тръмп.

Американските медии широко отразяват призива на Вивек Х. Мърти за поставянето на предупредителни етикети (подобно на тези върху тютюневи изделия) на видно място в социалните медии, за да предупреждават потребителите, че платформите могат да навредят на психичното здраве на децата, ескалирайки своите предупреждения за ефектите от онлайн услуги като Facebook, Instagram и TikTok.

Мърти призовава Конгреса да приеме законодателство, изискващо социалните медийни платформи да включват съобщение за „редовно напомняне на родителите и юношите, че социалните медии не са доказано безопасни“.

Той цитира доказателства, че подрастващите, които прекарват много време в мрежите, са изложени на по-голям риск от тревожност и депресия. Мърти казва, че е доказано, че предупредителните етикети, като тези върху тютюневите и алкохолните продукти, променят поведението на хората.

Изследователи и държавни служители настояват за увеличаване на федералното финансиране за изучаване на темата и критикуват технологичните компании, че не предоставят повече вътрешни данни по въпроса на обществеността.

Но Мърти и други държавни служители твърдят, че има достатъчно доказателства, които предполагат, че социалните медии могат да бъдат опасни, независимо от пропуските в изследванията.

„Един от най-важните уроци, които научих в медицинското училище, беше, че при спешни случаи нямате лукса да чакате перфектна информация“, казва Мърти.

Върховният съд на Съединените щати постанови, че държавни служители могат да попречат на хората да коментират в профилите и на страниците на държавните служители в социалните медии, когато тези служители действат в частно или лично качество.

Джеймс Фрид е общински служител в Мичиган и публикува лична и официална информация в профила си, след това в страницата си, във Фейсбук . Кевин Линдке, потребител на Фейсбук, коментира публикуваното, след което Фрид изтрива коментарите на Линдке и го блокира. Линдке твърди, че Facebook на Фрид е публичен форум, защото той е държавен служител, и като изтрива неблагоприятни коментари и блокира хората, които са ги написали, Фрид нарушава свободата му на изразяване съгласно Първата поправка.

Фрид отговаря, че е действал в личното си качество, а не като държавен служител.

Върховният съд постановява, че държавен служител участва в държавна дейност само ако (1) притежава действителната власт да говори от името на държавата по конкретен въпрос и (2) има за цел да упражнява тази власт, когато говори в съответните публикации в социалните медии. Ако тези две условия не са изпълнени, тогава действията не могат да бъдат приписани на държавата и следователно не може да има нарушение на Първата поправка.

Върховният съд не разрешава конкретния случай, а отменя решението и го връща за по-нататъшно производство на по-ниска инстанция. В решението се признава правото на Фрид да трие коментари към статусите му като частно лице, но когато става дума за блокиране, съдът смята, че има риск – защото блокирането е по отношение на целия профил/страница, следователно и по отношение на статусите като официално лице – а това вече би представлявало нарушение на Първата поправка.

В становище per curiam съдиите гледат подобен случай, Garnier v O’Connor-Ratcliff, № 22-324, който включва двама членове на училищния съвет в Калифорния, които блокират родители в социалните медии. Съдът отменя решението, че членовете на училищния съвет са действали „в съответствие с държавния закон“ и връща делото „за по-нататъшно производство в съответствие с решението Lindke.

Opinion for Garnier v. O’Connor-Ratcliff.

Решението